мерси Хорусче, че ни спестяваш шлокавицата - ние оценяваме твоята работа.
Относно връзките ти на хай-нивото в форума съм готов да се фана на бас, че еон го вади по голем в тая област от тебе.
***********************
Еоне, тука става въпрос не кой за какъв се определя а за произход и националност.
след 6-7 месеца дойде "демокрацията" и вече можеше да си върнат
имената, но голяма част от тях не се върнаха, защото вече
много тъпа логика. паднаха визите за европа на българите и колко се върнаха за гражданство ?!?! 200-400 хиляди май посикаха паспорт. Най-вероятно още живеят в Турция и щом имат двоно гражданство можем да говорим за българско малцинство в турция
.. ако пък заплатите станат по 1000-2000 евро на месец всички ще се върнат и ще твърдят че са българи - всичко е въпрос на интерес!
Възродителният процес го направиха нашите кухи ченгета под натиска на турция и америка. Турците ревнаха за турското малцинство в България и нашите галфони решиха да им сменят имената за да няма хора с турски имена - МЕГА ПРОСТОТИЯ!!!
ето една статия от Строго Сектретно - последният брой.
Има интересна информация за размисъл
============================================================
Има ли турско малцинство
Отново за турското малцинство в България и кой, защо и кога го измисли
Документация "Строго секретно"
Изострянето от провокатори на така наречения "етнически проблем" в България поставя отново въпроса за българската национална идея и за ролята, която България играеше и играе като челен бастион на европейското християнство на Балканите. Особено сега, когато в Западна Европа има проблеми с нарастващата вълна от ислямизъм и мюсюлмански фундаментализъм там би трябвало да се сетят, че с този проблем България се сблъска още в средата на 80-те години, когато Турция, по нареждане на САЩ, провеждаше срещу нас широка агентурна, политическа, националистическа, провокационна дейност.
България се защитаваше достойно, но в основните западноевропейски столици предпочитаха да се преструват, че това не ги засяга и че този проблем няма да стигне до тях. Стигна, за да се разбере, че от тази гледна точка почти нищо не се е променило.
Заради това, и преди всичко заради днешния ден, ще се върнем към стенограмата на срещата на тогавашния министър на външните работи Петър Младенов с тогавашния министър на външните работи на Турция Вахин Халефоглу на 7 ноември 1986 г. във Виена в двореца Хофбург.
За първи път публикувахме този секретен документ през април 1995 г., но тогава той беше подминат от самите Младенов, Луканов, и от тяхното обкръжение, от което голяма част продължава да е на сцената - отляво и отдясно.
Тогава зададохме на Петър Младенов няколко въпроса - кой, защо и по какъв начин ви накара да отстъпите след 1989 г. от тези справедливи и законни позиции на България, защо позволихте, заедно с Луканов, регистрирането на една етническа, верска и антиконституционна заплаха - ДПС, и кой ви накара да свалите бариерата пред ислямската агресия на Балканите, в южните части на бившия СССР, в Босна, Херцеговина, Косово и въобще в югоизточна Европа.
Както виждате, тези въпроси днес са с още по-голяма актуалност, защото вече стигнаха и до сърцето на Западна Европа.
Убедени сме, че този път там няма да се правят, че не ни разбират.
***
Петър Младенов: Очевидно най-напред следва да се договорим как ще процедираме. Ние имаме опит за това що се отнася до двустранните срещи, когато единият от нас е бил домакин, а другият - гост. Но сега се срещаме на неутрален терен, на територията на неутрална Австрия.
В. Халефоглу: Не възразявам Вие първи да говорите.
Петър Младенов: Ние неведнъж сме заявявали, че придаваме голямо значение на добрите отношения със съседните страни, в това число и с Република Турция. Нашата страна винаги се е обявявала и сега се обявява за активен диалог с Турция. Тази неизменна българска позиция бе потвърдена още веднъж от председателя на Държавния съвет на НРБ Тодор Живков по време на състоялата се в Правец на 12 септември пресконференция.
Ние бихме искали нашата днешна среща да бъде делова, полезна и конструктивна.
Спирам се малко по-подробно на мотивите, от които се ръководехме, за да предложим провеждането на сегашната среща, защото някои изказвания на отговорни турски представители целят да създадат впечатлението и директно внушават,че ние специално сме молили турската страна за днешната среща. Каква е истината по въпроса? Истината е такава, че никого за нищо не сме молили. Истината също е такава, че ние сметнахме, че и двете страни са заинтересовани от провеждането на разговора, Истината е такава, че ние предложихме да се срещнем, ръководени от чувството за отговорност, от желанието да се спре хлъзгането на отношенията между двете страни в нежелана посока, а не защото се боим от някого или защото сме притиснати.
Българското ръководство оценява, че нашите двустранни отношения се нуждаят от нови сериозни импулси. Според нас крайно време е да се създаде една нормална атмосфера за контакти на различни равнища.
Вярно е, че историята ни е оставила нелеко наследство и горчиви уроци, както и някои противоречия, които постепенно се изживяват. По тях ние сме говорили, готови сме да разговаряме и занапред. Българският народ не е злопаметен. Той не прави съвременна политика от онова, което е преживял през трагичните векове на турското робство. Той се отнася с уважение към турския народ и иска да живее с него в добросъседство и приятелство.
За съжаление в последно време и както ние мислим, не по наша вина, българо-турските отношения бяха тласнати към една нежелана от нас посока, към конфронтация и общо влошаване и тази тенденция се запазва до днес.
Ние сме огорчени от разгърнатата антибългарска кампания. Поставят се в изопачена светлина наши български въпроси на международни форуми, трови се атмосферата между двата съседни народа, злепоставят се и двете страни. Това не ни харесва, но ние проявяваме държавнически подход и търпение. Идва момент обаче, когато ние, като суверенна държава, убедена в своята правота, сме длъжни да реагираме и отговаряме.
По нашето дълбоко убеждение, пътят към влошаване и замразяване на нашите отношения е път за никъде. Той е в разрез с трайните интереси на двата съседни народа. Наш дълг като правителства, носещи отговорност пред своите народи и пред историята е не да гледаме назад, а да проявим далновидност и да отправим поглед към утрешния ден, да открием нови перспективи пред нашите отношения.
От турска страна се поставят някои хуманитарни въпроси. Ние се отнасяме положително към тях и ги решаваме в духа на Хелзинки.
Ние вярваме, че разумът ще надделее. Дълбоко сме убедени, че в интерес на бъдещето на нашите народи и страни е да се въздържаме от всякакви необмислени и емоционални действия, недостойни призиви и епитети, уронващи престижа на държавните ръководители, правителствата и народите. Да не допускаме пропагандни кампании и дипломатически офанзиви за оклеветяване и злепоставяне на другата страна пред своето и международно обществено мнение. Да не допускаме намеса във вътрешните работи на другата страна, да запазим уважението и зачитането на взаимните интереси.
При такъв подход ние бихме укрепили духа на доверие и добросъседство, бихме открили нови страници в нашите отношения.
Това бяха въпросите, които исках да споделя с Вас.
В. Халефоглу: По въпроса за изселването от българска страна неколкократно получавахме различни ноти, с които се потвърждаваше българската линия по този въпрос. Ние многократно предлагахме на българската страна провеждане на разговори, като заявихме, че ако е необходимо, бихме могли да се договорим за изселването на някои хора, но за съжаление на тези наши молби и до днес от българска страна не бе даден никакъв положителен отговор. В Турция живеят милиони хора, които са се изселили от България заедно със семействата си. Тези хора представляват една голяма група, която оказва натиск и влияние както върху общественото мнение, така и върху печата и другите държавни органи. Разбира се, нито едно турско правителство не е в състояние да избегне този натиск и да остане безразлично.
Когато тези съобщения на световния печат започнаха все повече да се разпространяват, това даде отражение и в самата Турция. По това време започнаха да пристигат и обезпокояващи съобщения от роднините на тези изселили и се от България в Турция наши граждани, пък и от други страни. При наличието на всичко това по-нататък не беше възможно турското правителство да остане безучастно и то не можеше да не заеме официална позиция по този въпрос. Ние искаме живеещите мюсюлмански турски малцинства в България, Югославия, Гърция и други страни да представляват добра връзка в отношенията ни с тези страни, искаме тези страни да имат човешко отношение към тези хора. Т.е. да им се признават правата на малцинства, съгласно многостранните и двустранни споразумения. Същевременно искаме да им се разреши, в случай, че те пожелаят да се изселят от тези страни.
Следователно, ако ми разрешите, искам да направя следното предложение: нашите помощници да се съберат и да се помъчат да разрешат проблемите на турското малцинство в България.
Още веднъж искам да отбележа, че дори и през ум не ми е минавало да се намесвам във вътрешните работи на България, Считаме, че ще бъде добре, ако подходим към въпроса съобразно интересите и на двете страни.
Преди да завърша изложението си, аз искам да отбележа, че човек не може да промени нито географията, нито историята. Следователно, ние (и България и Турция) трябва да имаме предвид нашата история и география и като умни хора, мисля, че можем да твърдим, че сме разумни хора, трябва да можем да решим този въпрос. Невъзможно е от Турция да се иска да не се занимава с мюсюлманското турско малцинство в България. Когато решим този въпрос, лесно можем да намерим решение на всички останали въпроси.
Петър Младенов: Ако нямате възражения да направим прекъсване от 5 минути, за да може да се посъветвам с моите колеги за отговора на Вашето изложение. В противен случай можем да бъдем обвинени в липса на демократизъм.
***
След почивката:
Петър Младенов: С внимание изслушах изложението Ви, с надеждата да чуя нещо конструктивно, отговарящо на действителните интереси на нашите страни и народи.
Някои от оценките Ви споделям, но с други не мога изобщо да се съглася. Оставам с впечатлението, че някои недобронамерени хора и среди неточно Ви информират по въпросите, на които, според собствените Ви думи, придавате голямо значение. Понеже част от тези въпроси са всъщност чисто български въпроси, ще се спра на тях по-подробно. Бих искал да вярвам, че моите пояснения ще помогнат да се разбере за какво става дума.
Искам определено да заявя, че през последните 20 години до края на 1984 г., никакви особено остри проблеми с Турция не сме имали. И това е така, тъй като нито едно турско правителство през този период не се е опитвало така грубо да се намеси в нашите вътрешни работи, както това става през последните 2 години.
Разбира се, ние не бихме искали да се намесваме във вътрешните работи на Турция, но въпросът за измененията във военностратегическата обстановка в нашето непосредствено международно обкръжение не може да не ни вълнува. Още повече, от турска страна се чуха войнствен и призиви за поход на турската армия към София. В този враждебен и провокационен хор се включват и по-отговорни турски политици - не друг, а министър-председателят г-н Йозал заплашваше нашата страна и народ с това, какво щяло да им се случи след като минат определени години.
Нас особено ни тревожи фактът, че сегашното турско правителство реши да издигне знамето на една анахронична и реакционна идеология, отхвърлена още навремето от големия син на турския народ Кемал Ататюрк. Става дума за пантюркизма, превърнат в официална политика на съвременна Турция, поне в отношенията с България, което изцяло засенчва провъзгласения от Ататюрк принцип "мир в страната, мир в света".
Тема: План “Баязид" (Прочетена 29340 пъти)
Януари 31, 2006, 18:07:56 pm
