За Егото

[Bell]

Егото е термин натрапен от евреин, който термин не ми е близък.[ Като казвам Его имам предвид общоприетото значение, което му се придава, каквото и да е то в цялата си странност, и ще се абстрахирам от тясно психологическата терминологическа обосновка, която служи за теоритическо обозначение и структуриране (ид, его, супер-его)!] С това понятие се спекулира доста и се програмира манталитета дори на уж “зрящи” хора в една, според мен, вредна посока.

Не вярвам в пълното отрицание на егото и съответно в пълното себеотрицание. Тази тенденция добре се вгнездява в съзнанието и подсъзнанието на човека от векове наред особенно с появата на християнството. Робската култура обаче някак не ми е присъща, тъй като старобългарския зов е по-силен. Моите предци са били горди и достойни хора. За мен това е показателен пътеводител, който намира сходство с моите възприятия и мироглед. Нека повторя, че това понятие “его” не ми харесва и не ми е близко, но ако го приема за временна патерица в някак бедната ми вербална способност да предам усещането си за Азът, то ето какво мисля:

Да, определено човек не трябва да е роб на егоцентризма и да е егоманияк, но не трябва и да изпада в плен на себеотрицанието. Според мен, Достойнството е мярката за баланса между двете крайности на Азът – егоцентризма и себеотрицанието. Аз лично смятам, че няма по-важно нещо от балансираната интеграция на многоликият Аз, за това не приемам и няма да приемам раболепното себеотрицание. Дори, когато то се отнася до себевъзприемането на материялната ни същност или духовната такава. В крайна сметка ние сме тук и сега, такива каквито сме – материялни и духовни. За мен е грешно същността ни в този свят да бъде поляризирана и възприемана като една или друга – тя е съвкупност от разностранности и не мисля, че хармонията може да се постигне, ако отричаме една от многостранностите ни. А хармонията и баланса, според мен, са нужни на човека, за да бъде пълноценен.

Да се върна на егото. Какво е това его? Себелюбие? Себеусещане? Аз? Всъщност има ли по-добра дума, с която да се обозначи Азът от Аз? Егото няма място тук и вече започвам да се изпълвам с подозрение към този термин, тъй като не го чувствам свой, толкова колкото цялата социялна, религиозна и морална псевдо-култура, която ми се натрапва от рождението ми от социума, чиято цел е да отричам Азът в една или друга форма и съответно в пълното му единство! Да, културата и моралът, които ни се насаждат дори в “псевдо-духовните среди” е култура на себеотрицанието и разложението на Азът – анти-цялостта му!

Очевидно е, че на човекът му се пречи да бъде цялостен, уединен и да възприема себе си в своята многоаспектност като духовно-материялно същество с цел в един духовно-материялен свят! Смятам, че отрицанието на някое от състоянията на човешкото съществуване и битие е осъкатяване на Азът, като например крайния материялизъм или крайната “духовност”, крайния егоцентризъм или крайното себеотрицание! А черешката върху тортата е отрицанието на човешката ни същност. Дали сме човеци във вечността за мен няма практическо значение в момента. Щом сме човеци сега, значи точно като такива трябва да преживеем това, за което сме тук в този свят! (Абстрахирам се от понятието “време” и възприемам като “сега” съзнателното ми състояние и съществуване в този свят и в тази същност.) Само, че въпросът с повишена трудност е – какво е човекът? Натрапват ни идеята, че човекът е един нищожен материялен паразит, а някои подло спекулират с извънземната същност на човека с цел да подведат съзнанието на човека в определена посока и в определена схема, която пак опира до себеотрицанието! А замисляли ли сте се защо? Кому е нужно себеотрицанието, което ни се внушава? Само на някой, на който му трябват роби! Човекът е “ослепен”, за да не вижда и не възприема себе си в цялостта си и съответно в същността си, за да не може да отключи и разгърне пълния си потенциял и да борави с него независимо!
Още повече Его е понятие с някак различен нюанс от Аз, което предполага едно допълнително значение и една двойна същност на Азът – Аз и Его. Самото присъствие на понятие като “Егото” в психиката ни е метод за разбиване на хармоничното ни, пълноценно и единено себеусещане и самосъзнание, или по-точно казано – цялостта на Азът.

И така, не знам какво е това Его...чуждо ми е и смятам понятието за паразитно и низко! “Егото” като понятие и като мисловно-психологическа матрица се ползва спекулативно, за да бъде приучен човекът да следва и застъпва нечии чужди стереотипи, било то от себелюбие или себеотрицание, било то, за да ни похвалят или, за да се успокоим, че се класираме за отредената ни от някой друг роля!

Докато вкарваме съзнанието и психиката си в тази схема ще сме роби на налаганите ни системи! Стига вече!На мен ми втръсна да ми вкарват такива паразити в главата!
Няма да отричам никакво Его, няма и да го възхвалявам, защото при мен няма Его – има само Аз!

[Bell]

"Егоистичната любов и това, че сме си най-обикновени същества."

Всичко опира до оценките. Какво значение има дали сме полубожествени или обикновени? Ние сме ние, каквито и понятия да си раздаваме. А и спрямо какво? Защо трябва понятието "съвсем обикновени" да има негативна конотация, а "полу-богове" положителна такава? Какво значение има? Това е слабост, да имаш нужда да оценяваш и възприемаш себе си според някакви подобни празни понятия, чийто потвърждение търсиш в нечии чужди очи или писания?

А какво е това "егоистична" любов? Защо човек да не обича себе си, децата си и половинката си? Любовта към половинката е различна от любовта към децата, от любовта към домашните любимци, от любовта към живота, от любовта към другите живи същества и природата на чисто сетивна основа. Няма смисъл да се хомогенизира, за да ти стане ясно, че любовта си е любов и е все положителна. Нека не се бърка обсесията към себе си с любовта. Човек явно има нужда да сведе до едно общо понятие любовта, за да я разбере и разпознава?! Любовта е хубава каквато и да е, дори "егоистична". Може ли любовта въобще в който и да е аспект да има негативна конотация? Що за психопатия и криворазбиране на любовта е това?!

Това за мен си е чиста промивка на мозъка! Ето това е нагледен пример за негативното влияние на малумните производни понятия на егото.

Естествено е, че любовта, която изпитва даден човек извира от него и е обвързана с него и обичта към себе си. Човек, който не обича себе си не може да обича околните. Защо да не обичаш себе си? Що за добродетел е да отричаш любовта в каквато и да е форма просто защото е обвързана с теб самия и някой някъде е казал, че това е порочно - ами с кого да е обвързана, при положение, че ти я генерираш, даваш и получаваш?


Въобще като цяло навсякъде господства някаква много странна психическа настройка относно себеусещането и себевъзприемането, която ми се струва напълно патологична!

[Bell]

Явно ранените мъже, които не могат да се справят с безсилието и с болката си вътре в себе си имат нужда да търсят външен цяр, а той е - да принизяват жените, източникът на болката, за да могат да намерят външно оправдание на личния си провал и да почувстват някаква убедителна утеха. Това е доста жалко според мен, но все пак е твърде разпространен феномен в патриярхалния свят, за да бъде нещо ново това, което се развива в тази тема!

Интересно ми е този тип мъже как биха отговорили на този въпрос: Има ли духът пол? Духът, който се проявява в мъжа или в жената не е по-малко дух в единия или в другия. Според мен хора, които се асоциират първо с пола си, а после с духа си, спекулират твърде безплодно с понятията за мъжкото и женското начало и им липсва фундаменталното разбиране за взаимодействието на двете начала във всеки един индивид. Не се учудвам, че такива хора смята, че материялното и духовното не се допират, както прочетох някъде по-горе в темата.

[Bell]

Ще добавя нещо за ваще тегоби с женския пол, защото определено ме повъзмутиха някои ваши твърдения. Забравяте да изкритикувате и мъжкия пол с това, което му е злаожено инстинктивно и еволюционно да търси в жената, защото и той му е подвластен поне толкова колкото и жените като цяло. Да, жената търси по-силния мъж. Но вие едва ли не представяте мъжа като независим от еволюционно-психологическите му заложби. Е, нека ви напомня и ответния вариянт.

Защо мъжа няма високи критерии относно духовността и интелигентността на жената? Защото той, както жената, се оглежда в другия пол търсейки подходяща партньорка за здраво поколение. Еволюционно на мъжа не му коства толкова да се възпроизведе колкото на една жена. За него е нужно просто да изхвърли семето си, докато жената изтощава тялото си да отгледа дете цели 9 месеца вътре в себе си, което еволюционно я излага на много по-голям риск за нейното собствено оцеляване и въобще като ресурси е много по-скъпо за една жена да отгледа дете - храна, време, саможертва. Също така има лимит на възпроизводителните възможности на жената, който може да се изчисли много лесно, а при мъжа такъв няма. Жената може да зачене определен максимален брой деца, а при мъжа няма ограничение. При това положение тя просто е била длъжна да бъде по-селективна през хиледите години, в които са се отвърждавали тези еволюционно заложени инстинкти! Тя просто е трябвало да направи най-добиря си избор. Жената е избирала лидер не само, за да може детето да има по-издръжливи и силни гени, които да му дадат повече шансове за оцеляване, но и лидерът е по-вероятно да снабди жената с повече ресурси относно отглеждането на детето. За една жена във вековете на развитие, в които не е имало такова устройство и удобства, просто е било твърде по-сполучливо да бъде подпомогната от мъжа. Всъщност природата е селектирала тези качества в двата пола от самосебеси, просто еволюционно този тип индивиди са оцелявали повече и съответно са оставяли повече поколения със същите наклонности.

Та да обърна внимание на еволюционната психология при мъжа.
Ето какво е заложено на мъжа да търси - нещо, което Танграта не спира да споменава - красиви жени. А така, да си дойдем на думата. Защо точно красивите и младите? За един мъж външния вид на една жена подсъзнателно му говори за нейното физическо здраве в проявения външен вид и здравето заложено в гените и! Естествено, по-младата жена има най-добър генетичен материал - до 25 годишна възраст жената е в зенита на качеството на яйцеклетките си. С оглед възпроизводителните възможности на мъжа, това е най-фундаменталното, което той търси в една жена на ниво еволюционна психология и подсъзнателно инстинктивно поведение!
Така че не се лъжете, че вие сте по-малко зависими от своите инстинктивни заложби, чрез които отсявате нас жените и то с не  по-малък и жесток замах!

Та, защо пък не потърсите половинката си в някоя грозновата и скромна женица, която чака само да ви гледа като на тепсия, щом сте толкова разочаровани от инстинктивното? Хехе, едва ли, нали? Защото то е заложено и у вас! Нека не се лъжем.
А защо мъжете бягат от интелигентни, сложни и проблематични жени? Ами защото на тях им трябва подсъзнателно просто поле, в което да изхвърлят семето си! Мъже, не си мислете, че като инстинкти едните са по-подвластни от другите!

Естествено това е анализа на цялостното положение, като изключвам дълбоко осъзнатите хора, с презумцията, че не съм запозната достатъчно с изключенията.

---------------------


А за красивото момиче, което не те е оценило, Танграта. Щом е красива и интелигентна значи има предостатъчно избор в живота и щом те е пожелала, то значи те е оценила и още как, но ти си направил една фундаментална грешка! С такива жени човек трябва да е внимателен, защото тъй като те имат голям избор, те са горди и могат да си позволят да са по-малко толерантни спрямо избора си. Грешката ти не е била в джентълменството даже никак. Не е било изтълкувано то като слабост. Грешката ти е била, че си накарал една жена, която е свикнала дори да не стига до там "да показва, че го иска", да се почувства отхвърлена и унизена. Ако тя уважава себе си достатъчно, някак е логично и близко до акъла, че няма да те иска повече! Дали е права или не, това е друг въпрос, а и кой може да казва на някой дали е прав или не за себе си. Важното е, че не трябва да тълкуваш събитието  грешно. Уверявам те, че интелигентните жени, които уважават себе си уценяват, даже претендират, джентълменското поведение, но просто случая е доста специфичен!

[Xpuctoc Muxaul]

Интересно ми е този тип мъже как биха отговорили на този въпрос: Има ли духът пол? Духът, който се проявява в мъжа или в жената не е по-малко дух в единия или в другия. Според мен хора, които се асоциират първо с пола си, а после с духа си, спекулират твърде безплодно с понятията за мъжкото и женското начало и им липсва фундаменталното разбиране за взаимодействието на двете начала във всеки един индивид. Не се учудвам, че такива хора смята, че материялното и духовното не се допират, както прочетох някъде по-горе в темата.

Едно чуждо мнение по въпроса, без коментар:

За мен преди беше тайна защо при деца, родени във вода или под упойка, при цялото им външно благополучие, често се получава деформация на структурите, свързани с живота и желанията. Сега всичко ми стана ясно. Обезболяващи хапчета може да взема здрав човек, а на болен те са противопоказни. По друг начин погледнах отношенията между мъжа и жената. За да се роди здраво дете, всички ние трябва да преодолеем в себе си първородния грях, тоест, да усетим, че любовта към Бог е по-важна от живота, желанията и продължаването на семейството, особено за жена на която й предстои да роди. Тъй като всяка жена може да запази любовта си към Бог в момент на унижение на желанията и живота, доколкото тя е готова да прости и да запази любовта си към онзи, който я е обидил, разбирайки, че той няма нищо общо, а чрез него й се помага да преодолее първородния грях и да усети любовта към Бог като висше щастие, дотолкова ще й бъде позволено децата й да бъдат здрави и щастливи.

Лазарев С. Н., "Диагностика на кармата", част 7

Коментар: "Унижението" е една от многото проверки в междуличностните отношения. Ако смятате, че ви унижава лично другият човек, по-добре погледнете себе си и потърсете с какво сте го предизвикали, а ако прогледнете отвъд личността на "унижаващия" ви, вероятно ще успеете на намерите своето обяснение в ролите, които играем в театъра, наречен "живот". Докато влагаме някакво значение в "унижението", ще бъдем унижавани и това ще продължава, докато не осъзнаем какво движи процеса. За да се почувстваш унижен, значи отдаваш значение на това усещане, ако не отдаваш няма как да се почувстваш в него.

Заключение:

[Tangrata_]

Bell, засягаш твърде много и обширни проблеми, които изискват сериозна дискусия. Не бих могъл да отговоря накратко, имам много да уча. Някои от отговорите са за лс или скайп. За някои неща съм съгласен, за други не.

А и съществен момент е, че живота сам учи на тия работи, и то всеки с различен урок. Като слепите индийци, дето наобиколили слона и се мъчели да опишат какво е това животно. Един казал, че прилича на змия, друг, че е като носорог, трети съвсем друго.

В тая връзка всяко нещо, което ни се случва, включително плътската любов (към съпруг или деца) е нещо преходно и не може да се съди като добро и лошо. Не на всички, обаче тя им е дадена по еднакъв начин. На едни е дадено повече, на други по малко, както винаги става като се раздават преходни неща.

Белег за несъвършенството на такъв вид любов е например чувството за собственост. Ако хората обичаха всички деца на тоя свят с точно еднаква сила, може би щеше да е различно. Да, но хората предпочитат да обичат своите деца повече. Дори понякога силата на любовта към децата им зависи и от това, колко са обичали бащата.
Ние не обичаме всички мъже и всички жени, точно с еднаква сила. Някои си харесваме повече, други по малко. Склнни сме да съдим и преценяме.
Да, ама Бог не прави така, Бог обича всички еднакво, и не ни съди. Ако ще се учим да сме като него, ще трябва бая хляб да изядем и да се потрудим.

Не че отричам обикновената любов между хората, напротив, стремя се именно към нея, и искам да си живея така, без да се стремя към някакви божествени абстракции на любовта. Да, ама моя живот гледа да ме научи на нещо, явно. Възможно е да съм на тоя етап, където ще трябва да се уча да обичам, безкористно и безсъдително, колкото и да ми изглежда, че не ми е дошло времето. Това разбира се, си е моя личен път, доколото съдя от случките, които ми се случват. Както по горе казах, за всеки пътя е различен, и всеки в даден момент учи различни неща. Затова и всеки трябва да се мъчи да следва своя път, не да слуша мъдри наставници, разказващи за своя.


Колкото за инстинктите на мъжете; да, никога не съм ги отричал. Не мисля и че е нещо лошо човек да избира и да се бори да е по-добър, по-способен, и да общува с по-интересни и красиви хора.

Твърде полярно разделяш жените на 2 типа - красиви и мислещи за себе си, и грозновати, но пък интелигентни и духовни.
Твърде подхранващо егото е това деление. Щом не сме красиви, тогава пък непременно сме духовни и интелигетни. Откъде на къде.
Кое е мерилото за духовност. Още много отдавна, като започвах да пиша във форума, пуснах една тема "Що е духовност" или нещо подобно. Какво разбирате под "духовен" човек, какви са критериите ?
Често "духовен" се свързва с "хрисим", или по-точно, такъв който се натяга все да е "добър", който непрекъснато се мъчи да се доказва на околните, колко е добър, сякаш избива някакви комплекси.

Духовен не е ли равнозначно на "Човек с дух", или по-скоро "Човек със силен дух" ? Поне според мен е така.
Е, колко ти е силен духа, ако мързелуваш по цял ден, ходиш от работа в къщи, гъчиш сладко, и храниш дупето си, а то расте и дебелее. Не искам да обиждам пълните хора. Познавам и пълни хора, които са много духовни, времето прекарано с тях наистина ме пречиства и хармонизира. Но друга ми беше мисълта. Един основен белег на силния дух е способността да посрещаш трудности (от всякакво естество). Връзката е в двете посоки. От една страна посрещането с готовност и мотивираност на трудности те прави по-духовен, от друга, човек който е по-духовен може с лекота да посреща трудности и да се бори с тях. Спомнете си Левски. Спомнете ги как са го описвали, как си е тананикал и е бил спокоен, докато дърво и камък се е пукало и всичките турци са били подир него. Ей това е духовен човек за мене. В тази връзка момичета (или пък момчета), които ходят, тренират, по 2 по 3 по 4 дена в седмицата, които се борят както и със физически трудности - упражнения и прочие, така и се борят със душевни проблеми - например след тежка раздяла не се затварят в себе си и в къщата си, а имат силата да преглътнат и да продължат напред, не са ли това духовните хора? А тия дето седят у дома си и плачат и се окайват са по-скоро хората без дух. Съжалявам ако подривам на някой илюзиите, че е духовен, но за мен тези истини са очевидни.
За мен духовен е почти равносилно на човек пълен с желание и борба за живот. Защо казвам почти, защото по-скоро духовен е равносилно на човек с потенциала за силата, желанието и борбата за живот. т.е. ако оприличим човека на батерия, то духовен означава голяма и мощна батерия. Понякога може и да няма много енергия в нея, но има способността (потенциала) да се напълни, и в даден момент от живота си ще го стори.

Казвал съм го и пак го казвам -
Интересно как в някои на пръв поглед чисто светски устроени хора, които изобщо не следват общоприетия морал, може да се открие много духовност. Също така е интересно, че те самите на базата на практически опит, могат да ти дадат съвет, съпоставим с "духовните мъдрости".
например "Да не се интересуваш какво мислят другите",
"Да се мъчиш да изживееш пълноценно живота си"
"Да не се привързваш, и да не страдаш за околните"
"Да се грижиш за себе си"
"Да не се самосъжаляваш и да не се оплакваш(дори и когато някой подло те е излъгал)"
и тн и тн ....

Е към кои да се стремя ? Към тея, които ползват законите на практика и живеят живота си борейки се, или към тези дето повтарят някой мъдрец без да вникват в съдържанието на думите, а живеят живота си по старому?

За инстинктите на мъжете и жените.
Да мъжете също се подчиняват на истинктите си и търсят млади и красиви жени. Но преди всичко критериите на мъжете са обективни и избират наистина според реалните генетични качества на жената.
Виж при жените изобщо не е така. Преценката е силно субективна. Много често е достатъчно само да демонстрираш и най-малкото уважение или внимание, и жената почва да бяга от тебе като от огън. Виж ако някой успее да и покаже как тя нищо не означава за него, той веднага става предизвикателство и изобщо ценен екземпляр. Там е работата, че уж жените трябва да избират лидерите, но на практика съвсем не винаги става така в нашето модерно общество. Колосален успех имат не истинските лидери, а тези, които си имат хоби да свалят жени, и за тях една конкретна жена не представлява нищо особено. От друга страна мъже със сериозни качества - физически, умствени, емоционални, морални и тн изобщо не могат да се класират (при по красивите жени разбира се), защото да си добър и лоялен е = да си смотаняк и слабак. Така работи женската логика и чувството за привличане. Ако си лош и нелоялен, ако прелъстяваш и изоставяш, тогава си интересен, готин, замайващ и т.н.
Е, къде остана избора за подходящите гени ? А може би именно това е избора, може би именно най-безочливите и разкрепостени мъже ще са най-добри кандидати откъм генетика, защото от своя страна бъдещото дете имайки гените на майката и поведението на бащата, ще разпространи гените и най- много ? За някои може да звучи абурдно, но има здрава логика, а природата много обича да използва логика и смисъл в творенията си.

[Bell]

Танграта, ама ти уж четеш какво съм писала, а разбираш каквото на теб ти падне и си доизмисляш и доукрасяваш...
Първо, самста аз казах, че има ралзичен тип любов в различна степен.
Второ, ако обичаш, посочи къде съм разделила жените на красиви + тъпи и грозни,но духовни + интелигентни?

Казах, че инстинктивно мъжете разделят жените на грозни и красиви в избора си + млади и стари.

Изосбшто не съм засягала темата за степента на духовност в жените. Напротив, казах, че духовността не се мери с пола!

Прави ми впечатление, че като се говореше за инстинктите при жената това едва ли не я приравнява към първобитието във вашите очи и определено не звучеше положително оценено. A инстинкта примъжете,казваш, не е лошо. Ти прилагаш двоен стандарт катко и повечето мъже на твоето равнище, каквото и да е то - няма да раздавам квалификации.

А любовта, че е преходна, то кое не е? Светът е динамичен, всичко е променливо и съответно преходно! А дали любовта може да се оцени като добра? Да ти кажа замисли се първо що е то доброто и това да си добър? Това е толкова субективно, че няма накъде! Доброто и злото са просто измислени величини, които ни служат за ориентир в тянсия коридор на съзнанието, в което живеем в момента. Просто едно ниво на съзнанието...

А за духовността, виж тойва е вече съвсем друга тема!


И както казах, отхвърлям тея паразитни понятия произлизащи и свързани с егото. Ако аз имам нужда да удовлетворя себе си по някакъв начин или самочувствието си, нито ти, нито Далай Лама може да ми каже, че това е порочно и квалификации от типа на "егоизъм, егоцнетризъм и тн" въобще не ме вълнуват! Както казах - не харесвам себеотрицанието! Живота си е мой и ще го живея както аз реша и ще получа уроците си както аз сметна за добре! Със сигурност нямам нужда да се стремя да имитирам стереотипа за "духовност", който се афишира под път и над път и на ден днешен си е като някаква поп култура!
Няма да се вкарвам доброволно в нечии красни рамки, моя дух сам ще ми посочи пътя и съзнанието ми само ще го следва!

А и още нещо. Много е странно това, че това понятие "духовен" се ползва като нарицателно... Единствените илюзии, които трябва да разбиеш са твоите, така ми се струва!


А за жените... Не мисля, че можеш да се похвалиш с големи наблюдения относно жените. Явно си свикнал да общуваш с определен тип жени. Я се огледай, в света има всякакви двойки. В света има и хора инвалиди,които образуват двойка и правят секс даже! Явно средата ти е доста ограничена, но най-ограничено е от нея да съдиш за всички хора като цяло. Ограничено за теб самия имам предвид!

Ако смяташ, че искаш да кажеш някои неща на ЛС, а не пред другите, за мен няма проблем!

[Tangrata_]

да, избирателно съм писал, защото с което съм съгласен няма нужда да го повтарям. А с много неща които си писала съм съгласен.
Ако за нещо не съм разбрал, това е защото пишем от интернет и не те познавам. Също така за много от нещата говорех по принцип, въпреки че се обръщах към тебе.
Извинявам се ако не съм се изразил добре. наистина и аз съм съгласен, че хората са различни.
Съгласен съм и за различните типове любов, а също и че когато човек има нужди и желания трябва да ги следва. Това съм писал и за себе си също. Опитвам се да не съдя хората, доколкото мога. В тази връзка писаното е от мен е един вид констатация.

А за жените... Не мисля, че можеш да се похвалиш с големи наблюдения относно жените. Явно си свикнал да общуваш с определен тип жени. Я се огледай, в света има всякакви двойки.

Не, всъщност точно с тоя тип жени за съжаление не общувам, макар да ми се иска. Иначе мога да се похваля с доста големи наблюдения относно и мъжете и жените. Също така има от къде и да чета и да получавам информация извън опита ми.

Прави ми впечатление, че като се говореше за инстинктите при жената това едва ли не я приравнява към първобитието във вашите очи и определено не звучеше положително оценено. A инстинкта примъжете,казваш, не е лошо. Ти прилагаш двоен стандарт катко и повечето мъже на твоето равнище, каквото и да е то - няма да раздавам квалификации.

Виж сега, знаеш ли къде му е лошото ?
Първо, прочети пак какво съм писал за избора, който избират част от жените.
Второ, ако аз имах тази информация, като бях на 12, 15 или 18, може би щях да се науча да се държа по доста по различен начин, и може би щях да реализирам много по-добре своя потенциал. Може би щях да получа много повече от тоя живот. С какво право тая информация е била скрита? С какво право е всичкото това лицемерие ? Не задавам тези въпроси към теб конкретно. Може би щях да предпочета да съм лош и безцеремонен, може би вместо непрекъснато да ме е грижа да не нараня някое момиче щях да предпочета да съм непукист, да лъжа, да мамя и да ги зарязвам. И може би жените щяха да ме обичат и УВАЖАВАТ заради това 100 пъти повече.


Само за протокола, доста убедено твърдиш, че живота е твой и ще си го живееш както сама решиш.

Аз лично спадам към хората, които вярват, че моя живот е Негов и по памет цитирам Ванга "Ако Бог не реши, не можеш да мръднеш и косъм от главата си".

Споделям нагласата ти за самостоятелност, за гордост, самоуважение и т.н., тук е мястото, където масовите религии най-много издишат, но нека не изключваме основната сила, която движи и управлява нещата. В тази връзка ако ти е дадено да получиш някой урок, ще го получиш, независмо как ти си си наумила да живееш.

А и още нещо. Много е странно това, че това понятие "духовен" се ползва като нарицателно... Единствените илюзии, които трябва да разбиеш са твоите, така ми се струва!

С удоволствие. Ако ми посочиш и обясниш илюзиите, ще съм признателен. За мен е ключова цел, да бъда адекватен, т.е. да нямам илюзии и да знам истината, и да действам съобразно с нея. Ако имам някакви илюзии по отношение на каквото и да е, ще приветствам горещо този, който ме избави от тях!

[Bell]

Аз пък съм от хората, които мислят така "прави каквото трябва, пък да става каквото ще". С две думи аз чувствам живоа си като мой, устроена съм да го чувствам така, независимо дали ми е даден от Господ или родителите ми. Ще постъпвам както аз преценя с нагласата, че имам този избор, тъй като не ми е дадено да виждам цялата картинка, може би именно, за да мога да постъпвам абстрахирайки се от нея и безвремието.
Има неща, които трябва  да преживея и да науча и да изградя сама. Ако всичко зависеше изцяло от Господ и свободна воля няма, то нямаше  да има нужда да се притеснявам да градя каквото и да е в себе си, а щях да се нося по течението изцяло и да си живуркам.
Не, аз не възлагам изцяло отговорността за съществуването ми и за живота ми на някой друг. Съответно знам, че отговорността за моите успехи или неуспехи лежи на моите рамене, а не зависи изцяло от Господ. Не съм от тея хора, които възлагат съзнателно и избирателно отговорността за своето съществуване на някой друг, за да им е по-лесно да преглътнат всичко, което им се случва!
Да не говорим, че аз не съм религиозен човек и със сигурност не допускам съзнанието ми да бъде индоктринирано и структурирано по масово-релииозния модел. Като за начало не се чувствам комфортно да говоря за нещо, което в момента не осъзнавм и не ми е познато, т.е. Господ. За мен е по-комфортно да приемам, че има Визш космически разум - каквото и да значи това. Твърде смешно е да се спекулира с него...
Та, не ми е дадено да знам чий е моя живот освен мой собствен! Щом съм отговорна за греховете си значи съм отговорна и за изборите си, което значи, че съм отговорна и за живота си, което значи, че в момента той е мой! Тая логика как ти звучи? Може в безвремието нищо да не е мое, но в момента аз нося отговорност за нещо, което съм получила и за това го чувствам свое!


Аз се ръководя от вътрешното си чувство и нямам всички отговори, но все пак си имам компас и знам, че ако го следвам във всеки един момент ще съм там, където трябва да съм!

Та, ако ми е "дадено" да преживея нещо, това е извън моя контол, но до където стига съзнателния ми контол, "позволете" да си го упражнявам избирателно като мой!

-----------------------------------------

Първо, прочети пак какво съм писал за избора, който избират част от жените.

Вече друга песен пееш. До сега бяха всичките жени, а сега са част от тях. Ами да, нека да е само част - по-правдоподобно е. Само че не си ти този, който преценява кое е правилно и кое не за всеки един човек по отделно.
На теб ти се струва твърде логично за един мъж да избира красивата и млада жена - даже правдоподобно. Жените обаче може да не смятат това за правилно и по твоята логика да твъдят, че само външния вид не гарантира вътрешна красота и психически здраво дете с добър морал. Както избора на жените не гарантира нищо в твоите очи просто, защото смяташ тоя избор за несправедлив спрямо теб. Е, мъжкия избор е несправедлив спрямо хиледи жени!
Явно не е до справедливост. Просто така стоят нещата и вместо да обвиняваш цели полове вземи и си намери място в тоя свят и тая система или не си търси такова именно там и по този начин!

Аз например не харесвам това положение и тази система и не се чувствам длъжна  да се вписвам в нея. Знам добре какво искам и от какво имам нужда, макар че не го намирам. Само че това въобще не ме учудва и изненадва, защото горе-долу съм се ориентирала къде се намирам (в какъв свят и в какви времена)- за мое съжаление! За жалост все още се възмущавам!

За всичко друго бих дискутирала с теб, обаче мисля, че вече сме съвсем off topic.

[Nion]

Bell и Tанграта_ много ме радвате как отчаяно и двамата се опитвате да се убедите, че не сте егоисти Тая тема съвсем е заприличала на сапунен сериал с елементи на Джурасик парк ;D Егото е много повече свързано със самото "същество", отколкото с мъж/жена и протичащите чувства между двете същества  

[Bell]

Чакай малко, защо си мислиш, че ми е нужно да убеждавам някой в своите високи "добродетели", които явно трябва да меря според критериите на този някой?!

Къде съм се опитала да убедя някой в това дали съм или не съм егоист? Опитах се да ви обясня, че за мен е безпредметна подобна критика и подобно "обвинение", каточели трябва да се стремя да бъда такава каквато другите смятат, че трябва да съм, за да се kласирам в редиците на "просветените", "духовните", "добрите"!

Хорта тотално полудяха!

И какво ще стане ако ме обявиш за супер егоист, егоцентрик, егоманияк и тн? Трябва да се призная за нещо, което не чувствам, че дори се доближава до мен като понятие и съответно да ми стане неудобно от човека, който съм? И следователно да се опитам да изимитирам твоите или нечии други пози и критеии най-позьорски, за да получа потупване по рамото, което евентуално да ме успокои и да ми Позвули да се върна обратно към нормалното си психическо състояние и съответно към себе си?

Каква истерия! Именно такъв сценарий се разиграва тука, където всеки сочи всеки с пръст дебнейки за най-малката проява на някакво поведние, което евентуално да се отклонява от доктрините на дебелите книги писaни именно от хора като тоя Ошо! Смех!

Ще бъда каквато чувcтвам, че искам да бъда и е редно да бъда! А ако хора като теб не разбират какво искам да кажа, то по-ясно от това в момента не се сещам как да го кажа! Та, при това положение, ако щете ме наричайте  както си искате, но аз бих ви посъветвала да глеате себе си!

[Tangrata_]

съгласен съм почти за всичко, за това че взимаш отговорност, за това че не трябва да се движиш според хорските стандарти и да се опитваш да се правиш на някакъв за да те харесат или да те оценят като духовен, и за някои други неща, които няма да споменавам.
Споменах, че се опитвам да не съдя никого, освен това се опитвам и да живея съобразно модела, който този свят е предложил. Хубав - лош, с това разполагаме за момента. Смятам да се боря, доколкото мога и да взема, каквото мога, разбира се и запазвайки моите си ценности и достойнство. Варианти знам какво искам, но го няма на тоя свят не си губя времето да разглеждам.

Малко офтопик:
Има един момент обаче, че усета, чувството който имаме, и на който се уповаваме, сякаш е някаква мъдрост свише, всъщност може да се окаже един най-обикновен животински инстинкт. И като такъв съвсем не е безгрешен. Иснстинктите работят по ключови белези. Също както сме свикнали да виждаме шоколада Милка в лилава опаковка и в правоъгълна форма, така с годините като видим нещо лилаво почваме да си мислим, че е шоколад. Като видим пък нещо лъскаво, почваме да си мислим че е злато .. а то се оказва станиол. И така се получава, че като се накичиш със станиол ставаш по-лъскав от тоя, който има злато по себе си. Защото винаги можеш да се снабдиш с повечко станиол. 

[Nion]

Положението е доста по-сериозно, отколкото си мислех При Bell егото е изригнало в такава голяма степен, завихряйки нейното същество, което се опитва да погълне и овладее темата и участващите в нея същности, убеждавайки ги да гледат света през нейната същност, докато накрая остане само Bell една отделена от "цялото" частица опитвайки се да изгради свойта собствена  вселена, отделена и независима от заобикалящото я "цяло", което осъзнато или не, мисля всички ние се стремим да постигнем

[Bell]

Темата е 8 страници, а виждаш мои постове едва в последната страница...

Не знам защо хората се дразнят толкова от други хора, които са силни и се чувстват уверени. Предполагам, че има общо с чувството за малоценност. Обикновено такъв тип хора не могат да понесат увереността на другия и без да искат се опитват да го приравнят към нивото си или да го заклеймят. Та този тип хора се чувстват застрашени от уверените хора, защото подсъзнателно им се струва, че другия иска да доминира над тях,но това си е чисто тяхна психологическа слабост!

Само, че има един момент, Nion. Дали аз съм егоист или мегаломанияк тебе не те бърка, защото и да ме сочиш с пръст това със сигурност не те прави теб по-малко егоист, от това, което си, за това не се успокоявай с хора като мен - гледай себе си!


--------------------

Tangrata, така е, прав си за станиола, това важи и за мъже и за жени.

[ultrafutur]

Не знам защо хората се дразнят толкова от други хора, които са силни и се чувстват уверени. Предполагам, че има общо с чувството за малоценност. Обикновено такъв тип хора не могат да понесат увереността на другия и без да искат се опитват да го приравнят към нивото си или да го заклеймят. Та този тип хора се чувстват застрашени от уверените хора, защото подсъзнателно им се струва, че другия иска да доминира над тях,но това си е чисто тяхна психологическа слабост!

Определено има истина в наблюденията ти, Bell !!! Просто конструкцията, наречена Его не е нищо повече от прикриване / захранване на чувството за малоценност - това че всички ние сме дребнички и незначителни хорица, от които нищо не зависи, освен тесния кръг на нашето дневно обкръжение. В капана на ужасното противоречие между необходимо и достатъчно, във всякякъв план ( емоционален, материален, мисловен ), се изпада не от слабост или отсъствие на духа, а именно от неправилно боравене със Силата - в използването й за доминация, контрол, обществено уважение, майчина обич, и какво ли още не...
В този цикъл са зациклили може би 99% от хората на Земята, и в момента когато се разпадне илюзията за човешката незначителност, проблемът с Егото ще отпадне завинаги.