Преди един месец сънувах, че трябва да си взема домашен любимец!
А на децата им беше писнало да ми го искат, защото бях категоричен с отказа си, голямата щерка стигна в преговорите с мен до там, че ако успее да завърши учебната година с 6 за награда да си вземем домашен любимец и за моя радост тя упорито учеше и взимаше шестица след шестица, обаче към края на годината радостта ми се превърна в ужас, защото аз наистина не исках да живея с животно в къщи
то си иска грижи и е допълнителен ангажимент, който щеше да ми дойде в много имайки в предвид, че децата ще се наиграят с него за месец два и после ще си забравят ангажиментите си към него.
Пълна шестица нямаше, но много тъга и плач в изобилие, аз съм доволен 5.75 успех и без животно в къщи ;D
Това беше миналата година и приключихме с този въпрос, а моите аргументи срещу взимане на животно утешаваха децата от сорта на: тати знаеш ли, че кучето сънува, бълнува, хърка, пърди и всеки път излезе ли навън трябва да му се измият лапите и корема и да се проверява за твари и паразити редовно, а всичко това ти трябваше да го вършиш, освен разходката по два пъти минимум на ден, независимо от температурата на вън.
Котка беше алтернативният вариант, ако имахме пълна шестица, то е чисто и разходките не са необходими.
След като този въпрос беше приключел за моя огромна радост, аз сънувам, че трябва да взема животно!? нито помня как ми бе втълпено това на сън нито каквато и да е сцена от съня, просто станах с мисълта, че аз трябва да взема домашен любимец и разбира се кучето е изключено, остава котка.
Като казах на децата видях в очите им най-голямата радост някога и гледайки обявите в нета за котка в продължение на 2-3 часа, радостта ги караше да танцуват направо.
Взехме го, то е на месец, между мен и това животно има граница която аз не искам то да пресече, така искам и не знам защо го искам, то го усеща и ме беше игнорирал, освен от подушване от време на време, а при другите от семейството ходеше и се галеше, докато стана това за което всъщност искам да разкажа.
Преди 15 дни имахме с котето един много сериозен разговор, бях сам в къщи за една седмица и след дълга инструкция от всички, знаех кога и какво да му сложа да яде и как да го обслужвам грижливо и внимателно, така аз го храних три пъти дневно и му чистих гърнето цяла седмица, на втория ден дойде при мен и ме заговори! поглед към учите и въпрос: ти защо не ме харесваш а?
аз му казах, че нищо лично протягайки рака към задушието му, то не се дръпна, но настояваше за по конкретен отговор гледайки ме настоятелно директно в учите, аз го погалих малко и тръгнах да свърша нещо в кухнята, и след час два дойде много плахо и започна да ме души и да ме гледа, така около 15 минути и когато не му обръщах внимание, то се качи и седна на болния ми крак, там където си ме боли от години след операция на скъсано сухожилие и това беше направено с жест показващ намерението на нейно превъзходителство да ме приеме за приятел казвайки: от мен да мине.
Ами тялото му е топло, а крака ми се успокоява от топло, стоях неподвижен за да не стане и поемах някаква енергия която животното даваше с лекота и без разсъдъци, просто ме успокояваше.
За да не стане досадно дълго, ще кажа само, че вече сме много близки, чак децата вече ревнуват, те понякога са груби с него и го тормозят с прекалената си обич, то бяга от тях за да седне в мен и да мърка, а когато си идвам в къщи ме чака на вратата след като им се измъкне от ръцете с настоятелност, и вече знаят кога си идвам в къщи много преди да чуят ключовете ми.
