Аааа кинетичен !!! Да приветстваме "киното" (т.е. докосването, на по-човешки език)
Дам, това е едно от важните работи, за да си бъде човек нормален и да има любов.
Както и да е, отплеснах се.
Хммм, едва сега отворих отново темата.
Еses, виж книгата от подписа ми:
"Силата на настоящето"
Там са обяснени много точно въпросите ти ...
Напоследък (последните 5г) съм много много скептичен към литературата, книгите за духовно (лично)развитие. В повечето случаи някой самозван писарушка е решил да драсне някой ред, за да гушне някой кинт.
Но конкретно тази книга е коренно различен случай. Човека (писателя) има голяма интелигентност и яснота и засяга едва ли не най-важното, най-точния синтез от човешкото развитие. И в частност тези въпроси, които eses задава. Абе все едно, че аз съм я писал (хехе, бъзик), само че ясно и достатъчно развит всеки въпрос ( но не претрупано).
Та въпросът на eses беше: "От една страна имаш недостатъците, и можеш да се бориш да ги преодолееш, от друга да ги приемеш.
Въпрос на калибрация е. Въпрос на лична нагласа. Там е работата, че единствено чрез приемане на недостатъците ти ще ги преодолееш. Но не приемане в смисъл "приветстване", а по-скоро "неотричане", "несъдене". Целта е ОСЪЗНАВАНЕ.
Това става с наблюдение на себе си, мислите си, емоциите си.
Човекът има много мисли, на различни нива. Има подсъзнателни мисли, има и съзнателни.
Ако не е съвършен (то кой ли е); казано с други думи, ако има някой подсъзнателен комплекс, страх, неудоволетвореност; тогава този човек има разминаване между подсъзнателната мисъл и съзнателната.
Тези неща трябва да се изчистят.
Трябва контрол на мисленето, а това става с наблюдение (на мисленето), несъдене.
Така се чистят и недостатъците.
В последно време ми се въртят едни такива въпроси: Аз осъзнавам,анализирам и коригирам поведението си и характера си съзнателно,със ума си, а не трябва ли да го правя със сърцето си?Но ако чувствата които изпитвам са апатия,нежелание,те от сърцето ми ли идват и трябва ли да ги послушам?
Не трябва да го правиш нито с ума, нито със сърцето.
(в книгата пише):
Спирането на ума е ключово за осъзнаването. Тогава човек разбира, че истинското му аз е извън мислите, мисленето, извън емоциите (т.е сърцето)
Т.е. чувствата - това са мисловни вериги.
В съзерцаването (т.е. състоянието на немислие) няма мислене, няма чувства!
Там се ражда всичко. Там се ражда всяко творчество, както и личното (духовно) развитие.
п.с. някои неща са толкова важни, че чак се чудя дали е редно да ги пиша в обществен форум ... не знам дали е редно. Не знам дали съм упълномощен да споделям толкова ...