Веднъж призори сънувах един от онези осъзнати сънища, където знаеш, че сънуваш, но в същото време можеш и да мислиш!
Спя, и усещам, че нещо ме бута, обърнах се и видях една жена на около тридесет, да сяда до мен на леглото! Попитах я коя е и тя се представи! Тази жена е значително по-стара от мене, а сега беше много по-млада и е починала отдавна! Не си спомням какво ми обясни, но станах облякох се, тя ме хвана подръка и излязохме Вървяхме доста и стигнахме до един мост! Моста съществува действително! Малко преди моста я попитах: Моят ред ли е? - Да трябва да отведа един 30г по-млад от мене! - отвърна тя. Значи може и да не съм аз - си помислих и започнах да се дърпам! Като физика тя бе доста невъзрачна, но ме водеше! Малко преди моста и двамата чухме глас и се обърнахме, - Какво прави тази жена сега не е ред на Митко! Я викнете Коенчо само той може да излезе на глава с нея!
Коенчо е съпругът й, също починал. От групата се отдели мъжка фигура, а жената ме пусна, превърна се в малка светлинка и изчезна в храстите! Изчезна и групата хора зад нас! Но страхът остана!
Събудих се! Взех две свещи и отидох в гробището, намерих гробовете на Ирина и Коенчо. Ирина бе З0г по-стара от мен!
Най-интересното бе, че по времето когато Ирина ме водеше към моста е починал мой набор!
