Old не само, че искаме всичко, но и унищожаваме всичко. Не случайно казват, че човечеството е туморното образувание на планетата.
Според мен проблема е, че явно повечето хора имат нужда? може би за да им е по ясно да си представят нещата в крайности.
Мисля, че е вярно следното нещо - че дуалността всъщност изначално е противопоставянето на доброто и злото, и мисля че така е възникнало и по догма.
Това нещо на мен ми показва, че съм прав и нещатата не са само черни и бели и има много причини, които не са само добри или зли, освен това нещо лошо, може в последствие да се развие в нещо добро както и обратното. Но не става въпрос за нещо като софизъм нещата да се приемат според себе си, защото точно това е както основата на проблемите, така и път за някакво разрешаване - а именно мисълта, идеята, човешката способност да осмисля. Проблемите са започнали тогава когато човек е отхапал от ябълката на познанието, тогава си е дал сметка и е получил разбиране, и чрез това разбиране може да се грижи за подобряването на тези проблеми.
Догмите претендират, че са съвършена истина в крайна позиция, така се отрича всичко стоящо между този край и противоположният край. А исторически се съмнявам да са донесли нещо добро. Това може да се представи по различни начини, но това е един вид пътуване и движение, ако ограничим нещата между две противоположни за човешкият ум крайни точки, съвсем нормално всички останали точки, колкото повече се отдалечават от крайностите да се приближават към себе си, и да намаляват като количество. Но са много по съгласувани и повече, отколкото която и да е крайна точка. Ако пък е вярно, че това не е плоскост, и както Земята е кръгла, така и в сферата на идеите краищата се одпират, може да се окаже така, че двете крайни точки имат един и същ източник, но са противоположни като идеи. Което обезмисля още повече противопоставянето между крайностите. В тоя голям период на съществуване на Вселената, всичко се движи и се променя, като се наподобява, но не се копира като под индиго. И затова имам и съмнение, че една древна догма, която е отразявала някоя истина може би, няма да е точно същата догма сега, защото истината която отразява може би леко се е променила.
