Явно и аз не мога да напиша разбираемо мисълта си.
Но нека се върнем на примера с мечката. Какво беше казал онзи на мечката? Че и вони устата? Да речем, че това е истина и наистина и вони устата. Трябва ли мечката (или човекът) да се обижда от това, че са и казали истината? Да речем, че е човек. Може да не си усеща миризмата и да не се сеща да отиде на зъболекар. Другите около него сигурно и тях им смърди, но пред него нищо няма да кажат, ще го кажат зад гърба му "лелее, на тоя как му вони устата". Намира се един човек, който му го казва. И този решава да се обижда. Трябва ли да се обижда от истината?!! Е, че е неприятно за егото неприятно е, спор няма, но ако малко помисли ще разбере, че обидата е неуместна в случая.
Другият вариант е ако устата му не мирише, но някой решава да го обиди и го излъгва. Ми той може да провери, и пак няма какво да се обижда. Явно другият си има проблем, нещо му завижда и пр...
В тази приказка говори егото на мечката.То предпочита камък по тялото, т.е. реална болка, отколкото самото то да изпита дискомфорта от истината.
Егото се обижда на истината! Готово е да жертва самия човек (или мечка) само и само да не му разрушават прекрасната и удобна илюзия.
Докато човекът разрешава на егото си да прави това не може да бъде добър човек.
