Аз не говоря за Бог, сатана и тн.Аз говоря за извънземни, друже.
Започнах да говоря за "Бог"(в кавички), "Сатана"(в кавички) и "ангели"(в кавички), отвръщайки на опита на JG да изнамери общ език с повече потребители.
А откъде съм сигурен, че има извънземни? Можеш да си докажеш това сам, точно сега.Започни да мислиш искрено пред себе си и се опитай да обясниш някакъв битов факт от ежедневието си, задавайки си въпроса "Защо?" многократно.Няма начин да не стигнеш до това, което те интересува в случая.
А по темата.
"Кой е Христос и кой е Сатана и защо враждуват?"
Искаш да дискутираме това? И КАК да го направим се чудя?
Много интересна ситуация.
Знаеш ли, една човешка мъдрост гласи, че когато чакаш правилния момент прекалено дълго, най-вероятно си го изпуснал.Човечеството е на десетки хиляди години.Аз мисля, че правилният момент да дискутираме това е отдавна пропуснат, може би трябваше да е някъде в началото на историята ни.
Затова, когато при мен се появи тази дилема, и когато осъзнах, че съм изпуснал правилния момент за нея, за себе си реших друго.
Нима ми е нужен "Бог", "Сатана" и "ангелите", за да бъда това, което вече съм? Ако пък предам пирродата си, значи съм се променил.И "Бог" и "Сатана" трябва да са наясно, че всичко се променя.Аз, като тяхно творение, също се променям и през развитието си няма да съм никога същия.
"Бог" знае, че той също се променя, както всичко останало."Сатана" също го знае.Затова е нормално понякога да се засичаме, понякога да се разминаваме.
Това, че нито един от двамата не желае да ме остави да вървя по пътя на промяната си ми говори, че може би няма да сгреша, ако аз стана Бог.Нали даже и те двамата така казват, че съм подобие някакво там. Аз все трябва да съм Бог за нещо, в крайна сметка и "Бог" и "Сатана" са в една йерархия.Аз също съм в тяхната йерархия и под мен със сигурност има разни неща.Тогава защо не вляза в ролята си на Бог и не се държа като Бог - променлив като тях двамата, своенравен като тях двамата, преживяващ пълноценно йерархичното си стъпало?
Аз явно съм Бог на клетките си - аз съм Всевишния за своите органи, тъкани и прочие.
Аз съм Бог за съдбата си, за емоциите и преживяванията си.Аз съм Бог за гадните насекоми, камъни, дървета и тн.Е, не за всички камъни и не за всички животни де, но все пак, има много неща, за които аз съм Бог.
И когато погледнах какво съм направил за тялото си, за ума си и за гадните животни и камънаци, си дадох сметка, че през цялото време, в което съм се занимавал с "Бог", "Сатана" и "ангелите", съм гледал в чужда паница.
Оказа се, че когато започна да забравям за тях и за горните нива на йерархията, те започнаха доста да се ядосват.
Това ми подсказа, че може би се намирам в положение да манипулирам тази ситуация. След като аз бях някой, който не искаше нищо от никого, а "Бог" и "Сатана" явно изискваха нещо, това ме поставяше в позицията на Главен Изпълнител.
Но...вече бях възприел ролята си на Бог за разните там неща, и с мен се преговаряше доста по-трудно от преди...И това явно не се хареса и на двамата, защото, съдейки по тях, сякаш се предвижвах по йерархичната стълбица...
