Има ли Бог? Доказателства, За и Против

[fry]

За,мен лично Бог е всичко което е около МЕН!Поглеждам планината,виждам Бог,поглеждам морето и виждам Бог!Всичко е Бог!Неволите,щастието,страанието,смирението,добродетелността ...... Всичко това е Бог! Аз,така виждам Бог!

[insomnia1304]

Подкрепям и потвърждавам!

[insomnia1304]

СЪВМЕСТИМ ЛИ Е БОГ С НАУКАТА
http://www.eurochicago.com/2009/12/savmestim-li-e-bog-s-naukata/

[konstantin2007]

СЪВМЕСТИМ ЛИ Е БОГ С НАУКАТА
http://www.eurochicago.com/2009/12/savmestim-li-e-bog-s-naukata/

Инсомния,благодаря за статията

[insomnia1304]

http://www.sirius1-bg.net/sirius/dict13/26herkules261209.html

[insomnia1304]

БОГ

Автор: Карен Армстронг

     Докато жертвите на религиозните войни по света нарастват, репутацията на Бог спада. Но войната срещу него също взема своите жертви. По-долу разсъждаваме защо ни е необходимо примирие и защо секуларизмът представлява почти същата заплаха за света, както и фундаментализмът.

                               "Бог е мъртъв"

     Не е. Когато Фридрих Ницше обявява смъртта на Бога през 1882 г., той го прави, защото мисли, че в модерния научен свят хората ще отхвърлят религиозната вяра. Когато сп. "Икономист" излезе със своята прочута корица "Бог е мъртъв" през 1999 г., въпросът изглеждаше спорен въпреки възхода на политизираната религиозност, т.е. фундаментализма, сред почти всичките основни религии от 70-те години на миналия век. Един неизвестен аятолах свали шаха на Иран, Израел стана сцена на религиозния ционизъм, а в САЩ така нареченото морално мнозинство на Джери Фалуел обяви своето целенасочено противопоставяне на "светския хуманизъм".

     Но едва след 11 септември 2001 г. Бог доказа, че е жив и здрав без никакво съмнение, поне по отношение на публичния дебат. Трудно ще намерите някого, който да е на друго мнение, след като джихадистите тръгнаха срещу Америка, Близкият изток се радикализира още повече, а един "прероден" християнин обитава Белия дом 8 години. Дори главният редактор на "Икономист" неотдавна стана съавтор на книга под заглавие "Бог се върна". Докато мнозина все още оспорват мястото му в личния ни живот, на глобалната сцена днес се води дебат по друга тема: добротворна сила ли е Бог в днешния свят?
     Тъй наречените нови атеисти като Ричард Доукинс, Сам Харис и Кристофър Хитчинс изобличават религиозните вярвания като ретроградни и порочни. Религията, твърдят те, създава разделения и войни, репресира жените и промива мозъците на децата; нейните учения са ненаучни и ирационални и са запазена територия на простите и лековерните.

     Те грешат, и то не само по отношение на религията, а и политически, защото не разбират човешката природа. Хомо сапиенс е също така хомо религиосус. В момента, в който стават човеци, мъжете и жените започват да създават религии. Ние сме търсещи смисъла същества. Теологичните идеи идват и си отиват, но търсенето на смисъла продължава. Затова и Господ не иска да си отиде. А когато третираме религията като обект на присмех и отрицание, рискуваме да умножим най-лошите й недостатъци. Независимо дали това ни се нрави, Бог ще си остане с нас и е време да намерим начин да живеем с него в мир.
http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=832929

[insomnia1304]

БОГ

Автор: Карен Армстронг

(Страница 2 от 5)

"Бог и политиката не бива да се смесват"

Това не е задължително. Теологично неграмотни политици отдавна са създали лоша репутация на религията. Неправилното разбиране на Бога, което го свежда до идол по наш образ и подобие, придаващ свещен характер на харесваното или мразеното от нас, е най-лошата форма на духовна тирания. Подобно заслепение води до зверства като кръстоносните походи. Възходът на секуларизма в държавното управление има за цел да възпре тази тенденция, но самият секуларизъм създава нови демони, които днес се вихрят по света.

На Запад той се оказва успешен и неизменен атрибут на модерната икономика и политическа система, който обаче се налага постепенно в продължение на 300 години, а това дава необходимото време на новите идеи за държавна власт да проникнат до всички нива на обществото. Но в други части на света секуларизацията се осъществява прекалено бързо и предизвиква негодуванието на големи части от населението, които са все още привързани към религията и се чувстват отчуждени от западните институции.

В Близкия изток твърде агресивната секуларизация понякога дава обратен резултат, превръщайки религиозно консервативните кръгове в още по-консервативни и дори радикални. В Египет например забележителният реформатор Мохамад Али (1769 - 1849) подлага духовенството на бедност и изолация с такава бруталност, че неговите представители обръщат гръб на промените. Когато шаховете на Иран изтезават и прокуждат противопоставящите се на режима им аятоласи, някои от тях като аятолах Рухола Хомейни стигат до заключението, че бъдещите религиозни водачи на Иран трябва да предприемат по-крайни действия.
Векове наред шиитският клон на исляма отделя религията от политиката и това е свещен принцип: ето защо убеждението на Хомейни, че духовник трябва да застане начело на държавата, е необичайно нововъведение. Но умерената религия може да играе конструктивна роля в политиката. Мохамад Абду (1849 - 1905), върховен мюфтия на Египет, се страхува, че огромното мнозинство египтяни няма да разберат зараждащите се демократични институции на страната, освен ако те изрично не бъдат свързани с традиционни ислямски принципи, които подчертават значимостта на "договарянето" (шура), както и задължението да се търси съгласие (иджма), преди да се приемат закони.

В същия дух Хасан ал Банна (1906 - 1949), основател на "Мюсюлманското братство", започва движението си, като превежда социалното послание на корана на съвременен език и създава клиники, болници, профсъюзи, училища и фабрики. С други думи, той се опитва да модернизира масите, използвайки ислямските ценности. Популярността на братството, спечелена с тези действия, застрашава светското правителство на Египет, което не е в състояние да предостави подобни услуги. През 1949 г. Банна е убит, а като реакция на това някои от членовете на братството се отделят и създават негови радикални издънки.
Начинът, по който религията се използва в политиката, е по-важен, отколкото дали тя се използва въобще. Някои американски президенти, например Джон Ф. Кенеди и Барак Обама, се обръщат към вярата като споделено преживяване, обединяващо страната - виждане, което признава приобщаващата сила на духовността, без да създава претенции за божествена правота. И въпреки това този консенсус не е задоволителен за американските протестантски фундаменталисти, които смятат, че САЩ трябва да бъдат отчетливо християнска нация.
http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=832929&sp=1#storystart

[insomnia1304]

БОГ
Автор: Карен Армстронг

(Страница 3 от 5)

"Бог поражда насилие и нетърпимост"

Не, хората правят това. За Хитчинс в книгата му "Бог не е велик" религията е изначално "насилствена... нетолерантна, свързана с расизма, племенността и тесногръдието". Но не Бог или религията подхранват насилие, то е заложено в човешката природа. Като биологичен вид сме оцелявали, убивайки и изяждайки други животни; ние се избиваме и помежду си. Насилието е толкова всепроникващо, че намира място и в повечето свети писания, макар че агресивните пасажи винаги се балансират и ограничават от други текстове, проповядващи състрадателната етика, основана на златното правило "отнасяй се с другите така, както искаш да се отнасят с теб". Въпреки отявлените нарушения на това правило през вековете то си остава правоверната позиция.

Като твърдят, че Бог е източникът на всяка човешка жестокост, Хитчинс и Доукинс игнорират някои от по-мрачните аспекти на модерното светско общество, изпълнено с потресаващо насилие, защото техническите постижения дават възможност да се избиват хора в безпрецедентни мащаби. Не е изненадващо, че религията е абсорбирала тази войнственост, както атентатите от 11 септември показаха с уродлива яснота.

Но религиозните войни, независимо колко модерни са използваните в тях средства, винаги започват като политически. Така става и в Европа през ХVII век, и днес в Близкия изток, където палестинското национално движение еволюира от левичарско-светски във все по-ислямски обагрен национализъм. Дори и действията на тъй наречените джихадисти са вдъхновени от политическа мотивация, а не от Бог. В изследването си на самоубийствените атентати в периода 1980 - 2004 г. американският учен Робърт Пейп твърди, че 95% от тях са мотивирани от ясна стратегическа цел - да принудят съвременните демокрации да се изтеглят от територия, която атентаторите смятат за своя родина.

Но тази агресия не изразява вярата на мнозинството. В неотдавнашно изследване на "Галъп", проведено в 35 мюсюлмански страни, само 7% от интервюираните смятат, че атентатите на 11 септември са оправдани.

Фундаментализмът не е консервативен. Напротив, той е силно иновативен и дори еретически, защото винаги се развива като реакция на усещането за криза. В страстното си желание за промяна някои фундаменталисти деформират традицията, която се стремят да защитават. Пакистанският идеолог Абу ала Маудуди (1903 - 1979) е първият значителен ислямски мислител, който се посвещава на джихада, разбиран като свещена война вместо по традиционния начин като борба или стремеж за самоусъвършенстване, основен дълг на мюсюлманина. Както той, така и влиятелният египетски мислител Саид Кутб (1906 - 1966) напълно съзнават, че схващането им е крайно противоречиво, но вярват, че то е оправдано от западния империализъм и секуларизиращата политика на управници като египетския президент Гамал Абдел Насър.

Всички видове фундаментализъм, независимо дали той е еврейски, християнски или мюсюлмански, се коренят в дълбокия страх от унищожение. Кутб развива идеологията си в концентрационните лагери, където Насър натиква хиляди членове на "Мюсюлманското братство". Историята показва, че когато тези групи са обект на репресии, военни или вербални, те почти винаги стават още по-крайни.
http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=832929&sp=2#storystart

[insomnia1304]

БОГ
Автор: Карен Армстронг

(Страница 4 от 5)

"Бог е за бедните и невежите"

Не. Новите атеисти яростно твърдят, че религията е инфантилна и ирационална, поради което принадлежи, както заявява Хитчинс, към "невръстната възраст на обществото". Това отразява едно по-цялостно разочарование на западните интелектуалци, че човечеството, живеещо в условията на очевидно неограничен избор и просперитет, все още иска да разчита на онова, което Карл Маркс нарича опиум на народите.

Но Господ отказва да бъде надраснат дори и в САЩ, най-богатата в света и най-религиозната от развитите страни. Никоя от големите религии
не е противопоказна на бизнеса. Може Библията и Коранът да са забранявали лихварството, но с течение на вековете

и евреите, и християните, и мюсюлманите са намирали начин да заобиколят ограничението и да създадат цветущи икономики. Една от големите иронии на религиозната история е, че християнството, чийто основател ни учи, че не е възможно едновременно да служим на Бога и на мамона, създава културна среда, неразделна част от модерния капитализъм, както твърди Макс Вебер в книгата си "Протестантската етика и духът на капитализма", писана през 1905 г.
И все пак настоящата финансова криза показва, че религиозната критика на прекомерната алчност съвсем не е лишена от актуалност. Макар че не се противопоставят на бизнеса, основните религиозни традиции се опитват да предложат контрапункт на някои от ексцесиите на капитализма. Източните религии, като будизма например, чрез йога и други дисциплиниращи техники се опитват да укротят агресивния стремеж към придобивки, присъщ на човешката природа. Трите монотеистични религии изобличават несправедливостите на неравномерно разпределеното богатство - критика, която пряко засяга пропастта между бедни и богати в нашето общество.

За да се възстановим от последствията на миналогодишната криза, може би се нуждаем от същата победа над егоизма, която е в основата на стремежа към онази трансцедентна реалност, наречена Бог. Религията не е просто приемане на набор от задължителни догми, тя е усилен труд, изискващ непрестанни усилия за преодоляване на себичността, която ни пречи да изградим един по-хуманен свят.

"Бог е вреден за жените"

Да. За съжаление е вярно, че никоя от основните религии не е била добра за жените. Дори и когато една традиция започва позитивно за тях (както християнството и ислямът), в рамките на няколко поколения мъжете я връщат към стария патриархат. Но това положение се променя. Жените във всички вероизповедания се възправят срещу мъжете въз основа на егалитаризма - една от най-позитивните характеристики на всички религиозни традиции.

Еманципацията на жените се превърна в един от основните белези на модерността. Това обаче е причината фундаменталистите да отдават твърде голямо значение на традиционните разделения между половете в бунта си срещу съвременния начин на живот. За съжаление фронталните атаки срещу патриархалната тенденция често дават обратен резултат. Например всеки път когато стремящи се към модернизация правителства се опитват да забранят фереджето, много по-голям брой жени започват да го носят. През 1935 г. шах Мохамад Реза Пахлави заповядва на войниците си да стрелят по стотици невъоръжени демонстранти, които протестират мирно срещу задължителното западно облекло в Машхад, един от най-свещените храмове в Иран. Такива действия превръщат забулването, което преди модерната епоха не е универсална практика, в символ на ислямското правоверие. Някои мюсюлмани днес твърдят, че за да бъдеш модерен, не е необходимо да изглеждаш западно и че докато западната мода често излага на показ богатството и привилегиите, ислямското облекло подчертава егалитаризма на Корана.
Общо взето, пряката намеса на Запада в проблематиката около отношенията между половете дава обратен резултат, затова би било по-добре да се подкрепят местните ислямски движения, проповядващи предоставянето на по-големи възможности за жените в образованието, на работното място и в политиката.
http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=832929&sp=3#storystart

[insomnia1304]

БОГ
Автор: Карен Армстронг

(Страница 5 от 5)

"Бог е враг на науката"

     Не непременно. Науката се е превърнала във враг на християните фундаменталисти, които се обявяват срещу преподаването на теорията за еволюцията в държавните училища, както и срещу изследването на стволовите клетки, защото и двете сякаш влизат в конфликт с библейското учение.

     Но техният прочит на писанията е безпрецедентно буквален. Преди модерната епоха малцина са разбирали първата глава на "Битие" като точен разказ за началото на живота; до ХVII век теолозите твърдят, че ако един библейски текст противоречи на науката, той трябва да се интерпретира алегорично.

     Конфликтът с науката е симптоматичен за една редукционистка представа за Бога в съвременния Запад. Емпиричният уклон на науката кара мнозина да приемат Бог и религиозния език като факт, а не като символ, а така вкарват религията в един прекомерно рационален, догматичен и неприсъщ на духа й буквализъм.
За християните фундаменталисти еволюцията олицетворява всичко грешно в съвременния свят. Те я считат не толкова за научна теория, колкото за символ на злото. Но тези антинаучни предразсъдъци са много по-необичайни за юдаизма и исляма, където фундаменталистките движения са предизвикани повече от политически проблеми, като например съществуването на държавата Израел.

                   "Бог е несъвместим с демокрацията"

     Невярно. Самюел Хънтингтън предсказва "цивилизационен сблъсък" между свободния свят и исляма, който според него е зареден с вътрешна непоносимост към демокрацията. Но в началото на ХХ век почти всички ислямски интелектуалци са влюбени в Запада и искат страните им да изглеждат точно като Британия и Франция. Онова, което отчуждава много мюсюлмани от демократическия идеал, не е религията им, а подкрепата на западните правителства за диктаторите в техните страни като иранските шахове, Саддам Хюсеин и Хосни Мубарак.

     Изследване на "Галъп" от 2007 г. показва, че в мюсюлманския свят хората масово одобряват гарантирането на демократични свободи на гражданите и правата на жените; при това много правителства се отзовават, макар и неравномерно, на желанията за по-широко политическо участие. Съществува обаче съпротива срещу цялостното възприемане на западния светски модел. Мнозина желаят общественият живот по-отчетливо да отразява Бога, подобно на 46% от американците, които смятат, че Бог трябва да стои в основата на законодателството.

     Шериатът пък съвсем не е закостенялата правна система, от която Западът се отвращава. Фетвите не са задължителни за всички за разлика от разпорежданията на папата. Те изразяват само мненията на мюфтията, който ги е издал. Мюсюлманите могат да избират кои фетви да възприемат и по този начин участват в един гъвкав свободен пазар на религиозната мисъл, точно както американците могат да избират коя църква да посещават.

     Религията може и да не е първопричина за политическите проблеми в света, но въпреки това трябва да я разбираме, ако искаме да ги разрешим. "Кой възприемаше религията сериозно!", възкликва един изнервен американски правителствен служител след иранската революция. Ако действащите тогава политици си бяха дали труда да изучават съвременното шиитско учение, САЩ можеха да избегнат сериозните грешки, които допуснаха по време на тази криза. Религията трябва да се изучава със същата научна безпристрастност и точност както икономиката, политиката и социалните нрави на съответния регион. И по-добре наистина да я изучаваме, защото Бог е отново сред нас. И ако Той се схваща по един идолопоклоннически и буквален начин, в следващите десетилетия можем единствено да очакваме нарастващ догматизъм, закостенялост и религиозно мотивирано насилие.

                Искате ли да знаете повече
     - Карен Армстронг е прекарала последните 25 години, анализирайки религията. Преди последната си книга "Аргументите в полза на Бога" (The Case for God, New York: Knopf, 2009) тя пише "Библията: биография" (The Bible: A Biography, New York: Atlantic Monthly Press, 2007) - разказ за не съвсем ортодоксалния начин, по който възниква Библията.

     - През последните няколко години тъй наречените нови атеисти все повече надигат глас относно опасните недъзи на религията в книги като "Краят на вярата: религията, терорът и бъдещето на разума" (The End of Faith: Religion, Terror, and the Future of Reason, New York: W.W. Norton, 2004) на Сам Харис, "Божията заблуда" (The God Delusion, New York: Houghton Mifflin, 2006) на Ричард Доукинс и "Бог не е велик: как религията отравя всичко" (God Is Not Great: How Religion Poisons Everything, New York: Hachette Book Group, 2007) на Кристофър Хитчинс.

     - Няколко по-нови книги търсят по-умерена територия между атеизма и фундаментализ­ма. Те включват "Еволюцията на Бога" (The Evolution of God, New York: Little, Brown and Company, 2009) на Робърт Райт, която използва еволюционната психология, за да обясни промените на вярата, и "Бог се върна" (God is Back, New York: Penguin, 2009) на редакторите на списание "Икономист" Джон Микълтуейт и Ейдриън Улдридж, която изследва връзката между модерността и религията.

     - В книгата си "Кой говори от името на исляма: какво действително мислят милиард мюсюлмани" (Who Speaks for Islam: What a Billion Muslims Really Think, New York: Gallup Press, 2007), почиваща на над 50 хил. проведени в ислямски страни интервюта, изследователят на религиите Джон Еспозито и социологът Далия Могаед твърдят, че хората на Запад десетилетия наред разбират исляма неправилно.

http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=832929&sp=4#storystart

[Peacekeeper]

Няма такова животно    Който вярва е заблуден

[Gil-Galadh]

Няма такова животно    Който вярва е заблуден

Е в крайна сметка не знаем. Който не вярва също. Докато нямаме достатъчни доказателства за едната или другата теза можеш да си вярваш или не в квото си искаш. Ще бъдеш еднаков неправ

[aldonea]

  АКО ПРИЕМЕМ БОГ ЗА ПРОЕКТАНТ НА ЕКСПЕРИМЕНТА "ЧОВЕЧЕСТВО", ТО ГОСПОД ЛИ ЩЕ ПРИЕМЕМ ЗА ИЗПЪЛНИТЕЛ? 

[cassio]

.......................
Но аз напразно бях обявен за спамър. Що се касае до заветната мечта да сме като деца, мога да предложа и по-съвременни платформи за целта. Защо се пренебрегват последните 100 години, в които теорията на относителността правеше да изглеждат като деца хората, неспособни да разберат постановките в нея. Но видите ли, понеже постановките не са разбираеми дори за учените, те следователно бяха верни  ;D
.......................................

Има ли Бог? Доказателства, За и Против
Отговори:
1. Да, има - нали в дискутираните книги говори самият Бог.
2. Доказателства за - има доказателства. Щом Бог говори, значи Той съществува.
3. Доказателства против няма - никога Бог не е доказвал, че няма Бог. Някои хора са посочвали, че няма доказателства за Бог. Но тъй като липсата на доказателства за наличието на Бог не е доказателство за липсата му, изводът си е пак същия - няма доказателства за липсата на Бог. Три пъти "Ура!"

 

Ако сме неспособни да разберем нещо, още повече "има ли Бог?", няма как да го докажем.
1. Трябва да се докаже, че ИМА Бог, и тогава да се твърди дали ТОЙ, всъщност говори, в които и да е книги.
Има ли Човек? Ако "да", ЗАЩО му е да си доказва, че има Бог?

2.Обратното е- щом Бог съществува, може и да "говори", а може и да не "говори". Доказателството се основовава и обосновава със съществуването на нещо, а не с това, което му се вменява, че (би могло да) прави.

3. Липсата на доказателства не доказва нищо. Наличието на доказателства доказва, че няма или има.
Ако липсват доказателства, че човек съществува, значи няма човек. Ако имаме доказателства, че човек е мъртъв, отново няма човек. Трябва да се докаже липса. А Бог е безсмъртен, вечен, ТОЙ Е ВСИЧКО! Следователно Има Бог. 
Един път Ура!

[mitko]

    По-горе  бях  писал:  Щом  имаме  часовник  защо  ни  е  да  доказваме  има  ли  часовникар?