Въобразявате си, че Вечността е отвъд? Част от нея е тук, друга - там... Чуйте: към четиридесетия ден душата се откъсва от плътта, но още са свързани. До деветия месец продължава да витае над Земята. Обикаля места, които е обитавала. Посещава близки. Тихо се прощава. Може да даде знаци с почукване и съновидения. В тоя период се подготвя отплаване в незримия свят, реален като нашия. Това касае души на средно и извисено ниво. Но има изостанали, примитивни. Не схващат, че са от другата страна на Мира.
Духовните същности по различно време разбират, че са се преселили Отвъд. Зависи от еволюционното им развитие. Някои дълго не могат да осъзнаят, че са без плът и кръв. Яде им се и пие. Но как? Без тяло?... Навиците и желанията, заседнали в душите, ги разкъсват и горят... Говорят на близките, искат нещо от тях, но никой не ги чува. Лишени от език... Огънят на неосъществените желания - това е адът. А не някакви абстрактни вечни пламъци... Тези духовни същности формират низшия астрал. Изгубили физическо тяло, търсят пригодно същество, да задоволят чрез него неотшумелите си страсти.
След четиридесетия ден душата се оттласква от разграждащата се плът. Окончателната раздяла обаче се извършва едва на деветия месец. Тогава отсяда в територията на небесните селения, заслужена, според делата си.
"Материя и дух не са различни неща, а полюси на едно и също "космическо вещество". Затова навсякъде е материя, навсякъде -дух..."