ЕРЗАЦ ДЕМОКРАЦИЯТА БЪЛГАРСКАЕрзаца, фалшификата, ментето и … оригинала. Те съществуват в нашата реалност едновременно и са част от живота ни. Понякога са необходими мигове, за да ги разпознаем. Понякога и години не стигат, за да разберем и осъзнаем, че онова – приеманото за автентично, всъщност е било нещо друго. Но живеейки с ерзаца, ние не спираме да се взираме, да търсим и да мечтаем за оригинала. Един ден, рано или късно, решаваме, че компромисът не си заслужава усилията и единствено оригинала е достоен за нашия порив.
След сгромолясването на тоталитарно налаганата утопия и абдикацията на комунистическия режим у нас, демокрацията безспорно победи идеологически. На ниво идея, тя бе дори, в известен смисъл, митологизирана. Утвърждаването на тази победа и реализирането и в политиките, институциите, партиите, политиците, както и гарантирането и обаче, до днес, е по-скоро повърхностно, все още турболентно и нетрайно.
Къде е причината? Навярно в
отсъствието на демократични традиции,
липса на политическа и правна
култура. Възможно и в специфики на националния ни характер – изявено предпочитание към материалните ценности – гарантирана икономическа сигурност, безопасност и оцеляване, посочвано от 80% от българите, пред социеталните – разчитане на собствените сили и самореализация, изискване за влияние върху решенията на правителството, самоценност на свободата на словото и т.н. (по данни на А. Мантарова от 2006 г – “Балканската културна матрица и европейския проект”).
Феномени на демокрацията като “народен суверенитет”, “човешки права”, “разделение на властите”, в българския ерзац вариант придобиха странни очертания.
НАПАЗАРУВАНИЯ “НАРОДЕН СУВЕРЕНИТЕТ” “Народният суверенитет”, който в генезиса си носи идеята за справедливост у нас се трансформира и
изроди в “пазарен” суверенитет. Появата и дефинирането на феномени като “политически пазар”, “политически брокери”, “купуване на гласове”, “продаване на депутатски места”, илюстрират наличието на процеси несъвместими със същността на демокрацията. В нашия случай търговията и спекулата я победиха. Казано по друг начин – пазарните отношения се намесиха в чисто правно-политическите такива.
“Народният суверенитет”, притиснат между свободния пазар и
липсата на правила, в крайна сметка, послужи за оправдание на “пазарната” демокрация и за възпроизвеждане на т.нар. “политически партиен елит”. Защото за 20 години в България се създаде група, която се издържа от политиката, de facto от “народния суверенитет”.
Изборното законодателство, създадено от същата тази група, в действителност я самовъзпроизвежда. “Демократичните” правила бяха напазарувани чрез приватизация на “народния суверенитет”.
Член Първи на тоталитарната конституция се прероди в неписана норма, че всичко на този свят може да се купи, включително и демокрацията.Може би затова
референдумът, като форма на пряка демокрация, отдавна съществува само на хартия, а дори не и на хартия.
В България за 20 години не бе проведен нито един на национално ниво.
Защо ли?Българските политици сякаш изпитват неистов страх от нас избирателите. Обвиняват ни, че “не сме дорасли” за такъв вид демокрация или че не разбира-ме политиката. Проблемът обаче вероятно е другаде. Един вот, даден чрез референдум, не е така лесно да се оспори и е немислимо да се пренебрегне или подцени. Колкото и да сме лоши като “материал”, който гласува, игнорирането на вот от референдум е равносилно на политическа смърт, а политическите самоубийства някак не са на мода днес.
Нашата конституция не ни дава право да избираме по каква система да гласуваме за депутати в парламента.
Ние, гражданите, нямаме право на зако-нодателна инициатива.
Ние нямаме достъп до Конституционния съд, нито можем да отзоваваме компрометирани наши избраници.
Кой може да се справи с кмет, действащ в ущърб на обществения интерес, дошъл на власт “пазарувайки” вот. На практика – никой! Той не може да бъде уволнен, защото е … избран!Ние имаме право да избираме, но … изборността е сведена до предварително написани партийни листи. Парадоксално е с вота си да изпращаме в парла-мента наши представители, структурирани в 5 парламентарни групи в 39 НС или 7 в 40 НС, а междувременно през мандатите да възникват по нови три (за 39 НС – Национален идеал за единство, Новото време, Народен съюз; за 40 НС – Българска нова демокрация, Движение “Напред”, РЗС). Създаването им не е нищо друго освен нарушение на “народния суверенитет” и конституцията, доколкото за тези формации никой не е гласувал, нито пък за политиката, която те ще следват.
Колкото и да повтарят политиците, че са дошли на власт именно благодарение на “народния суверенитет”,
в действителност у нас той е изроден, при наличие на формалните белези на демокрацията и застрашен от реалната задкулисна власт на партийно-олигархични формирования.“ПРАВАТА НА ЧОВЕКА” – ВИРТУАЛНИТЕ
НАШИ ПРАВАОсновните човешки права, записани в Конституцията остават затворени между страниците й, ако няма действен механизъм, гарантиращ прилагането им.
В условията на ерзац демокрацията от предимствата и се възползваха хората, имащи противоправно поведение. Това особено добре се вижда в наказа-телните закони и прилагането им. За никого не е тайна, че
у нас е по-изгодно да защитаваш правата на обвиняемия, отколкото на пострадалия. Правосъдието у нас действа в ущърб на почтения, честния, правомерен гражданин и е поставено в услуга на правонарушителя. Няма надеждна защита на гражданина от произвола на държавните органи, институции и длъжностни лица, особено срещу такива, използващи дадената им официална власт в частен интерес. След години прекарани в съдебни зали, дори и да бъде установено виновно действие или бездействие, наказанието е административна санкция, чийто размер често е … смешен. Изгубеното време, нерви, пропуснати ползи на потърпевшите, никой не компенсира и не се интересува от тях. Последните промени в ГПК от февруари т.г. (чл. 519 и чл.520) на практика отнеха правото на граждани и фирми да водят запорни производства срещу общините. В същото време за държавата не е проблем да блокира сметки и да събира вземанията си принудително по бърза процедура.
В условията на ерзац демокрацията равенството пред закона, както в правата, така и в санкциите за средностатистическия гражданин и ВИП персоните – олигарси, политици, висши държавни чиновници, е само добро пожелание, халюциогенно мечтание, феномен от полето на неслучването. ЗАД ФАСАДАТА НА РАЗДЕЛЕНИЕТО НА ВЛАСТИТЕПри ерзац демокрацията съществува т.нар. “перверзна институционализация”, което ще рече – не само поява на неизбрани и неподчинени на демокра-тичните процедури власти, но и подмяна на съдържанието вътре в самите институции.
У нас действат скрити “властови фактори”: икономически - “сива” икономика, обръчи от фирми, силови – застрахователен и охранителен бизнес, задку-лисни политически групировки – руска мафия, кръгове “Монтерей”, “Орион”, “Олимп”, “Хелиос”. Усещането за скрити елити зад кулисите на официалната политическа сцена, които манипулират, държат в зависимост и използват видимите политически “играчи” като марионетки, е толкова истинско, че всеки публичен опит за отричане на подобни връзки е по-скоро потвърждение за същите.
При ерзац демокрацията скритите елити управляват неформално, но реално. Как? На законодателно ниво - поръчвайки си конкретни закони, изгодни за тях. На ниво изпълнителна власт – назначавайки или “купувайки” си служители в министерства, агенции, областни и общински администрации. Тези държавни служители са лица на двойно подчинение – на официалната власт и на скритата. В съдебната система – осигурявайки си свой хора на всички нива.
Вместо разделение на властите имаме “приватизиране на цялата държавна власт”, при която политици, олигарси и криминални типове се държат като търговци на решения.
При ерзац демокрацията “народния суверенитет”, “човешките права” и “разделението на властите” съществуват, макар и номинално. Те се демонстрират за доказване пред света на някаква демокрация. Тяхното присъствие на хартия обаче, достатъчно ли е, за да се направи извода, че обществото живее демократично?
При истинската демокрация има покритие на реална действителност и теория, докато при ерзаца липсва действена реализация на демократичните механизми. Липсва действен правен ред. Лицето на демокрацията не е нито свободния пазар, нито човешките права, нито всеобщите избори, нито управлението на мнозинството.
Лицето на демокрацията е ГАРАНЦИЯТА за прилагане на всеобщ справедлив правен ред. При отсъствие на гаранция за правото - липсва дори минимална справедливост.
Ерзац демокрацията и справедливостта са противоположни понятия. Ерзац демокрацията осигурява действието на нормата на парите, а не на правото. Когато в обществото отсъства този елемент на културния правен ред, хората остават на ниво индивиди, от които нищо не зависи. Трансформацията в граж-дани не се извършва поради игнорирането им от държавния живот, незаисимо, че на книга съществува принципа на “народния суверенитет”.
Ако Карл Бьорне е прав, че заблудата е истина, просъществувала едва минута, 20 години достатъчен времеви интервал ли са, за да осъзнаем разликите между ерзаца и оригинала и най-после да си поискаме истинската демокрация?http://chara.blog.bg/politika/2010/03/11/erzac-demokraciiata-bylgarska.508849