Автор Тема: Любовта като разгром на егоизма...  (Прочетена 31104 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Атила

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 890
  • Атила - бич божи
Отг: Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #15 -: Септември 27, 2006, 23:13:18 pm »
> бях чувала че куп хора напоследък слкючват
> само църковен брак без граждански

това е невъзможно - граждански брак е изискване за църковен брак и поповете искат биляжка за това

.... кво пиша и аз глупости - в България всичко е възможно
I'm famous mexican killer and I kill everyone for only 5 cent, but you are friend of mine and I'l

milenski

  • Гост
Отг: Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #16 -: Септември 28, 2006, 16:07:18 pm »
Откакто прочетох написаното от ultrafutur, в главата ми звучи едно великолепно стихотворение от Пушкин, което според мен е прекрасна илюстрация именно на любов, която е толкова чиста и красива, че превъзмогва всякакъв егоизъм. Помня как едно време учителката ми по руски ни обърна специално внимание на последния стих.


 
* * *

Я вас любил: любовь еще, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.

Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам бог любимой быть другим.

1829


Позволих си да го преведа заради съфорумците, които не знаят руски.
Дано Пушкин ми прости дилетантските напъни  :-[


Обичах ви и любовта ми може
да тлее още в моята душа,
но нека вече тя не ви тревожи,
не искам с нищо да ви натъжа.

Обичах ви безмълвно, безнадеждно,
със ревност и със свян стаен.
Обичах ви тъй искрено, тъй нежно -
дай Бог и друг да ви обича като мен.

...
« Последна редакция: Септември 28, 2006, 16:23:10 pm от Lampyridus photuris »

Дъвиан

  • Гост
Отг: Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #17 -: Септември 28, 2006, 16:19:03 pm »
Ооо, това е едно от най-любимите ми стихотворения и винаги си го нося, заедно с още едно, в личните документи. С мен е вече няколко години. Ето давам официалния превод на български от Георги Джагаров, който може да се срещне в преводната поезия на Пушкин:

Аз ви обичах; обичта ми може
да тлее още в моята душа;
но нека вече тя не ви тревожи,
не искам с нищо да ви натъжа.

Обичах ви безмълвно, безнадеждно,
изгарях и от ревност и от страст;
обичах ви тъй искрено и нежно -
дано ви друг обикне както аз.

Браво Lampyridus photuris, добре си се справила и ти. ;D

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 798
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Отг: Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #18 -: Септември 28, 2006, 16:49:04 pm »
Не съм капацитет, но преводът на Lampyridus photuris ми допада повече   :P
Сега остава да цитирате и Тютчев и всичко от руската класика ще е на масата.  :D
Не мисли като човек!-Крион

Дъвиан

  • Гост
Отг: Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #19 -: Септември 28, 2006, 16:51:49 pm »
О не, недей - обожавам и Тютчев, и Фет, и ... абе въобще руската поезия е нещо неописуемо красиво.

Неактивен Albinoni

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 866
  • „L'amour est l'enfant de la liberte"
Отг: Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #20 -: Септември 28, 2006, 17:05:03 pm »
Аз също съм за Lampyridus photuris  :-*

Нейният превод  е  по-красив  :) Изказвам лично и чисто субективно мнение, за мен двата нюанса, които тя е включила придават допълнотелна нежност ;D
« Последна редакция: Септември 28, 2006, 17:12:26 pm от Albinoni »
„L'amour est l'enfant de la liberte" Всяко нещо, до което се докосваш е част от Пътя! Достигни до ис

Дъвиан

  • Гост
Отг: Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #21 -: Септември 28, 2006, 17:07:58 pm »
 :D Мда, и интересно се е получило, че нейното първо четиристишие е почти същото като това на Г. Джагаров. Но тук не сме литературно студио, нали? ;D Дори се извинявам, че и аз си позволих да пиша за стихотворението.
« Последна редакция: Септември 28, 2006, 17:09:03 pm от Дъвиан »

milenski

  • Гост
Отг: Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #22 -: Септември 29, 2006, 09:04:59 am »
интересно се е получило, че нейното първо четиристишие е почти същото като това на Г. Джагаров.

А на мен ми е трижди по-интересно  :D Даже проверявах дали е жив още човекът. Оказа се, че е покойник от десет години. Чак ми замириса на ченълинг, ама айде, приемам го за съвпадение и туй то  :P Във всеки случай, когато плагиатствам, го правя само от себе си  ;)

Antonium

  • Гост
Отг: Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #23 -: Септември 29, 2006, 12:25:55 pm »
Аз не си падам по поезията, но което е добро за него браво. Та браво Lampyridus photuris :D

Неактивен Cenestelle

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 603
  • stargazer
Отг: Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #24 -: Септември 29, 2006, 13:52:55 pm »
нях... руска поезия. Наливаха ни я в главите прекалено дълго за да я харесвам, иначе нещата на Едгар По не бяха лоши, и Омар Хаям, но над тях понякога заспивам, от напрежение в търсене на скритата мъдрост
sing what you can't say, forget what you can't play, hasten to drown into beautiful eyes....

Oberon

  • Гост
Отг: Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #25 -: Септември 29, 2006, 18:41:01 pm »
"И аз беднякът имам само своите мечти.
 И ти навлизаш в моя свят...
 Пристъпвай нежно, ти вървиш по моя блян."

Йейтс

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Re: Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #26 -: Октомври 05, 2006, 15:28:34 pm »
ЛЮБОВТА
КАТО РАЗГРОМ НА ЕГОИЗМА
Темата е почти пророчески поставена поради простата причина, че центринно са показани две абсолютни противоположности: любов и егоизъм, при което е заобиколена стандартната опозиция "любов-омраза" - също толкова висша, но по типичен консуматорски начин изплюскана и изсрана без да се осъзнае и частица от мистичното й съдържание. (Точно поради този консумативизъм окултните мъдреци никога не разгласяват Истината с думи, които могат да бъдат произнесени от незрящи уста.)

И така, любовта и егоизмът са два основополагащи принципа в нашата реалност, които особено се изострят към настоящото време и по всичко личи, че скоро предстои да се опънат до краен предел в противоречието си и да преминат отвъд възможността за по-нататъшна ескалация.

Някъде нагоре се говореше, че любовта била егоизъм - някакъв префинен или прикрит егоизъм - това са думите на човек, който никога не е обичал или не е бил обичан истински, или, който никога не се е постарал да достигне до тази честота на съзнание, където започват да се проявяват и първите лъчове на иначе невидимата светлина на Любовта. Но за да придвижим логиката до абсурд, нека да се съгласим с това твърдение и да приемем любовта за егоизъм (!).

Любовта е обратен егоизъм. Егоизмът, както ни показват учебниците по етика (там ли беше? :P), е стремеж към затвореност вътре в себе си, към прибиране на благата навътре и задържането им; себето е най-важно и целият свят не е друго, освен източник и средство за удовлетворяването му. В любовта също има подобен стремеж за удовлетворяване, но той е насочен навън; както майчина прегръдка, която в ноемврийския мраз обгръща зъзнещото си дете, използвайки собственото си тяло за обвивка, с която да спре студа. Ето как любовта на описаната майка разгръща собственото й его спрямо нейното дете до размерите на всеобгръщащ топлоизточник, което я прави в един свят (света на детето) да бъде като Бог. Ето как едно его достига заветната си цел - да бъде Бог, именно отказвайки се от себе си (използва своето тяло за обвивка, лишава се от собствена закрила от студа, за да закриля другия), именно, като извърши обратното действие на егоизма - вместо да прибере в себе си, да даде навън от себе си.

Егоизмът е обратна любов. Егоизмът е загриженост към някого или нещо - той е стремеж това, към което е загрижен, да бъде удовлетворено. Обикновено егоизмът се грижи за една ядка, която по правило се съдържа вътре в него, като й дава абсолютен приоритет над останалите неща. Така егоизмът по принцип се затваря в една малка цел (себе си) и става нечувствителен за всеобхващащия свят. При любовта обаче се случва чудо: тя признава за своя ядка целия обхващащ ни свят и по този начин се разгръща до такива вездесъщи размери, до които всяко его би искало да се домогне и които никоя човешка мисловност не би могла да обеме. Тези размери са размерите на самата божественост, която изпълва всичко. Ето каква е величествената същност на любовта и нейното възвишено, трансформиращо въздействие спрямо всеки, който я изпита!

"Любовта като разгром на егоизма" е пророческа формулировка и поради още една причина: днес предстои такава трансформация, която ще открие цялата несъстоятелност на това да се грижим за егоистичната черупка на една ограничена ценност:

 - трагичната безмисленост
на нашето благоденствие без такова у другите;
 - измамливата стабилност
на материалните блага, които единствени са ограничими;
 - необходимостта от съвсем друго богатство
в условията на природни, социални и духовни промени.

Сега пред всеки от нас стои необходимостта да разкачи броните на сковаващия егоизъм, да стане лек, мобилен и способен да се засили и премине през енергоинформационните портали, отвъд; тук предстоят разрушавания на банки и кантори, безмислено ядрено оръжие и генно-модифицирани мечти...
« Последна редакция: Октомври 05, 2006, 15:34:37 pm от flyDragon »
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен veselqk-U

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 255
Re: Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #27 -: Март 22, 2007, 19:05:15 pm »
Аз предлагам като първа стъпка към любовта да спрете да я обсъждате и да я правите заложник на някакви убеждения и оценки-"висша","нисша" ала-бала.Това си е чиста проба изнасилване.Ако човек се научи да докосва света около него леко без да се натрапва всичко си идва на мястото. :P


Неактивен aldonea

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 520
  • От всичко достатъчно!
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #28 -: Февруари 24, 2010, 00:49:37 am »
 :) Мъдрите казват:"СЕГА И ТУК" вярвам, че има сега и тук...
Вярвам, че ЛЮБОВТА(онази единствената, възможна)не съществува в минало или бъдеще време... Няма как да съм обичала вчера, а днес не, нито пък да убедя някого ,че уъре ще обичам... НО В СЕГАШНИЯТ МОМЕНТ МОГА ДА ПОКАЖА ОБИЧ!  :hi:
БОЛКАТА Е НАЙ-ДОБРИЯТ УЧИТЕЛ!!!

Неактивен fishbone

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 167
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #29 -: Февруари 24, 2010, 02:01:50 am »
Oбичам мъдрите, :bomb: но до колко сама прецени. :) :flag_of_truce:
« Последна редакция: Февруари 24, 2010, 02:03:05 am от fishbone »

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27