"Писма на Махатмите"
Николай Рьорих
Защо да предполагаме, че Девачан е еднообразно състояние само по тази причина, че някакъв миг от земното усещане се съхранява безкрайно дълго т. е. разтегля се в продължение на еони?
Това не е така, не може да бъде така. Това би било против всички аналогии и би противоречало на закона на следствията, съгласно който резултатите са съразмерни на предпоставените енергии. За да се обясни това, вие трябва да помните, че има две области на проява на причинността, а именно: обективна и субективна. Така че по-грубите енергии, които действат в по-тежкото или уплътнено състояние на материята, се проявяват обективно във физическия живот, а именно във всяка нова раждаща се личност, принадлежаща на великия цикъл на еволюиращата индивидуалност. Нравствената и духовната дейност придобиват собствена сфера на следствията в Девачан. Например: пороците, физическите влечения и т. н. на философа, да кажем, могат да доведат до раждане на нов филoсоф, крал, търговец, богат епикуреец или някоя друга личност, чиято нагласа ще бъде неизбежно следствие от преобладаващи наклонности на това същество в предишно прераждане. Бейкън например, когото един поет е нарекъл: Най-мъдрият, най-великият, най-дребнавият от хората би могъл отново да се появи в следващо въплъщение като алчен лихвар с изключителни умствени способности. Но моралните и духовните качества на предишния Бейкън също трябва да си намерят поприще, на което да могат да разгърнат енергиите си. Девачан е такова поприще. Следователно всички велики планове за морални преобразования, интелектуални и духовни изследвания на абстрактните принципи на природата, всички божествени стремежи ще получат в Девачан осъществяване: и абстрактната същност, известна преди като великия Канцлер, ще бъде задействана в този вътрешен свят, подготвен от него самия, и той ще живее в него, макар и не съвсем така, че да може да се нарече съзнателно съществуване, но поне преживявайки сън, дотолкова жив и реален, че никакъв реален живот да не може да се сравни с него. И този “сън” продължава дотогава, докато Кармата в това направление не се изчерпи докрай; тогава пулсиращата сила достига ръба на своя цикличен резервоар и съществото се придвижва в следващата област на причините. Тази област може да се окаже в същия свят, както и преди, или пък в друг в зависимост от това доколко се е придвижила дадената същност по неизбежните малки и големи кръгове на човешкото развитие.
И така как вие бихте могли да помислите, че “само един миг от преживяното на Земята се избира за увековечаване”? Съвсем вярно е, че този “момент” продължава от началото до самия край; но нали той трае именно като основен тон на цялата хармония, определен тон с известна височина, около който се групират и разгръщат в развиващи се вариации на мелодията и във вид на безкрайни вариации на темата всички стремежи, желания, надежди, мечти, които макар и за момент са се мярнали в мозъка на сънуващия по време на живота му във връзка с този особен “миг”, но така и не са намерили превъплъщение на Земята, и които той сега вижда напълно осъществени в цялата им яркост в Девачан, даже и неподозирайки, че цялата тази блажена действителност е само рожба на собственото му въображение, следствие на умствени причини, създадени от него самия.
Онзи особен момент, който ще се окаже най-силен и преобладаващ в мислите на умиращия му мозък в минутата на кончината, ще бъде, разбира се, регулаторът на всички останали “моменти”; при все това, и те, с цялата си второстепенност и намалена яркост, също ще бъдат тук, заемайки своето предначертано място в това фантасмагорично шествие от минали мечтания, и неизбежно ще му придадат разнообразие. Няма на Земята човек, който не е имал някое и друго пристрастие, а и преобладаваща страст; всеки бил той и най-скромният и бедният а често благодарение и на едното, и другото задължително се предава на мечти и желания, пък били те и неизпълними. Нима е това еднообразие? Нима вие бихте нарекли подобни безкрайни вариации на тема при това темата се образува и черпи цвят и форма от тази група желания, която е била най-силна по време на живота, нима това е “пълно отсъствие на всякакво знание в ума на обитателя на Девачан”, което ви се струва “доста срамно”? Тогава наистина или на вас не ви се е удало, както казвате, да вникнете в смисъла на казаното от мен, или вината е моя.
Изглежда изобщо не съм успял да ви предам истинния смисъл и съм принуден да ви призная, че съм неспособен да ви опиша неописуемото. Понеже задачата не е от лесните. И ако на помощ не дойдат способностите за интуитивно възприятие на обучавания чела, никакви описания, колкото и да са изразителни, не ще помогнат. Наистина няма съответстващи думи, които да изразят разликата между състоянието на ума на Земята и извън сферата на действие на земния свят; не съществуват термини, еквивалентни на нашите; нищо освен неизбежните предубеждения (дължащи се на началното западно образование), следователно на веригата от мисли в лъжлива посока в ума на ученика нищо, което би могло да ни помогне в това внедряване на съвсем нови мисли! Вие сте прав. Боя се, че не само “обикновените хора”, но даже отделни идеалисти и интелектуалци не ще съумеят да схванат истинната мисъл и никога не ще постигнат цялата є дълбочина. Възможно е с течение на времето вие да разберете по-добре, отколкото сега, една от главните причини на нашето нежелание да преподаваме нашето Знание на европейски кандидати.
Защо ли Западът толкова се стреми да узнае нещо от Изтока, щом очевидно не е способен да смели това, което така и не ще успее да задоволи изискванията на особения му естетически вкус? Това е печална перспектива за нас, щом даже и на вас не ви се удава да разберете нашата философия в цялото є величие или поне да обхванете с един поглед малкия ъгъл Девачан, един от грандиозните и безкрайни хоризонти на “оттатъшния живот”. Не желая да ви обезкуражавам, но бих искал само да ви обърна внимание на ужасяващите трудности, с които се сблъскваме при всеки опит да разясним нашата метафизика на западните умове, даже от числото на най-разбиращите. Уви, приятелю мой, вие сте така неспособни да усвоите нашия начин на мислене, както и да смелите храната ни или да се насладите на нашите мелодии!
Не, в Девачан няма часовници, нито хронометри, въпреки че целият Космос е в известен смисъл гигантски хронометър. Също и ние, смъртните ici bas mкme*, така и не обръщаме достатъчно или никакво внимание на времето в периоди на щастие и блаженство и винаги ги смятаме много кратки, но това обстоятелство никак не ни пречи да се наслаждаваме на щастието, когато то наистина дойде. Не ви ли е хрумвала мисълта, че може би именно защото чашата на блаженството им е препълнена догоре, обитателите на Девачан губят “всякакво чувство за време”; и че това е нещо такова, каквото нямат попадналите в Авичи; въпреки че пребиваващият в Авичи, както и обитателят на Девачан нямат понятие за време в смисъла на нашето земно изчисление на отрязъците от времето?
В тази връзка мога също да ви напомня, че времето е нещо изцяло създадено от нас самите; и тогава, когато краткият миг на силна агония може да се стори на човек, даже и на Земята, цяла вечност то за друг, по-щастлив, часовете, дните, понякога и годините могат да прелитат като кратък миг; и в заключение от всички чувстващи и съзнателни същества на Земята човекът е единственото животно, което обръща внимание на времето, въпреки че това не го прави нито по-щастлив, нито по-мъдър. Как тогава аз бих могъл да ви обясня онова, което не може да чувства, щом като вие, изглежда, не сте в състояние да разберете това? Крайните уподобявания са непригодни за изразяване на абстрактното и безкрайното, така както и обективното не може да отрази субективното. За да разберете блаженството на Девачан или пък ужасите на Авичи, вие ще трябва да ги съвместите в себе си, както правим ние. На западния критически идеализъм все още предстои да узнае разликата между истинното битие на свръхчувствените обекти и мъглявата субективност на представите, към които той ги е свел. Времето не е производно понятие, затова и не може да бъде нито доказвано, нито анализируемо съгласно методите на повърхностната философия. И докато не се научим да преодоляваме тези отрицателни последствия на посочения метод за изводи и заключения в съответствие с ученията на така наречената “система на чистия разум”, а също и да различаваме между съдържанието и формата на нашите знания за чувствените обекти, ние никога няма да стигнем до верни и точни заключения. Разглежданите съображения, които отстоявам въпреки вашите (напълно естествени) неверни представи, са убедително доказателство за ограниченост и даже погрешност на тая “система на чистия (материалистически) разум”. Пространството и времето както казва Кант е възможно и да не са плод на усещанията, а техните регулатори, обаче само по отношение на усещанията ни на Земята, но не и в Девачан. Там ние не ще намерим тези априорни понятия за “пространство и време” като управляващи възприятията на обитателя на Девачан по отношение обектите на неговите чувства; тъкмо напротив, ние ще открием, че именно обитателят на Девачан по своя воля създава и същевременно унищожава и двете понятия.
По този начин така наречените “посмъртни състояния” никога не могат да бъдат правилно оценени от практичния разум, тъй като той може да има активно битие само в сферата на крайните причини или следствия и едва ли можем да го смятаме най-висшата духовна сила в човека, както прави това Кант (у когото на една страница това означава разум, а на следващата воля), притежаваща в своята сфера тази Воля. Гореизложеното не е предадено от нас, както може да ви се стори, за да ни послужи за още един може би твърде подробен довод, а е изложено с намерението за бъдещи дискусии “вкъщи”, както вие се изразявате, с изучаващи и почитатели на Кант и Платон, с които ще ви се наложи да се сблъскате.
По-просто казано, имам намерение сега да ви съобщя следващото по-долу и ако все пак не успеете да постигнете цялото значение на казаното, то аз няма да имам вина. Както във физическото съществуване има период на нарастване на силите от детството до пълния разцвет и следващ период с постепенно намаляване на енергията до изпадане във второ детство и смърт, по съответствен начин протича и животът-сън в Девачан.
Обитателят на Девачан бива измамен от природата не повече, отколкото живият физически човек. Природата му е подготвила значително по-реално блаженство и щастие там, отколкото тук, където всички неблагоприятни и случайни обстоятелства са против него и където вродената безпомощност безпомощността на сламка, яростно издухвана ту насам, ту натам с всеки повей на безпощадния вятър, е направила за хората нещо съвсем невъзможно безоблачното земно щастие, като вземем под внимание всички случайности и обстоятелства на живота им. Истината е, че ако назовете този живот безобразен, ужасен кошмар ще бъдете прав. Ако пък наречете съществуването в Девачан “сън”, като разбирате под това още нещо, а не просто общоприетия израз, нещо напълно отговарящо на вашите езици, пълни с лъжовни наименования означава завинаги да се откажете от познанието на езотеричната доктрина единствения страж на истината. Така че ще се опитам още веднъж да ви обясня някои от множеството състояния в Девачан и в Авичи.
Както и в самия земен живот, в Девачан също са подготвени за Егото: първият трепет на психичния живот, достигането на възмъжаване, постепенно изразходване на силите, преминаващо в полубезсъзнателно състояние, постепенна забрава и летаргия, пълна забрава и не смърт, а ново раждане; раждане в качеството на друга личност и възобновяване на дейността, която всекидневно предизвиква нови натрупвания от причини, които трябва да бъдат изчерпани в друг период на Девачан; и отново друго физическо раждане във вид на нова личност. Какви ще бъдат съответните животи в Девачан и на Земята във всеки от случаите се определя от Кармата. И този тягостен кръг на раждане след раждане ще трябва да се изминава от век на век, докато човек не достигне края на седмия голям Кръг или пък не придобие мъдростта на Архат, после озарението на Буда и по този начин не се освободи от един или два Кръга, научавайки се да се изтръгва от тези омагьосани кръгове и да преминава периодично в Паранирвана.
