Според мен има много малки и големи истини, които не подлежат на обсъждане, или както ги нарече 'факти'.
Пример:
Вчера гръмна атомна бомба.
Вчера си отхапах ушите.
Вчера срещнах Пешо (и Марийка).
Вчера спечелих от тотото 6ца.
Вчера Нибируто удари Марс и имаше голям сблъсък.
Вчера ми се повреди колата и трябваше да ходя пеш.
Вчера на изпита по многознание изкарах 2 и ще повтарям годината.
Вчера умря канарчето ми.
Вчера си купих нов ТВ.
и още милиард други примера.
Няма нищо субективно в тия факти и те не могат да се определят като добри или лоши, а просто реално случили се.
Лесно може да се провери дали истината във всеки конкретен случай е плод на моето болно въображение или реално случваща се. И това се проверява чрез ПОСЛЕДИЦИТЕ. Всяка реална истина в нашата реалност води до някакви последици. Живота е сбор от преживени истини, и ние сме продукт на тези преживени истини. Те формират опита ни, разбирането ни за нещата, това какво можем и какво сме научили.
Колкото по-обективно и безпристрастно си видял/преживял една истина, толкова повече си научил от нея. И така нататък и така нататък. Ако нямаше непрекъснат низ от такива малки абсолютни истини, то ние нищо нямаше да научаваме. Да, нашето мнение за нещо може да е субективно, но това не променя нещата, че в Реалността нещата се случват обективно. (поне на този етап).
Мерило за слабост на характера (или сила) е спокойствието и решимостта с която приемаш дадена истина. Това важи както за много малки истини, така и за много големи. Пример за малка истина - да ти светне червен светофар под носа, да ти се падне за партньорка за един танц някоя дразнеща дама и тн. Големите случки са индивидуални за всеки, но най-общо загуби на близки, безвъзвратни загуби на здравето, разочарования в любовта и тн. Т.е. последиците са различни.
Има една уловка обаче. Има някои хора, които разбрали недоразбрали тая концепция казват: така и така трябва да нямам привързаности и да съм спокоен каквото и да се случва, тогава защо да си давам труд (мързела ги гони, демек) и да правя каквото и да е? Ами по-добре да си стоя и нищо да не правя, така и така няма какво да ме смути и всичко е преходно.
Е, Иванчо също се опитал да продава тия номера на баща си: "За какво да си мия ръцете преди да ям днес, като утре пак ще си ги измърся?" А бащата успешно контрирал "Ами за какво ти е да ядеш, като утре пак ще огладнееш?"
Така, че ти си направи своето, дай своя дан за Живота; Живей с всички сили, но без да имаш за самоцел резултата, без от това да зависи твоята емоционална стабилност.
Не бъди скъперник на собствените си сили и живот.