Интересно защо да го правя след като според теб само философствам? Един дървен философ за какъвто ме изкарваш, не изпитва чувства и емоции. Рискуваш да си помисля, че в твоята глава ток не тече. Ако бях такъв за какъвто ме опистваш можех преспокойно арогантно да те подмина, без да искам да се изяснявам. Да отида някъде където аудиторията "заслужава" моето внимание... вероятно така както ти правиш! Да ти кажа, мъжете не са злобни, това е чисто женско "качество". Мъжете обичат да се изживяват на велики и когато ги поставиш в положение да не могат да го правят, те бързо губят интерес. Тези които пък не страдат от тази мания, гледат да не спорят с жени. Знаят, че е безполезно. С жена и с телевизор не се спори... Може да ти се струва и това арогантно, но в него е събран доста житейски опит, от който натрушпах доста и аз.
Не разбирай, че те принуждавам да ми отговориш. Пиша принципно. Не говорим само ние, тая тема я четат и други. Всеки търси и намира различни неща. За разлика от теб, аз оставям всеки сам да си тълкува това което се пише както от мен, така и по мой адрес, както намери за добре. Не държа авторските права, не се обиждам както и да ми отговорят, нито изкавам просто мнения без да ги обясня по някакъв начин.
Това е тема за егото, тъй че ако искаш направи си самокоментар на думите :
"Изтрих постовете, защото ценя, това което бях написала като конкретен отговор. Виждам, че се тълкува превратно. Не искам нещата, които мисля да бъдат овъргаляни или снижени по някакъв начин"
Аз пък, твърдя, че имам его, но пък нямам такива претенции към думите и усилията които хвърлям. Щом съм решил да го напрвя, това е моят избор и каквото и отношение да получа, ще го приема. Ти също снижаваш думите ми, също ги тълкуваш не в светлината която аз съм вложил в тях. Но не се чувствам обиден. Това си си ти, твоето разбиране за тях. Аз какво общо имам с него?
Единствено самооценката на ЕГОТО ми би могло да има... А моето его е надмогнало това. Не става дума за личното ми отношение към жените. Сега се сещам, че наскоро доколкото разбрах и FlyDragon бил жена. Той/Тя също не успя да пренесе спорът интелектуално, а се вживя емоционално и лично. Става дума за личното отношение на жените към мисленето. Както каза и Танграта. Не харесвате истината, не искате да я приемете. Искате да цари хармония, щастие, наслада. Но живота не е само това. Животът е и многото гадни неща които се случват всеки ден. Умиращите деца, поробените хора, изсичащите се ходи, замърсяващите се годи, въздух и океани. На лично ниво това са хилядите болести - физически и психически от които страдат хората И ГИ ПРЕДАВАТ НА ДЕЦАТА СИ. Ако имаше погледът който аз имам щеше да видиш ад скъпа, не хармония. И да се отделиш от случващото и да си гледаш твоя кеф, не е проява на любов, а на чист егоизъм. Ако все още не искаш да го разбереш, аз по-ясно не мога да го напиша.
Изследвам илюзиите и да, забавлявам се да ги въргалям в калта. Но там е проблемът на човекът обвързан с илюзията, когато въргаляш нея в кaлта, той си мили, че това е отношението ти към него. Той се асоциира с илюзията, прави я едно със себе си, защитавая, издига я в култ, пази я като най-ценното - по-ценно от неговият живот, от живота на останалите.... Светът на идеите за повечето хора е непознат и те си мислят, че е нещо много по-висше, а той е пак само ниво на проявление. Аз също съм се заслепявал там. Но излязох, сам, трудно, защото най-накрая се примирих, че нещо ми куца, че тая реалност, за да съществува тук като такава, има причина и тя не е лоша, нито добра. Че тази причина е едно друго разбиране за живота. Но наистина, чак толкова заслешен не съм бил. След като се преборих сам със себе си видях една книжка която аз бях купи, но не бях чел - "Послания на Тибетеца". Там има глава за свтът на идеите. Ако искаш я прочети. Но се съмнявам и това да има някаква полза. Но... жените винаги са се прехласвали по авторитетите, знам ли...