Не пречи, но ще трябва да приемаме думите си на абсолютно доверие и предимно интуитивно. Отговорът на въпроса всъщност обхваща много повече, отколкото изглежда на пръв поглед.
Зад всичко проявено стои нещо безкрайно, вечно, съвършено, неизменно, без всякаква обусловеност и разделение, и непознаваемо в това си състояние. Непознаваемо дори и за самото себе си. Проявлението всъщност е диференцирането на това нещо, разделянето му на безброй части (монади), които групирайки се в по-сложни формирования образуват материята с различна плътност съставяща различните планове на Вселената. Материята пък се групира във форми. В центъра на всяка съзнателна форма стои една монада, около която се групират други монади (на по-ниско равнище на съзнание) по този начин изграждащи тялото и на проявление. Всяка монада е едновременно център на форма (тяло) чрез която се проявява и част от формата на друга монада, по-развита от нея самата. Всъщност, всичко, което съществува са монади, а това, което виждаме като обекти са комбинации от монади. В центъра на всяка комбинация стои монада, а самата комбинация изразява степента на съзнание на централната монада, нейните мисли, чувства, емоции и всичко, чрез което например ние хората изразяваме себе си. Никоя монада не може да изрази себе си освен чрез други монади. Съзнанието е способността ни да изразяваме себе си (своята същност, която всъщност е същността на всичко съществуващо) по този начин. Значи, имаме една същност във всичко съществуващо и различни способности на различните монади да проявят тази същност. Всичко съществуващо е резултат на „желанието“ на тази единна същност за проявление. Тя се проявява в различна степен чрез всяка една монада, групи от монади и групи съставени от групи. Еволюцията е процеса на все по-нарастваща способност на монадата да прояви безкрайната „си“ същност. И понеже проявлението се извършва чрез форма, която колкото и грандиозна, одухотворена и близка до съвършенството да е, никога не може напълно да изрази безпределността на въпросното съвършенство, то и еволюцията е безкрайна, т.е. процес на вечно усъвършенстване на формата чрез която монадата изразява същността „си“ и по-пълно осъзнаване на въпросната същност. Последното означава и по-пълно осъзнаване на всичко съществуващо, защото всичко е проявление на едно и също нещо, но изразено по различен начин.