"Бяло братство" е дума с две значения. Истинското значение е свързано с "Всемирно бяло братство", което е общност от всички светли същества и възвишени светове. Начело на това Всемирно бяло братство стои сам Бог чрез Сина Си Христос. Хората около Петър Дънов наричат своята активност "Бяло братство" - дори са регистрирали неправителствена организация с такова име. По-издигнатите признават, че това не е точно наименование, защото всемирното братство не се определя от членство в някакви организации, а от дело и същност. Хората, които не са запознати, осъждат последователите на Дънов като сектанти и самозвани, поддавайки се на буквословието в наименованието на организацията. Макар да няма такава силна ферментация, както например при Църквата, сред дъновистите започва да се проявява и порочната тенденция за хората да се съди по принадлежността им към "братството", и това е по-характерно за непознаващите окултната страна на собственото им учение дъновисти. Самото понятие "дъновист" е погрешно, защото Дънов не е родоначалник на никакво учение и дори в известен смисъл не съществува по отношение на учението; счита се, че в това тяло се е вселил дух, познат ни като Беинса Дуно, който предава учението на висшите светове - предава го, а не го създава...
Да се поставят под общ знаменател арабските вярвания, богомилството и Кабала, под общия купол на "дъновизма", е малко произволно и еклектично. Тези явления в голяма степен са отделни и (освен богомилието и дъновизма) се развиват на различни плоскости.
* Близкоизточните вярвания, подобно на идеите от Елада, се развиват до идването на исляма в голяма свобода и диалогичност; задава се основата, върху която по-късно ще израстнат великите арабски философии, астрономия, математика. Арабските достижения се ползват от наследството, което им завещава древният Изток със зороастризма и тайните познания, преминали през тези места от Атлантида на път към Индия.
* Макар евреите в никакъв случай да не биха могли да си признаят, тяхната култура е силно повлияна и обогатена от мъдростта на тези древни близкоизточни познания и израства в лоното на същтите течения, които по-късно се възприемат от арабите. Разликата обаче е в това, че Бог ги приема за Свой народ и те стават избрани носители на монотеистичната мъдрост до момента, когато, водени от материалистическа суета, пробождат обещания им Месия, вместо да Го възцарят. Независимо от всичко, благодарение на синтезата между старите близкоизточни предания и съобщенията на Отца от предхристиянската епоха, евреите успяват да кодифицират огромно окултно познание, една от главните книги на което е Кабала (или, по-правилно "Кабалах" с ударение в последното "а"). Тази, а и други книги на евреите се превръщат в основа на водената и до днес от тях окултна практика. От тази практика, поради същите материалистически суети, се развиват масонските идеи и тръгват мащабните усилия за умъртвяване на християнската идея "в очакване на месията" - този път онзи, който ще се появи в материален блясък и власт...
* Богомилството е неочаквана синтеза. То приема вдъхновение и от старите близкоизточни идеи, и от прабългарските "езически" разбирания за Универсума. Богомилството не може да има общо с неща като окултния юдаизъм. Самият юдаизъм би се почувствал умърсен да се докосва до несретни и отшелнически неща, които тласкат към извън-лихварска правда. В тази посока богомилството е като ранното християнство и като разпънатия Христос. Богомилството прави опит да даде "restart" на ферментиращото православие, като напомни същностните идеи на Христос и сведе реалността до една действително християнска общиарность. Това се оказва скандално пряко детрониране на власт-имащите от техните възможни суети и, естествено, богомилството е забранено. Клади срещу богомилството в България не е имало, поне не толкова, колкото има в католическия свят или във Византия; българите никога не са имали тази нравствена враждебност, която изповядват народите на всички посоки от тук. Това е характерно и въобще за православието, много по-малко докосвано от зародилите се на Запад и на Юг масонски идеи.
* Учението, което идва с Петър Дънов, се представя за пряко продължение на богомилството. В него има окултизъм, но това не може да се посочва като кабализъм. Сериозни паралели могат да се направят към далекоизточните представи и по-специално - към тези в Индия, а също така и към близкоизточните древни представи на зороастризма, астрологията и другите подобни окултни "науки". Както и богомилството преди векове се разстила на Запад, така днес и "дъновизмът" печели влияние из света. Особеното за "бялото братство" е, че точно както Петър Дънов предугажда, то печели привърженици главно с музиката си, паневритмия, ходенето по планини. През цялото време това учение разсъждава за Христос, за смисъла на света и на реалността от гледна точка на едно свръх-християнско разбиране, което с право го определя като "езотерично християнство". По резултати на доктрината дъновизмът е много подобен на нещата, давани от Рудолф Щайнер и неговото, отново езотерично християнство.
