Значи ти казваш, че умрелите искат да ти кажат да не се притесняваш, защото на тях им е по-добре, но ти не знаеш, че им е по-добре, щом си се притеснила, но все пак знаеш, че те са по-добре, щом знаеш, че са тръгнали да ти казват, че са по-добре.
Нещо дали си противоречиш?
Последно по-добре ли са, или са по-зле. С танци и песни ли да ги изпращаме?
.. хмм, зачетох една книжка, която може би бях прелиствал преди 20ина години. Ще изкарам няколко цитата.
http://truden.com/modules.php?name=Downloads&d_op=getit&lid=289"Книга за Отвъдния Свят - Бо Ин Ра"
Страница 32 (от малките):
Умрели, чийто съзнание почти не е надраснало през отредените им земни дни пределите на физически-животинското съществуване, често пъти са силно объркани от новото си състояние и затова дълго време след земната си смърт не забелязват, че не са вече в земно тяло.
Те си въобразяват, че са просто "оздравели", тъй като предишната причина за страданията им вече не съществува.
Отначало все още в плен на една възникнала като в просъница представа за земния живот, те смесват възприятията на духовния облик на близките си със собствените си съновидения и не могат да разберат защо другите скърбят за тях.
Често пъти те се опитват с всички сили да убедят действително скърбящите във физическия живот, че няма никаква причина за скръб, - но останалите във физическия свят, погълнати от мъката си, така и не забелязват тези техни усилия.
Страница 41 (от малките):
От "другата страна" на света, - там, където се усеща единствено с духовни сетива, цари не само "блаженството на честитите".
Там има и царства на мъка и отчаяние, на терзаещо разкаяние и желание за самоунищожение, въпреки че това желание не може никога да бъде удоволетворено ...
През тези царства ще трябва неизбежно да преминат всички, които тук, на земята, не спазват закона, изискващ от всеки земен човек любов към самия себе си и към всички други твари.
...
Най-тежко нарушение на споменатия духовен закон извършват всички, които посягат тук на своя телесен живот, за да избягат малодушно по една или друга причина от земното съществуване и неговите изисквания.
Освен това подобна постъпка е безмислена и безцелна, защото вместо да намери търсеното спасение, лишилият се със собствената си ръка от земно тяло се оказва хилядократно по-мъчително окован в крайно нежелани състояния на съзнанието, от които не може вече да се избави цели еони.
...
Продължавам да чета, и стигам до страница 43-44 (от малките).
В този случай унищожителят на своето земно тяло не носи отговорност за самия акт на убийството, но духовният Закон изисква от него компенсация за всички погрешно насочени мисли и постъпки, довели в крайна сметка до извършеното в момент на безумие дело.
Обикновено такава компенсация се постига само чрез изтърпяване на второ въплъщаване в човешко-животинско тяло на земята.
Това е един от онези изключителни случаи, при които така нареченото "прераждане" е изобщо възможно, докато при нормално протичане на земния живот на човека то става завинаги невъзможно тъкмо поради изживяването му докрай.
Макар използването на земния живот като подготовка за следземните състояния на съзнанието да е от първостепенно значение, съвсем не бива да смяташ, че на тази земя трябва да водиш боязливия, вечно загрижен за "душевното спасение" живот на малодушния "светец" ...
Тоз автор много печен, и по думите му много опитен из пътешествията из отвъдното.
Ама казва, че само по един път си живеем. В много редки случаи ако някой се самоубие по погрешка, може да се прероди един път само. Иначе си стоиш с еони в царството на сенките и само сменяш един кръг (на рая/ада, по избор), с друг. Не врат, ами шия.
