Истината за Бог

[asdfghjkl]

 Истината за кой Бог? И не е ли различно Бог от Господ? Чия истина? Моята истина постоянно търпи промени и се формира, знам със сигурност едно, че то е "Най" във всичко.

[July]

Бог и Господ са имена, измислени от човека и като такива са абсолютна глупост. Защото излиза, че един ограничен ум се опитва да ограничава нещо, което не може да бъде ограничено, в някакви свои, ограничителни рамки и се опитва да  даде обяснение на нещо, което е необяснимо. Ограничавайки го, по този начин го фиксира някъде: “горе”, долу”, “вътре”, “вън”. Всичко е само теории и фикции. 99,999% съм убедена, че човекът, които за първи път е употребил думитe  Бог или Господ, нито ги е виждал, нито им знае адресите.  Т.е. неговото определение си е чиста измислица. Храна за ума. Какво е имал предвид, като е нарекъл нещо Бог или Господ? Де да знам. Не ме интересува. Според мен нито Бог нито Господ съществуват, до доказване на противното.  Темата, не се казва:  “ Аз знам истината за Бог и сега ще ви я кажа” а “Истината за Бог”. (Такова е заглавието на статията). Коя истина, е право на всеки да избере.  Но, щом сме спазили етикета на форума,  ще си публикуваме каквото си искаме... до доказване на противното. Ако някой е достатъчно незрял да обижда други, те трябва да са още по-незрели, да му се обиждат. А, ако има обиждащи и обидени, те напълно си се заслужават едни други и така ще си поддържат огъня помежду си. Който не е надрастнал необходимостта, задължително да очаква одобрението на другите , си е лично негов проблем.  Не мисля, че тук има обидени и обиждащи. Има изказали се по тема.  Който иска да чете някой , да си го чете. Който мисли, че има какво да каже, да казва. Който се чувства пиян , да се отрезвява. Оставяме емоциите на страна и остава само написаното.

Идвам и си отивам

  ;D Кога?

И @, понеже въпросът ти е риторичен, няма как ду му се отговори.    Айде, спорна работа.

[Iris]

Сега малко и по темата. Човек ограничава Бог до своя най-висш идеал. Значи каквото включва най-висшия идеал на един човек, това той ще разбира като Бог. От тази гледна точка и атеистите вярват в Бог, защото те също имат свои идеали (например алтруизъм, състрадателност, чувство за справедливост и др.), а в основата им лежат реални Божествени качества, т.е. характеристики на Бог.Дори и в най-ограничената представа за Бог има нещо, което спрямо състоянието на този, който я изразява, е стъпка напред. Проблемът идва когато се опитваме да наложим представата си за Бог пред останалите, т.е. да им наложим нашите идеали. Това не означава, че не можем да споделим нашата представа за Бог с тях, но правейки това трябва да тръгнем от тяхната представа за Бог, а не от нашата. Ако не направим това, просто ще ни разберат погрешно.

[SMSI-H]

Мисля, че "Истината за Бог" е започната тема от никъде, даже след средата от всичко, което би могло да се каже преди това.
Преди всичко, за изясняване на основните неща с тази тема, трябва да се изясни етимологията на думата "Бог", след това да се премине към историческото разглеждане на възникването на понятието. Двете неща са свързани. А второто е много трудно, защото понятието Бог съществува навсякъде по Земята от най-дълбока древност.

Сега малко и по темата. Човек ограничава Бог до своя най-висш идеал. Значи каквото включва най-висшия идеал на един човек, това той ще разбира като Бог. От тази гледна точка и атеистите вярват в Бог, защото те също имат свои идеали (например алтруизъм, състрадателност, чувство за справедливост и др.), а в основата им лежат реални Божествени качества, т.е. характеристики на Бог.Дори и в най-ограничената представа за Бог има нещо, което спрямо състоянието на този, който я изразява, е стъпка напред.

Реално погледнато, това исказване прави връзка на темата с темата за "Свръчовека". Темата за свръхчовека е развита в езотериката много надълбоко и неизменно прераства в Идеята за Бог, и според мен е неразривно свързана с настоящата тема. По-специално не можем да разглеждаме "Истината за Бог" без да включваме като подтема идеята за "Свръхчовека", защото Свръхчовека неизменно прераства в Бог.

[July]

Добре, хайде да помислим върху това, което казвате.. Най-съкровеният, най-свещеният ви идеал, Бог ли е? Това ли е, което имаме предвид, като кажем Бог. Алтруизъм, състрадание? Божествени характеристики? От  къде знаем, какви са божествените характеристики? Не гадаем ли само за тях? Аз по-скоро, имам инстинктивно усещане за сила отвъд ограничения ми ум, сила, която движи всичко и все пак е една тишина, абсолютна тишина, може би една точица. Това, какъв е нашият идеал или съкровена мечта,  не е задължително онази мистерия, която никой не знае,  а само теоризира над нея. Тоест и най съкровеният ни идеал е само идеалът за онова, което си мислим, че може да е Бог, а не е Бог. Поне аз расъждавам така.  Да се върнем сега към самата дума.  Вярно, думата Бог се използва от най-древни времена, но прави ли я това автентична по някакъв начин? От където и да е произлязла, е дело пак на човека.  А, човекът е ограничен, в рамките на проявената вселена/космос, наречете го както искате. За мен Космос май е по-общо...Тоест, досега сме чували сведения от езотерични источници (ако въобще приемем, че им вярваме), че  който и където да е “пътувал” чрез медитации и каквото и да е, стига винаги до едно място, което няма стена или ограда, но той знае, че не може да продължи нататък. Това е довело( предполагам), до твърденията, че има нещо отвъд или някой отвъд, че там обитава абсолютът. Ние, вътре, в тези ограничения, не можем да преминем нататък и съответно нашият ум не е пригоден затова. Излиза, че това, което наричаме Бог, се е разпростряло във всичко и все пак, не е никъде. То е във всеки атом и субатомична частица и все пак не можеш да видиш конкретен образ. То е всичко и едновременно с това е абсолютното нищо.  Така, че, дори думата Бог, не ми дава представа за тази мистерия. Но, сме приели да я наричаме Бог и зтова и аз я наричам Бог, въпреки, че думата вече е толкова преекспонирана, че си губи силата.  А за Господ... Господ е българска дума. Явно производно на Господар. Хайде да си спомним нашите баби едно време, когато казваха Господ-Бог, Господи-Боже наш и т.н. Тоест. това, което едно време те отъждествяваха с Господ за тях е било Бог. Та, каква е разликата тогава между двете? От кога Господ и Бог станаха разлчни неща? Струва ми се, че последните години, с навъждането на езотерични книги, някои автори се опитват да  усложняват йерархията и да търсят различно значение в  дума, която доста дълги години е изразявала едно и също нещо.  Ако пък, греша, което допускам да е така, нека някой да  каже какво е Господ и какво е Бог, темата е отворена.

Аз разсъждавам за Бог , като за онова невидимо нещо, което движи всичко, дърпа конците, непрекъснато зарежда вселената/те с видима и невидима енергия. Абсолютното всичко и абсолютното нищо.  Но да си говорим за Бог е все едно слепецът да разказва за Слънцето.  Той има познати, които са му описали с подробности, как излглежда Слънцето, то е голямо, свети над всичко, съживява всичко, ярко златисто е, с лъчи, топло. То движи сезони, растения. Без него всичко на Земята ще умре. Слепецът  знае всичко това, неговите зрящи приятели са му го описали с думи. Той има теоритична представа, за това, какво е Слънцето. Познанията му за слънцето са близки до академични... Той е идеалният теоритик.   Но, понеже той е сляп, той не може в действителност да знае , какво е Слънцето. Той няма опит, освен бегло затопляне на сетивата му, когато е огрят от Слънцето.  Мисля, че така е и с Бог. Говорим, пишем, за него, някои, даже твърдят, че са го “виждали” , “говорили”са с него,  разказват за него. Понякога усещме невидимо силата му но никой, в действителност  не знае, какво е Бог.  Затова, каквото и да кажем за Бог, всичко върви, всичко се котира, давай, народе! Безкрайни томове книги може да се изпишат и се пишат за него, защото е лесно да разказваш на слепеца за нещо, което не е виждал, можеш да му кажеш даже , че слънцето е синьо и какво от това? Ще разбере ли той слънцето? Ще разберем ли ние Бог?

А свръхчовекът, не е ли това потенциялен Бог? 

[Iris]

Най-висшият ни идеал за Бог не е Бог, но ни приближава до него. С развитието ни самият идеал също се променя. В човека е заложено всичко което Бог притежава като качества. Те са заложени в човешкия дух, монада, божествена искра, божествена същност (думите нямат значение), т.е. в най-висшата част от човека. Но там те са само като потенциал, един архетип, който трябва да се проявява във все по-голяма степен съзнателно в живота, иначе да парадираме за божественост е най-малкото самозаблуда. Това, което ние смятаме за алтруизъм, добро, любов, са само частично изражение на същите качества присъщи на Бог. Тези качества в нас подлежат на развитие (или изменение, ако досега сме злоупотребявали с принципите заложени в тях). Човек е дотолкова Бог, доколкото проявява качествата присъщи на Бог в живота си (общо взето в нищожна степен).
В творчеството (каквото и да е то) има един закон, че никое творение не може да надрастне създателя си. На каквото ниво е създадено едно нещо, това е и максималната граница, който може да достигне. Създаденото от ума, не може да надскочи ума; създаденото от егоизма, не може да надскочи егоизма. Само това което има безкраен потенциал за развитие е истинско и създадено от Бог (разглеждан като безкрайност, като Абсолют).

[@]

В тема за ИСТИНА и БОГ, очаквах някой да обърне внимание какво са тия две думи, какво изразяват и защо са. И това стана в предните постове. Мога и да премълча, но постовете на JULY определено са ми провокативно-преосмислящи. И веднага се възползвам от тях...

Вероятно е много любопитно, магнетично или приятно да се рее човек по представноменталните си образи, размесвайки ги по всякакви начини.

И все пак - вместо за БОГ, какво ли ИСТИНАТА ЗА ЧОВЕКА?
Кой е човека - тук някои говорим за ХОРАТА - абстрактно и обобщено. Не прочетох някой точно да дефинира кои са "ХОРАТА" - и за кои "хора" става въпросслед като нито един човек не е еднакъв с друг, освен в уеднаквените отражения в което и да е общество.
Защото не само "хората", ние самите не знаем какво е това, дето наричаме АЗ.
някой знае ли, и ако знае - нека напише - какво е това АЗ - за него си. без исмислици и теории - чисто ясно - ЩО Е ТОВА "АЗ".
С СВРЪХЧОВЕКА е същото - нима е толкова невъзможно да се замисли какво е това "СВРЪХ---", пък и "човек". Според кой е това СВРЪХ - според кое се сравнява. Защо? А ако е според друго?

...парадираме за божественост е най-малкото самозаблуда. Това, което ние смятаме за алтруизъм, добро, любов, са само частично изражение на същите качества присъщи на Бог. Тези качества в нас подлежат на развитие (или изменение, ако досега сме злоупотребявали с принципите заложени в тях).

използвам думите само като примери - а не персонално...
самозаблуда и божественост??? кое е самозаблудата - а БОЖЕСТВЕНОСТТА, тя каква е?

Това, което ние смятаме за хххххх,ххххххх - кой смята, защо, как, откъде го е взел?

качества на БОГ??? - защо са му на БОГ качества? На кой му трябва всъщност да прикача КАЧЕСТВА и кой е измислил БОГ? На кой му е нужна идеята за БОГ, а после от идея я превърнал в преживяване за ОБЕКТИВНОСТ и за ИСТИНА. И - посока за разсъждения. Та нима не прехвърляме собствените си представни форми и разбиране дори и на "идеята за БОГ".

КАКВО БИ БИЛ "БОГ" ако ви нямаше вас, за да "разсъждавате" за него?
Ако ни нямаше нас хората - какво би станало с БОГ - кой щеше да му прикача качества, да дефинира кой е, какъв е, защо е?

От какви потребности произхождат разсъжденията за БОГ и не е ли БОГ отражение на нещо от нас самите? И какво ли е то, кое ли е, Защо?
 
Трудно ли е да се забележи, колко е точно съотвествието между представата на всеки за БОГ и нивото на което е той самия. Но никое разсъждение от горните не включи АВТОРА - ЗА СЕБЕ СИ. Нещо все не достига едно разсъждение да се "завърне" при автора си, от който то произхожда.

Трудно ли е да се забележи че с една едничка дума, всеки назовава една неяснота и опитва да надскочи ограничението на собственото си въображение. И че не само думичката БОГ е такава. Има и още такива - време, свобода, Любов, душа, дух, Мистерия, медитация, безкрайност, вечност... Думи-огледала на всеки човек...
Дали собственото самоограничение на всеки не е единствената граница във Вселената? За какво ли са бляновете за свободата, след като единствената решетка ние сами си я майсторим?

Чували ли сте за "магичните огледала"? - Вижте ги - във всички теми. Някой може ли да погледне не изображенията и играта им, а огледалата и да си даде сметка КОЙ СЕ ОГЛЕЖДА В ТЯХ? повечето т.н. "висши животни" се бъркат и са толкова естествени вживявайки се пред стъклено огледало. И да сте нямали домашни животни, поне сте гледали някой от "смешните животни на планетата" Смешно ни е на нас - гледащите животните как се вживяват в раздвижения образ в огледалото, неспособни да проумеят и задвижени от готовите си биологични програмки за поведение.
Обаче - с МАГИЧНИТЕ ПСИХИЧНИ ОГЛЕДАЛА дали не е същото, за някой, който е разбрал какво са и чие отражение там се изживява за истинско, и се задействат психичните програмки. И да се "вижда" неспособността да се проумее как всичко което привижаме е собственото ни отражение - на мислите ни, на потребностите, на желанията...Оживени просто от нас самите - и затова толкова псевдоистински и правдоподобни. Дори представите ни са отражение от "огледало". АЗ-а на всеки е също отражение...
Какво ли стои ПРЕД ОГЛЕДАЛОТО - КАКВО И КОЕ Е "ОРИГИНАЛА"? Или пък КОЙ...?
Възможно ли е БОГ да е просто мистериозното ни название за ОРИГИНАЛА, забравил че е такъв?

Каква ли е разликата между ЧУВСТВО ЗА ИСТИНА и ИСТИНАТА/без чувство/?
каква ли е разликата между ИЗЖИВЯВАНЕ ЗА БОГ... и БОГ - без изживяване?
и чие ли е това изживяване - дали БОГ има изживяване за нас - хората?...
--------------------------------------------------------------

Всичките въпроси са само риторични - за вътрешно използване. Исках само да кажа нещо - чрез въпросителните изречения.

[Iris]

Много думи. Сигурно има нещо вярно в тях, обаче съм изморен и не ми се мисли. Може би по-късно...
Сега от малкото което прочетох, в съзнанието ми изникна един въпрос:

Необходимост ли е съществуването на човека във Вселената и ако не е необходимост, какво е?

[@]

не думите са верни - думите само отразяват.
Не могат да бъдат истина - никои думи, никое описание.

Въпросът в последния пост, може и да се преобърне - КОЙ ПИТА - ЗАЩО ПИТА ТОЧНО ТОВА, КАКВО БИ МУ ДОНЕСЛО "ОТГОВОРА".

Човека - съществува ли?
Вселената - съществува ли?
Има ли нещо във Вселената, което да няма "необходимост".
А автора на въпроса - има ли и коя е потребността да се пита?
... А точно тоя въпрос?
каква потребност е това, откъде е, какво изразява, кое я поражда?

това не е игра на думи, а на смисъл - и просто отразява начина по който извеждам себе си през въпросите навътре към "питащия" - пак аз.

[SMSI-H]

КАКВО БИ БИЛ "БОГ" ако ви нямаше вас, за да "разсъждавате" за него?
Ако ни нямаше нас хората - какво би станало с БОГ - кой щеше да му прикача качества, да дефинира кой е, какъв е, защо е?

Необходимост ли е съществуването на човека във Вселената и ако не е необходимост, какво е?

Като задавате въпроси само, някой трябва да отговаря.
Естествено, че човекът е необходимост. Какво е човекът?... Ами ЧОВЕКЪТ Е ОСЪЗНАЛИЯТ СЕ БОГ, който чрез създаването на Човека се СЪЗНАВА, защото е НЕСЪЗНАТ И АБСОЛЮТЕН ИЗНАЧАЛНО. И ако не се съзнае по някакъв начин няма да може да се САМОДИФИНИРА, да си ПРИКАЧИ КАЧЕСТВА, и си отговори на въпросите КАКЪВ Е и ЗАЩО Е? Тъй че съзнаването на Господ Бог чрез създаването на същества като Човека е жизнената му необходимост да съществува въобще. Следва, че ако го нямаше Човека не би го имало всичко онова, което ни заобикаля - съответно не би го имало и НЕГО, тъй като Човекът е единственият Му сигурен и създаден от Него инструмент за самосъзнаване /Той не е създал друг инструмент или способ - ако имаше по-висши такива, щяхме да знаем/, което пък е ядката на съществуването въобще. Той, за да СЪЩЕСТВУВА, трябва да се съзнава непрекъснато, иначе не би съществувал; въпреки, че ТОЙ Е НЕСЪЗНАТ ИЗНАЧАЛНО, начинът за СЪЩЕСТВУВАНЕТО МУ е чрез САМОСЪЗНАВАНЕТО чрез Човека. Съзнаването трябва да става непрекъснато, ако има прекъсване за миг Всичко ще се разруши и Той ще престане да съществува, затова самосъзнаването е непрекъснато /едновременно, безкрайно и абсолютно/ под една или друга форма /човешка и подобна на Човек някъде другаде във Вселената/.
Той и човекът са едно и също нещо!!! Затова мисля, че темата за Свръхчовека е най-доброто приближение и извисяване до Него и разглеждането й е наше задължение.

Във физиката това се нарича "Антропният принцип".

[July]

Как да ги дефинираш хората, бе, братче! То да нe e един го дефинираш. Дефинирай ми рибите  в морето – ами риби. Е, да, ма са различни, акулки, лефери, сьомги. Милиони видове. Дефинира ли се такова чудо.
Най-накрая @ правейки пълен лупинг се завърна към моето мнение, (yes! щото и ти преди не можа да ги дефинираш с нещо повече от "вие")че хората не сме еднакви и всеки от нас е на различно ниво на развитие на съзнанието.  И според това, на какво ниво е, той разглежда и усеща света около себе си.( И дори тогава е пак индивидуално).  Или въобще не разглежда и не пита, само си живейка безгрижно. Тези, последните, ще изживеят цял един живот 100-200000 животи сигурно, знам ли , без да питат за никакъв Бог и така животът им ще мине щастливо, под знака на невежеството, но не само на него, но и на неискане  на вежество.  И си е верно, колкото по-малко знаеш,толкова по-щастлив, прост и некомплициран е животът ти. (А, пък , колкото повече знаеш, толкова по-нищо не знаеш.) И все пак, идва един момент, в който почваш да се интересуваш, тва предполагам вече, на едно по-различно ниво. Сега си се лашнал в другата крайност, четеш, като луд, събираш информация, за всичко, за Бог за живот.. Трескаво , почти като наркоман, изпитваш глад за знания. Или по-точно информация, щото знанието е друго.Четеш  езотерика, учиш медитации, учиш чакри, учиш дишане, учиш.... заради самото учене.  Накрая, изчел си тонове книги, в главата ти е някакъв ад. И какво си разбрал? Че всичко, дето си го чел, можело и да не го четеш, щото и без него – все същото. Ти не си се променил с четенето. Тоест,  ти самият си си книгата, ама не си се прочел. Айде сега отиваме в този етап, в който захвърляш ученията, постулатите, езотеричната чалга, както я нарича @ и почваш да търсиш себе си. Почваш да философстваш над себе си, да си търсиш Аз-а. Наблюдаваш се, задълбочаваш се...вглъбявш се, пътувш към себе  си.   И пак, това, което все се опитваш да правиш, е да пътуваш.  Не се ли измори вече? Само пътуваш. Първо към знанията, после към Бог, после пък към себсе си. Не се ли напътувахме, не се ли напристигахме? Ами не , щото искаме истината без чувството за нея  и искаме Бог без изживяване за него... Човек не може да се отърси от това постоянно "искане". Никога не се спираме и да се оставим да бъдем просто, това, което сме. Всеки ти дава рецепти, как да намериш кой си.  Думи, думи... Защо ги обичаме толкова? Аз майтап си правех за кой, кога ще си тръгнел от форума, но рано или късно и това трябва да се случи, защото и това ще ти дойде множко.

Когато се чудиш, как е създадено всичко и от къде се е пръкнало, Дарвиновата теория някак ти изглежда не смешна, ами напълно неадекватна и незряла. А е променила хода на науката. Двама астрономи Сър Фред Хойл и проф. Чандра Викрамасинге са изчислили, че необходимите ензими за една проста клетка да се пръкне случайно са 1 на 10 на 40,000 степен. След като броят на атомите във познатата вселената са само 10 на 80-та степен, те казват, че даже цяла вселена , пълна с първична супа няма никакъв шанс да произведе жива клетка. За нагледност Хойл сравнява шанса за случайна поява на клетка във вселената с “торнадо”, което минава през  морга за стари метални отпадъци и докато се вихри сглобява Бойнг 747 от старите парчета метал.  ;D Ето такъв е смешният шанс да се е зародило всичко случайно.  И, при това положение, щом не е случайно, търсиш намерението. Нарочността. Е, тогава как няма да търсиш Бог? Щом всякакви евентуалности са отхвърлени. Щом съзиданието е било по всяка вероятност нарочно намерение. Дали е Бог, вече самото преекспониране на думата опорочава търсенето ти.



Какво е Бог, без нас да го обсъждаме? Същото като с нас... То си е то. Дали сме ние или не сме, то пак  си е то, нали? Тоест, дали аз обсъждам папата в Рим или Бог е все  едно и също. Те си съществуват (по презумцията, че въобще съществуват) с или без да ги обсъждаме... Така, че , обсъждайки го, ние не му променяме статуквото...Само си чешем езиците.

 Какво е Истината. Същото като Бог. Думи. Измислени от човека, да определят нещо. И двете думи са се провалили вече в предназначението си. Минали са през гилотината. Защото не означават нещо обективно, а отразяват мнение на хората за това, какво е Бог и мнение на хората , за това, какво е истина. На едно друго място, даже, ми казаха, че истината не е достъпна за всеки. Само специални хора, наречени “човеци” имат лиценз над нея. И ако не си послушко, не ти я казват. Еми сигурно, де’а знам? Значи , вдигам ръце и си признавам, не знам, какво е истината, защото не съм зела лиценз още от човеците.

Кой ми е Аз-а? Чакай да помисля,ммм? Аз-ът най-просто, без да му философствам много, е моят инстинкт. Персоналният ми подсказвач. Така аз го усещам.  Вече съм на етапа захвърляне на знанията и ще закарам някъде себе си и подсказвача, за да можем да се чуем, че не се чуваме от много надвикване. Мисля, че има да ми каже доста интересни неща.

Почвам да надушвам, че ще разбера, какво е Бог, когато в главата ми настъпи абсолютна тишина.



Четох нещо, че ако си затворите очите и  си представите, че стоите отвън, гледайки вашата къща, вие сте създали образът на къщата в ума си. Ако ум, неизмеримо по-силен от вашия си представи къща, образът ще бъде неизмеримо по-ясен и по-реалистичен от мъглявата версия, която вие сте създали. Ако спрете да мислите за къщата, образът изчезва, защото е необходима голяма концентрация, да задържите образа в съзнанието си. А, ако си представим, че един безкраен ум-съзнание е способен да се концентрира завинаги и да задържи образа на Космоса в съзнанието си? Ако за миг изгуби концентрация, всичко ще изчезне. Дали това само-съзнаване и съзнаване, не е тази уникална концентрация? И още, човекът единственото самосъзнаващо създание ли е? А, ако приемем, че има съзнателен живот и на други места из Космоса?  Май много задълбахме ?

[Iris]

Ще цитирам Блаватска по памет: "Всичко във Вселената е било човек или ще стане човек." Човекът е просто един етап от еволюцията. Самосъзнанието отличава човека от животното, т.е. това е нещо което съществата от дочовешките еволюции още не са развили, а всички еволюции по-напреднали от човешката притежават. Разбира се тези еволюции не бива да се търсят на физическия план.

 

[@]

 :)Понеже вече приключих с обясненията, ще си остана с многото "лупинги", при това "пълни". Между другото на това се смях от сърце /"смях се"радвайки се, а не се "присмях", надявам се някой да забележи разликата / Почти да се изживея на летец във състезание по висш пилотаж.  ;D Като се вземе предвид, че пиша за ИНДИВИДУАЛНОСТТА и ИНДИВИДУАЛИСТИТЕ, не знаех, че използвам "нечие" мнение за тях.
--------------------------
jily, ще се възползвам от думите ти - за пореден път, и запоредн път ти благодаря за тях:

Дефинициите се създават по критерии - абстрактността, минава отвъд формите - към обуслявящото всяка конкретна форма.
  Рибите в морето са риби само според определени повърхностни критерии - точно понятието "РИБА" / пак дефинирано от нас, и така и разпознаваме "РИБИТЕ" - но пак според нас/.
 Ако усложним критериите се получават "видовете риби", вътре във всеки вид - ако пак усложним критериите - "подвид", после нов, после нов... и така до отделната риба. Защото в океана няма нито едно създание, което да е еднакво с друго. Не само в океана - няма две напълно еднакви форми на проявление - В цялата Вселена.
Подобия има - но ние правим подобията като такива, ние преценяме, ние обуславяме критериите и после онова, което описваме и определяме чрез тях.

   Между другото- при човека. Ако видим множество чернокожи хора, първо се забелязва общия им признак. В смисъл, че на много хора това им и остава като "мярка" - и всички черни са им еднакви - и е така - според приблизителния цвят на кожата. Грубите неосъзнати /и с това повърхностни/ обобщения са достатъчни за повечето хора. Просто толкова им трябва - на толкова остават. Докато всъщност няма двама еднакви хора, дори според цвета на кожата...
---------------------------

майтап, или не, това си е твоя работа. 
Аз си "тръгвам" в момента, в който ясно осъзная, че се изчерпва смисълът на принципния ми подход.
За мен става въпрос - само за мен. Аз определям това - сам.
И не защото ще ми дойде "множко" . По-скоро точно обратното...
Просто вървя по пътя си и след като една възможност се е изчерпала, продължавам към други. Просто изцеждам до последно всяка възможност. Не са ми присъщи нито сантименти, нито носталгичности...
---------------------------------------
 А иначе "всеки" дава рецепти, щото е на другата линия на взаимната игра на "деца" и "Родители", в която непрекъснато се сменят ролите. А в играта има винаги "две основни роли" - щом някой си играе и изживява на "даване", значи има и такива, дето са на точно обратното - "на вземане" и търсене точно на това.
Ролевите отношения, с характерните им изяви наречени ИГРИ, чак до достигането им до дълбоки форми на симбиозност в тия игри, са типичен израз на несъзнателните хора. Междусоциалните/междуличностни/ взаимоотношения, оттам вътрешния живот на социума, са основани на тях. За сверка и повече инфо - ТРАНЗАКЦИОНЕН АНАЛИЗ - Ерик Бърн. А още по-добре и по-широко поднесена - в заглавието ->"АЗ съм добър, Ти си добър", Томас Харис...
---------------------------
Колкото до"искането" - отражение на "желанието" - потребност възникваща от "недостатъчност", характерна за всяко "частично" и противоречиво съзнание. Има едно просто правило - за съотвествията и затвореността. Есенциално -
няма как с искане, да спреш да искаш.
Няма как с МИСЪЛ да спреш мисълта.
Нито желанието, нито мисълта не могат да спрат самите себе си, нито да се "надскочат". С представа, не може да се надхвърлят представите.
Човек, който е обособен от тях, есенциално наричам с формулата "АЗ съм това, което са -> моите желания /моите чусвтва, мисли, идеи, представи/". Може и да ги нарече дори "инстинкт" - но все се избира нещо, което да играе ролята на идентификация и "определение".

Та - искаме истината без чувство за нея /цитат/ - е несъстоятелно и затова абсурдно. Искането е заради "чувството за ххххххх". Всяка играчка, предмет, човек, отношения - е за същото. Просто искаме и стремим.
  Има хора, на които е по-лесно само да си изживяват искането - такива хора и да могат, не биха постигнали, защото постигнеш ли исканото, се лишаваш от самото искане за него.
  За други, по-дейните, е пак същото по същество - те постигат, но постигнато "нещото" отново разочарова намереното с "май не е тва" и се тръгва към друго, следващо.
   Общия феномен между всички безкрайни възможни проявления е "САМОТО СЪСТОЯНИЕ НА ИСКАНЕ, произхождащо и определящо от нивото на съзнанието, което се изразява с него".

   С вярата е същото - има безкрайно много обекти за вярване и обожествяване. Вярата обаче е общия фактор, който ги пронизва всичките. В този смисъл - не обектите на вярване - САМОТО ВЯРВАНЕ е ключът. Обекта за вярване може да е всякакъв - в "съседната" тема се вижда, че дори и КАБАЛА не е "пощадена" от вярващите, изполозвайки я, за да скрият зад нея, типични вътрешни пориви и потребности от "поучения" и изживяването от това на някаква "тежест" в личен план. Като не могат от себе си, си намират "нещо си" - я исус, а алах, я Дарвин, я науката, я Истината, Любовта, Състраданието и Алтруизма, Съпричастността или Спасението на Планетата, Йерархиите... въобще всичко става за вярване... Няма същностна разлика между християните и атеистите. Да не вярвашп в нещо, е пак вярване - просто вярваш в друго. Това, че повярвалите в Маркс и Ленин и комунизма се наричаха атеисти, не определя нищо. Отвърлят една религия, а я заместват с друга.
Същото е и с материалистите, които сега се смятат за атеисти. те пък вярват религиозно в науката и прогреса чрез съвтеменните митове на индустриалното общество. На единиците в социума винаги им трябва вяра и някакво примамливо описание на нещо. Иначе какво би ги обединило, какво би ги направило група...
 
Но не обекта определя вярването.
Човека привижда и проектира в обекта за вярване нещо важно от собствената си потребност - ВЯРВАНЕТО е само изява на отношение. И изява на липсващо самоотношение. Вярата насочва и фокусира съзнанието към обект "НАВЪН", а магията е, че всъщност това е вътрешен образ-отражение на тоя "обект". Вярата е характереен признак на спящия /несъзнателен човек/

   Никои обществени и социални отношения не биха били възможни без ВЯРВАНЕТО в тях.
-------------------
Папата всъщност въобще не съществува, защото ако нямаше хора, пред които той да се изживее на такъв, би бил най-обикновен човек. И кое му е тогава "папското"?
Хората, които ходят на площада "Свети Петър" не искат той да е най-обикновен човек, какъвто той си е. Те имат потребност той да е "специален" - така проектират своите си потребности за изживяване на "специалността".
Но все пак ние определяме нещата. Ние определяме и смисъла.
/Не заклеймявам, нито давам присъди с горното - давам относителни примери и ги съотнасям - пак относително. Само за целите на изказа и изразяването./

Особено понятието СМИСЪЛ е чудесно огледало за използващия го.
 Много хора вярват, че винаги има НЕЩО ИЗВЪН ТЯХ, и проектират там невъзможността си да го изявят индивидуално - в себе си. Изживяващия си вътрешна празнота човек, се стреми да я покрие "с всичко ОТВЪН". За него битието му е определено и изразено есенциално с формулата "ИСТИНАТА Е ТАМ НЯКЪДЕ...".
Докато някой ден /или нощ/ се проумее, че всъщност ИСТИНСКОТО Е НЯКЪДЕ "ТУК" - ОТВЪТРЕ....
---------------------  

ЗА МЕН - само дълбоките и "задълбаните" /цитат/ неща имат смисъл. За мен самия са просто начин на изразяване - един от всички.
За повечето хора онова, което изразявам е сложно, или объркано или ново. Други го припознават в този или онзи автор, в това или онова, пък било то припознато и в нечие мнение.
   Ума на човека винаги има склонност да тълкува непознатото чрез познати форми и шаблони. По този начин всяко "ново" се свежда до стереотипното. И всичко изглежда едно и също с идеята, че всичко се повтаря, като във формулата "няма нищо "ново", всичко е добре забравено "старо"".
  Но фактическото положение е че ЖИВОТА Е САМО НОВ - нищо не се повтаря, нищо не е като другото, Нищо не е еднакво... Има само подобия - според нечий критерий за подобие - но винаги повърхностен. Това - за повърхността - го описах в по-горен абзац, с идеята за чернокожите и наблюдателя.
----------------------
И накрая:
Колкото за съзнанието - ЧОВЕК е само носител и проява на съзнанието. Една от формите. Някои форми са само израз на съзнанието, други форми са носители на съзнанието - то чрез тях се проявява в динамика през носителя си, в конкретна "среда"
Всеки носител е такъв, защото съотвества /по сложност/ на това, което носи. Човешкото тяло е определен носител в точно определена среда, която да съотвества съзнанието на определено ниво на развитие да прояви своите конкретни потребности. /И колко хора от вас имат едно отговорно и балансирано отношение към тялото си - с познаването, уважението и разбирането към него.../
Цялата планета ЗЕМЯ е една форма на инкубатор /подходяща среда/в който различни "единици" съзнание отработват себе си в точката на развитието си. Повечето "единици" са в близко ниво - това ги прави да резонират помежду си, да комуникират и взаимодействат съобразно нивото си. Но има и други, които пък точно в тази "несвойствена за тях среда" пък отработват своите си неща. Повечето проявления на съзнанието и съответните носители-тела, са на съзнания в социален етап от развитието си... Но самите те играят ролята на инкубатор - за "следващото ниво"... Еволюцията в развитие на съзнанието не спира и тя си върви по "плана си".

 На госпожа Блаватска да й предам много поздрави за контактьорските й "прозрения", които са просто израз на нейната собствена ограниченост. Физическата еволюция е съотвествена на "другата" и е неин израз - в това е единството. Това не пречи едни и същи хора, да са на "различни вътрешни възрасти", спрямо едни и същи физически тела според мярката  "изгрев и залез на слънцето".
   Там е сбърканото на контактьорите - просто не са съотвествени хора на това, на което се изживяват. Липва им практиката, самосъзнанието - нивото... Никои етапи в развитието не могат да се прескочат. Никой индивидуалист и познаващ човек, не работи с "Контакти", нито с "ченълинг". Това са все неща, дето идат от астралния свят - и са ограничени само до астрални форми на контакти... А астралното е твърде "малко":, за да се мери с него Вселената... То е интересно само за "малките хора" /МАЛКИТЕ - условно - според сравнението/
Това е една безкрайна по многобразие тема и са съвсем малко хората които разбират астрало-менталните взаимодействия и значението им в пълнота. А иначе митове за тях - колкото са вярващите и квото им е изгодно...

------------------------------
Съзнанието е... свойство на Вселената, не само на Земята.
Живота - също. Живот има навсякъде във Вселената. Цялата Вселена е ЖИВОТ.

И "... колко ли живота има във ВСЕЛЕНАТА?
Само един единствен" - лек цитат /от Р.БАХ /

[July]

Трябва да ти кажа , че и  аз бая се посмях ... Просто с изкривеното си въображение си представих, как в едно малко смолетче правиш изключително сложни акробатични номера и накрая , като се обърнеш, зад теб е изписано  Happy birthday! или  I love you!...  ;D  И ти махаш доволно на възхитените зрители долу, облечен като от каталог с кожено яке, с една от онези, старинни авиаторски, кожени шапки и специални очила...и дълъг бял шал, който се вее след теб и самолета..... Ха, ха ха ха ха , просто със сълзи...  ;D

Нали трябва и да се забавляваме, какво да кажа , фантазията ми няма край . Но по същество ... Разбира се, че не се обиждам на шеги, какво по-здравословно нещо от смеха и радостта...

Кажи ми само,  (понеже нещо здрвият разум ме е напуснал за малко),  дефиницията на нещо , значи ли категоризация на същото нещо? Не дефинираш ли, каквото ще дефинираш именно по най-общи белези? Ако ще изпадаш в подробности, то ще е вече категоризация степенуване и т.н.? Не знам...Но това са подробности и имат ли въобще значение? ! Как уточняването им ни доближава до осъзнаването на Грандиозния план.

И също, може да звучи тъпо, клише или наивно, но аз не искам истината или Бог заради чувството за хххххххх.  Аз не съм решила също, дали искам, и какво искам.  Но да приемем, че съм средностатистически субект от земята, който иска да знае истината за Бог. Честно – не искам никакви чувства, да съпътстват евентуалното познание.   Мисля, че чувствата и емоциите са пречка за придвижване към по-различно съзнание. Поне при  мен е така, може да греша. Аз не съм стигнала още до някакви фундаментални прозрения като теб и не мога да бъда категорична в нищо. Аз не изучавам нищо. Аз нямам цел.  Аз си отпускам колана , за да мога малко и да дишам. Животът ми не е обсебен от търсене на истина и Бог. По-скоро е средоточен (за сега) в освобождаване от някои неща. Аз не искам да прибавям неща към себе си, искам да махам неща, да ми става по-леко. Да има по-малко емоции да има по-малко мислене.  По-малко предмети, по-малко от всичко.

Съгласна съм с това, че човекът проектира собствените се желания върху обекта на вярата си. Де да знам , може би имат нужда да вярват в нещо.

Не споря и с това, че човекът е една от многото форми носителки на съзнанието.

Абсолютно приветствам твърдението ти за астрала и, че му се отдава прекалена важност. И поне от това, което аз знам, информацията в астрала , не иде свише.  Но, нейсе, на хората ( тук не е необходимо да категоризирам, мисля, т.е не искам да съм специфична по друга причина) им е интересно и не можеш да ги убедиш, че от там не идва обективна информация. Всеки сам трябва да разбере, каквото има да разбира. Просто мое лично мнение, разбира се.

И, то ми стана навик, ма не мога да не се съглася и с последните ти думи или цитати, все едно, носачът не е важен а значението:  Че съзнанието е свойство на Вселената.. Има си хас да е запазена мярка само за човека (егаси трагедията)


И "... колко ли живота има във ВСЕЛЕНАТА?
Само един единствен" 

И пак ти припалих самолетчето  фиууууууу поредният лупинг    :  Мъдростта идва, когато "Аз" изчезне и слезеш от пиедестала, от който проповядваш и  се идентифицираш с ВСИЧКО ЩО ДИША И СЪЩЕСТВУВА.

[Спорт-Здраве3]

Мъдростта идва, когато "Аз" изчезне и слезеш от пиедестала, от който проповядваш и  се идентифицираш с ВСИЧКО ЩО ДИША И СЪЩЕСТВУВА.

Според мен ако си проповядваш от пиедестал и ако не се идентифицираш с нещо друго,дето диша и съществува,не означава,че нямаш мъдрост в себе си.Дори напротив,аз лично не мога да си дам някакво смислено определение на "мъдрост" и,вероятно,затова не мога да разбера какво значи да я има и да я няма.Нито каква полза или нужда от нея.

Не направихме ли тази реалност,защото ни беше писнало всичко да е на едно място? Не насочихме ли погледа си към единствена точка,защото ни беше писнало да виждаме всичко едновременно?

Според мен не ни е работата да знаем,че всичшо сме ние и ние сме всичко,а или да се забавляваме на идеята,че не сме,или да си ходим в по-предните илюзии.Дори може би излиза,че работата ни е тъкмо да не знаем,че сме всичко...какъв смисъл от всичко иначе  ;D