С уникалната си дарба Слава отдавна е изпреварила много от постиженията на съвременността. По-интригуващият въпрос е - близо ли е времето, когато и други прозрения на професор Севрюкова ще се докажат по научен път? Легендите за Великия потоп и Ноевия ковчег от хилядолетия странстват по света. Учудват, вълнуват Човечеството. Разпространени са във Вавилон, древна Гърция, Староеврейското царство, Кавказ, Индия, Китай, Индонезия, та чак в Доколумбова Америка... Алегорични, немалко страшнички истории. Какво се таи зад тях?
- Разкажи за Потопа, лельо Славе. Как го виждаш - реалност или художествена измислица, трагично белязала човешкия род? Тръпнем. С хиперсензорната жена усещането за сковаващите рамки на "господаря Време" се изпарява. Какви ли открития ни очакват? Прорицателката дълго мълчи. Съсредоточава се, преди да навлезе в тайнствените "апокрифи
на Вечността". След малко шептящият й глас меко пронизва тишината:
- Имало е наистина колосален природен катаклизъм. Водите някога са се разлели наширо-о-о-око, наширо-о-о-о-ко... Но не по абсолютно цялата Земя, както е описано в Библията, не. Обхванали са районите на Месопотамия и днешна Палестина. Акваторията на Черно море тогава се е надигнала, стигайки чак до Кавказ. В ония времена на слабо населена Земя бедствието се е приело за всемирна свещена катастрофа. Малцината оцелели са били страшно впечатлени. Тълкували са го като "заслужено божие наказание над самозабравените люде". Затова тревожни следи от него са съхранени в повечето религии и легенди из цял свят.
- А Ной? Въпросът отеква в душата на пророчицата като в храм. Оживена, мигновено изстрелва
осенилото я видение:
- Ной, както виждам, също е реална фигура.
- Слава Севрюкова въздиша. Дълбоко поема дъх.
Продължава.
- Приживе не е имал славата, която днес му се приписва. Духовно извисено същество, прозрял е грозящата опасност. И съумял по един прост, но гениален начин да предприеме
адекватни спасителни мерки. Силно вярваща натура. "Получава" информация за задаващото се изпитание директно от Висшите йерархии - гласът й развълнувано глъхне.
- Но нека размислим - кое проникновение, кое световно
откритие не е направено чрез тях?... Видях и Ноевия ковчег - четвъртит, дървен. Не е вярно, че е побрал всички животни. Този прозорлив мъж е взел само своето семейство, част от живата си стока и някои местни животни. Не си е правил труд да събира двойки лъвове, жирафи, змии, гущери, крокодили, зебри, както днес го представят...
- Слава широко и звънко се смее.
- Нима е било нужно? Или възможно? Разсъдете с ума см. Това е много по-късна измислица, когато тази проникновено светла личност вече е митологизирана.
- Ето кое е най-характерно за Ной - потопена в неизвестностите на една отдавна отшумяла епоха, Слава шепти. Оживяват откровения.
- Като всички хора, отдадени на духовното, странно отнесен е. Затова преди Потопа съвременниците, както виждам, грубо му се присмивали. Подигравали го за чудатостите в държанието му. И най-вече при строежа на ковчега. Действията му в ония времена на
блажено спокойствие и благоденствие изглеждали нелепи под изсушения пламтящ полупу-стинен небосвод. Имали са се за "разумни трез-вомислещи "хора.
.Но ето - изведнъж небето с грохот се разтваря...Руква пороен дъжд.
Вали, вали, вали...
Помътнели и шумящи, реките преливат. Води прииждат. Все по-застрашително се надигат.Дошъл е часът на стихията.
Задава се бедствие. Сега вече отеснява животът на присмехулниците - тези доскоро "здраво стъпили на земята люде". Затънали до шия в ограничеността си и горди с това, изведнъж съзнават -
задава се страховит катаклизъм. Горчиво възмездие, но не е ли заслужено? Бунтуващата се Природа сякаш вразумява самовъзвеличилите се нейни "господари".
- Не, не е възмездие - поправя се прорицателката.
- Бог никога никому не налага такова. Не трябва да се приема за наказание "отварянето на небесните шлюзове". Сами си създаваме проблеми с натрупаната карма. Тя - двигател на бъдещи събития, рушител, но и неуморим съзидател на съдби...
- Какъв е божественият промисъл на колосалните наводнения, предизвикали унищожението?
- Ще обясня, а вие разсъдете. Създаването чрез разрушение е основен Божи принцип. Животът чрез умиране е друг. Масовият погром е част от възродителния процес на Земята...Слушайте внимателно. В историята на Ной, лутащ се из безкрая на водните простори в търсене на земна твърд, прозира и известна доза символика. Първо той пуска от ковчега гарван, за да разбере има ли наблизо суша. Птицата не се завръща. Тогава изпраща гълъб, който долита, понесъл в човчица зелена маслинена клонка. Ясен знак за края на изпитанията - брегът е близо.Гарванът е символ на тъмата. Гълъбът - на светлия дух. Тъмата винаги коварно атакува. Възползва се от придобивките единствено за себе си. Светлината никога никому нищо не натрапва. Напротив - щедра е към всички.
Слава отново се умълчава, сякаш да събере мислите си. С приглушена въздишка продължава:
- И така, някога наистина се е състояло страховито природно бедствие като разкритото в Светото писание. След отшумяването му дълго е било осмисляно от оцелелите. Тогава се превръща в покъртителна историческа притча. Тревожно послание към поколенията. Да бъдат по-прозорливи. Да живеят в мир и хармония помежду си и с природата. ДА НЕ СЕ САМОЗАБРАВЯТ! 'Щастливците, съхранили се след страхотиите на водната стихия, години наред са разказвали за погромните последици от делата на нарцизираните някога люде. А те, повтарям отново, преди да се развихри катаклизма, са имали непоклатимо самочувствие на "трезвомислещи реалисти".
След Потопа Ной неслучайно започва да отглежда лозя. С опиянението на виното опитва да изтрие от тревожните умове на оцелелите спомена за чудовищния кошмар. Създателят е всемогъщ. Не отмъщава на своите рожби. Случилото се, освен всичко друго, е незабравим урок. За преодоляване слепотата на опасно откъсналото се от небесните устои Човечество.
