БОГАвтор: Карен Армстронг
(Страница 5 от 5)
"Бог е враг на науката" Не непременно. Науката се е превърнала във враг на християните фундаменталисти, които се обявяват срещу преподаването на теорията за еволюцията в държавните училища, както и срещу изследването на стволовите клетки, защото и двете сякаш влизат в конфликт с библейското учение.
Но техният прочит на писанията е безпрецедентно буквален. Преди модерната епоха малцина са разбирали първата глава на "Битие" като точен разказ за началото на живота; до ХVII век теолозите твърдят, че ако един библейски текст противоречи на науката, той трябва да се интерпретира алегорично.
Конфликтът с науката е симптоматичен за една редукционистка представа за Бога в съвременния Запад. Емпиричният уклон на науката кара мнозина да приемат Бог и религиозния език като факт, а не като символ, а така вкарват религията в един прекомерно рационален, догматичен и неприсъщ на духа й буквализъм.
За християните фундаменталисти еволюцията олицетворява всичко грешно в съвременния свят. Те я считат не толкова за научна теория, колкото за символ на злото. Но тези антинаучни предразсъдъци са много по-необичайни за юдаизма и исляма, където фундаменталистките движения са предизвикани повече от политически проблеми, като например съществуването на държавата Израел.
"Бог е несъвместим с демокрацията" Невярно. Самюел Хънтингтън предсказва "цивилизационен сблъсък" между свободния свят и исляма, който според него е зареден с вътрешна непоносимост към демокрацията. Но в началото на ХХ век почти всички ислямски интелектуалци са влюбени в Запада и искат страните им да изглеждат точно като Британия и Франция. Онова, което отчуждава много мюсюлмани от демократическия идеал, не е религията им, а подкрепата на западните правителства за диктаторите в техните страни като иранските шахове, Саддам Хюсеин и Хосни Мубарак.
Изследване на "Галъп" от 2007 г. показва, че в мюсюлманския свят хората масово одобряват гарантирането на демократични свободи на гражданите и правата на жените; при това много правителства се отзовават, макар и неравномерно, на желанията за по-широко политическо участие. Съществува обаче съпротива срещу цялостното възприемане на западния светски модел. Мнозина желаят общественият живот по-отчетливо да отразява Бога, подобно на 46% от американците, които смятат, че Бог трябва да стои в основата на законодателството.
Шериатът пък съвсем не е закостенялата правна система, от която Западът се отвращава. Фетвите не са задължителни за всички за разлика от разпорежданията на папата. Те изразяват само мненията на мюфтията, който ги е издал. Мюсюлманите могат да избират кои фетви да възприемат и по този начин участват в един гъвкав свободен пазар на религиозната мисъл, точно както американците могат да избират коя църква да посещават.
Религията може и да не е първопричина за политическите проблеми в света, но въпреки това трябва да я разбираме, ако искаме да ги разрешим. "Кой възприемаше религията сериозно!", възкликва един изнервен американски правителствен служител след иранската революция. Ако действащите тогава политици си бяха дали труда да изучават съвременното шиитско учение, САЩ можеха да избегнат сериозните грешки, които допуснаха по време на тази криза. Религията трябва да се изучава със същата научна безпристрастност и точност както икономиката, политиката и социалните нрави на съответния регион. И по-добре наистина да я изучаваме, защото Бог е отново сред нас. И ако Той се схваща по един идолопоклоннически и буквален начин, в следващите десетилетия можем единствено да очакваме нарастващ догматизъм, закостенялост и религиозно мотивирано насилие.
Искате ли да знаете повече - Карен Армстронг е прекарала последните 25 години, анализирайки религията. Преди последната си книга "Аргументите в полза на Бога" (The Case for God, New York: Knopf, 2009) тя пише "Библията: биография" (The Bible: A Biography, New York: Atlantic Monthly Press, 2007) - разказ за не съвсем ортодоксалния начин, по който възниква Библията.
- През последните няколко години тъй наречените нови атеисти все повече надигат глас относно опасните недъзи на религията в книги като "Краят на вярата: религията, терорът и бъдещето на разума" (The End of Faith: Religion, Terror, and the Future of Reason, New York: W.W. Norton, 2004) на Сам Харис, "Божията заблуда" (The God Delusion, New York: Houghton Mifflin, 2006) на Ричард Доукинс и "Бог не е велик: как религията отравя всичко" (God Is Not Great: How Religion Poisons Everything, New York: Hachette Book Group, 2007) на Кристофър Хитчинс.
- Няколко по-нови книги търсят по-умерена територия между атеизма и фундаментализма. Те включват "Еволюцията на Бога" (The Evolution of God, New York: Little, Brown and Company, 2009) на Робърт Райт, която използва еволюционната психология, за да обясни промените на вярата, и "Бог се върна" (God is Back, New York: Penguin, 2009) на редакторите на списание "Икономист" Джон Микълтуейт и Ейдриън Улдридж, която изследва връзката между модерността и религията.
- В книгата си "Кой говори от името на исляма: какво действително мислят милиард мюсюлмани" (Who Speaks for Islam: What a Billion Muslims Really Think, New York: Gallup Press, 2007), почиваща на над 50 хил. проведени в ислямски страни интервюта, изследователят на религиите Джон Еспозито и социологът Далия Могаед твърдят, че хората на Запад десетилетия наред разбират исляма неправилно.
http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=832929&sp=4#storystart