Автор Тема: За Егото  (Прочетена 173320 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gil-Galadh

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 983
  • V to the A to the D-E-R
    • chigot.blogspot.com
За Егото
« -: Декември 04, 2006, 19:05:18 pm »
Аз пък ставам все по-лош ...  :) Мне сериозно, преди не бях толкова егоцентричен ...

Момчета (и момичета), след 2012та май няма да съм на едно и също място с вас ... помнете ме с добро :))

НА запад за тези,които говорят само за любов,мир и хармония има един много специфичен термин-Fluffy Bunnies.
И тъй като нашият форум изобилства от тях у мен все повече се "активира" именно саркастичност,циничност и егоцентризъм. Споко това не са лоши чувства,помагат да запазиш хвата над реалността и най-вече да помагаш и на другите да го запазят.Най-малкото провокират само положителни емоции у теб.
 
За останалите-Драги мои заичета :) ,Егото е важно,Егото е полезно,Егото е необходимо.То изгражда личността ни,прави ни това,което сме.А тиова,което толкова не харесвате,и погрешно окачествявате като его се нарича Ид.
 И за да допълним текста за психическото устройстяво на човек-тази част от ума,която тоговаря за моралното и духовно развитие се нария СВРЪХ-Его.Странно а?
« Последна редакция: Януари 11, 2008, 16:11:19 pm от H. »
-Какво е дзен?  -Fire-water burn на Bloodhound gang chigot.blogspot.

Неактивен iti

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 123
Re:За Егото
« Отговор #1 -: Декември 09, 2006, 18:49:22 pm »
Мдаааа.... така си е. А а с тая наивност далеко не се стига. Най-много до следващия провал и тоталитаризъм от пореден вид. Напоследък много мисля върху егото и сега осъзнавам централната му роля тук. Сега виждам, защо този или онзи се прави на добър, хрисим, уж добродетелен, уж помага, а реално го усещаш, че е балон под налягане. В по-трудна ситуация, ще те зареже и няма да те потърси повече. И това за хора които още малко ще наречеш свои приятели. Виждаш, как застанеш ли малко по-наопаки, другият веднага загубва интерес, без да се интересува от доводите ти. И това ако не е егоцентрик, неразбираш дори собствената си егоцентричност. Егото обаче му е нужна тая масовка, тоя общ сън, обща илюзия, за да се почувства сигурно. Ето и другите мислят така. Вече сме отбор... Като спорих с една християнка за тая тъпа Библия, тя вика - "да не казваш, че милиони грешат и вярват в нещо грешно"... Явно и е трудно да се сети, че само в Китай и Индия живеят над 2 милиарда, които вярват в съвсем друго. Но човек който иска да вярва в илюзиите си, нищо не може да го спре. А паравана и отърсването от нуждата за лична отговорност,  обяснява колективното тук, не някакви особени дълбоки причини и нужди.

А особено пък Бг психиката ми е станала адски противна. Всеки още от Турско се е научил да спасява кожата самостоятелно. Тия хора са като стадо и тези отгоре каквото си искат правят. Като подгонят от единия край, овцете сами се изпотъпкват. Още в университета се събрахме няколко човека да пишем, да правим стачка, да ни променят скапаната програма за обучение и да махнат тъпите стандартни предмети. Е няма братче. Старите си търпят оставащите годинки дебилно, новите гледат да се напият докато са малък курс и да се радват на живота. Сега работя, шефовете правят маса и пари, за хората дето работя не остава почти нищо. Е, тоз народ не разбра, че той е мнозинствотро и фирма без шеф може, но фирма без работници не.  Обединението прави силата... дано така наистина да са мислели преди тия 500 години робство, за да имам наистина някакво осонование за гордост. Сега тоя надпис звучи като подигравка, за тия дето са го издигнали. Няма да се родят вече хора като Ботев и Левски. То тая обстановка такива хора не ражда. Стадото трябва хубаво да се изпотъпче, за да се научи.
Да се опитате да разберете Муад' Диб, без да познавате неговите смъртни врагове, харконите, е все ед

Неактивен Tina

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 696
Re:За Егото
« Отговор #2 -: Декември 09, 2006, 20:11:08 pm »
Ха - ама, че тема!  :) Харесва ми. Браво Гил!

Като я прочетох осъзнах две неща - едното е, че хората свързват Егото с нещо негативно и второто, че това не се е дискутирало тук.

Напълно те подкрепям Гил и ще добавя моята "мъдрост" ако ми позволите.

Егото е жизнено важно и необходимо. Без него няма да сме хората и цивилизацията, която сме. Самоосъзнаването като индивиди, както и реализацията ни са Его.

Егото има две части - във физическия свят и във душевния. Пиша го условно, защото аз лично не ги разделям!

ЕГОТО ТРЯБВА ДА Е ПЕРФЕКТНО БАЛАНСИРАНО!

То се проявява физически във слънчевия сплит и челната чакра (третото око). Когато Егото не е балансирано, хората имат болки...мисля, че писах за това в темата за язвата. Сега ще добавя и главоболия и мигрени.

Но кога Егото не е балансирано?

Писах в темата за язвата (и гастрита с който почва язвата) - когато е подтиснато или изкуствено преувеличено. Примерно казано подтиснато е когато човек е под постоянни критики - жената плюе мъжа си, че не струва нищо и не прави нищо за семейството или пък мъжа плюе жената за нещо си. Преувеличено е, когато човек се прави на нещо което не е.

С две думи - Егото е самоосъзнаването в специфична реалност както и ценността на индивида в тази реалност - тоест възможността да реагира, твори, оцелява, обича.....

Егото на всички ни сега е дълбоко наранено заради разминаването на действителността и нашето самоосъзнаване в нея. Егото както писах отговаря и за правилната преценка на обстоятелствата, за да прецени ценноста и подготвеността на индивида.

В случая преценката на Егото на Гил му подсказва, че овчедушието както и призивите за любов и хармония са актове на самоунищожение. Аз го подкрепям!

Каква полза да обичаш и да си в хармония, ако си умрял - унищожен от реалността, с която твоето Его не е съгласно!

*) Албинони, не само българите са "офци" - всички са, когато се поддават на влияния, противни на техните разбирания и на нивото на изграденото им Его. ;)

Неактивен Tina

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 696
Re:За Егото
« Отговор #3 -: Декември 09, 2006, 20:12:27 pm »
Хм - Албинони си изтри темата докато се борих с клавиатурата.........

Неактивен Albinoni

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 859
  • „L'amour est l'enfant de la liberte"
Re:За Егото
« Отговор #4 -: Декември 09, 2006, 20:21:31 pm »
Oх, Тина,  всеки да си пише както си го усеща. Някак се уморих да се надявам, че ще се уважаваме взаимно в хода на самите изказвания. По принцип  всичко е чудесно, различни сме и това също е много хубаво, за егото - да, приемам че егото е нашата същност изразяваща ни като личности и уникалности, но  виждам как  в защита на егото се изразяваме нападателно, дори честно обидно за егото на другите - с квалификации. Това не го приемам, но днес ми е някак уморено и съм склонна да се примиря с всичко, включително и с грубичките изказвания на iti в езотеричните теми.
„L'amour est l'enfant de la liberte" Всяко нещо, до което се докосваш е част от Пътя! Достигни до ис

Неактивен Tina

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 696
Re:За Егото
« Отговор #5 -: Декември 09, 2006, 20:27:27 pm »
Oх, Тина,  всеки да си пише както си го усеща. Някак се уморих да се надявам, че ще се уважаваме взаимно в хода на самите изказвания. По принцип  всичко е чудесно, различни сме и това също е много хубаво, за егото - да, приемам че егото е нашата същност изразяваща ни като личности и уникалности, но  виждам как  в защита на егото се изразяваме нападателно, дори честно обидно за егото на другите - с квалификации. Това не го приемам, но днес ми е някак уморено и съм склонна да се примиря с всичко, включително и с грубичките изказвания на iti в езотеричните теми.

О Албинони и твоето Его страда!

А защо не помислиш, че Iti си има "багаж" и е в критичен процес? Но от друга страна щом неговите проблеми те вълнуват, какво е то, което те ядосва? Търси "ключови" думи в неговите изказвания и ще намериш това, което те вълнува и .... ще намериш разрешението...и ще се успокоиш!

Неактивен Albinoni

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 859
  • „L'amour est l'enfant de la liberte"
Re:За Егото
« Отговор #6 -: Декември 09, 2006, 20:29:17 pm »
Oх, Тина,  всеки да си пише както си го усеща. Някак се уморих да се надявам, че ще се уважаваме взаимно в хода на самите изказвания. По принцип  всичко е чудесно, различни сме и това също е много хубаво, за егото - да, приемам че егото е нашата същност изразяваща ни като личности и уникалности, но  виждам как  в защита на егото се изразяваме нападателно, дори честно обидно за егото на другите - с квалификации. Това не го приемам, но днес ми е някак уморено и съм склонна да се примиря с всичко, включително и с грубичките изказвания на iti в езотеричните теми.

О Албинони и твоето Его страда!

А защо не помислиш, че Iti си има "багаж" и е в критичен процес? Но от друга страна щом неговите проблеми те вълнуват, какво е то, което те ядосва? Търси "ключови" думи в неговите изказвания и ще намериш това, което те вълнува и .... ще намериш разрешението...и ще се успокоиш!

 :) :) :)
„L'amour est l'enfant de la liberte" Всяко нещо, до което се докосваш е част от Пътя! Достигни до ис

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Re:За Егото
« Отговор #7 -: Декември 14, 2006, 00:14:11 am »
  "В такъв случай “его” означава отсъствието на истинско познание за това, кои всъщност сме ние, заедно с резултата от това – едно обречено вкопчване, на всяка цена, в един изкуствено създаден наш образ, който неизбежно е хамелеон и шарлатанин, който непрекъснато трябва да се променя, за да поддържа живо измисленото си съществуване Тогава можем да определим “его” като непрекъснато вкопчване в заблуждаващи понятия като “аз” и “мое”, “аз” и “другите”, а така също и всички останали понятия, идеи, желания и действия, които поддържат тази фалшива конструкция.
   Много поколения невежество са ни научили да идентифицираме цялото си същество с егото. Най-голямата му победа над нас е това, че ни е измамило да вярваме, че неговите интереси са и наши интереси, и дори да смятаме, че оцеляването му е и наше оцеляване. Това е зловеща ирония, като имаме предвид, че егото и цялата му склонност към вкопчване са в основата на всичките ни страдания. В въпреки всичко егото е убедително, а ние сме били негови жертви толкова дълго, че дори и мисълта, че би могло да се освободим от него, ни ужасява.
   Но дори и да прозрем лъжите на егото, ние се боим да го изоставим, защото без да познаваме истинската природа на ума си – нашата истинска идентичност, ние просто нямаме друга алтернатива.
   Понеже чрез дисциплина сте се научили да живеете по-просто, с това сте намалили и шансовете на егото да ви изкушава; понеже чрез съсредоточаването на медитацията сте разхлабили хватката на агресивността, на вкопчването, на негативните емоции върху цялото си същество, постепенно ще изгрее мъдростта на прозрението. И във всеобхватната яснота на това прозрение, ще видите както най-фините механизми на собствения си ум, така и същността на реалността.”
   “През целия ви живот у вас са живели двама души. Единият е егото – войнствено, изискващо, истерично, пресметливо; другият е скритото духовно същество, в чийто мъдър глас сте се вслушвали много рядко и почти не сте го чували. Колкото повече слушате ученията, размишлявате върху тях и ги интегрирате в живота си, толкова повече вашият вътрешен глас, вашата вродена мъдрост, това, което в будизма наричаме “разграничаващо съзнание”, ще се пробужда, ще набира сили и ще започнете да осъзнавате разликата между неговите напътствия и множеството кънтящи и омайващи гласове на егото.

 :) :) :)
                                                                                                                              СОГИАЛ РИМПОЧЕ

                                                                                                      ИЗ "ТИБЕТСКА КНИГА ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА"

« Последна редакция: Декември 14, 2006, 10:38:02 am от ultrafutur »
musica universalis

Неактивен moridin

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 69
Re:За Егото
« Отговор #8 -: Декември 14, 2006, 10:11:34 am »

            Тук никой си няма идея какво е его (и аз), нито дори какво би било без него. За това неизбежно в развитието на темата, минавайки през взаимни нападки стигаме до цитиране на разни мъдреци, които от позицията на постигнали просветление ни зоват да се променим. Накрая като прочетем какво са казали те, особено , ако е записано в книга с много интересно име, ние кимаме одобрително с глава, автоматично се съгласяваме и постепенно интереса ни към темата избледнява. Това е естествен процес, нали трябва да се освободи място за нова тема, която по същия безсмислен начин вече е предопределена. Струва ми се , че единственото , което ни остава е да престанем да задаваме въпроси, тогава сигурно ще може да се опознаем по добре  ;)

milenski

  • Гост
Re:За Егото
« Отговор #9 -: Декември 14, 2006, 12:33:36 pm »
... Накрая като прочетем какво са казали те, особено , ако е записано в книга с много интересно име, ние кимаме одобрително с глава, автоматично се съгласяваме и постепенно интереса ни към темата избледнява.
...
Струва ми се , че единственото , което ни остава е да престанем да задаваме въпроси, тогава сигурно ще може да се опознаем по добре  ;)

А забелязвал ли си, че в две книги по една и съща тема можеш да прочетеш две напълно противоположни тези или мъдрости и все така да кимаш с глава и да се съгласяваш  :) И когато се включи логиката и започнеш да претегляш едното спрямо другото, започваш да се объркваш и интуицията ти блокира... А всъщност противоположностите не са самоизключващи се, те си живеят в абсолютен мир и хармония, само дето ние не можем да ги приемем и все търсим единствения и окончателен отговор.
Мисля, че всяка една формулировка на даден въпрос автоматично го вкарва в рамките на обусловените ни мисловни процеси и оттам нататък започваме да се въртим в омагьосания кръг на логика и антилогика. Затова съм напълно съгласна, че може би трябва да понамалим малко въпросите и да се вслушаме в отговорите вътре в себе си. Както казва и Дейвид Айк "Do not ask the question - KNOW the answer!"  ;) Ще цитирам, макар и неточно, и една мисъл на Рамта, която поразително съвпада с моето виждане: "Ние сме устроени така, че да не можем да зададем  въпрос, на който вече да не знаем отговора."

А по въпроса за егото - за мен това е самосъзнанието на всеки от нас като обособена единица. Ние имаме нужда от него, за да оцелеем в материалния свят. Въпросът е не да го убиваме, а да го укротим и да се възползваме от него, без да допускаме то да се възползва от нас, тласкайки ни все по-навътре в материята и карайки ни да предприемаме действия, които в крайна сметка са насочени срещу самите нас.

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Re:За Егото
« Отговор #10 -: Декември 14, 2006, 12:48:54 pm »
Цитат
Въпросът е не да го убиваме, а да го укротим и да се възползваме от него, без да допускаме то да се възползва от нас, тласкайки ни все по-навътре в материята и карайки ни да предприемаме действия, които в крайна сметка са насочени срещу самите нас.
Това е добре да се напише с по-големи букви, като се прилага не само към егото, а към всичко, което  решаваме в един момент да променим. Промяна, а не унищожаване!
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен GNOSTIC

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 255
Re:За Егото
« Отговор #11 -: Декември 14, 2006, 15:27:06 pm »
Да кажа и аз нещо за егото, съвсем накратко.
За да случи бъдещите си еволюционни етапи и да се освободи от нисшето колективно съзнание, от стадото  на човек е било нужно да се егоцентрира. Да се вгледа в себе си, да се самозащити, да израсте в себе си. Мисля, че егоизма има отрицателно значение като етична норма; като част от еволюционния процес, той е необходим за преминаването в следващите полета на себесъзнанието.
Е, може и някой да не е съгласен с мен...?!

IYI

  • Гост
Re:За Егото
« Отговор #12 -: Декември 14, 2006, 16:03:37 pm »
Един от основните закони в магията е именно ЕГОизма.Вярвате или не... :)

Неактивен iti

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 123
Re:За Егото
« Отговор #13 -: Декември 14, 2006, 17:15:57 pm »
:) Алби, права е Тина за критическите периоди. Аз се занимавам да пиша поне от 3 години по форуми. Не малък период. В началото бях повече от любезен. Знаеш ли какво получавах като отговор. Мълчание, защото нямаше закакво да ми се заядат и ли в най-добрия случай, простичкото... да, така е. И толкоз. Никакъв вътрешен усрем към нещо. Блаженна пустота. Така нито другия научава нещо, нито аз научавам нещо. Вътрешно аз съм един твърде спокоен, дори преспокоен човек който не може да се сърди на никой. Но разбрах, че така се прецаквам. Вътрешно така съм устроен, не мога да го променя. Разбрах, че така се ограничавам И използвах зодията си, тъй като странно или не, твърде малко се изразявам твърде човешки. Луна и асцендент в Скорпион, Марс, Меркурий и Слънце в Овен. Ако лично ме познаваше, щеше да предполагаш, че съм някоя кротка водна или земна зодия. Щом съм с такава взривоопасна позиция, явно има нужда. Имам нужда да се отърся от собствени стериотипи и дори предразсъдъци в държанието си. А до голяма степен и авторитети, които ми пречат да мисля сам. А това е основно мото за живота ми в момента. Да изляза извън границите. Независино как и по какъв начин, защото ако искам мога много лесно да го направа. Това относно ити... :)

Относно тонът на разговор, трябва за теб си да направиш едно важно заключение. Това което изглежда външно, вътрешно може да е съвсем различно и обратно. Т.е. някои могат много да вдигат пара, но вътрешно с тях да можеш да постигнеш разбиране. Други могат да позират по поведение, да търсят морални граници, но вътрешно да са едно нищо, един имитатор. Не говоря конкретно за никой, нито някога ще го направя. Всеки сам си прави изборът. Най-хубавото на интернет е, че той наистина до голяма степен е свободна заона за изразяване на мнение и всеки трябва да се възползва от това. Просто малко хора реално могат. Това, че някой дава от тук отрицателно мнение, че повишава тон, че обижда и какво ли не, какво де факто те бърка. Задай си въпросът. Бърка те самото мнение за него което ти ще си изградиш. Направи раликата. Всичко е в собствената ни психика и нейни желания. Приеми тези мнения за един плюс, за едно разбиване на ограничеността и монотонността.  Не могат всички да бъдат еднакви. Това е най-важното в света на егото. Следващата точка е да можеш да се възползваш реално от това чуждо мнение. Без да си създаваш предразсъдъци към него. Без да отричаш и без да си даваш винаги готов отговор защо другия постъпва така. За да го прави, има причина.

Това е разликата от идеализмът за който говорих. Идеалистът има в себе си идеалната картина, но има нещо по-интересно от нея - реалната такава. Вярвай ми, аз съм бивш идеалист, бивш глупак и имам нужда да се ядосвам, не на друг, на себе си. Самото ти желание да пишеш по тези теми е похвално, особено за жена. Но знай, че това е само началото. Реалността е нещо огромно и трудно за разбиране. Ако имаш желание за разбиране, ще ти бъде помогнато. Не задължително чрез други хора, вътрешно.
Да се опитате да разберете Муад' Диб, без да познавате неговите смъртни врагове, харконите, е все ед

Неактивен veselqk-U

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 255
Re:За Егото
« Отговор #14 -: Декември 22, 2006, 04:20:06 am »
Аз пък ставам все по-лош ...  :) Мне сериозно, преди не бях толкова егоцентричен ...

Момчета (и момичета), след 2012та май няма да съм на едно и също място с вас ... помнете ме с добро :))

НА запад за тези,които говорят само за любов,мир и хармония има един много специфичен термин-Fluffy Bunnies.
И тъй като нашият форум изобилства от тях у мен все повече се "активира" именно саркастичност,циничност и егоцентризъм. Споко това не са лоши чувства,помагат да запазиш хвата над реалността и най-вече да помагаш и на другите да го запазят.Най-малкото провокират само положителни емоции у теб.
 
За останалите-Драги мои заичета :) ,Егото е важно,Егото е полезно,Егото е необходимо.То изгражда личността ни,прави ни това,което сме.А тиова,което толкова не харесвате,и погрешно окачествявате като его се нарича Ид.
 И за да допълним текста за психическото устройстяво на човек-тази част от ума,която тоговаря за моралното и духовно развитие се нария СВРЪХ-Его.Странно а?

Егото е един опис и нищо повече,и е полезно само за себе си.Отгоре на това ти харчи енергията,за да се самоподдържа,и резултата от това,е че сме като червеи(личности).Колкото е по-голям описът(Егото) толкова по-тромав и голям е червеят(личността),ако описът(Егото) приеме нещо ново червеят(личността) се изпъва и пуска една шумна пръдня изпаднал във възторг,за да го чуят всички.
Ако червека срещне нещо което не отговаря на описа(Егото) му започва да се гърчи неистово и да мята фъшкии,и да цапа всичко(Написаното от МЕН,АЗ,ЛИЧНОСТТА показва това).
Свръх-Его.Свръх-Червей?
Философски категории базирани на представи?



 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27