Автор Тема: Опростачването на България  (Прочетена 57178 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен deznam

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 286
Re:Опростачването на България
« Отговор #75 -: Февруари 21, 2010, 23:49:59 pm »
Ще се трогне ли най-после някой от оглупяването на нацията

Демографската криза е по-опасна от икономическата. А никой няма идея как
                           тя да бъде преодоляна


                          by Диян Божидаров /Сега/


     Общественият дебат в България е истински парадокс. Максимата е, че колкото по-остър е един проблем, толкова повече се мълчи за него. Има една тема, за която никой не говори, а трябва да се крещи – демографският въпрос.

     Нацията изчезва, българският етнос се топи, в цели региони българска реч не можеш да чуеш на един час път с кола, а нито управляващите, нито управляваните имат желание да говорят за него.

     Да не би да е от страх, тъй като всеки подобен разговор води до ужасяващи изводи за печалната неизбежност? Пари, ЕС, НАТО, Доган, Алексей Петров… – коя от тези теми е по-важна от демографската криза?

     Световната история е пълна с примери за претопени етноси

    .............................................................
http://www.eurochicago.com/2010/02/shte-se-trogne-li-nay-posle-nyakoy-ot-oglupyavaneto-na-natsiyata/

Факт е ,че ще става все по зле но е така почти навсякъде където има европейски народи.
« Последна редакция: Февруари 22, 2010, 08:53:55 am от Mirotvorec »
Ако не искаш да бъдеш наковалня, трябва да бъдеш чук.

Неактивен sidewinder

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 837
Re:Опростачването на България
« Отговор #76 -: Февруари 23, 2010, 11:31:07 am »
Един от механизмите за опростачване на една нация е като съсипеш литературното й наследство.

Малко факти:

1. Брой библиотеки преди 20 години - над 900
Сега са ~500
2. Над 51% от завършилите средно образование не стават за друго, освен за общи работници.
3. 20% от населението ни е неграмотно.
4. От няколко правителства насам, не се отпускат никакви пари за поддръжка на книжния фонд на страната ни.
4. Масово хората се интересуват от любовни романи и трилъри.

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re:Опростачването на България
« Отговор #77 -: Февруари 23, 2010, 15:36:11 pm »
Снощи гледах предаването на Карбовски със залятата в Гърция българка..Невероятна личност,невероятен дух!!!За пръв път се почувствах толкова горда със друг българин..Тази жена,със всичките си жестоки травми и изгарания,с едно око,инвалид, неработоспособна и пр.,..Тя се смееше от сърце!Откъде намира сили да се смее така и да се радва на живота..Невероятно силен български дух!Ако поне 3-40% бяхме като нея България щеше да бъде различна.
Предаването завърши с думите които тя е казала на Масларова при посещението и:

Някога в България са се строяли училища за да се преподава в тях мъдростта.Днес България разполага с много училища,но вече в нито едно от тях не се преподава мъдрост!

1. Брой библиотеки преди 20 години - над 900
Сега са ~500
.....................
Днес точно това обсъждах с познати,че навремето дори в селото на майка ми което има 100-ина къщи,идваше два пъти седмично от града библиотекарка да обслужва библиотеката в местното читалище.Щото селото малко,малко ма си имаше читалище,което разполагаше с кино салон,ежеседмични прожекции,зала която се ползваше и при празненства,сватби,събори и др.
 На площада на почти всяко село се строеше една голяма сграда играеща ролята на културен център.Не беше лоща идея...А сега,не само,че една книга няма откъде да вземеш(примерно някой на село го интересува нещо повече за градинарството,ама литература няма..Откъде да вземе?И примерно някой дядо със 130 лв.пенсия как да даде 10лв.за книга?)Трябва да има безплатни или евтини общодостъпни библиотеки.
Лошото е,че почти цялата налична база от такива сгради,вече са префасонирани,я в шивашки цех,я в нещо друго...Или пустеят и се рушат,което е май по-лошото..
Както и да е..опростачването ни си е факт.
На който не му се вярва,може просто да влезе в някой форум от типа на "ТИЙН ПРОБЛЕМИ"..направо може да се изуми и от невежеството и от неграмотността и от"възпитанието"на децата.А нали те са бъдещето на нашата държава ???
« Последна редакция: Февруари 23, 2010, 15:57:15 pm от konstantin2007 »

Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Re:Опростачването на България
« Отговор #78 -: Февруари 23, 2010, 17:51:37 pm »

Рибата мирише (и се опростачва) и от главата. Катализатор-алчността.

Един от механизмите за опростачване на една нация е като съсипеш литературното й наследство.
Малко факти:
1. Брой библиотеки преди 20 години - над 900
Сега са ~500
2. Над 51% от завършилите средно образование не стават за друго, освен за общи работници.
3. 20% от населението ни е неграмотно.
4. От няколко правителства насам, не се отпускат никакви пари за поддръжка на книжния фонд на страната ни.
4. Масово хората се интересуват от любовни романи и трилъри.

sidewinder, така е, но и да има 1000 библиотеки, колко в процент хора ще си вземат книги да четат.Доста голям процент от хората са на южноамерикански и ориенталски сапунки, и шоупрограми.Интересни и цветни, а и се коментират навсякъде-на работа, в компания и т.н.И най-важното евтини.Кой коментира днес прочетена книга.? :D

Неактивен daskala

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 611
Re:Опростачването на България
« Отговор #79 -: Февруари 23, 2010, 21:31:55 pm »
Да, днес по-важното е да имаш контрол над телевизиите и радиото. Това е и новото време .Информацията идва от телевизията и радиото. Хората нямат много време да четат и разчитат на благородните родолюбиви български телевизионни и радио журналисти, които да им представят важните събития на деня и времето. Друг е въпроса собствениците на телевизиите и радиото какво ще предложат на народа. Дали турски сериали,дали американски или някакви други.  НЯМА Я БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА.
« Последна редакция: Февруари 25, 2010, 07:23:50 am от Mirotvorec »

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Опростачването на България
« Отговор #80 -: Февруари 26, 2010, 20:47:39 pm »
„Принцовете“ от Горна баня учат за недосегаеми

http://www.eurochicago.com/2010/02/printsovete-ot-gorna-banya-utchat-za-nedosegaemi/

Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Re:Опростачването на България
« Отговор #81 -: Февруари 27, 2010, 14:53:39 pm »
Да, днес по-важното е да имаш контрол над телевизиите и радиото. Това е и новото време .Информацията идва от телевизията и радиото. Хората нямат много време да четат и разчитат на благородните родолюбиви български телевизионни и радио журналисти, които да им представят важните събития на деня и времето. Друг е въпроса собствениците на телевизиите и радиото какво ще предложат на народа. Дали турски сериали,дали американски или някакви други.  НЯМА Я БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА.

Прав си 100 %. А на БЪЛГАРСКИТЕ теле медии ими излиза по-евтино да внасят ЧУЖДА култура в БГ.Южноамерикански и ориенталски сериали.Един гръцки, и рядко европейски.
Да си спомняте някои от старите български филми да е проповядвал насилие?

А рекламират да се купува българското-ами къде е то?

Неактивен Polymorpher

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 212
Re:Опростачването на България
« Отговор #82 -: Февруари 27, 2010, 18:52:22 pm »
Де да беше толкова "случайно" колкото изглежда по коментарите.
Точни тази култура е гръбнака на полит-икономическата парализа.

Децата им били третирани различно. Не думай?
Сега България е в ръцете на децата на партииците, после ще отиде в техните деца - къде другаде я виждате в това положение?
« Последна редакция: Февруари 27, 2010, 23:39:51 pm от Mirotvorec »
The main thing you can accomplish by arguing with idiots is working up the nerve to strang

Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Re:Опростачването на България
« Отговор #83 -: Февруари 27, 2010, 22:01:34 pm »


Точни тази култура е гръбнака на полит-икономическата парализа.
Децата им били третирани различно. Не думай?
Сега България е в ръцете на децата на партииците, после ще отиде в техните деца - къде другаде я виждате в това положение?

Точен израз-парализа на политика, икономика и на българския дух и култура.Преди имахме такова доверие едина на друг, и спокоен живот, а сега тотално съмнение във всичко.
Да, но вървят като топъл хляб вносните продукти на чужди фирми.

Къде-робство от "наште" хора.
При нас, няма развитие от феодалното мислене нагоре!
« Последна редакция: Февруари 27, 2010, 22:02:44 pm от marhs »

Неактивен Polymorpher

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 212
Re:Опростачването на България
« Отговор #84 -: Февруари 28, 2010, 17:42:15 pm »
Точни тази култура е гръбнака на полит-икономическата парализа.
Децата им били третирани различно. Не думай?
Сега България е в ръцете на децата на партииците, после ще отиде в техните деца - къде другаде я виждате в това положение?

Точен израз-парализа на политика, икономика и на българския дух и култура.Преди имахме такова доверие едина на друг, и спокоен живот, а сега тотално съмнение във всичко.
Да, но вървят като топъл хляб вносните продукти на чужди фирми.

Къде-робство от "наште" хора.
При нас, няма развитие от феодалното мислене нагоре!

Не мисля да изкарвам Българите по специални от останалите.
Имаме си психологически характерности за региона но болеста е една и съща из кълбото.

Народа по света си мисли че като бачка по 16 часа на ден без да мисли нещата ще се оправят.

И 168 часа на ден да работят пак ще са на същото дередже.
Някой им дръпне чергата изпод краката и почват да се избиват като обезумели зверове...

Ние (тези които виждаме поне това) трябва да си намираме други варианти.
Стигаме "ами като се носиш по течението е така".

Това е колкто вярно толква и грешно.

Течения има много. Силни, слаби, променливи.
Въпроса е по кое течение ще се носиш. Ако се носиш по течение което отива в посоката към която целиш тогава течението те носи. Ако влезеш в противоположно си срещу него. Има хора които успяват в който и да е случай.

Въпроса е там че по света си има "основни" течения. В нашия случай "психологията на масите".

Плуваш ли с тях посоката е известна от минимум 2000 години насам.
Ако ти искаш да се бориш река на просторията от калибъра на Дунав тогава - GL HF.
Знам че почвечето хора участващи в този форум разпознават "реката" и не им харесва - но харесва, не харесва това е положението.

П.С.

А това вече с дърпането на чергата е систематично и целенасочено.
Сакън тапаците да не заживеят спокойно че ще вземат да развият и мислене от скука. Не ги ли държиш в състояние на ритнат кошер ще вземат да расъждават. Постоянното напрежение (каквото ти кеф), финансово, културно, политическо и тн. им държи мислите далече от ядрото на нещата.

Вярвам че има хората имат души и че тия душички наши ходят могат да идват от други места и да ходят на други места. Ако бяхме се едни и същи хора за толкова хиляди години да сме толкова прости не ми се вярва.

Идваме тука да нагазиме в калта за нужния опит и се изнасяме по най-бързия възможен начин щото като почне да ти става ясно за какво става дума се дразниш на първо четене. Като се научиш приемаш живота и не се опитваш да променяш света на другите защото е същата арогантност която си търпял цял живот - тогава вече си стъпил на пътеката към изхода.

В такова положение всеки си почиства собствените пелени и не участва по форуми да си мери правотата с останалите. Аз тия "мъдрости" почнах да ги усвоявам съвсем скоро. Не че има какво толкова да говоря то си личи по изказванията че не съм големия мъдрец, ако бях нямаше да се възмущавам на несметния абсурд в който плуваме.
« Последна редакция: Февруари 28, 2010, 20:55:36 pm от Polymorpher »
The main thing you can accomplish by arguing with idiots is working up the nerve to strang

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Опростачването на България
« Отговор #85 -: Февруари 28, 2010, 19:56:00 pm »
Точно... ;)

Неактивен Zarathustra

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 49
Re:Опростачването на България
« Отговор #86 -: Март 01, 2010, 21:31:20 pm »
България е просто географско място на картата. България е нищо без българите в нея. Много хора бъркат родолюбието с любов към родината, а не към рода си.

Ако българите разберат, че българите са първостепенни, а не България, тогава уважението между българите ще бъде многократно по-голямо и всички българи ще се стремят към подобрение и постигане на по-добри неща в живота. Сега средностатистическият българин гледа предимно негативните новини по телевизията и си казва "България е много тъпа страна", без да се замисля, че много от политиците на България просто не са българи и не действат в интерес на българския народ. Младите и способни българи си правят изводи от същите тези медии, че в България е много зле и няма шанс за тяхната реализация и бягат в чужбина. И пак казвам - в една съществена част България не се управлява от българи, но те не го знаят, разбира се.

Ако българите разберат, че българите са важни, тогава родителите ще учат децата си. Тогава българите няма да казват "Държавата е виновна за простотията у новото поколение", защото ще знаят, че новото поколение са българчета и могат те да ги научат. Не да ги учи държавата.

Същевременно, преди прехода, американската(=предимно еврейска) медийна пропаганда си беше изиграла ролята да представи американския начин на живот като нещо изключително приятно. И там материализмът е издигнат в култ. Разпуснатостта - също. Резултат е налице. Да не мислите, че простотията е само при нас?

Съжалявам за малко обърканото ми мнение, но съм доста изморен, а все пак исках да споделя възгледите си.

Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Re:Опростачването на България
« Отговор #87 -: Март 01, 2010, 22:33:31 pm »

Факт е ,че ще става все по зле но е така почти навсякъде където има европейски народи.

ехаа  ::) Значи при други народи, например в Авганистан, Пакистан, Шри ланка, Албания и т.н. положението е цветущо, щот не са европейски. ;D

Егати логиката! Глупости на търкалета, с извинение.

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Опростачването на България
« Отговор #88 -: Март 01, 2010, 23:25:01 pm »
ТРИМА ДУШИ УМРЯХА, А СТО И ПЕТДЕСЕТ БЯХА УБИТИ…..

    * За някои хора, които трябваше да бъдат в новините, а не са

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив

Някой ще каже, че в заглавието има грешка. Не, няма. То казва точно това, което иска. То не е заглавие за жертвите на поредното земетресение или терористичен акт по света. Не е и за онези, както се смята, сто и петдесет жертви на неразкрити поръчкови убийства в България. Не е за хора с прякори като пъпеши, маймуняци, жирафи и друга екзотична фауна, населяваща полицейските сводки, а чрез медиите пренесена и в развинтеното въображение на публиката.

Да, по някакъв начин тези, екзотичните, са били част от Октопода, който ни стиска за гушите и е интересна тема напоследък. Да, животът им сигурно е като трилър, с напрежение, стражари и апаши, тайни и загадки, редуване на мрак и светлина, всичко, което обикновеният човек обикновено не преживява през живота си. Поне не така интензивно, че да се превърне в персонаж от вулгарен роман.

Само че бандитите, дори съдбите им да са странни понякога, са интересни само като социален феномен. Като персонажи от роман, дори написан от брилянтен автор, те са плоски и предвидими. Като персонажи от живота пък, разгледани отделно от системата, част от която са, изглеждат жалки.

Затова искам да разкажа сега три кратки истории за хора, които не бяха убити, а просто умряха. За хора, които бяха едни от нас, а не едни от тях. За хора, които, всеки по свой начин и в своята сфера, се опитаха да направят нещата около себе си по-истински и си отидоха, преди да са си довършили работата. Повече или по-малко, съдбите и на тримата са свързани с Пловдив.

ОТЕЦ ИВАН БОНЕВ. Беше в Кърджали, Пловдивска епархия, вероятно някъде през 82-ра, 83-та година, към 2-3 часа през нощта. С колегата и приятеля Стойко Стоянов се бяхме напили до синьо и той настоя да ме запознае с новия свещеник. Похлопахме на вратата, подкрепяйки се един друг. Отвори ни попадията – Надя, и, за мое учудване, не ни изрита като мръсни котета, отиде да го събуди. А нас покани в стаята и ни послужи по една ракийка докато чакаме.

Отецът пристигна сънен, но усмихнат и щом започнахме разговор за странностите в божия промисъл, бързо се досъбуди, а ние почти изтрезняхме. Беше висок, слаб, но много здрав мъж, с гъста черна коса и брада. Очите му пламтяха и мисля, че дори да не беше истински красавец, какъвто беше, жените пак щяха да са луди по него. А той щеше да продължи да ги гледа, понякога малко замечтано, но без да пипа, защото служението на Бога му беше винаги по-важно.

Въпреки смутните времена, покрай отец Иван празната църква в Кърджали се напълни. Когато комунистите извършиха мракобесническия “възродителен процес”, в града се разчу, че той не е съгласен. Ама как така православен свещеник ще защитава турците – този въпрос висеше във въздуха. А отецът започна редовно да изнася проповеди за братството, за ненасилието и други християнски работи. Е, не беше отец Попйелушко, не беше директен и гневен, макар очите му да святкаха още по-силно, но и това, което казваше, беше достатъчно, за да го разберат всички.

Вече през 88-ма година отец Иван се включи в малката дисидентска общност в града, даде няколко интервюта за “Свободна Европа” и проповедите му станаха по-открити. Дни след промените през 89-та, зает да организира опозиционен митинг в Кърджали, в дома му нахлуха две неизвестни само на полицията лица, които заплашиха жена му и децата, че ще им отрежат главите като на пилета, ако отецът не спре да се бърка в политиката.

Не спря. В началото на 90-та, в разгара на националистическите страсти, той беше начело на мълчаливо присъствие срещу насилието, организирано от опозицията. Една жена, която редовно ходеше да се кръсти в църквата му, проби полицейския кордон и му се разкрещя, а после плю върху това, което отец Иван държеше в ръце. То беше църковен плащ с думите Йоанови – “Бог е любов”.

Пълен с идеи и желание за реформи в БПЦ, отец Иван съвсем естествено влезе в конфликт с феодалния Синод и, притиснат силно, заплашен с отлъчване от дядо Арсений, митрополит Пловдивски, реши да се махне. Установи се в Барселона, Испания и католическата църква му отдели параклис, за да служи. Параклисът бързо стана център не само за българите, но и за други православни там – руснаци, румънци, македонци. А като видя дълбочината на вярата и мощта на словото му, БПЦ пак го припозна, направи го архиерейски наместник за цяла Испания. Само че болестта вече беше загнездена в него. Погребахме го в родното му село Странско, през януари, того.

КНИЖАРЯТ ВАЛЕРИ НАЧЕВ. Сега през януари, в същият ден, когато тръгвах за погребението на отец Иван Бонев, прочетох в “Марица”, че си е отишъл и приятелят Валери Начев. Той беше журналист, издател, превеждаше текстове, пишеше разкази, които май на никой не показа, но твърдеше за себе си, че е само “книжар”. Държеше малката, но добре заредена книжарница “Магелан” в “Капана”, дълги години издаваше каталог на книгите в България, беше силно ангажиран с пловдивското литературно списание “Страница”. През 2007-ма година направи прекрасно издание на една моя детска книга и се радваше точно като децата, когато виждаше как децата и се радват.

С Валери ме запозна Наско Спасов, сега един от издателите на в. “Марица”, към края на 88-ма, началото на 89-та година. Тогава те двамата работеха в хасковския вестник “Шипка”, а аз бях уволнен от кърджалийския “Нов живот” заради голямата си уста. Бях с три деца на ръце и без стотинка в джоба – имаше забрана да ми се публикуват текстове. Как тия двамата тогава се изхитриха да ми пуснат в “Шипка” първо превод на “Римски елегии” на Йосиф Бродски, а после и мои стихотворения, не ми е ясно. Питал съм ги – казват, че не помнят. Факт е обаче, че го направиха и даже ми платиха хонорар, та поех глътка финансов въздух.

После времената се смениха, Валери преживя някаква професионална криза в Хасково, заради която му отидох на гости и не можах да си тръгна оттам доста време, после се оказа журналист в “Марица”. И после се захвана с книжарството.

Говорили сме дълго за литературата, за системата на книгоиздаване и книгоразпространение в България, мисля, че той знаеше всичко за това. И въпреки че знаеше, постоянно си блъскаше главата в непробиваемата стена отсреща. Такъв си беше – малко дебелоглав, малко бавен в обмислянето и вземането на решения, но задълбочен и прецизен докрай, когато се захване с нещо. Имаше някакви здрави корени това момче, имаше някакви солидни вътрешни опори, които го спираха да стане циник, както мнозина правят заради тежкия живот около нас и плашещите сенки на душата вътре в нас

Вероятно никога няма да забравя как претакахме виното и ядохме смокини направо от дървото в малката му къща в едно близко село. Тогава болестта на Валери още я нямаше или поне никой не знаеше за нея, а слънцето грееше блажено над крехката трева на двора. Валери все се канеше да потегне къщата. И все настояваше някога да напиша поне една книга, която да е жанрово ясна и определена.

Това беше част от разговор ни и последния път, когато го видях, може би десетина дни преди да си тръгне и да остави България без своя истински книжар. А последно се чухме няколко часа преди това, в неделята. Говорихме да го видя през седмицата. И не го видях повече. Тялото го предаде, а духът му, макар до последния момент да беше силен и пълен с надежда, не успя да надделее.

Сега сигурно е отворил малка книжарничка, чака небесните читатели да се поровят из книгите и той да си поговори с тях за живота. Защото вече знае много повече за него. Сигурен съм.

ПОЕТЪТ ФЕХИМ ХЮСЕИНОВ. Фехим беше едър турчин с големи мустаци, рано прошарен и понякога боботеше със страшен глас от дълбините. Когато беше угнетен, кожата му потъмняваше и изглеждаше още по-черен и още по-страшен, отколкото беше в действителност. Но всъщност душата му беше видима и крехка като прозявка на спящо дете. Някои може би са го чували и са чели негови стихове под името Филип Хорозов, но то не беше истинското му име. Хороз на турски е петел, то беше онова име, което той си измисли като нещо пъстро, силно и гордо, напук на комунистите, които се опитаха да му отнемат истинското.

По ирония на съдбата, преди да започна работа в кърджалийския вестник “Нов живот”, бях няколко месеца нередовен учител в село Чорбаджийско. После се оказа, че това е родното село на Фехим. Тогава пък той учил в Пловдивския университет и така малко или много си разменихме родините. Веднъж отидохме заедно в командировка до границата и на връщане минахме през Чорбаджийско. Майка му ни изпрати с два толкова големи букета хризантеми, че ръцете ни не стигаха да ги обгърнем. А като се прибрахме, на другата вечер Фехим тържествено, както правеше всеки път, извади омачкан лист хартия и попита искам ли да чуя един стих. Исках и тогава той прочете на компанията стихотворението “Граница”, което ми посвети. В него се казва, че границите не са измислени от поети. Още пазя листа с оригинала. Не бяха измислени от поети.

След това, когато непоетите опитаха да поставят граници между хората, Фехим написа как се смалява, защото има един черен човек , дето ходи нощем по покрива, аз му го пуснах във вестника и стана страшен скандал, та викаха главния редактор в Окръжния комитет на партията. Тогава комунистите не можеха да търпят дори съвсем образното изразяване на истината. А ние можехме да мълчим или да говорим с часове и да четем по лицата си болка по-силна от думите. Тази седмица ми се обадиха, че сърцето му не е издържало. Надявам се, че жена му, Фикрие, си е спомнила за неговото стихотворение –  “Сред мъртвите поетът идва с бяла риза” и го е облякла както подобава за последно.

Фехим пишеше стиховете си и на български и на турски, не ги превеждаше от единия език на другия, пишеше ги на двата. Но на който и да е от езиците да го е прочел, вярвам, че Господ отдавна е разбрал онзи негов стих:

“Спокойно, казвам, дяволе.

Успокой душата ми сега.

Тази взаимност е непривична

Между дявол и дяволска душа.”

И може ли някой да  ме съди, че за такива хора предпочитам да пиша и да чета във вестника, а не за онези с екзотичните имена и жалките животи, които вечно ни обгръщат с пипалата си.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Неактивен daskala

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 611
Re:Опростачването на България
« Отговор #89 -: Март 02, 2010, 11:35:49 am »


Ако българите разберат, че българите са важни, тогава родителите ще учат децата си. Тогава българите няма да казват "Държавата е виновна за простотията у новото поколение", защото ще знаят, че новото поколение са българчета и могат те да ги научат. Не да ги учи държавата.

Същевременно, преди прехода, американската(=предимно еврейска) медийна пропаганда си беше изиграла ролята да представи американския начин на живот като нещо изключително приятно. И там материализмът е издигнат в култ. Разпуснатостта - също. Резултат е налице. Да не мислите, че простотията е само при нас?



Преди доста години ми се случи да посетя САЩ и самия Ню Йорк. Бях изненадан от срещите по улиците с толкова много хора с ясно видими  психически проблеми, било лицеви тикове било нещо друго.Бях много и неприятно изненадан.
Това всъщност е и причината да има разстрели на съученици в учебните заведения или колеги във фирми.

« Последна редакция: Март 02, 2010, 13:34:09 pm от daskala »

 

Сходни теми

  Заглавие / Започната от Отговора Последна публикация
3 Отговора
6644 Прегледи
Последна публикация Юли 04, 2010, 22:40:11 pm
от elunez
1 Отговора
5658 Прегледи
Последна публикация Септември 17, 2010, 00:07:22 am
от insomnia1304
3 Отговора
5794 Прегледи
Последна публикация Декември 24, 2010, 14:53:07 pm
от cassio
5 Отговора
7118 Прегледи
Последна публикация Април 14, 2013, 01:40:01 am
от forcomnet
91 Отговора
51889 Прегледи
Последна публикация Февруари 19, 2012, 00:37:45 am
от Bibl

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27