Автор Тема: Нацистката военна техника-мит или истина  (Прочетена 53778 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gil-Galadh

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 983
  • V to the A to the D-E-R
    • chigot.blogspot.com
Re: Нацистката военна техника-мит или истина
« Отговор #60 -: Октомври 03, 2007, 14:56:38 pm »
нее,развитието на човечеството е довело до развитие на методите за водене на война.
А силнит еприбягват до правилна употреба на насилието.

Неучастващият е окупиран....


Гудериан,донякъде си прав.
 Според мен идеята е да се замени надпреварата на войната с някаква друга надпревара,която също д аводи до напредък.
-Какво е дзен?  -Fire-water burn на Bloodhound gang chigot.blogspot.

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Re: Нацистката военна техника-мит или истина
« Отговор #61 -: Октомври 07, 2007, 19:24:35 pm »
Цитат
Според мен идеята е да се замени надпреварата на войната с някаква друга надпревара,която също д аводи до напредък.

Това всъщност е по-хуманния вариянт за развитието на планетата но отново под здравото ръководство на тайните общества като войните се заменят  с надпревара за колонизация на близките планети от слънчевата система като се започне с Марс и цялата енергия на човечеството бъде заангажирана в това направление. Но кой сценарий ще надделее ще видим  ;)

Неактивен Peacekeeper

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 131
Re: Нацистката военна техника-мит или истина
« Отговор #62 -: Октомври 07, 2007, 20:40:07 pm »
Интересен е въпроса са летящият диск "Kugelblitz"...
Дали наистина немците са имали напреднали гравитационни технологии в края на войната? Дали са кацнали на Луната и Марс? Използвали ли са "свободна енергия"?
Прочетох книгата, която Еон преведе за омега файловете. Само на едно не вярвам - извънземни. Имаги, но едва ли изглеждат по начина, по който са описани в книгата, и едва ли изобщо са дошли на Земята.
А за немската база в Антарктида мога да кажа, че има някаква истина. Щом адмирал Бърд е взел 4700 човека със себе си, значи е имало за какво.
В мисията до Марс е описано, че екипажа е бил германо-японски и е бил няколко десетки човека. Малко абсурдна ми се струва цифрата на хората, защото и до ден днешен совалките могат само 7 човека да качат на ISS, а ние говорим за средата на 40-те. Дори и да е имало такава мисия(50/50), екипажа е бил значително по-малък, а може и да греша :)

Много ми е интересно защо все още се говори за йонни, плазмени, и др. бъдещи ракетни двигатели, като няма да има смисъл от тях, при условие, че отдавна съществуват гравитационни? До колко още ще ги държат в тайна?

Неактивен ALive

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 106
  • :::::::swwxe20a40:::::::::::::
Re:Нацистката военна техника-мит или истина
« Отговор #63 -: Април 17, 2010, 12:30:59 pm »
Ето ви и клипчето по темата ,вижте :
:hi:
« Последна редакция: Април 17, 2010, 12:34:52 pm от ALive »

Неактивен dragonn

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 261
Re:Нацистката военна техника-мит или истина
« Отговор #64 -: Май 15, 2010, 01:55:21 am »
Космическата енергия Врил
10.10.2008

Към края на Втората световна война, при денонощните бомбардировки съюзническите пилоти се натъкват на странни пламтящи дискове. Освен силна светлина, те излъчват и мощно електростатично поле, което блокира електроинсталациите на двигателите и навигационните системи на самолетите. Американските пилоти докладват, че огнените дискове се “лепват” към бомбардировачите им и въпреки отчаяните им маневри, те неизменно ги следват на около 10м разстояние. Това е едно от тайните оръжия на Хитлер, за което говори и Ню Йорк Таймс. В броя си от 14 декември 1944 г. вестникът описва свидетелствата на очевидци, наблюдавали огнените дискове в небесата над Германия, Норвегия и Холандия. Заради пламтящия им ореол, пилотите ги наричат “foo fighters” (от френски – feu = огън).

Началото на екзотичните технологични разработки на германците се поставя още през 1919 година в Берлин, с основаването на езотеричното общество Врил (Vril Gesellschaft), известно също като Ложата на просветените. Основател е професор Карл Хаусхофер, директор на Института по геополитика към Мюнхенския университет. Негов ученик е Рудолф Хес – съмишленикът на Хитлер от зората на национал-социалистическото движение. Хаусхофер е чест посетител на Хитлер и Хес в затвора Ландсберг след неуспешния мюнхенски преврат от 1923 г. Там те провеждат дълги дискусии, повлияли за окончателното формиране на идеологията на Хитлер. От геополитическите теории на Хаусхофер той заимства идеята за завземане на жизнено пространство (Lebensraum), необходимо за развитието на “германската господстваща раса” (Deutsche Herrenvolk). Хаусхофер е въведен в окултизма от руския метафизик Грегор Иванович Гюрджиев. Като бивш военен аташе в Токио, Хаусхофер е изучавал Дзен-будизъм в японското тайно “Общество на Зеления дракон”, посветен е в тайните учения на тибетските лами и заема местото на починалия Дитрих Екарт като окултен наставник на Хитлер. Всред членовете на “Врил” са също Алфред Розенберг, Химлер, Гьоринг и д-р Морел (Morell), който впоследствие става личен лекар на Хитлер.

Обществото Врил съчетава политическите възгледи на Ордена на Илюминатите с индийския мистицизъм, теософията и Кабала. Името си получава от утопичния роман на англичанина сър Едуард Булър Литън (Edward Bulwer Lytton) “Врил – силата на идващата раса” (Vril – The Power of The Coming Race), публикуван за първи път през 1871 г. В него Литън описва подземна човешка цивилизация, технологично напреднала много повече от нас. Подземните свръхчовеци са овладели мощната енергия врил, която ги е направила богоподобни. Литън описва двойнствената физично-духовна същност на енергията врил, която освен чудовищна унищожителна мощ, придава телепатични, левитационни и лечителски способности на тези, които я владеят. Всички живи същества са проникнати от енергията врил, но използват само нищожна част от нея. Тайното общество вярвало, че който успее да овладее силата врил, ще бъде господар на себе си, на хората около него и на целия свят. Тази енергия се излъчва от Черното слънце – голямо кълбо от “първична материя”, което се намира в центъра на нашата планета и дава светлина на подземните хора. То става емблема на новото общество и може да бъде видяно на много асирийски и вавилонски свещени места. В продължение на векове Черното слънце е било почитано като източник на неизчерпаема и невидима за човешкото око, божествена вътрешна светлина. Членовете на обществото вярвали, че преди много хилядолетия цивилизацията, която сега обитава вътрешността на Земята, първоначално е живяла на повърхността, където сме ние сега. Водила е велика война с друга, извънземна цивилизация и вследствие на тази война се е пренесла във вътрешността на Земята. Според посветените от Врил, светът – такъв, какъвто го познаваме – скоро ще се промени и “господарите” ще излязат на повърхността. Ако хората не успеят да овладеят силата врил, да станат също “господари” и да се съюзят с подземните свръхчовеци, ще станат “робите” на торището, от което ще израснат новите градове. Това овладяване трябва да стане посредством метода на вътрешната концентрация, аналогичен на методите от окултните учения на йезуитите и тибетския будизъм. Считало се, че този метод е наследен от древните атланти и правилното му приложение би трябвало да реактивира силата врил, която дреме във всеки ариец, за да може арийската раса да доминира над останалите. Според Литън подземната цивилизация и арийската раса са преки роднини, тъй като произлизат от едни и същи прародители. Сър Литън е бил посветен розенкройцер и поради това членовете на обществото Врил считали, че романът е всъщност езотерично откровение относно реални факти, изложено под формата на социално-утопична фантастика и насочено към тези, които имат способността да го проумеят. Голяма почитателка на идеите на Литън е била и Елена Блаватска, която била повлияна от окултното съдържание на романите му, особено “Занони” и “Последните дни на Помпей”.

Врил-енергията е била известна на адептите от тайните общества през вековете под много имена – освен врил е наричана още чи (или ци) от китайците, астрална светлина, оргон (оrgone), одическа сила, охас (оjas), прана от хиндуистите, йешод (yesod) в Кабала, негативна ентропия, квинтесенция и др. Тя наподобява енергията на нулевия вакуум в квантовата физика. Занимавала е умовете на магьосниците и алхимиците през вековете, като бива интерпретирана от Литън в светлината на окултното възраждане и научния прогрес от края на ХІХ век. За първи път терминът “врил” се среща в трудовете на френския писател Луи Жаколио (Louis Jacolliot) (1837-1890 г.), френски консул в Калкута по времето на Втората империя. В тях той описва как е открил използването на врил-енергия от сектата джайни, която има милиони последователи в районите Мисор (Mysore) и Гюджерат (Gujerat) в Индия.

Един от най-големите за времето си ракетни експерти – д-р Вили Лей (Willy Ley), сътрудникът на Вернер фон Браун (Werner von Braun), който бяга от Германия през 1933 г., разкрива пред света съществуването на обществото Врил през 1947 г. Предполага се, че още през 20-те години обществото Врил е успяло да установи контакт с подземната човешка цивилизация, както и телепатична връзка с представители на извънземен разум, които посветили членовете на тайното общество в достиженията на техния философски, културен и технологичен прогрес. Изглежда, че с тяхна помощ и в сътрудничество с някои от водещите германски учени {Рудолф Шрайвер (Rudolf Schriever), д-р Рихард Мите (Richard Miethe), Клаус Хабермол (Klaus Habermohl)}, както и италианеца д-р Джузепе Белуцо (Giuseppe Belluzzo), членовете на Врил са първата група, направила опити за построяване на летящи чинии. Германският писател Йохан фон Хелзинг описва намирането на катасрофирала извънземна летяща чиния в Шварцвалд, чиято технология е заимствана от обществото Врил и съчетана с информация, получена чрез телепатична връзка от извънземни същества. Врил започва да работи върху конструирането на земни летящи чинии още през 1922 г. Летателните апарати на Врил са задвижвани от електромагнитния левитатор на инж. Шуман (W.O.Schumann) от Техническия университет в Мюнхен, използващ конвертора на свободна енергия на инж. Ханс Кьолер (Hans Coehler) в съчетание с вълновия генератор на Ван Де Граф (Van De Graaf) и вихровото динамо на Маркони (Marconi) за създаване на мощни въртящи се електромагнитни полета за преодоляване на гравитацията. Изпитанията често завършвали с катастрофи. Машините излизали извън контрол и започвали да се клатушкат и въртят около оста си, след което губели височина и се разбивали на земята. Частно финансираната експериментална дейност от 1933 г. нататък получава официална подкрепа, когато нацистите идват на власт. Фюрерът приветства възможността да разчита на алтернативна енергия за осъществяване на плановете си за световно господство. Зависимостта на германската промишленост от румънския петрол е ахилесовата пета на неговия режим, за което той много добре си дава сметка. За целта през 1935 г. в СС е създаден технически отдел Е-ІV (Entwicklungsstelle 4) за разработване на алтернативни видове енергия, с експериментална база “Хаунебург” в Хаунетал (Haunethal), северозападна Германия. В късната фаза на войната базата се мести в самолетната фабрика Арадо край Бранденбург. Изпитания са осъществявани и край окупираната от немците Прага. Различните разработки получават наименования JFM (JenseitsFlugMaschine), RFZ (RundFlugZeug), Haunebu и Vril. Всеки от тях има по няколко модификации, означени с цифри, прибавени към наименованията. В работата участват конструкторските бюра на Хайнкел (Heinkel) и Дорние (Dornier). Добилите популярност всред съюзническите пилоти “фуу файтърс” всъщност били безпилотните прихващачи WNF Feuerball (огнено кълбо), задвижвани от конвенционални ракетни двигатели, а електростатичното им оръжие под формата на пламтящ ореол било съвсем нова разработка на Месершмит. Пламтящите дискове създавали дискомфорт на янките от ноември 1944 г. до края на войната, като свалили 415 бомбардировача, всеки с по пет до осем души екипаж.

Причините, поради които тези революционни технологии не са приложени в реален въздушен бой са няколко. Независимо от по-напредналата им технология в сравнение с конвенционалните самолети, германците не са успели да намерят полезна за войната функция на летящите чинии, освен евентуално за разузнаване. Авангардните машини са страдали от недостатъците на всяка нова и неутвърдена технология. Мощните електромагнитни левитатори са били трудни за управление и изисквали сложна навигационна система, каквато тогава все още не е била разработена. Летящите дискове значително отстъпвали по маневреност на обикновените самолети, например Месершмит 109 или Фоке-Вулф 190, като можели да завиват само на 22½, 45 и 90 градуса. Монтираните експериментални оръдия опасно дестабилизирали полета на машината и съответно точността на стрелба била незадоволителна. Поради това били премахнати, а на някои модели били заменени с картечници, от които нямало особена полза. Независимо от тези недостатъци, към края на войната СС дали приоритет на Врил-разработките, защото чиниите можели да излитат и кацат без писта. Това обстоятелство било решаващо на фона на денонощните съюзнически бомбардировки, които правели тези маневри най-опасни за немските самолети, понеже летищата били сред най-приоритетните цели. За ускоряване на работата по усъвършенстване на новите машини СС преровили патентните бюра както в Германия, така и в цяла окупирана Европа. Всички инженери, способни да вземат участие в секретната програма, били принудени да го направят или направо арестувани – измежду тях са австриеца Виктор Шаубергер (Viktor Schauberger) и румънеца Хенри Коанда (Henri Coanda). Широко бил използван робски труд за изграждане на подземни хангари и за производство на части за машините. Любопитно е, че дори министъра на въоръжението Алберт Шпеер (Albert Speer) не е бил информиран за какви цели осигурява работна ръка. Само на висши офицери от СС били известни и задграничните складови, производствени и експериментални бази на Райха.

Освен пещерите и мините по цяла Европа, през 1937-38 г. нацистите задълбочено изследват и Антарктика в търсене на мистериозната дупка около Южния полюс, която се счита за вход към подземния свят. Предполага се, че тук нацистите са установили контакт със “свръхчовеците”, населяващи митичния “Град на дъгата”, като основали военна колония в Земята на кралица Мод, на която немците дават името Нова Швабия (Neu Schwabenland). Колонията има за цел укриване от войната на секретните Врил-технологии и последващото тяхно разработване. Там била изградена база за подводници, а през 1942-43 г. концлагеристи изграждат и подземен комплекс в планината Мюлиг-Хофман (Muhlig-Hoffman), наречен База 211. В района били открити горещи минерални извори и залежи от желязна руда, а достъпът до базата се осъществявал посредством подземен канал от базата на подводниците. През войната, особено през втората й половина, германски подводници често пътуват до Южния Атлантик, Южна Америка и Антарктика. За разлика от “вълчите глутници” на адмирал Дьониц, пътуванията на тези подводници нямат агресивен характер и старателно избягвали срещи с други съдове. Изглежда затова не им било обърнато навреме достатъчно внимание от съюзническото командване, доколкото изобщо били забелязани. Германците също така разполагат метеорологични станции по необитаемите острови между края на Южна Америка и полярния континент, както и метеорологични шамандури във водите на Антарктика. През 1942 г. в Украйна Службата на Общото СС (Algemeine SS) за “Раси и преселение” RuSHA (Rasse und Seidlungs Haupt Amt) започва да осигурява жени от арийски произход за нуждите на База 211. Подбрани са около 10 000 руси жени с добро телосложение на възраст между 17 и 24 г., както и 2 500 войници от Вафен СС (Waffen SS) на служба в Русия. Целта на начинанието е постоянно заселване на военната колония. Предполага се, че към края на войната – през март 1945 г. – последните товари с Врил-технологии са евакуирани там под ръководството на генерала от СС Ханс Камлер (Hans Kammler), който ръководи програмите за разработване на тайните оръжия на Райха. Две германски подводници, които края на войната сварва край бреговете на Аржентина, са заподозрени в превозване на товари и командири от СС към База 211. При предаването си на аржентинските власти, подводниците били празни, а екипажите им упорито отказват да разкрият товарите и местоназначенията си.

На 15 август 1945 г. президентът на САЩ Хари Труман издава указ за събиране (ограбване) на материали, касаещи германските високи технологии. На една от срещите на щатската Военноморска комисия (US Naval War Comission) през март 1946 г. се обявява създаването на програма с кодовото название “Проект Кламер” (Project Paperclip). Задача на програмата е “доброназорното” депортиране на германски учени в САЩ с цел по-нататъшно развитие на секретните германски проекти за строеж на дисковидни аерокосмически летящи обекти, използващи енергията врил. Въпреки значителния брой депортирани в САЩ учени, още през същата година, при изпълнението на програмата става очевидно, че над 2 000 германски и италиански учени, както и 4 000 техници от техническия отдел на СС просто “липсват”, а 54 германски подводници са в неизвестност. Въпреки че официално ги класира като жертви на войната, Вашингтон знае, че те не могат просто “да изчезнат” безследно и подозира известна част от тези “липси” като бегълци в Южна Америка и База 211. Под прикритието на следвоенната пропаганда за разкриване на военнопрестъпници, САЩ планират южноамериканска версия на Проекта “Кламер”.

Части на военноморските сили, водени от адмирал Ричард Бърд (Richard E. Byrd), провеждат мащабната Операция “Висок скок” (Highjump) по издирването и евентуалното конфискуване на германските високи технологии, евакуирани в Антарктика. Конкретната задача е претърсване на Нова Швабия за наличието на военна база, нейното завладяване или в краен случай унищожаване. В операцията участва един боен кораб и един самолетоносач. Първоначално е проведено въздушно разузнаване с фото- и видеозаснемане, както и замервания с магнитометри за откриване на магнитни аномалии под леда, но така Бърд понася първата загуба на няколко самолета. Те се натъкнали на вражеската отбрана, тъй като Втората световна война не е приключвала за автономната База 211. За период от няколко седмици американците претърпяват разгром, като понасят огромен процент загуби на жива сила и техника. Адмирал Бърд се завръща в Щатите далеч преди планирания осеммесечен срок на операцията. Върху случая е наложено “информационно затъмнение”, тъй като Вашингтон няма намерение да разсекретява операцията, независимо от резултата, а и загубата е неочаквана на фона на съвсем наскоро спечелената победа във войната. Тази загуба е още по-шокираща и поради зародилата се в американския народ илюзия за непобедимост и световно господство, основана на изобретената в САЩ атомна бомба, с помощта на пленен германски уран (превозван за японските съюзници на Германия) и ограбени германски технологични разработки.

Това е предисторията на съвременната уфология, разказана съвсем накратко. Статията няма претенции за всеобхватност и пълна достоверност, тъй като ограбената от съюзниците документация, касаеща германските високи технологии, продължава да бъде крита от световната общественост и едва ли ще я видим някога. Тези документи, заедно с депортираните германски учени, полагат основата на щатската секретна програма в границите на Зона 51 в местността Груум лейк, щата Невада – секретна ВВС база, чието съществуване и дейност правителството на САЩ отрича и до днес. Но каквато и да е обективната истина, предметът на дейност и достиженията на обществото Врил и до днес остават една от най-строго пазените тайни от господарите на Новия Световен Ред.
Автор: Иво Георгиев
http://molivche.com/
« Последна редакция: Май 15, 2010, 02:05:49 am от dragonn »

Неактивен dragonn

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 261
Re:Нацистката военна техника-мит или истина
« Отговор #65 -: Май 15, 2010, 01:58:45 am »
Тайното общество Туле
10.10.2008

Членовете на “Туле” бяха хората, към

които Хитлер се обърна в началото, и

които първи се съюзиха с него.


барон фон Себотендорф

Берлин, април-май 1945 година. От столицата на Райха вече са останали само димящи развалини. Под неудържимия натиск на съветската армия последните оцелели от Вермахта, СС, Народното опълчение (Volkssturm) и Хитлеровата младеж (Hitlerjugend) се бият храбро за всяка сграда, точно както и противниците им при отбраната на Сталинград 2½ години по-рано. Колко ли са били изумени съветските войници, когато в един храм в източните предградия най-неочаквано намират телата на около хиляда тибетски лами, всеки с кама, забита в корема?! И до днес не става ясно дали това е ритуално самоубийство или екзекуция, още повече, че никога този въпрос не е коментиран официално. Както и да е, въпросът всъщност бил:

Какво са правели те при нацистите?

Най-напред нека да стане ясно едно нещо. Заблуден е всеки, който си мисли, че нацизмът е измислен от Хитлер и основно представлява простаци, пардон, щурмоваци с кафяви ризи, които издигали клади от книги и разритвали с ботушите си разни (добри) демократи и евреи по немските улици. Зад този лумпенизиран образ на “фашагите”, наложен на света от победителите във Втората световна война, всъщност стои много дълга и сложна предистория. А това, че щурмоваците (Sturmabteilungen) са били лумпенпролетариат и дори Хитлер се отървава от тях – то е самата истина, но не е предмет на настоящата статия. Нацизмът не се появява единствено вследствие на недоволството на немския народ от Версайския диктат. Причините и идеологическите му корени са далеч назад както в традиционната, така и в езотеричната история на човечеството. Тази статия има за цел да хвърли светлина само върху един от многото аспекти на нацизма, без излишни емоции и клевети, тъй като е много лесно и непочтено да се оплюват и осмиват победените във всяка война.

В края на ХІХ и началото на ХХ век в Германия и Австрия процъфтявали различни езотерични общества, стремящи се да положат основите на възродената германска идентичност. Мистичното общество, което издига Хитлер, се нарича “Туле” (Thule Gesellschaft). Появява се в Мюнхен през 1918 г. като баварски клон и политическо лице на основания в Берлин 6 години по-рано таен “Орден на германците” (Germanenorden). Както и останалите затворени пангерманистки общества от това време, клубът се стреми към осъществяване на идеала за обединен и силен германски райх и има категорични антиеврейски и расистки възгледи. Освен историческите особености, като основа за тях служи и старото противопоставяне между слънчевите сили на светлината, представени от русите, светлокожи арийци и злите сили на мрака, олицетворени от по-тъмните семитски народи. Подобен дуализъм изповядвали ученията на манихейците в Персия (ІІІ-ІV в.) и катарите в Западна Европа (ХІ-ХІІІ в.). Идеологическата база за пангерманистката кауза в по-ново време се формира още през ХІХ век с публикуваните от френския граф Артур дьо Габон “Изследвания върху неравенството на човешките раси” (1853 г.), “Основите на ХІХ век” от английския философ сър Хюстън Стюарт Чембърлейн (1899 г.), както и с многобройните трудове на немския публицист Теодор Фрич. Всички те изтъквали превъзходството и чистотата на германската раса и заклеймявали евреите и негрите като дегенерати. Нацистката идеология намира подкрепа и в епохалния труд на Чарлз Дарвин, чието пълно заглавие съвсем не е толкова известно: “Произход на видовете посредством естествения отбор, или запазването на привилегированите раси в борбата за живот”. Мотото на клуба е: “Помни, че си германец. Пази кръвта си чиста!”. Основател е Рудолф фон Себотендорф – богат интелектуалец, посветен в тайните на окултни учения като ислямски мистицизъм, алхимия, розенкройцерство, масонство и кабализъм. Същият купува закъсалия мюнхенски вестник “Наблюдател”, който малко по-късно става официален печатен орган на нацистката партия под името “Народен наблюдател”. Допуснати до членство са 250 влиятелни личности от Мюнхен и 1500 от цяла Бавария – журналисти, поети, професори и офицери от армията. Тук срещаме хора като идеолога Алфред Розенберг, Рудолф Хес (впоследствие главен секретар и адютант на Фюрера), юриста Ханс Франк (бъдещият генерал-губернатор на окупираната през ІІ Св. война Полша), политика Рудолф Горслебен – редактор на седмичника “Германска свобода” и Дитрих Екарт – журналист, поет и драматург. Официалната цел на патриотичното общество е изучаването на старата германска литература и популяризирането на нордическата култура. Седалище на “Туле” стават няколко етажа от мюнхенския хотел “Четирите сезона”. Членовете посещават лекциите на писателя и политически теоретик Готфрид Федер, лекциите по старогерманско право на Йохан Херинг, както и организирания от Валтер Нойхаус “Кръжок за възраждане на северогерманската цивилизация”.

Организацията получава името си от легендарния остров Туле, описан от римския историк Полибий (около 150 г. пр. Хр.), “на 6 дена плаване северно от Оркадите” (Оркнейски о-ви, Шотландия), който е наблюдаван при пътешествие на Питей в края на 4 в. пр. Хр. За съществуването му свидетелства и Плиний, който в своята “Естествена история” казва, че “Туле е най-далечната от известните ни земи” и че “там по време на лятното слънцестоене няма нощ, докато през зимното властва мракът”. Според римския историк и писател Тацит “там океанът е скован” и “последните отблясъци на слънчевия залез остават до изгряването на новия ден”, а същото споменава и посветеният в окултизма Плутарх. Подобно на Атлантида, този остров бил център на високоразвита цивилизация. По неизвестни причини тя изчезнала преди около 6100 години, вероятно вследствие на някакъв катаклизъм. Тулистите вярвали, че не всичките й тайни са безвъзвратно изгубени. Тези, които са останали, се пазят от древни, високоинтелигентни същества (аналогични на Учителите от теософията и от религията на Бялото братство). Тези свръхсъздания обитават вътрешността на Земята, която всъщност е куха (!) и са оригиналните “нордически свръхчовеци”, от които произлизат арийците. Истински посветените хора биха могли да установят контакт с Учителите посредством магично-мистични ритуали, при което да бъдат надарени от тях със свръхестествена сила и енергия. Целта на посветените била посредством тази енергия да създадат раса от свръхчовеци, която да изчисти Земята от всички “по-низши” раси.

Тулистите се вдъхновявали от Тацит, който през 98 г. сл. Хр. в съчинението си “Германия” описва как войнствените и непокварени тевтонски племена, предвождани от Арминий, сразили легионите на упадъчните покварени римляни в епична битка през 9 г. сл. Хр. всред горите на Тевтобург. А когато през ІХ в. езическият саксонски принц Хайнрих се стремил да основе независима от франките германска държава, той открил и превел древни източни ръкописи, от които научил, че неговият народ е пряк потомък на Туле.

Далеч извън рамките на тайното общество била разпространена вярата в космологията на Ханс Хорбигер – “учението за вечния лед” (Welteislehre), намерило стотици хиляди поддържници в Третия Райх. Социологическо проучване, проведено през 1953 г. от Мартин Гарднър, показва че последователите на Хорбигер в Германия, САЩ и Великобритания наброяват повече от милион. Според него преди около 15 милиона години близо до Земята преминала огромна луна, чиято гравитация предизвикала появата на нашите прадеди – гигантите, живеещи всред лед и сняг. Същите гиганти, за които свидетелстват както древните исландски и норвежки саги, така и Библията (Битие 6:4), не са изчезнали, а само са заспали. В “Песента на нибелунгите” те спят под тевтонските планини, а според теософията на Елена Блаватска арийците са раса от свръхнадарени хора, които оцелели при катастрофата на Атлантида и тяхното висше познание останало незасегнато. В “Тайната доктрина” Блаватска твърди, че те спят в тайни пещери в Тибет, а посветени в тайната са тибетските лами.

Нацистките интелектуалци и водачи били привлечени от тайните тибетски учения, достигнали до Запада. Посветените членове на пангерманистките общества вярвали в езотеричната история на света, а тя е съхранена в най-непокътнат вид именно в архивите на тибетските манастири. По тяхна покана, тибетските лами пристигат още през 1929 г. в Германия и основават храмове в Берлин, Мюнхен и Нюрнберг. По всяка вероятност е имало тайни срещи между висшите нацисти и техните духовни водачи. От Тибет, още при основаването си, “Туле” възприема за свой символ свастиката, допълнена с кинжал и дъбови листа.

За да видим конкретната роля на “Туле” в политиката, нека проследим накратко историческите събития:

На 3 ноември 1918 г. в Германия избухва червена революция. След два дена в Мюнхен евреинът-комунист Курт Айзнер обявява създаването на Баварска социалистическа република (по това време Бавария все още е самостоятелна държава) и крал Лудвиг ІІІ бяга в Австрия. Четири дена по-късно, когато безредиците вече са обхванали цяла Германия, в Берлин водачът на социалистите Шайдеман обявява създаването на Германска съветска република, а кайзер Вилхелм ІІ абдикира и бяга в Холандия. Два дена след това Германия капитулира в Първата световна война. На 1 януари 1919 г. в Берлин се основава Германската комунистическа партия. На 6 януари тълпата, подстрекавана от комунистите, започва масови опустошения и терор на завръщащите се от фронта офицери. Не закъснява и противодействието на крайнодесните – след пет дена там пристигат доброволческите отряди “Балтикум”, “Оберланд” и “Стоманените каски” (Stahlhelm). Само за седмица те помитат отрядите на спартакистите в жестоки улични сражения с картечници и огнехвъргачки. Разстреляни са червените водачи – евреите Карл Либкнехт и Роза Люксембург. Революцията в Германия е потушена, а в това време радикалните мерки на Айзнер в Бавария успяват да настроят срещу него както десните, така и левите сили. Така той губи изборите на 15 януари, а шест дена по-късно го убива бивш офицер от гвардията на Лудвиг ІІІ. Това предизвиква острата реакция на комунистите, които на 7 април обявяват Баварска съветска република по подобие на обявената от Бела Кун в Унгария на 20 март. В Мюнхен настъпва хаос. Тогава “Туле” се превръща в таен център на съпротивата и финансира антикомунистически курсове и семинари в Мюнхенския университет. На тях е бил изпратен за обучение и завърналият се от фронта Хитлер, все още неизвестен. “Туле” инфилтрира тайни агенти в комунистическите въоръжени формации и трупа оръжие и амуниции за контрареволюция. Клубът организира и екипира гореспоменатите доброволчески отряди “Оберланд”, създава и контролира Германската социалистическа партия (на Бавария). Избягалото в Бамберг законно баварско правителство моли за помощ Берлин, където бързо биват мобилизирани 30 000 души начело с генерал фон Òвен. Когато разбират за това, комунистите в Мюнхен започват масови обиски, арести и екзекуции, седем от които – на благородници от “Туле” (30 април). Именно общественото възмущение от тези екзекуции настройва баварците в подкрепа на нацизма. Въпреки взетите от комунистите мерки, както в Берлин, така и тук късметът им не проработва, за разлика от Русия. Пет дена – от 28 април до 2 май – са нужни на фон Òвен и “Оберланд” за да ги разгромят с картечници, огнехвъргачки, миномети и артилерия. Всички опознати като комунисти са разстреляни, включително водачите им – морякът Егелхофер и евреите-руски емисари Левин-Нисен, Акселрод и Левиен. Настъпило е времето на Ваймарската република (1919-1933 г.), а подписаният на 28 юни Версайски диктат предизвиква политическия възход на нацизма.

За да популяризира идеите си всред пролетариата и да противодейства на марксизма, още през ноември 1918 г. “Туле” формира Политически работнически кръг, начело с Карл Харер. Той знае, че работниците не биха възприели идеи, предложени им от привилегированите класи и затова използва механика Антон Дрекслер. На 5 януари 1919 г. Дрекслер става лидер на произлязлата от средите на този кръг Германска работническа партия (DAP). През септември с.г. младият Хитлер отива на сбирка на нейните членове и импровизирано произнася силно емоционална реч. Тя впечатлява тулистите и Дрекслер го кани в управителния комитет като отговорник за пропагандата. Хитлер попада на точното място, а “Туле” имат нужда точно от човек като него. Доброволец от войната, патриот, антисемит и силен оратор, той е идеалният кандидат за политически водач. Следващата година Хитлер застава начело на партията, която преименува на Национал-социалистическа германска работническа партия – НСГРП (NSDAP). Въпреки че така и не става член на “Туле”, а е само слушател на техните сбирки, там той попада под влиянието на Рудолф Хес и особено на Дитрих Екарт – автор на прочулата се по-късно фраза “Германия, събуди се!” (Deutschland Erwache!). Последният става негов окултен наставник, на когото по-късно Хитлер дори посвещава “Моята борба”.

Неуспешният мюнхенски преврат на Хитлер от 1923 г. предизвиква разцепление в “Туле”. Основният повод е членството в тайната организация на хора от забранената тогава НСГРП и опасността от евентуално привличане на вниманието на властите върху дейността и. След 1926 г. активността на “Туле” намалява. Разбира се, съживява я нацисткия триумф от януари 1933 г. – сбирките в “Четирите сезона” стават по-мащабни отпреди, но са разтърсвани от раздори. Твърдолинейните членове не могат да приемат “деградирането” на езотеричното общество до социален клуб и този път “Туле” окончателно се разпада. Конспиративната природа на клуба силно се различава от масовия националсоциализъм на Фюрера. Редки са случаите на присъединяване на ветераните-тулисти към НСГРП. Политическите им възгледи клонят повече към платформата на Германската социалистическа партия, която обаче е абсорбирана и радикализирана от Хитлер. Аристократичната атмосфера на “Четирите сезона” и дискусиите за германската идентичност отстъпват место на мащабните нощни факелни процесии.

Третият Райх забранява дейността на всички ненацистки тайни общества – масони, ротарианци и други подобни. Нещо повече – ограничава влиянието дори на бившите и настоящи членове на пангерманистките затворени общества (считани за масоноподобни). Въпреки че са оставени в редиците на НСГРП, завинаги им е отнета възможността да заемат ръководни постове. Окултната традиция в Третия Райх се поддържа основно от СС (Schutzstaffeln), чийто водач Хайнрих Химлер също е бил член на “Туле”. През 1935 г. в рамките на СС се създава отдел за окултни изследвания – “Наследството на прадедите” (Ahnenerbe). Задачата на отдела е да осигури научни, антропологични и археологични доказателства в подкрепа на теориите на “Туле”. Организирани са многобройни експедиции по света – за изучаване на индианската медицина в Южна Америка, за откриване на изгубената Атлантида и др. – точно като в трилогията на Спилбърг за Индиана Джоунс. Най-много обаче са експедициите до Тибет, които продължили в търсене на митичните градове Агарта и Шамбала практически без прекъсване чак до 1943 г.
Автор: Иво Георгиев
http://molivche.com/
« Последна редакция: Май 15, 2010, 02:06:19 am от dragonn »

Неактивен bai_lun

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 143
Re:Нацистката военна техника-мит или истина
« Отговор #66 -: Септември 09, 2011, 15:22:44 pm »
Летящите чинии на Хитлер
Към края на войната системните въздушни удари на съюзническата авиация срещу германските летища карат германците да търсят алтернативно решение.
Те почват да използват необорудвани летища, но те не са подходящи за реактивните самолети и за бомбардировачите.
Германските авиоинжинери започват да работят над апарати с вертикално излитане.
Така се появяват проектите на летящите дискове, които са толкова исвесни сред уфолозите.
Германските летящи диск са големи колкото среден или тежък бомбардировач, но не липсват и по-малки модели.
Въоръжени са с подвижни авиационни оръдия и картечници като на бомбардировачите.
Имали три вида дискове според двигателите им. Едните са с ракетни двигатели, но те са неикономични. Другите използват турбовентилаторни двигатели. Подемната тяга се създава от голям тубовентилатор като при съвременните кораби на въздушна възглавница. Германците ползват два вентилатора на една основна ос въртящи се в противоположни посоки за да не се завърти самата летяща чиния.
Третите са дискообразни вертолети като Фау 7(Фоке-Вулф 500"Кълбовидна мълния") Под силнобронираната пилотска кабина били поместени въртящите се лопатки на голям турбовинтов двигател. Корпусът тип летящ диск имал два въздухозабойника в горната и долна предни частни на фюзелажа. Въоръжение на "Къбовидната мълния" било шест оръдия 20-мм и четири 220мм ракети НУРС.Фау 7 бил многоцелеви, прихващач, унищожител на танкове, разузнавач.

За ракетните дискове се знае, че равивали скорост до около 2200км/ч, но харчели много гориво и имали по малък обсег.
За турбореактивните дискове се знае, че имали скорост до около 700км/ч.

Недостатъци на летателните машини от типа летяща чиния е по-лошата аеродинамика сравние със самолета, за това летящите чинии са по-бавни от самолетите.
Например съветския транспортно-десантен самолет с формата на летяща чиния, който може да превозва 1300 души е с макс.скорост едва 500км/ч.


За германците обаще не било от голямо значение, че летящия диск е по-бавен от реактивните им самолети, тъй като съюзническите витломоторни самолети вдигали около 700км/ч. Толкова била и скоростта на летящите им чинии, но те били с вертикално излитане.


Успешната летяща чиниия по възможности би приличала на херикоптер: вертикално излитане и кацане, зависване на място във въздуха.
При наличие на самолети от същия клас използването на тромавите летящи чинии не е опрвадано. Хеликоптерите например са по-евтини и по надеждни от тях, а самолетите са по-бързи. Днес има и самолети с вертикално излитане.


<a href="http://www.youtube.com/v/Xm7_PPE-8nk?version=3" target="_blank" rel="noopener noreferrer" class="bbc_link bbc_flash_disabled new_win">http://www.youtube.com/v/Xm7_PPE-8nk?version=3</a>

За изпитанията на летящи чинии се говори, че са някъде в периода на 1945г.
В края на войната германците не са имали време дори да са довърпили проекта да произведат повече летящи чинии и вероятно са имали много малко от тях.

Какво става с тях, не се знае. Ако германците не са имали готова лещяща чиниия и проекта е бил изостватен поради невъзможност да се справят с техническите проблеми като стабилността на летящия диск в полет, екперименталните модели може да са били претопени за метал.
Ако проектът е бил завършен готовите летящи чинии, малко на брой, може да са били унищежени във войната или да са били пратени на предполагаемата база 211 в Антарктида.
Във всеки случай историите за "антигравитационните дискове" на Хитлер са фантастика. Това са били ковенционални летателни апарати с нищо не превъзхождащи днешните самолети и вертолети.

 

« Последна редакция: Септември 09, 2011, 15:51:58 pm от bai_lun »
Тук съм за да разговарям с философи, овце си имам!

Неактивен bai_lun

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 143
Re:Нацистката военна техника-мит или истина
« Отговор #67 -: Септември 09, 2011, 16:35:27 pm »
Германците имали завидни умения в построяването на подземни убежища - например прословутото "Орлово гнездо" на Хитлер и подземни заводи. Без подземните заводи Райхът не би издържал до 1945г. В тях прозвеждат всичко: синтетичен бензин, боеприпаси, снаряди, машини, самолети и дори прочутите ракети Фау 1 и 2.
База 211 е откъсната на голямо разтояние от Райха и е била пригодена да съществува автономно. Собствени източници на храна, най-вече антарктически риболов и животни - тюлени, пингвини и др. Собствени мини и сонди за добив на суровини и промишленана база за преработка и производство на всичко необходимо.

Вероятно тук започва производството на последните модели оръжия на Райха и довършването на недовършените оръжеини проекти след капитулацията на Германия.
Колонията била малка, но много добре въоръжена. Подводници, Реактивни самолети и ракети, на които по онова време останалите страни могат само да завиждат. Като прибавим към това тактическите ядрени оръжия, чието производвоство вероятно продължава в Антарктида, "Нова Германия" е била непревземаема. Особено като се има предвид, че враговете трябвало да дойдат по море.
Вероятно е довършена германската балистична междуконтинентална ракета. В края на войната вече е била готова и изпитана нейната втора степен. С комбинацията й с ядреното оръжие на Райха, база 211 ставала световна ядрена сила.
Тази секретна колония е създадена като последно убежище на Райха в случай на поражение.
Някои от лидерите на Райха изчезват безследно като Мартин Борман - вторият след Хитлер. МОСАД и други много са търсели Борман, но не откриват нищо.
Самият Хитлер също вероятно инсценира смъртта си. Убит е негов двойник и тялото е изгорено за да не открият съюзниците разликата. А Хитлер сигурно като Борман бяга в Антарктида с подводница.
След войната не липсват опити за превземане на това последно убежище на нацизма. Обаче изправени пред тази неочаквана сила САЩ предпочитат са сключат мир излезлите от играта нацисти и да се насочат срещу новия си съперник са световната хегемония - СССР. Всъщност САЩ сключва съюз с  нацистите срещу СССР.(Още веднага след капитулациата на Германия през 1945 САЩ масово вербуват нацисти за борбата си срещу СССР, за предстоящата Студена война)

Преди 60 години  - на 3 март 1947 г., е прекратена най-неочаквано и внезапно вероятно най-голямата в историята на научните изследвания експедиция. Неин ръководител е американския адмирал Ричард Бърд. Водената от него флотилия се отправя в края на 1946 г. към Ледения континент. Операцията е известна под кодовото наименование "Висок скок". Под командването на адмирала се намират един самолетоносач, 13 кораба от различни типове и 25 самолета и вертолета. В състава на експедицията са включени 25 учени, много офицери и… 4 100 морски пехотинци! Не е известно за какво им е на учените цялата тази армия, но факт е, че този регион от Ледения континент, е известна като Земя на кралица Мод. На германските карти обаче тази област е означена като Нова Швабия.

Следващата пролет - през май 1948 г., на страниците на европейското сп. "Бризант" излиза сензационна статия за провала на американското начинание. В нея се казва, че изследването било прекратено поради "жестоката съпротива на врага". В "Бризант" пише още, че по време на експедицията американците губят един кораб и 4 бойни самолета. Други 9 били изоставени на леда, тъй като не били годни за използване. Пак според "Бризант" в Антарктида загиват и десетки морски пехотинци.

Между документите е открит и един рапорт на Дьониц, в който адмиралът радостно споделя: "Моите подводничари откриха един истински земен рай!"  През 1943 г. гьобелсовата пропаганда също тръби, че "Германския подводен флот се гордее с това, че на другия край на света е създал за фюрера непревземаема крепост."За да не бъде разкрит подземния град германците торпилират всеки чужд кораб, дръзнал да се появи край бреговете на Земята на кралица Мод. От 1939 г. нататък започва строителство на секретния подземен обект под кодовото название "База-211" и колонизирането на Нова Швабия. За снабдяването на "База-211" адмирал Дьониц отделя 35 от най-големите германски подводници, които са преоборудвани за транспорт на големи товари. Според полковника от американското военно разузнаване Уендъл Стивънс към края на войната немците построяват и 8 големи товарни субмарини. Всички те са пуснати на вода с една единствена задача - да осигуряват снабдяването на "База-211".

С германския подводен флот в Антарктика са транспортирани и водещи немски учени с целите им семейства и хиляди военнопленници за работна ръка. Между пасажерите има и стотици добре подбрани младежи и девойки от организацията "Хитлерюрген" за бъдещия генофонд на "чистата арийска раса".

Хитлер се спасява с  "Конвоя на фюрера"?
"Конвоя на Фюрера" - това е названието на флотилия от 35 елитни подводници от клас U, които качват в края на войната от пристанището в Кил множество добре опаковани сандъци, след което се отправят в неизвестна посока. Известна е съдбата само на две от тези субмарини. Една от тях - U-530, потегля от Кил на 13 април 1945 г. под командването на 25-годишния капитан Ото Вермаут. На борда се намират реликви от Третия райх, личните вещи на Хитлер и пътници с бинтовани лица. Подводницата доставя товара си в Антарктида. Втората подводница U-977 потегля малко по-късно по същия маршрут под командването на Хайнц Шефер. През лятото на 1945 г. (на 10 юли и 17 август) двете подводници влизат последователно в аржентиското пристанище Мар-дел-Плата, за да се предадат на местните власти.
 Известно е, че подводниците от този тип имат продължителност на плаване от най-много 7 седмици. Екипажите и на двете подводници изглеждат много добре, а няколко моряка хранели с консерва сардина гларусите, докато чакали аржентинския стражеви катер, за да ги конвоира. По време на последвалите не много сериозни разпити така и не станало ясно къде са били подводниците в продължение на цели 3 месеца.


« Последна редакция: Септември 09, 2011, 16:36:29 pm от bai_lun »
Тук съм за да разговарям с философи, овце си имам!

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27