Не искам да опровергавам всички за своите идеи, мисли и схващания, дори напротив.. но така може да излезе накрая.
Макар, че самото опровержение да не зависи само от мен, ами от представата и схващанията не всеки, който чете това.
За да опишем едно състояние близко до смъртта, както казват някои е като да опишем състояние близо до съня. В сънищата ни понякога "виждаме" неща, които са изумяващи и толкова различни от всичките ни човешко-ориентирани научни или езотерични гледни точки.
Имах лично преживяване.
Не твърдя, че то е по-релано от нашия свят.. както не твърдя, че нашия свят е по-реален.
Първия път, в който преживях състояние на НЕ-АЗ.
Как да го опиша? Самия АЗ не знам, тъй като не го гледах от гледна точка на мен самия.
АЗ не бях АЗ. От там започна всичко.
Концепции като Истина, Лъжа, Вярно, Невярно бяха загубили смисъл.
Те имаха значение само ако бяха приложени на НЕЩО.
В познатия ни материялен смисъл едно физическо тяло има тенденцията да съществува само в контакт с друго.
В смисъла, в който го преживях - не усетих независима и самостоятелна субстанция на Истина. АЗ трябваше да съм НЕЩО, според което да има Истина.
Но не бях. Поне в началото.
Нямаше страх, защото нямаше КОЙ да се страхува.
Нямаше радост, защото нямаше КОЙ да се радва.
Нямаше еволюция в какъвто и да е смисъл, духовен или материялен, лишен от персонална оценка за нея.
А и не ми пукаше дори и да има. Аз не бях АЗ тъй, че не ме интересуваше какво може да ми се случи.
Ще попитате, както и аз се запитах като се събудих: какво съм бил тогава? Анти-АЗ? Нищо? Едва ли. Дори нищото би ви отговорило. От тази камбанария, от която гледах нямаше към кого да задам този въпрос! Той нямаше смисъл.
Така, че продължих нататък. Знаех само това, което си мислеха другите.
(Аз нямах свои мисли, тъй като нямаше от кого да се мислят)
Видях заек. За него беше зле ако бъде изяден. Видях вълк - за него беше добре ако изяде заека. За мен нямаше значение кое ще се случи - дали ще бъде изяден или не. Държах еднакво и за двамата. (Равносилно да идеш на мач и да викаш еднакво и за Левски и за ЦСКА). Разбрах, или онова което бях аз разбра, че добро и зло са си персонални техни свойства, от което се раждаше и собствената им истина. Тя не ме засягаше. Не ме засягаше до момента, в който бях и заек и вълк едновременно. Получи се едно трето свойство, различно и от добро и от зло, както и последващата истина, което не мога да дефинирам тук. То обхващаше двете свойства в единен процес. Подех в процеса. Виждах, че той е толкова много един, че не се нуждаеше от повече. Както числото 1 нямаше нужда от друго 1, иначе спира да съществува и става 2. Продължих нататък (Тук искам да вметна, че самият процес не беше причина за последващи състояния - самото схващане, че съм продължил не е много правилно, особено от гледна тояка на времето, което преполага Следствие, но не знам как иначе да го опиша. Както не знам и кое първо видях - вълка, заека или процеса). Както и да е.
Продължих. Видях грозде. Видях плодовете му навързани едно с друго в чепката. В началото ми се стори, че те се грижеха за клона на който растяха, и че клона се грижи за почвата от който растеше, и че почвата се грижи за Земята, където беше, че Земята се грижи за Слънцето докато не изгубих мисъла. Зашото видях, че Слънцето се грижи за всички тях. Общия процес водеше пак до друго, което не мога да дефинирам. И се 'върнах' пак на същия процес, от който дойдох след вълка и заека (или преди това - не знам) Лабиринтно беше, без входове и изходи. Продължих. Видях двама дебелаци-веселяци, които ми се смееха. Но разбрах, че те не се смеят на цялото мен, нито на някоя част от мен - тук загубих въобще някаква логика. Особено като видях, че едновременно се смеят, плачат, радват се, обичат се, мразят се. Аз станах като тях. Дефинирах се. Самоопределих се с истина. И заспах и започнах да сънувам.
Анализ като се събудих:
Това бе първия път в който сънувах това.
Съня го разказах по-скоро наобратно. В самия сън като че ли първо бяха дебелаците, и след тях започнах да преставам да се самоопределям. Може би така трябваше да го разкажа, а може би от средата към двата края.
Но така или иначе, не знаех кое е началото. Кое е причина или следствие. Не открих дори и ентропичен принцип, чрез който определят стрелата на времето във физическите науки.
Извода ми:
Дори и това да е било само най-обикновен следобеден сън, какво ли обяснение може да има самата Смърт. За всеки случай не мисля, че е пряко повторение на сегашното ни съществуване с абсолютно пренебрежими разлики, като например тялото ни не е материялно, а ефирно, обкръжаващите ни същества не са кучета, котки и хора, а души и ангели и т.н. движени от подобни закони: детето се учи да се усъвършенства в оцеляването си на Земята, духа или душата се усъвършенства в езотеричната и кауза да се слее творчески с Бог - въпрос на персонални виждания.
Поне аз не виждам къде е разликата (според хилядите мистични, религиозни и т.н. идеи) м/у сегашното ни съществуване и духовното - водени от еднакви представи за добро и зло.
ПП. Попитайте едно дете - то ще Ви каже най-добре.
