
Въведение
Заглавието САТ е абревиатура на „Сборка Анонси на Теми“,а също така и английската дума за любимото ми животно,което избрах като символ.
Преди да започна погледнах пак Правилата,струва ми се,че не съм в нарушение(дано не греша) с тази,надявам се ненатрапчива уводна част.
Поглеждах насам още когато бях заек (Usagi) в obe-bg.com - мястото на първата ми интернет „инкарнация.“
Но тогава Синият форум ми се стори твърде голям,не се чувствах достатъчно уверен.В обе-то се регистрирах,защото още преди да имам интернет бях впечатлен от книгите на Р.Монро,а там имаше материали по темата.Там бе спокойно място,като цяло с преобладаваща Светла вибрация.Постепенно писането ми заглъхна,имам 67 поста за около две години,доколкото си спомням.
По някое време попаднах на Паралелна Реалност,където ме „хвана“ концепцията на М5 и Висшите Азове.
Сега бих казал,че се оплетох в пипалата на Медузата.
Всъщност след като се запознах с ПР разбрах за форума,от тази страница:
https://www.parallelreality-bg.com/statii/53-technical/288-2011-02-03-19-56-24.htmlПостепенно повечето от читателското си време взех да прекарвам в ПР,даже разменихме няколко мейла с Н. и той ме посъветва да се изнасям от обе-то,което съвпадаще с постепенно засилващото ми се усещане,че има друго,по-подходящо място за мен,но къде?
Тогава прочетох “Вътрешен космос”,разменихме и с Юлиана няколко мейла,тя ми каза,че има регистрация тук.Четейки,си помислих,че тя е July.От нея всъщност заимствах израза “Синият форум”.
Дори и сега си спомням с лека носталгия за обе-то.Админът беше добър,дори се видяхме в София веднъж.Той беше вегетарианец(или веган,не помня),но не някой маниак - показа ми едно заведение,където човек можеше да си пуши спокойно,на фона на официалната забрана.
Но иначе Админът държеше на чистотата на форума.Веднъж се появи един,който пишеше някакви простотии.Заподозрях го,че или е пиян или някой неуравновесен.
Админът му рече кратко и делово:”Спри или ще те банна.”Всъщност беше малко по-дълго,но последните три думи са точни.
Онзи не спря,но не можа и да продължи,защото бе баннат веднага при следващия си пост.
Дори и аз бях сгълчан така: “Усаги,не ми е приятно да трия.Извиси вибрациите си”.
(Заради една снимка на Майли Сайръс в по-раздвижена сценична поза,така да се каже)
Разбира се,занапред внимавах в картинките,но извисяването на вибрациите не ми се получаваше.
Те бяха тръгнали в посока,подходящо илюстрирана от картинка “Б”.

Ей така съм си представял Бандерснач.
Тази картинка имах отпреди,в обе-то понякога я гледах и ми се струваше,че символично предвещава нуждата ми от промяна,която усещах.
Всеки от нас е на своя Път на Героя.Да,Читателю,ти също,точно в конкретния ти живот,със случките и хората,които срещаш.
Моят ме отведе в Жълтия форум (xcombg.net).
Там видях някои потребители,които ми бяха познати от Синия форум,почувствах,че това е Мястото и след два-три месеца четене „от орбита“ „кацнах“ като „HomerCat“.Първоначално мислех да използвам за име „Bandersnatch“,но ми се стори,че е малко по-агресивно,отколкото ми подхожда на натурата.
Жълтият форум бе комбинация от съдържателни (според мен) материали и говорилня,понякога преминаваща в джавкалня.
Не съм скучал и минута ,за времето на престоя ми там.
В статията си „The School of the Future" от сборника "Recent Issues in the Analysis of Behavior" by B.F. Skinner, 1989. Скинър казва (превод от руски):
„Думата „училище“(school) е стигнала до нас от гръцкия през латинския.За болшинството учители и ученици ще бъде неочаквано да узнаят,че първоначално думата е означавала „отдих“ и „свободно време“.В онези времена тя е обозначавала това,с което хората са се занимавали през свободното си време - разговори.След това е започнала да означава място,където се разговаря - „говорилня“,а когато разговорите придобили формални рамки,думата започнала да означава място за поучения и дискусии“.
Думата „говорилня“ (същата е и в руския) е придобила негативно значение.Наистина,ако бъде оставена на самотек,потенциалът ѝ за учене се погубва ,затрупан от прекомерно бръщолевене.Но дори и в това има потенциал за извличане на поука...за този,който може да я вземе.
Тук съм с поуката от жълтия форум(надявам се).
И тук е имало моменти на „говорилня“ и неофициален „Клуб на недоволните потребители“,но форумът е успял да премине през тези детски болести на развитието.Без да се конкретизирам,известни са ми някои мнения,че Синият форум е затихнал,че вече няма бъдеще,едва ли не е умрял.Всеки вижда това,което иска да види,има такъв израз.Аз бих добавил,че всеки вижда това,което може.Нещо като очила,образно казано,които наслагват несъзнателните субективни нагласи на гледащия върху гледаното от него.Субективно-психологическа „Augmented reality“ ,бих казал.Аз съм тук заради това,което виждам.Ще го изразя с тази картинка,с която приключвам въвеждащата част.
