Ето ви един по-различен поглед по темата. Не бих казал, че симпатизирам на това, но не го и отхвърлям съвсем.
-----------------
Да обичаш някого или нещо, пък било то и Бог, означава, че все още си фрагментарен, защото любовта към някого или нещо изхожда от един фрагмент, от една отделност към друга - тя е непълна, частична, фрагментарна и тази любов не може да задоволи твоята истинска потребност. Да обичаш някого или нещо означава, че тази любов трябва да се поражда от някакъв център, от „его" и да е насочена към друг център или „его". А цялостният човек не може да обича. Той е любов. В него няма център, няма „его". Той е любов и затова няма нужда от свръхего, което да обича и на което да се моли, няма нужда от т.н. Бог, измислен от хората като опорна точка и представляващ проекция на нашата фрагментарност, на нашето „его", което се нуждае от покровителство и закрила в своята самоизолация и затова измисля свръхегото наречено Бог. Но Бог съществува като отделна реалност само във фрагментарното съзнание. В цялостното съзнание, в съзнанието на пробудения човек няма място за отделна реалност, няма място за такъв Бог, няма място за „аз" и „ти” , а всичко е едно. И това единство, тази цялостност, ако искаш, можеш да я наречеш Бог.
Другото е плод на фрагментарното възприятие на Реалността, на „его"-съзнанието, което в действителност е фикция и което си играе постоянно да измисля начини за преодоляване или превъзмогване на своята фрагментарност. Молитвата е една от тези игри на „его"-то.
Истината е, че не може да се изпитва любов към нещо или дори към всичко съществуващо. Може да има само любов, която не е към нещо или към някого, а любов, която съдържа в себе си всичко съществуващо. Това може да се прозре само когато липсва съзнанието за отделност, обособеност, когато липсва чувството за „аз". Тогава само идва любовта, която не е лична или надличностна, която не е низша или висша, човешка или божествена, а е просто ЛЮБОВ, която не се нуждае от никакво определение и която не би могла и да се определи.
Трябва да се запомни - медитацията е отвъд сферата на желанията. Молитвата е в сферата на желанията. Нирвана е отвъд сферата на желанията (затова няма нищо по-глупаво от това да желаеш да постигнеш нирвана). Раят е в сферата на желанията (затова той може да се постигне, докато нирвана се случва, а не се постига). Буда е мека, топла есен, а Исус - горещо, знойно лято. Буда е слънцето на залез, а Исус - слънцето в апогей. Буда не е бог - той е отвъд боговете. Исус е бог. Пътят на човека е от Зорбас през Исус към Буда!
-----------------
Не се притеснявам да цитирам чужди мисли. Нищо на този свят не е наше и измислено от нас. Наши са само впечатленията, които имаме за него. Всичко сме взели или ни е дадено.