Ако мен питате, на тези ученици могат да им помогнат само техни разумни връстници или млади хора до 20-25 години. Този тип деца отдавна са минали границите, за да се вслушат в по възрастен човек, който ще започне да ги поучава по "старомоден" начин. Децата са израстнали с телевизора и филмите. Слушат американска музика, в която се пее за секс, жени, пари, коли (също като българския фолк, само че с по добър ритъм
). Израстнали са в едно общество, в което Далаверата е нещо голямо, общество, в което полицаите си затварят очите за престъпления срещу такса от 5 до 15 евро, политиците простеят пред камерите на медиите, мафиоти се стрелят по улиците. В целият този хаос, никой не се замисля за тези деца. Родителите се скъсват от работа по цял ден. Учителите са загубили всякаква надежда да получат ресурсите и средствата да накарат тези деца да се заинтересуват от материала, който се преподава. Полицаите се славят сред по големите ученици как пуснали Иванчо след като го спряли за каране с превишена скорост и "лутащо каране" по бул. България (Иванчо се бил почерпил малко) и му взели само 20 кинта. "Представяш ли си, егати пичовете!" Съчмата пак е бил прострелян насред пицарията на Витошка в София, този път най-накрая "му светнаха маслото". Един от политиците в правителството призна, че има връзки с приятелите на Съчмата и си подаде оставката. Хмм какво друго... "А да, излезнал е новият филм с оня негрото, Дензил Уошингтън. Такъв тупаник батка не си виждал. Яко кеч става!"
Кажете ми колеги и приятели, какво искате от тези деца като цялото им обкръжение, целият им светоглед е заобиколен от това, което ние наричаме днешна България.
Много са виновниците. От родителите, до учителите, образователната система, министри и т.н и т.н и т.н Няма какво да говорим по въпроса повече. Всичко е ясно.
По важното е какво може да се направи по въпроса. Ето един скромоне списък с моите идеи:
Родители:
1. Четете книжки и се научете да бъдете модерни родители. Наблюдавайте децата си, намерете подход за комуникация с тях. Изречения от рода "Я дай да ти видя бележника!", "Какво става с училището?", "Как мина контролното по математика?" са трън в душата на вашите деца. Още в момента, който ги задавате предпоставяте детето си да скалъпи бърз отговор и да изчезне в стаята си където подобни въпроси ще бъдат избегнати. Родители, в живота на вашите деца се случват много повече неща от оценките в училище или от контолното по математика. Те преживяват първите си сблъсъци с живота - Любов, Раздяла, Обида, Загубено приятелство, Предателство, Присмех и т.н и т.н. Ако вие не сте там за тези събития а сте със съзнанието "Какво толкова, още е малък/малка за да го приема толкова насериозно!", вашето дете започва да търси утеха в приятел. При момичетата това е лесно - да намериш утеха или изслушване в "най-добрата" си приятелка, но при момчетата е съвсем различно. Едно момче не може да сподели много неща с приятелите си, защото го е страх, че ще бъде посрещнат с присмех и подигравки. Затова то затваря проблема дълбоко в сърцето си и рано или късно това подтискане променя неговия душевен облик. При едни тази промяна се проявава във временна "невменяемост" - пример - трошене на чинове, чупене на прозорци, викане в час, пребиване, тормоз на съученик (looser). При други тази промяна остава за цял живот, последствията - непредвидими.
Родители, представете си нещата по-просто - Да си родител не значи да изискваш 24/7. Да си родител значи да разкриваш един чужд свят и да показваш възможните пътища, по които може да се тръгне, значи да си приятел в лицето на детето ти.
Повече подробности и трикове "Как да стана приятел на детето си" потърсете в книжарниците. Сигурен съм, в България има достатъчно литература по въпроса. Не мога да ви препоръчам нещо, защото съм далеч от идеята да бъда родител още, но ако не се намира мога да преведа нещо от тук.
2. Учители
Така. Скъпи учители, знам, че заплатите ви са ниски като на чистач в Германия и разбирам вашата липса на стимул да учите децата. Вашето ежедневие в повечето случаи е доста сиво и изпълнено с монотонност. Годините минават, учениците идват и си отиват, лицата се сменят, имената също, но вие сте там. Стоите пред дъската и преподавате това, което трябва да се поеме. Преподавате? Защо просто преподавате. Учители, вие трябва да се майстори на забавлението. Вие трябва да сте тези, които да владеят положението на сцената, тези които да предвидили всяка една минута, всяка една реакция. Вие сте режисьори на своите "представления". Помислете скъпи учители, давате 10 лева за театрално постановка, а актьорите са толкова, ужасни, че направо се чудите "За какво си дадох парите". Да, и актьорите в България са нископлатени! Хм. Така е, но в тях тече кръвта на актьора, кръвта на човека, който живее не за 10те лева, а за аплаузите на края на представлението, живее за спомена, който ще остане във всеки един човек от публиката. Учители вашите души не са по различни от тези на актьорите. Вие сте тук, не само да преподавате материал, който ви е дълбоко известен, вие сте тук за да информирате децата за новостите във вашата професия, да ги запознавате с интересните неща на вашата професия. Вие сте тези, от които 15% от вашите ученици можеби дълбоко се вълнуват и биха намерили увлечение, но просто никой не им е разкрил това тяхно заключено желание.
За да спечелите вниманието на учениците си, вие трябва да сте актьори. Трябва да разказвате със страст, да разказвате с интерес. БЪДЕТЕ МОДЕРНИ. Живеем във време, в което децата са свикнали да се учат предимно от телевизора и интернет (виждаме и последствията от това), затова осигурете си компютър в класната стая (има начини затова как да си осигурите компютър стига просто да искате!) и пускайте на учениците си филмчета, предварително свалени от интернет, презентирайте им сайтове, където могат да намерят допълнително информация, презентирайте им софтуерни програми, които могат да им помогнат (Съществуват стотици безплатни полезни програмки по химия, биология, физика и т.н). Повечето програми ще са на английски и това е Отлично, защото ще стимулирате учениците си да научат някоя нова английска дума. Ако не можете да работите с компютър – ПО ДЯВОЛИТЕ, НАУЧЕТЕ СЕ. Ако нямате собствен (не го вярвам, най-малкото децата ви имат) ползвайте за обучение училищните. ЗНАЙТЕ всеки един предмет има своите компютърни приложения. Дори учителите по Рисуване и Музика могат толкова много да предадат на учениците. Оставете снимки и филмчета настрана. Предметът Информатика трябва да навлезне дълбоко в тези часове, в които обикновено или не се стъпва или се вика и крещи! Програми като Adobe Illustrator и Paint (най-широко използваните програми за дигитално илюстриране) трябва да започнат да се демонстрират на ученици в часовете по Рисуване още от 5-6 клас дори и по рано (Само за пример – учениците във втори клас в швейцарското училище Kantonschule Will, започват своето компютърно обучение на Word. От тази година правят промяна и започват от 1ви клас! Каза ми го лично директора на училището.
http://www.edv-kantiwil.ch/kantiwil/ ) Представете си как ще накарате можеби не всички, но поне 15% то учениците си да си свалят безплатна демо версия на програмата и да започнат да я изучават сами в къщи. Така стимулирате децата не да искат от родителите си последен модел джиесем или новия mp3 плейър на пазара, ами например Таблет за дигитално рисуване. Дори направете проучване и кажете на учениците кои са най-добрите и таблетите с добро качество, но поносими цени. Учителите по музика например по същия начин могат да увлекат децата да подуцират музика сами като им предложат и демонстрират програми, с които се прави музика. От елементарните Fruity Loops до супер професионалните програми за правене на музика. Ако не знаете как се борави с тези програми потърсете специалисти в областта и ги поканете в някой час. Те със сигурност ще покажат такива неща, които ще накарат учениците ви да излезнат за пръв път от часа ви и да си кажат: “Това беше страхотен час! Отивам да си сваля програмката и да я разцъкам и аз.” Така вместо да играе 4 часа любимата екшън игра, ученикът ще се занимае с нещо полезно, с нещо което, кой знае може един ден да му носи пари. Само да запалите искрата и желанията за зания ще ви повалят на земята. Дори ще ви трябват асистенти
Задавайте на учениците си не просто домашни, създавайте им Куестове (от англ. Quest - Игра, в която участникът трябва да открие сам определени неща, за да премине на по-високо ниво). Дайте им възможността да откриват сами неща, да пишат доклади, да правят модели, защо не дори да режисират малки "докладни" филмчета. Приемайте всякакви "формати" като резултат на вашето домашно или "срочна работа". С две думи дайте свобода на креативност за вашите ученици и ги оставете да ви изненадат. Ще видите, че когато им предложите нещо нестандартно, в което всеки ще може да покаже сам себе си, резултати ще са изключително по-добри. В крайна сметка не всички сме създадени да бъдем математици, биолози, физици, историци и т.н Може да се окаже, че в някой от вашите ученици се крие скрит талант на филмов режисьор, или пък визуален интерактьор, аниматор, художник, фотограф и т.н и т.н. С няколко думи - бъдете модерни, разкрепостени, бъдете приятели на вашите ученици.
Друг съвет. Не очаквайте когата зададете въпроса, след 40 минутно обяснение на сложна тема, "Някой нещо да не е разбрал?", честен отговор. Може 95% да са разбрали и да кажат уверено "ДА", но другите 5%, които въобще не са вдянали конеца в иглата ще си замълчат и ще си останат без да знаят. Ще изкласят някак контролното като препишат, но в живота ще останат без тези познания. Ще ви кажа един прост пример от моя живот. Когато бях ученик мразех математиката. Мразех я не защото бях глупав и не с математическо мислене, а защото просто никой не ме накара да я заобичам и да разбера, че не е толкова трудна. Силата ми беше литературата и винаги съм си мислел на тези години, че с това ще се занимавам в близко и далечно бъдеще и математика няма да ми трябва никога. В 7ми клас едвам изкласих с едно 3.50 на изпита по математика, литература разбира се 5.50. И какво да ви кажа, това само ме доубеди, че математиката не е за мен. Затова в гимназията превърнах часовете по математика в отплесване по мечти и зяпане през прозореца, писане на бележчици, тихи недоловими разговори с приятеля, до който седях и разбирасе здраво преписване на контролни. Така и успях да изклася накак този предмет и да завърша. Когато се преместих да живея в Германия и след една "загубена" (ще обясня защо не е загубена по-долу) година учене на италианска фиология, разбрах, че всъщност аз винаги съм искал да се занимавам с визуални изкуства, графичен и триизмерен дизайн. След известно проучване и провален опит да влезна в Берлинската Академия по Визуални Изкуства, установих, че архитектурата е тази, която ще ми даде нужните познания и насоки. Защо пък не, казах си, винаги съм се увличал по модерни сгради и архитектура, винаги съм имал развинтена фантазия. И така се впуснах в това приключение. Разбира се както всички знаете архитектурата е свързана с изчисления и геометрия. Слава Богу тук в Германия специалността архитект има повече значението на изкуство отколкото на математика, но въпреки това математиката си беше част от материала и разбира се изпитите. И така както никога не съм харесвал математиката и с моите пропуски от да речем 5 години трябваше да се запозная с този така страшен за мен предмет. Но ако учителят ти е добър и поднася нещата с внимание и интерес започваш да чувстваш нещата не като задължение, а по скоро като игра куест. Впускаш се в нещо напълно непознато и то до такава степен те зарибява, че в края без да искаш просто си научил всички тънкости на играта. Аз намерих този учител в лицето на моята приятелка и съм и благодарен, за което защото ми доказа, че няма нещо, което да не може да се научи и няма знание, което да не ти потрябва в живота. Знанието е сила, знанието е нови идеи и еволюция.
И така това, което исках да кажа на учителите с тази моя история е че ако не си бях мълчал в часовете по математика (когато слушах) когато ми беше неясно нещо, никога нямаше да имам страх от предмета. Но аз мълчах и учителката нямаше как да ми помогне. Затова учители следващият път когато питате учениците си дали всичко е ясно и 95% отговорят с “ДА”, а 5% замълчат, допълнете следното: “Е ако има някой, на който не му е ясно да ми пише на емайла и ще се разберем за някой удобен ден да изясним неяснотиите!” Мисля, че това ще събуди някои ученици и те ще се възползват от възможността, която предлагате.
Разбира се съществуват и много проблемните деца, при които трябва да се обърне специално внимания и за такива случаи има много литература и много учителски форуми, които биха помогнали. Но за масата ученици просто се изисква малко повече внимание, малко повече креативност, малко повече актьорско и режисьорско майсторство.
Очаквайте продължение...
Тема: Чалга-елементи (и всякакви не-български мо (Прочетена 31803 пъти)
Юли 19, 2011, 16:24:10 pm
