... И може ли да се създаде нещо от нищо?
Ако аз нарисувам с пръчка една рисунка върху пясъка, нима ще има нещо друго освен пясък? После мога лесно да разруша рисунката, но пясъкът ще остане. Това, което сътворяваме (ние или Бог) реално само по себе си не съществува. Ако аз построя къща и някой човек който не е запознат с понятието „къща“ я погледне, какво ще види? Купчина материали, но не и къща. Т.е. аз виждам къща, защото моят ум е насложил върху действителността определени представи. Не, че реално нищо не съществува, но умът ми наслагва върху тази реалност определени свои представи.
Всяко творение е комбинация от елементи. Самите първоелементи няма как да бъдат създадени – те са вечносъществуващи, а творението само по себе си, извън представите на създателя и наблюдаващите го, няма съществуване – то е просто комбинация от елементи. Едно куче няма да различи красивата рисунка оставена върху пясъка от случайно начертаните линии. Хората пък дотолкова са привързани в умствените си представи за нещата, че не могат да видят реалността зад тях. Бог е отвъд имената и формите. Той е вечносъществяващата и неизменна основа на феноменалния свят, в който живеем – това е Бог като Абсолют. Бог като Творец на видимата вселена, всъщност няма такова нещо. Има същности невъобразими за човека, които създават обективните светове, но те не са Бог, а са просто по-напред в развитието си от хората. Вечни, несътворени и неунищожими са материята, духа и космическите закони, които всъщност отразяват духа. Нито едно творение не може да съществува извън материята и космическите закони. Някой ще каже: но аз преди да създам нещо, първо изграждам образа му в своя ум. Да, но умствения образ по нищо не се отличава от грубо-физическия, освен по плътността и съответно свойствата на изграждащата го материя.