Хахаха извикай го да не се скатава ама нещо съм набрал скорост и ми попадна още едно материалче пак на бг:
Земята е куха като орех?
Автор Димитър Гинев
На 23 ноември 1968 г. американският космически апарат ЕSSA – 7 направил няколко снимки на Северния полюс, на които ясно се виждала огромна черна дупка. Публикуването на тези снимки наляло масло в огъня и в научните среди за пореден път се разгоряла дискусията за структурата на нашата планета. От праха на забравата била измъкната и теорията, според която Земята има куха вътрешност, и дори според някой, напълно в стила на Жюл Верн, не е изключено там да съществува живот. Каквито и да са аргументите, които ни предлага науката, за или против подобна хипотеза, все пак точни отговори няма.
Най-близката до нас версия е тази, на която е стъпил фолклорът и в един или друг вид е позната на всички народи. Митичната история за пътешествието на Орфей, който слязъл в подземното царство, за да търси любимата си Евридика, е добре позната и експлоатирана тема във всички световни епоси. В дълбините на Земята са слизали различни приказни герои, като се започне от Аладин, мине се през най-малкия брат от приказката за тримата братя и златната ябълка, Алиса в страната на чудесата, войникът на Андерсен, героите от скандинавските, лапландските, славянските, китайските и много други приказки. Вярата, че нашата планета може да има в утробата си още един, много по-удобен за живеене свят, е намерила отражение в любимата за русначетата книга на Н. Носов "Незнайко на Луната", която има и свой еквивалент за възрастни - книгата на Обручев "Земята на Санников", според която входът за подземния, неизвестен и плодороден континент е разположен точно в Арктика.
В света няма учен, който да не се прекланя пред гения на Леонард Ойлер. Според една от неговите теории нашата планета е куха, а във вътрешността й има слънце, което осветява населени континенти. Знаменитият Едмунд Халей, кралски астроном и първооткривател на ужасната Халеева комета, смята, че във вътрешността на нашата планета има още три планети.Ойлер и Халей били изключителни математици, затова и техните теории не са построени само на празни приказки, а на строги сметки и разчети.
През XX столетие тази хипотеза получила практическо потвърждение, което се основава на арктическите и антарктически експедиции на американския контраадмирал Ричард Бьорд през 1926 и 1947 г. Особено важни се оказали неговите полети над Северния и Южния полюс. През февруари 1947 г. смелият контраадмирал предал от борда на самолета си: " Видях земя отвъд Северния полюс. Тази земя е центърът на великото непознато." Някои ентусиасти са уверени, че адмирал Бьорд е предал по радиото, че е видял земя, където няма сняг и лед, покрита с планини, гори и зелена растителност, където се разхождат различни животни, подобни на мамутите. Според други изследвания експедицията от 1957 г. под ръководството на контраадмирал Бьорд е проникнала в дълбините на земята под Южния полюс на разстояние 3700 км. В същата година адмиралът починал, но има свидетели, които са чували неговия разказ за грамадния континент, който може да е легендарната, описана в много източници и най-напред във Вавилон, изчезнала цивилизация. Впрочем и досега будистите вярват, че милиони хора живеят в подземния рай, наречен Агарта...
Много факти говорят за съществуването на обширни територии във вътрешността на земята: с приближаването към полюсите въздухът става по-топъл(?), дървесни останки плуват по водата, компасът се държи странно и дори полярното сияние може да се приеме като отражение на небосвода.
На светлините на подземната цивилизация. Подземните градове се разглеждат като бази, където кацат "летящите чинии", от тихото подземно пристанище те се издигат към нас, после спокойно изчезват в недрата на земята, а ние се мъчим да ги открием...[/b][/font]
