Автор Тема: Шамбала и Агарта  (Прочетена 123222 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Sangre

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 295
Re:Шамбала и Агарта
« Отговор #360 -: Януари 05, 2011, 20:35:54 pm »
Няма как да стане, защото зЕмята не е кръгла?

Естествено че не е кръгла, те я геоидна. Кълбовидна но леко изпъкнала на екватора  от ценробежните сили на въртене. Не е чак като топка за ръгби но подобна.
Places change, Faces change, Life is so very strange...

Неактивен Еруин

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 38
Re:Шамбала и Агарта
« Отговор #361 -: Юни 19, 2011, 01:39:12 am »
Да споделя малко личен опит, който може да не се взима несериозно понеже е добит под формата на медитация.  :hi:
Никога преди това не бях чувала за теории, че земята е куха или за Агарта.
Влизам през морето, все надолу.. докато стане тъмно и после започне да просветва пак и излизам през морето, но на долния свят. Гравитацията от един момент нататък се обръща - светът долу е като огледален образ на нашия. Само че е по-цветен,чист и природата е прекрасна, пълно е с дива растителност, дърветата са огромни, има скали и пещери, пълно е с минерали и кристали. Пясъкът по плажа сякаш блести все едно е от някакви минерали- стрити на ситно. Има централно Слънце, но то не е като нашето. Това не е толкова жарко, цветът е по-бял, не толкова към жълтата гама. Не знам как да го опиша, все едно Слънцето, което познаваме е мъжката енергия- по-динамично, а Вътрешното Слънце е женската- по-нежна по-мила, даваща живот, сътворяваща. Все едно някой е направи смесица между огромен кристал и Слънце.  :blush: (хич не обяснявам добре, ще ме извините)
Магмата я виждам/усещам на някакво /различно на различните места/ разстояние под земната кора,в непрекъснато движение, издигаща се на снопове/колони, които приближават земната кора, но повечето пъти се спират като доближат и се връщат частично. Но магмата не продължава безкрайно много надолу. Земя...магма...обръща се гравитацията, магма и после пак земя.. Не мога да си обясня за момента какво би могло да поддържа тази температура. Знам само, че магмата я възприемам като жива енергия, съзнателна, дейна, общуваща,показа ми, че трета чакра отговаря на елемента огън и че явно имат общо.
(Цялата планета е жива според мен и всичко на нея е свързано, но ние някак си го нямаме този усет през съзнателното си съществуване.)
За момента съм ходила 2 пъти и половина долу. Половина, защото единия път бях зле с концентрацията и нищо ново не видях. Възможно е и да е някакъв паралелен близък свят, но все ми се струва и ми се иска да е част от нашия.

Нямам представа, къде са действителните входове, но и за момента не ми трябват по никакъв начин.
(За тези, които ще ми кажат, че звуча като побъркано същество - няма нужда, наясно съм с това :flag_of_truce: :-*)

« Последна редакция: Юни 19, 2011, 01:44:28 am от Еруин »

Неактивен Еруин

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 38
Re:Шамбала и Агарта
« Отговор #362 -: Ноември 15, 2011, 18:45:37 pm »
Вътрешното Слънце- т.е. Центъра на Земята е като огромен компютър. Техника от съвсем различно от нашето ниво. Има минимодел на слънчевата система, в който всичко сякаш се разглежда спрямо Земята(Земята е централната фигура). Планетите в този модел по-скоро са някакъв вид носители на информация, мязат на непознат вид кристали. В самия модел на слънчевата система има и празни места- за други тела, които са били някога там или пък за нови, които биха били добавени след време.

Ако приемем, че всяка планета е вид компютър. То в компютъра би трябвало да се задават настройките как той да си взаимодейства с другите компютри/планети/. А? :-X

Което ако е вярно прави вътрешната земя още по-ценна.

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Re:Шамбала и Агарта
« Отговор #363 -: Ноември 16, 2011, 05:36:57 am »
Абе как така в бъдещето ще се добавят нови тела в слънчевата система?
Откъде ще ги вземем? Да не растат в саксии? :mocking: :empathy3: :rofl:

Това за централния компютър ... хммм. Че за какво ни е? Какви са му функциите?
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен voodoogoo

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 291
Re:Шамбала и Агарта
« Отговор #364 -: Ноември 16, 2011, 12:03:38 pm »
Настройките се извършват чрез импулси,пращани от Слънцето,а на него му ги праща Централното захранване.Периодът на един инпулс е 26 000 години.Това покрива теорията за Пулсацията на вселената.Друг е въпросът,какво се случва с парченцето сирене между клавиатурата.
В прозорецът на тъмна нощ-сияйна, отварят се вратите към безкрая.

Неактивен Еруин

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 38
Re:Шамбала и Агарта
« Отговор #365 -: Ноември 16, 2011, 14:29:31 pm »
Абе как така в бъдещето ще се добавят нови тела в слънчевата система?
Откъде ще ги вземем? Да не растат в саксии? :mocking: :empathy3: :rofl:
Имаш едно устройство, което е направено да си действа по подразбиране и оставаш малко опции за персонала работещ с този механизъм.
Те телата са си там където са (говоря за външните). Май въпроса е дали ще ни оказват влияние или не, дали ще са част от нашия свят.
Нямаше много свободни места и не могат да запълват свободните места с каквото им скимне- те са си за точно определени тела, които са си включени по идея от създателя. За да действа всичко това, определено трябва да е съгласувано с дейността на Слънцето.

Настройките се извършват чрез импулси,пращани от Слънцето,а на него му ги праща Централното захранване.Периодът на един инпулс е 26 000 години.Това покрива теорията за Пулсацията на вселената.
Благодаря за разяснението.
Да, Слънцето е най-главния "компютър" в мрежата на сл. система.

Това за централния компютър ... хммм. Че за какво ни е? Какви са му функциите?
Tangrata_, въобще не си и помисляй, че на мен ми е много по-ясно от на теб. Ако въобще такова нещо съществува.
На нас лично ни трябва толкова, колкото да си обясним, кое как функционира в света ни.

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Re:Шамбала и Агарта
« Отговор #366 -: Ноември 16, 2011, 14:40:22 pm »
Защо ги ползвате тия термини? Компютър, захранване, централно захранване, централен компютър?
Централния компютър (може би в средата на Галактиката) предава на слънцето, а то на централния на нашата планета!?

Какво предава?
Вие с теориите за синхроничността да сте запознати? За мигновеното пренасяне на информация?
Принципа на мигновеното предаване на информация изключва всякакви струпвания от типа на "компютри", "захранвания" и прочее натрупана апаратура.
Не искам да се заяждам и не го казвам за да се заяждам, но след като сами признавате, че не ви е ясно, как може да твърдите, че това е изобщо така и не е някакъв сън. Или пък внушено от някой със много способности и със зла умисъл?
Създателя, е извън нашите измерения. Това е елементарно логично.
И той няма нужда от струпвания, каквито и да е, за да предава информация в тази вселена.
И изобщо не е необходимо информацията да се подава по верига, все едно на бай Марко са навръзани овцете една след друга.
Информацията се подава мигновено за всеки атом от Вселената. Дори и не мигновено, защото мигновено пак е някакъв отрязък от време (един миг), а информацията се подава безвремево.
Абе изобщо ...
Как събирате отговорност да пишете и вярвате такива работи?
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Re:Шамбала и Агарта
« Отговор #367 -: Ноември 16, 2011, 14:41:18 pm »
Настройките се извършват чрез импулси,пращани от Слънцето,а на него му ги праща Централното захранване.Периодът на един инпулс е 26 000 години.Това покрива теорията за Пулсацията на вселената.Друг е въпросът,какво се случва с парченцето сирене между клавиатурата.
И ти ли Бруте ...
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен Еруин

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 38
Re:Шамбала и Агарта
« Отговор #368 -: Ноември 16, 2011, 18:30:24 pm »
Създателя, е извън нашите измерения. Това е елементарно логично.
:good: Така е.
Под "създател" имах предвид този, който евентуално го е изобретил.
 :)

Неактивен voodoogoo

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 291
Re:Шамбала и Агарта
« Отговор #369 -: Ноември 17, 2011, 00:00:59 am »
Аз говоря за предаване на енергия за структурното развитие на Вселената,не за информация.Как информацията се движи в структурата на материята е друг въпрос.Защо е създадена живата материя, като носител на информация трети.Всъщност въпросът е :Материята, информация ли е?Информацията ,структура ли е?Структурата ,материя ли е?.Има ли всеобщ закон за всичко или за всяка система действат определени правила,според състава и произходът и?А какво предава,ли питаш?То това е най -спорния въпрос.Дали е настройки,информация или просто така си вибрира,и коя институция,църква или наука ще го разглежда ,няма значение.Въпросът е какво наистина се случва,защото е очевидно,че нещо става.Не може току -така да се променя всичко от толкова време и да не започнаме да го назоваваме.Просто трябва да ги назоваваме с истинските им имена и да ги пишем с Главни Букви.Аз съм бегло запознат с теорията,но вече не чак толкова и по метода на наблюдението виждам,че като я получават тази информация едновременно,явно заради разнородните, матерялни структури ,в които са се скупчили,реагират различно,а някои дори не реагират.
В прозорецът на тъмна нощ-сияйна, отварят се вратите към безкрая.

Неактивен grzzz

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 11
Re:Шамбала и Агарта
« Отговор #370 -: Февруари 22, 2012, 22:56:03 pm »
http://kbr-time.ru/unknown/2081-davayte-razbiratsya-vmeste-predlozhili-mariya-i-viktor-kotlyarovy-chitatelyam-kbr-time.html

http://vbox7.com/play:m03bae82d1
Тайны мира 32 Подземные города 2/4

6 входа към подземно съоръжение са били открити от алпиниста Артур Жемухов в Кавказ, Кабардино-Балкария (планината Елбрус) през септември 2011-а. Проходите не са предназначени, за да минават хора, те са по-скоро вентилационни шахти; ширината им е около 1 квадратен метър. Дълбочината на шахтите е поне 100 метра, дотам са стигнали алпинистите с наличната техника. Предполага се, че са на няколко хиляди години. Каменните блокове, от които са изградени са правоъгълни, идеално наместени един спрямо друг, очевидно с изкуствен произход.
Някои от откривателите предполагат, че това е входът към Шамбала, според някои издирван по тези места и от експедиция на "Аненербе" през 1942 г.
Интересно, когато следващи експедиции намерят и входовете, предназначени за хора, дали ще научим за това от пресата или случаят ще се потули?  :unknown:

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Re:Шамбала и Агарта
« Отговор #371 -: Март 01, 2012, 14:52:06 pm »
Тия шахти, широки 1 метър как не са се запушили през хилядите години.
То само от дъжда колко наноси ще се натрупват.

"Кабардино-Балкария" - интересно име. Почти като България. Само с леко променено произношение.
Дори звуците 'г'-'к' са сродни. Също както в-ф, з-с, б-п, д-т. ж-ш

Положението на устата е еднакво, само при едните се добавя звук от гърлото, а при другите няма звук от гърлото.
'а'-'ъ' също са близки и се различават само по отварянето на устата (отворена-затворена)
Зъщо както е-и, о-у.
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен Oberon

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 088
Re:Шамбала и Агарта
« Отговор #372 -: Март 01, 2012, 18:15:47 pm »
Настройките се извършват чрез импулси,пращани от Слънцето,а на него му ги праща Централното захранване.Периодът на един инпулс е 26 000 години.Това покрива теорията за Пулсацията на вселената.Друг е въпросът,какво се случва с парченцето сирене между клавиатурата.

Хора, не изпадайте в умопомрачение, моля ви. Тия 26 000 години нямат нищо общо пулсацията на Вселената, а се наричат 1 голяма земна година, и това е периода на едно пълно завъртане на оста колко нейния център, т.нар "прецесионен цикъл". За всяка планета е различно, зависи преди милиарди години как се е лашкала и дали има спътник.
Сега ако ми кажеш, че за пръв път чуваш за Прецесия на равноденствията, направо се изнасям от темата:)
In the Kingdom of the Blind, the One-eyed are Kings !!!

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Re: Шамбала и Агарта
« Отговор #373 -: Март 24, 2012, 05:40:58 am »
Древните българи нямаха ли в календара си включена и прецесията?
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен vallex

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 35
  • Понякога седя и си мисля, понякога само си седя.
Re: Шамбала и Агарта
« Отговор #374 -: Април 20, 2013, 22:22:05 pm »
Навярно сте го чели, но лично аз като препрегледах темата не срещнха тази статия, та реших, че тук и мястото да я поместя

 Последните оцелели индианци от народа Макучи /macuxíes /, които населявали земите на север от Амазонка, разказвали, че до 1907 г., те влизали в една пещера и вървели между тринадесет и петнадесет дни, докато стигнат  "от другата страна на света,". Там  живеели "големите хора" високи между 3 и 3,5 метра .Според разказите на индианците, големите хора били много добри и трябвало да се уважават винаги техните напътствия. Ролята, която изпълнявали мъжете от народа Макучие, била да охраняват входа на пещерата. Те не трябвало да позволяват достъп до нея на нито едно живо същество.
Силният вятър, който духал в тунела на пещерата духал пет дена навътре и пет дена навън. Когато той започвал да духа навътре, мъжете, на които било разрешено да влязат в подземията, започвали да слизат надолу по стълбата. Всяко стъпало от нея било високо 82 см.  На третия ден стигали до края на стълбата.  Брояли дните по усещането си за глад в стомаха и желанието за сън. Това е начин, който изглежда много точен.Когато стигнели края на стъпалата, те загасяли факлите си. Продължавали да вървят по коридор, осветен от големи като диня светлини. Вървели все по-бързо и по-бързо, а тялото им ставало все по-леко. Минавали през пет места, които били много ясно разграничени, на фона на огромни подземни кухини, чийто таван не можело да се види. В едната от тези зали имало четири светлини, които приличали на слънца. Човек не можел да ги погледне, защото го заслепявали. Тези светлини, макар и да приличали на слънца не били толкова високо, колкото самото слънце. В този сектор на подземието растели дървета с плодове, които ставали за ядене, като, орехи, манго, банани и други по-малки растения.
Според сравнителното описание, което индианците направили за местностите и подземията, през които са преминавали, тези площи имали около десет квадратни километра проходима повърхност, върху която виреела растителност.  Другите области били недостъпни и опасни, там се намирали големи скали и врящи потоци. След, като преминели през тези пет големи кухини, трябвало много да внимават и да се държат за стените, защото телата им ставали много леки и започвали да летят.Вятърът, който сега започнал да духа навън, не бил пречка да продължат спускането, но ако те се опитвали да тръгнат в обратна посока, силното течение можело да ги повлече в бездънният тунел. Мъжете много внимавали с циклите на вятъра. В седмия или осмия ден от прехода те стигали до едно място, където всичко летяло.  Вероятно това е била някаква точка в средата на земната кора.Понякога вятърът ставал много силен,  че трябвало да се държат за стените. Обикновено преминаването през мястото, където липсвала гравитацията, продължавало ден и половина. Но понякога трябвало да се прикриват зад каменните первази и железа, които били забити в скалите, изчаквайки два дни, докато вятърът утихнел.След това продължавали да следват пътя, белязан от потоци с  много студена вода, които минавали през пещерата. Така стигали до едно голямо и празно пространство, много по- огромно от тези, през които били минали до сега. Там имало някакви блестящи неща, които приличали на пчелни пити и които имали диаметър от десетина метра.Те били разположени върху стъбла, високи колкото на дърво, но последните живи макучие не могли да разкажат повече за тях.От този момент нататък пътниците възвръщали част теглото на телата си. От там започвал другият край на земята, където всичко било малко по-леко, слънцето било червено и винаги било ден, нямало нощ, нямало звезди и луна.Мъжете оставали на това място няколко дни, наслаждавайки се на близките плажове. През това време те видимо започвали да се подмладяват.След това те се връщали с ценен товар. От гигантите получавали много подаръци. Големи риби, чието месо не се разваляло до два, три месеца. Ябълки с размер на човешка глава, и грозде със зърна като човешки юмрук.  Като допълнение на всичко, придобивали и много жизнена енергия. На връщане гигантите ги придружавали, помагали им да носят огромната тежест.Пътуването в обратна посока започвало с попътен вятър, този вятър щял да бъде с тях през последния етап от пътуването, последните три дни и изкачването на стълбите, чиито последни останки съществуват и до днес.Народа на макучите вярват, че ако следват съветите, дадени им от гиганти, когато един ден умрат тук, ще се родят сред тях-там. Те казват дори, че някои от техните хора не са умрели, а направо са се трансформирали в гиганти и са останали вътре. Но е имало едно изискване за тези хора – да нямат деца тук на земята.Трагедията за всички макучи дошла през 1907 година. Трима британски изследователи пристигнали от името на своята кралица и  търсели диаманти. В районът, в който живеел народа макучи  все още могат да бъдат намерени диаманти, въпреки че от 1912 година насам вече цялата област е разровена. Когато британците пристигнали, е имало достатъчно диаманти, за да задоволят кралицата и други амбициозни хора, които после забогатели използвайки местните жители. По това време един от онези хора, които били "оторизирани за пътуване до центъра на Земята"  извършил ужасно и неблагоразумно нарушаване на тайната и показал на чужденците тайната врата към подземията.Един от тях изпратил писмо до Нейно величество, повтаряйки история като тази с малко повече подробности.  Пясъците на  плажовете във вътрешността на пещерата изобилствали от диаманти и   огромни блокове от минерали.Тримата англичани влезли в забраненият вход към пещерата и никога не се завърнали.  Вместо тях,  от пещерата излезли гигантите, смъмрили хората от народа макучие и завинаги им забранили влизането в пещерата.Областта, където живеел народа Макучи, била богата на диаманти, но бедна на плодове и риба. След две години страдание и бедност, въпреки забраната, те  решили да направят опит за нов контакт с гигантите.


Вървели с надежда два дни, но стигнали до едно място, където вятърът идвал от друга пещера, за която те не знаели по-рано.Старият и познат път бил затрупан и непроходим. Някои от хората се върнали веднага, но други решили да продължат по непознатият тунел. Няколко месеца по-късно, един от тях се върнал и казал на останалите, че те могат да влязат. Гигантите им дали съгласието си. Но тези, които решавали да влязат веднъж, знаели че няма да се върнат никога повече, такова било правилото, защото гигантите им казали, че  след време тяхната територия ще да бъде завзета от много англичани, които ще им навредят. Някои хора отказали да напуснат домовете си, други се съгласили да тръгнат и да не се върнат никога.Няколко години по-късно, започнали да пристигат златотърсачи, замърсили чистите реки, размътили умовете на онези макучие, които са останали отвън. Нашарили гърбовете им с камшици, насилили жените им, изродили расата им. През юни и юли 1946 г. се случило едно огромно свличане на земните пластове, което затрупало цялото стълбище. Днес могат да се видят само няколко стъпала  в  самото начало и една недостъпна пропаст, от където вятърът духа в различни ритми.
Някои стари макучи, които  избягали на английският камшик и са все още живи, отчитат своята възраст като броят месеците на луната.Те не искат напълно да забравят изгубеният рай. По-точно казано-да не го забравят никога, защото те го познаваха ... И го загубиха.

Източинк:
http://blogzaserioznihora.blogspot.com
"Правописът ми е Колеблив. Добър правопис е, но се Колебае и буквите отиват на грешни места." - А.А.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27