Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: arakha в Август 10, 2009, 22:59:59 pm
-
Какво е истината? Факт, реалноста на група от хора, универсална, прикрита, а може би дори съвеста на отделния индивид?
Борим се за нея ден и нощ, искаме да я разберем и умишлено я пропускаме край нас сякаш минаваме покрай помийна яма. Понякога тя е там, а се правим че не я виждаме, а понякога дори и болката от нея не ни спира.
Около истината винаги ще намерим и въпроси, въпроси като "Защо?". Там където се търси истината, там има и някой който не иска да бъде разбрана.
Дами и господа търсим истината но първо да разберем какво е тя сама по себе си.
-
Предпочитам думата „действителност“. Това е светът, такъв какъвто е, независимо от разбиранията ни за него; от това, как го възприемаме, кой го възприема и нивото му на развитие. Поради ограничеността на човешкото съзнание (а съзнанието винаги е ограничено) и безграничността на всичко съществуващо, то пълно осъзнаване на действителността не може да имаме, но можем вечно да разширяваме своето съзнание и да обхващаме все по-широк кръг от действителността.
-
След коментара на Iris няма какво повече да се каже по темата, просто, точно и ясно казано и е много истина ;)
-
Винаги ми е било интересно... Какво значи "светът такъв, какъвто е" ? :) Ако може някой да ми обясни какъв е светът в действителност... А и щом всичко е безгранично каква е логиката единствено и само съзнанието ни да е ограничено? Някак "прецакан" се чувствам след такова твърдение ;р ... вярвам в човешките възможности. Иначе си прав, че всеки приема света по различен начин... та в този ред на мисли - не може ли истината просто да не я рамкираме като една единствена... защо да не са много или просто да е многостранна, всеобхващаща или пък изобщо несъществуваша... ? :) Варианти много...
-
За да възприемем нещо, трябва да му придадем форма, да го ограничим, да му припишем определени качества. Затова можем да осъзнаем само различни части от безкрайната действителност или съвкупности от части (по-големи или по-малки), но не можем да ограничим безкрайността във форма.
Това, че човешкото съзнание е ограничено, не означава, че хората са прецакани. Те притежават потенциал за безкрайното му разширяване и неограничено време за да го постигнат.
Какъв е светът в действителност никой не може да ти обясни. Както казах, това би означавало да ограничим безкрайното.
-
Истината е вътре в теб, не извън теб!
-
Истината е в нас но и извън нас. Когато оставиш съзнанието си празно няма да именуваш нещата, просто ще ги виждаш такива каквито са. Да има истина в самите нас (първичната истина) и тя е знанието което притежаваме за себе си и околния звят преди дори да го познаем с физическото си проявление.
Има обаче и истина извън нас, тази която ние създаваме когато забравим първичната.
Човек се ражда и е бомбардиран от истини които с израстването на индивида се превръщат в негова реалност.Някои истини са изкуствено създадени зада се промени курса на развитието на личноста, да се забрави първичната.
Мощното човешко оръжие мисъл-формите се използват съзнателно и несъзнателно за оформянето на истината в глобален план. Така се образуват групи-съзнание от хора разбиращи и интерпретиращи истината по различен от на други групи начин. Времената се променят към разбиране на истината и във физически план, което ще накара все повече групи доверявайки се на първичното в тях да се обединят за намирането на тази първична истина. Тогава, когато цивилизацията достигне етап от развитието си и телепатията не се възприема като "паранормално явление", а е нещо нормално за живота на необикновения човек ще виждаме истината по начин който до сега не ни се отдаваше често. Ще виждаме нещата такива каквито са, а не както някой иска да ни ги представи.
Дух и материя ще се разберът напълно и тогава всички ще се радват от сърце.
-
Само тя може да ни освободи от каквото и да е.... стига да я познаем и да не и обръщаме гръб. :(
-
Истината е ...различна! Тя е променлива величина за всеки и всичко!
Освен това има разлика между понятията за истина, действителност и факт!
-
Истината е действителността и не всеки е способен да я осъзнае и разбере. Това, което човек възприема за истина много често може да се окаже, че всъщност е заблуда. Истината е постоянната и непроменлива, твърда реалност.
-
Предпочитам думата „действителност“. Това е светът, такъв какъвто е, независимо от разбиранията ни за него; от това, как го възприемаме, кой го възприема и нивото му на развитие. Поради ограничеността на човешкото съзнание (а съзнанието винаги е ограничено) и безграничността на всичко съществуващо, то пълно осъзнаване на действителността не може да имаме, но можем вечно да разширяваме своето съзнание и да обхващаме все по-широк кръг от действителността.
Споделям твоето мнение.
-
Истината е ...различна! Тя е променлива величина за всеки и всичко!
Освен това има разлика между понятията за истина, действителност и факт!
Аз вече съм споменавал, че под истина разбирам действителност. Съществуват и субективни истини – лични интерпретации на действителността, които са най-различни и безброй. А каква мислиш е разликата между действителност и факт? Накара ме да се замисля. Фактът, може би е част от действителността. И двете са верни, т.е. вярно изразяват истината. Фактът обаче изразява само един детайл от картината, докато действителността обхваща цялата картина. Това разбира се означава, че дори и от верни факти, може да бъде изкована лъжа, неотговаряща на действителността, ако фактите (детайлите) не бъдат поставени на правилното място и взаимовръзка помежду си.
-
Действителността е нещо,което се случва.А ние сме наблюдатели!
Фактът е неоспорим!
А истината...Истината е оспорима,тя може да се е случила и да се случва...Тя е субективна!
" За глухия,тези които танцуват са луди!"
Ако ми позволиш да те коригирам ,според собственото си виждане,ще прозвучи така-
"Фактът,може би е част от действителността.И двете са верни,т.е. вярно изразяват истина." Но истината никога не е една! Има много различни гледни точки и истината може да се тълкува различно!
Надявам се, че съм се изразила ясно! :)
-
Истината е ...различна! Тя е променлива величина за всеки и всичко!
Освен това има разлика между понятията за истина, действителност и факт!
Истината е действителността и не всеки е способен да я осъзнае и разбере. Това което човек възприема за истина много често може да се окаже че всъщност е заблуда. Истината е постоянната и непроменлива, твърда реалност.
Ето! Това не е истина за мен! Потвърждава думите ми! Действителността е истина,но истината не е само една действителност! За заблудите съм съгласна,но те са грешки и също могат да доведат до израстване!
Истина ли е,че съм умница? ;D За някои да,за други не, трети ...още се чудят!
Истина ли е,че розата е най-красивото цвете?
Истина ли е,че медиите обективно отразяват действителността?!
-
Истина ли е,че съм умница? ;D За някои да,за други не, трети ...още се чудят!
Истина ли е,че розата е най-красивото цвете?
Истина ли е,че медиите обективно отразяват действителността?!
Добре. Разбрах, че за теб истината е това, което аз наричам субективна истина. За мен какви думи ще използваш не е толкова важно. Сега за въпросите. Те са субективно зададени и изискват субективна оценка. Отговорът не може да е по-различен.
Малко разсъждения:
Има някои които отричат съществуването на обективна реалност извън субективните възприятия. Нещо като: ако никой не гледа една картина, тя не съществува. Всъщност „картина“ е човешко определение. Кучето няма да види „картина“. Факт е обаче, че и човекът и кучето гледат върху едно и също нещо. От тази гледна точка наистина ако никой не гледа картината, тя не съществува, защото няма кой да я определи като картина. Но от друга гледна точка там съществува нещо неопределено. Сега ако кажа, че неопределените неща са истински... май ще повторя някой, който беше казал, че Божествените неща са неопределени.
-
Да,така мисля! Истината е субективна! Затова я различавам от фактите и от действителността! А за "картината"...сложи на мястото между кавичките думата истина и ще разбереш какво имам предвид! И тя е човешко понятие! :)
-
Привет,
Има само три абсолютни истини, нашето раждане,нашата смърт и отсечката между тези две точки наречена живот! Живота обаче поради своята дуалност е обвит в относителност. Всичко което е вън от нас е относителност и това състояние на нещата не зависи от желанията за промяна към стабилизиране от отделната личност. Съдено ни е да живеем в нестабилност! Не така стоят нещата, обаче, вътре в нас. Развивайки собствената си осъзнатост ние като интелект можем да постигнем вътрешна стабилност, в частност разбирането за истината. Макар, че има различни истини можем да се чустваме комфортно между тях, ако чуваме гласът на съвестта си!! Не можем да расъждаваме върху истината без да включим в спора и съвестта като нравствен коректив!
С уважение
-
Уважавам това мнение! Не бих могла да го кажа по-добре! ...И точно в тази относителност се крие чара на мисълта! :)
-
Не само чара на мисълта, но и очарованието на живота!
-
Истината е такава каквато е. Няма значение дали някой ще я определи като такава или ще я назове. Тя не търси оправдания понеже няма нужда от тях. Тя казва: АЗ съм това кето съм. Това е
:)най- общо казано.
-
За да завършим тази много дъвкана тема ;D
Има три вида Истини. Твоята Истина, Моята Истина и ИСТИНАТА.
Тъй че... 8)
-
Търсете истината в изкуството, щом в дълбочините на творчеството лежи страданието:-красотата е присъща на философията, защото се мъчи да премахне страданието от живота и да го задържи само за изкуството,за да бъде прекрасен живота и по-дълбоко изкуството.
/Михаил Йорданов/
-
Привет,
Всяка една истина, която позволява тълкуване, не е цялостна! Колко неподлежащи на тълкуване истини знаете?? Истината неподлежаща на тълкуване се нарича ФАКТ! Действителноста не бива да се отъждествява с абсолютна истина поради зависимоста й от гледната точка! Гледната точка пък зависи от моментното състояние на наблюдаващия, което ще рече - субективизъм.
С уважение!
-
Според мен има много малки и големи истини, които не подлежат на обсъждане, или както ги нарече 'факти'.
Пример:
Вчера гръмна атомна бомба.
Вчера си отхапах ушите.
Вчера срещнах Пешо (и Марийка).
Вчера спечелих от тотото 6ца.
Вчера Нибируто удари Марс и имаше голям сблъсък.
Вчера ми се повреди колата и трябваше да ходя пеш.
Вчера на изпита по многознание изкарах 2 и ще повтарям годината.
Вчера умря канарчето ми.
Вчера си купих нов ТВ.
и още милиард други примера.
Няма нищо субективно в тия факти и те не могат да се определят като добри или лоши, а просто реално случили се.
Лесно може да се провери дали истината във всеки конкретен случай е плод на моето болно въображение или реално случваща се. И това се проверява чрез ПОСЛЕДИЦИТЕ. Всяка реална истина в нашата реалност води до някакви последици. Живота е сбор от преживени истини, и ние сме продукт на тези преживени истини. Те формират опита ни, разбирането ни за нещата, това какво можем и какво сме научили.
Колкото по-обективно и безпристрастно си видял/преживял една истина, толкова повече си научил от нея. И така нататък и така нататък. Ако нямаше непрекъснат низ от такива малки абсолютни истини, то ние нищо нямаше да научаваме. Да, нашето мнение за нещо може да е субективно, но това не променя нещата, че в Реалността нещата се случват обективно. (поне на този етап).
Мерило за слабост на характера (или сила) е спокойствието и решимостта с която приемаш дадена истина. Това важи както за много малки истини, така и за много големи. Пример за малка истина - да ти светне червен светофар под носа, да ти се падне за партньорка за един танц някоя дразнеща дама и тн. Големите случки са индивидуални за всеки, но най-общо загуби на близки, безвъзвратни загуби на здравето, разочарования в любовта и тн. Т.е. последиците са различни.
Има една уловка обаче. Има някои хора, които разбрали недоразбрали тая концепция казват: така и така трябва да нямам привързаности и да съм спокоен каквото и да се случва, тогава защо да си давам труд (мързела ги гони, демек) и да правя каквото и да е? Ами по-добре да си стоя и нищо да не правя, така и така няма какво да ме смути и всичко е преходно.
Е, Иванчо също се опитал да продава тия номера на баща си: "За какво да си мия ръцете преди да ям днес, като утре пак ще си ги измърся?" А бащата успешно контрирал "Ами за какво ти е да ядеш, като утре пак ще огладнееш?"
Така, че ти си направи своето, дай своя дан за Живота; Живей с всички сили, но без да имаш за самоцел резултата, без от това да зависи твоята емоционална стабилност.
Не бъди скъперник на собствените си сили и живот.
-
Според мен,няма нищо наистина съществуващо.Освен едно-съзнанието.Всичко друфо е илюзия.Включително и "истината".Истината е още едно нещо,което системата налага за да сложим рамка на действителността.Както няма добро и зло,така и няма истина и лъжа.Съзнанието създава и определя всичко останало.Така е според мен.PEACE
-
С най добри чувства ChosenOne, някога и аз мислех точно така...лошо няма в добрите стари времена както се казва. Но с течение на времето по една или друга причина се убедих, че не е точно така, а е почти обратното. И точно ония елит или илюминати, или мъже в черно и прочие както искаш ги наречи, които са "там горе" ще ги нарека бащи на лъжата целят точно това. Затова и в развлекателната индустрия която те контролират, във филмите им и тъпите им шоупрограми и какви ли не щуротии преобладава лъжата и заблудата т.е илюзията.
-
Първо,трудно можеш да ме обидиш(споко :))Второ,честно казано не разбрах точно какво имаш предвид?!Ако можеш да поясниш? :---
-
Първо,трудно можеш да ме обидиш(споко :))Второ,честно казано не разбрах точно какво имаш предвид?!Ако можеш да поясниш? :---
:hi:Исках да ти намекна, че не всичко извън съзнанието е илюзия, както казваш по горе и, че лъжата реално съществува даже преизобилства. Също никой неможе да ти наложи истината само лъжата може да се наложи представена като "истина". Могат да ти наложат само накакви измислени от хора закони.
Истината не може да бъде рамка на нещо, поне за мен.
Ех тая матрицаааа ......... ::)
-
Привет,
Според мен,няма нищо наистина съществуващо.Освен едно-съзнанието.Всичко друфо е илюзия.Включително и "истината".Истината е още едно нещо,което системата налага за да сложим рамка на действителността.
Щом действително (реално) съществува само съзнанието за каква рамка на действителноста говорим съзнание и рамка са две несъвместими понятия! Щом съзнанието е реално съществуващо, то ще създаде реалност, а не илюзия!!! Ще ти кажа дори адът и рая са реални!! Дори Божето наказание е реално!! Съзнанието не може да се самозаблуждава с илюзии! Начина ти на расъждаване ми звучи като оправдание за незбъднати мечти!!
Лесно може да се провери дали истината във всеки конкретен случай е плод на моето болно въображение или реално случваща се. И това се проверява чрез ПОСЛЕДИЦИТЕ. Всяка реална истина в нашата реалност води до някакви последици. Живота е сбор от преживени истини, и ние сме продукт на тези преживени истини. Да, нашето мнение за нещо може да е субективно, но това не променя нещата, че в Реалността нещата се случват обективно!
Живей с всички сили, но без да имаш за самоцел резултата, без от това да зависи твоята емоционална стабилност.
-
Истина е че спорите и всеки си има своя истина.
-
Митко,първо нямам незбъднати мечти,просто защото погледнато от моята възраст имам цял един живот още, за да си сбъдвам те първа мечтите.Второ,забравих да напиша,че освен съзнанието има още едно "истинско" нещо - любовта.Даже много хора ще се съгласят,че двете неща са едно и също нещо.И всичко останало е илюзия!И какво лошо има в това!?
Нали това е хубавото нещо,че съзнанието е способно да създаде всяка илюзия.Но системата съзнателно и подсъзнателно ни дистанцира от "истинската" сила на нашето съзнание и тя(системата) ни "казва" какъв свят да си създаваме.Вместо да ни учат,че ние сме собствените си господари,че живота ни не се определя от някакви външни обстоятелства,а от нас(съзнанието ни) самите!И натрапвайки ни неща като "истина" и "лъжа","добро" и "зло" "те" един вид ни правят тесногръди.Има само решения и последствия... PEACE
-
Това също е лъжа ChosenOne. Не се заблужвдавай, :boredom:
-
Истината е,че не можем да си слагаме рамка само примерно с любовта или само да си налагаме,че обичаме,че сме в мир и хармония и тн...Така само си налагаме илюзии,че светът има само добро и няма зло.Няма добро няма и зло просто ние им слагаме такива етикети чрез наще убеждения,които сме придобили от малки.Рептили,Илюминати,Мормони,Черепи и кости и тн...не мога да кажа че са зли и тн просто хората с тяхните убеждение им слагат такъв етикет,те да си действат и аз също си действам.Не ги мразя даже ги харесвам,че със свойте действия правят така да мога да събирам повече преживявания и да се уча на повече неща.Пък и като си слагаме рамка само с любовта се мъчиме да обичаме от филма Матрицата една реплика много ми харесва"Не мисли,че си.Знай,че си".
-
ChosenOne,струва ми се,че прекалено си се повлиял от Талбот...Истина е,че съзнанието ни създава реалноста около нас,или пък илюзията..Няма значение,това са само думи.Обаче,създавайки "илюзията",мисля,че оставаме в един времеви континиум който е нашият живот.Днес и сега.В този миг.Колкото и да е прекрасна идеята за холограмата,(аз не я отричам)но кажи ми,можеш ли да прожектираш илюзия в която си велик откривател,на северният полюс например?И да го изживееш на мига?Веднага?Тоест,можеш ли да се озовеш на северниоят полюс и да почувстваш вледеняващият студ?Да почувстваш болката и сълзите в очите си от отслепителната белота?Да пипнеш снега с ръка?
Времевата рамка от създаването на илюзията в мозъкът ти,до нейното преживяване,как се нарича според теб?Илюзия,или реалност?
-
??? Това,което казваш Константине естествено,че е е възможно.Само,че мозъците и интелектът ни съвсем не е на такова ниво,че да може да материализира мислите в реалност моментално...И според мен всъщност няма истина...Само илюлия...Кажи ми едно нещо,което да е реално?
-
Ако има само илюзия, а няма реалност, това автоматично прави самата илюзия реална. Има реални неща, но реалните неща не могат да бъдат назовани. За много може да се стори парадоксално, но именно конкретните, твърдо определени неща са илюзорни, а реалните неща са неопределени. Определена е формата, тялото на проявление, но самата неизменна същност проявяваща се чрез формата е неопределена.
-
Реални са чуствата,които човек изпитва любов,тъга,завист и тн...Всъщност всичко е реалност,но всеки човек пречупва реалноста според това както си е създал мнение от малък за светът или по скоро са му го натрапили.Започваме да виждаме истината или реалноста пречупена през нашият прозорец за реалност и за това се казва,че всеки човек има своя собствена илюзия за светът,които го заобикаля и вижда нещата според неговият прозорец за реалност,но всъщност по този начин изкривява истинската реалност,а тя няма прозорец няма добро и лошо и тн...
-
??? Това,което казваш Константине естествено,че е е възможно.Само,че мозъците и интелектът ни съвсем не е на такова ниво,че да може да материализира мислите в реалност моментално...И според мен всъщност няма истина...Само илюлия...Кажи ми едно нещо,което да е реално?
Дай да ти резна един пръст,пък може и да разбереш какво е реалност :flag_of_truce:
-
Второ,забравих да напиша,че освен съзнанието има още едно "истинско" нещо - любовта.
Какво е любов? Искам някой да обясни, аз още нямам отговор.
Реални са чуствата,които човек изпитва любов,тъга,завист и тн...
Чувставата са релани, тълкуването им не е. Ти си възбуден и страстно искаш колежката, а мислиш че е любов...
И пак, някой може ли да каже какво е любов?
-
Любов:Чувство,което не можеш да опишеш с думи!Любовта,се чувства!
-
Хитруваш.
Давайки име на това чувство ти го назоваваш, а това е вид описание според мен.
Защо питам какво е любов? Защото почти всеки срещнат твърди, че е експерт в разпознаването на любовта. Дали са имали невероятни романтични връзки или са чели стотици философии и томове, много хора като срещнат някой са убедени - любов, любов... А след години 3-4-5-20, това изчезва.
Тука идва другият въпрос, колко трайна е всъщност любовта? Но за да си отговорим на него, трябва да разберем какво е любов.
Защото ти чувстваш емоцията, но това замъглява разума. Не че е лошо, но понякога пречи.
Та пак се връщам на въпроса?
-
Всеки я разбира по различен начин!Надявам се,като я опзнаеш(срещнеш)може би ,ще разбереш какво е ТЯ!Тогава сам ,ще си отговориш на въпроса!Сега срещаш много и различни мнения,но когато му дойде времето сам ,ще намериш отговора и ще бъдеш одоволетворен.Пожелания!!!
-
Мдаа, малко е тъпо да очаквам друг да ми даде готов отговор.
Ask Yoursel:
-
Любовта според мене може да не се свързва само с даден човек ами с всичко. Любов към дадено животно,любов към природа или просто самото чуство.Всеки я разбира и чуства по различен начин както е написала frynji.Едно е сигурно,че любовта не е контрол между двама души.
-
Любовта има много лица...Към противоположният пол,към детето,професията,природата..Но ако трябва да я определя с няколко думи ще я нарека"двигателна сила".За вас не знам,но на мен свърши ли ми това"гориво"сякаш преставам да съществувам. :hi:
-
Любовта има много лица...Към противоположният пол,към детето,професията,природата..Но ако трябва да я определя с няколко думи ще я нарека"двигателна сила".За вас не знам,но на мен свърши ли ми това"гориво"сякаш преставам да съществувам. :hi:
:hi: не знам дали осъзнаваш колко си права !
П.С. Загубиш ли това което си обичал ,свършен си !
-
Да, но от теб зависи колко широк ще е тоя кръг - на хората и нещата, които обичаш.
-
??? Това,което казваш Константине естествено,че е е възможно.Само,че мозъците и интелектът ни съвсем не е на такова ниво,че да може да материализира мислите в реалност моментално...И според мен всъщност няма истина...Само илюлия...Кажи ми едно нещо,което да е реално?
Любовта е реална, и може би тя е единствената истинска реалност... Именно затова е и толкова 'недостъпна' - вечно забранявана, изкривявана, определяна и осмивана...
Всъщност тя е онази енергия, с която е пропито всичко съществуващо, което ни се струва че съществува. Защото целият видим свят е бил, и е създаден с любов...
В някой от ченълингите бегло се споменаваше, че, ако нашите големи учени успеят да проникнат отвъд светлинната същност на частиците, ще открият любовта... ;)
Тя е и единствената чисто креативна сила в човека, на която мнозина дават какви ли не образи, описания и пресъздават нейната същност чисто имитационно.
Впрочем, живата енергия на любовта е по-силна от всичко представимо, и благодарение на нея са се създавали всички големи шедьоври в историята на изкуството и откритията.
Без нея няма нищо, и всичко живо произтича от нея. . .
Това е истината!
-
В някой от ченълингите бегло се споменаваше, че, ако нашите големи учени успеят да проникнат отвъд светлинната същност на частиците, ще открият любовта... ;)
Абсолютно съм съгласна с това!Не ми трябват ченъли с техните"бегли намеци"за да го знам..Това точно е така!! :hi:
-
Привет,
Много се изписа за любовта, къде с високопарен патос, къде просто като пожелание, но никой не написа нито ддума как на практика да изразим тази любов, а смятам, че това е по-важно от всяка теоретична постановка, или филосовстване (чешене на езиците)
-
Цитат:
Но понякога истината ни се предлага на тепсия и в стремежа си да я оспорим,да я разнищим, да погледнем какво има "отдолу", изсипваме съдържанието в краката си и без да знаем колко е ценно, го стъпкваме...И единственото,което ни прави впечатление е ,че сме си изцапали обувките! ДАВИД Re:Добро и Зло
« Отговор #36 -: ноември 26, 2009, 10:40:44 »
-
Привет,
Много се изписа за любовта, къде с високопарен патос, къде просто като пожелание, но никой не написа нито ддума как на практика да изразим тази любов, а смятам, че това е по-важно от всяка теоретична постановка, или филосовстване (чешене на езиците)
Някъде бях прочела, че най-правилният отговор на "Обичам те" е " Това ме прави щастлив"!
Има наистина значима разлика от това да обичаш,за да получаваш любов и да обичаш, за да дариш щастието!
Как да я изразим?! Искам да поднеса любовта си като пожелание за щастие!
Истината е, че има какво да научим!
„[...]Не че хората омаловажават любовта. Те копнеят за нея; гледат безброй филми за щастливи и нещастни любовни истории, слушат стотици блудкави любовни песни- и въпреки това малцина смятат, че има нещо, което трябва да се научи за любовта. [...] Повечето хора виждат проблема за любовта преди всичко като това да бъдат обичани, а не да обичат, да са способни на любов. Оттук, въпросът за тях е как да получат любов, как да станат привлекателни. Те преследват целта си по няколко начина. Единият, присъщ особено за мъжете- е да преуспеят, да бъдат толкова могъщи и богати, колкото позволява общественото им положение. Вторият, присъщ главно на жените, е да се направят привлекателни, чрез грижи за тялото, облеклото и прочие. Други начини на привличане на околните, използвани както от жените, така и от мъжете, са добрите обноски, занимателният разговор, услужливостта, скромността, отстъпчивостта.[…] Втора предпоставка за нагласата, че няма какво да се научи за любовта, е допускането, че проблемът относно любовта е проблем на обекта, а не проблем на способността. Смята се, че да обичаш е лесно, но че е трудно да намериш подходящият обект, когото да обичаш, или който да те обичa [...]”
(Ерих Фром "Изкуството да обичаш")
-
??? Това,което казваш Константине естествено,че е е възможно.Само,че мозъците и интелектът ни съвсем не е на такова ниво,че да може да материализира мислите в реалност моментално...И според мен всъщност няма истина...Само илюлия...Кажи ми едно нещо,което да е реално?
Любовта е реална, и може би тя е единствената истинска реалност... Именно затова е и толкова 'недостъпна' - вечно забранявана, изкривявана, определяна и осмивана...
Всъщност тя е онази енергия, с която е пропито всичко съществуващо, което ни се струва че съществува. Защото целият видим свят е бил, и е създаден с любов...
В някой от ченълингите бегло се споменаваше, че, ако нашите големи учени успеят да проникнат отвъд светлинната същност на частиците, ще открият любовта... ;)
Тя е и единствената чисто креативна сила в човека, на която мнозина дават какви ли не образи, описания и пресъздават нейната същност чисто имитационно.
Впрочем, живата енергия на любовта е по-силна от всичко представимо, и благодарение на нея са се създавали всички големи шедьоври в историята на изкуството и откритията.
Без нея няма нищо, и всичко живо произтича от нея. . .
Това е истината!
супер казано ;)
Roswell
-
Привет,
Много се изписа за любовта, къде с високопарен патос, къде просто като пожелание, но никой не написа нито ддума как на практика да изразим тази любов, а смятам, че това е по-важно от всяка теоретична постановка, или филосовстване (чешене на езиците)
Има три вида любов: към Бог, към себе си, към останалите същества. Всъщност и трите са любов към божественото: във всичко съществуващо, в нас самите и в другите живи същества. Проявяваме любовта си, като проявяваме своята божествена природа във всеки миг от живота си. Разбира се ние не сме съвършени и можем да проявяваме тази наша божественост само дотолкова, доколкото я разбираме, ограничени от собствените си представи за нея, но пък в този процес се учим и усъвършенстваме във все по-голяма степен. Да проявяваш любовта означава, във всеки един момент да желаеш от цялото си сърце всяко живо същество да разкрива своята божествена природа в максимална степен според възможностите си. Любовта е отношение в божествения свят и само проявявайки своята божествена същност хората могат да обичат. Конкретно: как можем да проявяваме любовта? Създайте си висок идеал за това, какво означава човек да бъде духовен, да живее според божествената си природа, и го следвайте неотклонно. Можете да се вземе за пример живота на Христос, Буда, Кришна или някой друг и да се стремим да развием тяхната чистота и добродетели.
-
Iris. Здравей.
Има три вида любов: към Бог, към себе си, към останалите същества.
.Може ли и аз да кажа нещо.Първо е обичта,към Бог редно е уважение.Към нас редно е уважение,към останалите същества да.Дълъг е пътя към любовта но преди нея е силната обич.Любовта се ражда, и е само една.Както е казал наш поет Любиш,тачиш(уважаваш) и милееш.Любовта и негативни енергии са несъвместими.А има ли я -да.Относно истината и тя е само една, мога да дам пример.Ако приеме че истината стои на мишена за стрелба то тя е десятката.Размера на десятката зависи от нас,защото виждаме според знанията си.За едни слона е десятката а за други атома(ако го виждат).Ако има човек който вижда атом на края на света то той е видял тая десятка.Това е свойството на истината,чистата истина е много финна(пример с размера).И когато се защитаваме с истина, от нашите знания зависи колко е финна нашата истина. И дали ще премине нещо през нея,тя има свойството да присъства в аурата.Любовта и истината се постигат с здравословен начин на живот,и без никакви други средства(медитации,учители,гурута и тям подобни).Не забравяйте че всеки сам трябва да си постигне всичко,може само да взема пример от другите с гледане.Живи и здрави. :hi:
-
Събрали се Егото, Активният ум, Подсъзнанието и висшият АЗ на приказка след като тялото заспало уморено от прищевките на Егото!
- Днес съм щастливо, светът се въртеше около мен - казало Егото
- Аз съм щастлив само когато се грижа за някого и създавам хубави спомени! За мене този ден е напразно отминал - Оплакал се Активният
- Брей, че си голям самарянин! Твоята работа е да се грижиш за моите проблеми, ако имаш свободно време грижи се за когото искаш! - срязало го Егото
- Аз съм щастливо когато обичам и съм обичано, но как да покажа на хората обичта си когато егоизъма на Егото руши всяка положителна емоция встрани от себе си - проплакало Подсъзнанието
- Аз съм нещастен, а толкова Божествена енергия има в мене, но стои неотдадена! - простенал висшият АЗ и добавил на непознат за Егото език (езика на интуицията)- Ако не променим отвътре ценностите на Егото лошо ни се пише за в бъдеще!..................................
- Ех щастливо съм! От тези които завися се съобразяват, ценят мнението ми! Тези с които не сме в зависимост ме уважават, а тези които зависят от мен ме обичат! - казало Егото
- Е и аз съм щастлив, за толкова неща се грижа! - Усмихнал се Активният ум
- Не знам дали съм щастливо, но ми е приятно да демонстрирам потенциала си - обадило се вечно съмняващото се Подсъзнание
- Това - сигурно Божествената любов - усещането за пълноценност на всички нива и безпрепятствено движение на Божествената енергия!
-
Iris. Здравей..Може ли и аз да кажа нещо.Първо е обичта,към Бог редно е уважение.Към нас редно е уважение,към останалите същества да.Дълъг е пътя към любовта но преди нея е силната обич.Любовта се ражда, и е само една.Както е казал наш поет Любиш,тачиш(уважаваш) и милееш.Любовта и негативни енергии са несъвместими.А има ли я -да.Относно истината и тя е само една, мога да дам пример.Ако приеме че истината стои на мишена за стрелба то тя е десятката.Размера на десятката зависи от нас,защото виждаме според знанията си.За едни слона е десятката а за други атома(ако го виждат).Ако има човек който вижда атом на края на света то той е видял тая десятка.Това е свойството на истината,чистата истина е много финна(пример с размера).И когато се защитаваме с истина, от нашите знания зависи колко е финна нашата истина. И дали ще премине нещо през нея,тя има свойството да присъства в аурата.Любовта и истината се постигат с здравословен начин на живот,и без никакви други средства(медитации,учители,гурута и тям подобни).Не забравяйте че всеки сам трябва да си постигне всичко,може само да взема пример от другите с гледане.Живи и здрави. :hi:
meander, Струва ми се и другаде съм видял твои мнения с тая разлика между любов и обич. Това деление е абсолютно безмислено. Не зная дали си го чел някъде или си решил сам, че това е така.
Тези 2 думи нямат различна тежест. Някъде бях чел, че едната идва от старославянски, а другата от старобългарски. Но по значение са еднакви. До преди няколко десетилетия са се ползвали дори повече производни на тези думи - любя те, любе и тн. Има и много други примери на такива двойни думи с общо значение, но не ги помня.(май врат и шия, например) Ако се порови човек ще може да намери.
Забележи, че казваме "обичам те" като израз на най-силна любов, а не "любя те" и това идва само от речта. Ако бяхме руснаци, щяхме да казваме "Я люблю тебя". Ако наистина 'любовта' като дума беше по-висша от 'обичта', щяхме да казваме "Любя те"
-
Добре а слувало ли ви се е да нямате любов в себе си?
На мен да - в последно време.От както родих сина си.изпитвам любов само към него и себе си. Това ме подтиска, защото е ново за мен състояние, не съм свикнала така, опитвам се да променя но не мога.Просто не я изпитвам.Незнам защо.Една приятелка ми каза че е така защото истинската майчина любов е мн силна и не мога да усетя другата,но аз не смятам че това е вярно.На всичкото отгоре в последно време и към себе си не я изпитвам. Виждам много неща които искам да променя ,които не харесвам в себе си и това ми пречи и към себе си да я изпитвам.
-
природните инстинкти са много силни. Който ги омаловажава просто приказва празни приказки.
Пътят нагоре е безкрайно труден.
Замисли се, толкова ли ти е спешно да се развиваш и да подтиснеш майчината си любов? А ако наистина успееш да го направиш какво би казало детето по въпроса. Как би се отразило на него? Много е трудно да се съчетават светското с духовното. Дори мисля, че е невъзможно.
Най-важното е да не се афектираш от себе си, и своето несъвършенство. Наблюдавай се с разбиране и приемане. Не бъди нетърпелива в развитието си. Просто знай какво точно искаш.
-
Преди да родя,вървях по улицата и се просълзявах от щастие,любов и най вече радост.Радост от красотата,от хората,от всичко.После усвоих това да си поръчвам и получавам всичко което поискам и света беше мой,в моите ръце,можех всичко.Сега нито едно от двете неща не ми се случва.Незнам кое се промени,най вероятно аз.Еднообразното ежедневие около грижите за малкия ме изтеглиха от това сътояние.Не че не съм щастлива,напротив имам най прекрасното дете на света,но света такъв какъвто се научих да го виждам и изживявам го няма.Или по точно мен ме няма.Това че нямам време и желание след уморителното ежедневие ме подтиска.Не съумявам да постигна това състояние.А то е свързано с това на коет искам да науча и детето си.Не става въпрос само за моето духовно извисяване, въпреки точно този застой ме претиснява. Знам че това ме прави щастлива и това искам да правя и колкото повече не го правя,и най вече не го чувствам ,толкова повече обвинявам себе си и влизам все по навътре в ужасен кръговрат. Любовта към детето ми не би трябвало да е водеща.Всеки сам се ражда и сам умира,всеки сам кове съдбата си,всяка душа има свой път,а аз искам да направя всичко възможно за моята и по този начин да му дам пример за неговата.
-
Не знам какво точно да направиш. А и не съм жена, нито имам деца.
Но със сигурност знам, че не трябва да се обвиняваш и не трябва да зацикляш в такъв кръговрат.
Хората имат всякакви периоди в живота си. Имат периоди на възход, периоди на застой. Това е най-естественото нещо.
Аз също съм имал периоди на голям възход. От около 16 до 23. А после застой, застой, застой ... но пък натрупване на мърдост, търпение, спокойствие, смиреност, някои други качества.
Периодът, когато чувстваш, че можеш всичко е период с високо зареждане. А енергията те пречиства. Чистотата и енергията правят така, че природата да се грижи за теб, да имаш късмет, нещата да ти се подреждат.
Но каквото и да правиш не можеш да задържиш това вечно. Идва друг период, идва период на изкупление на някоя карма. В даден момент се случва нещо - няпример няма пари, не можеш да тренираш, или пък се разболееш тежко, или пък катастрофираш, или пък трябва да работиш и изразходваш енергията си там ...
И така идва времето, когато трябва да се учиш на търпение, смирение, отказване.
Може да успееш да се върнеш на стария начин на живот, може и да не успееш. Това зависи от теб, от постоянството ти, а също и от кармата ти. Кога и дали ще стане, зависи от теб, от твоя конкретен случай.
Имаше една притча за 2ма царе - приятели, и как единия загубил всичко, цялото си царство. Другия му дал да пасе овце.
Дали му 1000 овце, след 5 години ги изгубил всичките ...
Поискал пак помощ. Пак му дали 1000 овце, след 5 години пак ги изгубил всичките.
Пак поискал помощ от другия цар.
Пак му дал 1000 овце, а той след 5 години се върнал със 100 000.
Тогава приятелят му, другият цар му дал половината си царство ...
"А защо не ми го даде в началото, преди 15 години !?", попитал първият цар.
"Просто чаках лошият период в живота ти да отмине. Ако ти бях дал половината си царство, щеше да се пропилеее като твоето, което имаше." казал вторият цар.
-
Много хубава притча,за първи път я срещам :)
През последните няколко години се научих да постоянствам в развитието си,защото през целия си живот съм преживявала неприятни неща който са ме издигали нависоко,постигала съм напредък чрез страдание.После се оставях по течението въпреки че знаех че ако го направя ще се върна към онази действителност която няма да ме прави щастлива.Така след поредната трагедия се взех в ръце и няколко години не спирах да търся.И тук идва въпроса,кога човек изживява периоди на учене(застои)(това което изброй по горе ти за смирението ,мъдроста и тн.) и кога трябва да пребори това положение и да продължи напред? Не е ли оправдание пред нас самите ,че сега изживяваме "период на изкупление на някоя карма". Не зависи ли от нас състоянието в което се намираме и ако да защо понякога просто не можем да се преборим със себе си.
В последно време ми се въртят едни такива въпроси: Аз осъзнавам,анализирам и коригирам поведението си и характера си съзнателно,със ума си, а не трябва ли да го правя със сърцето си?Но ако чувствата които изпитвам са апатия,нежелание,те от сърцето ми ли идват и трябва ли да ги послушам? Предвид че знам от опит че е по добре да ги преборя и да продължа нагоре? Сблъсквам се с две учения който ние често коментираме тук,това да слушаме сърцето си срещу това да контролираме себе си. Не знам вие имате ли въпроси от този сорт?На едно място се казва Приеми недостатъците си,на друго Преодолей ги.На едно че мозъка и съзнанието е ограничено,че то не може да знае какъв е големия замисъл,а на друго че съзнателно можеш да постигнеш хармония и баланс.Толкова книги ,самоучители,със хиляди закони и правила,тайни и майни излязоха и уж казват едно и също а в края на крайщата не казват нищо.Много учения и в което и да повярваш всяко е вярно. ???
-
Добре а слувало ли ви се е да нямате любов в себе си?
На мен да - в последно време.От както родих сина си.изпитвам любов само към него и себе си. Това ме подтиска, защото е ново за мен състояние, не съм свикнала така, опитвам се да променя но не мога.Просто не я изпитвам.Незнам защо.Една приятелка ми каза че е така защото истинската майчина любов е мн силна и не мога да усетя другата,но аз не смятам че това е вярно.На всичкото отгоре в последно време и към себе си не я изпитвам. Виждам много неща които искам да променя ,които не харесвам в себе си и това ми пречи и към себе си да я изпитвам.
Есес,споко.Не си само ти така :)В същата ситуация съм.
И на мен ми е тъжно и се чувствам като дебил,ама какво да направя..Не мога насила да обичам всички.Като начало реших просто да се опитам да бъда по-добра.И в крайна сметка,сега съм станала майка,детето ми сега има най-много нужда от любовта ми и няма да позволя да ме гризе съвеста точно сега..
-
Какво толкова я мислите любовта(какво представлява)...Просто един химичен процес в тялото.Ако става въпрос за любов между мъж и жена.Има си вече доказателства и всичко по темата за любовта.
-
Какво толкова я мислите любовта(какво представлява)...Просто един химичен процес в тялото.Ако става въпрос за любов между мъж и жена.Има си вече доказателства и всичко по темата за любовта.
Любовта е много повече от химичен процес и изобщо не става въпрос за любовта между мъж и жена,но и тя е много повече от химия..По-силно е от всяка холограма която можеш да си представиш!!!И ако ти не си пораснал достатъчно за да я мислиш любовта,то има хора които са!
п.с.В случая говорим за любов към ближния по принцип,не само към гаджето
-
: konstantin2007 Здравей.
Любовта е много повече от химичен процес
Жена си недей така.Ако си объркана(умищленно)да ти изясня-Жената е тази която ражда.Тя не "ражда" само деца а и други хубави работи(енергии).Жената е пазителя на семейното "огнище".И обичта е "характеристика" на жената не на мъжа.А любовта се ражда(енергийно)от жената в следствие на обичта на мъжа и жената.Всяка жена(с мъжа си) постига(ражда)любовта си.
Живи и здрави. :hi: П.П. Истината също се охарактеризира с енергийна стойност и затова е непреодолима за някои неща.За истината също е характерно лично достигане. ;D
-
Извинете но за кое става въпрос сега за истината, за любовта ли, за обичта ли ........?
meander обичта не е характеристика и то в частност на жената. Значи тя ще те обича пък ти само ша првиш децата. ;D
-
fishbone Здравей.
meander обичта не е характеристика и то в частност на жената. Значи тя ще те обича пък ти само ша првиш децата.
Някой ден когато ти дойде акъла ще разбереш истината.Не става с обяснения. ;D
Живи и здрави. :hi:
-
Е какво като е химичен процес. Много сте ми интересни значи.
Какъв процес би трябвало да бъде, ако не химичен?? Физичен? Светлинен? или може би кинетичен. ???
-
Аааа кинетичен !!! Да приветстваме "киното" (т.е. докосването, на по-човешки език)
Дам, това е едно от важните работи, за да си бъде човек нормален и да има любов.
Както и да е, отплеснах се.
Хммм, едва сега отворих отново темата.
Еses, виж книгата от подписа ми:
"Силата на настоящето"
Там са обяснени много точно въпросите ти ...
Напоследък (последните 5г) съм много много скептичен към литературата, книгите за духовно (лично)развитие. В повечето случаи някой самозван писарушка е решил да драсне някой ред, за да гушне някой кинт.
Но конкретно тази книга е коренно различен случай. Човека (писателя) има голяма интелигентност и яснота и засяга едва ли не най-важното, най-точния синтез от човешкото развитие. И в частност тези въпроси, които eses задава. Абе все едно, че аз съм я писал (хехе, бъзик), само че ясно и достатъчно развит всеки въпрос ( но не претрупано).
Та въпросът на eses беше: "От една страна имаш недостатъците, и можеш да се бориш да ги преодолееш, от друга да ги приемеш.
Въпрос на калибрация е. Въпрос на лична нагласа. Там е работата, че единствено чрез приемане на недостатъците ти ще ги преодолееш. Но не приемане в смисъл "приветстване", а по-скоро "неотричане", "несъдене". Целта е ОСЪЗНАВАНЕ.
Това става с наблюдение на себе си, мислите си, емоциите си.
Човекът има много мисли, на различни нива. Има подсъзнателни мисли, има и съзнателни.
Ако не е съвършен (то кой ли е); казано с други думи, ако има някой подсъзнателен комплекс, страх, неудоволетвореност; тогава този човек има разминаване между подсъзнателната мисъл и съзнателната.
Тези неща трябва да се изчистят.
Трябва контрол на мисленето, а това става с наблюдение (на мисленето), несъдене.
Така се чистят и недостатъците.
В последно време ми се въртят едни такива въпроси: Аз осъзнавам,анализирам и коригирам поведението си и характера си съзнателно,със ума си, а не трябва ли да го правя със сърцето си?Но ако чувствата които изпитвам са апатия,нежелание,те от сърцето ми ли идват и трябва ли да ги послушам?
Не трябва да го правиш нито с ума, нито със сърцето.
(в книгата пише):
Спирането на ума е ключово за осъзнаването. Тогава човек разбира, че истинското му аз е извън мислите, мисленето, извън емоциите (т.е сърцето)
Т.е. чувствата - това са мисловни вериги.
В съзерцаването (т.е. състоянието на немислие) няма мислене, няма чувства!
Там се ражда всичко. Там се ражда всяко творчество, както и личното (духовно) развитие.
п.с. някои неща са толкова важни, че чак се чудя дали е редно да ги пиша в обществен форум ... не знам дали е редно. Не знам дали съм упълномощен да споделям толкова ...
-
Taнгра...айде моля ти се не се заяждай.Написах,че е просто химичен процес любовта между мъж и жена.Не ми обяснявай колко съм бил "малък" да осъзнавам това и онова,защото така си в плен на собствените си предрасъдъци.Иначе естествено,че другата любов е нещо...БОЖЕСТВЕНО.Тя е навсякаде.Ако си на такова ниво ти я чувстваш към всичко-към животните,хората,растенията,живота като цяло,тя препълва твоята аура...Това е така защото "реалността" на "най-чистите" нива е само любов.А любовта е енергия.
-
Хора,ако любовта е само химичен процес,то значи и Бог е само една гигантска химична лаборатория :hi:
-
какво значение има любовта как достига до нас?С химия или физика ;D
В друга тема говорихме че самите ние сме илюзия,но също така ние не сме илюзия,ние сме проектирани по някакъв начин тук,дали с енергия,атоми или светлина няма значение,ние съществуваме,любовта също.Не е важно по какъв начин я получаваме,а че я получаваме.
Тангра имаш ли я тази книжка в електронен варянт? Може и в химичен ;D важното е да я прегледам.
-
Taнгра...айде моля ти се не се заяждай.Написах,че е просто химичен процес любовта между мъж и жена.Не ми обяснявай колко съм бил "малък" да осъзнавам това и онова,защото така си в плен на собствените си предрасъдъци.Иначе естествено,че другата любов е нещо...БОЖЕСТВЕНО.Тя е навсякаде.Ако си на такова ниво ти я чувстваш към всичко-към животните,хората,растенията,живота като цяло,тя препълва твоята аура...Това е така защото "реалността" на "най-чистите" нива е само любов.А любовта е енергия.
Къде съм казал, че си малък, бе избранникоЕдин? Защо не цитираш поста, може да си ме объркал с някой?
Не ми е в стила да говоря по тоя начин.
Есес, книгата я има само на английски в пдф. Но колкото и да ти е добър английския, по-добре е да се прочете на български.
-
"-Как да разпозная истината?
-Истината боли!"
Дали?
-
"-Как да разпозная истината?
-Истината боли!"
Дали?
Определено боли, но само за тези които не са готови за нея.
-
Никой не е напълно готов. Всеки, в различни случаи по един или по друг повод го боли.
-
Боли когато си свикнал да решаваш проблемите само в своя полза!
Боли и още как боли когато истината не ти отърва!
Боли защото истината е безмилостна като скалпел, но за това пък лековита!
Но защо говорите само за болката? Тя може и да бъде нежна окриляща! Тя притежава огромен и неизчерпаем духовен потенциал, защо да не го използваме! Условието е да не вървим срещу нея, за да не ни брули!
-
:) Да безмилостна е ИСТИНАТА и за това винаги ни прави свободни! :hi:
-
Истината е, нещо от което ние хората се страхува ме,А когато,човек се страхува,той е слаб.Слабият човек е готов ,за пари и власт ,да убива ,унищожава и всичко друго,което неговият господар му заповяда.Човек,който се срахува от истината може да порасне,да стане,чудовище,чудовище което става послушно куче във краката,на своя господар.
Истината е,като нас хората,добри,лоши,чудовища.Когато,човек е добър,той го показва,той се годе е със това,но когато човек е лош,станал,чудовище,този човек крие Истината,този човек,се страхува от истината,този човек ще прави всичко възможно,истината за него да бъде скрита без значение на методите и средствата.Затова, винаги във всички времена на човешката историа,хората които са казвали ИСТИНАТА са преследвани ,затваряни по затворите или просто убивани, без значение във каква система живееш,какъв цвят на кожата имаш,религия или език говоиш.Това е ИСТИНАТА ,ЛОША и ДОБРА , СТРАШНА и КРАСИВА,истината носи не само БОЛКА, но ИСТИНАТА носи огромна РАДОСТ
-
I`m addicted to the truth, it`s a dangerous love affair ;)
-
:) А дали истината за всички е еднаква? Определено вярвам, че истината ни прави свободни , но чия истина???
Казват, че жените са от Венера, а мъжете от Марс! Дали пресечната точка м/у женските чувства (очаква се жената да е чувствена) и мъжката духовност(мъжът казват е духовен)не е именно мястото където седи истината, за взаимоотношенията на планетата? :hi:
-
Да, истината е еднаква за всички! Н2О - неоспоримо
"Истина която позволява тълкуване не е цялостна истина"
-
Помислете Всяка истина минава през три етапа.
Първо й се подиграват, след това яростно я отхвърлят и накрая я приемат безусловно. :yes: Артур Шопенхауер
-
:) Да МИТКО съгласна съм, че започнем ли да тълкуваме каквото и да било, още с първата допусната мисъл или дума истината отлита някъде. :hi:
Помислете Всяка истина минава през три етапа.
Първо й се подиграват, след това яростно я отхвърлят и накрая я приемат безусловно. :yes: Артур Шопенхауер
Когато прескочим първите два етапа и стигнем направо в третият,вероятно тогава живота на планетата ще се окаже като в рай. А може и да не е така, знам ли? :hi:
-
http://znanie.cogia.net/index.php?t=home
-
:) Да МИТКО съгласна съм, че започнем ли да тълкуваме каквото и да било, още с първата допусната мисъл или дума истината отлита някъде. :hi:Помислете Всяка истина минава през три етапа.
Първо й се подиграват, след това яростно я отхвърлят и накрая я приемат безусловно. :yes: Артур Шопенхауер
Когато прескочим първите два етапа и стигнем направо в третият,вероятно тогава живота на планетата ще се окаже като в рай. А може и да не е така, знам ли? :hi:
Не е нужно да се прескача нищо. Това е път, който ако не се измине, няма да знаеш какво и как да правиш с тази истина. Приемането безусловно на нещо, което си разбрал, впоследствие споделил и убедил и другите в него- е етап, в който чувстваш известно облекчение. Но се изкачваш на по-високо ниво с по-сложните истини, и е добре съмишлиниците и последователите да те следват до край, за да настъпи ... ако не Рай то някакъв по смислен живот.
Та истината в известна степен осмисля живота ни. Собствения. Така че откривайки и установявайки я, тя си е само наша. Споделяйки я става на друг, но на база нашата и така по веригата....
-
:) cassio цитат:"Та истината в известна степен осмисля живота ни. Собствения. Така че откривайки и установявайки я, тя си е само наша. Споделяйки я става на друг, но на база нашата и така по веригата..."
Как мислиш колко ли вида ИСТИНА има? Съгласна съм, че има много гледни точки но много ИСТИНИ? И още едно питане, дали самият смисъл на живота не е именно живот в истина, която смятам, че е подвластна на вселенските закони закодирани във всичко живо, но дали е така? :hi:
-
Истината е познание без което няма как да разберем лъжата. ;)
-
Едното е огледало на другото!
-
Стигаме до така познатият проблем за кокошка и яйце. Честно казано за това по принцип винаги ми е било безСмислено да говоря и мисля.
Това, което се опитвам да обясня е свързано с някаква цикличност. А не с конкретни точно установени граници на някаква/и истина/и.
Вместо думата истина я заменете с човек- чисто физиологично. И си представете от зачеването- при истината е съмнението, удивлението, любопитството ...
оформянето, раждането- установяване на истината- израстването на човек и превръщането му в зрял индивид- така и с истината, която служи за изграждане на теори или доказване на други истини- тук ива момента на отдаването и създаването на собственото поколение- т.е. от една истина съдаваш нещо съвсем ново и истинно
и т.н. Накрая като остарее истината се съхранява в някоя книга и може да послужи на някой друг- респективно човек дори и остарял и към залеза си- през близките си е запазил-съхранил и продължил развитието с един век.
Не е толкова сложно колкото изглежда. Нито страшно. А лъжата пък не е толкова ужасна- понякога с нея е по-интересно. Друг път е по-трудно, защото е заблуда и може да ни обърка или забави. Но така или иначе все някога се връщаме в пътя и продължаваме. :)
-
Вместо думата истина я заменете с човек- чисто физиологично. И си представете от зачеването- при истината е съмнението, удивлението, любопитството ...
оформянето, раждането- установяване на истината- израстването на човек и превръщането му в зрял индивид- така и с истината, която служи за изграждане на теори или доказване на други истини- тук ива момента на отдаването и създаването на собственото поколение- т.е. от една истина съдаваш нещо съвсем ново и истинно
и т.н.
Всики се ражда атеист, но изпие ли чашата на живота на дъното открива Бог, неминуемо!
-
Кога се изпива чашата на живота? :blush:
-
Бавно полека, за да му се насладим!
Едни го изпиват на екс други за 100 години, но резултата е един и същ!
-
Едни го изпиват на екс други за 100 години, но резултата е един и същ!
Явно чашата на всеки е различно пълна, както като количество, така и като съдържание. :)
-
Има два вида истина – субективна (частната, личната истина) и обективна (Истината). Субективната е истината на всеки един отделен индивид. Възможно е субективната истина да съвпадне с обективната, но тогава друга субективна истина няма да съвпадне с нея, като по този начин никога не може да бъде възприета една истина. Дори един или повече индивида да вярват, че тяхната субективна истина съвпада с обективната, и че именно тя е Истината, у другите винаги ще има съмнение дали това наистина е така. Едната истина съществува, но тя никога не може да бъде разбрана от всички, а тези които са я възприели дори може да не осъзнават, че я притежават.
-
Ново двайсе. Да притежаваш истина. Това сигурно е субективната. Коя е по-истин(н)а от двете? Субективната или обективната? Коя ни служи всъщност-помага- употребима е- не е просто само ние да си знаем за нея.
И по-интересното може ли да се преминава от субективна към обективна истина и как? ако това е възможно?
Например: Еон знае че е мъж. Това субективна или обективна истина е?
-
Едни го изпиват на екс други за 100 години, но резултата е един и същ!
Явно чашата на всеки е различно пълна, както като количество, така и като съдържание. :)
За тази истина е така! И видиш ли Бог започваш равносметката!
Това не истина, а аксиома!
-
Истината сме ние. Няма граници, единственото ограничение е нашето въображение. :)
-
:) Определено истината е в нас, но дали я припознаваме като такава? Кой и кога я припознава? :hi:
-
Май през повечето време се опитваме да преборим истината излизаща от нас,отколкото да я припознаем.Сякаш понякога истината може да се нарече и съвест.
-
arakha е права. Това е обективният ум и на него дължим неуспехите и паденията в живота си.
-
Истината също(понякога)е такава каквато искаме да е.Истина ли е материалния обект който наблюдавам?Когато не го гледам защо той(материалния обект) преминава във вълнова структура(което също е истина)?
-
:) Как приемате думите на мъдреца че:-"ИСТИНАТА НИ ПРАВИ СВОБОДНИ"? :hi:
-
Не подлежиш на изнудване
-
Истината
Разбирането на истината се удава на учениците с голям труд. През целия път към посвещаването личността възприема и усвоява огромно количество временни, промеждутъчни истини, постоянно сменящи се една друга, като всяка обаче се възприема като единствено вярна и непоклатима. При това интелектът не се уморява да твърди, че истината винаги е само една, но има много модификации, тъй като истината е явление многостранно, каквато тя всъщност и трябва да бъде, тъй като личността не остава вечно неизменна, а в процеса на своето развитие преодолява множество различни степени.
Истината на душата по своята природа е много по-изтънчена и изискана, отколкото всичко предишно, тъй като душата винаги разглежда живота изключително от позицията на света на цялото.
Истината на Монадата е още от по-висока, благородна проба, понеже степента на постигането й десетки пъти превъзхожда всички останали, а и да бъде постигната е възможно само от позицията на много по-величественото, необятното цяло, за което учениците в дадения момент нямат абсолютно никаква представа. Какво е тогава истината? Уви, не е възможно да се даде еднозначен и окончателен отговор на този въпрос, тъй като всяка истина преди всичко се обуславя от степента на развитие на търсещия, а също и от това, че тя с издигането от едно стъпало на друго постоянно се мени в посока към все по-дълбоко проникване в непостижимите, необятни дълбини на вселенската истина.
За ученика, търсещ отчетлива, ясна, веднъж завинаги определена истина, еднакво обхващаща всички сфери на живота, подобно обяснение може да стане източник на огромно униние и вътрешен конфликт и ако това е така, той трябва колкото е възможно по-скоро и по-щателно да изследва това състояние и причината за възникването му. И тогава ще види, че тази точно определена, неизменна, единствена формула, която би могла да послужи за изразяване на универсалната истина в нейната крайна инстанция, търси именно неговото ментално тяло. Но, както беше казано, подобна формула не съществува. Да, будхическата истина е винаги по-значима, отколкото менталната, но при това е необходимо да се разбира, че самата истина – истина от последна инстанция – е недостижима поне до тогава, докато не бъде постигнат Абсолютът.
Какво да прави ученикът с казаното и как да го използва? Например, за да развие в себе си разбирането, че всеки човек е такъв, какъвто е, и че всеки възприема някоя даденост от гледна точка на собствената си позиция. Затова всяка истина с пълно право може да се разглежда като вярна или невярна в зависимост от степента на развитие или ъгъла гледната точка на възприемащия. Затова всяка изказана от човека истина ще се стори на този, който я изказва, във висша степен правомерна, очевидна и справедлива, докато от гледна точка на ученика това ще бъде явна лъжа и безсмислица, тъй като той вижда същото нещо от позицията на по-висок план. Обаче това не променя самата ситуация и за притежателя на тази „истина” казаното както преди си остава най-очевидната и истинска правда, доколкото той в рамките на дадената ситуация, обуславяна от неговата собствена, индивидуална степен на развитие, вижда и възприема истината именно в такава светлина.
Всичко казано е също истина, но това е тази истина, която учениците постигат само на последния етап по Пътя към посвещението, и то само тези от тях, които са готови за възприемането на универсалното ниво на разбиране. Това знание не влиза в сбора от знания, достъпни на основната маса от човечеството, която още съвсем не е готова за неговото възприемане и усвояване, понеже подобна перспектива на виждане на живота би породила в човешкия свят само хаос, разногласие и нестабилност. Но ученикът, приближаващ се към прага на Третото посвещение, е напълно съзрял за това учение и действително е готов да служи на ближните. В началото на него ще му бъде много трудно да възприема казаното както трябва, понеже то в основата си противоречи на всичко, към което той така упорито е вървял и се е стремил в продължение на всичките си многочислени животи. Но такива са правилата: те са стабилни, неизменни и в еднаква степен касаят всеки, който желае да достигне съвършенство.
Огромното количество прераждания ученикът изразходва, за да се освободи от физическите обятия на маята чрез непрекъсната борба, преминавайки през лишения и трудности, и по този начин да постигне по-високо ниво на съзнание и виждане за истината. После следват многочислени инкарнации, по време на които му се налага да се бори със своите чувства, желания и страсти, за да се освободи завинаги от тяхната власт и призраци и в резултат да достигне до съзнанието, че истината е много по-високо, отколкото е предполагал. И накрая той пристъпва към дълга изнурителна борба за освобождаване от безбройните илюзии на менталния свят, за да придобие правото да получи истината на душата, и в този неповторим миг, в който ученикът я намира, всичко в него ликува, преизпълнено с еуфоричното чувство на щастие, понеже сега той със сигурност знае, че е намерил желаната истина.
Да, несъмнено тази нова истина качествено е далеч по-възвишена и благородна, отколкото всички предшестващи многочислени истини, но ученикът, достигнал до този стадий, е принуден все пак да признае, че даже тази абсолютна за него, висша истина все пак не е еднозначна и окончателна. Този миг е мигът на велико озарение в живота на всеки ученик, защото той осъзнава, че като преминава от едно стъпало на друго и през огромно количество най-различни истини, човек се развива в посока към все по-дълбокото осъзнаване на факта, че всеки индивид съдържа и изразява такава част от истината, каквато е в състояние да побере и възприеме, така че всъщност всяка истина е временна и преходна. Разбира се, казаното е справедливо и по отношение на тази част от истината, която ние сега се опитваме да доведем до вас, и ако сте се погрижили изключително за това да развиете и шлифовате до блясък собственото си ментално съзнание, то казаното няма да означава за вас потресение. А ако към този момент вие имате прекрасно развито каузално съзнание, то не ще ви бъде трудно да разберете, че изхождайки от признаването на факта за съществуването на универсална логика, нещата на практика стоят точно така. Освен това, ако ние се замислим над това, че Абсолютът – това е някаква сила и интелект, които никой – повтарям: никой! – в нашата слънчева система не е в състояние реално да разбере, постигне или осъзнае, то вие ще получите само известна твърде приблизителна представа за големината и величието на Космоса. Това ново знание всеки ученик, ако той го възприеме със съзнанието на душата си, трябва да пресъздаде незабавно в практиката на ежедневието, така че от сега нататък да може да гледа на своите ближни с Любов, да може да ги види със съвършено други очи и със сърцето си да разбере, че те по силата на необходимостта се явяват изразители на онази истина, която са в състояние да възприемат, поберат и осмислят на своето равнище. Въоръжен с това знание, ученикът ще може да развие в себе си онази сърдечна търпимост, която се явява необходимо квалифицирано изискване, даващо му право на преминаване през ІІІ-то посвещение. Разбирането, че всеки човек, на каквото и равнище да се намира, притежава своя истина, ще доведе ученика към всеобхватното признаване на необходимостта и оправдаността на всичко съществуващо, което е отличителна особеност на истински посветения.
-
Да си поиграем на играта ;D "Мъдрости за Истината ", аз започвам първи:
"Истината боли..НО..ТОВА НЕ ОЗНАЧАВА, че лъжата лекува !"
-
Приятел, продължавай нататък.
-
"Истината е най-възвишеният първичен Дух, Който е излязъл от Бога. Началото на всички неща е Истината. За да се оживи този велик принцип, трябва една среда, а първичната, вечната среда, в която всичко може да живее, това е Любовта."
" Това, което е добро за Буда, може да не е добро за вас"-истина :)
-
„Всички формулировки на истината и вярата във времето и пространството са само частни и съответстват на нравите и условията на живот, присъщи на дадения век и раса.”
-
:good: ;D
"Сега зная, че всеки миг си има своя истина и че това, което наричаме измама, е всъщност истината на отделния миг, желанието той да бъде това, което изглежда."
Е. Доктороу
-
За да познаеш ИСТИНАТА– овладей себе си.
-
"Този, който разбира истината не е ни най-малко по-долу от онзи, който я изрича."
Джубран Халил Джубран :drinks:
-
ИСТИНАТА СЕ РАЖДА В САМОТА
-
ИСТИНАТА СЕ РАЖДА В САМОТА
Бих добавил в самотата няма кого да лъжиш освен самият себе си
-
"Не разбирам, защо трябва да злословничим. Ако искаме да злепоставим някого, достатъчно е да кажем някаква истина за него."
Фридрих Ницше
-
Под самота не разбирам бягство от живота. Заобиколен от семейство, приятели, колеги- ти пак си сам. Или пък твоето обкръжение споделя твоите разбирания– истината до която си достигнал чрез собствения си опит? Всички ли са копирали твоя жизнен път?
"Истината трябва да се превърне в самата същност на ежедневния ви живот, преди да може безопасно да ви бъде съобщена нова истина."
-
Под самота не разбирам бягство от живота. Заобиколен от семейство, приятели, колеги- ти пак си сам. Или пък твоето обкръжение споделя твоите разбирания– истината до която си достигнал чрез собствения си опит? Всички ли са копирали твоя жизнен път?
Да, и аз нямах предвид някой отшелник!! Самотата когато си заобиколен от неразбиращи те е страшна по простата причина, че околните - хората които обичаш - изграждат черупката около теб! Ако обаче свикнеш с тази самота, тоест не те пречупи, прозренията са на мисъл разтояние.
Достатъчно е околните не да те разбират, а просто да не те игнорират (да не те отхвърлят като различен)
-
„В спора се ражда ИСТИНАТА” за мен не е ИСТИНА. В спора винаги всеки се опитва да наложи соята си ИСТИНА.
-
"Винаги, когато съм се отклонявал от навиците и принципите си и съм изричал някоя истина, на слушателя не му е достигала сила на духа, за да й повярва."
Марк Твен
Да, но в един спор събеседниците понякога достигат до единство.Пътят не винаги има голямо значение,важен е краят. :)
-
Ето линк на английски с подбрани цитати от известни личности и писатели отностно The Truth.
http://www.quotationspage.com/search.php3?homesearch=truth&startsearch=Search (http://www.quotationspage.com/search.php3?homesearch=truth&startsearch=Search)
-
Пътища– безброй. Този форум го доказва. Когато двама души вървят по един и същ път, тогава те няма за какво да спорят– те просто споделят опита си.
Край– интересно на кое.
-
Quit est veritas ?
1,1,2,3,5,8,13,21,33,54,87,141,228,369,597,966,1563,2529,4092,6621,10713,17334,28047,45381...........
8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8)
Пизнахте ли я?
-
Краят е истината.Двама, ако извървят различни пътища, а се озовът на един и същи край ;)?
Нещо не разбрах каква е фръзката на въпроса "Quit est veritas ?" с Фибоначи?
"Истината не трябва да се разказва така, че да я разберат; в нея трябва да повярват."
Уилям Блейк
-
Интересното е защо не кажете нещо от себе си а цитирате разни "умни глави"!
-
Ако почетеш малко повече от темата ще разбереш. :)
"Истината е сладка, а не горчива – тя освобождава човека от ограниченията и заблужденията."
-
Чел съм я цялата, само Давид е написала в един от постовете истината.
П.С.Много малко хора са готови да чуят а повечето като им я кажеш те намразват за цял живот!
-
Разбира се.Какво е истината питаш и аз ти давам :)Фабиночи .от Цветята ,през пръстите на краката,стъпалата спрямо колената и бедрата ,на дърветата листата и слънчогледа ,Слънчо гледа ,та до галактиките навъртяни в същата прогресия и още кой знае какво.Питаш ме защо,или просто искаш сентенция за истината без да знаеш какво е тя?
По същият начин можеш да попиташ какво е Любовта(прочетох цялата тема),или Свободата?
Quit est veritas? е цитат от Махалото на Фуко на Умберто Еко и в една така дебела книга той оспява да даде отговор с всевъзможни примери на въпроса,а именно - наслаждавай се на живота докато го имаш и никога ама НИКОГА не си задавй въпроса ЗАЩО.
П.П.Освен може би в тази ситуация когато трябва да попиташ ЗАЩО СЕ ПИТАМ ,КАКВО Е ИСТИНАТА. :empathy:
-
;D Интересно.А, на мен просто ми се играеше,жалко.
"Най-хубавото нещо, с което може да се занимава човек, това е Истината."
А, това винаги става чрез въпроси като този, който никога не трябва да задаваме ;)
-
Quid est veritas? (каква и истината) е въпрос, който Пилат задава на Христос. В този смисъл въпросът може да се разглежда в малко по-различен смисъл, не само с философски, но и с религиозен оттенък.
-
Цената на отговора е висока и ако някой е готов да я плати за да разбере ,вероятно ще се наложи да заплати с живота си,но по смислен живот от този здраве му кажи.Малко е като Дон Кихот,свободата Санчо,Свободата...е на върха на копието.
-
Цената на отговора е висока и ако някой е готов да я плати за да разбере ,вероятно ще се наложи да заплати с живота си,но по смислен живот от този здраве му кажи.Малко е като Дон Кихот,свободата Санчо,Свободата...е на върха на копието.
:flag_of_truce:Значи ли това да спра да я търся? ;)
Quid est veritas? (каква и истината) е въпрос, който Пилат задава на Христос.
И какво му отговорил Христос,Iris ?
Според мен има една абсолютна истина и тя е Бог. Обаче, ако е вярно, че думата Бог и добро в повече от двайсет езика е едно и също, излиза за сега, че професор Кайков е прав като казва, че има една истина и тя е любов и добро. Обаче сега се замислям, че това са две истини :-X Може би затова съм търсеща :-X
Извинявай те, че не изтърпях да прочета всичките 9 страници, преди да изразя мнение.
-
И какво му отговорил Христос,Iris ?
Нищо. Ето текста от ев. на Йоан, 18 гл.:
36 Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук.
37 Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.
38 Пилат Му каза: Що е истина? И като рече това, пак излезе при юдеите и каза им: Аз не намирам никаква вина в него.
-
:yes:Много ти благодаря, Iris ! За мен това не е нищо. Най-малкото ми говори за наличието на друг свят.
-
Истината е доказан факт за мен.
Търсенето и понякога е трудно и болезнено,а друг път ни удря по главата без да я търсим.
Истината е укрепваща.
-
Истината е нещо от което те полазват тръпки и те облива студена пот когато установиш, че си се отдалечил от нея, но когато си близо или си в синхрон с нея, тя ти дава крила!
-
Quit est veritas ?
1,1,2,3,5,8,13,21,33,54,87,141,228,369,597,966,1563,2529,4092,6621,10713,17334,28047,45381...........
8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8)
Пизнахте ли я?
13+21 колко прави?
-
Quid est veritas? (каква и истината) е въпрос, който Пилат задава на Христос. В този смисъл въпросът може да се разглежда в малко по-различен смисъл, не само с философски, но и с религиозен оттенък.
не разбирам, защо като споменете Христос, Пилат, Бог или Бибилията и веднага определяте въпроса за религиозен. Няма такова нещо. Това си е основен ФИЛОСОФСКИ и само такъв въпрос! Има средновековна Философия, има теология, теософия. Може ли от един богослов или поп или ако щете кардинал да разберете "Що е истина?" Това че, Пилат нищо не е отговорил, а явно и Христос ме изпълва с невероятно вдъхновение, че въпросът за истината поне мога да си го разглеждам, изучавам, интерпретирам, доказвам, съмнявам ... и въобще ПОЗНАВАМ както, когато и където намеря за добре.
След което обаче идва интересното. Как използвам тази Истина?
"Доказан Факт"? Ами има много недоказани факти, които са истина. Шерлок Холмс истина ли е? Ако да, в каква степен спрямо един Брад Пит, който реално е виждан от най-много ... 1000-5000 човека, които да потвърдят, че съществува, но ако вземат, че им се разминат на всички мненията и единия каже, че е рус, другия с гола глава, трети, че голям ръб, а четвърти че много точен тип, как ще установиш истината за Брад Пит- ако пък аз ти кажа, че вчера се запознах с един Шерлок Холмс който е детектив в 6 РПУ и ми е намерил откраднатата кола. Майка му много си падала по историите на Артър Конан Дойл и взела че го кръстила на главния герой. Да не говорим колко Ирини познавам на името на Ирина от "Тютюн"- ама нито една не прилича на Невена Коканова.
Та исках да отбележа, че това е въпрос свързан с епистемологията. Но нещо като гледам детската градина на кято й се играе, а от друга страна уклоните към вразумяващо остроумие, нещо ме мързи да ви обяснявам. Но ако искате да си говорим за истината ще го разбера и ще се включа с няй-глямото си удоволствие и капацитет от знания :) :hi:
-
Прости ми Тангра ,че смятам наум пиян.Това е истината-сгреших,но въпросът е принципен и примерът е за философската тема не за математиката.Евала за наблюдателноста,но това значи ли ,че съм променил истината?
-
Цялата истина,чистата истина,мръсната истина,голата истина или поне 30% от нея.Субективната истина?Зелено ли е дървото или виждаме само каквото зрителните ни рецептори могат да възприемат,тогава това истина ли е ,или поне 30% от нея?Мисля си ,че знам нещо.Истината е че знам нещо.Истината е че си мисля ,че знам нещо и истината е че това нещо може да е само плод на болно въображение.Истина е ,че вечерята ми изтина.Но нито едно от тези понятия не казва каво е истината,само дава примери за неиното съществуване като понятие в езика и мисленето ни.Какво се опитваме да кажем с това понятие,за какво го ползваме.Очевидно не само за да създаваме дуалност за да намерим Лъжата,която си е честа проба истина,или поне 30% от нея. ???
-
A няма проблем. По-лесно е в се пак да се ползва ексел.
Иначе ви завиждам за спора. Много обичам философски спорове, но в този някак не мога да се включа. Просто не мога да си обясня какво толкова има за обсъждане. Истината си е истина. И край.
-
Да,но какво е?Какво влагат хората в това понятие?Както крушите са плодове а котката животно,философията -начин на разсъждение,а инструментите помощни средства.
Аз съм истината и пътят.
или Кое е по важно?Истината или пътят за достигане до нея? 8)
-
Когато сееш една култура и я поливаш, след време очакваш резултат.За това и пътят и истината са важни и се допълват.
-
Много ме забавлява пъстротата на субективната истина.
Не мислите ли, че тя пряко се влияе от убежденията, които има човек! Примерно, ако за някои животът е радост и удоволетворение, по-скоро техния живот да е точно това, за разлика от тези,за които животът е шит. Живеейки с мисълта, че животът е радост и удоволетворение човек май е по-склонен да търси положителното и не само за това субективната му истина е отражение на убеждението му, и поради факта, че съществуват т.нар. самоусъществяващи се пророчества.
Вие какво мислите за пъстротата на субективната истина?
-
Все по-често намирам основания да смятам, че субективната истина е свързана с НЛП (невро-лингвистично програмиране), което от своя страна прави доста трудно дефинирането на Универсалната истина.
-
Много ме забавлява пъстротата на субективната истина.
(1)Не мислите ли, че тя пряко се влияе от убежденията, които има човек! Примерно, ако за някои животът е радост и удоволетворение, по-скоро техния живот да е точно това, за разлика от тези,за които животът е шит.
(2)Живеейки с мисълта, че животът е радост и удоволетворение човек май е по-склонен да търси положителното и не само за това субективната му истина е отражение на убеждението му, и поради факта, че съществуват т.нар. самоусъществяващи се пророчества.
Вие какво мислите за пъстротата на субективната истина?
Какви неща са способни да забавляват хората?!? Браво.
(1) Не. Не мислим, че е само от убежденията. А и все пак е по-забавно, как аджеба са се появили тия ми ти убеждения? Чрез хипноза ли са ни ги вменили, научили ли сме ги, чули, видяли, как сме повярвали, за да се убедим, ама така да се убедим, че после суперсубективно на повлияем на истината.
Истината за живота въобще не е никак лесна. Но определено може да се концентрира в една абсолютност като : Живота е да си жив, т.е. обратното на мъртъв. Тогава няма значение радост ли е, шит ли е или само чикен шит!
И за това като психологията почне много много да се меси става "шит"- факт!- ама ако не се меси, може и да разберем нещо по-философско, дори да не е толкова житейски вдъхновяващо.
(2)Последно "субективната истина" (освен че е забавна) отражение ли е или само се влияе от убежденията? Защото, ако е отражение и едновременно се влияе, значи си е направо тъждествена с нашите убеждения. А не би било добре, ако убеждението ми да убивам се окаже една все още забавна истина.
"Всяка обективна истина е изказана субективна истина, която е приета и е станала субектива. Защото истината се отнася до субекта, до разума, затова тя не може да е обективна.
Възможно ли е всичко да знаем, да има абсолютно познание след като на човешкият разум е присъща забравата? А и що за състояние е това, в което бихме знаели всичко и към това ли се стремим?"- (взето от някакъв форум за Йога :))
-
Все по-често намирам основания да смятам, че субективната истина е свързана с НЛП (невро-лингвистично програмиране), което от своя страна прави доста трудно дефинирането на Универсалната истина.
И аз. Пействам цитат от една интересна и мъдра книга:
Но чия "истина" е истинската Истина?
С достатъчно внимание есенцията на всичко, за което мислиш след време ще се прояви физически. И тогава, когато другите наблюдават твоето физическо проявление, чрез вниманието, което му отдават, те му помагат да се разшири. И след време това проявление, независимо дали е било желано или не, бива наречено "Истина".
Искаме да си спомниш, че имаш пълен избор за това какви "Истини" да създаваш в собственото си преживяване. Когато разбереш, че единствената причина хората да имат преживявания е вниманието, което насочват към определени неща, тогава е лесно да разбереш, че "Истината" съществува единствено, защото някой е насочил вниманието си към нея. Затова, когато казваш "Трябва да насоча вниманието си към този факт, защото е вярно", това е същото като да кажеш: "Някой друг е насочил вниманието си към нещо и с вниманието си го е поканил в своето преживяване. И тъй като той е привлякъл нещо нежелано в преживяването си, аз трябва да направя същото."
Има много прекрасни неща, които ти правиш свои Истини, както има и много не толкова хубави неща, които също правиш свои Истини. Съзнателното Сътворяване означава Съзнателно да избираш преживяванията, които правиш свои Истини.
-
m2f wrote:
Искаме да си спомниш, че имаш пълен избор за това какви "Истини" да създаваш в собственото си преживяване.
Не съм съгласна с това. Ние не можем да създаваме истини. Можем само да ги откриваме и разбираме. (така си тренираме мозъчето иначе ще закърнее :))
-
Човек през краткия си живот създава много истини и лъжи.
Пример:
Аз съм пушач,заявяващ на приятели и познати,че спирам цигарите,но скришом продължавам да си пафкам.
За мен истината е,че продължавам да пуша,за приятелите ми истината е друга обаче.
Това, че лъжа е истина,а тази истина съм я създала аз.Създала съм и истина за приятелите си, която е лъжа,което от своя страна си е истина ;)
-
С тия расъждения няма да имаш много гаджета! - абсолютна истина - никой не обича философите - друга истина
-
Какво общо имат гаджетата с един хипотетичен пример?
Самият факт, че толкова много хора са писали в темата(а и в раздел философия)доказва,че твърдението ти не е абсолютна истина.
"По-трудно е да обичаш не да бъдеш обичан"
-
Човек през краткия си живот създава много истини и лъжи.
Пример:
Аз съм пушач,заявяващ на приятели и познати,че спирам цигарите,но скришом продължавам да си пафкам.
За мен истината е,че продължавам да пуша,за приятелите ми истината е друга обаче.
Това, че лъжа е истина,а тази истина съм я създала аз.Създала съм и истина за приятелите си, която е лъжа,което от своя страна си е истина ;)
1. Това да "заявиш" нещо на някого НЕ ГО прави Истина! Може би за това е спомената връзката на "истината" с епистемологията, по-горе, понеже за истината се нуждаеш от едни ...атрибути да ги наречем. Като:
Justify -> evidence
Believe - > testimony
Благодарение на тези атрибути и така Познатата истина твоето знание ...може ти свърши работа. Но ако с Лъжите, които създаваш представяйки ги за истина, мислиш, че научаваш повече неща, ок. Твоя Воля. Само че, не си създала истина.
2. Дори с примера си не си успяла да уточниш, че и лъжа да създадеш преди това се нуждаеш от истина.
2.1. Обратното на истина НЕ е лъжа!!!!! а НЕИСТИНА. (има огромна разлика, защото и неистина не можеш да създадеш)
2.2. На база истина, освен лъжи се създават още, илюзии, представи, възгледи, (дори) емоции, ревизираш впечатления, осъзнаваш опит... редицата е дълга.
не си мислете, че като създавате нещо сте имали всичко ей така от въздуха преди това, за да го създадете- за това е измислено и a priori - то, че без него не знам как ще обясняваме изникването от нищото на всичко около нас...
-
Добре :flag_of_truce:.Признавам си пълния провал,заради това ,че не използвах правилните думи и заради това че не разбрахте примера който се опитах да дам.
Ще се опитам пак.
Да си представим, че един човек кара колело и решава нарочно да падне с него на пътя, зада види какви рани ще получи.
Той сам си е направил раните нали?Те са уникални сами по себе си(разположение,дължина,дълбочина),заради това че и тялото му е уникално(няма друго такова).
1-Раните са истина.
2-Тялото е истина.
Действието е негово и последдствията също,няма други намесени.
Той сам ли си е създал тази истина(раните)или...?
Само не ми казвайте,че всичко се повтаря(измислено от някой,някога) и се върти в кръг,където идва момент на среща със старото.
Колкото и да признаваме наличието на цикличност във вселената и достигане на забравени знания и прочие, винаги има момент в който се създава нещо ново.
Ако няма новости няма да можем да се развиваме и да изпитваме различни неща.
-
Много всеотдайно приемаш "провал"-и. :negative: Няма такова нещо като провал. Говорим /пишем си тука, за да се разберем. Не трябва да има някакъв некомфорт, а спокойно четене и разбиране и всичко ще е наред :)
Трябва малко да се поясняват понятията.
Случката с колелото е ситуация, която си създала. Истината не опира до там дали си го направила умишлено, по невнимание или просто да изпробваш дали колелото ще ти се скапе или тялото при падане. А до ФАКТ! Падане от колело. Ти може да си причина с твоето решение, но Установяването на истината не зависи от теб. Т.е. създаването й.
1. Тялото ти е истина
2. Раните са истина
Установяваме го. От там следствието е, че трябва да минеш през лекарски кабинет, а не всички да почнат да "създават" като твоите "истини", за да установят, че могат да се наранят след падане.
Ако беше толкова зависимо от опита да УСТАНОВЯВАМЕ истини, всички деца по света щяха да са с изгорени ръце от пипане на котлони и всички открития в науката нямаше да са достъпни, щото учените щяха да са ги преживели истинно и нямаше да са живи, за да ги опишат и установят.
Новото е именно на база истини. И се у-ста-но-вя-ва, а не просто "светва" като крушка.
За това са нужни доказателствата, за убедителността и вярата- иначе светът щеше да е хаос от истините на всички, без никой да се съобразява с вече ясни и употребими истини.
Така че с примери няма да стане. Може би с мислене на аргументи. Те са сложни, а не истината. :dance:
-
Не-възможно е да създаваме истини.Те са си били там и никой не ги е създал.Ние само ги установяваме.
Цивилизацията е базирана на истината на малцината и всички се водят от нея.
Редът в хаоса създаден от истината на множеството е основата на новото.
::) както и да е :drinks: