Ще се опитам, въпреки че ще изляза от темата. Много често смирението бива противопоставяно на самоувереността, на амбицията, на способността на човека да постигне своите стремежи. Това считам, че е погрешно. Смирението не означава да престанеш да се опитваш да постигнеш целите си, но да приемеш спокойно, без отрицателни емоции и мисли това, че не успяваш да ги реализираш напълно, въпреки усилията си. Очевидно средата не ти позволява да ги реализираш в момента, т.е. нямаш подходящите условия или съществуват пречки, които в момента не си в състояние да преодолееш. Всъщност смирението е пред космичните закони, които регулират процесите в средата в която човек живее и човек няма как да не се съобрази с тези закони. Но тези закони могат да бъдат използвани и дават свобода на човека по същия начин, по който го ограничават. Всъщност непримиримостта често означава страх и зависимост. Човек често иска да постигне нещо, защото е зависим от желанието си да го постигне. Или пък се страхува от някаква ситуация, или тя му носи неудовлетворение и той се старае всячески да я избегне. Например, имаме бизнес и искаме той да просперира. Смирението не означава да престанем да преследваме тази цел, но да не сме зависими от нея, да не сме нейни роби; съшо така да сме готови, да приемем спокойно, без страх и негодувание дори и възможността да стигнем до фалит. Ние правим това, което е по силите ни, но нещата не зависят само от нас.
Да кажа и за търпимостта. Тя означава да запазиш вътрешното си равновесие независимо от това, какво правят другите. Това не означава да не им отвръщаш, но да признаеш правото им да действат по желания от тях начин дори и той да е погрешен. Особено ако чрез действията си нараняват тебе или трети лица, то е необходимо да им се противопоставиш разумно, с разбиране и според възможностите си.