Ноември-Декември - 2006: Системи за движение на НЛО

[Oberon]

Добре написано, човека явно има познания.
И аз имам малко въпроси. Мисля, че изкуствената гравитация и антигравитацята са две различни понятия.Гравитационното поле не се ли получава и при взаимодействието на тела с еднаква плътност? Или може би бъркам силата на гравитачно привличане с гравитационното поле?
По повод цитата на Трандеф. Тялото е в покой спрямо полето, което го обгражда. И как така тялото се движи по инерция в това поле? Може би имаш предвид, че в космоса се набира скорост и после телата биха се движили по инерция? Ок, в този случай обаче, силата на триене м/у частиците в космоса и гравитационното поле би забавила апарата вътре в него, нали така? Ако апарата велзе да речем в облак метанов газ, където на см2 има доста частици, какво се получава?

Оберон

[Gogo]

чететете физиката ,особено за 6 клас .

[teogen]

Здравейте! На мен също някои неща не са ми напълно ясни при все че малко по малко започвам да разбирам и ако преди 15 години ми беше неясен въпроса за принципа на гравитацията и гравитационния двигател , то понастоящем не напълно изяснен ми е въпроса за природата и същноста на електромагнетизма при все че имам определен напредък и в това отношение.  
   Ако трябва да дадем определение за гравитацията и антигравитацията в най буквалния смисъл то е : Гравитацията е привличане между материалните обекти а гравитационното поле е област на по ниско  вакуум-етерно налягане между тях отколкото налягането на вакуум-етерната среда(субстанция) от външната им периферна област. Добър е паралела за сравнение с две тела обтичани от флуид(въздух или течност)- те се пивличат. Два паралелни листа хартия се привличат когато между тях има въздушен поток. При торнадо или какъвто и да е въздушен вихров поток , телата около него се привличат към центъра му и се засмукват от него и още много подобни аналогии има. Аз лично предпочитам да използвам само понятието Етер или Ефир  но го наричам Вакуум-етер поради предрасъдъците на придържащите се към традиционната наука отхвърляща Етера и заменяща го с Вакуума (празнота, нищо).  
   А сега определението за Антигравитация: Антигравитацията е отблъскване между два материални обекта а антигравитационното поле е област на по високо статично вакуум-етерно налягане между тях в сравнение с периферната им външна област.
  Интересното е че експерименталните резултати показват че антиматерията също се привлича в гравитационно поле и към Земята което е и предсказумемо в този аспект че разликата и от материята е само в разликата в електрическия заряд.  Ами тогава е логично да си зададем въпроса дали изобщо съществува антигравитацията в буквалния смисъл на думата и значението и, и отговорът е да  но  тя е изразена не толко във отблъскване между материалните обекти а в разширяването на Вселената. Нашата Вселена е обаст от пространство-време запълнена с Вакуум-етерна субстанция притежаваща огромно налягане и плътност, разширяваща се с тенденцията на намаляване на това нейно вътрешно налягане спрямо граничната-периферна на Вселената ни област. Следва че антигравитацията е отблъскване между вакуум-етерните градивни елементи изпълващи пространството  породено то тяхната вихрова структура и съответното налягане между тях и това е причината  за разширяването на Вселената. Има достатъчно научна информация потвърждаваща че е така.
  Междузвездното пространство е с по голяма плътност на Вакуум-етера от междупланетното пространство което е в непосредствена близост до звездите и в това пространство скороста на светлината е по голяма от 300 000км/с.
Светлинната скорост е константа, само при определена плътност на вакуум-етерното пространство, изхождайки от позицията че скороста на електромагнитните вълни е толкова по голяма , колкото е по голяма плътноста на пространството(вакуум-етера). Ако скороста на звука е ~330 м/сек. във въздух , то колко по-голяма е тогава плътноста  на вакуума щом трептенията на електроните в него се разпространяват с 300000км/сек.  Разликата в плътноста на вакуума в различни точки в пространството и при експериментиране може да се установява чрез измерване на диелектричната и електромагнитната проницаемост  на вакуума и използване на еталони в това отношение. Например електромагнитната проницаемост на вакуума на орбита около земята е по-голяма от тази на земната повърхност , което отговаря на по-голяма плътност на вакуума в космическото пространство и съответно на по висока скорост на светлината. Парадоксален установен факт е че космическата сонда “Вояджър” която понастоящем почти е напуснала пределите на Слънчевата система , се движи с твърде малка скорост в сравнение с изчисленията , като най-адекватното обяснение е че плътноста на пространството вакуум-етера в периферията на Слънчевата система е много по-голяма от тази плътност във вътрешноста на слънчевата система. Друго установено откритие са тахионите , като частици със свърхсветлинна скорост. При експеримента и наблюдението се изхожда от позиция че те се движат назад във времето и при тях следствието изпреварва причината. Значи ако те присъстват във космическите лъчи  бомбандиращи земята , първо по траекторията си ще йонизират въздушната среда и след това ще се проявят самите тахиони. Чрез изследователската апаратура е установено съществуването им. Професор Гюнтер Нимиц от университета в Кьолн измерил в многократно повторен експеримент 4,7-кратна светлинна скорост. При това по две съвсем еднакво дълги пробни отсечки били излъчени микровълни. В едната отсечка вълните трябвало да минат през тунел, а в другата - не. Точно измереният „тунелен ефект" показал надсветлинна скорост. Междувременно експериментите са повторени в различни институти. Например в университета „Бъркли", Калифорния.
   Руският учен и изследовател Николай Козирев също потвърждава съществуването на частици или вълни разпостраняващи се със свърхсветлинна скорост и назад във времето като прави снимка върху фотографска плака на определени звезди преди те да застанат пред обектива на телескопа но въз основа на предварително изчислената траектория според въртенето на земята, вземайки се в предвид че в определен момент от бъдещето часове или минути , тези звезди действително ще бъдат пред обектива. Експеримента е повторен успешно  и в други обсеравтории.
   Съществуват успешни експерименти за промяна на плътноста на пространството при което се променя и скороста на времето. Един от тях е на Черноборов
    
    Нещо което е важно да знаем по отношение на гравитационните двигателни системи (които условно мажем да наричаме и антигравитационни)  е че при тях взаимодействието не е между две или повече тела(например Земята и летяща чиния, гравилет, космически кораб и пр.) а е между двигателната система включваща целия летателен аппарат и от друга страна околното вакуум-етерно пространство.  Знаем че при едно нормално тяло околното пространство оказва равномерно гравитационно налягане от всяка негова страна и това налягане действа и във вътрешноатомното пространство на всички градивни материали от които е направено тялото.  
  Между две тела това налягане е по малко и за това те се привличат.
  Ако искаме да създадем антигравитационна сила , трябва да променим плътноста и съответно налягането от едната страна на нашия летателен аппарат. В желаната за полет посока , ние трябва да намалим вакуум-етерната налягане  и плътност в сръвненише с противоположната му страна. В крайна сметка ние ще имаме засмукване от страна на челното на гравилета ни пространство. Това засмукване и въздействие ще е равномерно върху всеки атом от гравилета и неговия екипаж, така че никой в него няма да усеща и най малко ускорение при все че той ще се движи ускорително и ще надвиши светлинната скорост в един момент спрямо околното пространство и материалните обекти в него.
    А сега желая да представя технологичните принципи на създаване на изкуствена гравитационна двигателна сила! Преди това ще поясняя с няколко думи че на елементарно ниво , електромагнитното поле на елементарните частици е областа на взаимодействие на материата с пространството изпълнено с елементарни вакуум-етерни микровихри. От Физиката ни е известно че вакуума притежава диелектрична и магнитна проницаемост която се счита за 1 единица при изчисляването и спрямо други среди.
  Трябва да приемем че диелектричната и магнитна (електромагнитна) проницаемост на Вакуума отговаря за неговата плътност и факт е че на повърхноста на Земята тя е по малка в сравнение с околоземна орбита и по далечния космос. На микро-ниво електромагнитното поле на елементарните частици е равномерно-симетрично около тях което от своя страна е причина за равномелно – симметрично гравитационно поле около тях. Поради спиновото-вихрово въртене на елементарните частици приемаме че електромагнитното им поле също е с вихрова структура и форма.(магнитно поле около проводник). Електромагнитното поле – като вихрово е в основата на  гравитационните взаимодействия!  Взаимодействието между материята(материалните частици  и обекти) и вакуум-етера е оснжвно антигравитационно – те взаимно се отблъскват!  Магнитното поле е област на отблъскване между елементарните частици и вакуум-етера а електрическото поле е поле и област на привличане между тях! Единият от принципите чрез познаването на който можем  да създадем действащ гравитационен двигател и изкуствена гравитационна сила, е да нарушим симетрията на електромагнитното поле около елементарните частици изграждащи нашия летателен апарат или  симетрията във едно изкуствено създадено електромагнитно поле.         Показателна във случая е електро-гравитационната технология разработена от  Билфред-Браун при която плосък кондензатор електрически зареден се движи в посока на положително заредения електрод и в случая изключваме електрическия йонен вятър тъй като принципа работи и във  вакуум и първоначално е забелязан във вакуумна електролъчева търба при напрежение около 30 000В.  При Т – образен кондензатор по идея на Александър Флоров , кондензатора олеква и се движи в посока на откритите страни на електродите.(лично съм го възпроизвел успешно). Трябва да признаем че повечето от тези и други експерименти популяризирани и излагани в Интернет , са като детски играчки в сравнение с реално съществуващите технологии  употребявани от секретните военни организации  и от  напредналите извънземни цивилизаций,  и именно на тях ще се спра в следващият си пост .
Следва…

[teogen]

Вакуум-етер или пространство във материален обект , означава плътноста на вакуум-етерната субстанция в вътрешно атомното пространство . Например пространството между атомното ядро и електронната обвивка. Същото се отнася и за междуатомното и междумолекулно пространство.

[Gil-Galadh]

Откъде да започна....

    1. Гравитационното поле е резултат от взаимодейстието между две области на пространството с различна плътност и представлява градиент от еквипотенциални повърхнини с разлчна плътност.

Тц.Плътността не влияе на гравитацията.Влияят масата и ускорението....

2. Разликите в плътноста на пространството-вакуума са еквивалентни на  изкривяване на пространството.

И отново тц. Плътността е количеството частици на единица площ.Изкривяването на пространството е следствие от гравитацията.Тука поне имаме известна последователност между тази и горната точка

3. Пространството-вакуума във и около материалните обекти и частици е с понижена плътност спрямо този в далечния космос.

Не трябва ли да е обратното?

4. Материалните тела които са с по-ниска плътност от тази на околният вакуум-етер се отблъскват от него към областите с по-ниска плътност, тоест към другите материални тела и частици – това е същноста на гравитационното привличане и взаимодействие между телата.

Физика 6-ти клас.

5. Когато едно материално тяло се намира в гравитационно поле то се движи равно-ускорително като скороста му може да расте безкрайно, доколкото няма други противопоставящи му се сили.

Това означава,че всеки обект на Земята може да постигне свръхсветлинна скорост...Санитаар!

6. Тяло(космически кораб) което се намира и движи ускорително в гравитационно поле създадено от него или в гравитационното поле на друго тяло, реално се намира в покой спрямо това поле и ускорителното му движение е индентично на инерция, тъй като тялото неизразходва енергия(реактивна) за да се движи и ускорява, ако и да би изразходвало енергия за поддържането на несиметрично(нехомогенно) гравитационно поле около себе си.

Ахааа,ясно! Аз досега си мислех,че като се прбирам до вкъщи се движа спрямо Земята,и си въобразявам че всъщност се изморявам докато го правя...

7. Всяка материална частица и тяло имат собствено гравитационно поле около себе си което е хомогенно и симетрично разположено и балансирано в пространството около тях.

Не точно.

8. Ако симетрията на гравитационното поле на едно тяло се наруши , то независимо от големината на това тяло, то ще се задвижи ускорително в посоката на по-ниска плътност на гравитационното поле – посоката на по ниска плътност на вакуума(посоката на кривината на пространството).

отново тази плътност във вакуума...

9. Центъра на тежеста на едно тяло  е центъра на симетрия и покой на това тяло и собственото  му гравитационно поле спрямо околното пространство.

И отново не...за да има център на тежеста тялото трябва да е ВЪВ гравитационно поле т.е. да има къде да тежи

10.  Гравитационното налягане на околния вакуум-пространство е строго насочено в посока на центъра на тежеста на материалните тела и частици.

гравитационно налягане?

11. При несиметрично гравитационно поле около едно тяло, центъра на неговата тежест се измества към повърхноста му , като интезитета на ускорителното движение на тялото(антигравитационната сила) в пространството зависи от величината на изкривяването-изместването на този център.

Несимтрично гравитационно поле? Ускорителното движение НЕ Е антигравитация.Ускорителното движение НЯМА интензитет.Ускорителното движение не зависи задължително от гравитацията.Зависи от системата в която се намира движещото се тяло

12. Независимо от ускорението с което се движи едно транспортно средство (гравитолет) , то всяко тяло или човек в него се намират в безтегловност, тъй като се намират в собственото си изкуствено гравитационно поле и всички са с еднакво изместен център на тежеста и се намират в една кривина на пространството.

Да казвам ли за ускорението,да не казвам ли...

13. Реално , един гравитолет се движи на гребена на собствената си изкуствена гравитационна вълна.

Реално огледнато(това още в началото трябваше да го кажа) антигравитацията,като такава е противоположна на гравитацията..съответно един гравитолет ще се изстреля от Земята и ще застане на неприятно далечна от нея точка,на място където околните грав-полета ще се уравновесят и апарата ще си виси там.От си8лата на анти-гравитацията ще зависи само скоростта

14. При реактивно движение в пространството съществува ограничение в скороста, тъй като движението е най-вече спрямо пространството(вакуум-етера) който има определена плътност и съпротивление което се проявява при ускорително движение на реактивен принцип.

виж това е вярно.Границата е с.

15. При гравитационно движение в пространството(с гравитолет) , не съществува ограничение в скороста, тъй като гравитолета е в покой(инерционно състояниие) спрямо собственото си гравитационно поле.

но не е спрямо околните.И гравитацията няма да повлияе на скоростта на светлината.

16. При реактивно движение , центъра на тежеста е изместен в посока обратна на движението, вследствие на налягането на насрещната вакуум-етерна среда.
17. При гравитационно(активно) движение , центъра на тежеста е изместен в посока на движението(областта с ниска плътност).

ако ми го обяснят как става.

18. Релативистичните ефекти и парадокси при скорости близки до светлинната не съществуват при активно гравитационно движение, тъй като те се пораждат eдинствено от съпротивлението и взаимодействието на пространството(вакуум-етера) спрямо реактивно движещото се тяло при конвекционалните двигателни системи!

 Това НЕ  Е ВЯРНО.Имаме поле движещо се с близка до светлинната скорост.Всичко в това поле,както исамото поле си подлежат на нормалните ефекти,.Не ме карайте да вадя големите книги

19. При гравитационно(активно) движение, взаимодейстието на гравилета с пространството  е ускорително (като на тяло движещо и привличащо се към планетната повърхност).

Това ми звучи като неприятен сблъсък със Земята

20. Единствените парадокси при  гравитационно движение могат да бъдат единствено зрителни(светлинни) доколкото биха се появили такива.

по-горе

21. При гравитационно движение не съществуват аномалии по отношение на времето, тъй като те са резултат от реактивното взаимодействие между пространството(вакуум-етера) и реактивно движещо се тяло(ракета).
.

не,не и не....времеви аномалии няма да съществуват ако гравитационното поле неутрализира действието на скоростта,демек преживяването ще е смазващо(буквлно)

 

24. Електромагнитното взаимодействие между материята и пространството(вакуум-етера)  е реактивно взаимодействие.
25. Електомагнитното и електрическото взаимодействие около елементарните частици взаимно се балансират така че частиците имат постоянна скорост на въртене.

.

абе аз ли нещо се лъжа или електрично и електромагнитно са едно  също?
 

26. Масата е резултат на гравитационното-активно взаимодействие между материята и пространството и налягането между тях.
27. Теглото е функция на реактивното-ускорително взаимодействие между материята и пространството. Инертноста на етерната субстанция в телата спрямо тази около тях и тяхното взаимодействие.
.

теглото е функция на масата и гравитацията(ускорението)

 

  Що се отнася до скороста на светлината то смятам че масата на телата расте само при реактивно движение , и то най вече спрямо околното вакуумно пространство в което се намират но не и при гравитационно-активно движение при което едно тяло(гравитолет) е в покой спрямо собственото си и обкръжаващо го гравитационно поле. Всъщност ако има някакво възможно ограничение по скорост, то смятам че ще зависи единствено от скороста на разпространение на гравитационна вълна, но и тя зависи от плътноста на вакуумната среда, а смятам че тя е доста голяма извън слънчевата система за разлика от плътноста в нейните рамки. Допускам че и такъв предел не би бил бариера, тъй като гравитационното движение, сила и ускорение зависят преди всичко от гравитационния градиент на вакуумната плътност или кривината на пространството в който се намира един обект - гравилет.
СЛЕДВА...
[/b]

За това ще кажа само че и гравитона се движи със скорост С като всяка елементарна частица

  Ако трябва да дадем определение за гравитацията и антигравитацията в най буквалния смисъл то е : Гравитацията е привличане между материалните обекти а гравитационното поле е област на по ниско  вакуум-етерно налягане между тях отколкото налягането на вакуум-етерната среда(субстанция) от външната им периферна област. Добър е паралела за сравнение с две тела обтичани от флуид(въздух или течност)- те се пивличат. Два паралелни листа хартия се привличат когато между тях има въздушен поток. При торнадо или какъвто и да е въздушен вихров поток , телата около него се привличат към центъра му и се засмукват от него и още много подобни аналогии има.

само че това не е гравитация а разлики в налягането.

  А сега определението за Антигравитация: Антигравитацията е отблъскване между два материални обекта а антигравитационното поле е област на по високо статично вакуум-етерно налягане между тях в сравнение с периферната им външна област.

Значи като доближа два еднакви полюса на два магнита имаме анти-гравитация?

 Интересното е че експерименталните резултати показват че антиматерията също се привлича в гравитационно поле и към Земята което е и предсказумемо в този аспект че разликата и от материята е само в разликата в електрическия заряд.

логично

[Gil-Galadh]

  Ами тогава е логично да си зададем въпроса дали изобщо съществува антигравитацията в буквалния смисъл на думата и значението и, и отговорът е да  но  тя е изразена не толко във отблъскване между материалните обекти а в разширяването на Вселената. Нашата Вселена е обаст от пространство-време запълнена с Вакуум-етерна субстанция притежаваща огромно налягане и плътност, разширяваща се с тенденцията на намаляване на това нейно вътрешно налягане спрямо граничната-периферна на Вселената ни област. Следва че антигравитацията е отблъскване между вакуум-етерните градивни елементи изпълващи пространството  породено то тяхната вихрова структура и съответното налягане между тях и това е причината  за разширяването на Вселената. Има достатъчно научна информация потвърждаваща че е така.

но комент....

  Междузвездното пространство е с по голяма плътност на Вакуум-етера от междупланетното пространство което е в непосредствена близост до звездите и в това пространство скороста на светлината е по голяма от 300 000км/с.

Междупланетното и близкото до една звезда пространство е по-наситено с частици съответно е спо-голяма плътност,което значи че точно обратно светлината би трябвало да е по-бавна там.

Светлинната скорост е константа, само при определена плътност на вакуум-етерното пространство, изхождайки от позицията че скороста на електромагнитните вълни е толкова по голяма , колкото е по голяма плътноста на пространството(вакуум-етера). Ако скороста на звука е ~330 м/сек. във въздух , то колко по-голяма е тогава плътноста  на вакуума щом трептенията на електроните в него се разпространяват с 300000км/сек.

не е много по-голяма.Трептенията си се разпространяват с 330 мюсек между другото.За това е и скорост на звука.И отново-няма логика при по-голяма плътност скоростта  да е по-висока

Разликата в плътноста на вакуума в различни точки в пространството и при експериментиране може да се установява чрез измерване на диелектричната и електромагнитната проницаемост  на вакуума и използване на еталони в това отношение. Например електромагнитната проницаемост на вакуума на орбита около земята е по-голяма от тази на земната повърхност , което отговаря на по-голяма плътност на вакуума в космическото пространство и съответно на по висока скорост на светлината.

Не.Просто в орбита плътността е по-ниска и няма частици,които да се пречкат.

Друго установено откритие са тахионите , като частици със свърхсветлинна скорост. При експеримента и наблюдението се изхожда от позиция че те се движат назад във времето и при тях следствието изпреварва причината. Значи ако те присъстват във космическите лъчи  бомбандиращи земята , първо по траекторията си ще йонизират въздушната среда и след това ще се проявят самите тахиони.

НЕ са установено откритие. Все още са хипотетични.И все по-малка е вероятността да се установят.

Чрез изследователската апаратура е установено съществуването им. Професор Гюнтер Нимиц от университета в Кьолн измерил в многократно повторен експеримент 4,7-кратна светлинна скорост. При това по две съвсем еднакво дълги пробни отсечки били излъчени микровълни. В едната отсечка вълните трябвало да минат през тунел, а в другата - не. Точно измереният „тунелен ефект" показал надсветлинна скорост. Междувременно експериментите са повторени в различни институти. Например в университета „Бъркли", Калифорния.

Лелеее,а хората си играят да строят ЦЕРН...и как завършил все пак експеримента?

   Руският учен и изследовател Николай Козирев също потвърждава съществуването на частици или вълни разпостраняващи се със свърхсветлинна скорост и назад във времето като прави снимка върху фотографска плака на определени звезди преди те да застанат пред обектива на телескопа но въз основа на предварително изчислената траектория според въртенето на земята, вземайки се в предвид че в определен момент от бъдещето часове или минути , тези звезди действително ще бъдат пред обектива. Експеримента е повторен успешно  и в други обсеравтории.

Ми то и аз според данни за скоростта на топката и траекторията и си поставям ръцете така че да направя забив и да отбележа точка.Лелее прекогнитивно възприятие!

   Съществуват успешни експерименти за промяна на плътноста на пространството при което се променя и скороста на времето. Един от тях е на Черноборов
.

Да?
   

    Нещо което е важно да знаем по отношение на гравитационните двигателни системи (които условно мажем да наричаме и антигравитационни)  е че при тях взаимодействието не е между две или повече тела(например Земята и летяща чиния, гравилет, космически кораб и пр.) а е между двигателната система включваща целия летателен аппарат и от друга страна околното вакуум-етерно пространство.  Знаем че при едно нормално тяло околното пространство оказва равномерно гравитационно налягане от всяка негова страна и това налягане действа и във вътрешноатомното пространство на всички градивни материали от които е направено тялото.  .

Самото гравитационно поле,заедно с апарата представляват тяло и съответно си взаимодействат с всичко наоколо по всички правуила на физиката.

    А сега желая да представя технологичните принципи на създаване на изкуствена гравитационна двигателна сила! Преди това ще поясняя с няколко думи че на елементарно ниво , електромагнитното поле на елементарните частици е областа на взаимодействие на материата с пространството изпълнено с елементарни вакуум-етерни микровихри. От Физиката ни е известно че вакуума притежава диелектрична и магнитна проницаемост която се счита за 1 единица при изчисляването и спрямо други среди.
  Трябва да приемем че диелектричната и магнитна (електромагнитна) проницаемост на Вакуума отговаря за неговата плътност и факт е че на повърхноста на Земята тя е по малка в сравнение с околоземна орбита и по далечния космос. На микро-ниво електромагнитното поле на елементарните частици е равномерно-симетрично около тях което от своя страна е причина за равномелно – симметрично гравитационно поле около тях. Поради спиновото-вихрово въртене на елементарните частици приемаме че електромагнитното им поле също е с вихрова структура и форма.(магнитно поле около проводник). Електромагнитното поле – като вихрово е в основата на  гравитационните взаимодействия!  Взаимодействието между материята(материалните частици  и обекти) и вакуум-етера е оснжвно антигравитационно – те взаимно се отблъскват!  Магнитното поле е област на отблъскване между елементарните частици и вакуум-етера а електрическото поле е поле и област на привличане между тях! Единият от принципите чрез познаването на който можем  да създадем действащ гравитационен двигател и изкуствена гравитационна сила, е да нарушим симетрията на електромагнитното поле около елементарните частици изграждащи нашия летателен апарат или  симетрията във едно изкуствено създадено електромагнитно поле.         Показателна във случая е електро-гравитационната технология разработена от  Билфред-Браун при която плосък кондензатор електрически зареден се движи в посока на положително заредения електрод и в случая изключваме електрическия йонен вятър тъй като принципа работи и във  вакуум и първоначално е забелязан във вакуумна електролъчева търба при напрежение около 30 000В.  При Т – образен кондензатор по идея на Александър Флоров , кондензатора олеква и се движи в посока на откритите страни на електродите.(лично съм го възпроизвел успешно). Трябва да признаем че повечето от тези и други експерименти популяризирани и излагани в Интернет , са като детски играчки в сравнение с реално съществуващите технологии  употребявани от секретните военни организации  и от  напредналите извънземни цивилизаций,  и именно на тях ще се спра в следващият си пост .
Следва

И пшо-нагоре е обяснено защо не е така


Общо взето:

[Oberon]

Елфа, сега ти си за бой.
Как така плътността не влияе на гравитацията? Нали от плътността се определя телгото, а оттам и силата на гравитация.По-тежките предмети имат по-голяма сила на гравитация.
По т.7 човека е абсолютно прав.
Оф, трябва да бягам.

Оберон

[Gil-Galadh]

мммда.Мерси за поправката.
 А за седмата точка що си мисля че частиците имат ядрени,електромагнитни и т.н. но е и гравитационни взаимодействия.Все пак и гравитацията се пренася от частици

[teogen]

Честно казано се съмнявам и невярвам че взаимодействията се осъществяват на основата на пренос на частици - гравитони или други. Как можеш да го опишеш образно? Ако например от една частица се отделя друга и при това със светлинна скорост или по малка то двете частици ще се разлетят в противоположни посоки и то с доста голяма скорост и когато тази по малката достигне друга голяма частица и се погълне евентуално от нея то между тях ще има един доста силен сблъсък при който последната също ще отлети в противоположна посока на първата. Ако изобщо има взаимодействия основани на обмен на частици то те никога не могат да представляват сили на привличане а ще са единствено сили на отблъскване. Ядрените сили и взаимодействия са ядрени само защото са вътре в атомното ядро, но реално представляват пренос на електрически заряд между протона и неутрона което също е относително. Чесно казано , когато установената физична наука говори за превръщания , това звучи по мистично от идеята за магий и магьосничества. 
   Масата на неутрона е 1838,5 електронни маси а на протона 1836 , или - неутрона има две електронни маси повече от протона а при разпада си  се получава протон, електрон и неутрино. Моето убеждение е че неутронът е протон с плътно долепен до него електрон поради което като цяло е електрически неутрален.
   Идеята че колкото повече е плътна една среда , толкова по бавно се пренасят вълновите процеси в нея е абсурдна. Достатъчен пример за това е че скороста на звука във въздух е 330м/с , във вода е ~1400м/с в гранит е ~10 000м/с.
  Логично е да приемем че с увеличаване на плътноста на средата, скороста разпространение на вълновите процеси в нея нараства пропорционално и така разбираме че плътноста на вакуум-етерната субстанция изпълваща Всемира е доста голяма за да има скороста на светлината такава каквато е. От друга страна тази среда е свърхфлуидна, еластична и притежава електромагнитни свойства(проницаемост, индуктивност). Смятам че едва ли бих бил изчерпателен на тази тема , пък и не си поставям тази цел. Това което написах досега е с цел да поставя една добра основа за запознаване и разбиране на  някои основни антигравитационни технологии които смятам да изложа в следващите си постинги. Преди това бих желал всички вие които не виждате логика в досегашните ми постинги да представите своите идеи  и разбиране за антигравитационните технологии а също и за междузвездното пътуване, ако вярвате в тези неща - разбира се. Просто нека се върнем към същноста и заглавието на темата "Системи за движение на НЛО".
С уважение!

[Gil-Galadh]

Честно казано се съмнявам и невярвам че взаимодействията се осъществяват на основата на пренос на частици - гравитони или други. Как можеш да го опишеш образно? Ако например от една частица се отделя друга и при това със светлинна скорост или по малка то двете частици ще се разлетят в противоположни посоки и то с доста голяма скорост и когато тази по малката достигне друга голяма частица и се погълне евентуално от нея то между тях ще има един доста силен сблъсък при който последната също ще отлети в противоположна посока на първата.

Сега..първо частици е сравнително условно понятие и второ частиците не зачитат много-много нютоновата физика.А как става взаимодействието ли...ми блъскат се два атома и от взаимодействиетоим да речем се отделя фотон,който изхвърча в дадена посока,и хвърчи докато не се блъсне в нещо.И поток от фотони блъскащи се в частиците на клетките на ретината ти да речем правят видима светлина.Да,силите наистина са огромни.
ЗА останалото по-късно

[teogen]

А как ще обясниш привличането на основание обмен на частици?

И се връщам на темата- как виждаш технологиите за придвижване на НЛО - Летящи чинии и прочее от този вид?

[Gil-Galadh]

Привличането ли-ми изкривяване на пространство-времевия континиум вселдствие действието на тези частици.
Движението на НЛО...ми по начина по който е описано не го виждам много-много....иначе засега залагам на жироскопите,щото там не съм проучил въпроса,а за междузвездно пътуване-знам ли..червееви дупки,свиване на пространството...

Идеята че колкото повече е плътна една среда , толкова по бавно се пренасят вълновите процеси в нея е абсурдна. Достатъчен пример за това е че скороста на звука във въздух е 330м/с , във вода е ~1400м/с в гранит е ~10 000м/с.

Звука е друго-той кара самите частици да трептят,затова колкото са повече толкова повече ще вибрират.
 Но светлината е друга работа-повечето частици създават изкривявания и се пречкат на пътя на фотоните...

[teogen]

Звука в същноста си е трептене на частиците на средата и пренасянето му посредством вълнови процес представляващ механични удари и предаване на механични удари между частиците на средата. Самите вълни са концентрични области чиито върхове представляват максимално уплътнение на средата, а низините им са с най малка плътност.   Светлината или по обобщаващо казано електромагнитните вълни имат сходна макар и не в абсолютния буквален смисъл природа дори ако приемем че вакумът е липса на материални частици с познатата ни атомарна структура. Аз лично смятам че вълновата природа на електромагнитните явления е по реалистична от корпоскулялната при все че светлината има свойството да се държи и като частици при високи честоти , но същото можем да направим и с звука, а сме наясно че той не е линейно движение на някаква материя а трептене на частиците и предаване на механичен импулс. Ако приемеме че пространството(вакуума) е празно а не е съставено от някакви вихри или каквото и да е то трябва да приемем тогава че електромагнитните вълни в него са кратковременни изкривявания на четиримерната му структура разпространяващи се с установяваната скорост ~ 300 000 Км/с. Моето убеждение е че вакуума не е празен а действително е запълнен от плътно разположени микровихри с електромагнитни свойства всеки от който представлява микрообласт съставена от три измерения, въртяща се спрямо всички други и така въртенето и движението на една микрообласт от пространството спрямо другите такива определя и четвъртото измерение което е  времето. Разбирам че това е преди всичко една теория но за мен тя е достатъчно реалистична в описването на света ни като такъв.

[Mirotvorec]

Моите уважения към темата, teogen, макар че нищо не разбирам шапка ти свалям за знанията, но не е ли по-вълнуващо за теб да разработиш генератори на свободна енергия за битови цели. Струва ми се, че доста народ ще им се зарадваме. 

[teogen]

Привет Миротворец! Ами понастоящем работя именно върху свободната енергия а с изучаването на антигравитацията се занимавам като един вид активен отдих за ума. Като постигна резултати във връзка с енергията ще ги публикувам, без съмнение, но дори и сега в сайта ми съм дал чертежи и снимки на неща които работят направини от един познат.