точно така, имах предвид наглед обратната страна на твърдостта и необяснимата категоричност в изказването на гил галад. има известна "Аз-ност" в духовната същност до определени нива на проявление и въплътяване във формата, която, сравнена с егото си е направо безплътна. А на други, още по-първични нива, има индивидуализация без да има "Аз". Обикновено в мистичната литература като истинския аз се определя душата, а като индивидуализация без обуславяне - висшия ум (будхи), висшата същност, нирвана и тн (по-абстрактните изказвания го определят като модус на самоустановеност без проявление или съществуване).
много съвременни системи разделят нещата на две - негативно его и положително его (личността - за справка "персона" от гръцки означава маска и душата - обусловеното проявление).
психологията, макар да зове себе си "наука за душата" няма концепция или наченки на разбиране за душата. психологията разглежда психичните процеси само от болната им страна или като степени на някакво изкривяване без да има реална база какво е нормално. много често при старите школи, които вече рядко се споменават като източник на дълбоко разбиране, има пълно припокриване между обществения морал и психичното здраве - за справка фройд (крайно консервативно разбиране на личността и юнг (в чието леко бунтарско поведение и склонност да се различава от учителя си мнозина днес продължават да откриват своите истини или поне интерпретират неговите лекции и разбирания от гледна точка на съвременните отношения или дори често - като какво им се иска да е казал).
иначе няма източно учение, което да се е спряло на идеята - егото е нещо велико, трябва да го разберете и да го развиете - по-скоро е - вие сте нещо велико и безгранично - трябва да разберете себе си и да се развиете, като осъзнаете, че не сте личността си - не сте своето тяло, не сте своите мисли, не сте своите емоции.