Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Езотерика => Темата е започната от: oider в Септември 10, 2007, 19:36:39 pm
-
Съществува ли задгробен свят, има ли живот в него, преселват ли се някъде душите на покойниците - тези въпроси вълнуват човечеството откакто свят светува. Споровете около тях са ожесточени и няма да приключат скоро. Тези дни известна яснота опитаха да внесат учени от Университета в Кентъки. Те проучваха процесите, известни под наименованието околосмъртен опит.
Кевин Нелсън, професор по неврофизиология и ръководител на изследователския екип, заявява: "Мнозина свързват удивителните истории за пребиваване в отвъдното с успехите по реанимацията на хора в края на миналия век, но писмените свидетелства за околосмъртния опит датират от 2 хилядолетия, очевидно съществува биологичен механизъм, благодарение на който в продължение на много столетия хомо сапиенс се сблъсква с едни и същи явления." Американският учен уверява, че той и колегите му имат обяснение на загадките. Според тях околосмъртният опит е неразривно свързан с нарушение на съня
Става дума за видоизменение на фазата, наречена бърз сън, която се съпровожда с бързи движения на очите. Експериментите на специалистите от Университета в Кентъки са проверени чрез спомените на американци, пребивавали известно време в отвъдното, след което се завърнали в нормалния свят, т. е. хора, изпадали в клинична смърт.
Проф. Нелсън обяснява, че нерядко възникват ситуации, при които мозъкът ни едновременно бодърства и е "потопен" във фазата бърз сън. "Най-интересното започва, когато тези две състояния се припокриват, точно тогава хората, изпадали в клинична смърт, твърдят, че се озовават в особен тунел, в чийто край се вижда ярка светлина", казва ученият. За появата на мистериозния тунел отговарят райони от задната част на главния мозък, които се активират в определени моменти. Тогава се включва т. нар. тръбно зрение, възпроизвеждащо въпросния тунел. Доказано е, че илюзията за ярката светлина създават група мозъчни клетки, чиято дейност все още не е напълно изследвана.
Друга съвкупност от клетки пък "натиска копчето" на биологичен механизъм, обуславящ появата на видения: намиращите се в клинична смърт
виждат за броени секунди живота си като на филмова лента. "В паметта на запътилия се към оня свят отначало изплуват събитията и образите, запечатали се най-ярко в нея, после като на манифестация минават останалите спомени", продължава проф. Нелсън.
Феноменът, известен като излитане на душата от тялото на покойника, също има научно обяснение, съобщават специалистите от Университета в Кентъки. Те са убедени, че това напускане на тленните останки наистина се случва. Пусковият механизъм е хаотичната активност на ангулярното хълмче - структура, свързана с органите на зрението, осезанието и равновесието. Мозъкът
изпраща на очите информация за положението на съответното тяло в пространството, но благодарение на хаотичната активност на споменатата издатинка картината е фиктивна. Т. е. хората, твърдящи, че непосредствено след смъртта си са се издигнали над тленното си тяло, маскирани като собствената си душа, фактически са наблюдавали фиктивен кадър. Американските учени са категорични: всичко това става насън, макар потърпевшите упорито да настояват, че е било наяве. Представата за пътешествие в задгробния свят е нереална, тя се дължи на много особено съчетание на ефекти, възникващи при нарушение на фазата бърз сън и едновременното "стачкуване" на мозъка, обясняват специалистите. Невробиолози и физици от Масачузетския технологичен институт публикуваха наскоро пространна статия в сп. Modern Physics. В нея те частично подкрепят изводите на колегите си от Кентъки и описват прелюбопитни експерименти, които са правили в продължение на 5 години. С електронна апаратура последен писък на техниката установили, че човешката душа наистина съществува, теглото й е 0,43 г и тя напуска тленното тяло 0,6 секунди след като покойникът издъхне. "С ултратънък лазерен сноп проследихме пътя и поведението й - това не представлява кой знае каква трудност, защото душата е особена форма на електромагнитната енергия поясняват изследователите.
Лазерният сноп открил във Вселената гигантско образувание. "Засега можем да кажем само, че то е с електромагнитна природа, не сме в състояние да определим размерите му, понеже се държи много странно - ту се разширява, ту се свива и като че ли пулсациите му са с цел "заблуда на врага", споделя проф. Джонатан Пъркинс, ръководител на екипа. Той и колегите му предполагат, че лазерният сноп е попаднал на Вселенската информационна банка, съхраняваща данни за всяко живо същество.
Тези експерименти и тълкуването на гигантското електромагнитно образувание са твърде шокиращи. Научното братство засега мълчи, но в скоро време реакции ще има.
-
Tова, че според статията дущата съществува в материален аспект, е малко в разрез за разбиранията ми за духовно и материално. Как може нещо нематериално да има материален аспект? А Гигантското образование ми звучи по-интерсно. Все пак душата отива на небето и тук това се потвърждава
-
Малко ме съмнява тая работа с това гигантско образувание.
Мястото където отиват душите според мен след смъртта не е локалиризуемо (егати думата измилислих) и обособено на едно място... и време.
-
С електронна апаратура последен писък на техниката установили, че човешката душа наистина съществува, теглото й е 0,43 г и тя напуска тленното тяло 0,6 секунди след като покойникът издъхне. "С ултратънък лазерен сноп проследихме пътя и поведението й - това не представлява кой знае каква трудност, защото душата е особена форма на електромагнитната енергия поясняват изследователите.
Интересно как точно са го измерили това?И откога са открили душа?
Лазерният сноп открил във Вселената гигантско образувание. "Засега можем да кажем само, че то е с електромагнитна природа, не сме в състояние да определим размерите му, понеже се държи много странно - ту се разширява, ту се свива и като че ли пулсациите му са с цел "заблуда на врага", споделя проф. Джонатан Пъркинс, ръководител на екипа. Той и колегите му предполагат, че лазерният сноп е попаднал на Вселенската информационна банка, съхраняваща данни за всяко живо същество.
Това пък е АБСОЛЮТНА глупост.
А и към хората от Кентъки могат да се намерятъ достатъчно критики.Най-малкото не допускат причинители на реакцията на мозъка
-
това електромагнитно образувание във Вселената на колко светлинни години е от Земята ?
Щом с лазерни лъчи следят душата като излезе и като се запъти натам, значи замерването на посоката и мястото става със скоростта на светлината.
А тази скорост сравнена с космическите разстояния си е направо нищо.
Ще трябва хиляди години да я следят тая душа докато пътува към това електромагнитно образувание. (ако разбира се тя не пътува по бързо от светлината. Тогава с лазерни лъчи няма да могат да я следят ...)
Отново плиткоизмислен капан за лековерни ...
-
Toва са глупости.Аз съм почти 100% сигурна,че има прераждане ,което е в разрив с теориите и "изследванията" на тези учени.Като малка имах спомени как съм войник на някаква равнина осеяна с пясък (вероятно пустиня) и често се чудех какво става в "реалния"(сегашния) ми живот.
За съжаление тези работи отминаха с годините .
-
С електронна апаратура последен писък на техниката установили, че човешката душа наистина съществува, теглото й е 0,43 г и тя напуска тленното тяло 0,6 секунди след като покойникът издъхне.
Учителя Петър Дънов казва, че е 33 грама!
Прочетете също Майкъл Нютон, който е психолог и се занимава с регресивна терапия - предишни прераждания, но и живот след смъртта между преражданията. Доколкото знам е единствения, който не само потвърждава 100% казаното от Дънов, но и успява да вкара клиентите си в междинна регресия - тоест между преражданията!
Аз лично "говорих" с пра-баба след смъртта и и тя каза, че учат в училище и аз живях дълги години (десетилетия) в недоумение (меко казано) докато не прочетох Дънов и Нютон и не разбрах накрая какво е това училище.
-
Съществува ли задгробен свят, има ли живот в него, преселват ли се някъде душите на покойниците - тези въпроси вълнуват човечеството откакто свят светува. Споровете около тях са ожесточени и няма да приключат скоро. Тези дни известна яснота опитаха да внесат учени от Университета в Кентъки. Те проучваха процесите, известни под наименованието околосмъртен опит.
Скромното ми мнение е, че т.нар. "околосмъртен опит" не дава ясна картина, той и затова е околосмъртен. Чел съм няколко книги на Реймънд Мууди по въпроса и мога да кажа, че те показват ситуацията частично. Докато връзката душа-тяло не е окончателно прекъсната не може да се добие представа за това какво е "оттатък" - има граници, които не могат да се преминат. Дори и в състояния "извън тялото" не е същото, те пък са твърде кратки и са в рамките на няколко часа. От това, което съм чел, е не съм го пробвал все още :D, връзката душа-тяло се прекъсва напълно след тридневна "смърт", ако правилно помня. Едва тогава може да се говори за онова, което е отвъд. Тогава въпросната душа отива в енергийни системи, които са в резонанс с нейната собствена честота на трептене (разбирания, осъзнаване), някъде ги наричат "системи от убеждения". Там може и да има "училища", за каквито пишат в някои книги, в това число и Нютън, чел съм и трите му книги - има доста истини, но и грешни тълкувания, той събира случки и се мъчи да ги реди в система, което не винаги е добър подход, прави свои заключения и понякога греши. Според някои "модерни" теории "прераждане" няма, механизмът е друг, информацията може да се прехвърля между различни индивидуални съзнания и оттам е илюзията за "спомени от минали животи", които някои смятат че имат. Идеята донякъде се съдържа и обяснява и с феномена на стоте маймуни. На по-високо ниво съзнанието вече няма индивидуалните и личностни характеристики на "Аза", за да се смята, че някакви преживявания са чисто "мои", а не на цялото Съзнание и че то не ми ги е дало "назаем" с някаква цел. Темата е много широка и дълбока и не смятам, че може да се изчерпи тук.
-
Дали душата е 40 грама, дали е 50 грама, няма значение. От всичко дето съм чел, правя следния извод, който си е мое виждане за нещата:
Човек умира, Душата се отделя. Тя остава 40 дни около мястото на смърта, никой не знае защо. Някой смятат ,че приживе човек е имал нещо да довършва, и Твореца му оставя тези 40 дни за тази цел. Твърди се, че някой души отлитат моментално от Земята, други остават повече от 40 дни, някои с години. Не знам защо е така. Според повечето изследователи, Душите се връщат обратно при Създателя си. Някои се прераждат, други остават там завинаги (какъвто ще е моят случай, защото аз съм праведник по природа, свят и чист човек :D).
Особеното е, че времето тече малко по-различно за нас и за Душите. Примерно, аз умирам в 19:00ч, и Душата ми се преражда в 19:01ч. Само че за тази 1 минута, Душата ми може да е прекарала неизброим брой часове, дни, години при Твореца. Пием си бирата, един вид...:)
Възможно е Душата да се прероди на съвсем друго място, не на Земята. Тук малко навлизаме в блатото на Ада и Рая. За мен това не са някакви места, в които например аз и Трандеф ще се пържим на слънце, а огромната ръка на Хорус ще ни полива от небето с врящо масло. По-скоро Душите на лошите хора се прераждат я в животно, примерно жаба, гарга, кокошка, овца Доли и т.н. Някои може би би ват унищожени, знам ли...
Чел съм една уникална история, която веднъж писах в една тема...ма не помня в коя.
Някакъв кораб, или параход някъде из северните морета, замръзва. На около 200 мили от тях един капитан си пуши и си гледа картата, в друг кораб. Нещо го кара да си вдигне главата. Капитана вижда пред себе си някакъв човек, който гледал доста тъжно. През въпросния човек, според капитана, се виждала вратата на каютата, демек бил прозрачен някак си:) Видението се приближило, навело се към картата и посочило една точка, след което изчезнало. Капитана поумувал малко, и дал заповед пулен напред към въпросната точка. Достигат кораба, и спасяват оцелелите. Като оглеждал мъртъвците, му направило впечатление, че един от скованите от студ умрели мъже, силно му напомнял на привидението. Интересно нали?
Оберон
-
Лазерният сноп открил във Вселената гигантско образувание. "Засега можем да кажем само, че то е с електромагнитна природа, не сме в състояние да определим размерите му, понеже се държи много странно - ту се разширява, ту се свива и като че ли пулсациите му са с цел "заблуда на врага", споделя проф. Джонатан Пъркинс, ръководител на екипа. Той и колегите му предполагат, че лазерният сноп е попаднал на Вселенската информационна банка, съхраняваща данни за всяко живо същество.
Тези експерименти и тълкуването на гигантското електромагнитно образувание са твърде шокиращи. Научното братство засега мълчи, но в скоро време реакции ще има.
Това, че душата съществува в материален аспект отдавна съм го чувал, но какво е това Гигантско образование да му се невиди? Това е същността на статията според мене. Възможно е душата да се раздвижва малко из земята, малко из Гигантското образование и след известно време да се преражда. Поне аз така мисля. :-\
-
................. Като оглеждал мъртъвците, му направило впечатление, че един от скованите от студ умрели мъже, силно му напомнял на привидението. Интересно нали?
Оберон
А кой беше този руски писател, който беше написал роман за смърта на полярни изследователи 2 години преди да разбере за смъртта на баща си - капитан на коран в полярна експедиция, при която всичко се случва както сина го е описал....телепатично?
-
Небесният живот на душата може да продължи стотици или хиляди години. Но само най-съвършените, най-възвишените сред тях, онези, които са прекрачили кръга на земните въплъщения, могат до безкрайно ст да живеят там. Те са спечелили не временна почивка, а истинското безсмъртие - те имат крила. Тези души са неуязвими, защото са светлина, и управляват световете, защото виждат всичко от небесния си дом. Колкото до другите, един неумолим закон ги принуждава да се въплътяват отново, за да се подложат на нови изпитания и да се издигнат на по-високо стъпало или да паднат на по-ниско, ако отново сгрешат.
Духовният живот, както и земният, има свое начало, апогей и упадък. Когато небесният и живот се изчерпи,
душата се чувства тежка, обладана от шемет и меланхолия. Една непреодолима сила отново я привлича към
земните борби и страдания. Това желание е смесено с ужасни страхове и с неописуема скръб по небето. Но времето е дошло и законът трябва да бъде изпълнен. Тежестта става по-голяма, душата започва да ослепява. Тя вижда другите души като през було и сгъстяването му предвещава неминуемата раздяла. Душата чува прощалните викове на приятелките си. Сълзите на любимите и блажени проникват в нея като небесна роса, която оставя в
сърцето и силен устрем към непознатото за нея блаженство.
Тогава тя тържествено се заклева, че ще помни... ще помни светлината в света на мрака, ще помни истината в света на лъжата, ще помни любовта в света на омразата. Само така тя би могла отново да ги види и да получи венеца на безсмъртието!
Тя се събужда в гъста атмосфера. Ефирната звезда, прозрачните души, океаните от светлина - всичко е изчезнало. Ето я отново на земята, в бездната на раждането и смъртта. Тя още помни небето и вижда крилатия си водач, който и показва нейната бъдеща майка. Тя носи в себе си дете, но то ще живее само ако духът го дари с живот. Тогава, през тези девет месеца, се извършва най-непроницаемата тайна на земния живот, тайната на въплъщението и на майчинството.
Тайнственото сливане се извършва бавно и умело, орган след орган, тъкан след тъкан. Душата все повече прониква и потъва в тази топла пещера, разширява я и съзнанието й за божествения живот се заличава и угасва. Защото между нея и небесната светлина се изправят вълни от кръв и плът, която я притиска и изпълва с тъмнина. Далечната светлина е само замиращо блещукане. Най-после я обхваща страшна болка, притиска я като с клещи, кървав гърч я изтръгва от майчината утроба и я приковава в едно треперещо тяло. Детето се ражда и заплаква от страх. Но небесният спомен се таи в загадъчните дълбини на безсъзнателното. И този спомен ще оживее само чрез Науката или чрез Страданието, чрез Любовта или чрез Смъртта!
Законът за въплътяването и обезплътяването разкрива истинския смисъл на живота и смъртта. Той е главното звено в еволюцията на душата и ни позволява да я проследим назад и напред до самите дълбини на природата и на божеството. Този закон разкрива ритъма и мярката, причината и целта на безсмъртието на душата. От абстрактна и въображаема той я превръща в жива и логична, като посочва съотношението на живота и смъртта.
Земното раждане е смърт от духовна гледна точка, а смъртта е небесно възкресение.
Смяната на двата вида живот е нужна за развитието на душата и всеки от тях е едновременно следствие и обяснение на другия. Човекът, който би могъл да схване тези истини, стои в средоточието на тайните, в центъра на посвещаването в тайните.
Някой може би ще каже: какво е доказателството за непрекъснатостта на душата, на единицата, на духовната същност при всички тези съществования, когато душата винаги изгубва паметта си?
На това ние ще отговорим: а какво е доказателството за вашата идентичност в будно състояние и насън? Всяка сутрин вие се събуждате в едно състояние не по-малко странно, не по-малко необяснимо от смъртта. Вие възкръсвате от хаоса, от нищото, за да се върнете в него още същата вечер. Но нима то е било хаос и нищо? Не, защо то вие сте сънували и сънищата ви са били реалност със същата сила, каквато има действителността в състоянието на будуване. Вие сте били същият индивид, но сте се намирали в друга среда и сте водили друго съществуване. У ясновидците сънят развива нови способности, които ни изглеждат странни, но те са естествени за душата, отделена от тялото. Щом се събудят, тези ясновидци не помнят нищо от проницателни те си съновидения, но в други сънища те прекрасно помнят случилото се в предишни съновидения и дори предвиждат какво ще се случи в следващите. Те като че притежават две съзнания, живеят два напълно раз лични живота, които са еднакво продължителни и се увиват около една и съща индивидуалност като панделки с различен цвят около някакъв невидим стълб.
Затова имат дълбок смисъл думите на древните поети, посветени в тайните, които наричат съня брат на смъртта. Едно було на забрава отделя съня от будното състояние, раждането от смъртта. И както земният живот е разделен на две редувани се части, така и душата редува въплътяването и духовния си живот, земята и небето в безкрайността на космическата еволюция. Този последователен преход във вселена та, тази смяна на полюсите е нужна и за телесния живот на човека. Ние се нуждаем от водите на река Лета, когато преминаваме от едно съществуване в друго. В земния живот спасително було крие от нас миналото и бъдещето, но забравата не е пълна и светлина преминава през булото. Самите ни вродени идеи докосват миналите ни съществования. Но има и нещо повече: ние се раждаме с множество смътни спомени, с тайнствени подбуди, с божествени предчувствия. Децата, родени от кротки и тихи родители, избухват в диви страсти, които не могат да бъдат обяснени само чрез атавизма, те произхождат от някое предишно съществуване. Понякога тук незабележими и свити същества проявяват необясними стремежи и възвишени чувства и идеи. Дали те не произлизат от обещанията и клетвите в небесния живот? Защото тайният спомен за тях, който душата запазва, е по-силен от всички земни влечения и причини. Душата надмогва страстите или бива победена от тях именно чрез силата или слабостта на този спомен.
Истинската вяра е мълчаливата вярност на душата към самата себе си. Така може да се разбере, че Питагор, както и всички теософи, смята телесния живот като необходим за съграждане на волята, а небесния живот - за духовен ра стеж и изпълнение на желанията.
Съществованията се редуват и не си приличат, но са свързани с неумолима логика. Всяко от тях има свой закон и своя особена съдба. Броят на съществованията се определя от един общ закон, който индийците наричат карма. Според този закон делата в живота имат съдбоносно значение за следващия живот. Човекът не само ще се роди с инстинктите и способностите, които е развил в предишното си въплъщение, но и самото му съществуване в голямата си част ще се определи в зависимост от това, дали за вършене на добро или зло е употребявал свободата си в предишния живот. Не съществува мисъл, не съществува постъпка, която да не се отрази върху вечността, твърди една поговорка. Езотеричното учение приема тази поговорка за човешкия живот в буквален смисъл. За Питагор несправедливостите и ударите на съдбата, всички нещастия се обясняват с факта, че всяко съществуване е награда или наказание за предишното. Един престъпен живот поражда живот на изкупления,един несъвършен живот е последван от живот на изпитания. Добродетелният живот поражда живот с мисия висшият живот - живот с творческа мисия. Моралната санкция, която е толкова несъвършена в рамките на едно съществуване, се прилага безупречно и напълно справедливо в течение на няколко съществования. В това редуване може да се осъществява прогрес към духовност и разум, но може и да има регрес към материята. Колкото по-нагоре се изкачва душата, толкова повече тя може да избира своите превъплъщения. Нисшата душа няма право на избор. Средната душа избира измежду превъплъщенията, които й се предлагат. Висшата душа, която ще има мисия, избира сама. Колкото на по-високо стъпало се намира душата, толкова повече тя запазва в своите въплъщения ясното съзнание за духовния живот, който царува над нашия земен хоризонт, обвива го като сфера от светлина и изпраща лъчите си в тъмнината. Традицията дори твърди, че първостепенните посветени в тайните, божиите пророци на човечеството, си спомнят миналите си земни съществования. Според легендата Гаутама-Буда, Шакямуни, в унеса си виждал нишката на миналите си въплъщения. Според същата традиция и самият Питагор казва, че на особена милост на Боговете дължим спомена за някои от предишните се съществования.
Вече казахме, че в поредицата на земните въплъщения душата може да напредва или да пропада в зависимост от това, дали преобладава земната й или божествената й природа.Оттук може да се направи един извод, чиято истинност човешкото съзнание винаги приема с голям трепет. Във всички въплъщения душата трябва да се бори, да избира, да взема решения, чиито последствия са неизброими. Но по възходящия път към доброто, който минава през много превъплъщения, трябва да съществува един живот, една година, един ден, един час, когато душата, стигнала до пълното съзнание за доброто и злото, с последно и върховно усилие може да се издигне до висота, от която вече не трябва да слиза и откъдето започва пътят към върховете. Също така и по низходящия път към злото има една гранична точка, където нечестивата душа все още може да се върне от пътя на пропадането. Но прекрачи ли тази точка, тя ще слиза стремително до дъното на тъмнината и ще се лиши от човещината си. Човекът ще стане демон, а демонът - животно, и неговата неразрушима единица ще бъде принудена отново да започне мъчителната и страшна еволюция през поредицата от възходящи кръгове и през безбройни съществования. Това е истинският ад по закона на еволюцията и нима той не е също толкова страшен, но и по-логичен от онзи на народните религии? И така, душата може да се издига или да пада в поредицата от съществования. Колкото до земното човечество, неговият ход се извършва по закона на възходящата прогресия, която е част от реда, установен от Бога. Тази истина, която ние считаме за съвсем ново откритие, е известна на древните посветени в тайните. "Животните са роднини на човека и човекът е роднина на Бога" - казва Питагор. Той развива философски символите на Елевзина: прогреса на възходящите царства стремежа на растителния свят към животинския и на животинския свят към човешкия редуването на все по-съвършени човешки цивилизации. Всеки народ има своята младост, зрелостта и упадъка си. Същото става и с расите - червената, черната и бялата, - които една след друга царуват на земята. Бялата раса е още в периода на младостта си. В своя апогей тя ще развие една усъвършенствана раса от собствената си среда, като възстанови посвещаването в тайните и духовния подбор при браковете. В редуването на расите човечеството напредва. Древните посветени в тайните виждат далеч по-напред от съвременните хора. Те допускат, че ще настъпи момент, когато хората ще отидат на друга планета, за да започнат там нов цикъл. В поредицата от цикли при преминаването от планета на планета цялото човечество ще развие интелектуалните, духовните и висшите принципи, които само великите посветени в тайните достигат в този живот, и така ще настъпи всеобщ разцвет. Несъмнено подобно развитие изисква не хиляди, а милиони години и ще предизвика промени в човечеството, които ние не бихме могли да си представим. За да ги опише, Платон твърди, че тогава Боговете наистина ще живеят в храмовете на хората. Логично е да се допусне, че в последователните еволюции на човечеството на други планети неговите въплъщения ще бъдат все по-ефирни и неусетно ще го приближават до чисто духовното състояние, до осмата сфера, която е извън поколенията и произходите и с която древните теософи обозначават божественото състояние.
Няма съмнение, че тъй като не всички хора имат еднаква сила и много от тях ще остават по пътя или ще пропадат, броят на избраниците непрестанно ще намалява при това чудотворно издигане.
То съдържа в себе си всичко, което би могло да порази нашия ум, ограничен от земята, но небесният разум гледа на него без страх - така, както ние виждаме живота. Разбирана така, ни ма еволюцията на душите не е съобразена с единичността на Духа, с този принцип на принципите; с хомогенността на природата, този закон на законите; с непрекъснатостта на движението, тази сила на силите? Гледана през призмата на духовния живот, Слънчевата система представлява не само материален механизъм, но и жив организъм, едно небесно царство, където душите пътуват от свят в свят, както и самият дух на Бога, който ги одухотворява.
Но коя е крайната цел на човека и на човечеството според езотеричното учение? След толкова много съществования, нови раждания, временен застой и мъчителни пробуждания няма ли да свършат мъките и усилията на Психея? Да, отговарят посветените в тайните, когато душата напълно победи материята, когато намери в себе си началото и края на всяко нещо, развивайки своите духовни способности, тогава тя ще влезе в състоянието на Бога чрез пълното си единение с божествената същност. Ние съвсем слабо предусещаме живота на душата след всеки земен живот и затова е напълно естествено да не можем да си представим съвършения живот на душата в редицата от нейните духовни съществования. В сравнение с предишните блаженства това небе на небесата ще бъде като океана за реките. За Питагор върхът, до който може да достигне човек, е в творческата дейност и във върховното съзнание.
Душата, станала чист дух, не губи своята индивидуалност, а я завършва, защото намира първообраза си в Бога. Тя си спомня всички свои ми нали съществования, които за нея са стъпалата към върха, откъдето обглежда вселената. В това състояние човек е полубог, твърди Питагор, защото цялото му същество отразява неизразимата светлина, с която Бог изпълва безкрайността. За него да знае означава да може; да обича означава да сътворява; да съществува означава да отразява истината и красотата.
Окончателен ли е този предел? Духовната вечност се измерва с други мерки, които нямат нищо общо с нашето време, но тя също има своите етапи и цикли. Те не могат да бъдат схванати от човешкото съзнание. Но законът за прогресивните аналогии във възходящите царства на природата ни позволява да твърдим, че достигнал това възвишено състояние, духът вече не може да се връща назад и че ако видимите светове се променят и изчезват, то невидимият свят, който е източник и създател на духа, част от който е и божествената Психея, е безсмъртен.
С тези лъчезарни прозрения Питагор завършва историята на божествената Психея. Последната дума отлита, но смисълът на неизразимата истина остава в неподвижния въздух на подземието. Всеки от ученици те му мисли, че е завършил своя животински сън и се пробужда във великия покой, в океана на единствения и безпределен живот. Светилниците тихо огряват статуята на Персефона, небесната жътварка, и отново възкресяват разказа за нея сред свещените стенописи на светилището. Понякога фигурата и лицето на някоя от жриците приема образа на видението в неговата неописуема красота. Тогава учениците, обхвана ти от религиозен трепет, я гледат мълчаливо. Но учителят с бавни движения на ръцете връща на земята вдьхновената ясновидка. Постепенно нейните черти се отпускат, тя изпада в дълбока летаргия, а после се събужда смутена, опечалена и изтощена от полета си.
Тогава всички излизат от подземието и отново се изкачват в градините на Церера в прохладното зазоряване, когато бледа ивица се появява между морето и звездното небе.
ВЕЛИКИТЕ ПОСВЕТЕНИ
МОЙСЕЙ, ОРФЕЙ, ПИТАГОР
ПИТАГОР ТАЙНИТЕ НА ДЕЛФИ
Школата и учението
Е.ШУРЕ
-
Re: Къде отива душата след смъртта
В астрала ;) - за огромната част от случаите
-
С тези лъчезарни прозрения Питагор завършва историята на божествената Психея. Последната дума отлита, но смисълът на неизразимата истина остава в неподвижния въздух на подземието. Всеки от ученици те му мисли, че е завършил своя животински сън и се пробужда във великия покой, в океана на единствения и безпределен живот. Светилниците тихо огряват статуята на Персефона, небесната жътварка, и отново възкресяват разказа за нея сред свещените стенописи на светилището. Понякога фигурата и лицето на някоя от жриците приема образа на видението в неговата неописуема красота. Тогава учениците, обхвана ти от религиозен трепет, я гледат мълчаливо. Но учителят с бавни движения на ръцете връща на земята вдьхновената ясновидка. Постепенно нейните черти се отпускат, тя изпада в дълбока летаргия, а после се събужда смутена, опечалена и изтощена от полета си.
Тогава всички излизат от подземието и отново се изкачват в градините на Церера в прохладното зазоряване, когато бледа ивица се появява между морето и звездното небе.
Благодаря! :) :) :)
-
Не е зле да се прочете "Книга за отвъдния свят" на Бо Йин Ра. Доста от въпросите ще отпаднат.
Има я в Спиралата.
-
Лазерният сноп открил във Вселената гигантско образувание. "Засега можем да кажем само, че то е с електромагнитна природа, не сме в състояние да определим размерите му, понеже се държи много странно - ту се разширява, ту се свива и като че ли пулсациите му са с цел "заблуда на врага", споделя проф. Джонатан Пъркинс, ръководител на екипа. Той и колегите му предполагат, че лазерният сноп е попаднал на Вселенската информационна банка, съхраняваща данни за всяко живо същество.
Тези експерименти и тълкуването на гигантското електромагнитно образувание са твърде шокиращи. Научното братство засега мълчи, но в скоро време реакции ще има.
Това, че душата съществува в материален аспект отдавна съм го чувал, но какво е това Гигантско образование да му се невиди? Това е същността на статията според мене. Възможно е душата да се раздвижва малко из земята, малко из Гигантското образование и след известно време да се преражда. Поне аз така мисля. :-\
както вече споменах, дори и изобщо да оставим настрана душата в тази история и да помислим само върху лазера .... какво се оказва?
Лазерът е сноп от светлина. Той не се движи мигновено, движи се със скоростта на светлината.
За да следиш нещо с лазер някъде в космоса ще ти трябват години, докато пътува светлината на лазера дотам и обратно. Разстоянията в космоса се мерят в десетки светлинни години ... т.е. само за да погледнеш какво става в центъра на галактиката ще ти трябват повече от 150 години ...
-
Не е зле да се прочете "Книга за отвъдния свят" на Бо Йин Ра. Доста от въпросите ще отпаднат.
Има я в Спиралата.
Има и други интересни източници: "Пътят на душите"; "Мъртвите ни говорят"; "Тибетска книга на мъртвите"; "Египетска книга на мъртвите"; "Корпус херметикум"; "Безсмъртната любов"; "Седем върховни тайни" и някои други.
-
Странното е, че в някои книги се описва, че няма нито съд, нито наказание, а в други книги се описва точно обратното като се споменава и ада.
-
Има всякакви книги с всякакви истини. Не знам за другите, но аз нямам вяра на никой, който твърди, че знае истината, освен ако не използва 100% от мозъка си, ако някой познава такъв да ме запознае, ако може :P
А всеки, който вярва в прераждането(както и аз) е нормално да отрича Ада и наказанията. Защото не би трябвало да си наказан за това, че се учиш и че трябва да извървиш дълъг път с грешки и тнт, за да знаеш кое е правилно, иначе как ще се развиваш? Кой знае аз каква съм била в минал живот в ада ли съм-не. С какво сега съм наказана- с предоставена възможност за развитие и съзнание, което ме кара да се уча от грешките си? Ми благодаря за наказанието.
-
Странното е че в някой книги се описва че няма нито съд нито наказание,а в други книги се описва точно обратното като се споменава и ада.
Има следствия. Няма съд, просто Природните закони си действат неизменно. Нарушеното равновесие трябва да бъде възстановено. Колкото повече усилия са влагани в посока на нарушаването му, толкова по-трудно ще е неговото възстановяване. Разбира се аналогията не е точна, защото човек трупа както добра, така и лоша карма. Последната се проявява преди всичко по време на живота ни във физическо тяло. Съществува и състояние което може да се сравни с ада при християните (с изключение на това, че то не продължава вечно) - авичи, но хората които го достигат не са много. Добрата карма се изплаща в Девачан (разбирайте го като субективно състояние, а не като място) или Нирвана и това също не продължава вечно.
-
Никой не наказва никого. Бог дава само любов и състрадание. Индивидът сам се наказва. 100% употреба на мозъка, при хора, които описват ОИТ не е необходима. При ОИТ ти не си физическият човек , а си чистото, освободено космическо съзнание и нямаш нужда от 100% капацитет на мозъка си. (въпреки, че на Земята ИМА същества, които употребяват 100% от мозъчния си капацитет, но дори да те запознаят с такъв човек, не би го познал, защото той външно не се различава по нищо от нас) Та, в ОИТ мозък, физическа форма и време нямат значение. Както нямат значение никакви съдилища и наказания. Всеки, който е вършил нещо умишлено лошо по време на инкарнацията си и след това , когато умре, види какво е направил, сам изпада в покруса и самонаказание. Такива души, изпаднали в дълбоко и мъчително отчаяние, наказващи сами себе си, са описани в не една и две книги и съвпаденията са очевадни. Освен, ако всички автори не са преписвали едни от други, което ми се струва доста несериозно и не до там реално. В съвремието ни, пионерът на ОИТ изследвания, Монроу, споменава за такова място, Наричайки го Място II . Може би това може да се отнесе към концепцията за „Ад” такава, каквато християнската религия описва. Но никой не седи там вечно и може би всеки , в даден период от собственото си развитие е бил там. Монроу е посещавал това място не веднъж и го описва чудесно. Просто прочетете книгите му. И трите ги има в „Спиралата”.
Ето един откъс от книгата му” Пътуване извън тялото” , където той описва мястото , което може да се отнесе към ”Ад” :
„... Може би има и други по-положителни методи за предаване на преживявания,
свързани с рая и ада. Ако наистина съществуват, те несъмнено са в Място II.
При нематериални пътувания до Място II често се срещат „пластове” или
области, през които човек може да премине, както бе споменато преди. Изглежда, че те
са в онази част от Място II, която е най-близо до Тук-Сега, а и в някои отношения най-
свързана. Това е сивочерна маса, където и най-слабото движение привлича кълвящи и
извършващи други мъчения същества.
Сякаш сте една провесена стръв в това огромно море. Ако се движите бавно и не
реагирате на любопитството на „рибките”, идващи да проучат, можете да преминете
без инциденти. Ако се опитате да проявите раздразнение или да се отбранявате,
множество възбудени обитатели се втурват към стръвта – бутат, дърпат, късат.
Дали това не са границите на ада? Лесно е да заключим, че дори моментното
проникване в този най-близкостоящ слой ще предизвика на бял свят мисълта, че
„демоните” и „дяволите” са главните обитатели там. Изглеждат почти човешки,
въпреки че притежават очевидната способност да мислят и действат самостоятелно.
Кои и какви са те? Не знам. Никога не съм се задържал достатъчно дълго, за да
си направя труда да разбера това. Само чрез ужасяващо изпитание и грешка успях да
открия способа как да преминавам през този участък към разумния мир.
В тези светове, където мислите са не само нещо, но те са всичко, включително
самата ви личност, вашата поквара или съвършенство са дело на вас самия. Ако сте
отчаян убиец, може да свършите в тази част на Място II, където всички останали са
като вас. Това наистина би било ад за такива хора, защото там няма да има невинни,
беззащитни жертви.
Проектирайте го на повърхността и ще започнете да долавяте огромното
разнообразие. Дали ще се отправите към рая или ада на Място II, сякаш зависи изцяло
от рамките, в които са поставени вашите най-дълбоки, постоянни (а може би
подсъзнателни) мотивации, емоции и индивидуална насоченост. Най-последователното
и мощното от всички тях ще работи като ваш „радиокомпас”, когато влезете в това
царство.
Сигурен съм за това, тъй като то винаги работи по този начин, когато ми се е
налагало да пътувам нефизически из Място II. Действа по този начин, независимо дали
аз желая или не. И най-слабото целенасочено желание или пък дълбоко скрито в мен
чувство, за което аз дори и не подозирах, отклоняваше пътуването ми към „подобна” на
тази посока.
Някои от направленията, които достигах в резултат на това отклонение, според
мен притежаваха всички белези на ада. Възможно е други да са изградени като рай и
само с някои съвсем леки различия в приложението от дейностите ни в Тук-Сега.
Е, ако все пак Място II притежава известно количество от ада и не съвпада
много с нашите възгледи за рая, какво от това? Къде ще потърсим пътепоказателя?
Къде са Господ и Рая, които ние величаем? Пропуснах ли нещо?
И досега от време на време, при посещенията ми в Място II, периодично ми се
Случва нещо необикновено. Няма никакво значение къде точно в Място II, случката е
винаги една и съща.
Точно в средата на каквато и да е рутинна дейност се чува далечен Сигнал,
почти като хералдически (божествен) тромпет. Всеки посреща спокойно Сигнала, но едновременно с това престава да говори или да прави каквото и да е. Този Сигнал означава, че Той (или Те) ще премине през Неговото Царство.
Няма благоговейно просване по очи или падане на колене. По-скоро държанието е
съвсем прозаично. С тази случка всеки е привикнал и подчинението има абсолютно
преимущество над всичко останало.
Щом се чуе Сигналът, всяко живо същество ляга – впечатлението ми е, че това става по гръб, телата им, извити като арки, за да покажат коремите си (не гениталиите), с
извърнати на една страна глави, така че никой да не Го види, докато Той преминава.
Целта вероятно е да бъде оформен жив път, по който Той да се движи. Съвсем бавно
методично стигнах до идеята, че понякога Той избира някого от живия мост и от този
момент повече никой не го вижда, нито пък чува нещо за него. Целта на показването на
коремите е изразяване на благоговение и покорност. Коремът е най-уязвимата и
най-лесно накърнима част от тялото. Докато Той преминава, няма нито движение, нито
дори мисъл. Всичко за момент е напълно застинало, докато Той премине.
В няколкото случая, когато съм преживявал това, аз лягах като всички останали.
В такъв момент дори идеята да направя нещо друго бе напълно немислима. Когато той преминава се чува ревящ музикален звук и чувство на излъчваща, неустоима жива сила, на абсолютно могъщество, която профучава над главата ти и се отдалечава в безкрайните простори.
Спомням си, веднъж се чудех какво ли ще се случи, ако Той открие присъствието ми там,
като случаен посетител. Не бях сигурен, че искам да узная отговора на този въпрос...,
След Неговото преминаване всеки ставаше на крака и подновяваше дейността
си. Никой не коментираше, нито пък споменаваше случката. Още по-малко се
замисляха върху нея. Съществуваше едно пълно приемане на събитието като
обикновена част от техния живот. Това именно е огромната, но неуловима
разлика. Бе действие точно толкова неочаквано, колкото и спиране на светофар на
някое натоварено кръстовище. Или докато чакате с колата си на железопътен прелез,
когато сигналът покаже, че влакът идва, вие сте безучастен наблюдател, но все пак усещате
неизказано уважение към мощта, която минаващият влак представлява. Станало е нещо
съвсем обективно.
Това ли е Господ? Или е Божият Син? Или пък Негов наместник?__
Друг автор Пол Елдер, на 42 години получава сърдечен удар по време на хокеен мач и умира за известно време. В това си ОИТ състояние той среща личния си ангел-хранител, Мелдор и негов стажант-ангел Рейлон ;) (звучи смешно, знам, но помагайки на Пол, Мелдор така обучава Рейлон като чирак) . Двамата не наричат себе си ангели а гидове, които напътстват човек през целия му живот и са винаги с него, каквото и да прави той. След инцидента със сърдечния удар, Пол се научава да излиза от тялото си и да контактува с двамата си помощници. Те го водят на различни места и го учат много за сътворението и въобще за Космоса. Един случай от неговата история, също го отвежда на подобно място, което ние тук, можем да наречем „Ад” . Ето и този откъс. Вярвам, че ще бъде интересно за тези, които искат да узнаят за така наречения „Ад” .
Двамата помощници/ангели обикновено Кумуникират с Пол телепатично. Техните имена и човекоподобна форма са само за улеснение на възприятиемането им от човека. В действителност те нямат имена , нито тяло, нито форма. Те са светлинни същества и се разпознават само по уникалната вибрация, която всеки в Космоса притежава. Разказвам тази прелюдия, за да разберете по-пълно цялата картина.
Мелдор и Рейлон разхождат Пол насам-натам из Космоса и го учат на разни неща. Включително и да спасява изпаднали в беда души. Има такива души, които са заседнали между живота и смъртта и понеже не вярват в живот след смъртта, не могат и да видят, че има друго. Не могат да преминат по-нататък, към истинския живот. Тези духове, души в беда, могат да прекарат в капан така стотици години ( разбира се в космическо време това е едно намигване) Но никой не се меси. На разположение на всяка изгубена душа има една малка светлина, която те трябва да следват, за да поемат пътя си. Но невярващите не могат да видят тази малка светлинка. Ако я видят, тя веднага ще ги притегли с магнетична сила и ще ги изкара от там, но това зависи само от тях. Ненамесата и свободният избор са фундаментални космически закони и никой не ги нарушава. Затова никой не се намесва, само чака, тези души да проумеят, че са умрели на земята и са преминали към другия живот. Пол, като човешки дух обаче, може да се доближава до тях и да контактува с тях. И ангелите са го използвали именно за такава дейност. Водят го при някоя такава заклещена душа и Пол обяснява на душата леко и тактично: „Ти си отвъд вече, сега си дух имаш друг живот, виждаш ли светлината?”- , и те постепенно започват да се събуждат и да се отправят към нея. Примерно, има случай на жена, починала през 1878 година (да речем) и духът й все още лежи до тялото и не може да разбере, че е умряла, тя все още се тревожи, че манджата на мъжа й в къщи не е готова. Съзнанието й е заклещено в този момент от Космоса. Стотици години тя лежи до тялото си и не съзнава, че е умряла. Това е една от дейностите на Пол. Първият път, когато ангелите завеждат Пол на такова място е случката, която съм превела. Книгата се казва „ Ангелски очи” , Пол Елдер, не знам дали е преведена на БГ.
Един ден Мелдор завежда Пол на едно място, където има само тъмнина и празнота. Пол усеща някакво лошо предчувствие, което е странно, имайки предвид неимоверната добротата на ангелите и духовните същества:
„Както си говорехме аз се оглеждах, но нищо не се виждаше наоколо. Възприемах само една безкрайна празна, черна бездна. Имах нещо като лошо предчувствие за това място. Излъчваше атмосфера на депресия и негативност и започваше да ме тревожи.
Мелдор отгатна моите мисли: „Ние се намираме в бездната между физическия свят и астралния свят. . По-точно е част от астралния свят. Най-ниската вибрация от измеренията в духовния свят.
„Но тук няма нищо” - наблюдавайки казах аз, като се чудех, защо ме е довел тук..
„ Напротив - каза Медлдор - За съжаление тук има огромен брой души. Тези души са били неимоверно афектирани от негативизъм и отчаяние, те са напластени тук от техните собствени акции и намерения в живота, който са живели. Поради това, как са живели живота си в последната инкарнация. Това е резултатът от вина, ведно със самонаказание и самозатваряне.. Това е нивото на съзнание, най- близко до концепцията за Ад. „
„Затова се чувствам толкова некомфортно, - замислих се аз – не ми харесва тази вибрация, много неприятно е, сякаш нещо невидимо яде от мен” .
„Да, разбирам – каза Мелдор - Заради невероятно огромната емоционална енергия, излъчвана от душите, изолирани тук, атмосферата в този слой може да бъде много страховита”
„Както знаеш – той продължи - никоя от душите не е тук насила . Никой не ги спира да напуснат това място. Никой не ги е съдил и наказал, нито Бог нито който и да било. Цялото (Бог) проявява само любов и състрадание, ТО не съди и не наказва. Тези души сами са попаднали в собствения си капан. Никой не ги спира да напуснат това място.
„Ако си спомняш – продължава Мелдор – когато ти трябваше да проследиш и разгледаш собствения си опит през живота, никой не ти казваше, кога си правил лошо и добро. Ти сам чувстваше интензивността на лошите си постъпки . Това е и състоянието на тези измъчени души тук”
„Но те все пак напускат това място един ден, нали?”
„ О, да! - отговори Мелдор – с помощта на любящи духове, евентуално всички се докарват през реориентиращ процес. Цикълът на множество прераждания може да бъде ужасно труден и всички души, в един или друг момент могат да прекарат известно време тук. Както сме обсъждали и преди, развитието на всяка душа е много важно за останалите и ние всички искаме да помогнем. Всички са обичани и напътствани през много нива, докато достигнат целта на Божествената реализация”
Може би беше част от тревогата на моето собствено его, не бях сигурен, че искам да знам, но все пак попитах: „ Аз бил ли съм някога тук?”
„Да, не веднъж” - отговори Мелдор смеейки се – „ но както виждаш, има надежда за всеки” .
Опитах се да се засмея заедно с него, но егото ми бе наранено. Замислих се, какво ли е трябвало да направя, за да попадна тук? Мисълта ми бе прекъсната от Мелдор:
„ Не сме те довели тук за това обаче. Има нещо специално, което искаме да преживееш и запомниш. Има едни неимоверно могъщи светлинни същества, които са достигнали до връхната точка на Божествената реализация. Въпреки , че са се слели с гигантското съзнание на Всичкото (Цялото/Бог), те продължават да посвещават тяхното съществувание, в служба на хуманността и човечеството. Тяхното знание и осведоменост са буквално невъзможни за схващане и възприемане от някое същество, което не е също Божествено реализирано.( Тоест , ако не си един от тях, не можеш напълно да ги възприемеш, тяхната сила, мощ , знание и всеобхватност.) ” Наистина, те въплъщават най-великата любов от всички, давайки безкористно и по собствено желание своята обич и състрадание. Те са съвършените души, най-великото проявление на Бог. Тези специални светлинни същества са способни да се проявяват на всяко ниво по всяко време или дори на всички нива в един и същ момент, ако така пожелаят. (Т.е, те могат да бъдат навсякъде и във всичко, когато си поискат) Както и да е, те са избрали да посвещават на тези заклещени души тук , в ниските вибрационни нива, голяма част от времето си и енергията си. Радияцията, излъчването на тяхната любов е толкова огромна, че е единсвената сила, която може да пробие напластеното съзнание на тези измъчени души. Тук е , където тези прекрасни божества изпълняват своето велико дело и служба. И това е силата, която искаме ти да изпиташ.
Не знаейки какво да очаквам, ставах все по-неспокоен с всеки изминал момент. Мелдор употреби думата „ божество”? , нарече ги най-великото проявление на Бог. Каква ли ще бъде тяхната енергия? Какво ли ще бъде, да изпиташ проявлението на Бог?” Мелдор усети моето безпокойство и ме успокои: „ Няма причина да се тревожиш, сигурен съм , че ще изпиташ това изживяване като чувство на просветление”
Тихо, ние стояхме в мрака. След изминаването на две-три минути в абсолютно и напълно агонизиращо очакване, започнах да усещам някакво топло трептение в центъра на гърдите си. Съвсем бавно, усещането растеше повече и повече, докато всяка частица от съществото ми започна да вибрира неконтролируемо, с поразително , непреодолима емоция. И тогава се появи – най-ослепителната бяла светлина, излъчваща енергия от центъра си, растяща интензивно като се приближаваше. Не можех дори да започна да схващам или да възприема гигантския размер и могъществото на това светлинно същество, докато се придвижваше бавно край мен. Моето усещане за относително пространство изглеждаше напълно неадекватно и илюзорно . Моето възприятие достигна точка на пренатовареност и аз затворих очи. До ден днешен , аз се затруднявам да опиша чувствата и емоциите, които завладяха цялото ми същество. Всичките думи се оказват дразнещо неадекватни.
Затворил очи, моето съзнание беше залято с прекрасно чувсвто на нежност и любов . Всяко напрежение и несигурност се изпариха, оставяйки ме със смирен, тих, необезпокоен и ясен ум. Изглеждаше като да съм смален до размера на учудено и доверчиво дете. Беше просто.. блажено. Обичан и напълно приет, аз не исках нищо друго, освен да стана едно , да се слея с тази вибрация. Както си плувах така в еуфория, внезапен порив на вибрация ме накара да си отворя очите. За мое най-голямо учудване , подобие на Иисус Христос се материализира пред мен. Очевидно, избирайки да се появи в позната за мен форма, за да го разпозная, той изглеждаше точно като картината, която майка ми държеше на стената в кухнята, когато бях дете. Проявявайки се като най-прекрасния и добър човек около тридестетте, той имаше светлокестенява брада и коса до раменете. Очите му излъчваха всяко чувство на любов, той тихо се усмихна признателно, сякаш приемайки ме и после избледня като дим в тъмнината. Бързо, всичко свърши, както беше започнало...”
„Силно присъствие – не смяташ ли? – се чу гласът на Мелдор от тишината”
„ Уау – само можах да възкликна – Това беше невероятно! – не знаех какво да кажа... трябваха ми няколко минути за да центрирам пак мислите си. „
„ Както виждаш – продължи Мелдор, - енергията на тези перфектни, светлинни създания е много силна за възприемане. Заради тяхната всепроникваща сила, тези божества могат да пробият закърнялото съзнание на душите в това царство, когато те са готови за изцелението. „
Е, надявам се, тези два откъса от опита на двама души, да са ви помогнали по някакъв начин да възприемете концепцията за Ад. За мен беше ясно, че всички сме минавали от там не веднъж и сме били изваждани и ни е показван пътя. Всичко това лично мен ме учи на едно. Живей, без да причиняваш някому умишлена вреда и болка ( или дори да мислиш лошо). Защото иначе ще попаднеш в капана/ада на собственото си измъчено виновно съанание. Не се иска кой знае какво усилие човек да е добър. Бъдете добри, за това не е необходимо да сте богат или здрав или красив или умен, интелигентен или успял в кариерата си. Всеки може да е добър, трябва само да му иде отвътре ... :)
-
Нямах предвид ОИТ,а осъзнатоста във физическото тяло и че човек не може да бъде наясно по кой път да поеме.Мои добри действия са имали лошо влияние и съм осъзнала,че трябва да правиш това,което сметнеш за правилно без знчение добро лошо.И имах предвид,че най-вероятно човек трябва да развие целият си потенциал на мозъка и да е достигнал до пълна осъзнатост за да знае как да постъпи и кой е пътя,не е задължително чак 100% но е нужно определено по-голям % и че не разбирам как така ще бъдем съдени за това,че сме тръгнали в една или друга посока като се има и предвид,че за всяко действие си има причина тоест може да се разбира,но не и съди особено ако не си осъзнавал какво трябва да направиш.Кой знае?
-
Има всякакви книги с всякакви истини. Не знам за другите, но аз нямам вяра на никой, който твърди, че знае истината, освен ако не използва 100% от мозъка си, ако някой познава такъв да ме запознае, ако може :P
По принцип, къде отива душата, е знание - приоритет на онези които или вече са умрели или са имали ОИТ. Тоест и двете стават извън физическия свят. :) Като, разбира се, аз не искам да променям гледната ти точка, Авиана, ти можеш да си вярваш или не в каквото си поискаш. Аз просто уточнявах, че освен фантазьори, сред авторите на езотерични книги има и хора, които казват истината и за това не им е необходим 100% от мозъчния им капацитет. Както и че има и такива съвършени земни души, може би една? Която е развила и използва 100% капацитета на мозъка си. Но и да те запознаят с не/го/я, няма да можеш да разбереш, че е такъв. ;) Ако той използва пред теб 100% от мозъка си, как би разбрал, ако ти не си развил мозъка си до 100%? И от там идва и безмислието на това да повярваш на човек, развил мозъка си до 100%.
Добре е човек да следва инстинкта си и да вярва в каквото той му подсказва. Често ние мислим, че вярваме в нещо, но това не е вяра а следване на шаблони, които общество, семейство и приятели са ни наслоили. Ние толкова сме свикнали с тях, че сме убедени, че те са наши вярвания. Когато се съблечеш гол от тези шаблони и станеш дори уязвим, когато се довериш на инстинкта си и го яхнеш, той може да препуска с теб до най-затънтените кътчета на ума ти. И даже и да не достигнеш никога до мечтания адрес: град Мозък, Булевард „100%”, може би, може би, не е невъзможно да посетиш улица „20%” , което не е никак зле.
А в игрите на добро и зло, ние сме майстори, постоянно си играйкаме с тези играчки. За едно развито съзнание, добро и лошо са само част от учебната програма. Те са черното и бялото на емоционалния стадий на развитие. То, чистото съзнание, знае правилното от неправилното. Изобщо, категориите добро и лошо, нали знаеш, че са си първи приятелчета. Разбира се, че се учиш като правиш лошо или дори като го мислиш. Един живот изграден върху лоши мисли, цели и действия и после си в капана на собствените си терзания. Никой няма да те съди, ти сам ще съдиш себе си. И за следващия живот ще си знаеш урока, ако не , пак там и така, докато си научиш урока... Нали развивайки се, всички минаваме и през ниските стъпала, никой не прави квантов скок от първото стъпало на една стълба направо на последното.
Въпросът е, да не причиняваш УМИШЛЕНО зло, знаейки, че го причиняваш. Иначе другото си е учебен процес. Когато се дипломираме от вселенския университет, всички тези наши, типични човешки категории, дето сами си ги измисляме , за да оправдаем собствените си лоши помисли и дела, ще ни се струват смешни, надявам се. Когато мислиш, че правиш добро, а се получава лошо, както казваш, това Е ДОБРО намерение, а то е важното, не резултатът. Не знам дали разбираш разликата. :) Така, че разрешението е, винаги да правиш всичко с добро намерение, независимо до какви резултати води...
Например.
Човек е надвиснал над пропаст. Ти го виждаш и се втурваш да му помогнеш. Докато стигнеш до него, той вече се езахванал за някакъв здрав клон и аха да се измъкне от ситуацията. Ти, обаче в бързината си и нямането на време да отсъдиш обективно, го хващаш за ръката и по този начин той изпуска клона. След малко обаче теглото му ти натежава и ти го изпускаш също. Той пада и се убива. Погледнато от твоя гледна точка, вместо да му помогнеш да се спаси, ти си му помогнал да умре. Но не е така. Ти си употребил фундаменталното добро, да помогнеш на човек в беда. Това, че той се е убил , в крайна сметка, може да е било резултат от негов избор преди да се роди, да изпита такава смърт и каквото и да става, той е щял да получи това, така или иначе. Неговото е карма, твоето е съзнателна употреба на добро. Тоест , за теб – добре, че си подходил с добро намерение, а и за него добре, че е изпитал, това, от което е имал нужда. Космосът е намерил перфектен начин да изпита доброто и състраданието у теб, а човекът и с теб и без теб е щял да умре, ако такава е била кармата му. За него резултатът е все един и същ, а за теб е поредният зрелостен изпит. Затова никога не мислете , какви ще са резултатите от добрите ви намерения, резултатът не е важен, важно е самото намерение. И аз, във физическата си форма, смея да твърдя, че съм наясно по кой път да поема. Пътят на доброто намерение е моят пътят за поемене, не е ядрена физика, лесно е.
-
Има всякакви книги с всякакви истини. Не знам за другите, но аз нямам вяра на никой, който твърди, че знае истината, освен ако не използва 100% от мозъка си, ако някой познава такъв да ме запознае, ако може :P
А всеки, който вярва в прераждането(както и аз) е нормално да отрича Ада и наказанията. Защото не би трябвало да си наказан за това, че се учиш и че трябва да извървиш дълъг път с грешки и тнт, за да знаеш кое е правилно, иначе как ще се развиваш? Кой знае аз каква съм била в минал живот в ада ли съм-не. С какво сега съм наказана- с предоставена възможност за развитие и съзнание, което ме кара да се уча от грешките си? Ми благодаря за наказанието.
Авиана, може да се окаже, че точно ада е тук на земята; не мислиш ли?!?
-
"Писма на Махатмите"
Николай Рьорих
Защо да предполагаме, че Девачан е еднообразно състояние само по тази причина, че някакъв миг от земното усещане се съхранява безкрайно дълго т. е. разтегля се в продължение на еони?
Това не е така, не може да бъде така. Това би било против всички аналогии и би противоречало на закона на следствията, съгласно който резултатите са съразмерни на предпоставените енергии. За да се обясни това, вие трябва да помните, че има две области на проява на причинността, а именно: обективна и субективна. Така че по-грубите енергии, които действат в по-тежкото или уплътнено състояние на материята, се проявяват обективно във физическия живот, а именно във всяка нова раждаща се личност, принадлежаща на великия цикъл на еволюиращата индивидуалност. Нравствената и духовната дейност придобиват собствена сфера на следствията в Девачан. Например: пороците, физическите влечения и т. н. на философа, да кажем, могат да доведат до раждане на нов филoсоф, крал, търговец, богат епикуреец или някоя друга личност, чиято нагласа ще бъде неизбежно следствие от преобладаващи наклонности на това същество в предишно прераждане. Бейкън например, когото един поет е нарекъл: Най-мъдрият, най-великият, най-дребнавият от хората би могъл отново да се появи в следващо въплъщение като алчен лихвар с изключителни умствени способности. Но моралните и духовните качества на предишния Бейкън също трябва да си намерят поприще, на което да могат да разгърнат енергиите си. Девачан е такова поприще. Следователно всички велики планове за морални преобразования, интелектуални и духовни изследвания на абстрактните принципи на природата, всички божествени стремежи ще получат в Девачан осъществяване: и абстрактната същност, известна преди като великия Канцлер, ще бъде задействана в този вътрешен свят, подготвен от него самия, и той ще живее в него, макар и не съвсем така, че да може да се нарече съзнателно съществуване, но поне преживявайки сън, дотолкова жив и реален, че никакъв реален живот да не може да се сравни с него. И този “сън” продължава дотогава, докато Кармата в това направление не се изчерпи докрай; тогава пулсиращата сила достига ръба на своя цикличен резервоар и съществото се придвижва в следващата област на причините. Тази област може да се окаже в същия свят, както и преди, или пък в друг в зависимост от това доколко се е придвижила дадената същност по неизбежните малки и големи кръгове на човешкото развитие.
И така как вие бихте могли да помислите, че “само един миг от преживяното на Земята се избира за увековечаване”? Съвсем вярно е, че този “момент” продължава от началото до самия край; но нали той трае именно като основен тон на цялата хармония, определен тон с известна височина, около който се групират и разгръщат в развиващи се вариации на мелодията и във вид на безкрайни вариации на темата всички стремежи, желания, надежди, мечти, които макар и за момент са се мярнали в мозъка на сънуващия по време на живота му във връзка с този особен “миг”, но така и не са намерили превъплъщение на Земята, и които той сега вижда напълно осъществени в цялата им яркост в Девачан, даже и неподозирайки, че цялата тази блажена действителност е само рожба на собственото му въображение, следствие на умствени причини, създадени от него самия.
Онзи особен момент, който ще се окаже най-силен и преобладаващ в мислите на умиращия му мозък в минутата на кончината, ще бъде, разбира се, регулаторът на всички останали “моменти”; при все това, и те, с цялата си второстепенност и намалена яркост, също ще бъдат тук, заемайки своето предначертано място в това фантасмагорично шествие от минали мечтания, и неизбежно ще му придадат разнообразие. Няма на Земята човек, който не е имал някое и друго пристрастие, а и преобладаваща страст; всеки бил той и най-скромният и бедният а често благодарение и на едното, и другото задължително се предава на мечти и желания, пък били те и неизпълними. Нима е това еднообразие? Нима вие бихте нарекли подобни безкрайни вариации на тема при това темата се образува и черпи цвят и форма от тази група желания, която е била най-силна по време на живота, нима това е “пълно отсъствие на всякакво знание в ума на обитателя на Девачан”, което ви се струва “доста срамно”? Тогава наистина или на вас не ви се е удало, както казвате, да вникнете в смисъла на казаното от мен, или вината е моя.
Изглежда изобщо не съм успял да ви предам истинния смисъл и съм принуден да ви призная, че съм неспособен да ви опиша неописуемото. Понеже задачата не е от лесните. И ако на помощ не дойдат способностите за интуитивно възприятие на обучавания чела, никакви описания, колкото и да са изразителни, не ще помогнат. Наистина няма съответстващи думи, които да изразят разликата между състоянието на ума на Земята и извън сферата на действие на земния свят; не съществуват термини, еквивалентни на нашите; нищо освен неизбежните предубеждения (дължащи се на началното западно образование), следователно на веригата от мисли в лъжлива посока в ума на ученика нищо, което би могло да ни помогне в това внедряване на съвсем нови мисли! Вие сте прав. Боя се, че не само “обикновените хора”, но даже отделни идеалисти и интелектуалци не ще съумеят да схванат истинната мисъл и никога не ще постигнат цялата є дълбочина. Възможно е с течение на времето вие да разберете по-добре, отколкото сега, една от главните причини на нашето нежелание да преподаваме нашето Знание на европейски кандидати.
Защо ли Западът толкова се стреми да узнае нещо от Изтока, щом очевидно не е способен да смели това, което така и не ще успее да задоволи изискванията на особения му естетически вкус? Това е печална перспектива за нас, щом даже и на вас не ви се удава да разберете нашата философия в цялото є величие или поне да обхванете с един поглед малкия ъгъл Девачан, един от грандиозните и безкрайни хоризонти на “оттатъшния живот”. Не желая да ви обезкуражавам, но бих искал само да ви обърна внимание на ужасяващите трудности, с които се сблъскваме при всеки опит да разясним нашата метафизика на западните умове, даже от числото на най-разбиращите. Уви, приятелю мой, вие сте така неспособни да усвоите нашия начин на мислене, както и да смелите храната ни или да се насладите на нашите мелодии!
Не, в Девачан няма часовници, нито хронометри, въпреки че целият Космос е в известен смисъл гигантски хронометър. Също и ние, смъртните ici bas mкme*, така и не обръщаме достатъчно или никакво внимание на времето в периоди на щастие и блаженство и винаги ги смятаме много кратки, но това обстоятелство никак не ни пречи да се наслаждаваме на щастието, когато то наистина дойде. Не ви ли е хрумвала мисълта, че може би именно защото чашата на блаженството им е препълнена догоре, обитателите на Девачан губят “всякакво чувство за време”; и че това е нещо такова, каквото нямат попадналите в Авичи; въпреки че пребиваващият в Авичи, както и обитателят на Девачан нямат понятие за време в смисъла на нашето земно изчисление на отрязъците от времето?
В тази връзка мога също да ви напомня, че времето е нещо изцяло създадено от нас самите; и тогава, когато краткият миг на силна агония може да се стори на човек, даже и на Земята, цяла вечност то за друг, по-щастлив, часовете, дните, понякога и годините могат да прелитат като кратък миг; и в заключение от всички чувстващи и съзнателни същества на Земята човекът е единственото животно, което обръща внимание на времето, въпреки че това не го прави нито по-щастлив, нито по-мъдър. Как тогава аз бих могъл да ви обясня онова, което не може да чувства, щом като вие, изглежда, не сте в състояние да разберете това? Крайните уподобявания са непригодни за изразяване на абстрактното и безкрайното, така както и обективното не може да отрази субективното. За да разберете блаженството на Девачан или пък ужасите на Авичи, вие ще трябва да ги съвместите в себе си, както правим ние. На западния критически идеализъм все още предстои да узнае разликата между истинното битие на свръхчувствените обекти и мъглявата субективност на представите, към които той ги е свел. Времето не е производно понятие, затова и не може да бъде нито доказвано, нито анализируемо съгласно методите на повърхностната философия. И докато не се научим да преодоляваме тези отрицателни последствия на посочения метод за изводи и заключения в съответствие с ученията на така наречената “система на чистия разум”, а също и да различаваме между съдържанието и формата на нашите знания за чувствените обекти, ние никога няма да стигнем до верни и точни заключения. Разглежданите съображения, които отстоявам въпреки вашите (напълно естествени) неверни представи, са убедително доказателство за ограниченост и даже погрешност на тая “система на чистия (материалистически) разум”. Пространството и времето както казва Кант е възможно и да не са плод на усещанията, а техните регулатори, обаче само по отношение на усещанията ни на Земята, но не и в Девачан. Там ние не ще намерим тези априорни понятия за “пространство и време” като управляващи възприятията на обитателя на Девачан по отношение обектите на неговите чувства; тъкмо напротив, ние ще открием, че именно обитателят на Девачан по своя воля създава и същевременно унищожава и двете понятия.
По този начин така наречените “посмъртни състояния” никога не могат да бъдат правилно оценени от практичния разум, тъй като той може да има активно битие само в сферата на крайните причини или следствия и едва ли можем да го смятаме най-висшата духовна сила в човека, както прави това Кант (у когото на една страница това означава разум, а на следващата воля), притежаваща в своята сфера тази Воля. Гореизложеното не е предадено от нас, както може да ви се стори, за да ни послужи за още един може би твърде подробен довод, а е изложено с намерението за бъдещи дискусии “вкъщи”, както вие се изразявате, с изучаващи и почитатели на Кант и Платон, с които ще ви се наложи да се сблъскате.
По-просто казано, имам намерение сега да ви съобщя следващото по-долу и ако все пак не успеете да постигнете цялото значение на казаното, то аз няма да имам вина. Както във физическото съществуване има период на нарастване на силите от детството до пълния разцвет и следващ период с постепенно намаляване на енергията до изпадане във второ детство и смърт, по съответствен начин протича и животът-сън в Девачан.
Обитателят на Девачан бива измамен от природата не повече, отколкото живият физически човек. Природата му е подготвила значително по-реално блаженство и щастие там, отколкото тук, където всички неблагоприятни и случайни обстоятелства са против него и където вродената безпомощност безпомощността на сламка, яростно издухвана ту насам, ту натам с всеки повей на безпощадния вятър, е направила за хората нещо съвсем невъзможно безоблачното земно щастие, като вземем под внимание всички случайности и обстоятелства на живота им. Истината е, че ако назовете този живот безобразен, ужасен кошмар ще бъдете прав. Ако пък наречете съществуването в Девачан “сън”, като разбирате под това още нещо, а не просто общоприетия израз, нещо напълно отговарящо на вашите езици, пълни с лъжовни наименования означава завинаги да се откажете от познанието на езотеричната доктрина единствения страж на истината. Така че ще се опитам още веднъж да ви обясня някои от множеството състояния в Девачан и в Авичи.
Както и в самия земен живот, в Девачан също са подготвени за Егото: първият трепет на психичния живот, достигането на възмъжаване, постепенно изразходване на силите, преминаващо в полубезсъзнателно състояние, постепенна забрава и летаргия, пълна забрава и не смърт, а ново раждане; раждане в качеството на друга личност и възобновяване на дейността, която всекидневно предизвиква нови натрупвания от причини, които трябва да бъдат изчерпани в друг период на Девачан; и отново друго физическо раждане във вид на нова личност. Какви ще бъдат съответните животи в Девачан и на Земята във всеки от случаите се определя от Кармата. И този тягостен кръг на раждане след раждане ще трябва да се изминава от век на век, докато човек не достигне края на седмия голям Кръг или пък не придобие мъдростта на Архат, после озарението на Буда и по този начин не се освободи от един или два Кръга, научавайки се да се изтръгва от тези омагьосани кръгове и да преминава периодично в Паранирвана.
-
Но да допуснем, че става дума не за Бейкън, Гьоте, Шели, Хауърд, а за незначителен, безцветен човек, личност без каквито и да е кроежи, която никога не се е сблъсквала със света дотолкова, че да покаже себе си какво се случва тогава? Естествено и състоянието му в Девачан ще бъде също толкова безцветно и сумрачно, каквато е била и личността му. Как иначе би могло да бъде, щом и причината, и следствието са равни? Но да предположим, че става дума за чудовище, съставено от пороци, чувственост, честолюбие, алчност, гордост, коварство и т. н., но при все това носещо зачатък или зачатъци на нещо по-добро, проблясъци с по-божествени свойства къде ще отиде то? Наличната искра, тлееща под купчина кал, все пак ще възпрепятства притеглянето от Осмата сфера, където попадат, за да бъдат напълно преработени, само най-големите нищожества, “неудачите на природата”, чиято божествена Монада се е отделила от петте принципа още в течение на земния живот (от предишното раждане или от няколко раждания по-рано доколкото такива случаи също са ни известни) и които са живели като бездушни човешки същества. При такива хора, останали без шести принцип (когато седмият, изгубил своя вахана (проводник), повече не може да съществува независимо), петият принцип, или животинската душа, разбира се, отива надолу “в преизподнята”. Така че горепосочената същност при цялата си порочност не може да отиде в Осмата сфера доколкото нейната порочност има твърде духовно и изтънчено свойство. Това е чудовище, а не просто бездушно животно. То не може да бъде просто унищожено, трябва да понесе НАКАЗАНИЕ; понеже унищожението, т. е. пълната забрава и всъщност изземването от съзнателното съществуване не представлява per se никакво наказание и както би се изразил Волтер: “Le nйant ne laisse pas d`avoir du bon”. Това не е някаква слабо мъждукаща свещ, която може да духне и лекият ветрец, а силна и зряла престъпна енергия, захранена и развила се по силата на обстоятелства, част от които е възможно и да не са є били подвластни. За такива натури трябва да съществува състояние, съответстващо на Девачан, и това е Авичи пълната му противоположност и двете са превърнати от западните народи във вулгарните Ад и Рай.
Като осветлих достататъчно цялото положение, сега мога непосредствено да отговоря на въпроса ви №1. Да, без съмнение в Девачан има “смяна на занятията”, постоянна смяна, в същата и дори по-голяма степен, както и в живота на всеки човек, бил той мъж или жена, на когото му се случва цял живот да се занимава с едно и също, с тази разлика, че на обитателя на Девачан занятието му е винаги приятно и изпълва неговия живот с възторг. Смяна трябва да има, тъй като този живот-сън е резултат и време на събиране на плодовете на психичните семена-зародиши, отронени от дървото на физическото съществуване в минутите на нашите мечти и надежди, и проблясъци на блаженство и щастие, дарени от фантазията, които биват заглушавани в неблагодарната обществена почва, но разцъфтяват в розовите лъчи на зората на Девачан и узряват под неговото вечно животворно небе. Тук не съществуват никакви неудачи, никакви разочарования!
Ако в целия си живот човек е изпитал един-единствен миг на идеално щастие, както вие си мислите, то и тогава, ако Девачан съществува, той не може да проявява, както погрешно предполагате, неограничено продължение на този единствен миг, но въз основа на този “единствен миг” или мигове според обстоятелствата и предизвиканото от тях той би представлявал едно безкрайно разгръщане на разнообразни случаи и събития, с една дума, всичко, което си представя на въображението на “сънуващия”. Това е една нота, както вече казах, трептяща върху лирата на живота, която би се изляла в безброй хармонични тонове и полутонове на психичната фантасмагория, стига да й се даде основният тон на субективното състояние на това същество. Тук всички неосъществени надежди, стремежи, мечти напълно се реализират, а мечтите от обективното съществувание стават реални факти на субективното такова. И тук зад завесата на Мая цялата нейна призрачност и измамна външност се постигат от адепта, познал великия секрет за проникване в дълбините на Тайните на битието.
Какъв цикъл се има предвид?
Има се предвид, разбира се, “малкият цикъл”, завършекът на седмия голям Кръг, както беше ясно посочено и обяснено. Освен това в края на всеки от седемте Кръга идва по-малкото “пълно” спомняне: само за преживяното в Девачан, в промеждутъка между многобройните раждания след края на всеки личен живот. А пълното спомняне на всички животи (земни и от Девачан) накратко всезнанието, идва едва при великия завършек на всички седем Кръга (ако вече преди това човек не е станал Бодхисатва или Архат), при това “прагът” на Нирвана е период с неограничена продължителност. Наистина на човек, достигнал степен от седмия Кръг (завършил земните си странствания в началото на тази последна раса и малък кръг), ще му се наложи по-дълго да чака на този праг, отколкото на човек от най-последния от тези големи Кръгове. Животът на тези Избрани между малката Пралая и Нирвана или по-скоро преди Пралая е онова Велико Въздаяние, всъщност най-великото, понеже Егото става всъщност (въпреки че това Его може никога да не е било адепт, но просто достоен и добродетелен човек в повечето свои съществувания) фактически Бог, всезнаещо, съзнателно същество, кандидат за Дхян-Чохан за вечни еони. Но достатъчно аз издавам тайни на посвещението. А какво отношение има НИРВАНА към тези припомняния на обективни съществувания? Това състояние е още по-високо и в него всичко обективно е предадено на забрава. Нирваната е състояние на абсолютен Покой и сливане с Парабрахма това е самият Парабрахма.
О, колко е тъжно невежеството на Запада по отношение на нашите философски истини и неспособността на вашите най-големи умове да постигнат истинския дух на тези учения! Какво да правим какво можем ние да направим?
Вие приемате общуване между същностите в Девачан, което е приложимо само към взаимоотношенията при физическото съществуване. Две близки души ще изработват поотделно собствените си девачанни чувства, правейки другата съучастница на субективното си блаженство, но въпреки това те са разединени една от друга в смисъл на истинско взаимно общуване. Защото какво дружеско общуване може да съществува между две субективни същности, които даже са по-малко материални от етерното тяло-сянка маяви-рупа?
Девачан това е състояние, а не местоположение. Камалока, Рупалока и Арупалока са трите сфери по реда на нарастваща духовност, където различните групи субективни същности са притегляни от своите влечения.
В Камалока (полуфизическата сфера) обитават обвивки, жертви и самоубийци и тази сфера е разделена на безброй области и подобласти, отговарящи на душевното състояние на идващите тук в часа на тяхната смърт. Това е всъщност прекрасната “страна на вечното лято”на спиритуалистите, от хоризонтите на която е ограничено виждането на най-добрите им ясновидци виждане несъвършено и измамно, тъй като то не е дисциплинирано и ръководено от Алая Виджняна (скритото знание). Кой ли на Запад знае поне нещо за истинния Сахалокадхату, този тайнствен Хилиокосмос, от чиито многобройни области само три могат да бъдат издадени на външния свят Трибхувана (три свята), а именно: Кама-, Рупа- и Арупалока?
Така неотдавна взетите от земята “души” от Камалока във великия Хилиокосмос, щом се събудят от следсмъртното си вцепенение, всички (освен обвивките) преминават в зависимост от влеченията си или в Девачан, или в Авичи. А тези две състояния все пак се диференцират ad infinitum, при това степените на тяхната духовност по възходящата скала получават своите названия от тези локи, в които те отиват. Например: чувствата, възприятията и способността за формиране и възприемане на идеи у обитателите на Девачан в Рупалока, разбира се, ще бъдат с намалено субективно свойство, отколкото в Арупалока; и в двете локи преживяванията на субективните същности в Девачан ще се различават не само в смисъл на форма, цвят, субстанция, но също и по потенциала на своето развитие. Но даже и най-възвишените преживявания на монадата в най-високото състояние на Девачан в Арупалока (последното от седемте му състояния) са несъпоставими с онова съвършено субективно състояние на чиста духовност, от което монадата е произлязла, за да “слезе в материята”, и към което трябва да се завърне след завършване на великия цикъл. Самата Нирвана е същевременно несравнима с Паранирвана.
Съзнанието започва да се съживява след борбата в Камалока край вратите на Девачан и едва след “периода на съзряване”.
Продължителността на пребиваване в Девачан е съразмерна с психичните импулси, възникнали по време на земния живот и неполучили своя завършек; онези личности, чиито влечения са били предимно материални, ще бъдат по-рано притеглени назад към ново раждане чрез силата на танха. Както справедливо беше отбелязано, тези теми (метафизичните) само частично се поддават на разбиране. По-високият дар, свойствен на висшия живот, трябва да се разкрие, но наистина е невъзможно да се достигне до това разбиране само с прости думи. Човек трябва да прозре с духовното си око, да слуша с дхармакая-ухо6, да възприема с чувствата на своята Ашта-виджняна (духовно аз), преди да може напълно да усвои тази доктрина в противен случай тя може само да увеличи неговата “печал” и твърде малко би добавила към познанията му.
“Отплатата, предвидена от природата за хората”, чиито привързаности не са съсредоточени върху една личност или специалност, се съдържа в следното: ако те са чисти, преминават благодарение на това по-бързо Кама - и Рупалока и възлизат в по-високата сфера на Трибхувана, защото именно в тази сфера мислите на обитателите са заети с формулиране на отвлечени идеи и разглеждане на общи принципи. Личността това е синоним на ограничеността, и колкото по-тесногръдо е мисленето на човека, толкова по-силно той ще се вкопчва в нисшите сфери на битието и толкова по-дълго ще е неговото напразно люшкане в плоскостта на себелюбивите обществени отношения. Общественото положение на човека, разбира се, е резултат на Кармата, тъй като законът гласи, че “подобното се привлича от подобно”. Зараждащото се същество бива въвлечено в този поток на съзряване, в който се асимилират неговите преобладаващи влечения, пренесени от последното му раждане. Така че този, който е умрял като земеделец, може да се роди отново като крал, а покойният монарх може следващия път да види бял свят в колибата на един кули. Този закон на привличането се проявява в хилядите “случайности на раждането” ето, човек не може да си представи по-силно изопачен термин! Когато осъзнаете поне следното: че скандхите са елементи на ограниченото съществуване тогава чак ще разберете и едно от условията в Девачан, което засега има за вас толкова дълбоко неудовлетворителен аспект.
Също така и вашите изводи (относно благополучието и насладите на висшите класи, обусловени от по-добра Карма) не са съвсем правилни в най-широкия смисъл. Тези хора са затворени в един евдемоничен кръг, което лошо се съчетава с кармичния закон, тъй като тези “благополучия и наслади” често се оказват по-скоро причина за нова и утежнена Карма, отколкото неин плод или следствие. Даже по-скоро и като “общо правило” бедността и скромното положение в живота много по-рядко представляват причина за мъка, отколкото богатството и високото положение, но за това друг път.
2 февруари 1883 г.
-
Има всякакви книги с всякакви истини. Не знам за другите, но аз нямам вяра на никой, който твърди, че знае истината, освен ако не използва 100% от мозъка си, ако някой познава такъв да ме запознае, ако може :P
А всеки, който вярва в прераждането(както и аз) е нормално да отрича Ада и наказанията. Защото не би трябвало да си наказан за това, че се учиш и че трябва да извървиш дълъг път с грешки и тнт, за да знаеш кое е правилно, иначе как ще се развиваш? Кой знае аз каква съм била в минал живот в ада ли съм-не. С какво сега съм наказана- с предоставена възможност за развитие и съзнание, което ме кара да се уча от грешките си? Ми благодаря за наказанието.
Авиана, може да се окаже, че точно ада е тук на земята; не мислиш ли?!?
Ми ако е така няма защо да се страхуваме за после :) първото, а второто, което ми изниква в мисълта(добър въпрос), че е въпрос на гледна точка наистина познавам хора, живеещи в житейски Ад и оцеляват, но са като в лабиринт и за себе си и хората, които искат да им помогнат, тежко е. Осъзнала съм, че може да се оцелее, просто не трябва да позволява човек да го пречупят, както обичам да казвам и това даже е по-трудно. Но като цяло смятам живота и за Ад и за Рай, аз съм артистична, няма как да виждам само лошото, а ти като човек запознат изключително добре с бойните изкуства мисля, че си наясно какво удоволствие носят(рай за бойците) :) ;)
-
July, моята гледна точка се изменя непрекъснато(утре мога да бъда друг човек в зависимост какво се е случило или какво съм почувствала, а аз имам чувството за търсене на още и още). И аз вярвам в каквото искам и вярвам искренно(за сега) и съм заобградена от хора, различни от мен и като личности и вярвания и се обичаме и подкрепяме и допълваме и заради тях уважавам всеки и приемам всяко мнение и се уча на разбиране към другите(макар да не си личи, но моите думи, както казах, са думи не са глас, не са усещане).
Всичко това, което каза е напълно(почти)вярно и съм ги дискутирала с много хора и ми казваш нещо, което аз самата казвам на другите.
Казах почти, защото и аз вървя уж по добрият път и си мислех "ми щом можем да създадем една лоша реалност значи може да създадем добра" и след един час бях изправена пред ситуация, в която мой несъзнателен избор предизвика лоши последсвия и се замислих за "добро-лошо".
усещала съм човешка душа(в пълният смисъл)нямаше недостатъци-имаше причини, криещи се зад добро сърце. Този човек реагира остро и се скара(беше неприятно), но в този момент усетих, че ТОВА Е НАЙ-ПРАВИЛНАТА РЕАКЦИЯ, КАЗАНА НА ТОЧНОТО МЯСТО И ЧЕ ТАКА ТРЯБВАШЕ ДА РЕАГИРА и за това за мен няма добро и лошо, а усещане за това как трябва да постъпиш, но това си е мое усещане и мое мнение.
-
Според това как си представям нещата душата има материално проявление- тя е вид енергия с определена честота.
ПОнеже от физиката е ясно че всички честоти се намират тук и сега то и душата не отива никъде след смърта. Тя си остава тук и сега -само че на нейното си енергийно ниво. Нещо като кабелната- в един кабел текат сигнали с различна честота и не се смесват или да си пречат.
Ето къде са всичките му паралелни светове- не на небето или в дън земя ,а тук и сега.
Когато душата иска нещо то се получава сигнал който я привлича към определеното нещо- това го описват тези които се придвиждат в енергийно състояние по време на ОИТ.
Когато душата се разкайва или там подобните му неща тя всъшност изменя енергията си и преминава в енергетично ниво което и съответства. Явно силните честоти съответстват на доброто а по-бавните на злото- казано на най-елементарно ниво.
Така душата израства и мминава на другите честоти в които явно е по-приятно и в които информацията е повече.
По-високите честоти се достигат явно по-трудно и затова има нещо като бариера пред душите от по-ниска честота. А тези с по-висока честота могат да влизат в по-нискоенергийни нива посредством някакви техники.
И ниско духовни по принцип хора са достигали за кратко високоенергийните нива- по време на сън при някакъв порив на доброта.
-
Преминаването от една честота(вибрация) на друга е да се премине през "пазача на прага", а този пазач всъщност е вътре в нас. Той ни пуска на по-горното ниво(честота) чак когато успеем успешно да си вземем изпита, т.е. успели сме да подчиним на по-висшето си Аз по-нисшия си аспект. И така на всяко ниво държим сами пред себе си изпити. Когато бъдеме готови с уроците си етап по етап този страж ни пуска да продължаваме да учим другите неща, които са ни нужни за натрупване като опит в това голямо наше Аз.
-
Все ми се струва че няма никакви стражи и тем подобни.
Просто тази честота се изменя автоматично при промяната на осъзнаване и така се преминава към по-високи или по-ниски честоти. Даже ми се струва че няма и нива. просто енергия с различна честота.
Нещата които ни се случват според мен са сбор от неща и събития които ние сами си привличаме чрез нашите мисли-по закона на привличането ,и събития които ни се дават (привлечени към нас от по-развити енергийни същности) за да си разширим мисленето и да успяваме да повишаваме енергийната си честота.
Бариери може да си постави само нашето мислене.
-
Граници между нивата има, или по-точни междинни (преходни) състояния. Същото е с познатите ни агрегатни състояния на физически план. Повишената честота на вибриране в един момент води до изменение на организацията и свойствата на веществото. С увеличаване на честотата, промените се отразяват последователно на молекулярно, атомно, субатомно и т.н. нива.
За Пазачът на Прага са писани най-различни неща и мисля, че хадзали е прав. Според мене Пазачът изразява влиянието на съответното ниво, което трябва да преодолеем за да преминем в следващото. Т.е. ние трябва да сме овладели и придобили контрол над съответното ниво; ние да го управляваме, а не то нас.
-
Страшно интересно, дали някога приживе наистина ще разберем каква е истината..
-
Темата наистина е много интересна и обширна. Има един много хубав филм, който представя една добър вероятен отговор на тези върпоси - What Dreams May Come. Препоръчвам го за тези, които търсят отговори за света "отвъд".
Друго интересно, което може да се спомене тука е, че много хора, често сънуват свои починали близки и те им разказват за "там". И всички разкази удивително много си приличат.Според мен не е случайно.
-
;)Обещавам като се върна да разкажа..... laugh
В книгите на Силвия Браун пък се казва, че адът е тук на земята, един вид като сме праведни се прераждаме и отиваме при Създателя да си починем и тн, а лошите, престъпници, убийци и т.н. като хвърлят петалата "минават"от другата страна и автоматично се прераждат без право на почивка, това е един вид наказанието.........
-
Преди да се запитате къде отива душата ви след смъртта, трябва да се замислите над това дали имате душа, като за начало.
-
Какво имаш предвид ?
-
Че не всичко с ръце и крака има душа.Може да е биологичен робот.Може да е "органичен портал".Може да има обща, стадна, кошерна душа(голям брой тела с една единствена душа).Когато става дума за "планетарната душа", нещата отново са различни, щото тя преживява твърдата реалност по по-различен начин.
И ако не си в горните групи - може и да имаш душа, кой знае.
-
Добре, объркахте ме повече и от госпожата ми по химия. ;D
Какво е биоробот,органичен портал ,кошерна душа и планетарната душа?
-
Има много информация из форума и сайта. Потърси.
-
всичко дет що съществува има душа, на различно еволюционно ниво...
Къде отива? Зависи от гледната точка. В по-широк мащаб душата не се движи няма положение. Всички сме една душа нречена Дух и имаме индивудални души наречени души ;D , но то е едно и също. Зависи от къде на къде гледаш и поради това започва деленето...
-
каква прекрасна синхроничност, цяла седмица ми се върти в главата този пазач на прага и направих малки проучвания какво е това.
оказа се, че са два, малък и голям. малкият е пазач на микрокосмоса и това всъщност е системата от убеждения, големият е пазач на макрокосмоса и това е вътрешният водач.
малкият пазач на прага се появява най-често, когато сянката на егото (всички негативно мисли и емоции, модели и убеждения) са застрашени. това става, когато по енергийния канал потече по-силна светлина и това създава много голям дискомфорт в негативните енергии в системата до степен да се обединят в едно полу-съзнателно същество. това е организиран хаос и последният опит на инерцията и тъмнината да продължат съществуването си. преди да се разтвори малкия пазач на прага, съзнанието не може истински да се отвори към макрокосмоса, защото ще вижда своя тъмен двойник (малкият пазач) и този двойник е пречка към някакво сериозно издигане на вибрациите.
след като това отпадне, големият пазач на прага е тази сила или интуиция, която е заложена във всеки от нас и която отваря макрокосмоса стъпка по стъпка, за да го разберем. затова се нарича и вътрешен водач, вградените инструкции по пътя обратно към източника, ако мога така да го определя.
:)
-
Ето един линк с интервю на Майкъл Нютон. Той обяснява за своите опити с регресивна хипноза. Това, което споделя до голяма степен изразява и моите виждания за живота след смъртта:
http://media.abovetopsecret.com/media/311/Journey_Of_The_Souls/
-
Набързо оплютият "просветен" /2-рия/ говореше за същите неща... и малко отгоре.
-
Всъщност, всички основни познания, които изложи "посветения 2" се съдържат в една единствена книга- "Космогонията на розенкройцерите". За всеки твърд езотерик нямаше абсолютно никаква изненада в тези постове.
По -любопитното в случая е дали Майкъл Нютън е запознат с този труд на Макс Хайндл.
Приликите от описанията на задгробния свят при хипнотична регресия и наблюденията на розенкройцерите са изненадващо сходни, да не кажа идентични.
-
Майкъл Нютон сам разказва как в началото е бил класически mainstream хипно-терапевт/психолог и изобщо не вярвал в такива неща. В серията от експерименти, които той провежда, ясно индикира, че се е старал да не подвежда лицата под хипзона питайки ги неща от сорта: "Виждаш ли твоите spiritual-guides, elders, counsels, light-beings etc.". Той ги е питал само неутрални въпроси от сорта на: "Какво виждаш."
Статистически погледнато извадката му е достатъчно голяма и резултатите, които получава от тази статистическа извадка отностно сходствата на разказите попадат в статистически значимия интервал (над 90% например) :)
Е, друг е въпроса колко са хората, които не е успял да хипнотизира.
Другото което е, Нютон има доколкото знам само 2 издадени книги и то описващи само изследванията му. Човека не се спуска да развива езотерични теории и не цитира езотерични гурута и школи, което е само в негов плюс според мен и е доста голям мотив за приемане на достоверността на неговите резултати.
-
Да, съгласна съм с теб.
Поради тази причина на Нютън и Монро се гледа като на едни от най-задълбочените независими изследователи. И двамата твърдят, че не са били обременени с никаква езотерична информация.
Монро обаче пише, че е потърсил обяснение за случващото му се в различни литературни източници, също така е успял да се свърже с т. н. ъндърграунд общество.
За разлика от него, Майкъл Нютън провежда цялото си проучване на база сведения от втори лица -самият той никога не се е подлагал на регресивна хипноза. Съвсем ясно е, че е открил метода случайно и в книгите си твърди, че не е задавал насочващи въпроси -поне в началото, но също така не дава и информация дали е потърсил потвърждение в други източници.
За мен приликите в описанието на следсмъртното състояние при Нютън и розенкройцерите остават поразително сходни. Надявам се едното да е просто потвърждение на другото, но мен по- скоро ме притеснява това, че заобикаля каквито и да е сходства с различни езотерични школи и гурута.
-
За следсмъртните състояния са се писали много и най-различни неща. Но защо се отхвърля възможността следсмъртните състояния да са много повече и по-разнообразни от описваните от различните автори. Винаги се съпоставят различните версии, търси се „вярната“, но дали е необходимо? Тези които използват натрупаната от самите тях информация събирана от хора в хипноза, хора със свръхестествени способности и др. под., няма как да попаднат на всички възможни случаи и описанието им ще е ограничено до случаите с които са се сблъскали. В духовните учения от друга страна нещата са описани твърде общо; описват се принципите, но не и цялото разнообразие на различните им проявления.
-
Не искам да опровергавам всички за своите идеи, мисли и схващания, дори напротив.. но така може да излезе накрая.
Макар, че самото опровержение да не зависи само от мен, ами от представата и схващанията не всеки, който чете това.
За да опишем едно състояние близко до смъртта, както казват някои е като да опишем състояние близо до съня. В сънищата ни понякога "виждаме" неща, които са изумяващи и толкова различни от всичките ни човешко-ориентирани научни или езотерични гледни точки.
Имах лично преживяване.
Не твърдя, че то е по-релано от нашия свят.. както не твърдя, че нашия свят е по-реален.
Първия път, в който преживях състояние на НЕ-АЗ.
Как да го опиша? Самия АЗ не знам, тъй като не го гледах от гледна точка на мен самия.
АЗ не бях АЗ. От там започна всичко.
Концепции като Истина, Лъжа, Вярно, Невярно бяха загубили смисъл.
Те имаха значение само ако бяха приложени на НЕЩО.
В познатия ни материялен смисъл едно физическо тяло има тенденцията да съществува само в контакт с друго.
В смисъла, в който го преживях - не усетих независима и самостоятелна субстанция на Истина. АЗ трябваше да съм НЕЩО, според което да има Истина.
Но не бях. Поне в началото.
Нямаше страх, защото нямаше КОЙ да се страхува.
Нямаше радост, защото нямаше КОЙ да се радва.
Нямаше еволюция в какъвто и да е смисъл, духовен или материялен, лишен от персонална оценка за нея.
А и не ми пукаше дори и да има. Аз не бях АЗ тъй, че не ме интересуваше какво може да ми се случи.
Ще попитате, както и аз се запитах като се събудих: какво съм бил тогава? Анти-АЗ? Нищо? Едва ли. Дори нищото би ви отговорило. От тази камбанария, от която гледах нямаше към кого да задам този въпрос! Той нямаше смисъл.
Така, че продължих нататък. Знаех само това, което си мислеха другите.
(Аз нямах свои мисли, тъй като нямаше от кого да се мислят)
Видях заек. За него беше зле ако бъде изяден. Видях вълк - за него беше добре ако изяде заека. За мен нямаше значение кое ще се случи - дали ще бъде изяден или не. Държах еднакво и за двамата. (Равносилно да идеш на мач и да викаш еднакво и за Левски и за ЦСКА). Разбрах, или онова което бях аз разбра, че добро и зло са си персонални техни свойства, от което се раждаше и собствената им истина. Тя не ме засягаше. Не ме засягаше до момента, в който бях и заек и вълк едновременно. Получи се едно трето свойство, различно и от добро и от зло, както и последващата истина, което не мога да дефинирам тук. То обхващаше двете свойства в единен процес. Подех в процеса. Виждах, че той е толкова много един, че не се нуждаеше от повече. Както числото 1 нямаше нужда от друго 1, иначе спира да съществува и става 2. Продължих нататък (Тук искам да вметна, че самият процес не беше причина за последващи състояния - самото схващане, че съм продължил не е много правилно, особено от гледна тояка на времето, което преполага Следствие, но не знам как иначе да го опиша. Както не знам и кое първо видях - вълка, заека или процеса). Както и да е.
Продължих. Видях грозде. Видях плодовете му навързани едно с друго в чепката. В началото ми се стори, че те се грижеха за клона на който растяха, и че клона се грижи за почвата от който растеше, и че почвата се грижи за Земята, където беше, че Земята се грижи за Слънцето докато не изгубих мисъла. Зашото видях, че Слънцето се грижи за всички тях. Общия процес водеше пак до друго, което не мога да дефинирам. И се 'върнах' пак на същия процес, от който дойдох след вълка и заека (или преди това - не знам) Лабиринтно беше, без входове и изходи. Продължих. Видях двама дебелаци-веселяци, които ми се смееха. Но разбрах, че те не се смеят на цялото мен, нито на някоя част от мен - тук загубих въобще някаква логика. Особено като видях, че едновременно се смеят, плачат, радват се, обичат се, мразят се. Аз станах като тях. Дефинирах се. Самоопределих се с истина. И заспах и започнах да сънувам.
Анализ като се събудих:
Това бе първия път в който сънувах това.
Съня го разказах по-скоро наобратно. В самия сън като че ли първо бяха дебелаците, и след тях започнах да преставам да се самоопределям. Може би така трябваше да го разкажа, а може би от средата към двата края.
Но така или иначе, не знаех кое е началото. Кое е причина или следствие. Не открих дори и ентропичен принцип, чрез който определят стрелата на времето във физическите науки.
Извода ми:
Дори и това да е било само най-обикновен следобеден сън, какво ли обяснение може да има самата Смърт. За всеки случай не мисля, че е пряко повторение на сегашното ни съществуване с абсолютно пренебрежими разлики, като например тялото ни не е материялно, а ефирно, обкръжаващите ни същества не са кучета, котки и хора, а души и ангели и т.н. движени от подобни закони: детето се учи да се усъвършенства в оцеляването си на Земята, духа или душата се усъвършенства в езотеричната и кауза да се слее творчески с Бог - въпрос на персонални виждания.
Поне аз не виждам къде е разликата (според хилядите мистични, религиозни и т.н. идеи) м/у сегашното ни съществуване и духовното - водени от еднакви представи за добро и зло.
ПП. Попитайте едно дете - то ще Ви каже най-добре.
-
Със всеки следващ път, когато сънувах това - аз оставах там завинаги като НЕ-АЗ.
От тогава започнах да приемам времето като нелинейно.
И само заради тази 'подробност' обикновено заобикалям каквото и да е мистично или религиозно учение, което ме учи на последователност. Че първо сме еди какви, после се прераждаме в хора, после пак, и пак, докато не стигнем някъде другаде, където обитава Бог. То самата идея за пространственост извън нас го изключва.
Без пространство и време ние сме навсякъде едновременно.
Ние сме свършили нашия път, по който вървим, още преди да сме го започнални.
Няма следващ момент, в който бихме могли да поправим грешките си, които сме направили в предишния.
Извън времето,
ние сме при Твореца и СЕГА.
Извън пространството,
не бихме могли да бъдем един до друг.. един в друг..
ние и Твореца сме ЕДНО и СЪЩО нещо.
Извън време-пространството - ние СМЕ Твореца СЕГА.
...или има пространство-време навсякъде и в безкрая на Ада и Рая, което да ни дели от Него.
ПП. Всички преживявания извън време-пространството (В толкова много окултни книги го споменават, противоречащи на самите себе си)
не биха могли да го обяснят с думи или мисли, генерирани в някаква последователност. Поне аз не бих могъл.
-
В книгата `Тибетска книга за живота и смъртта ` на Согиал Ринпоче е описано къде отива душата след смъртта и т.н. /ако имате желание и време я прочетете,много просто и достъпно е написано,даже бих казала,че е написана като за западното общество...
-
Това е знанието на Согиал, но световете и измеренията са безбройни и никой точно не знае къде ще отиде след прехода от физическия към духовните светове. В книгата на Майкъл Нютън са описани още по-достйпни световете около Земята и пътуването на душите - "Пътят на душите" и "Светът на душите". Още ги има по книжарниците. А и "Пътят на душите" я има и в нета.
-
Нещо по темата, от книгата за Слава Севрюкова:
"Естественият физически край е избавление от тялото. С него - от активния "доживотен полигон" за изява в трудни или леки, но винаги благоприятни за духовната еволюция земни условия. Така се заключва мисията ни.
Смъртта - какво по-смущаващо изживяване за егото.
За пророчицата феноменът "смърт" не съществува. Връщаме се там, където сме били. Скритият свят е вечният ни дом. След неизбежното връзката с живота не прекъсва, а се променя. Усещаме го не само с плът.
Отвъдността - преход от материално в духовно пространство. Между тях е Безкраят. Съществуването там е единствено като съзнание. Животът не стихва вовеки. С физическия финал приемаме възрастта на Вечността.
Нека опитаме да изясним една хилядолетна енигма от математическа гледна точка. Ако животът и смъртта са уравнение, при крайност на първата величина (живот), възможно ли е втората (смърт), да е безкрайна? Верният отговор - и двете имат свои ограничения. Добре познат е земният престой. Не е ясно колко трае пребиваването в Отвъдното. Това, според духовно посветените, е кармично индивидуален процес.
Временно смъртни сме, докато осъзнаем безсмъртието си.
Да не се умира - каква скука!
Усещането на времева ограниченост на съществуването крие неуспоримо предимство - мобилизира ни, за да го осмислим и реализираме по-добре - може да се възрази. Навярно с основание - смъртните улавят по-силно мига, разбират какво искат от живота и изграждат по-дълбока връзка със себе си. Идеята за прераждане обаче ни дава нови шансове - не сме дилетанти в съществуването. Това може да ни направи още по-отговорни пред него.
Нека се допитаме до един от трансценденталните капацитети. „Изживяванията на човешката душа от секундата на зачеване и раждане до естествения завършек са строго предначертани -споделя Слава Севрюкова, постигнала най-трудното, духа. Не всеки е дорасъл да проникне отвъд завесата. Повечето хора са слепи за "тайнството" живот и... огледалното му отражение. Нямат познания. А и вярата слаба.
Голите ни души са равни пред Бога. МНОЗИНА НА ЗЕМЯТА СА ПОД ИГОТО НА ЕГОТО. От него повече от всички други страдат богатите, властимащите. Помнете, съществува една неписана единадесета Божа заповед. Запленени от собственото всемогъщество, не я забравяйте: „Глупостта е грях". Никога не губете чувството за мярка, скромността и вярата си!"
....
"Ама, че присъда - периодично "погребвани" в изкусителната биологична материя. Какви ли чувства бушуват сред гърчещите се в неудовлетвореност души, за да желаят така неудържимо да ги реализират, за кой ли път, прониквайки в тясната "телесна хралупа"? Инак, без опората на надеждата за поредно въплъщение, навярно биха се сринали.
Нека опитаме внимателно да разсъдим. Появяваме се за живот в "клетка" - "скафандъра на тялото", временна квартира на душата. С него навлизаме в друга "клетка" - на земните ограничения. Пребиваването в плът не е ли нещо като особен вид "луксозен затвор"! Присъдата - смърт. Преди изпълнението и обаче предстоят изпитания, неустоими подслаждащи удоволствия, примамливи забавления.
Не, това просто не е така. Смърт, както се изясни, няма. Макар приживе всеки миг да сме нейни мишени. Със земните въплъщения очакваме своя арсенал от радости и скърби, възходи и погроми. Не произволни. Заслужени, полезни - за усъвършенстване на безсмъртните души.
...И проскърцва, и се завърта плахо или с устрем, за кой ли път, колелото на съдбата. В живот и смърт - сменящи се като деня и нощта. Като слънцето - до безконечност издъхващо и отново възкръсващо.
С всяка поредна инкарнация пред нас се изправят невъобразимо засукани житейски ситуации. За изкушенията почивка няма. Допуска се да сбъркаме. Да изживеем провал. Понякога опустошителен. Та после, ако съумеем да излезем от него, веднъж завинаги да се коригираме. За да не гасне Светлината.
„Нееднократно се гмурваме в реката на живота, да се освободим от прашните наслоявания на Миналото. И се почувстваме преродени, отърсени от паяжинния плен на обсебилите ни от предишни съществувания души, с които конфликтно или благородно сме обвързани.
Коя роза не се въздига от калта? Пътят й - неравно стебло от бодли. На върха - шепица съхранена нежност с неотразим божествен аромат.
Знанието болка носи. Мъдра е съдбата - оттласква ни от бряг на бряг, заглаждайки като речни камъни режещите ръбове на нашите несъвършенства. Колкото до "кръста", който ни очаква, той трябва да е толкова тежък, колкото всеки може да поеме - едва чуто отронва прорицателката. И вдъхновено завършва:
-Ако щастието и нещастието изграждат пътя, Мъдростта е крайната цел. Доброта и Любов я осветяват! Празник е деня, в който сме добри."
Слава - една от посветените. С нея извършихме нелеко пътуване. Навътре, в съкровеността."
-
Да, знанието носи голяма болка, трябва да се ползва с голяма отговорност, но е и толкова прекрасно да имаш знание и да търсиш постоянно и да се учиш...
-
Сигурни ли сте в това което четете по книгите за душите , някой може ли да го подкрепи с лично преживяване (разговор с починал роднина примерно)!
Ако цитирате това със сънищата си е чиста заблуда , според мен .
Изобщо остава ли нещо след смъртта на човека (освен тялото в гроба)?
-
Има толкова много описани преживявания на извънтелесни опитности, че можещ с дни да си четеш и пак да научаваш нещо ново. И не става въпрос за сънища или някакви си философски разсъждения, а за опит от първа ръка. Но ако искаш да вярваш, че след теб ще остане само мършата ти- моля! Това е и схващането на "модерната" цивилизация, и виж докъде сме я докарали. "След нас и потоп" не е девиз само на отминали позабравени цивилизации.
-
.........................
Моля те посочи ми тези данни от 1 ръка ,ако не ти представлява трудност !
-
Примерно може да погледнеш тук: http://rumyrayk.blogspot.com/2008/05/blog-post_979.html (http://rumyrayk.blogspot.com/2008/05/blog-post_979.html) или тук http://www.fliorir.com/fulltext/25_Na%20granizata%20mesdu%20zivota%20i%20smartta.htm (http://www.fliorir.com/fulltext/25_Na%20granizata%20mesdu%20zivota%20i%20smartta.htm) Но ако питаш за мое ЛИЧНО преживяване- ще трябва да те разочаровам, а и аз специално нямам нужда да си доказвам каквото и да било, освен това в момента точно това не ме вълнува.
:hi:
-
Благодаря ти ,но това не може да ме убеди .
П.С. Ще продължавам да търся !
С търсене намерих този сайт ,да са живи и здрави момчетата които са го създали !
-
Преражда се.
-
Преражда се.
Подкрепям. :drinks:
-
Сигурни ли сте в това което четете по книгите за душите , някой може ли да го подкрепи с лично преживяване (разговор с починал роднина примерно)!
Ако цитирате това със сънищата си е чиста заблуда , според мен .
Откакто дядо ми почина разговаряме с него насън. В съня си винаги знам, че не е жив и си говорим за другия свят. Първия сън беше няколко дена след погребението - сънувах, че се появява сред всички близки и ни казва, че е добре и е на хубаво място. В следващите сънища обикновено аз го разпитвах и той ми разкажваше за "там". На сутринта не помнех почти нищо от въпросите и отговорите. Но помнех, че има "там", което мисля, че е по - важното в случая. В един друг форум попаднах на тема, където много хора са споделяли сънища с починали свои близки и установих, че много от тях си приличат и много от тях не могат да бъдат обяснение с илюзия на мозъка в следствие на тъга. Имаше сънища, в които сънуващия е развеждан из мястото, където починалия се намира, също така сънища, в които починалия предава някаква информация, която сънуващия не знае.
Разбира се допускам, че може и да сънуваме други същества, които ползват образа на близките ни, за да комуникират с нас, но все пак всичко това са факти, над които човек си струва да размисли.
-
Сигурни ли сте в това което четете по книгите за душите , някой може ли да го подкрепи с лично преживяване (разговор с починал роднина примерно)!
Ако цитирате това със сънищата си е чиста заблуда , според мен .
- сънувах, че се появява сред всички близки и ни казва, че е добре и е на хубаво място.
Аз сънувах същото за моя дядо.
-
Имам приятелка която твърди,че може да осъществява контакт с мъртвите.Миналият месец се свързахме с леля ми.Общо взето сеанса протече добре,но не ми каза нещо което да не зная(с изкл.за малкия,но времето ще покаже дали е права)Но за там ми каза,че е много хубаво(обичайното)толкова хубаво,че ние дори не можем да си го представим.Останах с усещането обаче,че инфото е някак си "замърсено"от приятелката ми.Говореше най-вече за личният ми живот и за детето,а аз честно казано имах друго намерение.На малкото въпроси които успях да и задам,ми отговори,че не ми трябва да знам толкова много ::)Обаче аз съм тъпа и упорита ??? и мисля при възможност да опитам пак и този път да бъда по-добре подготвена с въпросите..като стане ще пиша
-
Това ме подсеща някой да постави тука програма за регресия.
-
Виш дали щети свърши работа :)
http://www.scribd.com/doc/12713039/hipnoza
тук има книга за хипнозата и на 38 страница има глава за регресията
-
Ако човек не знае къде отива, значи не отива на добро място. Ако знае не пита другите за това. :writer:
-
Това го имам.Нещо друго?
-
Ако човек не знае къде отива, значи не отива на добро място. Ако знае не пита другите за това. :writer:
С питане са казали хората и до Цариград се стига. 8)
И честно казано благодарна съм,че имаше кой да питам и още повече кой да ми отговори.Иначе този форум за какво е?Благодарна съм на админите и всички онези които пишат смислени постове,за да могат такива като мен да се ориентират в тъмното...
А още по благодарна съм,че гръбнака на този форум не се има за "богоизбран"...
-
аз все пак си оставям с мисленето че това са просто някакви си мисли на малко по високопоставени хора и тези които са на по ниското се водят по чуждият акъл, иначе има много предположения за душата, мисля че може чрез електромагнитен резониращ импулс да се останови връзка с душа както може би правят истинските екстрасенси :)
-
eli Здравей
Разбира се допускам, че може и да сънуваме други същества, които ползват образа на близките ни, за да комуникират с нас, но все пак всичко това са факти, над които човек си струва да размисли.
С това и аз съм съгласен.Не е хубаво да се притесняват умрелите,Така че не е нормално да сънуваш каде са.Има си правила,хората тука а починалите там.
:hi:
-
Не знам дали е нормално или не, не бих нарекла сънуването притесняване, защото аз сънувам не по свое желание. Спорна тема и недоказана тема, нека не бъдем категорични.
-
Веднъж призори сънувах един от онези осъзнати сънища, където знаеш, че сънуваш, но в същото време можеш и да мислиш!
Спя, и усещам, че нещо ме бута, обърнах се и видях една жена на около тридесет, да сяда до мен на леглото! Попитах я коя е и тя се представи! Тази жена е значително по-стара от мене, а сега беше много по-млада и е починала отдавна! Не си спомням какво ми обясни, но станах облякох се, тя ме хвана подръка и излязохме Вървяхме доста и стигнахме до един мост! Моста съществува действително! Малко преди моста я попитах: Моят ред ли е? - Да трябва да отведа един 30г по-млад от мене! - отвърна тя. Значи може и да не съм аз - си помислих и започнах да се дърпам! Като физика тя бе доста невъзрачна, но ме водеше! Малко преди моста и двамата чухме глас и се обърнахме, - Какво прави тази жена сега не е ред на Митко! Я викнете Коенчо само той може да излезе на глава с нея!
Коенчо е съпругът й, също починал. От групата се отдели мъжка фигура, а жената ме пусна, превърна се в малка светлинка и изчезна в храстите! Изчезна и групата хора зад нас! Но страхът остана!
Събудих се! Взех две свещи и отидох в гробището, намерих гробовете на Ирина и Коенчо. Ирина бе З0г по-стара от мен!
Най-интересното бе, че по времето когато Ирина ме водеше към моста е починал мой набор!
-
Душата на човек идва на Земята за да се учи!
Приемете го така:
представете си че има много светове (примерно от 1 до 10 ) и ние се раждаме в 1-я свят.На края на живота ни ако сме си научили житейските уроци,след смъртта преминаваме на горното стъпало 2-я свят.А ако не сме се справили отново се прераждаме на Земята.Но не е казано че трябва пак да сме хора.И така докато не стигнем до края...
Не знам...това са си мои мисли : ) аз така си обяснявам нещата.Всеки мисли различно и по различен начин си обяснява нещата.
Чудно ми е дали има закон от сорта - Ако някой човек убие или стори нещо лошо,след това да се прероди във животно.Тоест в някакво същество много по ниско по интелигентност.Нещо като наказание : ) ?
-
Чудно ми е дали има закон от сорта - Ако някой човек убие или стори нещо лошо,след това да се прероди във животно.Тоест в някакво същество много по ниско по интелигентност.Нещо като наказание : ) ?
Това ми звучи нелогично и абсурдно.Нима си мислиш,че е наказание да бъдеш животно?
Убиецът ще се роди пак като човек и ще изкупи греховете си като човек.
Ако някой избира да се върне назад в еволюцията си,и да се роди като животно то сигурно си има друга причина,едва ли е наказание,и си мисля,че са малко тези които го правят.
-
И още нещо..Душата се учи където и да се намира,не само на земята..Цялото битие е едно голямо училище..
-
При БОГ! :flag_of_truce:
-
:flag_of_truce: Едва ли отива при Бог.Поне не веднага след смъртта.Бая хляб трябва да изяде една душа за да се завърне при Създателя.
-
Бог е относително понятие... ако питаш мен всичко е част от бог в крайна сметка не говорим за личност.
-
А какво пречи, ако както казваш всичко е част от Бог Той да е Личност или Няколко?
-
Бог е относително понятие... ако питаш мен всичко е част от бог в крайна сметка не говорим за личност.
Мисля,че това,че Бог(пише се с главна буква)не е личност,е ясно за всички,но мерси за пояснението все пак..
Бог Е всичко което Е,и всичко което не Е,както и всичко което някога Ще бъде!Говорейки за завръщане при Него,визирах мястото от което идват душите.Самата душа на Бог(образно казано)
-
До; B.Boy.
Хей Бой, смятам че трябва да прочетеш малко повече литература относно тематиките в този готин фором. Готиното е че си нов и се интересуваш от тези тематики. Още един събуден, Добре дошъл.
Относно това което питаш ще намериш в литературата за Буда.
Относно закони, да има, всичко е закони!
-
И още нещо..Душата се учи където и да се намира,не само на земята..Цялото битие е едно голямо училище..
Абсолютно съм съгласна!
Бог не е личност а енергия, съзнание което създава всичко!
Относно Нас ние сме реално Дух който е част от Божествената енергия. Нашите тела са просто дрехата която обитава ме. Мисля че това всеки го знае. Най важното е нашето съзнание да го разбере, тогава смятам че ние може да имаме контрол върху живота си. Видимо и не видимо.
Относно опит преди смърта не знам дали мога да характеризирам препадъкът като част от него?Но съм имала един път в живота си това блаженство.Нямаше абсолютно никакъв проблем при излизането на духът ми от тялото.Усетих че ще припадна в автобуса но се срамувах да помоля хората да ми направият място за да седна, защото бях млада и просто чаках да падна на пода.Бях невероятно спокойна и наблюдавах просто хората около мен как испаднаха в паника и се оптваха да ме събудят.Видях тялото си от горе,усетих лекота без никакъв страх или напрежение, чувството беше невероятно блаженство. Без претиснение или каквото и друго чувство да било. Още тогава си спомням че ако времето ми беше дошло щях да напусна този свят с невероятна лекота.
Никога не съм испитвала страх от смъртта, и дори е нещо съвсем обикновенно за мен и когато и да стане не бих се претиснявала изобщо! Казвам го не като безодговорен човек, напротив с пълна одговорност. Всичко е въпрос на време тук и сега и винаги където и да било. Незнам как ще ви прозвучи но аз чувствам живота си като нещо което вече съм го минавала и преди и нищо не ме изненадва вече.
Когато чета относно Душите ни след като изоставим физическото тяло тук и отидем там където сме били и от където идваме смятм че ще бъдем по спокойни и винаги казвам какъвто е бил животът ти който сте живяли такава ще бъде и смърта ви. В зависимост колко сте се превързали към физическото или материалното тук? Това е въпросът дали ще ви бъде трудно да изоставите този свят и хора близки и познати?
Някой питаше във форомът далил има ад?
Смятм че няма АД. Четох го вече в две книги коренно различни като афтори и години. Склонна съм да вярвам на обяснението им.
Въпросът е до колко сте приели вината или негативната енергия дълбоко в себе си във вашият живот тук. Ако се самообвинявате много и чувства те невероиатно голяма вина за някого или нещо което сте направили или сте наранили или сте може ли да промените ситуацията и вие се чувства те виновни и одговорни тогава точно вие наказвате себе си.
Когато умрете вие ще носите тази вина и ще накажете себе си тоест душата си като се оедините сами докато всичко премине. Тогава е въпрос как ще разбере те вината си и какво решение ще предприемете. Защото може да изберете да останете в междинното ниво междy пространственно или кактп се казва нито на земята нито на небето.
За това аз следвам не самонаказанието и самообвинението е решението а мира и първопричината или това да разберете грешката си сами и да можете да я промените с времето като нов шанс който ще трябва да дойде един ден пак. Според мен най голямото самобичуване,е болката която идва от вашето собствено самообвинението. Това е една невероятна човешка грешка.
-
И още нещо..Душата се учи където и да се намира,не само на земята..Цялото битие е едно голямо училище..
Бог не е личност а енергия, съзнание което създава всичко!
А що е то съзнание?
-
Сътворяващо знание.
-
Аз вярвам че БОГ е енергия. Енергията е вид иформация. "Все више Съзнание"
-
а може ли бог да е времето, а пространството да е нещо като разновидност
-
:o Ти пък,що го сгъчка само в тези две понятия?Той Е Всичко!
-
Преди всичко Бог е онази невидима сила, която направлява живота ни.
-
ами тези две понятия са всичко, останалите неща са просто разновидности
-
ами тези две понятия са всичко, останалите неща са просто разновидности
Еее,ти сериозно ли?Е как може тези две неща да съставляват"Всичкото"?
Та времето дори не"съществува" на всякъде...Одеве Бог беше време,а пространството разновидност..,сега пък всичко извън време и пространство е разновидност.. ::)
А на какво точно са разновидности останалите неща?Разновидност на какво е любовта или гневът ми?Разновидност на какво е детската усмивка?На времето,или на пространството? :flag_of_truce:
-
И още нещо..Душата се учи където и да се намира,не само на земята..Цялото битие е едно голямо училище..
Бог не е личност а енергия, съзнание което създава всичко!
А що е то съзнание?
Сътворяващо знание.
А може би Съсзнание.
-
Става,
но според мен колкото и да си вървим със знанието, не се ли научим да творим с него сме си изгубили времето напразно. :flag_of_truce:
-
А какво пречи, ако както казваш всичко е част от Бог Той да е Личност или Няколко?
??? ??? ??? ???
E това направо е не за смях а АЗ нямам думи да го опиша?
Хей, Готин, ти нали си сигурен че си попаднал в сайта в който искаш? "XNET"
И се надявам си наясно че сме 2010 година.
а може ли бог да е времето, а пространството да е нещо като разновидност
Няма такова положение.
Преди всичко Бог е онази невидима сила, която направлява живота ни.
А това от къде дойде? ??? ??? ???
Костадине2007 тук направо може да се смeeш 24 часа :lol: :lol: :lol:
-
Дали ще се смее човек или ще се замисли си е негов избор.
Ако под Бог се разбира проявено съзнание, то тогава Боговете са няколко.
Ако съзнанието проявено в Космическия Разум е Бог, то тогава времето е Бог.
-
Прочетете "Пътят на душите" Нютън
-
Гледайте го интересно е и те кара да мислиш !!!!
-
Прочетете книгата Холографската вселена от Майкъл Толбот. Там има написани доста интересни неща.
-
Аз не вярвам в БОГ ! Тоест не вярвам в това,че е някаква личност! Не вярвам че преди еди колко си години е имало човек (син на Бог-а) с име Исус Христос който е правил чудеса на ляво и на дясно!
Да,сега някой от вас могат да ме нарекат "луд" или да ми кажат "ти не разбираш нищо" ...но бъдете сигурни че съм се убедил в това! Ако имаше бог нямаше да има страдание и убийства по Земята,ако имаше бог щеше да чуе молитвите ми когато бях малак...и с години се молих! Нищо не се променяше,даже ставаше по-лошо.Да,за мен НЯМА БОГ !!!!!!
Бог може би е висша сила!
Някаква енергия!
Частица във всеки един човек!
"Оправител" на цялата Вселена!
Бог е всичко и нищо... :hi:
-
Аз не вярвам в БОГ ! Да,за мен НЯМА БОГ !!!!!!
Не се отчайвай, вярвай само на себе си и до известна степен на близките си, това е истината.
По темата "къде отива душата" ами ето прочетете:
Хари Худини
Последно желание: всяка година жена му да провежда сеанс, за да може да се свързва с нея
Известният илюзионист силно се интересувал от спиритизъм и често сам провеждал сеанси, за да контактува с майка си.
След дълги години безуспешни опити, Худини се отказва от идеята и за да докаже, че контактьорите са абсолютни шарлатани, оставил на жена си списък с 10 думи, които да изиграят ролята на парола.
Худини пожелал жена му да провежда сеансите в продължение на 10 години, винаги на Вси Светии. Илюзионистът така и не се появил.
Ами как ще се появи като всичко е една заблуда.
-
Аз не вярвам в БОГ ! Тоест не вярвам в това,че е някаква личност! Не вярвам че преди еди колко си години е имало човек (син на Бог-а) с име Исус Христос който е правил чудеса на ляво и на дясно!
Да,сега някой от вас могат да ме нарекат "луд" или да ми кажат "ти не разбираш нищо" ...но бъдете сигурни че съм се убедил в това! Ако имаше бог нямаше да има страдание и убийства по Земята,ако имаше бог щеше да чуе молитвите ми когато бях малак...и с години се молих! Нищо не се променяше,даже ставаше по-лошо.Да,за мен НЯМА БОГ !!!!!!
Бог може би е висша сила!
Някаква енергия!
Частица във всеки един човек!
"Оправител" на цялата Вселена!
Бог е всичко и нищо... :hi:
Цялата Вселена, с всичко в нея е Бог, а ти си една негова мозъчна клетка. Посредством нас, Бог опознава себе си, а ние него. Няма как да го видим, така както една наша клетка не може да види нас или не може да разбере и осъзнае, част от какво е. Холограмата има доста различни по вид и същност проекции и е трудно да се разбере, но смятам дадох добро обяснение.