Един добър разказ за котките, мъркането и още нещо...
БЪДЕЩЕТО НА ИСТИНСКАТА КОТКА
Тери Пратчет
Ако сте готови да приемете теорията на Шрьодингер, то тогава всичко е цветя и рози — всъщност вероятно последният човек на Земята ще надникне от бункера и ще открие котка, която клечи и търпеливо чака някой да отвори хладилника.
Всъщност теориите не важат. Истинските котки оцеляват. Превърнали са оцеляването в изящно изкуство. Кое друго животно го хранят не защото е полезно или защото варди къщата, или пее, а защото, когато най-сетне се нахрани, добива доволен вид? И мърка. Мъркането е много важно. В мъркането е смисълът. Мъркането си струва и Страшилищата под леглото, и смрадта от време на време, и воя в четири сутринта. Други същества са наблегнали на големите зъби, дългите крака и прекалено щракащите мозъци, докато котките са се задоволили само със звук, който съобщава на света, че са щастливи. В голямото еволюционно надбягване мъркането е трябвало да бъде чифт циментови маратонки; вместо това то отредило на котките участ доста по-добра от очакваната, като имаме предвид доста нещастния летопис на отношенията на Човечеството с по-малките си братя. Котките са се научили да еволюират в свят, измислен принципно от природата, но на практика — от хората, при което са станали страшно добри в това. Мъркането означава: „Направи ме щастлив, и аз ще те направя щастлив.“ На рекламната индустрия й бяха нужни векове наред, за да загрее тази измамна истина, но когато най-после я загря, тя успя да продаде ужасно много Кукли-зелки.
На Истинските котки трябва да им признаете превъзходството.
Ако не го признаете, те само ще изчакат да ви видят гърба и сами ще си го вземат.
Но е хубаво да мислим, че бъдещето няма да се окаже толкова лошо, колкото хората предсказват, т.е. ако то случайно даже съществува, то сред куполите и тръбите на някоя орбитална колония, след стотици години, динамични хора с упорити брадички, хора, които знаят как да копаят руда на астероидите и тям подобни, пак ще стърчат пред биомодулите си и ще блъскат по пластмасова чинийка с лъжица.
И ще крещят „Зит!“ или „Уип!“, ако имат малко акъл в главата.
И такааа... Защо мъркат котките?
В хода на еволюцията мъркането вероятно е осигурявало някакво предимство на котките от гледна точка на естествения подбор. Повечето животни от семейство котки издават подобни звуци. Макар да допускаме, че мъркането е израз на удоволствие или средство за комуникация на котката с нейните малки, причина за него могат да бъдат разгадани въз основа на по-стресовите моменти в живота й. Котките ''предат'', когато са под напрежение или когато се възстановяват от травма. Така,че не винаги мъркането означава, че котката е щастлива или доволна.
Обикновената домашна котка мърка с честота между 22 и 44 херца. Специалистите установили, че тези вибрации спомагат за бързото възстановяване на котешките клетки.
Изводите били направени въз основа на факта, че всички котки мъркат непрекъснато, когато получат някаква травма. Така те регенерират увредените тъкани успешно, твърдят учените от Института за изследване на фауната в американския щат Северна Каролина.
Мъркането било полезно не само за мяукащите любимци. То лекувало и костната тъкан на човека. Затова хората, които имат писани вкъщи, оздравяват по-бързо.
Диапазонът на котешкото мъркане е разположен между 22 и 44 Нz. А човешкото ухо може да улавя звуци от 20 до 20000Нz. Учените предполагат, че котешкото мъркане задейства някакъв съживяващ механизъм, подобен на действието на ултразвука. Професор Клинт Рубин установил, че въздействието на звука в диапазона 20 – 50 Нz укрепва костите и засилва растежа с 20 %. Той направил експеримент като, като всеки ден оставял кафез с малки пиленца за 20 минути в помещение с котка. Тези пиленца се развивали по – бързо и костите им били доста по – здрави в сравнение с онези, които не се били срещали с котката.
Котката успешно повлиява и остеопорозата. Американският доктор Дейвид Парди, който изучава нарушенията в обмяната на веществата и костните заболявания, напомня, че скелетът на човека се нуждае от постоянно хранене и стимулиране. В противен случай той започва да губи калции и отслабва. Този учен смята , че котешкото мъркане е естествен начин за укрепване на нашите кости. Освен това да се съставят подходящи физически упражнения за възрастни хора, страдащи от остеопороза е доста сложно. Ако имаме такива проблеми много по – лесно е да си вземем котка у дома.
Още от най – стари времена хората знаят, че котките имат лечебни свойства. Неслучайно съвременните учени наблюдават с голям интерес и старателно изследват специалните умения на тези загадъчни същества. Ето как тези домашни лекари могат да ни помогнат да се чувстваме добре. Ако вземем на коленете си котка и започнем да я галим, ще забравим, че ни е мъчило досадно главоболие през целия ден. А това ще се случи, защото домашната лечителка има способността да нормализира кръвното налягане, което причинява болките в главата. Тя е способна да отнема от нас ненужната енергия и по този начин кара кръвоносните ни съдове да се свиват или разширяват според това дали имаме ниско или високо кръвно налягане.
Най – добре поглъща отрицателната енергия черната котка. След нея се нарежда огненорижавата. А писаната с пясъчножълт цвят може да ни тонизира. Сивата неутрализира емоционалните ни изблици и гневните ни избухвания и ни успокоява. А за най – лечебна се смята бялата котка. Неслучайно в Англия където анималотерапията е много добре развита, бяла котка може да се купи от всяка специализирана в тази област аптека като своеобразно лекарство. Мъркането на котето влияе благотворно за заздравяване на раните и укрепване на костната система.
Как ни въздейства мъркането на котките?
Според изследване на екип от английски учени, публикувано в сп. Current Biology, манипулацията на хората се извършва по време на мъркането - звуци, които хората традиционно възприемат като приятни.
Наблюденията са показали, че честотата на някои звуци, които котките включват в мъркането, съвпада с честотата на бебешкия плач, когато децата са гладни. По този начин човекът получава подсъзнателни импулси, които го подтикват да нахрани домашния си любимец. "Интересно е, че звукът се маскира в мъркане, което се възприема от нас като приятно", подчертава доктор Карен МакКомб от Центъра за изследване на звуковите комуникации между млекопитаещите при Университета на Съсекс.
"Подсъзнателно то предизвиква и чувство на тревога. Забелязахме, че това действа както на мъжете, така и на жените, но мъжете по-трудно възприемат детския плач, следователно и сигнала". Въпреки това обемът на сигнала, към който хората са "много чувствителни", се увеличава, когато котката иска да яде, сочат още данните от експеримента.