Искате доказателства за нещо което ако се докаже безусловно то вече няма да е символ на вярата. Затова ще ви разкажа опитности, които са доказателства за мен а за вас може би ежедневие.
Поправяхме една лодка с един мой приятел и в края на деня трябваше да я пуснем на вода с кран защото тежеше около 5 тона, крана беше уговорен и ние бързахме с довършителната работа. Изведнъж едно непреодолимо желание в мен ме откъсна от работата, трябва да отида да се подстрижа. Шантава работа, имахме работа за целия китайски народ а пък аз мисля за прически.
Опитах се да избия тъпата мисъл но тя ставаше непоносима споделих с колегата ми и се смяхме заедно. В един момент колегата ми каза „дори и да отидеш няма да можеш да влезеш понеже фризьорката е със запазени часове поне два дена напред” Аз казах, - добре ще се обадя и ако все пак има място ще отида.
Звъннах и жената почти заплака на телефона и каза моля те ела веднага без дори да я попитам за това дали има време. Когато отидох тя каза – синът ми от три дена е на легло и е обездвижен понеже направи двустранна пневмония и в болницата припадна и си удари главата на медицинския кантар, от тогава е като парализиран, докторът каза, че нищо не могат да направят
и аз го прибрах в къщи. Не знам какво да правя изплака жената. Попитах, позволяваш ли да се молим за него, тя потвърди. На другия ден се събрахме десетина човека да се молим, денят беше събота 10,30 ч, по късно се обадих и жената плачеше отново но този път от радост, почти веднага след нашите молитви синът и станал от леглото и казал, че е гладен. Нямало и следа от пневмонията и парализата.
Извинявам се за многословието, това не е единственият подобен случай.
Сега аз питам, кой ме накара да отида точно тогава и кой излекува детето?
