Автор Тема: Същност на МОЛИТВАТА  (Прочетена 47936 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Същност на МОЛИТВАТА
« -: Март 12, 2008, 20:11:35 pm »
Молитвата е характерна практика на почти всички религии. Изразява се в ритуално и тържествено назоваване на прошения, благодарности и прослава. Молитвата представлява съкровено общение между обожествяваното и този, който обожествява; общение, което гарантира осъществяването на religioзната функция. Съществуват три основни посоки на мислене за същността на молитвата.

Молитвата като СВРЪЗКА. Самият корен на латинската дума "религия" идва от значението на глагола "свързвам". Повечето религии говорят за божествената Същност и за човешкото отношение към тази Същност. Повечето религии обещават на човека, че при определени обстоятелства може да се свърже с Божественото. Молитвата е основен атрибут на това свързване, при което човекът с подходящи символи и ритуали се изправя пред своя Бог и говори; назовава своите желания, радости и страхове; търси подкрепа или благодари за получаването на такава. По този начин човекът насочва съзнателно своите усилия да се свърже с божествената Същност, а Тя от Своя страна "по невидим начин" Се спуска над вярващия и му отдава от Своята благодать.

Молитвата като АВТОХИПНОЗА. В по-нови времена, когато религиозните концепции вече не са задължителна отправна точка в мисленето за религиозния живот и практика, се появяват и атеистични обяснения на молитвата. Според някои от положителните такива е идеята за автохипнозата. Само този, който никога не го е правил, не може да потвърди, че усиленото моление е способно да пречисти човека, да го ободри и да му даде сила за по-нататъшния живот. Дори и да допуснем, че религията е остаряла форма на заблуждение и никоя от трансценденталните й претенции не е вярна; дори и да допуснем, че всичките й богослужебни обредности са обикновени психоаналитични прояви на френетичност, инфантилизъм и сюблимация, - самото концентриране в нашите проблеми и мисловното потърсване на решения е способно, по чисто психологически път, ако не да даде решение, то поне да предостави известно омекотяване на трудността, един вид релативизация на остротата. Молещият се с вяра и за достойна според вярата му кауза ще потвърди, че тази практика дава омиротворение и бодрост, сякаш самата божествена Същност Се спуска и поема част от тежестта върху Себе Си...

Молитвата като МАГИЯ. Тези, които са запознати с езотеричните концепции за назоваването и магическата способност на един такъв акт, могат доста лесно да провидят третата гледна точка за молитвата. Както започнахме в началото, молитвата представлява ритуално изричане на неща, които са важни според нас. Често молитвата назовава и предполаганите решения за неща, които са разпознати от нас като наши проблеми. Това не е много далеч от магическото действие. По същество магическото действие представлява именно едно символно "решаване" на проблема, чиято символност се очаква да се разпростре и над действително ставащото. В този смисъл молитвата е магична.


*

Основен проблем в разбирането на същността на молитвената практика вярващите срещат в своя догматизъм, а невярващите - в своя егоцентризъм. Проследихме, че при подходяща ценностна настройка молитвата може да се види от чисто психологическа гледна точка и това да помогне за нейното превръщане в един доста успешен "автоанализ". Сериозен проблем пред съвременния човек е именно липсата на "мисловна институция", която да му позволява да се затвори за момент в себе си, да се обърне навътре и да издири своите вътрешни проблеми; да си представи тяхното решаване, да поиска това решаване. Вместо това, съвременният човек много често потиска своите проблеми, изтласква ги и ги сюблимира до деформациите, описани доста подробно от съвременните психопатолози на монотеистичния свят. Доста илюзорно решение в тази ситуация представлява консуматорският подход, който се стреми "да закупи" решение на проблема от масово предлаганите курсове и семинари за релаксация, психотренинг etc., което по своята същност е заобикаляне на същностния въпрос: необходимостта от вътрешна нагласа за себепречистване, която не може да бъде закупена от никъде и не може да бъде създадена другаде, освен вътре-в-себе-си. Съвременният начин на мислене, поощряван към това да отхвърля авторитети и да не "скланя глава" пред нищо, освен пред себе си, изпитва още една трудност пред идеята за молитва и въобще пред религиозния церемониал (освен този от "масонски тип", който има за цел да демонстрира "превъзходството на посветения"). Това е егоцентрична нагласа, според която молитвата е инструмент за безспорно заробване и поставяне на човека под влиянието на това, към което отправя своите молитви. И наистина, религията, поне в масовата и официална своя версия очаква скланяне на човешката глава пред религиозната концепция и разделяне с всичкото величие, на което човекът е склонен. Едва тогава религията предлага едно ново, религиозно величие, отвъд "човешката суета". Такова разделяне с обществения престиж и личната самооценка на Егото не е близка на вкуса на съвременния светски човек. Поради това той отбягва молитвата като евентуален "достоен начин" за себеизразяване и надмогване на проблемите си. Такова разбиране на молитвата обаче е доста повърхностно и тенденциозно! Само религиозният идиот "отдава енергията си" на онова, на което се моли, защото неговият дух не е укрепен и "изправен във вярата" по начин, че да се издигне до "религиозните небеса"; вместо това този дух остава на ниските астрални нива, където наистина бива изсмукан от всевъзможни демонични същности, подклаждащи всячески страха и низкото религиозно чувство. Успее ли да пробие това, мощният във вярата си дух остава недосегаем за такива енерго-паразитиращи същности и наистина (Човешката воля е всесилна!) наистина включва себе си в Първоизточника, Всевишния, Отца! А Оногова, Когото наричаме с такива имена, нима някой би си помислил, че има нужда от това да изсмуче твоята или нечия друга енергия ;D Онзи, Който има Всичко, включително и теб? И тук, нека внимателно се разбере, не влагаме никакъв религиозен контекст, макар да говорим с религиозна терминология; "Онзи", казано на физически език например, може да бъде "полето", или на философски език - "абсолютното битие"; Нещото, Което назоваваме с главно "Н" и за Което знаем, че е Първоизточникът на всичко и съдържа това "всичко" в Себе Си като една малка част от Своята безгранична Природа. Ето Къде отпраща истинската молитва - не другаде ;)


Верую,
во Единнаго Бога Отца Вседържителя,
Творца небо и земли,
видимимъ же всемъ и невидимимъ...
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Относно: Същност на МОЛИТВАТА
« Отговор #1 -: Март 12, 2008, 20:23:57 pm »
Добрата Молитва

"Добрата молитва" е дадена от Петър Дънов
като съвършен израз на молитвеното дейст-
вие от страна на узряващия в Духа ученик.

Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, Който Си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме, молим Ти се, изпроводи ни Духа Си да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Научи ни да правим Твоята Воля, да осветяваме Твоето Име и да Те славословим винаги. Осветявай духа ни, просвещавай сърдцата ни и ума ни, да пазим Твоите заповеди и повеления. Вдъхвай в нас с присъствието Си чистите Си мисли и ни упътвай да Ти служим с радост. Живота ни, който посвещаваме на Тебе, за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй. Помагай ни и ни съдействай да растем във всяко познание и мъдрост, да се учим от Твоето Слово и да пребъдваме в Твоята Истина. Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим за Твоето Име, да е за успеха на Царството Ти на Земята. Храни душите ни с Небесния Си хляб и укрепявай ни със силата Си, да успяваме в живота си. Като ни даваш всичките Твои благословения, приложи и Любовта Си да ни е вечен закон. Защото на Тебе принадлежи Царството, Силата и Славата завинаги.

Амин.
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен Tina

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 696
Относно: Същност на МОЛИТВАТА
« Отговор #2 -: Март 12, 2008, 21:33:17 pm »
Флай,

сигурно пак ще се издъня като винаги, но винаги съм имала проблеми с помненето на текста на молитвите. Докато свърша една и забравям за какво съм искала да се моля.  ???

След това забравям реда на бащата, сина и светия дух или обръщенията, а като се стигне до светците - съвсем се загубвах.

И така дълги години докато не открих ТОЧНО в лекциите на Дънов едно обяснение, което много ми помогна. Беше нещо като "Не е необходимо да проглушавате ушите на Бога с глупости. Като имате нужда просто кажете "Боже имам нужда от помощ за това и това!" и той ще ви помогне."

И друго: Някога обстоятелствата те предизвикват да се помолиш, макар че не знаеш защо, а някога молитвата остава "мъртва", макар че съзнателно си решил да се молиш. Не е ли това доказателство за вид "висша настройка"?

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Относно: Същност на МОЛИТВАТА
« Отговор #3 -: Март 13, 2008, 10:53:39 am »
Разбира се, че е много повърхностно да се помнят формули и да се изговарят точно като молитви! Красотата във формулираните от "Отците на църквата" молитви е просто литературен пример за "всичко необходимо" в една молитва. Най-истинската молитва обаче, произнасяна от един отделен човек, едва ли е обвързана от такава формулност, освен разбира се, поради ограниченията на догматизма и страха. Истинската молитва дори може да не притежава думи! Дишането и издишането например са приравнени един вид на молитва в много духовни системи и там въобще не се изискват думи, камо ли точно формулирани... Според мен "точната формулировка" е само литературен и нагледен пример за "устройството" на една молитва, нищо повече. А иначе не можем да отречем пълнотата и красотата, която струи от някои формулировки като приложената горе Добра молитва... Според християнската религия например Господнята молитва е съвършено обръщение към Бога (единствената, дадена от самия Него като пример за молитвено обръщение) и съдържа всички необходими атрибути на молитвеното отношение, дадени в най-пестелив и последователен вид.

Отче наш, Който Си на небесата! Да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти - както на Небето, така и на Земята. Насъщния ни хляб дай ни и днес, и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си. И ако влезем в изкушение* избави ни от Лукавия, защото Твое е царството, силата и славата, Отца и Сина и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков.

Амин.


*Дъновистката редакция на тази молитва, към която и аз се придържам, отхвърля формулировката "не ни въвеждай в изкушение". Официалната църква повтаря молбата си към Бога да не я въвежда в изкушение по един много смешен и папагалски начин, при положение, че никъде в нейната догматика и по никакъв начин не може да се допусне, бе Бог би изкушавал някого. Да изкушава някого според църквата е присъщо на Сатаната. Ето защо официалната църковна версия на Господнята молитва е пълно недомислие в тази си част - сякаш се молиш не на "Отче наш", а на самия дявол! В стриктно каноничен план решението на един човек да промени по подобен начин "свещения текст" би се видяло като светотатство, ерес, грях; всичките механизми на страха и подчинението биха се задвижили! Надхвърлил тази скованост обаче, човек може свободно да промени молитвата и да я настрои към своите разбирания... Ето защо поддържам горния стил - ортодоксално православен и в пълната му редакция (не в съкратения "модернистичен" вариант), но с преодоляна недомислицата в частта за изкушението. Това е само нагледен пример за възможността молитвата да бъде живо средство за общение, а не лост за потискане и изопачаване на мисълта!
« Последна редакция: Март 13, 2008, 10:56:57 am от flyDragon »
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен Tina

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 696
Относно: Същност на МОЛИТВАТА
« Отговор #4 -: Март 13, 2008, 21:55:20 pm »
Разбира се - това е очевадно като го обясниш. Никога не бих погледнала на нещата по този начин като се имат впредвид слабите ми църковни знания. Не знам за молитвата, но пробвах практически други неща от Дънов и ВСИЧКО РАБОТИ.

Разкажи сега за силата на думите в молитвата, защото съм сигурна, че знаеш. А настронието и внезапните "подтици" за молитва (които поне аз съм изпитвала)? 

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Относно: Същност на МОЛИТВАТА
« Отговор #5 -: Март 13, 2008, 22:03:13 pm »
Цитат
Да изкушава някого според църквата е присъщо на Сатаната. Ето защо официалната църковна версия на Господнята молитва е пълно недомислие в тази си част - сякаш се молиш не на "Отче наш", а на самия дявол!

Да това е логично да е така но как се обяснява тогава писанието за това как един персонаж от библията е поставен пред дилемата от (Бог) да убие  сина си защото така му е казал - това ако не е изкушение  ;)

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Относно: Същност на МОЛИТВАТА
« Отговор #6 -: Март 15, 2008, 18:13:02 pm »
Аз не съм много убеден, че случката с "жертването на своя син", което в последния момент бива заменено с жертване на едно козле, е много точно описана. Да не забравяме, че в Стария завет има много цензурирани от чистия фарисей неща, които е трябвало да обосноват култа към един ужасен, демоничен Йехова, на когото не е чуждо да изпитва гняв, да отмъщава и да жажда за кръв! Този Йехова, опитва се някой да убеди християните, бил същият Отец, припознат от всички монотеисти като единния Бог. Това после се е пренесло и към църковната институция на християните като следствие на усилията от еврейските първенци да потулят случилото се около Христос. Разказът за "жертвания син" наистина представя едно подло изкушение от страна на "Бог" спрямо вярата на човека. Но това мисля, е присъщо на Стария завет и на грешките на евреите в разбирането им за Бога Истиннаго, Когото и самият Христос е дошъл да им свидетелства, че действително Е... В безстрашливото разбиране на християнството има много задълбочено и цялостно разбиране на това що е Бог. И в Неговия характер никъде, по никакъв начин не може да се допусне присъствието на такава гадна черта. Аз за себе си отнемам правото на споменатия тук текст да се зове автентичен и да твърди, че свидетелства за истинния Бог ;)

ЗА ДУМИТЕ В МОЛИТВИТЕ

Ще прочетем заедно един ключов цитат от "светите писания", който според мен обяснява цялостно думите в молитвата.


В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе светлина на човеците. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не обзе. Яви се човек, изпратен от Бога, на име Иоан. Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, за да повярват всички чрез него. Не беше той светлината, но дойде да свидетелствува за светлината. Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света. Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна. У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха. А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада - тия, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога. И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.

Молитвата е "слово", което в най-максимална, осъзната и целенасочена степен е насочено към Бога; към Онзи, Когото възприемаме като Бог. Ако щете, молитвата е "слово" на изобразяване - по начина, по който човешката психика е способна, на най-възвишената същност, на която сме способни. Както и на друго място се спомена, залагаме в съзнанието си една "автоматична склонност" да повдига тази способност повече и повече; пускаме се "на автопилот" в обследването и постигането на една най-висша реалност. Обърнете внимание в приложения цитат на функцията, заложена в Словото - да става плът. Колко буквално е разсъждавал Йоан за метафизиката, инволюцията и pro:еволюционния поврат!

Цитат
А настронието и внезапните "подтици" за молитва (които поне аз съм изпитвала)?
Веднъж един кришнайа ми каза, че "Бог е всепривличащ"; в смисъл, че всяко същество волно или неволно, осъзнато или неосъзнато, се стреми към Него. Този всепривличащ стремеж се задава у съществата поради идеята, че Бог представлява върховното щастие. Всяко разумно нещо, в зависимост от големината на своята разумност, би се стремяло повече и повече към едно такова щастие, ако приемем, че то съществува. Фундаментална особеност на религиите, знаем, е приемането, че това щастие наистина съществува и те го обясняват като божие битие или нещо подобно. В този смисъл е много лесно да си представим защо една душа внезапно получава тържествуващ порив да изпадне във върховно моление и благодарност, и защо, също така, подобни подтици правят в сърцето ни да извира преголяма радост, сила и светлина. За истинно вярващия (не за пазителя на страха, но за истинно вярващия!) такива феномени са всекидневие и всеприсъстващо, неоспоримо "доказателство" за реалността на истинния Бог. За разлика от поданиците на различни енерго-паразитиращи същности, които симулират подобни чувства, за да ви изсмучат енергията и да ви тласнат към упадък и контрол, истинната вяра се отличава с това, че нейните феномени изпълват този, който има честта да ги получи със стабилност, наситеност и цветност на заобикалящата реалност. Един характерен ефект е например възможността ви за няколко часа на подобна "еуфория" да свършите гигантски работи, за които по принцип би ви трябвала седмица; когато всичко свърши, се учудвате колко великолепно сте се справили и надмогнали редица свои грешки, които при други обстоятелства по всяка вероятност бихте допуснали.
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен Tina

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 696
Относно: Същност на МОЛИТВАТА
« Отговор #7 -: Март 15, 2008, 23:38:33 pm »
Хм... :-\ А би ли казал, че в моменти на "вдъхновение" те обзема телепатия и откриваш / разчиташ едновременно откритите и скритите помисли и течения в една среща, разговор, съвещание, ситуация...?

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 463
Относно: Същност на МОЛИТВАТА
« Отговор #8 -: Март 16, 2008, 05:20:17 am »
там е работата, че като се каже нещо, особено в молитва, после съобразно силата и волята на говорещия, това нещо се материализира и изпълнява.

Ако се каже - не ни въвеждай в изкушение,
тогава съзнанието на молещия се настройва, че е чист и не се отдава на изкушенията,

а когато се каже ако влезем в изкушение,
съзнанието се настройва, че влизаме в изкушения, и в последствие това и става.

Тина, след като забравяш за какво се молиш, какво по-хубаво от това. Значи чак толкова не ти е дотрябвало. Тъкмо това е знак, че молитвата е свършила работа и ти си се успокоила и пречистила.

между другото, да се моли човек и да иска нещо което няма, не е от най-разумните неща.
Молитвата действа на съзерцателен принцип, т.е. като фотографска снимка.
Ако съзнанието ти е настроено, че нещо го нямаш, такова ще е действието и на молитвата - отново ще го нямаш.

Най-големия смисъл, който аз намирам в молитвата за сега, е да се порадваш на връзката ти с Бога и да почерпиш от това мир и увереност за живота ти занапред.
« Последна редакция: Март 16, 2008, 05:23:56 am от Tangrata_ »
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Относно: Същност на МОЛИТВАТА
« Отговор #9 -: Март 16, 2008, 09:11:46 am »
Хм... :-\ А би ли казал, че в моменти на "вдъхновение" те обзема телепатия и откриваш / разчиташ едновременно откритите и скритите помисли и течения в една среща, разговор, съвещание, ситуация...?
Имам чувството, че в момент на вдъхновение(между другото той може да трае и няколко часа) се измества точката на възприятие, осъзнаването, ако изобщо може да се говори за осъзнаване, се осъществява не с ума, а със сърцето. Това иде да рече, че се потапяш в едни по-високи вибрации, даващи ти възможността да проявиш някои не толкова характерни човешки качества  :P
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен Tina

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 696
Относно: Същност на МОЛИТВАТА
« Отговор #10 -: Март 16, 2008, 13:12:48 pm »
Тина, след като забравяш за какво се молиш, какво по-хубаво от това. Значи чак толкова не ти е дотрябвало. Тъкмо това е знак, че молитвата е свършила работа и ти си се успокоила и пречистила.

Дано да е така, че аз имам за толкова неща да се моля, че трябва да си напиша списък да не забравя. :)

Имам чувството, че в момент на вдъхновение(между другото той може да трае и няколко часа) се измества точката на възприятие, осъзнаването, ако изобщо може да се говори за осъзнаване, се осъществява не с ума, а със сърцето. Това иде да рече, че се потапяш в едни по-високи вибрации, даващи ти възможността да проявиш някои не толкова характерни човешки качества  :P

Сякаш някой те повдига за да видиш ситуацията отстрани нали? Имам впредвид - ИЗВАЖДА те от емоционалната среда и ти дава спокойствие на озъзнаването.

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Относно: Същност на МОЛИТВАТА
« Отговор #11 -: Март 16, 2008, 14:46:32 pm »
Да, сякаш "някой те повдига, за да видиш ситуацията отстрани". Или по-скоро сам/а/ себе си повдигаш, за да се приближиш до по-естественото за човека състояние на свързаност и прозорливост...

Цитат
Ако се каже "не ни въвеждай в изкушение",
тогава съзнанието на молещия се настройва, че е чисто и не се отдава на изкушенията;
когато се каже "ако влезем в изкушение",
съзнанието се настройва, че влизаме в изкушения и в последствие това става.

Не мога да приема подобен буквализъм, макар да признавам, че в него има известна логика. Вярно е, че по време на молитвата (пък и не само в това време, но на практика винаги) нашето съзнание провежда своето autoпрограмиране, като индоктринира за себе си онова, през което мисловният импулс минава; онова, което бива формулирано като наша реч. Ето защо например в съвременния "делови стил" така упорито се налагат английски думи и се заличават старите, благодатни, о, неразумний, формулировки и славословия от езика ни, за да се премахнат заедно с това и съответните настроения, на мястото на които да дойде един hladen i izchislitelen razsadak na latinica! USAtoDay
Случаят с "Отче наш" обаче е малко по-специфичен. Признавам, че не зная кога са лепнали в тази молитва идеята, че Бог може да ги въвежда в изкушение - попитайте кой да е свещеник дали Бог изкушава и ще видите една криза на мисълта, а когато го попитате за въпросната формулировка в "Отче наш", той ще бъде силно учуден (!!!) По принцип едно от елементарните задължения дори на най-ниското свещеничество е многократно на ден да произнася "Отче наш", но фактът ще бъде, че вашият свещеник най-вероятно никога не се е замислял за това "невъвеждане в изкушение"... Tangrata_ е прав, че формулировката в една молитва по всяка вероятност ще предизвика тъждествен на себе си резултат в съзнанието на молещия се. Заедно с това обаче трябва да посочим, че молитвата има функцията да изгражда разбиране за свойствата на реалността и по-специално - за природата на Бога. Ако ти предполагаш, че Бог би могъл да бъде "лукав" към теб и "да те въведе в изкушение", за което Го молиш да не прави, то на Кого точно се молиш в момента? Според мен тук е поставен един доста чудовищен църковен атентат срещу вярата. Дори нисшето духовенство сред своите основни задължения има това по много пъти на ден да произнася "Отче наш", което означава, че духовенството като цяло ще насажда идеята, че "Бог може да те подложи на изкушение". Постепенно повтаряната формулировка се втвърдява до наистина причинен резултат! Онова, което се постига като ефекте е, че ВЯРВАЩИЯТ СНИЖАВА СВОЕТО РАЗБИРАНЕ ЗА БОГ от нивото на един безграничен и всеобичащ Бог, до нивото на един опасен и двойнствен, Когото трябва да молиш да не те порази с вероломство. Това не е онзи Бог, Когото съм учил от добрите книжки на християнството и поради това отказвам да Му се моля! Моят Бог не въвежда в изкушение! Ето защо съм склонен да се присъединя към някои езотерични прослойки от средите на "дъновистите", които изричат тази молитва в казания горе вариант. Да признаем, че човекът може да се поддаде на изкушение, не е много далеч от истината. Освен всичко друго, Господнята молитва е величествен пример на смирението и богоотдаването, което християнството представя като върховна благодат. Първите няколко реда в тази молитва са не друго, но въздигане към Бога и прославяне на Същия, отваряне на мисловно-молитвени възможности за осъществяване на Неговата воля; молещият се дори не съществува в тези първи няколко реда. И едва когато Божието присъствие е засвидетелствано, едва тогава идва ред на нашата лична нужда, при това - в най-скромен вариант - за себе си не искаме друго, освен "насъщния ни хляб днес" - само необходимото, само за сега - без никаква "спестовност"... И следващото голямо прошение е "прощаването на дълговете ни". Едва ли липсата на духовна надменност ще ни позволи да отречем, че всеки от нас по някакъв начин трупа "дългове" пред всеобщата космическа правда! Интересно мерило тук е, че изискваме благодатта на прошката само в такава мярка, в която сами ние сме способни да я приложим: "както и ние прощаваме на длъжниците си"... Господнята молитва не иска нищо с незаслужена милост - тя очаква всяко въздаяние да бъде заслужено - ако не с друго, то поне с прославата от самата молитва! Изричането на тази молитва със съзнание, освен всичко друго, поставя личността на молещия пред оценката на една на строга вътрешна проверка. И ако аз се моля на своя истинен Бог, не мога да Му кажа, че той ме поставя в заблуди. Моят Бог не е лъжец! Ето защо, ако има някаква лъжа, аз лично съм склонен да я търся по-скоро в себе си, отколкото във Всевишния. Водено от великата божия милост, християнството иска от Бог, като казва "избави ни от Лукавия". На много места из текстовете е описано именно това - как вярата прогонва мрака от душите и тържествено на негово място приижда Чистота... Следват аргументите всичко това да се случи: "Защото Твое е царството, силата и славата..." Щом всичко това е Негово, значи, казаното в молитвата може да бъде осъществено. Тук е магията в Господнята молитва: тя е едновременно назоваване на необходимото (при това по най-скромен и дисциплиниран начин) и в същото време - самостоятелна причина то да се случи. Сякаш самото произнасяне на "Отче наш" осъществява просбата! Тук има и още един атентат, широко разпространен в съвременните "църкви" - а именно, съкращаването на тази твърде важна аргументация от края на молитвата. Почти във всички съвременни редакции, които ще намерите на тази тема, текстът завършва с "избави ни от Лукавия. Амин." Тоест, просбата се оставя "на кантара на бъдещата случайност", без да бъде "подпечатана с печата на силата и човеколюбието на Бога"; един вид, молитвата се обезсилва... Ето защо старата редакция с тържествено назоваване на Троичните проявления ми се струва извънредно важна: "...избави ни от Лукавия, защото Твое е царството, силата и славата - Отца и Сина, и Светия Дух - сега и всякога, и во веки веков. Амин." Тази формула завършва молитвата с едно словесно материализиране на Божието присъствие, словесно материализиране на Неговото проявяване в нашия живот, за което всъщност молим... Доста важен момент! И повечето свещеници дори не са чували за него, а Господнята молитва се учи още в първите часове на "духовните семинарии" :P
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен Magnolia

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 236
Относно: Същност на МОЛИТВАТА
« Отговор #12 -: Март 16, 2008, 15:13:11 pm »
flyDragon , благодаря за подробната разработка! Много полезна информация.

Аз също винаги пропускам частичката "не " в молитвата, откакто за първи път прочетох за това, че не се възприема от подсъзнанието.

Относно формулировката "И ако влезем в изкушение.." :
Не е ли това пак вид самопрограмиране, израз на допускано съмнение? Вярно е, че всички сме грешни, но нали не искаме да бъдем, т. е. не искаме чрез Словото да привличаме греха?
Както и да е.. Просто размишлявам.
Аз направо се измъквам с изказа:" Спаси ни от изкушения и ни избави от Лукавия,..." , който макар и синонимен, ми се струва по- сигурен.
Бъди промяната, която искаш да видиш в света!

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Относно: Същност на МОЛИТВАТА
« Отговор #13 -: Март 16, 2008, 15:20:38 pm »
Сякаш някой те повдига за да видиш ситуацията отстрани нали? Имам впредвид - ИЗВАЖДА те от емоционалната среда и ти дава спокойствие на озъзнаването.
Не, напротив-все едно ти самият си самата ситуация и тогава всичко става много лесно и естествено  :P Казаното във второто изречение е точно  :)
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен Tina

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 696
Относно: Същност на МОЛИТВАТА
« Отговор #14 -: Март 16, 2008, 20:13:32 pm »
Сякаш някой те повдига за да видиш ситуацията отстрани нали? Имам впредвид - ИЗВАЖДА те от емоционалната среда и ти дава спокойствие на озъзнаването.
Не, напротив-все едно ти самият си самата ситуация и тогава всичко става много лесно и естествено  :P Казаното във второто изречение е точно  :)

Mirotvorec говорим за едни и същи неща според нивата на вибрации на човешкото същество - по-съкратено: физическо, емоционално, ментално...божествено. Тъй че връзката с божественото винаги е ВДИГАНЕ над емоционалното и физическото. Нали?

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27