Разбира се, че е много повърхностно да се помнят формули и да се изговарят точно като молитви! Красотата във формулираните от "Отците на църквата" молитви е просто литературен пример за "всичко необходимо" в една молитва. Най-истинската молитва обаче, произнасяна от един отделен човек, едва ли е обвързана от такава формулност, освен разбира се, поради ограниченията на догматизма и страха. Истинската молитва дори може да не притежава думи! Дишането и издишането например са приравнени един вид на молитва в много духовни системи и там въобще не се изискват думи, камо ли точно формулирани... Според мен "точната формулировка" е само литературен и нагледен пример за "устройството" на една молитва, нищо повече. А иначе не можем да отречем пълнотата и красотата, която струи от някои формулировки като приложената горе Добра молитва... Според християнската религия например Господнята молитва е съвършено обръщение към Бога (единствената, дадена от самия Него като пример за молитвено обръщение) и съдържа всички необходими атрибути на молитвеното отношение, дадени в най-пестелив и последователен вид.
Отче наш, Който Си на небесата! Да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти - както на Небето, така и на Земята. Насъщния ни хляб дай ни и днес, и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си. И ако влезем в изкушение* избави ни от Лукавия, защото Твое е царството, силата и славата, Отца и Сина и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков.
Амин.
*Дъновистката редакция на тази молитва, към която и аз се придържам, отхвърля формулировката "не ни въвеждай в изкушение". Официалната църква повтаря молбата си към Бога да не я въвежда в изкушение по един много смешен и папагалски начин, при положение, че никъде в нейната догматика и по никакъв начин не може да се допусне, бе Бог би изкушавал някого. Да изкушава някого според църквата е присъщо на Сатаната. Ето защо официалната църковна версия на Господнята молитва е пълно недомислие в тази си част - сякаш се молиш не на "Отче наш", а на самия дявол! В стриктно каноничен план решението на един човек да промени по подобен начин "свещения текст" би се видяло като светотатство, ерес, грях; всичките механизми на страха и подчинението биха се задвижили! Надхвърлил тази скованост обаче, човек може свободно да промени молитвата и да я настрои към своите разбирания... Ето защо поддържам горния стил - ортодоксално православен и в пълната му редакция (не в съкратения "модернистичен" вариант), но с преодоляна недомислицата в частта за изкушението. Това е само нагледен пример за възможността молитвата да бъде живо средство за общение, а не лост за потискане и изопачаване на мисълта!