Истината

[old4]

Любовта има много лица...Към противоположният пол,към детето,професията,природата..Но ако трябва да я определя с няколко думи ще я нарека"двигателна сила".За вас не знам,но на мен свърши ли ми това"гориво"сякаш преставам да съществувам.

  не знам дали осъзнаваш колко си права !

П.С. Загубиш ли това което си обичал ,свършен си !

[Tangrata_]

Да, но от теб зависи колко широк ще е тоя кръг - на хората и нещата, които обичаш.

[ultrafutur]

Това,което казваш Константине естествено,че е е възможно.Само,че мозъците и интелектът ни съвсем не е на такова ниво,че да може да материализира мислите в реалност моментално...И според мен всъщност няма истина...Само илюлия...Кажи ми едно нещо,което да е реално?

Любовта е реална, и може би тя е единствената истинска реалност... Именно затова е и толкова 'недостъпна' - вечно забранявана, изкривявана, определяна и осмивана...
Всъщност тя е онази енергия, с която е пропито всичко съществуващо, което ни се струва че съществува. Защото целият видим свят е бил, и е създаден с любов...
 
В някой от ченълингите бегло се споменаваше, че, ако нашите големи учени успеят да проникнат отвъд светлинната същност на частиците, ще открият любовта... 
Тя е и единствената чисто креативна сила в човека, на която мнозина дават какви ли не образи, описания и пресъздават нейната същност чисто имитационно.
Впрочем, живата енергия на любовта е по-силна от всичко представимо, и благодарение на нея са се създавали всички големи шедьоври в историята на изкуството и откритията.
Без нея няма нищо, и всичко живо произтича от нея. . .
Това е истината!

[konstantin2007]

В някой от ченълингите бегло се споменаваше, че, ако нашите големи учени успеят да проникнат отвъд светлинната същност на частиците, ще открият любовта... 

Абсолютно съм съгласна с това!Не ми трябват ченъли с техните"бегли намеци"за да го знам..Това точно е така!!

[mitko]

      Привет,
Много  се  изписа  за  любовта,  къде  с  високопарен  патос,  къде  просто  като  пожелание,  но  никой  не  написа  нито  ддума  как  на  практика  да  изразим  тази  любов,  а  смятам,  че  това  е  по-важно  от  всяка  теоретична  постановка,  или  филосовстване  (чешене  на  езиците)  

[mitko]

Цитат:
Но понякога истината ни се предлага на тепсия и в стремежа си да я оспорим,да я разнищим, да погледнем какво има "отдолу", изсипваме съдържанието в краката си и без да знаем колко е ценно, го стъпкваме...И единственото,което ни прави впечатление е ,че сме си изцапали обувките! ДАВИД     Re:Добро и Зло
« Отговор #36 -: ноември 26, 2009, 10:40:44 »

[ДАВИД]

     Привет,
Много  се  изписа  за  любовта,  къде  с  високопарен  патос,  къде  просто  като  пожелание,  но  никой  не  написа  нито  ддума  как  на  практика  да  изразим  тази  любов,  а  смятам,  че  това  е  по-важно  от  всяка  теоретична  постановка,  или  филосовстване  (чешене  на  езиците)  

Някъде бях прочела, че най-правилният отговор на "Обичам те" е " Това ме прави щастлив"!
Има наистина значима разлика от това  да обичаш,за да получаваш любов и да обичаш, за да дариш щастието!
Как да я изразим?! Искам да поднеса любовта си като пожелание за щастие!
Истината е, че има какво да научим!
 „[...]Не че хората омаловажават любовта. Те копнеят за нея; гледат безброй филми за щастливи и нещастни любовни истории, слушат стотици блудкави любовни песни- и въпреки това малцина смятат, че има нещо, което трябва да се научи за любовта. [...] Повечето хора виждат проблема за любовта преди всичко като това да бъдат обичани, а не да обичат, да са способни на любов. Оттук, въпросът за тях е как да получат любов, как да станат привлекателни. Те преследват целта си по няколко начина. Единият, присъщ особено за мъжете- е да преуспеят, да бъдат толкова могъщи и богати, колкото позволява общественото им положение. Вторият, присъщ главно на жените, е да се направят привлекателни, чрез грижи за тялото, облеклото и прочие. Други начини на привличане на околните, използвани както от жените, така и от мъжете, са добрите обноски, занимателният разговор, услужливостта, скромността, отстъпчивостта.[…] Втора предпоставка за нагласата, че няма какво да се научи за любовта, е допускането, че проблемът относно любовта е проблем на обекта, а не проблем на способността. Смята се, че да обичаш е лесно, но че е трудно да намериш подходящият обект, когото да обичаш, или който да те обичa [...]”
(Ерих Фром "Изкуството да обичаш")

[Roswell]

Това,което казваш Константине естествено,че е е възможно.Само,че мозъците и интелектът ни съвсем не е на такова ниво,че да може да материализира мислите в реалност моментално...И според мен всъщност няма истина...Само илюлия...Кажи ми едно нещо,което да е реално?

Любовта е реална, и може би тя е единствената истинска реалност... Именно затова е и толкова 'недостъпна' - вечно забранявана, изкривявана, определяна и осмивана...
Всъщност тя е онази енергия, с която е пропито всичко съществуващо, което ни се струва че съществува. Защото целият видим свят е бил, и е създаден с любов...
 
В някой от ченълингите бегло се споменаваше, че, ако нашите големи учени успеят да проникнат отвъд светлинната същност на частиците, ще открият любовта... 
Тя е и единствената чисто креативна сила в човека, на която мнозина дават какви ли не образи, описания и пресъздават нейната същност чисто имитационно.
Впрочем, живата енергия на любовта е по-силна от всичко представимо, и благодарение на нея са се създавали всички големи шедьоври в историята на изкуството и откритията.
Без нея няма нищо, и всичко живо произтича от нея. . .
Това е истината!

супер казано
Roswell

[Iris]

     Привет,
Много  се  изписа  за  любовта,  къде  с  високопарен  патос,  къде  просто  като  пожелание,  но  никой  не  написа  нито  ддума  как  на  практика  да  изразим  тази  любов,  а  смятам,  че  това  е  по-важно  от  всяка  теоретична  постановка,  или  филосовстване  (чешене  на  езиците)  

Има три вида любов: към Бог, към себе си, към останалите същества. Всъщност и трите са любов към божественото: във всичко съществуващо, в нас самите и в другите живи същества. Проявяваме любовта си, като проявяваме своята божествена природа във всеки миг от живота си. Разбира се ние не сме съвършени и можем да проявяваме тази наша божественост само дотолкова, доколкото я разбираме, ограничени от собствените си представи за нея, но пък в този процес се учим и усъвършенстваме във все по-голяма степен. Да проявяваш любовта означава, във всеки един момент да желаеш от цялото си сърце всяко живо същество да разкрива своята божествена природа в максимална степен според възможностите си. Любовта е отношение в божествения свят и само проявявайки своята божествена същност хората могат да обичат. Конкретно: как можем да проявяваме любовта? Създайте си висок идеал за това, какво означава човек да бъде духовен, да живее според божествената си природа, и го следвайте неотклонно. Можете да се вземе за пример живота на Христос, Буда, Кришна или някой друг и да се стремим да развием тяхната чистота и добродетели.

[meander]

 Iris. Здравей.

Има три вида любов: към Бог, към себе си, към останалите същества.

.Може ли и аз да кажа нещо.Първо е обичта,към Бог редно е уважение.Към нас редно е уважение,към останалите същества да.Дълъг е пътя към любовта но преди нея е силната обич.Любовта се ражда, и е само една.Както е казал наш поет Любиш,тачиш(уважаваш) и милееш.Любовта и негативни енергии са несъвместими.А има ли я -да.Относно истината и тя е само една, мога да дам пример.Ако приеме че истината стои на мишена за стрелба то тя е десятката.Размера на десятката зависи от нас,защото виждаме според знанията си.За едни слона е десятката а за други атома(ако го виждат).Ако има човек който вижда атом на края на света то той е видял тая десятка.Това е свойството на истината,чистата истина е много финна(пример с размера).И когато се защитаваме с истина, от нашите знания зависи колко е финна нашата истина. И дали ще премине нещо през нея,тя има свойството да присъства в аурата.Любовта и истината се постигат с здравословен начин на живот,и без никакви други средства(медитации,учители,гурута и тям подобни).Не забравяйте че всеки сам трябва да си постигне всичко,може само да взема пример от другите с гледане.Живи и здрави.

[mitko]

     Събрали  се  Егото,  Активният  ум,  Подсъзнанието  и  висшият  АЗ  на  приказка  след  като  тялото  заспало  уморено  от  прищевките  на  Егото!
     -  Днес  съм  щастливо, светът  се  въртеше  около  мен - казало  Егото
     -  Аз  съм  щастлив  само  когато  се  грижа  за  някого  и  създавам  хубави  спомени!  За  мене  този  ден  е  напразно  отминал - Оплакал  се  Активният
     -  Брей,  че  си  голям  самарянин!  Твоята  работа  е  да  се  грижиш  за  моите  проблеми,  ако  имаш  свободно  време  грижи  се  за  когото  искаш! - срязало  го  Егото
     -  Аз  съм  щастливо  когато  обичам  и  съм  обичано,  но  как  да  покажа  на  хората  обичта  си  когато  егоизъма  на  Егото  руши  всяка  положителна  емоция  встрани  от  себе  си - проплакало  Подсъзнанието
     -  Аз  съм  нещастен,  а  толкова  Божествена  енергия  има  в  мене,  но  стои   неотдадена! - простенал  висшият  АЗ  и  добавил  на  непознат  за  Егото  език  (езика  на  интуицията)-  Ако  не  променим  отвътре  ценностите  на  Егото  лошо  ни  се  пише  за  в  бъдеще!..................................
     -  Ех  щастливо  съм!  От  тези  които  завися  се  съобразяват,  ценят      мнението  ми!  Тези  с  които  не  сме  в  зависимост  ме  уважават,  а  тези  които  зависят  от  мен  ме  обичат! -  казало  Егото
     -  Е  и  аз  съм  щастлив,  за  толкова  неща  се  грижа! -  Усмихнал  се  Активният  ум
     -  Не  знам  дали  съм  щастливо,  но  ми  е  приятно  да  демонстрирам  потенциала  си -  обадило  се  вечно  съмняващото  се  Подсъзнание
     -  Това - сигурно  Божествената  любов - усещането  за  пълноценност  на  всички  нива  и  безпрепятствено  движение  на  Божествената  енергия!         
       

[Tangrata_]

Iris. Здравей..Може ли и аз да кажа нещо.Първо е обичта,към Бог редно е уважение.Към нас редно е уважение,към останалите същества да.Дълъг е пътя към любовта но преди нея е силната обич.Любовта се ражда, и е само една.Както е казал наш поет Любиш,тачиш(уважаваш) и милееш.Любовта и негативни енергии са несъвместими.А има ли я -да.Относно истината и тя е само една, мога да дам пример.Ако приеме че истината стои на мишена за стрелба то тя е десятката.Размера на десятката зависи от нас,защото виждаме според знанията си.За едни слона е десятката а за други атома(ако го виждат).Ако има човек който вижда атом на края на света то той е видял тая десятка.Това е свойството на истината,чистата истина е много финна(пример с размера).И когато се защитаваме с истина, от нашите знания зависи колко е финна нашата истина. И дали ще премине нещо през нея,тя има свойството да присъства в аурата.Любовта и истината се постигат с здравословен начин на живот,и без никакви други средства(медитации,учители,гурута и тям подобни).Не забравяйте че всеки сам трябва да си постигне всичко,може само да взема пример от другите с гледане.Живи и здрави.

meander, Струва ми се и другаде съм видял твои мнения с тая разлика между любов и обич. Това деление е абсолютно безмислено. Не зная дали си го чел някъде или си решил сам, че това е така.
Тези 2 думи нямат различна тежест. Някъде бях чел, че едната идва от старославянски, а другата от старобългарски. Но по значение са еднакви. До преди няколко десетилетия са се ползвали дори повече производни на тези думи - любя те, любе и тн. Има и много други примери на такива двойни думи с общо значение, но не ги помня.(май врат и шия, например) Ако се порови човек ще може да намери.
Забележи, че казваме "обичам те" като израз на най-силна любов, а не "любя те" и това идва само от речта. Ако бяхме руснаци, щяхме да казваме "Я люблю тебя". Ако наистина 'любовта' като дума беше по-висша от 'обичта', щяхме да казваме "Любя те"

[eses]

Добре а слувало ли ви се е да нямате любов в себе си?
На мен да - в последно време.От както родих сина си.изпитвам любов само към него и себе си. Това ме подтиска, защото е ново за мен състояние, не съм свикнала така, опитвам се да променя но не мога.Просто не я изпитвам.Незнам защо.Една приятелка ми каза че е така защото истинската майчина любов е мн силна и не мога да усетя другата,но аз не смятам че това е вярно.На всичкото отгоре в последно време и към себе си не я изпитвам. Виждам много неща които искам да променя ,които не харесвам в себе си и това ми пречи и към себе си да я изпитвам.

[Tangrata_]

природните инстинкти са много силни. Който ги омаловажава просто приказва празни приказки.

Пътят нагоре е безкрайно труден.

Замисли се, толкова ли ти е спешно да се развиваш и да подтиснеш майчината си любов? А ако наистина успееш да го направиш какво би казало детето по въпроса. Как би се отразило на него? Много е трудно да се съчетават светското с духовното. Дори мисля, че е невъзможно.
Най-важното е да не се афектираш от себе си, и своето несъвършенство. Наблюдавай се с разбиране и приемане. Не бъди нетърпелива в развитието си. Просто знай какво точно искаш.

[eses]

Преди да родя,вървях по улицата и се просълзявах от щастие,любов и най вече радост.Радост от красотата,от хората,от всичко.После усвоих това да си поръчвам и получавам всичко което поискам и света беше мой,в моите ръце,можех всичко.Сега нито едно от двете неща не ми се случва.Незнам кое се промени,най вероятно аз.Еднообразното ежедневие около грижите за малкия ме изтеглиха от това сътояние.Не че не съм щастлива,напротив имам най прекрасното дете на света,но света такъв какъвто се научих да го виждам и изживявам го няма.Или по точно мен ме няма.Това че нямам време и желание след уморителното ежедневие ме подтиска.Не съумявам да постигна това състояние.А то е свързано с това на коет искам да науча и детето си.Не става въпрос само за моето духовно извисяване, въпреки точно този застой ме претиснява. Знам че това ме прави щастлива и това искам да правя и колкото повече не го правя,и най вече не го чувствам ,толкова повече обвинявам себе си и влизам все по навътре в ужасен кръговрат. Любовта към детето ми не би трябвало да е водеща.Всеки сам се ражда и сам умира,всеки сам кове съдбата си,всяка душа има свой път,а аз искам да направя всичко възможно за моята и по този начин да му дам пример за неговата.