Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Езотерика => Темата е започната от: balar в Юли 18, 2012, 20:06:01 pm
-
Какво е смъртта, от която толкова се страхуват хората? На какво се дължи ужаса , с който се говори за нея и струва ли си да се страхуваме от нещо, което може би съществува само в умовете ни.
-
Дълбок сън.Смърт=трансформация.
-
Смърт = отделяне на душата от тялото. Чисто и просто. Е, едва ли :)
Но мисля си, че е важно и какво е (било) преди раждането ;) . Също интересен въпрос
-
1.Какво е смъртта, от която толкова се страхуват хората?
2.На какво се дължи ужаса , с който се говори за нея и струва ли си да се страхуваме от нещо, което може би съществува само в умовете ни.
1. Липса на живот и съществуване. Елементарно. Няма те/ни/го/я/него... Край... без право на обжалване и възможност за връщане, на нещо невъзвратимо.
Според различни разбирания и култури, а може би религии- почивка и заслужено "пенсиониране".
2. На това, че не сме подготвени за липсата на някой, не толкова на нас самите, защото ние не я Осъзнаваме реално, а близки, които имат нужда от нас или са привързани по начин да ни обичат. Не че не могат да продължат да ни обичат, но като ни няма или тях като ги няма, животът ни е по-празен...
Не съществува само в умовете ни. А е реална липса в живота ни, който е реален и продължава да тече, но без определени несъществуващи неща вече.
Много примери могат да се дадат. И да се разбере, че от домашен любимец към който си привързан, през дете, което си износил, но е мъртво родено или просто несъществуващо вече, до дядо ти, който дори и възрастен е първият, който виждаш мъртъв и разбираш, че само спомените от детството ти, не са достатъчни да остане във времето като съществувал.
Като цяло се преживява и отминава, но за някои е много болезнено.
Когато умряха децата в дискотека "Индиго" бях на една автобусна спирка преди това и точно бях разбрала, че съм бременна. Чаках бавещият се автобус. Народ на спирката на НДК-а и впоследствие ме взеха с кола от спираката, но и до днес си мисля, дали не можеше да се спаси някое дете ако знаех в момента...
Детска, насилствена и незаслужена смърт от пияни кънкьори не приемам.
Но ако от мен зависеше и бях известен учен ... щях да давам възможност на всеки, като става пълнолетен да се подписва и да казва, до колко години иска да живее. Веднъж. Без да си избира смъртта. И без да има виновни.
За собствената си смърт не се страхувам, защото както казах, няма да я усетя осъзнато, но ако загубя говор, зрение, слух и просто се превърна в развалина, ще пожелая смъртта на това непотребно тяло.
-
И без това феновете на инкарнациите, които обясняват, че сам си избираш смъртта са много убедени в разбиранията си, ...без да знаят тяхнага конкретна каква би била. Та си помислих, че вместо в астрала или Термала да решаваш подобни неща, без да са ти ясни тук, ще е по-честно без ясновидки и гледачки да си наясно. Това е!
-
Ами ... честно казано,хората на по 18 днешно време не могат да ти кажат какво им се яде пък камо ли да определят колко ще живеят.Много от тях може би ще си мислят че даже 40 им стигат.Пък като станат само на 25-30 ще осъзнаят колко тъпо са се определили.От друга страна пък ако си кажат 200 примерно ... как ще я бъде тая работа ?
:nea:
Не триизмерното ни 'Аз' определя колко време ще сме 'дежурни' тук. :yes:
-
И какво предлагаш?
За подобни неосъзнати осемнадесет или 40 годишни недоволни- които винаги ще са такива?
Ако имат възможност както си избират какво да учат,работят или какви да станат, така да се замислят и колко `време` ще им е нужно да живеят.
Защото всеки би могъл и историята показва , че са имали идеи, но за съжаление животът им е приключвал.
Джим Морисън Майкъл Джексън ... Марлон Брандо, ако знаеше, че ще стане такъв ... тюлен, след всичко което е можел, нима би се подложил на това, което му е поднесъл живота. Малко не ме разбираш, но това не е неестествено.
За моя си живот каквото и да се случи, в пъти бих предпочела, каквото и да постигна, аз да реша кога и как да умра, без да се самоубивам. Защото много от самоубийствата не ги приемам като израз на свободна воля и граница да си постигнал достатъчно, за да решиш да си "почиваш". Но да не се отклонявам към безсмислеността на самоубийствата, само ще напиша, че ако хората, МИСЛЕХА повече за живота си, а не за смъртта, щяха да са по-доволни.
На повечето им е трудно, а на горните даже хич не им е било, но въпросът е в това да оцениш нещо. И ако на 18,20,30 не си способен, никой не ти е виновен.
Така че, колкото по-рано се осъзнава подобна отговорност, толкова по-добре.
Знаеш че до 100 трябва да изкараш, няма мърдане. Тия с лесните, а останалите виновни да се оправят.
-
Загуба на физическото ни тяло. Сваляне на "дрехата". :D Повечето се преобличат (прераждат).
-
Според мен средните прераждания на повечето хора са над 100.Мои приятел които си прави редовни 'екскурзии' в другите измерения твърди даже,че всяка душа тук се е прераждала над 10 000 пъти и нагоре даже.
Кога и как ще умрем зависи само от това как си учим уроците които са ни заложени преди да дойдем тук.А как ще живеем тук,зависи от кармата ни и каквото сами сме си определили в астралното.
-
Понеже видях, че в темата стана дума за прераждания - едно интересно, за някои може да бъде забавно, а за някои - сериозно - предложение (http://radio.changewire.info/?p=18). :)
-
Какво е смъртта, от която толкова се страхуват хората? На какво се дължи ужаса , с който се говори за нея и струва ли си да се страхуваме от нещо, което може би съществува само в умовете ни.
Страхуваме се не от самата смърт, а от равносметката след нея. Всички се раждаме атеисти, но си отивааме вярващи (смъртта на християнина и мюсюлманина е по-различна от тази на будиста в емоционален план)!!
Какво е смъртта? Нищо повече от едно раждане! Ако разглеждаме смъртта от този ъгъл, то би трябвало да се страхуваме колкото бебето при раждане!
Защо бебето плаче ужасено, изпитва ли болка?
-
Това са го знаели древните Траки(прабългари),а и не само те предполагам,но за тях е документирано(писано)!!! Само те са приветствали новороденото,както сега изпращаме мъртвец!Само те са изпращали мъртвия,както сега ние посрещаме младенец!
-
Само те са приветствали новороденото,както сега изпращаме мъртвец!Само те са изпращали мъртвия,както сега ние посрещаме младенец!
Да..и колко мъдрост е имало в този акт!Ние просто не можем да се справим с личните си възприятия(загубата на любим човек).За мен смъртта на лицето Х,не е нищо,но за друго съзнание е самият ад.Дори да разбираме и осъзнаваме кръговрата и безкрая на живота и смъртта,просто страдаме заради чувството на липса..празнота.Дълбоко убедена съм,обаче,че ако можехме да контактуваме и общуваме с мъртвите,нямаше толкова да страдаме.
-
Дълбоко убедена съм,обаче,че ако можехме да контактуваме и общуваме с мъртвите,нямаше толкова да страдаме.
Това би било добре за нас но не и за тях.
-
Защо?Няма логика..Мисля,че на тях също не им е много комфортно,когато виждат любимите си хора,скърбящи,а не могат да ги утешат..
-
Казвала съм го сто пъти на други места: най - близката дума е събуждане.
Страхуваме се не от самата смърт, а от равносметката след нея.
Аз се страхувам все още само от физическата болка, не искам да ме боли. Това е мое слабо място. За сега. Но просто не виждам как да променя нещата в това отношение.
(смъртта на християнина и мюсюлманина е по-различна от тази на будиста в емоционален план)!!
Ще се поясниш ли?Мисля,че на тях също не им е много комфортно,когато виждат любимите си хора,скърбящи,а не могат да ги утешат..
Точно така е. Те плачат заедно с нас, казва един известен медиум. От собствен горчив опит знам, че най-тежки са първите 40 дни след смъртта на близкия човек. Все още той е между съня /живота/ и пробуждането, страда и усещанията на двете страни са много сходни: усещането е като при заминаване...Мъртвия нито вече е в тоя свят, нито още е в оня сякаш...Мъртвите постепенно се променят и това е съвсем нормално и правилно. Най - трудната част за нас е да ги освободим от очакването си да се чувстват по стария /според ролята, която са играли за нас/ начин...Обичта, обаче, /АКО НАИСТИНА Я Е ИМАЛО!!!/ остава...и това е най - най - добрата новина и най - силната утеха и за двете страни.
П.П. Не можеш, обаче, ако не си познавал приживе ДУШАТА на човека и си поддържал отношения само с егото му, да очакваш, че пътищата ви ще продължат заедно и занапред. Понякога роднини стават бивши врагове, с учебна цел...Понякога пък, човек етолкова повърхностен, че на практика не познава душата на другия...
-
И мен ме е страх от физическата болка.За съжаление..единственият вариант да надмогнеш страха е като се изправиш срещу него..Не ми се мисли.. :(
-
Защо?Няма логика..Мисля,че на тях също не им е много комфортно,когато виждат любимите си хора,скърбящи,а не могат да ги утешат..
Там горе нямат работа с нас, колкото повече стоят тук всред нас толкова е по зле за тях, губят.А трябва ли да се повтарям, че личноста умира с тялото, там онова което остава кое е Пенчо, Драганчо, Иванчо, Станка , Глогинка ........ но карай аз нещата ги разбирам по по различен начин, не чета книжки просто се отказах, всеки трябва да стигне до истината сам , тя е вътре в него.
П.С.Ако душата силно иска да бъде с тези които са още тук на земята намира начин, ще дам пример с мой много близък човек, лекарска некадърност уби млада родилка (детенцето е живо и здраво), след 3 години съпругът и се събра с момиче и му се роди дете на същата дата и месец в който е била родена жена му.Това май е повече от случайност, ти как мислиш?
-
Със сигурност е знак. :)...За другото..поживьом,увидим..Личността може и да се разгражда,но информацията,опитността..както и мисля,любовта,остават..Все си мисля,че на майка ми и пука,какво става с мен,и би искала да съм щастлива.Просто не мога да приема,че се обезличаваме до такава степен...Поне не още..
-
(смъртта на християнина и мюсюлманина е по-различна от тази на будиста в емоционален план)!!
Ще се поясниш ли?
Будиското учение твърдо стои на позицията за прераждането и последователите му са освбодени от страха за окончателност, безисходност и т.н.
-
Тъй като смятам графиките от клипа за доста добри и нагледни,искам да обсъдим нещата за които се говори в него.Смятам,че част от тях са верни,но според мен,този клип изключва свободната воля.А тя зависи както от..мхм.."силата на духа",така и степента на съзнанието.Колкото по-развито е то,(говоря за единица съзнание/душа)толкова"по-мащабна"е волята която може(просто щото вече е осъзнало тази възможност)то да упражни.
В клипа се казва,че Земята има 6 тела,но лично аз смятам,че са седем.Казва се,че човекът има 7 тела,и аз мисля,че те съответстват на телата на планетата.Говори се за сливането на 7 вида материи и т.н.но за сега няма да се спирам точно тук.Онова на което искам да обърна внимание е в частност какво точно се явява Земята за Висшият Аз както и за възможността за някои манипулации целящи да ни задържат тук още и още!И така..ако погледнем на Земята като компютърен гейм със 7 нива(7етажната сграда)то наша цел е да минем нивата,или иначе казано..Да придобием,развием и усъвършенстваме всичките 7 тела.В клипа се казва,и имаме най-малко,3или 4.И са показани нивата които съответстват на тях.До 3-то ниво са "низши степени на съзнание,4-то се явява..човешко.Мисля,че в материята(човешкото тяло)е възможно въплъщаването на съзнание от всеки вид..от всяко ниво.Вкл.и от първо.Това може би обяснява някои необясними неща,като например..жестокото насилие и мародерства..
И така..Развиването на нашите тела,...ако например имаме 3)значи още 4тела,е като верижна реакция.Натрупване количество,променя качеството!Т.е.развивайки и постигайки пълно съвършенство(баланс)на тяло 5,автоматично вече си"придобил"тяло 6 и т.н.Няма да изреждам телата,в клипа са обяснени подробно.
Дотук..добре..Обаче..нещата които казват,за оплождането могат да важат само за"по-нисши"съзнания(такива които още не са осъзнали възможността за избор!)може да им се роди увредено дете.Не,че няма истина и това с наркотиците и алкохола,или пък енергийният отпечатък който оставят мъжете в женската утроба..Но..Ако едно относително по развито съзнание/Висш Аз, в този си живот не е предвидил сценарии с дете носещо поздрави от далечни негови приятели,ако ще и да се спука от дрога и алкохол,ако ще да спи със 1000 мъже,пак няма да се развие такъв филм.Тц..Има ли договорка между два Аз за сценарии"родител със здраво дете"не виждам как ще стане тая..А и кво става с теорията,че сами създаваме телата си?!?Холографският образ?М?Е,айде аз сега ще се инкарнирам.Имам план/решил съм,договорил съм,че Мара(кварталната алкохоличка)ще ми е майка,поради..духовни причини,и аз ще бъда най-здравото дете ако ще кво ще да е!Просто щот съм решил тоя път да бъда алпинист и болно тяло,не ми влиза в плана.И ако в крайна сметка,па са тооолкова зле нещата,просто ще има..аборт..спонтанен.Няма как да ме заставят да се родя в болно тяло!С две думи..колкото по-развито е съзнанието,толкова по-голям контрол(воля)упражнява то.
Същото е и със смъртта..Ми ако аз съм се съгласила да умра при насилие?М?Дори това да влияе на амплитудата на енергията...ако инкарнацията ми идва(т.е.Аз съм)от 6-то ниво..как ще да умра,пак там ще си ида..То по тая логика Исус тряяше да е зомби,а Йоан..Конникът без Глава :D...Същото и със самоубийството мисля...Е,пак казвам..Ако съзнанието в дадено тяло е относително ниско,то е възможно при такива обстоятелства то да цикли и"д еградира",но това както всички знаем,е просто докато не се осъзнае.Изобщо..всичко е въпрос на осъзнаване,и понеже и"отвъд"си е една"реалност"която трябва да бъде осъзната,то,мисля,че манипулацията е напълно възможна..
Например..Разни ангели увещават по-ниско развитие Души,да се въплъщават отново,за да изкупят греховете си.. :D..Ооо..и разбира се...хората с раждането си тук,на Земята биват дресирани да смятат себе си за изначално грешни и лоши.Е на тва му викам манипулация!
А "асансьорът" от клипа си мисля,че сребърната нишка,никъв енергиен портал не се отваря..
-
Нали съм ти казвал че там горе не е както в книжките, нито както разни изкукуригляци ги дрънкат ;).Ти си умно момиче, а и имаш възможност да се докоснеш до малко от истината, защо не се възползваш ами се занимаваш с празни работи ???.
П.С.Есинственото малко вярно нещо е за тъй наречената "свободна воля" ;).
-
Карай Олд..да попреливаме малко от пусто в празно.. ;)
П.с.Неееее!Убедена съм,че има истина,просто щото нещата се препокриват със същите от много и най-различни източници.А практиката ме научи,че щом моделът се повтаря, значи...Има нещо!
Още в комсогонията на траките се говори за киноварната енергия!
-
(смъртта на християнина и мюсюлманина е по-различна от тази на будиста в емоционален план)!!
Ще се поясниш ли?
Будиското учение твърдо стои на позицията за прераждането и последователите му са освбодени от страха за окончателност, безисходност и т.н.
Ясно. Аз помислих дали не виждаш още някаква, освен тази зависимост. И във връзка с това ще кажа какво съм чела /защото съм грамотен човек и защото съм любопитен човек - все достойни за уважение, а не за жлъчен присмех неща!!! ;)/ на някои места: че има области в астрала, където са се подредили легнали като сардини в консерва души и ...чакат, братче...нали са "умрели"...чакат да дойде второто пришествие...И това предизвиква тъга у наблюдаващия.
Будистите пък много наблягат на състоянието на душата си при умирането. Защото считат, че от това зависи мястото и в отвъдното...И донякъде е точно така, с тази поправка, че нещата са в първия момент така, а с времето идват помощниците, идва осъзнаването, идва спомнянето...и нещата тръгват. Това което казах е причината като шашави да прекарват животите си не в живеене, а в медитиране, което си е същата крайност като при ултра-християните и ултра-мюсюлманите.
konstantin2007, напълно съгласна съм с изводите ти: те са напълно подкрепени от свидетелствата, които идват от отвъдното чрез регресии и състояния близки до смъртта. Няма по - голямо нещо от свободната ни воля. А Левашов ...тоя човек не ми харесва. Да, има познания за някои неща, но не забравяй, че е само човек и не вижда цялата картинка.
-
... пък енергийният отпечатък който оставят мъжете в женската утроба..Но..Ако едно относително по развито съзнание/Висш Аз, в този си живот не е предвидил сценарии с дете носещо поздрави от далечни негови приятели,ако ще и да се спука от дрога и алкохол,ако ще да спи със 1000 мъже,пак няма да се развие такъв филм
Не всеки мъж е способен да остави "отпечатък". Това понякога обяснява как на едни негри им се ражда млечно бяло дете с руса коса и сини очи а друг път защо децата приличат предимно на майките си като външност и физически черти. Как от двама красиви родители не се раждат непременно красиви деца, а от други не толкова децата като външност са впечатляващи. Има и изключениия и резерви, относно красотата като правилна лецеприятност, която не е отблъскваща.
Но това не е достатъчно "основание" жените да са целомъдрени в смисълът на религията, а чисти като съзнание, в смисъла на недопускане на видимо приемливи, но в същността си "дефектни" отпечатъци на съзнание.
Аз обаче се съмнявам, че повечето жени са се замисляли какво получават като енергия и какво отдават те самите.
Не е достатъчно чисто физиологично едно дете да се създаде, колкото и лесно да изглежда или да е за някои или да се оправдават спонтанните аборти и увредените тела с алкохола, цигарите и наркотиците по време на или преди забременяването. По време на е ясно, че е недопустимо и такива жени са за сериозно санкциониране дори от закони, ако има такива.
Преди време детската смъртност е била много по-голяма и винаги съм се чудила на една неосъзнала се същност какво й се случва реално? Това, ако е някаква карма за околните, тяхното съзнание нещо да разбере и изкупи може. Но така или иначе, аз не вярвам в прераждането като успокоение, ако една от възможностите. Която спокойно ми е 50 на 50 с другата да ... "съм се провалила" и никога повече да не бъда и да не живея.
Болката... няма нищо страшно в собствената болка, или я изтърпяваш и минава или умираш без да помниш и изпитваш вече болка. Изпитваш ли значи си жив.
Но си мислех и друго, дали има начини да придобиеш "опит" преди смъртта. Казват, че съня е малка смърт. Но скоро установих нещо интересно
(може да изглежда като отклонение малко, но искам да покажа, че смъртта не е това, което изглежда на пръв поглед или разбираемо обяснена)
Преди си мислех, че човек като спи тялото почива, но не и съзнанието. Дори нещо повече, ако успееш да спиш по-дълго време и да държиш косвено органите и мозъка си в такова състояние на бавно функциониране, дори не остаряваш толкова бързо . Но все пак, мозъка за да не реши че си мъртъв и да се изключи, трябва да се събуждаме.
Т.е. когато съзнанието ни достигне някакво добро развитие на определена възраст или ниво- 50-60 години то реално е достигнало границата на опитност, житейска. Спрямо заобикалящата се развиваща се действителност, не съвсем, но е и по трудна адаптацията. Тогава е съвсем логично и естествено едно ново чисто съзнание да замести старото и така да се подпомогне самата еволюция. В този смисъл, съм съгласна, че "личността" умира и не е нужно да има някакво общуване със съзнания, които са освободени, чисто физически и като същност трябва да се развиват отначало. Но началото на осмо ниво или хиляда и пето без значение. Важното е друго. Тези несъществуващи вече личности, ако са ни кръвни роднини, буквално са си изпълнили мисията към нас самите и нашето съзнание. Като са оставили част от собствените съзнания в нашето. Тук идват и милите мъже, които също успяват да попълнят генофонда на жените. Но пак казвам, че не всеки мъж, защото не всеки по-скоро не че не е с развито съзнание, а защото не всеки иска да "отдаде" нещо от себе си. Дори да не е да ти направи конкретно дете има такива, които оставят "отпечатъка"... и така жените сме по-облагодетелствани като възможност за развитие на нашето съзнание. Имаме по-богат съзнателен опит от един мъж. Това не е напразно. А е част от програмата да оцелее човешкия вид.
За това смъртта е част от играта. Края на нивата и сериите.
Така описано звучи някак уморително, ако си го представим като физически същества. Но не е. Всеки път е по-интересно от предходния.
Два хубави филма се сетих по темата: " В какво се превръщат мечтите" и "Седем паунда"(с Уил Смит... на това къв рев му ударих :-X)
-
Няма живо същество,което да не оставя енергиен"отпечатък"..Всичко е една взаимно свързана енергийна система,и енергийният ни обмен е факт,който няма и как да бъде отречен(особено ако приемаме хората като материално-енергийни същества,не само като буца кал).
То и народа го е казал..Спокойна майка,спокойно дете,нервна майка,нервно дете...
-
Някой спомня ли си заглавието на темата? Явно не. Заключвам я и поради факта, че и самият автор не проявява никакъв интерес към нея.
-
Според мен- смърт= край на живота ни в материалния свят, в който живеем сега и начало на душевното ни обогатяване в друга, неизвестна за нас вселена.
-
Асоциацията за Паралелна вселена след физическа смърт в тази реалност е интересна. Но защо и как се случва непременно "обогатяване"?
Някак ... не може просто да спрем да дишаме и това да е край. Нещо остава.
В паралелната вселена също има някакъв край, дори и различен като ситуация. Но това, което остава, чисто научно е обяснено. Ако не е с деца и някакво поколение, то дори с дръвчето, което си засадил в парка. Не е спомен, защото се забравя, и като име и като образ, дори от снимка. А друго, което ни кара да разбираме "смъртта" като почивка, пенсия и отдих.
-
Няма такива филми.
Умираме ли умира и енергията в нас.
Една батерия ако си изгуби съставните части, всичката енергия в нея изчезва. Не тръгва да пътува наоколо, а просто престава да съществува.
Ако един компютър престане да съществува, то и всичката информация в него изчезва. Няма как да се запази във форми. Материята държи и образува формата.
Иначе хората много обичат приказки. Изяла една отровна ябълка красавицата и заспала за 100 години. Жабока дошъл, целунал я и тя се събудила.
Няма такива филми. Червейчетата - гриз, гриз, гриз. Или рибите - гриз, гриз, гриз. И така.
Всичко друго е четено от книжки, писани от фантазьори. Или пък халюцинации, самовнушения и шизофрения.
-
Tangrata, ще си говорим пак...от другата страна, обаче... ;)
Колкото до това, че "няма такова животно" като живота след смъртта...то хората преди нас така са казвали и за микробите /преди да изобретят микроскопа/, и за летенето /преди да изобретят самолетите/, и за Земята /че е чиния/... ;)
Трябва наистина много силно да си си стиснал очите за да не видиш купищата доказателства за съществуването на живота отвъд. Но не очаквай от мен сега да тръгна да те убеждавам. Квантовите физици отдавна са открили доказателствата от които ти се нуждаеш. Ако ти е интересно чети: за торсионните полета.
-
Човек не е само физическо тяло. :unknown: А на темата - 'гриз-гриз' - и там имало вероятност за 'гриз-гриз'.. Имало и по-зле от гриз.. Излишно е да се говори след като не възприемаме нещата оттам.. Вероятно единици от реалните специалисти например във влакове, да кажем, биха седнали да обясняват подробно и технически на детския въпрос: "Чичко /леличко, тате-мамо../, а как върви влакчето? Не се ли уморява да тича толкова много?".
-
Няма такива филми.
Умираме ли умира и енергията в нас.
Една батерия ако си изгуби съставните части, всичката енергия в нея изчезва. Не тръгва да пътува наоколо, а просто престава да съществува.
Ако един компютър престане да съществува, то и всичката информация в него изчезва. Няма как да се запази във форми. Материята държи и образува формата.
Иначе хората много обичат приказки. Изяла една отровна ябълка красавицата и заспала за 100 години. Жабока дошъл, целунал я и тя се събудила.
Няма такива филми. Червейчетата - гриз, гриз, гриз. Или рибите - гриз, гриз, гриз. И така.
Всичко друго е четено от книжки, писани от фантазьори. Или пък халюцинации, самовнушения и шизофрения.
Този пост го слагам в графата провокации! Не вярвам, че мислиш така, не вярвам!
Отричайки перспективата за развитие, се обесмисля самото съществуване. И друго - енергията на живота е психична.
Партията майка е изгубила велик пропагандатор!!
-
Няма такива филми.
Умираме ли умира и енергията в нас.
Една батерия ако си изгуби съставните части, всичката енергия в нея изчезва. Не тръгва да пътува наоколо, а просто престава да съществува.
Ако един компютър престане да съществува, то и всичката информация в него изчезва. Няма как да се запази във форми. Материята държи и образува формата.
Иначе хората много обичат приказки. Изяла една отровна ябълка красавицата и заспала за 100 години. Жабока дошъл, целунал я и тя се събудила.
Няма такива филми. Червейчетата - гриз, гриз, гриз. Или рибите - гриз, гриз, гриз. И така.
Всичко друго е четено от книжки, писани от фантазьори. Или пък халюцинации, самовнушения и шизофрения.
Колко тесногръдо изказване на човек, привикнал към консуматорски модел на поведение. Не компютъра е причина за съществуването на информацията, а информацията е причина за съществуване на компютъра. Това не ти ли говори нещо.
-
Ей, не го укорявайте толкова много момчето. :)
Не забравяйте, че живее в една от добре подредените държави..., а там хората в повечето случаи така мислят.
Танграта, забелязвам, че все по-материалистично гледаш на живота. Преди не беше такова момче. ;)
Дали пребиваването ти в задокеанската държава те е променило, незнам?!?
Няма да ти цитирам по-стари твои мнения, в които споменаваш за прераждания... и т.н.
Уверявам не само теб, че не сме само материя/"батерия"/ с енергия, и като умре "батерията" и "енергията престава да съществува.
Споменавал съм в друга тема, че щях да пукна... и "енергията ми" :) бе по Пътя...
Даже си поговорих с Него.
Но явно не ми е било още време, та ме върна....
-
Напоследък всеки 2ри във форума, а дори и по-често неспирно говори за прераждания, за висши азове, за премъдрия и съвършен висш аз, за сириус, за бялата (пардон, голямата) и малката мечка.
Чели хората една книжка, в краен случай две. Доискало им се да не умират, че и да са отново млади и ... ето! Вече даже учат другите и спорят и настояват на своята истина.
Е, щом има купища доказателства дайте ми едно. Или само ви се иска да има купища доказателства. Аз като гледам как хората интерпретират фактите (т.е. ги тълкуват) ... ами то няма нищо общо между обективната истина и това, което си мислят.
Това за уредената държава го остави. Аз като се замислих, минавам в средната възраст. Като помня и баща ми беше така. (бог да го прости, изядоха го рибите). Значи като човек е малък, приказки, феи, колкото искаш може да вярва. Като е възрастен, пак няма накъде, пак с едното око гледа към черквата (като удавник за сламка). А хората на средна възраст са (и би трябвало) най-солидно стъпили на земята. Нали трябва да заработват и за малките и за остарелите (или поне би трябвало). А и за семейството си.
Какъв съм бил преди? Малко повече идеалист.
Писал съм за преражданията. Пусни един сърч и виж, че на всяко едно място, което споменавам прераждания казвам "АКО има прераждания" и добавям за да е още по ясно "не съм сигурен, обаче, че има".
Ако намериш поне едно мнение, където пиша за прераждания и не споменавам горните две, ще имаш няколко бири ... :D
Та хайде сега, Гален и Митко да кажем, че вие няма нужда за сега да обяснявате и доказвате, може би после. Но да видим останалите, какви доказателства видяхте лично? Откъде ви хрумна идеята за преражданията и висшия аз? Помните ли в коя книжка го прочетохте?
:flag_of_truce:
Картите на масата и стига блъфове!
-
Много ми стана интересен примера с батерията и реших и аз да се включа с моето скромно мнение. Мисля си, че батерията е нещо като контейнерче за съхраняване на енергия за определен период от време (образно казано). Та.. значи - самата енергия по принцип си съществува със или без батерия. Така, че като "умре" батерията, умира "контейнерчето" така да се каже, а енергията продължава своето съществуване както преди със или без "контейнерчето"..
Иначе на въпроса за смъртта.
Живота и смъртта са едно и също нещо, две страни на една монета - съществуванието. Смъртта е просто друга форма на съществуванието. Смъртта и живота са неразделни и вървят заедно, макар че не си даваме сметка за това. Всяка секунда умираме и се раждаме, но не го забелязваме.
Причината да си задаваме въпроса за смъртта е че сме се идентифицирали само с "контейнерчето", т.е. смятаме, че само то е нашето Аз и че докато то е цяло само тогава сме живи. Тогава когато то се разруши му казваме смърт и започваме да се питаме какво има след смъртта и т.н.
-
Знаех си, че е провокация? :hi:
И Танграта е прав, да иска доказателства! Аз прочетох, аз мисля и т.н. не важат! "Картите на масата и стига блъфове!"
-
Напоследък всеки 2ри във форума, а дори и по-често неспирно говори за прераждания, за висши азове, за премъдрия и съвършен висш аз..
Напоследък се наблюдава повишен фон на енергиен вампиризъм във форума. :) На един му дай - доказателства, друг пък непрестанно намесва темата за секса, трети се прави на велик и учи другите :blush:
Известно е, че всеки има право на мнение и тук хората не се отличават от това. А за доказателствата - и да има някой, който може да ти даде реални доказателства /защото тези преживявания, които се описват тук са строго индивидуални и въобще не означава, че при друг нещата стоят по този начин и че другия възприема действителността както някой, на различно ниво и с различни понятия за тази действителност/ едва ли точно ти би го заинтересувал с нещо, още повече с изявления от типа: 'Дай ми..". Малко са хората, които реално се интересуват от тези, които постоянно викат с пълен глас: 'Дай ми..'.
Но ако подходим логически /т.е. доказателствено :rofl2:/ неслучайно в религиите, които се борят за душите, по един или други начин и с една или друга цел, има толкова ритуали /и не само/ за починалите. Иначе приказки и философствания - колкото щеш. Но тези умни чичовци дето са създавали известните религии са знаели какво правят, а не са приказвали празни приказки. Друг е въпросът, че действителността за едни, е илюзия за други и обратно, напълно нормално.
-
Та хайде сега, Гален и Митко да кажем, че вие няма нужда за сега да обяснявате и доказвате, може би после. Но да видим останалите, какви доказателства видяхте лично? Откъде ви хрумна идеята за преражданията и висшия аз? Помните ли в коя книжка го прочетохте?
:flag_of_truce:
Картите на масата и стига блъфове!
Що си мислиш че само тези двамата знаят? Ами аз например в книжките невярвам и стотици пъти съм го писал във форума. Когато "говориш" с починал роднина, тогава ще се убедиш, само че това е много трудна работа защото ти трябва истински "канал".
П.С. Прав си само за едно, ще го кажа за себе си, когато "ритна" камбаната old4 ще спре да съществува, само кокалите ще му останат. Азовете и празовете са друга бира ;), нека се радват хората че си ги имат, мен например не ми пречи.
-
Писал съм за преражданията. Пусни един сърч и виж, че на всяко едно място, което споменавам прераждания казвам "АКО има прераждания" и добавям за да е още по ясно "не съм сигурен, обаче, че има".
Ако намериш поне едно мнение, където пиша за прераждания и не споменавам горните две, ще имаш няколко бири ... :D
Отговор #177 става ли или да търся друг? :)
http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,5205.msg144267.html#msg144267
----
old4, аз не говоря за книжки, а и Митко, доколкото си спомням, бе разправял някъде за свое преживяване.
Мога да го разкажа пак, но то си е мое преживяване и не става за доказателство...
Всеки би повярвал само ако той го преживее...
:)
Уна, много добре си го казала!
:)
-
Между другото именно в това се състои и един от изпитите-доказателства при избора на нов Далай-лама. На определена възраст всеки от опционалните кандидати за нов Далай-лама трябва да си спомни голяма част от предишни свои животи като реален Далай-лама и да опише /на изпитваща го специална комисия - естествено, някой по-подозрителен веднага ще види и тук конспирация, в смисъл - 'ето пак заблуждават хората' - но на тези монаси им е все едно за този или онзи, те си знаят Пътя'/ строго определена информация, която няма как да знае, освен ако не я помни /защитена е по специфични начини от достъп чрез общото енергоинформационно поле или всякакъв друг несанкциониран достъп/.
Айде да не преразказваме книжките :rofl2: за спецификата на съхранение на телата на фараоните или тяхното въплъщение в съвсем нови тела /да това са го правили изключително и само от конспиративни цели с цел да заблуждават бъдещите поколения и в частност някои форумчани от xnet/ или пък методите на шаманизма - с преражданията на шаманите през поколение..
Различни практики /и събития в живота понякога/ събуждат в една или друга степен /аз лично за себе си засега не мога да кажа дали това, което си спомням от предишни животи е 100% вярно или е илюзия/ спомени. Една от големите цели на повечето религиозни ритуали /не само с починалите, но и с живите/ е да се привърже енергоинформационната същност на човека към специфичния за конкретната религия егрегор /на практика тези религии са много добре структурирани магически машини, на които им трябва енергия, за да работят/ и да се преражда и преражда с принадлежност вече към този конкретен егрегор.
Някои по-запознати, които например искат да се родят пак в настоящата си родина завещават да ги погребат на конкретно място - това създава привързване. А други, които не искат подобни неща - завещават да ги кремират /аз лично съм избрал за себе си второто/.
И ако погледнем примера /естествено от книжките :rofl2:/ с Далай-лама, и ако нашето съзнание повярва на това /всеки има избор да възприема или не конкретни неща/ това е една от формите на безсмъртие, сменя се само физическото тяло, а паметта /до известна степен/ си остава.
Между другото - ако наистина искате доказателства от тези, които твърдят, че реално си спомнят предишни животи - нека да споделят спецификата на това, с което са се занимавали /като професия/ в тези предишни животи. Ама истинската специфика, а не празни приказки и обща теория, която всеки може да прочете. На мен лично са ми доказвали.. :o При това по много недвусмислен начин. А в някои магически школи /информация от книжките/ именно това и търсят - да си спомнят от предишни животи много сериозни магически практики и ритуали.. Щото е много лесно да си спомниш - аз съм бил такъв и такъв /както при някои мои строго лични възприятия/, но реално да можеш да вършиш това, което си си спомнил /примерно си работил като ковач, или пък си бил специалист в икономиката, може да си бил и обикновен селянин - всеки един от тези начини на живот си има своя специфика/ е нещо съвършено различно.
Да не говорим колко предимства дава знанието /спомнянето един вид/ на няколко професии едновременно /от различни прераждания/!!!
-
Отговор към провокатора 8)
Понеже мнението ти, с което провокираш е веднага след моето, предполагам нещо в моето мнение те е подразнило ... ноооо- аз нищо не обяснявам за прераждания, а за паралелна/и реалност, ако ти харесва "скрита реалност" /преди време писах в раздела "книги" за един пич физик, който издаде книга точно с такова заглавие/. Ако ти е интересно, мога да ти купя и да ти я пратя за коледа. На мен лично много ми хареса и ме заинтригува, защото обяснява именно такива необясними неща с конвенционалните представи от известните ни науки. Но в общи линии, дори това да не се приеме от останалите като достатъчно доказателство, защото пак е писано от авторитет- но не литература, а човека след изследване на безброй закони и теории е обяснил определени неща. И ако искаш да ти доказвам скрити реалности или паралелни, нямаш грижи.
Но на мен ми се струва, че няма нищо лошо в това да ги има, за да си недоволен... освен, ако не те притеснява някакво изкривяване в морала на хората. Които могат да решат да изтрепят всеки който ги дразни и после да си се преселят необезпокоявани в паралелната реалност. Може да се обсъди и сигурно ще намерим някакъв консенсус, но само при горните уточнения и без да намесваме прераждания и аз-ове. Сделка? :writer: :dance: :yes: :drinks:
а това за изпита на далай-лама/ите ме разби... :--- то хубаво ги разпитват, те пък хубаво ще отговорят нещо си,ама тия дето изпитват как ще знаят, че тва което споделят не е плод на въображението им, а действително така е било? Представяш ли си да попаднат на някой, който да каже: Аз бях Хитлер! Лелиииииии
-
old4, аз не говоря за книжки, а и Митко, доколкото си спомням, бе разправял някъде за свое преживяване.
Гален , писал съм го малко индианската , ама аз толкова и си мога, за книжките не визирам вас със Митко.
-
old4, аз не говоря за книжки, а и Митко, доколкото си спомням, бе разправял някъде за свое преживяване.
Мога да го разкажа пак, но то си е мое преживяване и не става за доказателство...
Всеки би повярвал само ако той го преживее...
:)
Едното полукълбо на мозъка (не помня кое беше) се нуждае от доказателства, другото от вяра.. Преживения опит ти дава Познание, при което нямаш нужда от доказателства или вяра, ти просто Знаеш. Но такова Познание е много трудно да се предаде на другите (мозъци), които искат вяра или доказателства. Единственото, което може да се направи е те да бъдат доведени до съответното преживяване. Затова и древните учения и аз не бих ги нарекла религии, защото според мен религиите са вече нещо доста изкуствено, не са казвали нещата направо защото просто не е имало начин те да се изрекат без да се изкривят, а са създавали съответните условия за последователите, така да се каже, за да достигнат те сами до тези неща...
-
Колко тесногръдо изказване на човек, привикнал към консуматорски модел на поведение. Не компютъра е причина за съществуването на информацията, а информацията е причина за съществуване на компютъра. Това не ти ли говори нещо.
Компютърът зависи от енергията, а не обратно....има ли енергия , има полза от компютъра....когато се счупи компютъра, енергията дори не усеща....тя се ползва от друг компютър :))))
Всяко живо същество е също така....материята ползва живителната енергия, непрекъснато се ражда обновена материя чрез енергията.
-
..а това за изпита на далай-лама/ите ме разби... :--- то хубаво ги разпитват, те пък хубаво ще отговорят нещо си,ама тия дето изпитват как ще знаят, че тва което споделят не е плод на въображението им, а действително така е било?..
В това е и тънкостта. Имат си начини хората, при това доста добре защитени. ;) За някои това е начин на живот и такива неща си съществуват, а други просто ги обсъждат и търсят доказателства, докато първите си живеят, вторите какво правят - реално?
Например познавам човек ;), който го изпитваха за наистина реални възприятия при 'астрална проекция' - това, което беше описано от този човек като понятия /възприятие на действителността, това което се е случвало/ до голяма степен съвпадаше, но образите, които описваше - въобще не съвпадаха /именно това имам и предвид, когато казвам за строго индивидуалното възприемане на действителността при всеки един от 'помнещите' и 'виждащите'/. Пример: в 'Откровението' на Йоан пише едно /Йоан е видял разни работи/, а може да се тълкува по много начини. Както например някои пророкуващи от минали векове описват телевизора /примерно/. :rofl2: Т.е. истината за едни - за други поражда смях. :)
А и каква е гаранцията, че на някой е 'позволено' да си спомни това-онова /реално/, но по този начин му се отнема нещо много по-ценно - в смисъл - поредния капан. :)
-
Аз се опитвам да обясня нещо различно.
Проблемът в концепцията на "прераждането" е, че се е възприел един доста кратък вариант на обяснение. От там разбирането на хората за това е доста ... безполезно. Вие и повечето имате понятие за думата "прераждане", щото имате прочетени някакви значения и определения за тази дума. От свидетелства на някакви автори и преживели определени "реинкарнации" си създавате представа вече и накрая си мислите, че това е достатъчното Знание за "прераждане".
Прераждането за мен не означава,
преливане на енергийно-съзнателна вместимост от едно тяло в друго. В различно време и в зависимост от устойчивостта и качествата на тялото.
Аз не мисля, че в предишен живот съм била ... пеперуда или кралица Елизабет или Фортуната или жената на Артър Конан Дойл или самия него :D
НО
ако сега пожелая да си направя един такъв сеанс, за момент моето съзнание е възможно да се окаже в тялото на някой от пети век, но това няма да съм бъдещата аз и съзнанието ми да е преливало от един в друг. Нем. За това тук в известна степен съм съгласна с "провокатора" и че рибките като се нахранят хубаво, след някоя друга година биваш забравен, и реално с последния спомен за теб умираш и ти. Но съзнанието ти, докато си бил в това тяло престава да съществува с характеристиките си, с които е било Памела и се разтваря в невидимите за нас нива...
... следва продължение- ама по-късно. Ще обясня защо и как според мен може да си ползваме съзнанието докато сме живи и как да си наредим по най-добрия начин пъзела на живота :)
-
В съзнанието на планетата се съхранява всичко, което някога, някъде се е случвало, случва се.. на,в,под, около и т.н. нея /планетата/. В този смисъл - може да се 'види' /пример баба Ванга, Слава Севрюкова и не само/ и спомни много /вкл. спомени за извънпланетни инкарнации, които обаче са станали достояние на планетното съзнание - напр. летяща чиния катастрофира на Земята и извънземните загиват, т.е. впоследствие ще се преродят тук, попадат под общия за всички ни егрегор на Земята/. Когато даден индивид /за всички е индивидуално/ стане достатъчно важен за съзнанието на планетата - му се откриват някои работи /пример - светците, които са достигнали определен етап от еволюцията/. Естествено с практики, молитви, или пък посредством 'случайни' събития /някои специално залагат от предишна инкарнация да могат да си спомнят в следващата важни неща именно с такива 'случайни' събития- какво къде са скрили като информация, предмети, които ще им помогнат да си спомнят всичко/.
Естествено, хора с такова ниво, едва ли ще тръгнат да дават доказателства на този-онзи. За тях това би било безсмислено. Все едно някой неграмотен, който не знае числата да иска доказателство от инженер по топлотехника, че температурата в дадено помещение е толкова и толкова. Просто ще си работят и работят, и работят, за да се усъвършенстват и издигат все повече, а ние ще си чешем... езиците. :)
-
В този смисъл - спомнянето на предишни въплъщения е доста индивидуална работа. Докато да - много лесно може да се провери дали някой наистина вижда с 'астрално зрение' /и какво точно вижда, защото много лесно може да се настройва на близки и познати хора и места, но на големи разстояния, или пък непознати хора - слаба работа :unknown:/ или пък може да вижда /чува, усеща и т.н./ с тялото на друг, или да направи това-онова в съня - а оттам да се направят изводи за достоверността на възприятието. Отделно съществуват и т.нар. методи за налагане на излюзии - в древността - чародейство. Т.е. това, което се възприема като реално, всъщност.. :)
-
Напоследък се наблюдава повишен фон на енергиен вампиризъм във форума. :) На един му дай - доказателства, друг пък непрестанно намесва темата за секса, трети се прави на велик и учи другите :blush:
Колко съм ти благодарна, че го казваш това... :hi: Точно така е. А с енергийния вампир не можеш да се "надиграваш", защото той е доволен от всяка твоя проява на внимание. И на гнева ти, и на старанието ти да "обясняваш"...И все си "вътре" с такъв човек....Няма да играя тази игра. Който е гладен - да вечеря с другиго, не с мен. Вампиризма е болест. И не е повод за гордост.
Танграта е прав, да иска доказателства! Аз прочетох, аз мисля и т.н. не важат! "Картите на масата и стига блъфове!"
Аз контактувам с моите мъртъвци в съня си. Имах и друг вид контакт - на два пъти: единият път чух "глас-мисъл", а в другия случай видях...видях...ектоплазма... Повече няма да кажа по този въпрос.
....Колкото до "говоренето с мъртъвците чрез врачки"...Мисля, че тук заслугата ни не е наша, а на канала. Т.е. същото е като да си прочел в книга. ....И аз съм контактувала веднъж по този начин чрез медиум с един близък човек, който се самоуби.
...А да си прочел книги не е срамно, напротив: само профаните отричат четенето.
:hi:
-
За това тук в известна степен съм съгласна с "провокатора" и че рибките като се нахранят хубаво, след някоя друга година биваш забравен, и реално с последния спомен за теб умираш и ти. Но съзнанието ти, докато си бил в това тяло престава да съществува с характеристиките си, с които е било Памела и се разтваря в невидимите за нас нива...
Не, продължава да съществува, представи си едно многотомно издание, всяка инкарнация е отделен том, и спомените предопределят до известна степен съдържанието на следващия том.
Re: Какъв е смисълът на Живота
- Да оставим хубави спомени след себе си, така, че поне три поколения след нас да си спомнят с хубави чувства, а защо не и с гордост?
Защо са необходими спомените?
Защото, положителната им енергия влияе на съдбата - променя я в положителна посока!
Естествено, хора с такова ниво, едва ли ще тръгнат да дават доказателства на този-онзи. За тях това би било безсмислено.
Един въпрос: Защо е необходимо да пазиш знанията си само са себе си? И какъв е смисъла да ги отнесеш в .........? Това се нарича високомерие, а то е наказуемо!
-
В тази тема аз искам да говоря/пиша и обсъждам "смъртта", а не безсмъртието.
Понеже се сравни с компютър ще продължа в известен смисъл тази логика. Ако приемем че имаме няколко компютъра от първия Правец до последния Епъл. Десет модела. Взимаме хард-диска на Правеца и го монтираме в Епъла. Каква част от информацията ще е достатъчна или дори цялата ще е достатъчна ли, да заработи Епъла? :unknown: може да го отнесете към телевизори, автомобили и всичко, което подлежи на естествена или с известни технически подобрения еволюция.
Автомобилът като катастрофира, ама непоправимо-размазващо и нищо не остане от него- освен двигателя. Дори да монтираш и сложиш двигателя на някаква съвсем нова като "обвивка" кола, няма да е същата кола отпреди.
В противен случай (това съм го писала и друг път) чисто физическата популация по света нямаше да е увеличена в сравнение с преди век. Дори това да е успокояваща теория за близките на много загинали хора, и да си мислим, че след милионите жертви на войните, няма от какво да се притесняваме, защото рано или късно тези хора ще се преродят някъде по света. И пак остават няколко милиарда тела, които би трябвало да са изпълнени с чисто нови неинкарнирали се същности. Как става това? И въобще нужно ли е? След като , отново да се върнем на компютрите, те са си изпълнили функциите за времената за които са били създадени и не е нужно да се запазва нещо ограничено с капацитет от/за 1812 да пребъде в 2012.
Ако някои, които правят тези сеанси с реинкарнациите, може да пробват да се върнат на едно и също място по едно и също време няколко пъти . Т.е. днес съм била испанска селянка от 17 век утре искам пак да се върна там в тази същата селянка. Не би се получило според мен. А дори да се върна в 17 век, ще е от крал до някакво испанско животно.
Дори чисто генeтично и биологично да си проследите родствените линии, освен генетичния код, който се предава нужен за оцеляване на тялото, реално като съзнание и някаква обвързаност нямаме нищо общо и с живите си баби и дядовци в момента. Да не е защото, те са преродени от близо и далече различни "хора"?! Не. Времената и развитието са изисквали от тях толкова съществуване. За някои, за да родят нашите тела, за други, които са нямали поколение или са умирали прекалено млади просто да придобият и минимална опитност за обогатяване на общия генофонд на духовно ниво.
За специалните и избраните сега няма да пиша, да не стане прекалено дълго.
Каква все пак е мисията на човек, докато е жив? Да изживее максимално ползотворно живота си и удовлетворяващо. Освен за себе си и близките си, но и за повечето хора, които среща в живота си.
И ако има например някой специален, който да е роден между 1925-1927/8- някъде по Германия или Русия- би могъл, ако използва специалността си, за това да пътува във времето назад, но в собственият си жизнен времево-пространствен континуум да промени или дори предотврати Втората световна война. Това разбира се, ние няма как да разберем, защото, ако се случи, се е получил паралелен времеви ръкав и всъщност имаме паралелна вселена, в която не е имало ВСВ, всички ние сме си живи и здрави, може и не всички, но поне историята е различна в учебниците и известно количество хора за по-щастливи и по-добри. Друг паралелен свят е в който пък Германия е спечелила войната, трети, в който войната е между Англия и САЩ и т.н. и т.н.
Въпросът е, в това- и аз по някаква си моя интуиция вярвам, че е така- че е възможно да се преминава в тия паралелни светове. Като ти нямаш възможност да променяш нищо, защото промениш ли, само отваряш или се преместваш в друг паралел.
Но веднъж умреш ли-тялото ти в тази реалност /независимо на каква възраст/, възможностите са две. 1. Ако не си в достатъчно старо тяло съзнанието ти се слива с това от съседна вселена; 2. Ако си в достатъчно старо тяло, отново е в съседните вселени, но в някое от внуците или децата ти.
Понеже знам причината за смъртта на бащата на Танграта /много съжалявам за човека и в известна степен мога да си представя болката от липсата му/, смятам, че в една паралелна вселена си е жив и здрав, а може би и живее в Канада при сина си :)
-
..Това се нарича високомерие, а то е наказуемо!..
'Не съди, за да не бъдеш съден..' казва народна мъдрост, ако не се лъжа. Нищо лично между другото.
Когато вероятно достигнем нивото на такива хора, бихме могли да възприемем дали наистина е така или не. А дотогава.. :unknown:
-
'Не съди, за да не бъдеш съден..' казва народна мъдрост, ....................
Когато вероятно достигнем нивото на такива хора, бихме могли да възприемем дали наистина е така или не. А дотогава.. :unknown:
Цитираш библиятя.
Да правим разлика между съдене и осъждане! В една друга тема имаш пост където цитираш откъс от книга за нуждата да се борим със злото а не да се примиряваме с него, като се правим, че не го забелязваме! Истинското знание е споделеното знание, сподели, а който е порасъл ще се възползва, другия ще го подмине! "Нивото на една личност се определя не по това което знае, а по въпросите които го вълнуват и задава"
Между смъртта и раждането няма разлика!!!
-
Каква все пак е мисията на човек, докато е жив? Да изживее максимално ползотворно живота си и удовлетворяващо. Освен за себе си и близките си, но и за повечето хора, които среща в живота си.
Това е много важно....но отговора е дълъг и многопластов....
питам се: А защо имаме подсъзнателни спомени, които не са от тоя живот, примерно аз мнoгoкратно съм сънувала една къща и една улица....и аз летя и влизам в къщата и изпитвам щастие, мога в детайли да опиша къщата , и влагата във въздуха....след като се събудя изпитвам носталгия, щатие и нещо мило....като отзвук остава в мен на следващоя ден....това не е ли спомен?....така го усещам винаги
-
..Когато "говориш" с починал роднина, тогава ще се убедиш, само че това е много трудна работа..
Дали някой си е задавал въпроса, естествено изхождайки от презумпцията за прераждане, как би могъл да говори с починал роднина, ако след известно време този човек се е преродил? Естествено, между смъртта и новото раждане е възможно да изминава известно време във физическата реалност, но така или иначе известен брой се прераждат.. Т.е. излиза, че в един или друг момент, общувайки по един или друг начин с нечий починал роднина, този починал роднина е много вероятно да живее друг физически живот?
-
Дали някой си е задавал въпроса, естествено изхождайки от презумпцията за прераждане, как би могъл да говори с починал роднина, ако след известно време този човек се е преродил? Естествено, между смъртта и новото раждане е възможно да изминава известно време във физическата реалност, но така или иначе известен брой се прераждат.. Т.е. излиза, че в един или друг момент, общувайки по един или друг начин с нечий починал роднина, този починал роднина е много вероятно да живее друг физически живот?
Инкарнационната личност се запазва като такава в постоянния Аз, и винаги можеш да се свържеш с нея! Прераждането не е възможно има превъплътяване!
-
Инкарнационната личност се запазва като такава в постоянния Аз, и винаги можеш да се свържеш с нея! Прераждането не е възможно има превъплътяване!
Къде е бутона "Харесвам"? :)))) Превъплътяването сменя носителя , но пази информацията!!!!
-
..Инкарнационната личност се запазва като такава в постоянния Аз, и винаги можеш да се свържеш с нея!..
Да. :) Признавам това беше, своего рода провокативен въпрос, насочен към аудиторията тук, за да се замислят тези, които не са запознати. От сегашните си познания бих могъл да добавя, че при определена степен на развитие на настоящата личност /тази от настоящия физически живот/ тези субличности /да бъдат инкарнационни личности - няма проблем, това са само външни, така да се каже, понятия за едно и също, или за много близки неща/ могат да бъдат осъзнати и обединени в единен комплекс, т.е. човек не само че си спомня всичките си минали инкарнации, но може и да ги възпроизведе и да общува с тези субличности на осъзнато ниво /те могат да бъдат от изключителна полза, понеже при тях няма време като реалност, т.е. съществуват извън времето и пространството и съответно, ако се подчиняват на настоящата личност и не правят проблеми - могат да бъдат използвани с най-различни цели и предназначение/. За съжаление, на много малко реално се отдава да постигнат спомняне и реално възприятие на ниво субличности, понякога това се случва 'ненадейно' - припокрива се до известна степен с понятието 'шизофрения', но не изцяло. Понякога дори, някоя по-силна субличност иска да заеме
водеща роля' в управлението на физическото тяло, което, естествено води до проблеми. А за хората, които не са осъзнали тези субличности - те се намират в подсъзнанието /опитът, преживяванията и т.н. от всяка една инкарнация се пази в подсъзнанието, а когато се прехвърли от подсъзнанието ---> в съзнанието - тогава се счита че човек си е спомнил част или всичките си минали животи/. И да кажем - някой в сегашния си физически живот се страхува например от кучета /без да има реална причина за това/ или пък се е родил с много специфичен белег /например наподобяващ резка на шията, и не само разбира се/ - това най-често е проекция на специфични усещания от минали животи - в минал живот се е запечатало усещането от нападение от кучета или пък човекът е обесен и затова на шията му се е отпечатал /не винаги/ такъв специфичен белег. В този смисъл - уж безобидните татуировки, които се правят /не говорим за другата вреда, която евентуално биха могли да нанесат като картинки с определена насоченост и привързаност, като химия и т.н./ се отразяват /най-често/ под формата на бенки със специфично оформление в следващата инкарнация.
В този ред на мисли - ако да кажем общуваме с починал човек, а този човек е успял да интегрира субличностите си от предишни животи на осъзнато ниво - е необходимо да се подходи с голямо внимание, защото е възможно да не се възприеме като желание за общуване с 'бивш' роднина, а като 'нападение' с, понякога, доста сериозни последици. :)
-
bofara Когато една инкарнация е приключила живота си и се намира в лоното на постоянния Аз, контакта е възможен чрез медитация или чрез контактьор, по-различен е контакта когато е по желание от инкарнационната личност, но във всички случаи на обмен на информация става с разрешението на духовните наставници на съответния постоянен Аз.
Когато постоянния Аз е във фаза въплътеност информацията се получава чрез временно деблокиране на Аз-а от наставниците.
-
Това е много важно....но отговора е дълъг и многопластов....
питам се: А защо имаме подсъзнателни спомени, които не са от тоя живот, примерно аз мнoгoкратно съм сънувала една къща и една улица....и аз летя и влизам в къщата и изпитвам щастие, мога в детайли да опиша къщата , и влагата във въздуха....след като се събудя изпитвам носталгия, щатие и нещо мило....като отзвук остава в мен на следващоя ден....това не е ли спомен?....така го усещам винаги
Според мен, не е спомен от минал живот или това, което се опитвате да обясните за "минала инкарнация". Ако си разбрала добре и правилно, това което исках да обясня е по-скоро ... (ха-ха, внимавай!) сън в съня (има известна песен на една българска група ;))
Или по-ясно казано, две неща: 1. Сънуваш но от другата/паралелна реалност - с нейните спомени и подсъзнание. Просто в тези моменти сънищата ви все едно се сливат; 2. Съвсем несъзнателно се пренасяш в паралелната си реалност- но по-интересно би се получило, ако има "герои" в съня ти. Защото така ще видиш лица познати ти от тук и този живот, но с различна връзка спрямо теб в паралелната реалност. Ако тук съседката на долния етаж не е много разговорлива и само се поздравявате, в паралелната реалност може да ти е приятелка, съученичка или ... каквото се окаже.
-
Брех!
Много отговори. Не виждам как ще отговоря на всички.
Това, обаче, което ми се наби общо на очи, че манджата с общите приказки продължава с още по-голяма пара да се бърка. Никаква конкретика.
Някой каза какво лошо имало в четенето. Нищо лошо няма. Не съм и казвал, че има. Четете по-внимателно.
Казах ... че някой с четенето само на една книжка е станал вече експерт и е намерил абсолютната истина. И говори за свръх азове.
Ако не виждаш разлика между горните думи ... дискусията може да спира.
Казваше, се че имало спомени при някои хора. Ами аз пък съм чел за случаи, спомен за един и същи човек са имали много хора. Не само един.
И нима само с прераждането може да се намери обяснение?
А ако просто хората влизат до достъп на някаква памет, където има записани минали изживени животи.
А и Митко каза нещо подобно. Обща планетарна памет. И там се пазят записите от животите. Но нима един запис на живота ти означава, че ще живееш пак!? Не виждам никаква, ама никаква връзка. Наистина трябва човек много да му се иска да поживее пак, че да прави такъв паралел.
Това, че някой е говорил с вече умрели.
Първо, може така да му се струва. Може някоя астрална същност, имаща достъпа до планетарната памет да се преструва на баба му (или там който роднина е умрял).
Второ, дори и да не му се струва, и това наистина да е умрелия роднина,
НИМА ТОВА НЕ Е ДОКАЗАТЕЛСТВО, че ИЗОБЩО НЕ СЕ Е ПРЕРОДИЛ!?
Ами си се шляе в света на сенките.
МИСЛЕТЕ!
Пак се подесетвам.
Някой прояви предположение, че щом батерията преставала да съществува, то и електрическата енергия продължавала да си обикаля из пространството наоколо.
Ами (без да се обиждаш), но някога виждала ли си повече от 2 по физика в бележника? Ако, да, учителката ти е за бой.
Къде е бутона "Харесвам"? :)))) Превъплътяването сменя носителя , но пази информацията!!!!
Коя по-точно информация пази???
Толкова, колкото ти пазиш информацията от пилето, което си изяла тая сутрин (ако не си вегетарианка).
Нали чрез яденето неговата енерго-информация минава в нас?
Нали като умрем, нашата енерго-информация минава в пръстта, и оттам в общия планетарен фон.
И от микроскопичните частици, пръснати, може да се родят 10 ина пеперуди. Или пък магарешки бодил. Не виждам как и кое ще накараш да се преражда.
Изобщо, някой дава ли си сметка, какъв процент от самоосъзнаването му е егово и преходно!?
99.999999%!!!!!
Ами ако само ощипя някой от премъдреците в тоя форум и ще изписка от болка.
А е повлияно само на преходното му материално его. Което ще си умре.
'Аз' ще умре. Баща, майка, син, сестра, брат, дъщеря.
Просто се иска мислене и въображение повечко, за да си представиш колко много от разбиранията и усещанията и мислите си си 'его'. На практика нищо не остава. Дори и да имаш душа, тя е въздух. Няма памет, няма себесъзнание.
Пояснявам се, защото май имаше доста хора ме разбраха погрешно.
Не смятам излизанията от тялото, или пък наличието на духовни полета и висши сили за доказателство за прераждането. Тях дори и да ги има, изобщо не означава, че прераждане има.
И така, след няколко страници общи приказки, къде са ви доказателствата?
Това за енергийния вампиризъм ... не знам. До сега никога не са ме определяли като такъв. Напротив .. аз пиша и се обяснявам и се доказвам винаги ...
Десни мозъци, леви мозъциии, вярвания и доказателства. Общи приказки.
Аз нямам нищо против вярването. Само кажете откъде прочетохте туй, в което ще се вярва. И да не забравяме, че в различните книжки пише различни работи. Да не се наложи да вярваме противоположни неща? Нали ще трябва някак да си изберем туй в което да вярваме!? Ей затуй говорим.
А и ако човек наистина вярва, тогава не е вярване, а знаене. Но очевидно нямаме форумци на това ниво.
Някой каза за официалните религии. Как били направени от знаещи.
Ок, знаещи или незнаещи, както и да е,
колко религии има по земята и в колко от тях има прераждане като вярване!?
Хайде нали сте патриоти? Българите, траките в какво са вярвали? В прераждания вярвали ли са?
А зороастризма? А орфеизма? А Дао?
Принцесо, дай да ги оставим паралелните вселени!
:) Те са за друга тема.
Гледах навремето един филм "Старгейт". Паралелни вселени да искаш вътре. Яка работа! Ама не мисля, че има общо по темата.
Колко тесногръдо изказване на човек, привикнал към консуматорски модел на поведение. Не компютъра е причина за съществуването на информацията, а информацията е причина за съществуване на компютъра. Това не ти ли говори нещо.
Информацията+ двете ръце на човек + силикон и метал + една купчина бобини и електронни лампи са причината за съществуване на компютъра.
Логическа безмислица говориш. Липсват ти 90% от параметрите в уравнението.
Преди време ми се повреди един харддиск.
Е, някой знае ли къде от въздуха да си изловя информацията, дето е била там.
Вече цяла седмица съм пуснал един компютър да работи. Сканира повредения харддисск и се опитва да спаси по някое късче информация. До тук е към 70% повреден и 30% са копирани. Но тези 30% не са цели файлове, а хиляди парченца. Защото цялата информация е записана като мозайка. И вероятно всеки един файл има части от него в 70те %, и други части от него в 30те %. И накрая е доста вероятно да си остана с 0 възстановени файлове.
Та къде е информацията? Къде ще се прероди, че да и се порадвам?
-
Нещо подобно на възстановяване на информация от повреден харддиск е и възстановяване на паметта за минали прераждания. Знаем, че има специализирани фирми /в САЩ/, които срещу огромна сума успяват да възстановят известна част /без естествено никаква гаранция/ от даден харддиск. Та и възстановяването на собствените 'подсъзнателно'-асоциативни-с-минали прераждания спомени е свърано с огромна работа, не става толкова лесно.. А едно от практическите предимства е, че човек помни своите предишни способности в различни професии и не само - практически това е огромен опит, вече на съзнателно, а не на подсъзнателно ниво.
Като правим асоциации с компютрите - се сетих. Искам да предупредя - както към даден интернет канал /примерно/ може да се подключи и някой страничен /без делегиран достъп/ и да се възползва за свое благо, по същия начин за доста хора стоя нещата и с техните т.нар. 'висши наставници'. В повечето случаи /съществуват, разбира се, същества, които биха могли да помагат и т.н./ това са просто елементарни същества от астралния свят /които не дават повече информация, от тази, която сам човек знае по един или друг начин - могат да я възприемат директно от съзнанието му и практически - хранят се с неговите емоции, чувства и т.н., а го 'осигуряват' с нужната му информация, извличайки я от дълбините на собствената му памет или съчинявайки я-събирайки я като разпръснати частици от файлове в някаква немислима, но въпреки това приемлива за човека каша. Но практически - нищо реално и съществено не могат да му помогнат в личностното развитие. В този смисъл - ВНИМАТЕЛНО С РАЗНИ ЧЕНЪЛИНГИ /и не само/. Затова и по-рано писах за реалност на възприятията при спомняне на минали животи, защото подобни същества, преструвайки се на наставници /това за тях е въпрос на оцеляване и това добре го умеят/ просто живеят на ваш гръб - това е един от вариантите на 'гриз-гриз' /има и други/. И вместо човек да развива допълнително тънкоматериалните си структури - да увеличава светимостта си /пример светците/ и т.н. - става обратното - мисли си, че го прави, а реално е обратното. Пазете се и внимателно.
-
Отговор #177 става ли или да търся друг? :)
http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,5205.msg144267.html#msg144267
----
old4, аз не говоря за книжки, а и Митко, доколкото си спомням, бе разправял някъде за свое преживяване.
Мога да го разкажа пак, но то си е мое преживяване и не става за доказателство...
Всеки би повярвал само ако той го преживее...
:)
Уна, много добре си го казала!
:)
Отговарях по памет на всеки в предния постинг и тогава забравих за този постинг.
Ако погледнеш внимателно в този мой постинг, говоря, че всичко, и прераждането и липсата на такова БИХА могли да се обяснят логично.
Но не съм твърдял, че непременно има.
... :)
Както вече споменах в предния си постинг, всяко едно "доказателство" за тези прераждания може да си има друго, съвсем логично обяснение, и да няма никакви прераждания.
А ето и че Бофара помага с обясненията. Аз също съм чел/чул за подобни работи навремето, но далеч не всичко съумявам да формулирам в думи.
И в крайна сметка, може би е рано за следващите думи,
но нима като няма да се прераждате и всичко губи смисъл!?
Нима ще лягаме да мрем живи в гроба?
Нима ще ни превземе мързела?
Нима за всяко ваше дело ще чакате отплата?
Нима не сте готови да дадете, без да очаквате нищо?
Хайде да видим, кой до колко е откровен със себе си!
-
По полечка Тангра ............... ;), ще дойде и твоето време, както ми казваше един колега навремето .... ша го израстеш Иванчо :D.
П.С. И не се свързваш с починалия ( той спокойно си почива ) а с това което е било в него ( който както иска така да си го интерпретира ) ;)!
П.С.За тези които подскачат заради казаното от мен за "книжките", има и добри не отричам но по-голям процент са плява, писани с комерсиална цел ;).
-
А и Митко каза нещо подобно. Обща планетарна памет. И там се пазят записите от животите. Но нима един запис на живота ти означава, че ще живееш пак!? Не виждам никаква, ама никаква връзка. Наистина трябва човек много да му се иска да поживее пак, че да прави такъв паралел.
'Аз' ще умре. Баща, майка, син, сестра, брат, дъщеря.
Просто се иска мислене и въображение повечко, за да си представиш колко много от разбиранията и усещанията и мислите си си 'его'. На практика нищо не остава. Дори и да имаш душа, тя е въздух. Няма памет, няма себесъзнание.
А и ако човек наистина вярва, тогава не е вярване, а знаене. Но очевидно нямаме форумци на това ниво.
Да не ме забравиш! Аз не вярвам, аз знам!!
-
К'во стана?
Никой не отговаря. Нацупи се народа. Ами извинявам се, ако съм ви обидил илюзиите.
Човек най-много се обижда, ако го засегнеш на тема илюзиите му.
Дори за идеите и вярванията си не се обижда толкова. Защото просто е сигурен в тях.
Но посегнеш ли на илюзиите, и кулата от карти пада.
Значи да приемам, че няма прераждания? Щом никой не успя да го обясни като хората. Аз съм силно отворен към доводи. Стига да има смисъл, готов съм да приема всякакви хипотези. Но ако хипотезата може да има съвсем друго обяснение, длъжен съм да дам и него. Иначе си е пожелателно мислене.
-
Няма прераждане.
-
Аз съм от групата на тези, които вярват, че има прераждане и че душите на хората не умират, а само телата им.
Бих искала да задам въпрос, свързан със страха на повечето хора от смъртта-
-Смятате ли, че трябва да има хора, които да помагат на "умиращите" да не се страхуват и да помагат на тях и на близките им да преодоляват смъртта. Не говоря за психолози, а за нещо повече от това-говоря за хора хуманни, духовно израснали, обичащи себеподобните си, които доброволно да поемат тази задача да помагат на тези, които ни напускат завинаги? Както има лекари и акушерки, които помагат в раждането ни, да има и такива, които да ни помагат и подготвят за напускането на този свят(когато смъртта е очаквана, разбира се)
Дали това би помогнало на дори една малка част от нас, да не се страхуват а и на близките ни?
-
-Смятате ли, че трябва да има хора, които да помагат на "умиращите" да не се страхуват и да помагат на тях и на близките им да преодоляват смъртта. Дали това би помогнало на дори една малка част от нас, да не се страхуват а и на близките ни?
Такива хора има, но те са от ирационалният свят. Всеки починал бива посрещнат от близък човек на когото има доверие. Страшна не е смъртта а факта, че преди последният дъх всеки осъзнава -- дошъл е часът на равносметката. Тя равносметката плаши - защо ли?
-
На тези които вярват в други светове и прераждания, не е нужно да им се разяснява .... те биха били поне малко подготвени, но тези които не приемат това, едва ли някоj би им въздействал.
Визирам реалния свят
-
Аз този страх, не го разбирам!!! ???
Ако умреш в катастрофа, как ще знаеш, за да си се консултирал с психолог, шаман или просветен, за да не ти дреме?
Защото съм от страната на тези, които не вярват в преражданията. Сега, какво? Ще се преброяваме или просто ще си копи-пействаме тезички и разбирания?
Малко ми е ... тъжно :(, че ми пренебрегнаха тезите, но така или иначе, когато обяснявах нещо, се постарах да няма не-Опитани, а само заучени тези на теория, да предположа, това което не би ни правило "роби" и зависими на нещо, което не може да контролираме.
Според мен, може да се намерят и направят достатъчно достъпни примери, с които да се разбере, че ... една ябълка от 1912 не може да е същата родена през 2012- дори от едно дърво. Няма начин.
-
К'во стана?
Никой не отговаря. Нацупи се народа. Ами извинявам се, ако съм ви обидил илюзиите.
Човек най-много се обижда, ако го засегнеш на тема илюзиите му.
Дори за идеите и вярванията си не се обижда толкова. Защото просто е сигурен в тях.
Но посегнеш ли на илюзиите, и кулата от карти пада.
Значи да приемам, че няма прераждания? Щом никой не успя да го обясни като хората. Аз съм силно отворен към доводи. Стига да има смисъл, готов съм да приема всякакви хипотези. Но ако хипотезата може да има съвсем друго обяснение, длъжен съм да дам и него. Иначе си е пожелателно мислене.
Да започнем Тангра, ти задаваш един въпрос аз отговарям, аз също имам право да питам!
-
Сигурно вярваш в нещо по силно, може и в нищото....все пак е вяра и все пак дава сила, стимул, устойчивост :)
-
Малко ми е ... тъжно :(, че ми пренебрегнаха тезите, но така или иначе, когато обяснявах нещо, се постарах да няма не-Опитани, а само заучени тези на теория, да предположа, това което не би ни правило "роби" и зависими на нещо, което не може да контролираме.
Кои, къде и да не са мнoгoсловни и дълги....опитността идва мигновено
и в това е силата на мъдростта която носи
-
Сигурно вярваш в нещо по силно, може и в нищото....все пак е вяра и все пак дава сила, стимул, устойчивост :)
Вярата е кредит на доверие, който рано или късно се изчерпва!
Знанието е възможност, която ни служи в живота!
Опитността която сме придобили благодарение на вярата в себе си и знанията пътува с нас през времето.
-
Вярата е кредит на доверие, който рано или късно се изчерпва!
Знанието е възможност, която ни служи в живота!
Опитността която сме придобили благодарение на вярата в себе си и знанията пътува с нас през времето.
:yes: след тoва ни служи за други неща,
-
:yes: след тoва ни служи за други неща,
Опитноста (мъдроста) събрана от отделните инкарнации оформя и определя същноста на постоянния Аз неговото вибрационно ниво.
-
Ето така.
Вярата се изчерпва, когато няма достатъчно основание или е подложена на неопровержимо доказателство- Факт! Кредит имаме в Банка-та.
Знанието НЕ е възможност, а основание да разбираме.
Възможност е ... предпоставката за собствените ти- повтарям"собствени" като субективни предположения до къде и как ти би могъл. Но това не е реална преценка, за това, което би постигнал! Така че, ти може да знаеш, как и от къде да си закупиш кифла, но точно в този момент да няма кифли и си купуваш баничка! Т.е. , дори да Знаеш полезността на кифлата като си гладен взимаш баничката. Няма къде да си послужиш със знанието за физико-химичните процеси, ако си баничар който меси тестото за закуските.
"Пътуването" на опитността във времето (?!?!??) е да кажеш, че ако попитам жив дядо: как да си сканирам лаптопа, той съвсем адекватно би ми помогнал , защото реално се инкарнирал и няма начин да не знае.
Опитността, напротив, не идва мигновенно, а с много поправки и за дълъг период, когато дори се ядосваш, че ако си знаел нещо преди десетина година, никога не би го опитал отново сега. Защото преди десетина година ... раната от желязото, в което си се спънал е зарастнала. И когато отново се удариш, ти отдавана си забравил онзи опит, но не и болката.
Така че, за инкарнации и прераждания (което е едно и също) тълкувайте не само въображаеми духовни преживявания, но и малко реалистични и исторически възможности.
-
Не очаквах да разбереш, защото имах предвид духовните опитности :) ....духовната опитност не се учи, тя е заложена и се открива спонтанно .... и мигновено, говорим за разлчни неща
-
И аз не очаквах, някой да ме учи/ и да ми се отваря на трийсе и пет мнения в тоя форум, но те очакванията не са като знанията.
Така че, когато очакваш, можеш да си реалистка във форум-бе-ге, но тук имай малко търпение със заключенията си! Стеф!!!
Въпросът не е в твоето разбиране за "духовна опитност", защото може да ми напишеш безброй тъпотии, каквито успяваш и на други места, но това с нищо няма да докаже, някаква твоя опитност за нещо.
Започни ти от където искаш, аз нямам вече търпение и толерантност да провокирам зацикляне на някакво твое свръх-себеопознаващо и ... безинтересно ниво.
"Понятието": опитност е като понятието ... "изхождане"! Нещо по :---въпроса, какво и как изхождаме, отделяме или инкарнираме като се пречистваме???
-
Да започнем Тангра, ти задаваш един въпрос аз отговарям, аз също имам право да питам!
Няма проблем :)
Това е мъжка приказка, и съвсем справедлива.
Много би ми се искало повече форумни събеседници да са толкова открити и точни.
Съгласен съм!
Макар да ми е чудно. С малки изключения, малко са хората от тоя форум, които ще тръгнат да отговарят на някакви въпроси. Повечето си пеят някакви работи наизуст, и като им зададеш въпрос, сигурно изобщо не го четат. Щото знаят, че няма да могат да отговорят.
Ок,
ето ти един въпрос:
Както Бофара каза, възможно е тези твои наставници да са някакви астрални същности и да са фалшиви наставници. Да омесват примерно 80% истина и 20% лъжа, и в решаващ момент да те набутат с кофти съвет.
Ето и втори въпрос (ти също можеш да зададеш два).
Като умре някой, къде отива и след колко време и къде се преражда?
Какво изобщо се запазва в новия човек? Не можем ли да го считаме като нов, отделен индивид? Защо пък непременно трябва да е мое прераждане.
Аз съм от групата на тези, които вярват, че има прераждане и че душите на хората не умират, а само телата им.
Бих искала да задам въпрос, свързан със страха на повечето хора от смъртта-
-Смятате ли, че трябва да има хора, които да помагат на "умиращите" да не се страхуват и да помагат на тях и на близките им да преодоляват смъртта. Не говоря за психолози, а за нещо повече от това-говоря за хора хуманни, духовно израснали, обичащи себеподобните си, които доброволно да поемат тази задача да помагат на тези, които ни напускат завинаги? Както има лекари и акушерки, които помагат в раждането ни, да има и такива, които да ни помагат и подготвят за напускането на този свят(когато смъртта е очаквана, разбира се)
Дали това би помогнало на дори една малка част от нас, да не се страхуват а и на близките ни?
Виж, не става въпрос кой в какво вярва и кой в коя група е.
Въпросът беше кой какво знае и може да обясни. Или пък да предположи.
Въпросът е, как си стигнал до там, че да вярваш в това, което вярваш?
Просто един хубав ден си се събудил/а и си си казал/а "От днес започвам да вярвам в прераждания!"
А страхът ...
ако не можеш с един страх да се справиш, тогава кофти си живял, наистина.
... да не казвам голяма дума ...
Вероятно наистина страхът е голям.
Странно, обаче поставих въпроси, на които никой не отговори.
Така и не разбрах даоизма, орфеизма, зороастризма, те учат ли за прераждане? Древните българи вярвали ли са в преражданията? А ЛаоДзе?
Не очаквах да разбереш, защото имах предвид духовните опитности :) ....духовната опитност не се учи, тя е заложена и се открива спонтанно .... и мигновено, говорим за разлчни неща
Това да не го прочете в някоя дзен книжка? Мигновено идва само за готовите. Тия, дето са работили яко по себе си.
А има и други, които само си мислят, че им е дошла някаква опитност.
Което отново ми напомня, че трябва да огранича силно писането си във форума :)
Принцесо, имаше интересни неща в тезите, но не ми се коментираше.
Не се засягай. Аз писах 5 пъти повече, и моЙте тези никой не коментира. Тук всеки си казва неговото си и така.
-
К'во стана?
Никой не отговаря. Нацупи се народа. Ами извинявам се, ако съм ви обидил илюзиите.
Човек най-много се обижда, ако го засегнеш на тема илюзиите му.
Дори за идеите и вярванията си не се обижда толкова. Защото просто е сигурен в тях.
Но посегнеш ли на илюзиите, и кулата от карти пада.
Значи да приемам, че няма прераждания? Щом никой не успя да го обясни като хората. Аз съм силно отворен към доводи. Стига да има смисъл, готов съм да приема всякакви хипотези. Но ако хипотезата може да има съвсем друго обяснение, длъжен съм да дам и него. Иначе си е пожелателно мислене.
Няма тука обидени, Тангра...Просто помъдрели. Няма да ти захранвам вампиризма /а и ничий глад-вампиризъм/ с изявите си, извинявай. Тоя урок съм го минала вече и не кълва лесно на тая стръв! :D
Инфо: БОЛ! Индианците казват: "За какво ти е лампа да виждаш нощем като не виждаш даже денем?". А аз казвам, че никой никого не може да "убеди" в нищо, различно от собствената му готовност да възприема дадено познание. Иначе казано: процеса се обезсмисля. Защото "ученето" не е нищо друго, освен разкриване на дълбоко скритото вътре в нас. И както казва Митко, не е белег за растежа това какви отговори имаш вече, а какви са ти новите въпроси. С една забележка: ;) : Не и когато въпросите са самоцелни провокации с цел набиране на енергия от глупаците дето ще ти се вържат на тая стръв.
Няма как да ти пусна на компютъра това което чувам в ума си, няма как да ти прожектирам на екран това, което виждам в съня си, няма как да ти докарам свидетели на интимни преживени моменти на контакт с другия свят...Избирам да се самосъхраня, вместо да "лялям", за да те "убеждавам", /а в това време енергията ми да се лее към теб... ;)/...Не, мерси! ;)
Ще си говорим от другата страна, както вече ти казах! ;)
-
Ей и това ми хареса! :hi:
-
И не само на теб, който вярва добре ... който невярва негова си воля, както се казва насила хубост нестава ;) .
И аз не очаквах, някой да ме учи/ и да ми се отваря на трийсе и пет мнения в тоя форум, но те очакванията не са като знанията.
Малиииий................... Принцесо, сега и бройката постове ли ша си меркаме :D ? И без да се опитвам да те уча ама прераждане и инкарнация са две различни неща ;)!
-
Тангра да пренесем дискусията в темата "Ирационалното и ние човеците" мисля, че там й е мястото.
http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,20341.0.html
-
...
Принцесо, имаше интересни неща в тезите, но не ми се коментираше.
Не се засягай. Аз писах 5 пъти повече, и моЙте тези никой не коментира. Тук всеки си казва неговото си и така.
:) не се засягам. Разбирам те, пиши си, на мен ми е интересно и да чета само :hi:
old4,
това което си цитирал не е към теб, за да го коментираш. Не става въпрос за "мерене", а за отношение, което някой показва с репликата "не очаквах да разбереш!". Това показва незаслужено самочувствие, което може да си го ... практикува в Ола, но тук ще е по-възпитано да се съобразява.
Щом казваш, че има разлика, нека е така! Това какво променя, всъщност? Или помага или въобще има някакво значение?
-
Защото "ученето" не е нищо друго, освен разкриване на дълбоко скритото вътре в нас. И както казва Митко, не е белег за растежа това какви отговори имаш вече, а какви са ти новите въпроси. С една забележка: ;) : Не и когато въпросите са самоцелни провокации с цел набиране на енергия от глупаците дето ще ти се вържат на тая стръв.
Няма как да ти пусна на компютъра това което чувам в ума си, няма как да ти прожектирам на екран това, което виждам в съня си, няма как да ти докарам свидетели на интимни преживени моменти на контакт с другия свят...Избирам да се самосъхраня, вместо да "лялям", за да те "убеждавам", /а в това време енергията ми да се лее към теб... ;)/...Не, мерси! ;)
Ще си говорим от другата страна, както вече ти казах! ;)
Ето, връщам ти това, което ти си написала. Обърни внимание на подчертаното в червено. И помисли над него добре. Много пъти.
Какви са твоите въпроси и какви са моите?
Ти където си, аз съм бил много много отдавна.
Колкото до сънищата.
За последната седмица съм пуснал на един компютър да се копират остатъците от един повреден диск. Екрана покзазва непрекъснато промяната в статистиките. Най-различни цифрички. Така ще продължава общо около 2 седмици да сканира по 24 часа без да спира.
За последната седмица съм сънувал тоя екран с цифрички поне 3 пъти. Най-малкото за 3 помня.
Ако четеш книжки от медиуми, съвсем нормална реакция на мозъка е да сънуваш астрали.
Не виждам никаква мъдрост в това да се зачеркват въпросите от някой и да не се отговори нито на един, дори и един път. Както вече и 2та казахме, въпросите са нещо много много ценно. По-добре е човек да се радва, когато има въпроси. И ако не се досеща сам да си ги зададе, то трябва да е благодарен, ако някой друг му ги задава.
Виж, Митко, постъпи наистина мъдро.
-
Това какво променя, всъщност? Или помага или въобще има някакво значение?
За мен тези неща са важни и смятам че омесването на "двата щата" не е коректно.
-
Тогава специално за теб ще уточня така. Въпреки че, ако се прочетат и разберат мненията ми това уточнение няма да е нужно, но ...
Прераждането е другото наименование на инкранирането и според мен в същността си двете неща са едно и също. Те са синоними. Колкото има общо между синонимите, толкова и в тези двете. Знаем какво са "синоними", нали?
Все пак, понеже си уважаван съфорумец и аз вече написах, че може и да си прав. За това те моля, да ми обясниш и сравниш двете неща, за да разбера в какво конкретно се изразява разликата? Мерси :hi:
-
За това те моля, да ми обясниш и сравниш двете неща, за да разбера в какво конкретно се изразява разликата? Мерси :hi:
Значи какви са моите виждания, личноста се ражда и умира, тя не се преражда. Духа се инкарнира в човешкото тяло и след смъртта той ако има желание (така казано) може да се инкарнира в друго тяло, но той (духа) не се преражда. Когато е в другото тяло той е друга личност нямаща нищо общо с предната, та така. Или както си го казвам по моему като "ритна камбаната" old4 изчезва ще му останат само кокалите, няма повече раждания и прераждания :D.
Да се надявам че съм могъл долу горе да го обясня като хората.
Поздрави :hi:
-
Прав си ако заменищ думата Дух с Душа!
-
Описание (http://paleotehnolog.ru/teleport/) как в древността /Египет/ са сменяли телата си, когато се е налагало /остаряване и т.н./ - на руски. Но съзнанието е оставало и в следващите тела, т.е. умения, знания и т.н. са се натрупвали.. Приятно. :)
п.с. това е един техногенен метод /надявам се е лесно да се стигне до извода, че в съвременни условия за определен кръг хора не е недостижимо/.
-
Добре си го обяснил. Харесва ми. Благодаря ти.
Остава съмнението ми обаче, че голяма част от хората, които обясняват и вярват в прераждането го смесват с инкарнирането или бъркат. Но проблемът е, когато го смесват.
Пак ще отбележа защо, въпреки че и сами си признават страхът, който остава необясним за мен. Все едно Кларк Гейбъл, толкова да захаресва "героят" си Рет Бътлър, че да му е страшно или болезнено, като приключи филма и не може да стане сериал, за да продължи да съществува по един или друг начин. Да приема, че има вариант и само Ромео да е бил мъртъв, а Жулиета-та по чиято история е вдъхновено произведението в реалния живот се е омъжила след няколко години, родила три деца и живяла до дълбоки старани, разказвайки приказката за една нейна любов на младини ...
-
Добре си го обяснил. Харесва ми. Благодаря ти.
Остава съмнението ми обаче, че голяма част от хората, които обясняват и вярват в прераждането го смесват с инкарнирането или бъркат. Но проблемът е, когато го смесват.
...
Е то..Прераждането и инкарнирането е ендо и също нещо..In carne..В плът(месо)
-
Не е едно и също. Инкарнирането е чуждица, може би от латински.
Нейния точен (според мен) превод е 'въплътяване'.
Прераждане, (поне според мен) е 'раждане отново'. Кой се ражда отново? Духът или тялото? Очевидно нито едното от двете.
При инкарнация/въплътяване няма презумпция за повторно раждане. Просто дух се въплътява в тяло.
-
Изглежда западната нагласа е, че човек има само един живот, така че давайте да се държим за него колкото е възможно по-дълго и то със всички средства. Най-крайният символ на тази нагласа е съхраняването на тялото при ниска температура и ужасяващата представа за трупове, които се възвръщат към живота, ако и когато науката напредне достатъчно. Какво тъжно доказателство е това за това колко безчувствени сме станали към вътрешните истини, които някога сме знаели инстинктивно като свое рождено право. Поради духовното ни късогледство, животът ни е станал забързан, бесен, саморазрушителен и празен, но за щастие, световната криза бързо, макар и болезнено, ни събужда от тази опасна егоцентрична дрямка.
http://triangles-bg.fateback.com/Death%20as%20Transition2.htm За хората на които им се чете
-
Поради духовното ни късогледство, животът ни е станал забързан, бесен, саморазрушителен и празен, но за щастие, световната криза бързо, макар и болезнено, ни събужда от тази опасна егоцентрична дрямка.
И каква е ползата от събуждането или пък от това, че бай Рангел повярвал в инкарнацията била тя и неговата лична?
-
Е то..Прераждането и инкарнирането е ендо и също нещо..In carne..В плът(месо)
И аз мисля така. Едното е разговорния вариант на другото.
А приемствентост има между преражданията. Може да не се осъзнава, но я има. Дотолкова, доколкото ние и в момента не сме някакви непознати сами на себе си същности, а сме ние, самите ние, истинските ние, но "калибрирани" /преоблечени/ и "надрусани", т.е. взели със себе си само част от "багажа" си за настоящето си "приключение"...Амнезията /и програмите ни /ни пречи да го осъзнаем, но през очите ни на човешки същества и в този момент гледа и живее не друг, а висшият ни Аз.
-
Не е едно и също. Инкарнирането е чуждица, може би от латински.
Нейния точен (според мен) превод е 'въплътяване'.
Прераждане, (поне според мен) е 'раждане отново'. Кой се ражда отново? Духът или тялото? Очевидно нито едното от двете.
При инкарнация/въплътяване няма презумпция за повторно раждане. Просто дух се въплътява в тяло.
Прав си. :blush:...Проспуснала съм re-то..Реинкарнация.Иначе да.Инкарнация...Ин карне..В плът.Раждане.Ре-ин-карне.Прераждане
п.п.От латински е.
-
Е аз вече хептен се обърках, сега какво правим преинкарнираме ли се прераждаме ли се или изобщо какво правим .... ???, мамка му и латински и разни други такиви ( както казва баджанака ми ) я го исхортувайте като хората или замълчете :D.
-
Виждаш ли "Олд"-четвърти? Дори не го целях, честно!, но какво се получи...
И не е въпросът в това, че ти знаеш или си убеден в нещо, а аз възпитано се съгласявам. А как на хората им е трудно
(упс, би трябвало да говоря за себе си. Извинете че генерализирам, но просто впечатление, нищо лично към мнението на никой)
да ... обособят представата си за нещо, по начин, който да помага и да си обясняват неизживени в съществуващата реалност неща.
Какво се оказва:
1. Възможност на някои да "говорят"/общуват с вече мъртви близки.
Това за мен ... е психологическа необходимост, която се преекспонира и впоследствие определя като по-голям авторитет, от това да си общуваш с живи все още близки. Няма нужда. Аз реално няма какво да питам мъртвите ми баба и дядо (светла им памет!), поради простата причина, че ... например от седмица много ме дразнят едни гадни съобщения и прозорци, които ми излизат на компа и не мога да ги разкарам от екрана. Най добре би било да си купя нов лаптоп и да ми преинсталират всичко наново.
Случайно, ако ми е любопитно какво става по астралните нива, боли ли, пуши ли се, мога ли да пия водка... за сега ми е все тая. Един ден може и да разбера.
2. Това че се запазва някаква съкровена и неунищожима частица-същност, която ми помага или напротив ми пречи да си живея живота Тук и сега. Добре. Нека е така. Но, ако разбера, че преди това подобна същност е била в тялото на Артър Конан Дойл, това по никакъв начин не е гаранция и успокоение, че мога да напиша и един от неговите романи.
За какво си говорим тогава? За реалният страх от край и съвсем човешкото възприемане на "точка" в съществуването ни и приключване на договора. Нека го възприемем като кредит от банка. За 70 години, с все лихви и трудности по погасяване. Като приключи, просто приключва. Ама спомени, ама мемоарите ми, ама какво съм оставила- дърво къща или камъчета изписали името ми по брега на реката е без значение. Мен ме няяма! Точка... голяма, черна, болтвана , в края на страницата, без възможност да се продължи. :-X :drinks:
Дори, това че имам дете, по никакъв начин нито ми дава самочувствие, че нещо оставям като биологичен материал, нито ме успокоява, че евентуално някоя от внучките ми ще е като мен дори и малко. Не. Аз съм го родила за него самия. Да живее и да е щастливо. Не да ме помни и да ми е ...последовател. Знам и виждам, че то ще е доста напред (живо и здраво да е!) и аз в един момент дори и жива бабиера, няма да мога да му помагам, а дори ще съм в тежест, ако изкуфея прекалено.
-
Виждаш ли "Олд"-четвърти? Дори не го целях, честно!, но какво се получи...
Предният ми пост е просто шега Princess_Deja ;), отправен е към всички които слагат на всяка манджа от своята мерудия дали ще е вкусно на другите за тях няма значение важното да е тяхната :D. Никой никога неможе да ме отклони ни на йота от моята вяра и моето виждане за нещата!
За поста ти :hi:
-
Е аз вече хептен се обърках, сега какво правим преинкарнираме ли се прераждаме ли се или изобщо какво правим .... ???, мамка му и латински и разни други такиви ( както казва баджанака ми ) я го исхортувайте като хората или замълчете :D.
Реинкарнация=прераждане.Инкарнация=раждане.Просто е.И хората се делят на две групи..Първите които"вярват"в ре-то..Което макар и само звукова частица,променя смисълът на всичко.И другата група която приема раждането(инкарнирането)като еднократен акт.Без продължение.
п.п.Човек с достъп до астрала,едва ли би седнал да се интересува,там пушат ли,пият ли водка и т.н.Най-малкото щото е наясно,че без материално тяло,материалните субстанции не могат да бъдат употребени..Секви екстри като алкохол,дрога и т.н.могат да бъдат само мираж за обитателите на астрала.
Митко е прав.Не осмислените отговори,а новите изникващи въпроси са онова което ни определя като "търсачи".
-
Реинкарнация=прераждане.Инкарнация=раждане.
:hi: konstantin2007
Това е от ясно по ясно а и са само едни думи с които сме определили нещо което неразбираме.
Един въпрос може ли да се роди или прероди нещо което не умира?
-
Ами явно да.
Макар,че пак е игра на думи.
-
Ами явно да.
Макар,че пак е игра на думи.
НЕ!! Може да се въплъти, но да се прероди - не!
-
Едно знам със сигорност тялото е една телесна хижа. Това обаче не значи, че туй що живее в нея е безсмъртно и непременно ще се въплъти било то и след 1000 небесни години или пък обратно постоянно ще се въплъщава да учи уроци и изпълнява мисии на висшият си аз. :D
-
Тъй тъй .... едните чакат да се преродят, другите второ пришествие :D.
-
НЕ!! Може да се въплъти, но да се прероди - не!
А повторно въплъщение?Митко,Дик..?Както казах..игра на думи.
По логиката че,туй що живее в тялото,после не се въплъщава,изникват много въпроси,на които адекватни отговори съответната логика не предоставя.Като например..Ако се раждаме еднократно,то защо един е инвалид по рождение и цял живот страда,а друг "съдбата"гали с перо?Елементарен въпрос..Къде е логиката?Знам,знам.."Божа работа"..Е,ама ква е тая божа справедливост?Защо за едни майка,за друг мащеха?И..ако страдалеца е"наказан",изкупва"карма",и т.н...Питам се..За какво ли може да бъдеш наказван,щом имаш само един живот?Какво и къде ли трябва да си"сгрешил"че божето да ти отреди съдба на еднодневка при това недъгава?!?Ей таквиз ми ти размисли..
-
Абе хич не е игра на думи ама щом тъй си решила, твоя воля. А какво стана с темата, има ли смърт или няма?
Какво и къде ли трябва да си"сгрешил"че божето да ти отреди съдба на еднодневка при това недъгава?!?Ей таквиз ми ти размисли..
По принцип нещата са много по сложни отколкото Митко ги казва, а "божето" "пръст" тук няма, ако живееш стотици години какво ще правиш, няма ли да ти омръзне ;). Я помисли или предположи че там "горе" ти е писнало от скуката и хоп на синята планета да тропнеш един екшън :D.
-
Е то много я разтеглихте темата в размишления. Иначе лошо няма де. :D Но ако ще говорим в прав текст с две думи :
Има ли смърт? - Има естествено. Я се огледайте - всеки ден умират хора. :(
И какво е тя? - Край на физическо съществуване. За едни е ново начало, за тези които са атеисти си е самия край и отвъд няма нищо, пък трети смятат, че ще ходят или в рая или в ада и т.н.
-
Е то много я разтеглихте темата в размишления. Иначе лошо няма де. :D Но ако ще говорим в прав текст с две думи :
Има ли смърт? -
Ами Калан ние отдавна знаем отговора и между майтапите сме го написали ;), а и ти си го казала правилно, остава всеки да си избере какво ще бъде :D.
-
Тъй тъй .... едните чакат да се преродят, другите второ пришествие :D.
Да Олд,,,важното е да се чака. :D И да се чешат пръстите и ушните миди... :D
-
Да взема и аз да драснa, след всички. Според мен такова нещо няма. Това е само понятие обясняващо с една дума трансформацията и преминаването от един свят в друг. Реално никой не се страхува от самата смърт, а от представата, че сигурно ще боли. Заради това има вярване, че смърт по време на сън е блажена. Страха от смъртта иде от сърцето, което е здраво свързано с материята, но за ума няма страх тъй като Духа знае че се прибира у дома, така да се каже. :)
-
Страхът от смъртта идва от незнанието. Някой знаят какво ги чака, примерно Митко и не му дреме. Но други, които са само с едната вяра и имат косвени доказателства си изпитват страх.
-
Още не се е родил тоя дето не му дреме.
;)
-
Освен може би на самоубийците не им дреме.
-
Не. На повечето от тях просто им е внушено, че по този начин ще бъдат чути, разбрани и видяни от "света".
Особено ритуалните самоубийства.
-
Да взема и аз да драснa, след всички. Според мен такова нещо няма. Това е само понятие обясняващо с една дума трансформацията и преминаването от един свят в друг. Реално никой не се страхува от самата смърт, а от представата, че сигурно ще боли. Заради това има вярване, че смърт по време на сън е блажена. Страха от смъртта иде от сърцето, което е здраво свързано с материята, но за ума няма страх тъй като Духа знае че се прибира у дома, така да се каже. :)
Много точно казано. С една поправка: сърцето знае, а ума е този, който не знае и е свързан с материята /според мен/...Един невероятен ченъл казва следното: "Вие не се страхувате от смъртта. Вие просто твърде много обичате живота."...
Още не се е родил тоя дето не му дреме.
;)
И с това съм съгласна напълно. Защото все пак една представа, една изява, един сюжет, една роля умира със смъртта на тялото ни. А на нас все пак ни пука за гореизброеното. Това е нашето "произведение" и ние не сме безразлични към него. Хубаво е, че от другата страна има "първа помощ" за нас...
Освен може би на самоубийците не им дреме.
Познавах такъв човек. Той успя да се самоубие. Зависи от мотивите за самоубийството според мен. Някои го правят от страх, други от гордост, трети от отчаяние, четвърти за да накажат живите /от обида/...При тях тези чувства /мотиви/ надмогват нормалния страх от болката.
-
Предпола се че говорим за хора в нормално състояние. ;)
-
Не. На повечето от тях просто им е внушено, че по този начин ще бъдат чути, разбрани и видяни от "света".
Особено ритуалните самоубийства.
Абе то хората поради различни причини се самоубиват. Едва ли им е внушено, а просто крещят някой да им помогне. Има и такива, които може би са преживели прекалено много и им писва. Те си го правят самоубийството тихо и кротко и далеч от хорски погледи за да не би някой да ги спре.
Предпола се че говорим за хора в нормално състояние. ;)
Абе стигне ли се до самоубийство хич не говорим за нормално състояние.
Казват, че Бог ни давал толкова колкото можем да понесем, но силно се съмнявам.
-
И да се чешат пръстите и ушните миди... :D
Много вярно, следа с интерес кой първи ще си бръкне в окото вместо в ухото :D.
Смърт има и няма човек който да не се страхува от нея, ако отрича значи лъже!
-
Има си цяла наука за самоубийствата, наречена суицидология. Причините са безброй, факторите са много, често има и предиспозиции.
Но един самоубиец винаги говори - пряко или косвено!
Просто те познават само един изход и избират него. За съжаление все повече хора избират този начин и годишно се самоубиват хора, колкото един средно-голям град. А България е на 1 място при детските самоубийства до 18-годишна възраст.
Всеки с избора и съдбата си.
-
Много вярно, следа с интерес кой първи ще си бръкне в окото вместо в ухото :D.
Смърт има и няма човек който да не се страхува от нея, ако отрича значи лъже!
Не, има хора който приемат смъртта като избавление! Има хора на дъното и когато ги обгърне тъмнината не разсъждават трезво и вървят към смъртта! Във всички случаи, обаче, самоубииството е вик за помощ! Има разлика и в смъртта, едно е самоубииство, друго е ефтаназия, друго е убииство, а има и естествена смърт, само за тая последната може да се каже, че е вид раждане!
Само като си помисля какъв срам ще бера горе изобщо не ми се ходи там, не ме е страх от наказания, но това, че всичко ще излезе на яве да си призная ме притеснява много много меко казано!
-
Независимо че я приемат ги е страх Мите, и най смелия когато застане пред "нея" за секунда изпитва страх, след това е ясно ;).
-
Независимо че я приемат ги е страх Мите, и най смелия когато застане пред "нея" за секунда изпитва страх, след това е ясно ;).
Срещали сме се с Госпожата очи в очи, от тази среща разбрах какво е това ужас, и сега след толкова години само при спомена ми полазват мравки по гърба, но и разбрах, че за да тръгнеш с нея трябва да си готов въпреки страха от неизвестното!
-
Само като си помисля какъв срам ще бера горе изобщо не ми се ходи там, не ме е страх от наказания, но това, че всичко ще излезе на яве да си призная ме притеснява много много меко казано!
Ама кво ти пука? :unknown: Ти щом си знаеш какво те чака, не би трябвало хич да се притесняваш. И си мисля, че е грешка човек да изпада в самосъжаление за изминали грехове. Дълбаенето много в миналото хич не е хубаво. По-важно е настоящето и бъдещето. Какво да кажем ние които нямаме спомени от предишни животи и не си спомням какво е да умреш и да отидеш в отвъдното. То и на мен ми се е случвало да си мисля какъв срам ще бера, но гледам много да не се вживявам. Особено пък за грехове от минал живот. Миналото си е минало. А и аз няма как да съжалявам за минали животи, защото не съм си ги спомнила. Пък и като се замисля и не ща. Смятам, че всяко едно прераждане е шанс да се започна на чисто. Да докажем, че можем повече от преди.
Срещали сме се с Госпожата очи в очи, от тази среща разбрах какво е това ужас, и сега след толкова години само при спомена ми полазват мравки по гърба, но и разбрах, че за да тръгнеш с нея трябва да си готов въпреки страха от неизвестното!
Може ли да обясниш този ужас. И как изглежда Госпожата. Боли ли? Иначе правилно ли съм разбрала, че според теб личността Митко си отива, а се появява Дик. Или Митко се слива с Дик?
-
Кронос изяжда децата си.
Митко,защо пък ужас?Ужас от какво?Та това е неизбежно..
п.п.Ако се ужасяваме толкова от смъртта,представям си какъв ужас може да бъде преди самото раждане..Особено за някои дошли с"лоша карма"..Сигурно не случайно плачем толкова много като се родим..
-
Че е неизбежно неизбежно е, но факта, че я приема с ужас (както почти всички бихме реагирали) е абсолютнo нормална, приемлива, предполагаема и допустима човешка реакция. Да няма с песен и свещички да я посрещнем я :D. Плюс това имай предвид и годинките. Не знам на колко години е бил колегата Митко при среща с нея, но предполагам не е бил на 86 и да си каже "еее...а аз прогнозирах да дойдеш другата година, но и 86 са добре". Все пак всеки иска да изстиска лимона до дупка, преди да хвърли обелката ;).
-
Напоследък си мисля нещо...И се сетих за един филм, който съм гледала преди много години. Там един болен от спин млад мъж говореше с приятелка - оставаха му месеци живот. И тя го питаше: "Страхуваш ли се от смъртта?" А той и отговори: "Не се страхувам нито от смъртта, нито от живота, защото половината ми приятели са тук, а другата - отвъд"...Та...всеки от нас има при кого да отиде от другата страна. Това не е крачка в нищото. Това имах предвид по-горе когато казах, че е хубаво, че отвъд имаме осигурена "първа помощ"... :yes: Това е голяма помощ и голяма утеха.
Аз се страхувам от смъртта само по две причини : физическата болка и евентуално недовършени важни неща тук. Хората, които се обичат не се разделят и отвъд. Разделяме се само с ролите, които сме играли, не с обичта си. Това е огромна утеха.
-
Миналото си е минало..........................
Смятам, че всяко едно прераждане е шанс да се започна на чисто. Да докажем, че можем повече от преди.
Може ли да обясниш този ужас.
И как изглежда Госпожата. Боли ли?
Иначе правилно ли съм разбрала, че според теб личността Митко си отива, а се появява Дик. Или Митко се слива с Дик?
Ще дойде време, Калан, когато ще останеш само със спомените и тогава ще ме разбереш.
За целта на прераждането си точна!!!!!
Да обясня ужаса не мога, ние само се гледахме в очите, мен ме обливаше студена пот, трепереха ми коленете, гласът ми бе дрезгав!
Смъртта е многолика, в случая бе във фигура на католическа монахиня!
Да Митко си отива, появява се Дик. Цалостният АЗ се казва Дик, той представлява един диамант (така го оприличи Константин), а всяка инкарнация е една фасета. Цялостният АЗ представлява един компютърен диск (диск С например), а отделните инкарнаци са програмите като папки. Цялостният АЗ Дик представлява многотомно издание, и един том е с заглавие Митко.
Не знам на колко години е бил колегата Митко при среща с нея, но предполагам не е бил на 86 и да си каже "еее...а аз прогнозирах да дойдеш другата година, но и 86 са добре". Все пак всеки иска да изстиска лимона до дупка, преди да хвърли обелката ;).
43 годишен!
-
Мите, от това което ми пишеш всъщност Митко не умира съвсем. Ти просто осъзнаваш кой си. И ставаш Дик със съвсем друго мислене. Личността става част от всички инкарнации демек от цялото. Митко просто отива на диска при останалите папки. И имаш достъп предполагам и си спомняш абсолютно всичко за миналите прераждания и нещата които си оплескал или научил.
А сега знаеш ли кой е Дик всъщност?
-
Мите, от това което ми пишеш всъщност Митко не умира съвсем. Ти просто осъзнаваш кой си. И ставаш Дик със съвсем друго мислене. Личността става част от всички инкарнации демек от цялото. Митко просто отива на диска при останалите папки. И имаш достъп предполагам и си спомняш абсолютно всичко за миналите прераждания и нещата които си оплескал или научил.
А сега знаеш ли кой е Дик всъщност?
Първичното съзнание е АЗ-а на една от многото монади отделили се от Абсолюта! Първата инкарнация на това съзнание като душа се е казвало DIK след това има огромен брой въплътявания, но първото име си остава като име на АЗ-а. Следователно Дик е сбор от много равнопоставени инкарнации които запазвайки своята индивидуалност са обединени в едно цяло!
Например органите в нашето тяло са различни но са обединени в едно тяло - дебело черво и око, нос и нокти .
В момента съзнанието на Дик е в пълна амнезия, за да се осигури възможност на съзнанието Митко да започне на чисто!
Спомените за минали превъплътявания са възможни само ако имат отношение към сегашната инкарнация! Те могат да станат достъпни само с разрешението на духовните ни наставници! Там горе има нещо като видиеотека всяка инкарнация е записана като филм и водачите пускат отделни фрагменти от предишното превъплътяване на Дик, затова се гледам и съзнавам, че това съм аз!
-
Какво е едно раждане и има ли го? Защо живеем като ще умрем ?
Дали всичко е илюзорно? Защо Бог твори, като си взима творенята?
Аз не мога да отговояр на тези въпроси, но ще си изкажа моето мнение !
Има ли смърт и какво е ? Преди да отговоря на "що е смърт" ще трябва да развенча това," що е живот" и от де се взима то!
Живота е като от нищото, ей така идва и си отминава, просто баммм ! :--- Нека да разгледаме първо от къде произлиза една по- ниша форма на живот за да отговорим на въпроса. За да разберем от къде, ще трябва да разгледаме, примерно, що е "едноклетъчен организъм " . " Едноклетъчните" се размножават, чрез делене ! Бактериите, т.н.р. (Едноклетъчни ) не се виждат, те са микроскопични за човешкото око и на практика те са невидима звездна величина(както ги определям аз) :D ! Едноклетъчните формират структори и участват в кръговрата на растения и жовотни!
Както знаем бактериите са първия живот на земята !
Божиите частици, едноклетъчните, божиите чудеса и частицата Хигс бозон и т.н.! Какво са те? Къде са те, в тази работа?
Тук, ако разглеждаме смърта като на една елементарна частица ще установим, че тя живее много кратко ! Живота, времето, измерение, пространството... Това е въпроса? Не напразно Айнщайн е казал: - "Въпрос? Всичко !" Смърта в културните различния е доста трудна за дефиниране, защото тук ще трябва да се разглеждат много научни и религиозни дисциплини за да се отговори, но като се намешат вярата и религията, отговора би бил многозначен! Според мен, смърта е нещо като не избежно. Тук доста четох за тази тема и "аз" съм стигнал до заключението(моето си заключение), че под този реален свят има и друго измерение на и време в което някаква елементарна частича може да се зароди и да се роди отново! Дали вярвам "аз" в смърта, не не вярвам! Вярвам, че човек ще умре, но не и частицата в него, тя ще събере опита си и ще стане, може би, по- силна и по- мощна от другите ! :hi:
-
Аз може би малко ще се възползвам от администраторската позиция и без да целя "спам", мисля, че в тази тема е уместно да обсъдим нещо, което ще опитам първо чрез песен да представя, след което с реплика от едно произведение на Маркес ... дано се разбере правилно, защото смъртта е просто "край" и до тогава ние трябва да помислим кое е важно.
Песента започва от 1:20, но е интересно и това, което казва преди това.
/с благодарност към човекът, който ме научи да вграждам клип :hi:/
http://www.youtube.com/v/0GNJ1SQpxFI?version=3&hl=bg_BG
ето и мисълта и самото произведение на Маркес:
"„Винаги съм вярвал, че Той цени повече любовта, отколкото вярата.“
Демон ли е любовта? Според отец Делаура да, при това „най-страшният от всички“. Любов ли е обсебването на един монах на тридесет и шест от четиринадесет годишно момиче? Да, любов е." из ревюто за книгата!
http://knigazateb.com/v-knijarnicata/tvyrdi-korici/za-lyubovta-i-drugi-demoni/?fb_action_ids=3928896106493&fb_action_types=og.likes&fb_source=aggregation&fb_aggregation_id=288381481237582
може би и за това е сонетът на Шекспир :
"Зова смъртта на този свят съм сит ..."
-
Първичното съзнание е АЗ-а на една от многото монади отделили се от Абсолюта! Първата инкарнация на това ....
Тъй значи щом Дик сега е в амнезия за да осигури възможност на Митко, то след смъртта Дик не трябва ли да се събужда. Разбирам защо сега не си спомняме, но не ми се струва честно след смъртта да не помним какви сме били преди в различните прераждания. Нали нашето първично съзнание преди каза, че е много по-съвършено отколкото си мислим. Защо пък да не помним всичко?
-
Мите, от това което ми пишеш всъщност Митко не умира съвсем. Ти просто осъзнаваш кой си. И ставаш Дик със съвсем друго мислене. Личността става част от всички инкарнации демек от цялото. Митко просто отива на диска при останалите папки. И имаш достъп предполагам и си спомняш абсолютно всичко за миналите прераждания и нещата които си оплескал или научил.
А сега знаеш ли кой е Дик всъщност?
Ето точно това повтарям от месеци, да не кажа и от по-отдавна...
Точно така е! И от тук следва и обратното: тук, в момента не е някакво непознато същество, а това сме ние, истинските ние, но с амнезия и с част от багажа си. Няма такова същество "Митко". В момента тук е Дик, но с амнезия и с част от гардероба си. НЯМА МИТКО!!!! Митко е име на роля, нищо повече!!!
Смъртта е СПОМНЯНЕ, СЪБУЖДАНЕ, ВРЪЩАНЕ НА ПАМЕТТА. И няма как "Митко" да се срещне с Дик! Защото реално са една и съща монада.
-
Е видя ли. От толкова повтаряне все някой разбра. :D
Ох тия работи ми напомнят нещо на филма Матрицата.
-
Тъй значи щом Дик сега е в амнезия за да осигури възможност на Митко, то след смъртта Дик не трябва ли да се събужда. Разбирам защо сега не си спомняме, но не ми се струва честно след смъртта да не помним какви сме били преди в различните прераждания. Нали нашето първично съзнание преди каза, че е много по-съвършено отколкото си мислим. Защо пък да не помним всичко?
Не си ме разбрала! Веднага след последният дъх на Митко амнезията на АЗ-а приключва, Митко продължава да си съществува като опитност, но вече е част от цалото!
Ето сега ние оформяме една тема за смъртта. Темата е цялото а ние с мненията си сме нейните отделни части и стойноста на темата зависи от компетентноста на всички участници в нея.
Когато се устанави контакт с починал вече човек, контакта е с инкарнацията чрез Аз-а. Което значи, че Калан ще продължи да съществува като част от ........
и когато някой поиска да контактува с Калан, ще контактува с Калан, независимо тук като жива или там като съществуваща.
-
Разбрах го вече Митко. Иначе по-един въпрос още не те разбрах. Говоря за спомените. Щом амнезията приключва Дик вече знае напълно кой е и помни всичко. Защото по-назад каза, че спомените за минали превъплътявания са възможни само ако имат отношение към сегашната инкарнация. Но това е в противоречие с края на амнезията. Туй се опитвам да изясня.
Друго въпросче ми дойде за контактуването с починал. Да кажем аз Калан съм починала. Станала съм част от цялото. Поседяла съм си горе и хоп идва време Аз-а отново да се прероди. След прераждането и започването на нов живот може ли пак някой ако иска да установи връзка с Калан.
-
Не си ме разбрала! Веднага след последният дъх на Митко амнезията на АЗ-а приключва, Митко продължава да си съществува като опитност, но вече е част от цалото!
Когато се устанави контакт с починал вече човек, контакта е с инкарнацията чрез Аз-а. Което значи, че Калан ще продължи да съществува като част от ........
и когато някой поиска да контактува с Калан, ще контактува с Калан, независимо тук като жива или там като съществуваща.
Разликата е само психологическа, количествена, не качествена. Монадата е една, неделима! Няма инкарнационна "същност". Същността е една и е на Дик. Митко не съществува самостоятелно в нито един момент. Съществува единствено като "приключение", в което е бил Дик!!! НО! Създава се такава илюзия за две същности, наистина. Смъртта би трябвало да слага край на тази илюзия за отделеност. Аз като спя и сънувам всяка нощ различни сънища, не съм различна личност всяка нощ, а съм си аз, потопена в различни сънища! Аз съм си, вари ме, печи ме, аз съм си!
-
Разбрах го вече Митко. Иначе по-един въпрос още не те разбрах. Говоря за спомените. Щом амнезията приключва Дик вече знае напълно кой е и помни всичко. Защото по-назад каза, че спомените за минали превъплътявания са възможни само ако имат отношение към сегашната инкарнация. Но това е в противоречие с края на амнезията. Туй се опитвам да изясня.
Друго въпросче ми дойде за контактуването с починал. Да кажем аз Калан съм починала. Станала съм част от цялото. Поседяла съм си горе и хоп идва време Аз-а отново да се прероди. След прераждането и започването на нов живот може ли пак някой ако иска да установи връзка с Калан.
Когато нямаме амнезия нямаме и инкарнация! Горе всяка отделна инкарнация има нещо като запис нещо като досие на инкарнациите! Сега като си отидем нали ще се анализира целият ни живот, спомените идват от тези записи, а не от от АЗ-а и какво и да си спомним (научим) за миналите ни инкарнаци, тоест да разберем защо сме това което сме , го научаваме с помоща на Духовните ни наставници, а не чрез АЗ-а. Така се гарантира до известна степен автентичноста на изживяваните емоции!
-
какво и да си спомним (научим) за миналите ни инкарнаци, тоест да разберем защо сме това което сме , го научаваме с помоща на Духовните ни наставници, а не чрез АЗ-а. Така се гарантира до известна степен автентичноста на изживяваните емоции!
Когато си на ниско ниво изобщо "познаваш" ли си Аза, аз специално невярвам в тия азове но щом казвате .... ;).
-
Когато си на ниско ниво изобщо "познаваш" ли си Аза, аз специално невярвам в тия азове но щом казвате .... ;).
Когато сме тук на земята, никой не може да има връзка със Същинското си АЗ.
-
Това е от ясно по ясно, питам за там "горе" нали нивата били 7 ли 17 или найси ... та там като си на най ниското ..... познаваш ли си Азът ?
-
Това е от ясно по ясно, питам за там "горе" нали нивата били 7 ли 17 или найси ... та там като си на най ниското ..... познаваш ли си Азът ?
Щом изпуснеш парата се запознаваш с него и вървите заедно! Нивото горе е вашето ниво.
-
Когато си на ниско ниво изобщо "познаваш" ли си Аза, аз специално невярвам в тия азове но щом казвате .... ;).
Монадата е неделима. Все едно да кажеш: познаваш ли себе си или не? ::)
-
Монадата е неделима. Все едно да кажеш: познаваш ли себе си или не? ::)
Точно.Мисля,че след честен и искрен себеанализ,всеки може да опознае същността си.Азът.Това,че нямаш диалог(монолог)със подсъзнанието си(съзнанието на Азът)или пък нямаш достъп до архивните си файлове(други инкарнации),не значи не си напоен/проникнат/съставен/ с/от неговата/своята енергия,същност и индивидуалност.Инкарнацията се явява спрямо Азът,онова което е самият Аз спрямо Първоизточника.
Олд,няма как да не го познаваш.Това си ТИ!Въпросът е...Доколко познаваш Себе Си?
-
Олд,няма как да не го познаваш.Това си ТИ!Въпросът е...Доколко познаваш Себе Си?
Аз съм тук и се познавам повече отколкото някой друг себе си, ама този "Аз" не го познавам ;).
-
Аз съм тук и се познавам повече отколкото някой друг себе си, ама този "Аз" не го познавам ;).
Олд,...ТИ СИ тук и Се познаваш.Какво повече искаш?
Ще ти дам пример..Правиш си самоанализ.Честно и открито си признаваш,че си...примерно..много недоверчив.Ама много.Осъзнаваш,че е в степен нездравословна за самият теб.Пречи при комуникацията и общуването.Е..сега..Ако "познаваше"Азът си щеше имаш директен достъп/познание за причините изградили/причинили тази недоверчивост.Но..Не това е важното,в този ти живот,нали?По-важното в случая е да се научиш да се доверяваш.Именно това са едни от причините да се раждаме в материята.Възможностите за изграждане и усъвършенстване.Идвайки тук,не идваш с идеята да помниш,а с идеята да забравиш!Просто..опознавайки негативите/позитивите в нас,лесно може да разберем,за какво сме тук.Или пък..Дори идея,какви сме били..Ако е толкова важно.. Аз лично нямам нужда от достъп до Ц-то си,за да знам,че съм била художник или поне човек на изкуството.И то не веднъж.Рисувам,обожавам приложните изкуства,имам много добър усет за цветове и форми..Това не е"талант"или"дарба"..Това е просто натрупаното количество,което е довело до промяна на качеството.Но съм Аз.Константин.Дали Константин или Геновева,есенцията/същината е една!
-
А ако "Геновева" е била сериен убиец а не художник .... хайде Константин да не си приказваме измислици ;)!
Аз познавам себе си, познавам всичките си слабости и малкото хубави неща в характера, никога не съм се правил на това което не съм .... та така оня "Аз" да го ........ не го познавам. След като old4 ритне камбаната ако го има ще се запознаем, ако не ........ гробна тишина и спокойствие :D.
П.С.Тук съм и съм old4, с оня нямам нищо общо сега, той трябва да е благодарен за всяка поука взета от моят живот!
-
Защо глупости Олд?А не изключва Б.Възможно е да съм била и сериен убиец.И какво от това?Това автоматично ли значи,че не съм била човек занимаващ се изкуство?Може дори да съм би художник убиващ моделите си :D..Но..Към днешна дата,това явно не е проблем за същността ми,защото нямам никакво желание да убивам..Разбирам донякъде агресията,защото и самата аз доста неуспешно я боря,но жестокостта и мародерствата ме кара да настръхвам от ужас!Изобщо..Идеята да нараня физически някого ми е противна.Камо ли пък убийство.Така,че дори да съм била килър,вече не ме влече..Но виж четката и молива са като сраснати с ръката ми...
-
П.С.Тук съм и съм old4, с оня нямам нищо общо сега, той трябва да е благодарен за всяка поука взета от моят живот!
Разбирам те old4. Прав си за себе си и съм съгласен, защото и аз нямам земане даване с тоз ,ааа оня де АЗ(вишиста).
Теа дето общуват редовно с висшият си аз па се оказва после, че не го познават и видиш ли имали амнезия докат не фърлят топа няма да ги определям по медицински му. :D
-
Един ще бъде прав и по-рано или по-късно истината ще я разберем, но тъжното е, че няма да можем да се върнем и да разкажем!!
Фишбоне, ти върви по-твоя път, ние с медицинската диагноза по нашият, но се питам какво търсиш при нас ..........??
-
Е сега се засегна, а твърдеше, че не се сърдиш никому и си над тези неща. "Лошото" е, че пак станахме ние и вие.
-
Е сега се засегна, а твърдеше, че не се сърдиш никому и си над тези неща. "Лошото" е, че пак станахме ние и вие.
О, не ти сложи граница, а аз те попитах нещо с понижена трудност, но ти не ми отговори?
-
Е щом сами взехте да си слагате диагноза незнам вече. ::)
Нали уж трябваше да сме превъзмогнали този аз, това его и себичност...този червей дето се ръчка?
-
Какво търсиш сред тези хора?
-
Що трябва да търся нещо? Нищо не съм изгубил за да търся.
-
Здравейте.
Това което наричат физическа смърт,реално след като потрошим материалното си тяло,следва ремонт и изчистване което някои наричат смърт,ма не е.Реално смъртта ни настъпва след като се разградим енергийно.И е окончателно,няма връщане.
Живи и здрави. :hi:
П.с. А и още нещо.Между мъже и жени има разлика.
-
Е видя ли. От толкова повтаряне все някой разбра. :D
Ох тия работи ми напомнят нещо на филма Матрицата.
:D :good:
Мисля,че след честен и искрен себеанализ,всеки може да опознае същността си.Азът.Това,че нямаш диалог(монолог)със подсъзнанието си(съзнанието на Азът)или пък нямаш достъп до архивните си файлове(други инкарнации),не значи не си напоен/проникнат/съставен/ с/от неговата/своята енергия,същност и индивидуалност.Инкарнацията се явява спрямо Азът,онова което е самият Аз спрямо Първоизточника.
Олд,няма как да не го познаваш.Това си ТИ!Въпросът е...Доколко познаваш Себе Си?
:hi: Брилянтно казано!
П.П. И аз се причислявам с радост към онези "с диагнозата". Пет пари не давам как изглеждам отстрани. Тук съм по съвсем друг повод, не за да се храня с енергията на съфорумците. И си "гоня задачата", както се казва. :-*
-
Никога не знаеш от кои си :) Едва ли някой знае какво е всъщност АЗЪТ....кога се запознахте с него?
-
Познай себе си... сигурен съм че повечето тук одавна са го сторили така че въпросът ти е смешен. Явно не разбираш понятието Дух. Това а нашето висше Аз. Това сме ние.
-
По досега написаното в темата да се разбира че смърт няма .... ами давайте да "разпасваме коланите" тогава ..................... :D.
П.С. Абе на това дето му викате "Аз" май е "Той" ама щом искате да сте равни та даже и по по най от Него неа ви спираме я :D .
-
Ами "разпасвай колана си", Олд, аз за сега няма да "разпасвам" моя, защото не знам какво значи точно това "да разпасваш колана"... :) За какво говориш?
-
Той? Ами ако е тя? :D Ами ако е ТО :) Думата е в мъжки род но нещото е по-скоро от среден. Инъче съм съгласен че низшият Аз е отделно, то е свързано с материята и душата. Обаче висшият Аз си е Духът. А Духът това е човека в истинската си форма. Тялото е екипировката, която ни е необходима докато сме в материалния свят. Така мисля. :)
-
За какво говориш?
Aми да я караме по спокойно, да не виждаме във всяко нещо само зло, повече позитивност и най вече усмивки, абе всеки както си знае да го "разпасва" но да не вреди на околните ;).
Той? Ами ако е тя? :D Ами ако е ТО :) Думата е в мъжки род но нещото е по-скоро от среден.
А случайно да видя " " които съм сложил на Той ?
Тялото е екипировката, която ни е необходима докато сме в материалния свят. Така мисля. :)
Ти какво мислиш си е за теб, твоето тяло може да е екипировка, моето е храм ;)!
-
П.с. А и още нещо.Между мъже и жени има разлика.
Tи пак ли почваш ?!?!?! :diablo:
Ти какво мислиш си е за теб, твоето тяло може да е екипировка, моето е храм ;)!
Олд,за какво и на кого служи този храм?
-
Олд,за какво и на кого служи този храм?
Аз уважавам и харесвам това което са ми дали родителите ми и немога да го нареча по друг начин! Ти свързваш думата храм само с религията май ;).
-
Аз уважавам и харесвам това което са ми дали родителите ми и немога да го нареча по друг начин! Ти свързваш думата храм само с религията май ;).
А не.Няма такова нещо.Просто те попитах.За какво и на кого служи този храм?
:hi:
-
По досега написаното в темата да се разбира че смърт няма .... ами давайте да "разпасваме коланите" тогава ..................... :D.
Ок, да "разпасваме коланите", както казваш. Съгласна съм. :)
Да, смърт наистина няма, но с едно уточнение: има промяна. И временна раздяла. По-скоро: илюзия за раздяла, която е пак функция на амнезията и инкарнирането ни. И раздялата боли. Дори илюзията за раздяла боли. И за един тъгуващ от тази раздяла човек думите: "смърт няма" безспорно носят утеха, но не 100 процентова.
Обаче от друга страна: да плачеш за починал човек ,си е чиста проба егоизъм и самосъжаление, признавам си... И аз не правя изключение тука.
-
да плачеш за починал човек ,си е чиста проба егоизъм и самосъжаление, признавам си... И аз не правя изключение тука.
Глупости. Да не плачеш за обичан починал човек показва само, че хич не си го обичал. А самосъжалението какво общо има?
-
Чакай сега. Как точно боли илюзията след като сме наясно че не е истина? Това не е ли самозалъгване? Освен това липсата на смърт не е утеха, а факт. И телесно и духовно и материално и нематериално това е просто преминаване от едно състояние в друго. Ледът като се разстопи умира ли?
-
Боли оная празнота която остава в теб, боли и ще боли, винаги боли, а има празноти които не можеш да запълниш с нищо, пожелавам ти никога да не изпиташ това което ти пиша!
-
На всеки в живота идва такъв момент. Няма как да не се случи и съм наясно че ще стане. Живота е като колело. И е и път.
-
Боли оная празнота която остава в теб, боли и ще боли, винаги боли, а има празноти които не можеш да запълниш с нищо, пожелавам ти никога да не изпиташ това което ти пиша!
Точно! :hi:
Глупости. Да не плачеш за обичан починал човек показва само, че хич не си го обичал. А самосъжалението какво общо има?
Ако си честен и прозрачен сам на себе си, ще разбереш, че всъщност не плачеш за друго, а за собствената си липса и загуба. Това наричам егоизъм, може да е силна думата, но другото е точно така.
Чакай сега. Как точно боли илюзията след като сме наясно че не е истина? Това не е ли самозалъгване? Освен това липсата на смърт не е утеха, а факт. И телесно и духовно и материално и нематериално това е просто преминаване от едно състояние в друго. Ледът като се разстопи умира ли?
"Боли илюзията" - имала съм предвид: "Боли въпреки, че знаеш, че смъртта и раздялата са илюзия". И аз ти пожелавам да не разбереш от личен опит за какво говоря, ама както казват: "надали"...
-
...
Ледът като се разстопи умира ли?
Това ми хареса като сравнение-аргумент ...
НО си е промяна на състояние, което определя качествата и възможностите на "новата форма" вече.
Ако е вода и попие в почвата, след което се изпари образува мъгла, докато се излее като дъжд и отново се превърне в лед- следвайки този кръговрат на твоята теория за колелото.
Така че буквално и конкретно - да, умира. Това че се ражда вода от него, не гарантира запазване на същността му до следващото поколение лед... си мисля.
пп. всеки разбрал отговорът ми, получава шестица за срока :lol: :writer:
-
Чакай сега. Как точно боли илюзията след като сме наясно че не е истина? Това не е ли самозалъгване? Освен това липсата на смърт не е утеха, а факт. И телесно и духовно и материално и нематериално това е просто преминаване от едно състояние в друго. Ледът като се разстопи умира ли?
Кви илюзии, кви пет лева ви гонят бе хора. От много четене и философстване съвсем се обърквате. Самозалъгване и самосъжаление са различни думи. Колкото до леда - ми умира я и си отива. Не мога вече разтопен лед във водката да си сложа нали? ;)
Чели сте нещо как някой твърдял, че физическия свят било илюзия. Ми айде идете и се гръмнете, че да се събудите от таз илюзия. Щом физическия свят го има то си е важен, колкото и духовния. Пренебрегването му няма да ви донесе нищо добро. Ако видя една майка да се кефи от щастие как детето и било прегазено от кола или убито значи нещо и хлопа.
На всеки в живота идва такъв момент. Няма как да не се случи и съм наясно че ще стане. Живота е като колело. И е и път.
Идва да. И тогава е хубаво човек да говори от опит, а не защото е прочел някъде как сме били илюзия. Ми ако някой дойде и ти шибне един шамар или да те коли това илюзия ли ще бъде. То сигурно няма и да се ядосаш, защото ще си помислиш че и самите ти чувства дето ще са предизвикани от шамара са илюзия. ::)
Боли оная празнота която остава в теб, боли и ще боли, винаги боли, а има празноти които не можеш да запълниш с нищо, пожелавам ти никога да не изпиташ това което ти пиша!
Така е. И независимо дали един човек е наясно какво го чака отвъд и че пак ще види близките си пак си боли. Но поне вярата и знанията носят малка утеха и помагат на човек да се справи по-добре с мъката си. А тези дето смятат, че след смъртта няма абсолютно нищо тях може би ги боли повече.
На мен ми е било изключително тежко като ми почина едно мое куче преди години, а какво остава да загубиш обичан човек. Още по -страшно е и по -болезнено.
Двамата си дядовци съм погребала. Би било грозно да се смея от щастие на погребението не мислите ли.
-
Никога не съм казвала, че живота ни е илюзия. Смъртта е илюзия. А живота според мен е едно изумително приключение, както пише в подписа ми. :)
П.П. Да плачеш "за собствената си загуба" не е същото по смисъл като да плачеш "за умрелия". :hi: И аз си плача, както казах, но това "защото си обичал човека" е само обяснението НА ПОВЪРХНОСТТА. Ако се заровиш ще видиш, че жалиш ...себе си в крайна сметка. Жалиш, че си без другия човек вече. /което е да жалиш себе си/
-
Taka e.Калан,замисли се..Когато си отидеш,ще ти е приятно ли да гледаш любимите си хора,смазани от скръб по теб?Ще искаш да ги утешиш,и няма да можеш..Единственото което ще можеш е да ги гледаш как скърбят.Не искам никой да скърби за мен.Има култури които изпращат мъртвия с песни и танци,а новороденото посрещат с тъга.И аз съм губила близки.И все още се справям със загубата.Но напълно осъзнавам,че е моя загуба.Мой проблем.Аз страдам от липсата на човека.А реално,си давам сметка,че сега той наистина е по-добре,имайки предвид физическото състояние приживе.
-
Никога не съм казвала, че живота ни е илюзия. Смъртта е илюзия. А живота според мен е едно изумително приключение, както пише в подписа ми. :)
П.П. Да плачеш "за собствената си загуба" не е същото по смисъл като да плачеш "за умрелия". :hi: И аз си плача, както казах, но това "защото си обичал човека" е само обяснението НА ПОВЪРХНОСТТА. Ако се заровиш ще видиш, че жалиш ...себе си в крайна сметка. Жалиш, че си без другия човек вече. /което е да жалиш себе си/
За илюзията говорех на Балар.
Иначе другото го разбрах. Така е, но има различни видове и степени на егоизъм. И не вярвам на света да има човек, който да няма и капчица его в себе си. То си важна част от човека. И не винаги е нещо лошо. Но друг е въпроса в каква степен е развит егоизма при всеки индивид. И ако има човек, който се радва истински на смъртта на близък, то този близък му е бил враг най-вероятно.
Taka e.Калан,замисли се..Когато си отидеш,ще ти е приятно ли да гледаш любимите си хора,смазани от скръб по теб?Ще искаш да ги утешиш,и няма да можеш..Единственото което ще можеш е да ги гледаш как скърбят.Не искам никой да скърби за мен.Има култури които изпращат мъртвия с песни и танци,а новороденото посрещат с тъга.И аз съм губила близки.И все още се справям със загубата.Но напълно осъзнавам,че е моя загуба.Мой проблем.Аз страдам от липсата на човека.А реално,си давам сметка,че сега той наистина е по-добре,имайки предвид физическото състояние приживе.
Ти може да не искаш никой да скърби, но няма как да забраниш на някой да страда за теб. Ще страда, страда и нали знаете времето лекува. Но я си представи, че си отидеш и хоп се окаже, че близките ти хич не ги вълнува твоята кончина. Пак ще ти стане гадно.
За тия култури съм чувала, но техните традиции са си техен проблем. И колко са културни и развити не е ясно. :blum1:
Смъртта си е смърт и боли. Точка. Ако беше обратното хората щяха да се трепат повече, че да има повече щастие на тоя свят и веселби.
Но всяка смърт се посреща различно мисля. Ако човек почине от старост и дълго боледуване не е толкова трагично посрещана тази смърт. То пак си е гадно и боли, но е очаквано и неизбежно. Но когато внезапно си отиде млад човек или дете това вече е доста по-тежко и трудно за осмисляне и възприемане.
Но има моменти се чувства облекчение. Примерно сега от пет години гледаме вкъщи баба си. Пет години тази жена е на легло и напълно обездвижена. В случая ние сме изтормозени от грижите за нея. Самото гледане ни взима силиците и много пъти ни пречи на нас самите да си гледаме живота както трябва и да се развиваме. Тя самата е изтормозена от това лежане. Почти всеки знае какво е да се разболее и да прекара известно време на легло. Но я си го представете пет години.
Та в случая смъртта е чакано избавление и за нас и за нея. Но като си отиде знам, че пак ще ми е мъчно.
-
Обаче от друга страна: да плачеш за починал човек ,си е чиста проба егоизъм и самосъжаление ......................
Виж сега, когато кажеш затваряйте на гробарите и знаеш че никога няма да видиш усмивката на детето си тогава да те видя за какъв егоизъм или там другите простотии ще ми говориш ??? ? Пука ли ми какво е там "горе" ами аз съм тук, дупката пробита в сърцето ми никой с нищо неможе да я затвори даже и знанието че после остава нещо от нас.Казвал съм го и сега го подесетвам, тук умира и изчезва личноста тя е уникална и неповторима, ако някой бездушник не му пука ами нека изиграе една ръченица от кеф :diablo:
П.С.И не ме човъркай повече по раната моля ................................ !
-
А бе на вас кой ви каза че никога не съм губил човек? Просто съжалението е безмислица. Умрял-отървал се. Съгласен съм, съжаляваме себе си а не този който си е отишъл. Защото в цялото си жалене човек се обръща към своите чувства, но ако се постави на мястото на този който си е отишъл , ако се опита да си представи неговите чувства докато лети към светлината, където го чака нещо което е щаслив да види, съжалението ще изчезне. За какво да съжалявам нещо, което е по-щастливо Там? Защо да съжалявам и себе си? Не съм безсмъртен като шотландксия боец, и моят ред ще дойде все някога. И няма да ме е грижа за това място и нито ще си спомням за него. Дори и да искам.
-
Ей, в тоя духовния раздел, само главоблъсканици значи! :)Няма никаква последователност и конкретика. :) Ще се опитам да внеса малко яснота:
Има ли смърт и какво е тя?
След като живеем тук на Земята, въпросът на автора на темата, предполагам е - дали има смърт, тук на Земятя - Има смърт разбира се, как да няма!
Онова нещо (човешкото тяло), което е съставено от т. нар. молекули, атоми, след смъртта (молекулите, атомите) стават подвластни на законите на природата - при подходяща температура, влага, паразитите (бактерии, вируси и др.) го разлагат и от тялото накрая се получава пръст. Чисто и просто - почва. Дали е глинеста, дали е песъчлива - почва. Дали попа ще опява тялото, дали няма да го опява - все се получава почва.
Онова другото нещо (човешкото съзнание), което възпрепятства действието на природните закони на Земята и управлява молекулите и атомите, за да не се разложи тялото - остава. Човешкото съзнание не умира. Няма как умре нещо, което не може да умре. Да умре човешкото съзнание, това е все едно да умре вселената. Съзнанието е това, което "носи" информацията за всичките ви чувства, емоции, знания, опитност, които сте преживели и осъзнали. Съзнанието е вибрацията, честота. Тази вибрация е от някакъв потенциал - електрически, магнитен или друг, но е потенциал, енергия. Човешката СЪЩНОСТ е съзнанието, а не тялото. Когато някой каже думата човек, трябва да си представяте неговото съзнание, а не неговото тяло - два крака, две ръце, уста, очи, нос и т.н. Когато прочетете някакъв текст на листче хартия и той ви трогне и ви разчувства, това което ви е разчувствало не е ръката която е изписала текста, не е мозъка, който е формулирал синтаксиса и семантиката на изречението. Това което ви е трогнало и разчувствало е съзнанието на този човек, който е проявил, съзнанието си чрез мозъка и ръката върху лист хартия. Вие сте се трогнали, не защото молекулите и атомите в мозъка ви са решили да извършат някакви биохимични реакции, а защото вашето съзнание се е трогнало и е проявило чувствата си, чрез биохимичните реакции.
Е, не се получи много кратко, но пък е без главоблъсканици. Има я логиката. :)
И най-важното да не забравя: това е според мен, това не са мислите на някой автор на книга, това си е мое виждане за нещата. Доста се различава от това което пишете, но според мен не е лошо да има и други гледни точки.
-
Това ми хареса, но тялото е просто обвивка и ти сам го казваш.
-
А бе на вас кой ви каза че никога не съм губил човек? Просто съжалението е безмислица. Умрял-отървал се. Съгласен съм, съжаляваме себе си а не този който си е отишъл. Защото в цялото си жалене човек се обръща към своите чувства, но ако се постави на мястото на този който си е отишъл , ако се опита да си представи неговите чувства докато лети към светлината, където го чака нещо което е щаслив да види, съжалението ще изчезне. За какво да съжалявам нещо, което е по-щастливо Там? Защо да съжалявам и себе си? Не съм безсмъртен като шотландксия боец, и моят ред ще дойде все някога.
Естествено, че ще се обръщаме към нашите си чувства. Защо пък да си омаловажавам и подтискам чувствата.
Аз мога да си се представя на мястото на починалия, но това няма да намали болката.
И няма да ме е грижа за това място и нито ще си спомням за него. Дори и да искам.
А защо си толкова сигурен, че няма да ти се карат там горе точно за това отношение към физическия свят. И определено ще помниш. Внимавай, защото може пак да те запратят на това място за да се научиш да те е грижа. :D
-
Много ми е интересно да разбера, на какво се дължи това активно писане точно в тази тема?
Какво толкова се задълбахте да мислите за смъртта ::) Просто е: когато тя дойде нас ни няма, когато ние сме тук нея я няма!
Вероятно 2012-та наистина си оказва влияние...
-
Това ми хареса, но тялото е просто обвивка и ти сам го казваш.
Именно, точно тук е проблема. Хората постоянно си представят и в най-светлите мисли и в най-мрачните мисли, че СЪЩНОСТТА на човека е неговото тяло. А това не е така (според мен). Ако аз се запозная с теб си представям във въображението си твоето тяло, а не съзнанието ти - ти също. Същността на човека е неговото съзнание. То не е материално и не може да умира. Тялото е превозното средство на съзнанието. Чрез материалното си тяло, човек проявява съзнанието си тука на материалната планета Земя. Смъртта е само на материалнот му тяло.
-
Това ми хареса, но тялото е просто обвивка и ти сам го казваш.
Какво значи просто обвивка? Тя и обвивката е важна. Ако не е нямаше да ги имаме и щяхме да си киснем вечно там горе. Същността е съзнанието - да, но отчастти зависи и от обвивката, от грижата за нея, от отношението. Нали някъде това съзнание трябва да се навре. То е като да имаш къща и да си казваш "Бе тя къщата не е важна". То в един момент може и да я занемариш къщата от такова пренебрежение.
---
Iveta, абе може да си права. 8) Иначе ние все си дълбаем тук по темите.
-
Здравейте.
Четох,четох и реших да питам Пурку.Може и вие да дадете мнение.
Каква е разликата между следните изрази:
Човека почина.
Човека умря
И
То прие светия дух.
Той/тя издъхна.
Живи и здрави.
П.с. Еднакво е за мъже и за жени. :-*
-
Виж сега, когато кажеш затваряйте на гробарите и знаеш че никога няма да видиш усмивката на детето си тогава да те видя за какъв егоизъм или там другите простотии ще ми говориш ??? ? Пука ли ми какво е там "горе" ами аз съм тук, дупката пробита в сърцето ми никой с нищо неможе да я затвори даже и знанието че после остава нещо от нас.Казвал съм го и сега го подесетвам, тук умира и изчезва личноста тя е уникална и неповторима, ако някой бездушник не му пука ами нека изиграе една ръченица от кеф :diablo:
П.С.И не ме човъркай повече по раната моля ................................ !
Old4, изобщо не си ме разбрал, ама изобщо! Точно аз ли не знам какво е загуба? На мен ли ми ги разправяш нещата как са? Та аз изгубих най-скъпите си хора, живота ми се "счупи" тотално. Не си разбрал правилно казаното от мен и веднага бързаш да захапеш.... ::)
Kalan и Konstantin ме разбраха точно. Ти - не. Съжелявам. И не знам защо го взе лично към теб - аз през цялото време говорех за себе си. Ако прочетеш внимателно няма да изваждаш такава агресивна реакция. Аз разбирам болката ти, но те не разбираш думите ми.
-
И обвивката е важна, щом си рекла. Но аз се включих в темата, понеже ми направи впечатление (както и на Iveta), че все за тая смърт се коментира какво става след нея? Умира ли човек, не умира ли и т.н. Опитах се по максимално разбираем начин да обясня какво става след като "умреш".
...и щяхме да си киснем вечно там горе.
Какво означава това - там горе? :) Този термин (там горе) сме го възприели от алабализмите на религията. Ако аз съм на северния полюс, а ти на южния полюс, какво се получава? Аз умирам и отивам - там горе. Ти също умираш и отиваш - там горе. Но май твоето горе, всъщност се явява - моето долу. :) В крайна сметка, кой отива нагоре - зависи от гледната точка. :) Ще ме извиняваш ако издребнявам, но виж какви поражения нанася религията, дори без да се усещаме. Аз също го употребявам понякога, там "горе" в космоса.
-
Здравейте.
Четох,четох и реших да питам Пурку.Може и вие да дадете мнение.
Каква е разликата между следните изрази:
Човека почина.
Човека умря
И
То прие светия дух.
Той/тя издъхна.
Живи и здрави.
П.с. Еднакво е за мъже и за жени. :-*
Човека почина. - това е по-културния начин да кажеш, че някой е умрял
Човека умря - това е директния (обиновен) начин, да кажеш, че някой е умрял. Умрял човек, е такъв, който не е жив (т.е. не мърда и не диша).
И
То прие светия дух. - това го казват набожните християни ама е същото като горните две. те така му казват, защото са вярващи и казвайки така, показват и на другите, че са вярващи, т.е. все едно показват, че са нещо повече или по-различни от другите (това е като да кажеш: "кликни тук" вместо "натисни с левия бутон на мишката"
Той/тя издъхна. - същото като горните три, само че се акцентира върху дишането; т.е. акцентира се върху последното изкарване на въздух от тялото и иска да се каже, че няма да последва дишане.
Живи и здрави. - поздрав... който често се използва, щото по-принцип ако не си здрав и ако не си жив, хората са тъжни... т.е. пожелавам ти да не си тъжен... иска да каже...
сега разбра ли?
-
Ми Пурку издребняваш малко. :blum1: Както щеш го разбирай - там горе, отвъдното, астрала, ирационалния свят, духовния и прочие. Смисъла е важен, а не толкова думата. Не съм религиозна, а просто така съм си свикнала да говоря.
-
Здравей epsiloni
Отговора ме и е, Нц не позна.
Даже и за поздрава.Не бързай усети разликите.
Живи и здрави. :hi:
-
Аааа, има още един лаф - вчера изпратихме бай Иван.
По темата - смъртта е трансформация. Самата дума "смърт" при това положение става относително понятие.
-
Мен па ме кефи"почина"...Щот си е точно така.."Отиде си","почина"..Много по-верни и изпълнение със смисъл и съдържание са,отколкото"умрял"..Защото наистина си отиваме(макар и временно)от материята..И мисля,че там наистина отпочиваме,и събираме сили за следващата крачка(каквато и да тя)..
-
Не си разбрал правилно казаното от мен и веднага бързаш да захапеш.... ::)
Много добре съм те разбрал.
Трябва да се разграничи смъртта на 90 годишната ми баба и 12 годишното дете премазано на пътя!Всяка сълза е уважение и почит към тези които ги няма вече.
П.С.Това е към всички "смелчаци", не говорете празни приказки защото съдбата е изменчива, поставя капани които са много болезнени ...... Един медиум ми каза думите, да не мислиш че там горе ни искат, изобщо не им и трябваме а и там не е това което пише.
Щот си е точно така.."Отиде си","почина"..Много по-верни и изпълнение със смисъл и съдържание са
Така е.
-
Ми Олд,при цялото ми уважение..Ма медиума нещо бърка..Знаеш колко ми пука дали му"трябвам"на някой"горе"и дали"ме иска"..И аз не искам цялата тая паплач по Земята,смятам,че сме"ту мач",ма кво..Търпя си ги,кво друго мога да направя..Та и ония горе..Никой не ги пита кой кво иска,щот воля свободна!
-
Ма медиума нещо бърка.....................,щот воля свободна!
Медиума не бърка ( бях му казал че вече не ми се стои тук няма какво да ме задържа ... ), а воля свободна дал Господ както се казва ама само ние си го хортуваме това за да не сме капо ;).
-
Здравейте.
Израза, почина се използва за човек който си е "извървял" земния път.Даже и такива хора си знаят времето на "смъртта".
Умрял се използва за човек на когото е прекъснат земния път,И то умишленно.
И в двата варианта скърбим,и двата варианта ни помагат да бъдем самостоятелни.Но първия ни дава пример за начин на живот.
И имаме приказка-да им е видено.И има защо.
А какво ще кажете за втората двойка изрази?
Живи и здрави. :hi:
П.с.Има още нещо.Всеки който е "умрял" не губи Живота си,а всичко(това което има да прави) минава за сметка на погубилия го.От там идва и предупреждението-Не убивай!!!
-
абе точно така си е както аз го казвам ама вие всички тука правите безмислени упражнения по литература и стилистика и украсявате нещата и се правите на интересни и умни
-
За починалия схванах - ако си стигнал до знанието, че си извървял пътя, напълно логично е да имаш знанието и за времето на "смъртта". Ако времето е предопределено, начина по който тя ще настъпи е възможно да се измени - поправи ме ако греша?
Как "умрелия" стига до знанието?
-
ами нали като умре се среща с некви дето му помагат и с висшия си аз и той му разказва всичко и така стига до познанието
това и в детската градина го знаят ве
-
ами нали като умре се среща с некви дето му помагат и с висшия си аз и той му разказва всичко и така стига до познанието
това и в детската градина го знаят ве
я бягай си учи уроците.
-
Много добре съм те разбрал.
Трябва да се разграничи смъртта на 90 годишната ми баба и 12 годишното дете премазано на пътя!Всяка сълза е уважение и почит към тези които ги няма вече.
Говорим с теб за различни неща и на различни езици, Old4, и не ми се нахвърляй агресивно, защото в случая не си провокиран от мен по никакъв начин. Всеки има болка в душата си, не си единствен ти. Прояви уважение.
я бягай си учи уроците.
epsiloni, не го слушай, стой си тука! Добре си дошъл/дошла във форума! :-*
-
я бягай си учи уроците.
добра идея. по-добре отида да ги уча отколкото да вися тука и да разтягам езотерични локуми :drinks:
чаооо
-
Говорим с теб за различни неща и на различни езици.
Точно така, ти разбираш само себе си.
Никой не ти се нахвърля а точно обратното, няма да ти цитирам твои постове за доказателство, успокой топката и по кротко не си човека от който да се учим ;)!
П.С.В предният ми пост само това ( Много добре съм те разбрал.) беше отправено към теб другото е за уастниците по темата.
-
Old4, не ми се влиза в спор, честно. Какво си разбрал, какво не си...Егото ми може да го понесе това. Другото няма изобщо да го коментирам кой от кого учел...Аз мога да уча от всички и от всичко. Не искам повече да се натоварвам с безсмислени спорове. Ти може и да нямаш какво да научиш от мен, но може някой друг тук да има. Така, че дай и ти по-леко.
за един тъгуващ от тази раздяла човек думите: "смърт няма" безспорно носят утеха, но не 100 процентова.
-
не ми се влиза в спор, честно.
С теб да се влиза в спор е опасно начинание :D.
Така, че дай и ти по-леко.
Давай по същество, обобщи в един пост по темата според теб (Има ли смърт и какво е тя?)
С интерес ще прочета "трактата" ти :D .
-
///////
-
за един тъгуващ от тази раздяла човек думите: "смърт няма" безспорно носят утеха, но не 100 процентова.
За това може да има само една, единствена причина.
Просто тия работи, че "смърт няма", той самия хич не си вярва.
-
За това може да има само една, единствена причина.
Просто тия работи, че "смърт няма", той самия хич не си вярва.
Тангра, няма значение дали вярва или не вярва един човек!! Празнотата, Тангра тя боли, дали има или няма прераждане, липсата на човека е факт.
Да не забравя, обеща ми отговори!
-
Ми Олд,при цялото ми уважение..Ма медиума нещо бърка..Знаеш колко ми пука дали му"трябвам"на някой"горе"и дали"ме иска"..И аз не искам цялата тая паплач по Земята,смятам,че сме"ту мач",ма кво..Търпя си ги,кво друго мога да направя..
Щом не знаеш, веднага ще ти кажа какво (друго) да направиш...
На първо място, да освободиш форума от себе си, па да вземеш да се заемеш с (хайде)ВЪЗпитанието на Константинчо, че верно много паплач броди по таз земя българска.
С четката и молива може и да си въобразяваш, че си се срастнала, но за клавиатурата и xnetbg, със сигурност си залепнала.
А, и преди да изтрещиш на някакъв див диалект, украсен с уличен жаргон, да си наясно, че няма кой да те търпи.
-
Тангра, няма значение дали вярва или не вярва един човек!! Празнотата, Тангра тя боли, дали има или няма прераждане, липсата на човека е факт.
Да не забравя, обеща ми отговори!
Не си питал. Питай и ще отговоря.
-
Давай по същество, обобщи в един пост по темата според теб (Има ли смърт и какво е тя?)
Тангра, няма значение дали вярва или не вярва един човек!! Празнотата, Тангра тя боли, дали има или няма прераждане, липсата на човека е факт.
Old, ще повторя нещата, които вече казах по-горе: смърт няма. Смъртта за починалия е събуждане, спомняне, трансформация. Смърт няма, но има раздяла, смърт на ролята, промяна на себевъзприемането. За живия е по- тежка тази раздяла /може би/. Митко го е казал пределно ясно. Оплакването на починалия е нормална човешка реакция на загубата. Починалия е добре, защото за него вече илюзията е зад гърба му. Може да страда, но в никакъв случай не и за нещата за които страдаме ние, все още живите тук. Починалия не иска ние да страдаме. И масово причината да искат да влязат в контакт с нас е тази, че искат да ни съобщят , че смърт няма, че са добре, че ни обичат и ни чакат. Затова: макар и аз самата да страдам за загубата на близките ми хора, аз съзнавам, че всъщност корена на тази болка е моята липса, а не тяхната настояща ситуация.
Това казвам. :hi:
-
Значи ти казваш, че умрелите искат да ти кажат да не се притесняваш, защото на тях им е по-добре, но ти не знаеш, че им е по-добре, щом си се притеснила, но все пак знаеш, че те са по-добре, щом знаеш, че са тръгнали да ти казват, че са по-добре.
Нещо дали си противоречиш?
Последно по-добре ли са, или са по-зле. С танци и песни ли да ги изпращаме?
.. хмм, зачетох една книжка, която може би бях прелиствал преди 20ина години. Ще изкарам няколко цитата.
http://truden.com/modules.php?name=Downloads&d_op=getit&lid=289
"Книга за Отвъдния Свят - Бо Ин Ра"
Страница 32 (от малките):
Умрели, чийто съзнание почти не е надраснало през отредените им земни дни пределите на физически-животинското съществуване, често пъти са силно объркани от новото си състояние и затова дълго време след земната си смърт не забелязват, че не са вече в земно тяло.
Те си въобразяват, че са просто "оздравели", тъй като предишната причина за страданията им вече не съществува.
Отначало все още в плен на една възникнала като в просъница представа за земния живот, те смесват възприятията на духовния облик на близките си със собствените си съновидения и не могат да разберат защо другите скърбят за тях.
Често пъти те се опитват с всички сили да убедят действително скърбящите във физическия живот, че няма никаква причина за скръб, - но останалите във физическия свят, погълнати от мъката си, така и не забелязват тези техни усилия.
Страница 41 (от малките):
От "другата страна" на света, - там, където се усеща единствено с духовни сетива, цари не само "блаженството на честитите".
Там има и царства на мъка и отчаяние, на терзаещо разкаяние и желание за самоунищожение, въпреки че това желание не може никога да бъде удоволетворено ...
През тези царства ще трябва неизбежно да преминат всички, които тук, на земята, не спазват закона, изискващ от всеки земен човек любов към самия себе си и към всички други твари.
...
Най-тежко нарушение на споменатия духовен закон извършват всички, които посягат тук на своя телесен живот, за да избягат малодушно по една или друга причина от земното съществуване и неговите изисквания.
Освен това подобна постъпка е безмислена и безцелна, защото вместо да намери търсеното спасение, лишилият се със собствената си ръка от земно тяло се оказва хилядократно по-мъчително окован в крайно нежелани състояния на съзнанието, от които не може вече да се избави цели еони.
...
Продължавам да чета, и стигам до страница 43-44 (от малките).
В този случай унищожителят на своето земно тяло не носи отговорност за самия акт на убийството, но духовният Закон изисква от него компенсация за всички погрешно насочени мисли и постъпки, довели в крайна сметка до извършеното в момент на безумие дело.
Обикновено такава компенсация се постига само чрез изтърпяване на второ въплъщаване в човешко-животинско тяло на земята.
Това е един от онези изключителни случаи, при които така нареченото "прераждане" е изобщо възможно, докато при нормално протичане на земния живот на човека то става завинаги невъзможно тъкмо поради изживяването му докрай.
Макар използването на земния живот като подготовка за следземните състояния на съзнанието да е от първостепенно значение, съвсем не бива да смяташ, че на тази земя трябва да водиш боязливия, вечно загрижен за "душевното спасение" живот на малодушния "светец" ...
Тоз автор много печен, и по думите му много опитен из пътешествията из отвъдното.
Ама казва, че само по един път си живеем. В много редки случаи ако някой се самоубие по погрешка, може да се прероди един път само. Иначе си стоиш с еони в царството на сенките и само сменяш един кръг (на рая/ада, по избор), с друг. Не врат, ами шия.
-
Значи ти казваш, че умрелите искат да ти кажат да не се притесняваш, защото на тях им е по-добре, но ти не знаеш, че им е по-добре, щом си се притеснила, но все пак знаеш, че те са по-добре, щом знаеш, че са тръгнали да ти казват, че са по-добре.
Нещо дали си противоречиш?
Последно по-добре ли са, или са по-зле. С танци и песни ли да ги изпращаме?
"Притеснила" съм се за тях /починалите/ само дотолкова, доколкото знам, че и на тях не им е лесно. Но това не значи, че страдат за същите неща като нас. От личен опит ти казвам, че особено до 40-тия ден, на починалия също не му е леко. Но горе имат помощ. Не са сами. И времето тече различно там. И те си спомнят кои са всъщност. И ЗНАЯТ, че непременно пак ще се съберем. /ако сме се обичали/...Една жена-медиум казва следното: "Когато плачем ние, плачат и те с нас" .../цитирам го, защото е хубаво казано/
Няма противоречие, Тангра.
...За танците и песните...не мисля...аз поне не мога все още да проявя такова великодушие...Все още съм твърде много човек...
-
Не си питал. Питай и ще отговоря.
Колко бита информация съдържа една жива клетка?
Какво си мисли бебето в утробата на майка си, защото е научно доказано, че мозъка работи на високи обороти?
Какъв е този импулс който кара да се свие и разпусне една клетка (първата) от бъдещото сърце?
Кога възниква първата мисъл в главицата на бъдещият хомо?
И един въпрос който ти бях задал преди години - Защо се върти Земята около оста си! Все въпроси свързани с науката където ти си в свои води?
Смяташ ли, че близките ти хора (хората които те обичат) не се притесняват за теб, макар и да знаят със сигурност, че там където живееш е по-добре отколкото тук??
Страница 32 (от малките):Страница 41 (от малките):Продължавам да чета, и стигам до страница 43-44 (от малките).
Не важно защо се прераждаме, важното е, че е възможно, и още по-важно е - ТИ се съгласи с това!
Извинявам се, че се наложи да повтарям въпросите си, но и на мен ми е приятно накой да ми чеше любопитството!
-
Щом не знаеш, веднага ще ти кажа какво (друго) да направиш...
На първо място, да освободиш форума от себе си, па да вземеш да се заемеш с (хайде)ВЪЗпитанието на Константинчо, че верно много паплач броди по таз земя българска.
С четката и молива може и да си въобразяваш, че си се срастнала, но за клавиатурата и xnetbg, със сигурност си залепнала.
А, и преди да изтрещиш на някакъв див диалект, украсен с уличен жаргон, да си наясно, че няма кой да те търпи.
Село,село,..форум не видело!Е,не ми бери грижата на мен,щото както гледаш търпят ме аз ги търпя и ти ще ме търпиш!!!!!!!!!! Де ще идеш...
Само толкова ли можа да кажеш по темата бре смешнико?!?! :P
Аааааааа.ма кво се чудя..!Е сега ти гледам постовете.. Ти освен заяждане и спам,друго не правиш..Кат не те кефи форума,що щеш тук,бе смешник?!?
-
Здравей mitkо
:lol:
Ши са пробвам:
Колко бита информация съдържа една жива клетка? =1 бит(знание)
Какво си мисли бебето в утробата на майка си, защото е научно доказано, че мозъка работи на високи обороти?
Бебето не мисли а сваля инфо от харда на мама.
Какъв е този импулс който кара да се свие и разпусне една клетка (първата) от бъдещото сърце?-отговорността за работата която върши.
Кога възниква първата мисъл в главицата на бъдещият хомо?-когато си удари/му ударят главата достатъчно силно че да се появи гънка.
И един въпрос който ти бях задал преди години - Защо се върти Земята около оста си! Все въпроси свързани с науката където ти си в свои води? - за да могат всички да се припичат на слънце
:drinks:
Живи и здрави. :hi:
-
Тоз автор много печен, и по думите му много опитен из пътешествията из отвъдното.
Ама казва, че само по един път си живеем. В много редки случаи ако някой се самоубие по погрешка, може да се прероди един път само. Иначе си стоиш с еони в царството на сенките и само сменяш един кръг (на рая/ада, по избор), с друг. Не врат, ами шия.
Тангра, това, че някой е опитен в пътешествията, не значи непременно, че правилно интерпретира видяното там. Аз съм чела някои неща и от него. Но той, като всички нас, си остава просто човек. И пречупва нещата през собствените си възможности да проумее. Дали ще му викаме "прераждане" или "превъплътяване", или ще махнем "пре" от тия две думи, говорим все за едно и също. А данни има предостатъчно, че прераждане има. Аз препоръчвам Майкъл Нютън като автор или Силвия Браун. Бо-Ин-ра също става, но с гореспоменатата уговорка.
-
Починалия не иска ние да страдаме.
Така е той вече знае истината но след 40 ден, даже виждам че си го писала в следващия си пост.
От личен опит ти казвам, че особено до 40-тия ден, на починалия също не му е леко.
Това е вярно.
Една жена-медиум казва следното: "Когато плачем ние, плачат и те с нас" .../цитирам го, защото е хубаво казано/
И това е вярно ... неможе да се каже плачат но тъжат за нас.
това, че някой е опитен в пътешествията, не значи непременно, че правилно интерпретира видяното там.
Това е повече от вярно, всяко "око"по различен начин вижда.
Като цяло благодаря за отговора ти към мен и бравос за следващите постове, не съм съгласен с някои неща но аз си имам совя теория която е по различна.
П.С.Сега да не вирнеш носле ;), ще те "гази валяк" :D.
Поздрави :hi:
-
Митко, на въпросите ти ще отговоря малко по-късно. Тъкмо ще излизам. Отговорът ще е какъвто предполагаш.
Само една бърза реплика към m2f.
Тангра, това, че някой е опитен в пътешествията, не значи непременно, че правилно интерпретира видяното там. Аз съм чела някои неща и от него. Но той, като всички нас, си остава просто човек. И пречупва нещата през собствените си възможности да проумее. Дали ще му викаме "прераждане" или "превъплътяване", или ще махнем "пре" от тия две думи, говорим все за едно и също. А данни има предостатъчно, че прераждане има. Аз препоръчвам Майкъл Нютън като автор или Силвия Браун. Бо-Ин-ра също става, но с гореспоменатата уговорка.
m2f, Ами нали и аз точно това ти казвах преди няколко постинга. Това, че имаш опит с излизане извън тялото (ако имаш такъв, но приемаме, да), изобщо не означава, че правилно интерпретираш нещата.
Както и преди казах, не казвам, че твърдо прераждане няма, но МОЖЕ и да няма.
Ето, че както ти сама казваш, интерпретациите са разни! Каква е гаранцията, че не е твоята грешна, а също и на Нютон?
-
Майкъл Нютън всъщност само е обобщил регресиите на ОГРОМНО количество хора, които са се подложили на тях. Той не е АВТОР, а просто е събрал този удивителен материал. Изводите му са отделени от същинските регресии. Всеки, който чете може сам да прецени ФАКТИТЕ /автентичните записи на регресиите/, и е напълно свободен да си състави собствени изводи, различни от тези на Нютън. Това е безценното в неговите книги.
Колкото до това как разбираш кое е истина и кое не е...Има един изпитан начин: може да нямаш съзнателен достъп до "архивните си файлове" /да не си спомняш кой си и миналите си животи/, но ти на подсъзнателно ниво си същият онзи, който си. И дори и ума ти да не помни, сърцето ти знае. И дори понякога да не знаеш откъде знаеш дадено нещо, на някакво "клетъчно" подсъзнателно ниво ти изпадаш в резонанс с истината. Аз му казвам "сърце", но то е душата ти. С амнезия си, но в тази амнезия си пробиват път "проблясъци", които чси способен да усетиш..."с кожата си" дето има една дума...
...Ама така го обясних и аз, че :(...леле-мале ::)...Извинявам се, за момента това ми е максимума.
-
Ама сте много сладки така като задълбаете нещата. :P
Истината си е една. Просто явно се пречупва през всеки индивидуално и то до такава степен, че направо да почнете да се обвинявате в лъжа.
Примерно. Тангра обича бяло грозде, а m2f червено. Истината е, че гроздето си е грозде. :D
-
С какво блазни идеята да се преродиш като субстанция, неосъзнаваща миналото си аз.
-
Коварен въпрос!
-
Коварен въпрос!
Коварен или не, се нуждае от отговор. Аз не съм го поставил с коварна цел, ако и да ти се струва коварен. Харесва ми идеята да се преродя и след това но ми убягва смисъла по начинът по който се твърди че е конструирано.
-
Ако начина по който се твърди, че е конструирано е верен, то смисъла е - за да успееш да вземеш "уроците" на които си се продънил в миналото. Ако имаш осъзнатост за миналия аз, винаги ще се дъниш на тези уроци и няма да може да направиш следващата крачка. Ако десет човека живеят по 100 години последователно един след друг, ще имат много по-голям кръгозор във "вижданията", отколкото ако един човек живее 1000 години. Това е според мен.
-
1. Колко бита информация съдържа една жива клетка?
2. Какво си мисли бебето в утробата на майка си, защото е научно доказано, че мозъка работи на високи обороти?
3. Какъв е този импулс който кара да се свие и разпусне една клетка (първата) от бъдещото сърце?
4. Кога възниква първата мисъл в главицата на бъдещият хомо?
5. И един въпрос който ти бях задал преди години - Защо се върти Земята около оста си! Все въпроси свързани с науката където ти си в свои води?
6. Смяташ ли, че близките ти хора (хората които те обичат) не се притесняват за теб, макар и да знаят със сигурност, че там където живееш е по-добре отколкото тук??
7. Не важно защо се прераждаме, важното е, че е възможно, и още по-важно е - ТИ се съгласи с това!
Извинявам се, че се наложи да повтарям въпросите си, но и на мен ми е приятно накой да ми чеше любопитството!
1. Не знам колко, но много. Щом от една клетка може да се клонира цял нов индивид. Гигабайти, терабайти, петабайти и не знам колко.
2. Какво си мисли бебето? Може и да медитира. Не знам.
3. Вероятно Бог. Или светият дух. Същото, което кара Живота да се заражда, поражда и ражда. (но аз никога не съм спорил дали той съществува. Говорихме само за прераждането.)
4. Нямам идея. Възможно е и да е преди раждането. А може и да е веднага след. Във всеки случай щом почне да плаче, определено мисли. Чувал съм, че неродените деца се радват на музика и ритъм. А също и ритат. Това също би могло да се брои за мисъл.
5. Защо се върти Земята? На опрделено ниво гледна точка, отговорът е "гравитацията". Но кой е създал и определи правилата, в това число и гравитацията, определено е въпрос от по-високо ниво гледна точка. Може би "онзи горе".
6. Да, определено се притесняват. Но именно защото вярват в преходността на моя и техния живот. Ако вярваха в преражданията, нямаше да се притесняват нито за тоя живот, нито за следващите. А и защо би се притеснявал човек? Ако няма какво да губи и само си играе на животи?
7. Че е възможно, възможно е. Но също е и възможно да не се прераждаме. Аз лично много искам да се прераждаме. Някак си ще е загуба на такъв ценен кадър (като мен). Но едно е да ти се иска, друго е да се случва. Може и да съм се съгласил, но винаги има доза съмнение. Нито регресиите са пълно доказателство, нито излизанията от тялото, нито наставниците.
-
С какво блазни идеята да се преродиш като субстанция, неосъзнаваща миналото си аз.
Осъзнаваш, че дори и помниш!
Но попадаш в едно общество с наложен модел и това общество по всякакъв начин те вкарва в общоприетите рамки. Докато да навършиш пълнолетие толкоз вече си в мъглата, че се забравят елементарни неща.
Тогава идва на помощ интуицията, но тя може да бъде чута само като се премахне точно тази наложена от вън рамка (по-скоро окови).
А най-трудна и най-сладка е борбата за свобода и точно в тази борба става ясно кой къде е!
Камилче пита майка си:
- Мамо, защо имаме две гърбици?
- За да можем да издържим без вода дългите дни, през които прекосяваме пустинята.
- А защо ни е такава дебела шията?
- За да не ни е студено през нощта и да не ни е горещо през деня в пустинята.
- А защо имаме такива големи копита?
- За да можем по-лесно да ходим през пясъците на пустинята.
- Мамо и за какво са ни, по дяволите, всички тези екстри, след като живеем в зоопарка?!?
Така че: Къде, по дяволите, се намирате вие с всичките си знания?!?
-
Майкъл Нютън всъщност само е обобщил регресиите на ОГРОМНО количество хора, които са се подложили на тях. Той не е АВТОР, а просто е събрал този удивителен материал. Изводите му са отделени от същинските регресии. Всеки, който чете може сам да прецени ФАКТИТЕ /автентичните записи на регресиите/, и е напълно свободен да си състави собствени изводи, различни от тези на Нютън. Това е безценното в неговите книги.
Колкото до това как разбираш кое е истина и кое не е...Има един изпитан начин: може да нямаш съзнателен достъп до "архивните си файлове" /да не си спомняш кой си и миналите си животи/, но ти на подсъзнателно ниво си същият онзи, който си. И дори и ума ти да не помни, сърцето ти знае. И дори понякога да не знаеш откъде знаеш дадено нещо, на някакво "клетъчно" подсъзнателно ниво ти изпадаш в резонанс с истината. Аз му казвам "сърце", но то е душата ти. С амнезия си, но в тази амнезия си пробиват път "проблясъци", които чси способен да усетиш..."с кожата си" дето има една дума...
...Ама така го обясних и аз, че :(...леле-мале ::)...Извинявам се, за момента това ми е максимума.
Наскоро ми попадна ето това интервю:
http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,21072.0.html
Интервю на някаква жена Бети Хил, във връзка с разследванията на отвличания от извънземни.
Конкретно там, тя казва, че на регресивни хипнози изобщо не може да се вярва, защото хипнотизаторът, дори само с поставянето на въпросите си, несъзнателно подвежда и обърква хипнотизирания. Съответно той казва това, което се очаква да се чуе от него. Именно по тази причина, казва тя, при всички по-известни хипнотизатори, които публикуват книги с описаните случаи има странният ефект, хора, поддали се на регресия при определен хипнотизатор, разказват все един и същи тип истории. Описват извънземните по един и същи начин, отвличането по един и същи начин и тн. При друг хипнотизатор, същото, със други характерни елементи в описанието.
Очевидно издаването на книги от хипнотизатори е много модерно. И очевидно всеки си прави самостоятелно изводите. Има някои изводи, които могат да се направят и не от четенето на самата книга. А от самите тенденции в издаването на книги.
Та пак опираме ... на какво ниво/кръг на възприятие човек си поставя гледната точка. И какви въпроси си задава.
-
На мен ми хрумна друго Тангра. Силно се съмнявам всички хора имащи спомени от предишни животи да са в резултат от хипноза.
Митко ти на хипноза подлагал ли си се?
-
На тези въпроси ще ти отговоря"
Колко бита информация съдържа една жива клетка?
И един въпрос който ти бях задал преди години - Защо се върти Земята около оста си! Все въпроси свързани с науката където ти си в свои води?
Смяташ ли, че близките ти хора (хората които те обичат) не се притесняват за теб, макар и да знаят със сигурност, че там където живееш е по-добре отколкото тук??
Една клетка съдържа ДНК информация, която се съхранява в ядрото на еукариотната клетка. Ако премахнеш ядрото (т.е. ДНК - информацията), клетката продължава да живее. Но ако поставиш в различна среда клонирани генетично еднакви стволови клетки, тези идентични клетки, тогава се развиват по различен начин. Тогава какъв е изводът? Дали информацията в самата клетка е най-важната, или средата около клетката? ;) Да ти разкажа ли и как се променя ДНК на клетка?
Земята се върти заради завихрянето, което е в резултат на процесите протичащи в цялата Вселена.
Може да се страхуват за мен (това е тяхно право), но този страх не им позволява да ме превръщат в робиня и да отнемат свободната ми воля на избор!
Tangrata, аз не съм се подлагала на хипноза или на регресия, но от малка имам спомени от предишни животи. Дори преди да чуя и думичка за прераждане, за Нютон или каквото и да е или който и да е. Имала съм случай за човек, за който знам какъв точно е бил в предходен мой живот и когато го видях на улицата (тогава още не се познавахме), само това отключи допълнителни спомени... Никак не ми беше трудно да си спомня каквото и да е.
Вече миналото не ме вълнува, но тези спомени ми помогнаха да превъзмогна наслоената болка от трагична случка в този мой предходен живот, донесоха ми много сътресения в сегашния ми живот, но точно това ме накара вече да гледам напред, а не само да се боря с огромна и изпепеляваща болка още от раждането ми.
-
С какво блазни идеята да се преродиш като субстанция, неосъзнаваща миналото си аз.
Коварен въпрос!
xa...xa......Смисъла на смърта ви е да подобрите " сегашната си субстанция".....според "наставниците" си !
mitko, ако реша да се преродя, като "Динозавър", как ще ме възприемат твоите наставници ?
Няма да пръскам с "кемтрълс" и оставям ХС "....., но не искам "ЧОВЕКА", да ми пречи с неговите химични и езотерични
отпадъци за прераждания на " ЗЕМЯТА “..... :diablo:
Претенции за цивилизации?
К'ви..?
Да се преражда ?
В к'во ? ...... :writer:
-
"Прераждане" води със себе си представата за праволинейност в животите,събитията,годините...Била съм шаман на племе през 568 година,после нямам спомен за това и през 1785 се прераждам като балерина и така нататък. :nea: Тази линия на времето е присъща за възприятията ни в пространство-време ,т.е в триизмерното пространство.Кой твърди,че измеренията са само три?И в този ред на мисли,ако заменим "спомен от минал живот" с "Проблясък от паралелен живот"?Защо никой не си спомня бъдещ живот?И защо не помним всичките си животи,за какво сме ги живели?Ако целта на прераждането е да трупаш опит-то с прискърбие трябва да отбележим,че канчето на прераждането е спукано!
Тъй като можем да възприемаме и анализираме на една ограничена честота,то и обясненията ни за тези проблясъци са видоизменени,за да намерим изказ за случващото се.
-
Защо никой не си спомня бъдещ живот?
Има и такива хора. Знаят какво ще им се случи в този живот. Но това са изключително малко хора, познавам такъв човек и до тук се е сбъднало предначертаното. А бъдещ живот няма как да си спомниш, не и на Земята.
Тук си спомняме земните животи (поне повечето). Аз съм си спомняла и за животи на други планети, но част от този опит си го прехвърих и тук на Земята.
И защо не помним всичките си животи,за какво сме ги живели?Ако целта на прераждането е да трупаш опит-то с прискърбие трябва да отбележим,че канчето на прераждането е спукано!
Целта е да осъзнаеш. Какво като помниш, че си ударила шамар на детето си за разпиляната храна на килима, какво като знаеш, че не трябва да го удряш, като следващия път пак си изтърваш нервите и му зачервиш бузата? И какво като след това се обвиняваш и т.н. (Примерно) Помниш, но резултат никакъв. Но ако теб те зашлевят и изпиташ ураган от чувства и емоции, следващия път няма да посегнеш. Това е осъзнаване и не е необходимо да го помниш, не е необходимо да го знаеш; просто чувстваш...
И пак повтарям помните! Но не искате да изкарате тези спомени на повърхността, защото може да ви съсипят, т.е. било е много стресиращо и не сте готови да се справите. Когато му дойде времето ще се и отключат.
Има и друг вариант, но това е изключително рядко срещано в днешно време: за първи път да се раждате на Земята, но не е изключено. Доколкото разбрах такава е Инелия Бенц.
-
Всичко,което има да се случва,във всеки възможен вариант-вече съществува.Мозъкът възприема събитията като на филмова лента-съединени,с начало и край.Първо защото скоростта на възприятието е много бавна и второ,защото не му се връзва на логиката да е на много места едновременно.Но ако отрежеш лентата кадър по кадър и ги разбъркаш,ще видиш че и началото и средата и края са си там.И пак казвам-във всички възможни варианти.За това хора,имащи по-широк честотен обхват могат да видят кой да е кадър,но го обясняват като минало или бъдеще.Това е да го видиш-това не е да си го преживял преди или след настоящия момент.
-
Наскоро ми попадна ето това интервю:
http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,21072.0.html
Така е.Принципно си прав.Затова същият автор(за Нютън говоря) има издадена книга,един вид ръководство към прилагащите хипноза(по-точно регресията)и именно това е основният въпрос там.Как ДА НЕ се задават подвеждащи отговори.Нея я открих и изчетох последна,след другите му книги..
Тези със "записките" на сеансите ги четох по няколко пъти,като специално обръщах внимание на диалозите.Търсех уловка.Не открих..А хората въпреки това,говореха за едно и също нещо,с различни думи..
-
Passiflora какво точно имаш предвид? Че се ражда на земята за пръв път или че е нова душа и това и е първия живот.
-
Да кажа нещо за книгите Нютън..Всички описват горе-долу едно и също нещо..Завръщането си към своята група!Т.е.свой отбор/клас души,които са на едно и също вибрационно ниво.Само,че..Групата не е една..Може да говорим за едно и също вибр.ниво/пояс/зона,но не и за една група.Т.е.на едно и също "място"има много групи.Някои ги оприличават на грозд..Като всяко зърно е душа..
Аз лично мисля,че тези групи/гроздове са всичките останали инкарнации на конкретния Аз/които са на съответното ниво.Присъединяваш се към самият себе си.Същото мисля,и за водачите,учителите и т.н.Някак..не ми се вързва Висшият Аз на МФ2 например,да се занимава с мен(не и повече отколкото тук изразеното)..Значи..дори МФ2 да приемем,че е много"по-напреднала" от мен,и части единици от нейното индивидуално съзнание/Висш Аз,са в някви много "висши нива,пак не ми се връзва да тя да ми учител,наставник,ангел-хранител и т.н..Ми,че тя си има(колкото и да си"висш"щом не си се слял с Първоизточника,значи има кво да учиш) достатъчно спящи инкарнации,на които да помага.Нашите по-висши аспекти,помагат на по-нисшите..Но на твоите си.Не на моите.Аз си помагам сам на себе си.Точно както си трябва.Ти на себе си.
Естествено смятам,там понятието Аз е несъизмеримо с понятието Аз тук.
А да..Това не изключва и не отрича общата работа на Азовете,създавайки сценариите в 3д-то.
п.с.Всяка прилика с лица и събития е случайна. :drinks:
-
konstantin2007, аз оприличавам т.нар."наставници" на навигатори и отделно на тесни специалисти. Навигатора не е някой, който е на еони в развитието си от теб, но...той гледа в картата /твоята!/, а ти - в пътя. ;) А "тесни специалисти", защото са си "чупили главите" в същите камъни, в които и ти си избрал да си удряш главата... :D...Ако си решил да учиш математика тоя път, е няма да ти пратят филолог... :D
-
Аха..А..Кой е изпращачът?Приемникът ясно.Аз.Посредникът ясно-"математикът"..Кой е изпращачът?
-
Аз лично мисля,че тези групи/гроздове са всичките останали инкарнации на конкретния Аз/които са на съответното ниво.Присъединяваш се към самият себе си.
Май и друг път сме споменавали за тези гроздове, не помня точно в коя тема. Моята информация за тях е по-различна. Гроздовете са сборище на междинни Аз-ове, отговарящи за инкарнациите в дадена реалност. Те са като един приятелски кръг, в който обикновено има един, който е в центъра. Той е с най-голяма опитност и знания. Около него са други 4-5 Аза с доста опитност и знания, а около тях пък други 9-10 Аза, които са в процес на набиране на опитности. Така един грозд има около 14-16 Аз-а, които в разбирателство помежду си се инкарнират на Земята, примерно.
-
Аха..А..Кой е изпращачът?Приемникът ясно.Аз.Посредникът ясно-"математикът"..Кой е изпращачът?
Знаех си, че това ще попиташ! :D Просто бях сигурна 100%! :D
Изпращача си ти, онзи Ти - преди амнезията. Не е и правилна думата "изпращат ми". Вярната е може би "избирам си".
НО! Това не значи, че Ти си си навигатора все пак, нито "тесния специалист - консултант на себе си".
Ти като едното нищо можеш да станеш навигатор на някой друг. Но на себе си, е по - удобно и целесъобразно да си "пратиш" някой повече патил от теб по твоята тема.
-
Пак изписани слова оплетени като корда.
Защо му е на Бог, да ни кара да забравяме миналото си съществуване. Ако иска да се учим от грешките си.
-
ти пък! Какъв Бог?!
Тук се пише за азове и грозде.
Амнезията е несъзнателно подтискане на спомени, не тотално забравяне и заличаване на спомени.
Важно е гроздето да е узряло и сичките зърна да не са кисели ... :lol:
Ако и когато се превръща на вино или ракия не знам какво става вече! :unknown: тогава се инкарнираш в банани :lol:
-
Е то на един портокал великата амбиция може да бъде само инкарнирането в банан !!!
-
Пак изписани слова оплетени като корда.
Защо му е на Бог, да ни кара да забравяме миналото си съществуване. Ако иска да се учим от грешките си.
Не разбрах за кордата..
Бог не ни изпраща никъде. Нито пък иска нещо от нас. Ние сами драпаме да сме тук, защото тук се променяме по-бързо. Като на "Сървайвър" сме. Амнезията предполагам, че се явява страничен ефект. Но така и така я има: тя ти дава възможност да си автентичен, неподправен, т.е. да изпробваш себе си и ясно да се види кое от опита ти е нестабилно закрепена /все още/ в теб опитност, кое е убедително усвоено до степен на автоматизъм. И още: амнезията ти дава възможност да се вживееш по-дълбоко в ролята си /за целите на ролевата игра/.
-
Не разбрах за кордата..
Бог не ни изпраща никъде. Нито пък иска нещо от нас.
А откъде знеш кой Бог праща и кой не ... кой на кого принадлежи още повече пък какво иска? Тези изводи си ги вади за себе си(1л. ед. число)
Кой познава по - добре Бог и какво има у Него освен самия Бог и кой познава подобре човек от самия човек, макар и за второто да не съм убеден.
-
Passiflora какво точно имаш предвид? Че се ражда на земята за пръв път или че е нова душа и това и е първия живот.
Че се ражда на Земята за първи път. Това в никакъв случай не определя възрастта на душата.
Срещала съм твърдения според които Христос се е родил само веднъж на Земята, за това и при него няма прераждане, но не означава, че и за всички други души е така.
Земята е просто една от множество алтернативи. Тук се раждаш, но другаде началото на живот може да не е раждане. А примерно просто материализиране или друго.
-
Ама е така се пише... въпроса е как ще се учиш от минали грешки, ако не ги помниш. Може би на подсъзнателно ниво или нещо такова, ще кажете и пак къде е смисъла, да се преродиш с амнезия, както казвате, ако смятаме, че Бог или за друг космическият принцип и така нататък е вложил смисъл в човек да напредва по някаква стълбица нанякъде. Защо ще си усложнява така живота, да ни кара да забравяме и да ни удължава времето докато се слеем с абсолюта или се върнем в лоното на бог или там в каквото желаете да вярвате.
-
Доста по-просто е, отколкото ти си го представяш и интерпретираш.
Никой нищо не ни кара да забравяме. Само един тип информация се трансформира и остава, онази част от нея, която е полезна за някаква същност.
Впоследствие тази същност дали развита от опита си се инкарнира (ако приемем някаква възможност за това) или просто се слива с друга същност през която да съществува като проявление, не е решение и умисъл на Бог. А на качествата на определена същност.
Това не означава, че Бог или нещо друго тебе те е избрало да се прераждаш и да пребъдеш, а че от твоето домоментно развитие, каквото и да е то се е оформила консистенция, с която да се зареди следващо тяло/съзнание "в". То няма предишни спомени като архив, а само опит като способности и възможности да се справя. Тези неща не се виждат и усещат още като се родиш, а с времето.
С няколко думи, смъртта е част от един цикъл, в който ти нямаш реално участие. Като да я предотвратиш или да си мислиш, че отлагайки я би еволюирал или би се развил. Това си е ... липса на съществуване. Откъсваш едно цвете, живее колкото може без корени и увяхва, умира, няма го. От семето може да се роди или присади друго, но няма да е същото и няма да изпълни същия смисъл, който е бил предопределен за предходното.
-
Ама е така се пише... въпроса е как ще се учиш от минали грешки, ако не ги помниш. Може би на подсъзнателно ниво или нещо такова, ще кажете и пак къде е смисъла, да се преродиш с амнезия, както казвате, ако смятаме, че Бог или за друг космическият принцип и така нататък е вложил смисъл в човек да напредва по някаква стълбица нанякъде. Защо ще си усложнява така живота, да ни кара да забравяме и да ни удължава времето докато се слеем с абсолюта или се върнем в лоното на бог или там в каквото желаете да вярвате.
Някои хора в темата казаха, че помнят. Ама много рядко. И на мен ми се иска да помня. Да взема да се затворя в къщи и да медитирам една седмица. Току виж съм си спомнил.
А аз не разбрах капацитета на интелекта дали иде от тялото и мозъка на материалната кукла, или е даденост на висшия аз, или там конкретното духовно въплъщение.
И в крайна сметка човек с мозъка си ли мисли? Имаше някакви теории, че човек можел да мисли и без мозък.
Също и не ми е ясно, очевидно сме печени, с по хиляда предишни живота на колана. Само не ми е ясно, защо повечето хора са толкова утрепани. Мързел, глупост, безхаберие. Ще кажеш, че 1000 живота само чалга сме слушали. Разбирам някой да се ражда за първи път. Все пак още се ориентира човекът. А ние тука ще кажеш не "про" ами супер "про" майстори прераждачи, и майстори на живота, а народът неграмотен. Солен суджук и кисела ракия и ще е доволен поне още 1000 прераждания. :D ???
-
Преди няколко дни запях :"Не е истина това,че ще се срещнем в друг живот навярно,просто знам-Няма друг живот.Не е истина,но остава нещо,може би случайно,тук и там,след една любов"
Ближния ме погледна едно тъжно и каза:Стигаааа(помислих си-еййй аз май много фалшиво го изпях :lol: ) ,но той допълни-не може да не се срещнем,искам да има друг живот!
Искаш,искаме,искате......защото сме се привързали!Яко сме привързани и за това не ни се мре,но пък като ще живеем-да го правим СЕГА и качествено.А ние си спинкамееее и сънувамееее едни сладки сънища,колко велики личности сме били и колко още по-велики ще бъдем.Сънищата-сладки,живота-горчив.
Едно въпросТче да попитам-като си сбръчкаме до неузнаваемост физическата дрешка и полетим към безкрая-пак у наш`то село ли отиваме?"Милоооо-имам странното усещане,че сме сродни души" :-* И там ли сме наши и ваши?Не се ли предполага,че вече няма пристрастия?Като обичам Там-обичам всички еднакво-както може да се обича.
Иначе приказката за прераждането е много хубава-унася те и лека-полека заспииииваш.
И да не ме вземе някой на сериозно ;)Лека нощ!
-
"Прераждане" води със себе си представата за праволинейност в животите,събитията,годините...Била съм шаман на племе през 568 година,после нямам спомен за това и през 1785 се прераждам като балерина и така нататък.
Здравей Borislava.
Как така помниш точната година кога си била шаман и балерина па друго не помниш или поне не споделяш. Защо?
Как излиза тоя спомен за шамана, че и годината (на раждане ли на смърт ли ти си знаеш) ми е особено интересно.
Защото и аз започвам да си внушавам, че съм бил монголец пък може и индиец будист... коя година незнам. Може би някоя врачка щя ми каже и аз ще и повярвам. :D
-
Здрасти,fishbone
Ами там е работата,че нямам такива спомени-грешката е моя-пак между редовете съм написала някои уточнения :)Обещавам да вложа всичкото си старание следващия път,за да не се получават недоразумения. :yes:Казваш внушения-ето една чудесна дума.Смятам,че сме на едно мнение по въпроса с прераждането.
-
А аз не разбрах капацитета на интелекта дали иде от тялото и мозъка на материалната кукла, или е даденост на висшия аз, или там конкретното духовно въплъщение.
Танграта, знаеш че си ми слабост и твоите въпроси не мога да ги прескоча току така. :writer:
Комплексно е! На хората, които държат на тезата, че духът може да влияе на тялото и видиш ли материалното е без значение, им казвам "Хайде хапни си цианкалий и наложи на тялото си да мисли, че си хапнал захарче!"
На хората, които ми казват, че е само материалното и духовното не съществува, им предлагам да идат да погледнат в моргата, щото там има материя, но няма живот. Осъзнавам колко гадно звучат тези примери, но си е така.
Ако спреш да се грижиш за тялото си, умира и духът в него. Ако спреш да се грижиш за духа, тялото се разболява и умира.
Мъдрите хора са си го казали "Здрав дух в здраво тяло!"
(Може да е заложено на човек да е вундеркинд, но някакво нещастно стечение на събитията да го доведе до там, че дори елементарни, ежедневни дейности да не може да извършва.)
Също и не ми е ясно, очевидно сме печени, с по хиляда предишни живота на колана. Само не ми е ясно, защо повечето хора са толкова утрепани. Мързел, глупост, безхаберие. Ще кажеш, че 1000 живота само чалга сме слушали. Разбирам някой да се ражда за първи път. Все пак още се ориентира човекът.
Кой "мързелив", "глупав", "безхаберник" (в кавички, защото това не са нищо повече от етикети)... Не си живял техния живот, за да знаеш защо... Не си бил в техните условия... Ще кажеш аз щях да постъпя така или така, да но с тези знания и умения, с условията, които на теб са ти се предложили... Това е от духовна гледна точка.
От материална гледна точка: мързелът доста често е в следствие на авитаминоза и признак за започващо сериозно болесно състояние... Не пожелавам на никого да усети как ставаш от сън и пак ти се иска да си поспиш, как и 10 метра ти се виждат като километри... Когато не си бил болен, не можеш да разбереш болните... Аз разбрах мързеливите, щото страдах от най-съвременната болест: хронична умора (някой му викат хроничен мързел). В момента имам знания и така мога да доставя необходимите нутриенти на организма си, че над 40 часа да не спа и да не почувствам физическа умора (изпитан лично върху мен експеримент :D ).
-
Ама е така се пише... въпроса е как ще се учиш от минали грешки, ако не ги помниш. Може би на подсъзнателно ниво или нещо такова, ще кажете и пак къде е смисъла, да се преродиш с амнезия, както казвате, ако смятаме, че Бог или за друг космическият принцип и така нататък е вложил смисъл в човек да напредва по някаква стълбица нанякъде. Защо ще си усложнява така живота, да ни кара да забравяме и да ни удължава времето докато се слеем с абсолюта или се върнем в лоното на бог или там в каквото желаете да вярвате.
Мисля, че ти отговорих с предния си пост. Амнезията според мен е страничен ефект от инкарнирането. За предимствата на инкарнирането с амнезия също отговорих. Какво значи: "Е така се пише..."? Аз нищо не правя "Е така". Може би "Е така" си прочел...? Прочети поста ми отново, ако е така.
-
1/ Някои хора в темата казаха, че помнят. Ама много рядко. И на мен ми се иска да помня.
2/ А аз не разбрах капацитета на интелекта дали иде от тялото и мозъка на материалната кукла, или е даденост на висшия аз, или там конкретното духовно въплъщение.
3/ И в крайна сметка човек с мозъка си ли мисли? Имаше някакви теории, че човек можел да мисли и без мозък.
4/ Също и не ми е ясно, очевидно сме печени, с по хиляда предишни живота на колана. Само не ми е ясно, защо повечето хора са толкова утрепани.
1/ Никой не помни, показано му е. Може да ти се покаже, но само ако имаш нужда!
2/ Горе ценностите са малко шантави. Например престижни са трудните инкарнации, затова се определя инкарнацията наречена Танграта да изживее живота си с 20% от интелекта на основният АЗ. Колко по-трудно, толко по-добре! Инкарнационният интелект като правило е в пъти по-нисък от ирационалният такъв!
3/ Мозъка е просто преводач!!! От какъв на какъв език превежда е въпроса ми към теб - наука??
4/ Просто са избрали нисък интелект!!
-
Здравей mitko
Здравей mitkо
:lol:
Ши са пробвам:
Колко бита информация съдържа една жива клетка? =1 бит(знание)
Какво си мисли бебето в утробата на майка си, защото е научно доказано, че мозъка работи на високи обороти?
Бебето не мисли а сваля инфо от харда на мама.
Какъв е този импулс който кара да се свие и разпусне една клетка (първата) от бъдещото сърце?-отговорността за работата която върши.
Кога възниква първата мисъл в главицата на бъдещият хомо?-когато си удари/му ударят главата достатъчно силно че да се появи гънка.
И един въпрос който ти бях задал преди години - Защо се върти Земята около оста си! Все въпроси свързани с науката където ти си в свои води? - за да могат всички да се припичат на слънце
:drinks:
Живи и здрави. :hi:
Подмина ме като стопаджийка и не разбтах познал ли съм???
3/ Мозъка е просто преводач!!! От какъв на какъв език превежда е въпроса ми към теб - наука??
Ето още едно мнение:
Мозъка не превежда а приема и изпраща.(пак е "наука") ма явно тая не ти е ясна. :writer:
Живи и здрави. :hi:
-
Мисля, че ти отговорих с предния си пост. Амнезията според мен е страничен ефект от инкарнирането. За предимствата на инкарнирането с амнезия също отговорих. Какво значи: "Е така се пише..."? Аз нищо не правя "Е така". Може би "Е така" си прочел...? Прочети поста ми отново, ако е така.
Какъв е смисъла, да не помниш. Ето това не може да се обясни добре от гледна точка на целта на прераждането. Защото ние вярваме че Бог или Принципа, пак казвам както искате е вложил смисъл в нещата.
-
Какъв е смисъла, да не помниш. Ето това не може да се обясни добре от гледна точка на целта на прераждането. Защото ние вярваме че Бог или Принципа, пак казвам както искате е вложил смисъл в нещата.
Смисъла да не помниш е за да си АВТЕНТИЧЕН, ИСТИНСКИ, "НЕПРЕПИСВАЩ", да изявиш онова, което е СТАБИЛНО ЗАКРЕПЕНО в теб като минала опитност, до степен да е станало част от теб /т.е. "инстинкт" на който даже амнезията не може да попречи да се изяви!/. Също така: за да можеш да изпитваш страх, самота, отчаяние, безнадеждност...Ако знаеш кой си всъщност, няма да можеш да се вживееш в ролята си на "изгубен"...А Ти /истинския Ти/ искаш да се изгубиш, за да се намериш!!!Все едно да питаш: какъв е смисъла на изпит да не ни дават да си ползваме учебниците...
Разбираш ли?
И както каза Митко, падаме си малко мазохисти...Влече ни трудното...Не лесното. Защото то ни дава възможност да се променяме най-интензивно...Е, друг въпрос е, че понякога не си правим точни сметки и...се пречупваме, но това е същата история: нашите прекомерни амбиции /когато сме горе/ ни докарват до това...Горе "морето ни е до колене"...Защото ТАМ знаем и помним кои сме!!!
-
А какъв е смисълът да си спомня човек? Ако помни предишните си пребивавания тук то настаящото му пребивание се обезмисля. Всеки път сме тук в различно време и при различни фактори. Никога не е едно и също понеже и нещата, които искаме да научим са различни. Един спомен са предишно пребивание не просто няма да ни е от полза , а може и да навреди.
-
Е нали тъкмо тва ви обяснява МФ2?
Четете ..Не само да повтаряте едно и също!
-
Това със спомнянето Митко веднъж го обясни. Хората не могат да се справят с проблемите и преживяванията си през този живот, а какво остава да бъдем затрупани с отрицателни емоции и случки от 10 живота. Дали ще ни издържи психиката?
m2f, аз имам друг въпрос. Ясно е, че трябва да сме автентични и истински. Но при положение, че не помним как тогава научаваме уроците си от миналото? Тя идеята на един изпит е да се види колко сме научили, а не да използваме пищови. То знанието трябва да е в главата вече ако сме си научили урока. Надявам се правилно да съм поставила въпроса.
-
...
А аз не разбрах капацитета на интелекта дали иде от тялото и мозъка на материалната кукла, или е даденост на висшия аз, или там конкретното духовно въплъщение.
И в крайна сметка човек с мозъка си ли мисли? Имаше някакви теории, че човек можел да мисли и без мозък.
...
Във връзка с темата за смъртта, аз мисля, че определено интелекта ти е свързан с физиологичния орган-мозък в тялото. Ако сърцето е просто една помпа, мозъкът е освен нещо доста сложно като функции, но и определящ за развитието на който и да е човек и интелект. Когато тялото ти умре умира и конкретния интелект, който се е проявявал с това тяло.
Ако имаш много ценни мисли и теории, до които си стигнал през живота си и са важни за напредъка на човечеството или просто желаеш да останат и след физическата ти смърт, пишеш книга, запазваш на диск или видеоклип и филм, това което си искал да се види като резултат от твоя интелект.
Подозирам обаче, че такъв тип "способност" не се предава генетично. А се развива в рамките на конкретния живот. Зависи разбира се от средата, от психологичната ти устойчивост и физическо тривиално здраве.
В този смисъл, аз мисля, че по отношение на интелект всички се раждат равни, буквално! И за мен няма природно глупави хора, а ограничени и неразвили интелекта си. За това повече ми харесва определението инфантилен, отколкото глупав.
Веднъж с един човек-музикант си говорехме докато гледахме концерта на Депеш Мод в Париж и той ми каза, че Дейвид Геън (вокала) не бил особено интелигентен. Попитах защо така мисли и от къде си вади такива заключения? Понеже не е завършил университет или щото има много татуировки по тялото? Защото не той пишел музиката и текстовете, а Мартин. Дейвид само пеел-изпълнявал. В известна степен се съгласих, защото звучи основателно, но това не прави Дейвид по-малко харизматичен и впечатляващ .
И така остава интересно /не толкова за помнене и непомнене, защото и там имам забележки, за един спомен като кошмар и някакъв друг розов и прекрасен, дали и колко си спомнят с подробности като картинка или кадър от филм: от точния сезон и времето, което е било до самите усещания, които с течение на времето притъпяват реалната случка и преживяване до смътна картинка с откъслечно останали емоционални утайки/
след физическата смърт на тялото - уточнихме, че дори да имаме деца и наследници, това са някакви комбинации от гени, но не са наши идентични копия- какво автентично от нас като интелект-съзнание остава, къде се съхранява или пребивава и има ли доказателства, че е ... рентабилно да се въплъти в следващо тяло-образ?
Защо не съм един учен, до сега да бях оползотворила запазеният мозък на Айнщайн, с максимална етична осторожност и в съответствие с всички човешки закони за правата и свободата. :yes:
-
m2f, аз имам друг въпрос. Ясно е, че трябва да сме автентични и истински. Но при положение, че не помним как тогава научаваме уроците си от миналото? Тя идеята на един изпит е да се види колко сме научили, а не да използваме пищови. То знанието трябва да е в главата вече ако сме си научили урока. Надявам се правилно да съм поставила въпроса.
Не, не е в "главата" знанието, в "сърцето" е. Пасифлора го обясни много нагледно или тук, или в другата тема, за съдника...Ще се опитам да го намеря и ще го пейстна тук.
ЕТО ГО:
"Целта е да осъзнаеш. Какво като помниш, че си ударила шамар на детето си за разпиляната храна на килима, какво като знаеш, че не трябва да го удряш, като следващия път пак си изтърваш нервите и му зачервиш бузата? И какво като след това се обвиняваш и т.н. (Примерно) Помниш, но резултат никакъв. Но ако теб те зашлевят и изпиташ ураган от чувства и емоции, следващия път няма да посегнеш. Това е осъзнаване и не е необходимо да го помниш, не е необходимо да го знаеш; просто чувстваш..."
-
След смъртта ако има евентуално прераждане, не искам да си спомням нищо от предния/ите живот/и. Тотално заличаване на паметта и с начале.
-
Смисъла да не помниш е за да си АВТЕНТИЧЕН, ИСТИНСКИ, "НЕПРЕПИСВАЩ", да изявиш онова, което е СТАБИЛНО ЗАКРЕПЕНО в теб като минала опитност, до степен да е станало част от теб /т.е. "инстинкт" на който даже амнезията не може да попречи да се изяви!/. Също така: за да можеш да изпитваш страх, самота, отчаяние, безнадеждност...Ако знаеш кой си всъщност, няма да можеш да се вживееш в ролята си на "изгубен"...А Ти /истинския Ти/ искаш да се изгубиш, за да се намериш!!!Все едно да питаш: какъв е смисъла на изпит да не ни дават да си ползваме учебниците...
Разбираш ли?
И както каза Митко, падаме си малко мазохисти...Влече ни трудното...Не лесното. Защото то ни дава възможност да се променяме най-интензивно...Е, друг въпрос е, че понякога не си правим точни сметки и...се пречупваме, но това е същата история: нашите прекомерни амбиции /когато сме горе/ ни докарват до това...Горе "морето ни е до колене"...Защото ТАМ знаем и помним кои сме!!!
И какъв е смисъла всеки живот да се изгубваш за да се търсиш и намираш, наново и наново.
-
Здравей Ashaman
И какъв е смисъла всеки живот да се изгубваш за да се търсиш и намираш, наново и наново.
Ми примерно, дали не си ментил в предишния живот.Ако си го можел в предишния,ще го можеш и сега.Няма нужда да го помниш.Затова си имаме инстинкти.Ма ако, в тоя не го можеш,е има оооооох.Или господи защо ме наказваш. :drinks:
Живи и здрави. :hi:
-
Не, не е в "главата" знанието, в "сърцето" е. Пасифлора го обясни много нагледно или тук, или в другата тема, за съдника...Ще се опитам да го намеря и ще го пейстна тук.
ЕТО ГО:
"Целта е да осъзнаеш. Какво като помниш, че си ударила шамар на детето си за разпиляната храна на килима, какво като знаеш, че не трябва да го удряш, като следващия път пак си изтърваш нервите и му зачервиш бузата? И какво като след това се обвиняваш и т.н. (Примерно) Помниш, но резултат никакъв. Но ако теб те зашлевят и изпиташ ураган от чувства и емоции, следващия път няма да посегнеш. Това е осъзнаване и не е необходимо да го помниш, не е необходимо да го знаеш; просто чувстваш..."
Тоест искаш да кажеш, че уроците от миналото са един вид в подсъзнанието, вкоренени в нас, част от характера. Примерно един родител знае, че детето не трябва да се удря за разлика от другия дето още не се е научил и чака някой да го думне, че да се освести малко.
И все пак ако приемам, че истинските ни Аз-ове там горе са съвършени, какъв е смисъл тогава. Ако там горе сме съвършени какъв ни е смисъла от таз практика?
-
Защо не си признаете, че е въпрос на вяра...
-
И какъв е смисъла всеки живот да се изгубваш за да се търсиш и намираш, наново и наново.
Смисъла е, ...че всеки път "намираш" някой "нов себе си"...Ти не си съвсем същият от инкарнация в инкарнация. Ти растеш! И с инкарнирането си се "обличаш в личен опит".
Тоест искаш да кажеш, че уроците от миналото са един вид в подсъзнанието, вкоренени в нас, част от характера.
Да.
И все пак ако приемам, че истинските ни Аз-ове там горе са съвършени, какъв е смисъл тогава. Ако там горе сме съвършени какъв ни е смисъла от таз практика?
Съвършени се раждаме /висшите ни Аз-ове/, но неопитни. Невинни. В пълна хармония с Бог. Изпълнени с потенциал. Потенциал който не познаваме, докато не се инкарнираме. НО! Инкарнирайки се, ние изгубваме равновесието си /съвършенството си, хармонията си/...И жадуваме за това равновесие инкарнация след инкарнация. И накрая го постигаме. Но вече на ново ниво. Като следваща навивка от спиралата: уж си на същото място, на което си бил, но всъщност си една навивка /на спиралата/ по-нагоре. Ето това жадуване на хармонията е причина за т.нар. "карма". Ние самите търсим равновесието в себе си. А това ни кара да избираме различни видове опитност тук на земята всеки път. Заради вътрешното ни равновесие. Кармата не е някакъв съдия и съд и принуждаване към нещо. Кармата е наш стремеж. Стремеж на истинския ни Аз. Да преоткрие себе си по нов начин.
-
Защо не си признаете, че е въпрос на вяра...
Защото какво става с Вярата след смъртта?
И за Вяра в какво става въпрос?
По-лесно е да вярваш и да си изградиш някаква разбираема, макар и инфантилна представа за Аз-ове, отколкото да приемеш, че има неща които като преживееш и извършиш няма как да си горд с тях или да имаш някакъв "бонус", а просто ще се забравят ... освен ако не си Ким Ир Чен :lol:
-
Има няколко измерения. В това измерение действа физиката, т.е. нараняваш физически, но душата е недокосната (почти).
Следващото по-висше измерение, може да се наранява и душата... Тялото ни е за една инкаранация, но доста често си носим нараняванията и в следващо прераждане. Това е една от причините (но не винаги) за раждането на деца със здравословни проблеми.
Сега си представете, че не наранявате тялото, а направо душата!
Как да смениш душата си?- Не можеш! Тялото ни предпазва. Но въпреки всичко спомените са това, което се отразява и в душата ни...
Тук, в това измерение се подготвяме за следващ етап от развитието на душата ни.
И както много често се пише, че Земята е в етап на преход... Някои ще преминат и ще продължат да се прераждат на Земята, т.е. ще влезнат в училище... останалите просто ще бъдат пренасочени в друга детска градина. :D
:blush:
А ако някой иска да му включа и Библията за това мое твърдение (макар че въобще не е въз основа на нея, а по-скоро интуиция): 1 Коритяни 15: някъде от 47 нататък се загатва, но много силно впечатление ми прави 1 Коритяни 15:50.
Така ги усещам нещата, а пък ако искате си поспорете с мен, нямам нищо против! Всеки има право на мнение! :)
-
1/ Следващото по-висше измерение, може да се наранява и душата... Тялото ни е за една инкаранация, но доста често си носим нараняванията и в следващо прераждане. Това е една от причините (но не винаги) за раждането на деца със здравословни проблеми.
2/ Но въпреки всичко спомените са това, което се отразява и в душата ни...
3/ Тук, в това измерение се подготвяме за следващ етап от развитието на душата ни.
И както много често се пише, че Земята е в етап на преход... Някои ще преминат и ще продължат да се прераждат на Земята, т.е. ще влезнат в училище... останалите просто ще бъдат пренасочени в друга детска градина. :D
:blush:
4/ А ако някой иска да му включа и Библията за това мое твърдение (макар че въобще не е въз основа на нея, а по-скоро интуиция): 1 Коритяни 15: някъде от 47 нататък се загатва, но много силно впечатление ми прави 1 Коритяни 15:50.
1/ Когато допуснем грешка и не си вземем поука, значи да повтаряме едно и също докато се превърне в навик - пушене, алкохол и всичко към което се пристрастяваме! Грешката наранява тялото, навика наранява душата, защото е вече на подсъзнателно ниво. В следващата инкарнация това ще бъде задължителен урок! Всяко пристрастяване, независимо какво е води до урок в следващия живот! Но ако този проблем се остави нерешен и се повтаря в няколко инкарнации вече не е урок, а кармично задължение - водачите се намесват драстично и ни утежняват живота, тоест слагат лихви!
2/ Да, не знам колко пъти съм го казвал: Смисълът на живота е в спомените. Всеки емоционален спомен оставя следа в душите ни и то като бразда!! Един от начините да променим кармата си са хубавите спомени на другите за нас!
3/ "Земята нито сега, нито когато и да било не се е намирала в преход, тя Земята винаги се е намирала в процес на развитие!!" Сравнете мисленето на няколко поколения преди нас, със сегашното ни мислене и и поведение!
Няма избранници, в развитието всички сме равни!!!!
4/ 1 Коритяни 15:19
-
Много ти се радвам,Пасифлора!Точно това е начина по който се гледа на различното мнение.Радвам се,че не се разгневи,че не се налагаш на всяка цена,че просто излагаш това,в което вярваш,че подхождаш с уважение,че не събираш фен-клуб,който да гали егото. :hi: Чудесно!
Ето моето мнение:Има ли преживявания извън физическото тяло-Има!
Има ли множество превъплъщения-Има!Но частта,с която не съм съгласна е,че тези превъплъщения се осъществяват само и единствено в човешка плът.Ние по същество сме късчета енергия,светлина,които имат всичкото знание на света.На нас не ни е нужно да трупаме още знания-просто няма какво повече да научим.Ето тук се крие смисъла на живота-тук сме да изразим всичко онова,което вече сме,имаме теорията-тук сме за практиката.И това Всичко не може да бъде ограничено само до човешкия живот.
Не съм съгласна с това надграждане,не съм съгласна,че има списък с качества,които трябва да развием,не съм съгласна,че има по-напреднали или по-изостанали в развитието си.
Не съм съгласна,че има краен срок и изпит и присъда и връщане в първи клас.Всеки ще изживее всичко!Има разлика в скоростта ,с която преминаваме по пътя,но това не е състезание.Тук печелят всички.Няма медали,няма порицание.Както Митко каза:"Няма избраници, в развитието всички сме равни!!!!"
Ако в сегашния си живот съм червива от пари,развалена така да се каже(парите разваляли човека,казват :D ),то според разбирането за Карма-в следващия ще трябва да съм бедна-да ми е гадно и да си взема поука от проявената наглост да имам пари сега.Ето с това не съм съгласна.Не гледам на Кармата като наказание за делата ми.Разбирам я като опознаване на двете страни на едно и също нещо.
А какво става,когато изживеем всичко-минали сме през битието и погледа се насочва към небитието-Нирвана.Пламъкът угасва-нищичко не остава.Няма дипломи.Ако кажем,че там се събират Будите-нищичко не сме разбрали!
-
Ако в сегашния си живот съм червива от пари,развалена така да се каже(парите разваляли човека,казват :D ),то според разбирането за Карма-в следващия ще трябва да съм бедна-да ми е гадно и да си взема поука от проявената наглост да имам пари сега.Ето с това не съм съгласна.Не гледам на Кармата като наказание за делата ми.Разбирам я като опознаване на двете страни на едно и също нещо.
А какво става,когато изживеем всичко-минали сме през битието и погледа се насочва към небитието-Нирвана.Пламъкът угасва-нищичко не остава.Няма дипломи.Ако кажем,че там се събират Будите-нищичко не сме разбрали!
Има наказания!!!!!!
Да се възползвам от твоя пример: Като основна проверка за нивото на достигната духовност се дава възможност да се упражнява власт! Ти казваш пари, да, но ако си зададеш въпросите - С какво съм заслужила възможноста да печеля пари? Защо учени и много по-умни от мен са бедни? Аз с какво съм повече от другите? Крайният извод които трябва да се достигне е - Това е проверка
Дава ти се възможност (дар свише) да лекуваш хора! Задаваш си същите въпроси и трябва да стигнеш до извода - Дар се дава даром! Божи дар не се комерсиализира.
И проблема не е във власта, а в това за какво какво и как я използваш!
Наказанието! Сега си богата и използваш власта на парите да мачкаш, и да се фукаш. Демонстрацията на власт е вид фукане!! В следваща инкарнация пак ще бъдеш богата, но болна или грозна, а може и двете! Така ще бъде докато не достигнеш до извода, че истинската власт е служене на зависимите от теб
Бедноста (нещастието) е същият проблем и отговаря на същите въпроси, и отговора е същият: Това е проверка! И ще бъдеш бедна докато не ти писне, и не кажеш стига!
-
Не съм съгласен, че растенето ти се базира на инстинкти, иначе животните щяха да са най-напред, те имат много по-добри усещания.
-
Браво на Alien за статията!
http://www.parallelreality-bg.com/index.php/statii/ezoterika/432-2012-10-17-14-23-35.html
Като я прочетох стигнах до извода, че Висшият ни Аз може да се окаже някой програмираща станция.... :D, а вие толкова сте се вживяли в инкарнациите си.
Митко, прочети я пише и за твоите наставници.... ;)
-
Тоя дето го е писал това доста дълго време не си е пил хапчето :D.
-
Аааа,Митко,какво ме направи-чак тръпки ме побиха,да не се преродя грозна и болна :)
Това с парите е пример за контраст в два последователни живота според общоприетите разбирания за Карма.
Бачкам-имам 5 лева и съм Щастлива!Защо някой е нещастен с 5-те си милиона :unknown:-може би защото смята,че Щастието идва с трупането,но уви....
Защо много хора смятат,че Бог е зъл геймър ,който ни се присмива на лошата игра.Забавлява се като ни праща трудности и препятствия?Моля само не ме питайте кои са тези хора :DЗащо?Защото ги е страх да поемат отговорност за живота си и прехвърлят властта на някой отгоре.Ако ми е добре-от Него е,ако ми е зле-пак е от него-е добре,де-а моята,твоята роля къде е?
Стига оправдания,стига мрънкане-време е да си вземем контролния пакет и да станем отговорни управители на Живота си.Взимам решение-бъркам-не ми е виновен друг.Не съм и аз виновна-няма виновни-това е просто грешно решение.От такива решения мога да си извадя поука за следващия път,но не и да прекарам остатъка от Живота си ,осъждайки се и страхувайки се,че некст тайм ще бъда наказана.
-
И аз не гледам на кармата като на наказание. А като на равновесие. Вътрешен наш /на висшия ни Аз/ стремеж към равновесие. Примерите на Митко са нагледни и добри, точно така е, с тази уговорка, че не става въпрос за наказания. А за търсене на равновесие. За придобиване на всестранна емоционална опитност.
Тезата за "наказването" предполага "правилно-неправилно" и обща за всички предварително дефинирана посока и крайна цел. А според мен обща конкретна посока няма, нито конкретна крайна цел. Има междинни цели и индивидуални посоки на развитие. Ако приемем обратното, ще излезе, че живота е състезание, а той не е това. Живота е индивидуално уникално, самостоятелно пътуване към себе си в материята, а не групов маратон от т.А до т.Б.
:hi:
П.П. Като наказание може да ни изглеждат някои неща на нас, тук, в инкарнацията. Защото сме човеци, уплашени за живота си и забравили цялата картина. Не виждаме целия филм, а само един от кадрите му, затова.
П.П.2 Наказанието предполага подчиненост на нечия чужда воля, а това не е така. Надявам се тука сме всички на едно мнение. Висшият Аз не е някой зъл злодей, мръсник, който се забавлява за твоя сметка...Той, това си ти и "твоят" живот всъщност е Негов живот и той е в пълното си право да си прави със себе си каквото си реши...А, че докато сме тук това ни изглежда като несправедливост и наказание, това е от амнезията ни.
-
Стига оправдания,стига мрънкане-време е да си вземем контролния пакет и да станем отговорни управители на Живота си.Взимам решение-бъркам-не ми е виновен друг.Не съм и аз виновна-няма виновни-това е просто грешно решение.От такива решения мога да си извадя поука за следващия път,но не и да прекарам остатъка от Живота си ,осъждайки се и страхувайки се,че некст тайм ще бъда наказана.
Да, наистина е много просто, поемаш отговорноста за изборите си и си носиш кръста!
Проблемите идват когато твоите избори касаят други хора!
-
Проблемите идват когато твоите избори касаят други хора!
Абсолютно вярно!
-
Че е вярно - вярно е, но какво следва от това? Та ние по повод проблемите сме тука. Искате да бъдете "по-католици от папата" /т.е. по-големи отколкото наистина сте/ ли?! Няма как да стане това. Случва се ТОЧНО това, което отговаря на нуждите на висшия ни Аз. А се случва ЧРЕЗ нас, "човеците", чрез всеки избор който правим ежеминутно.
Ако някой е решил да се "предпази от бъдеща лоша карма"...сбъркал е планетата.
Ако някой мисли, че ВОЛЕВО принуждавайки себе си да постъпва така, че да не предизвиква бъдеща карма, ще я избегне - също се лъже, че ще стане тая. Като не го "нажилят пчелите" през тая инкарнация, ще се натресе на тях в следващата непременно. Каквото има да става - ще стане, ако е натрупан потенциал да стане. Едно е да си "добър" защото знаеш какво следва ако не си, друго е да си "добър", защото така ти идва от вътре, от дълбините на сърцето ти /в които дълбини говори емоционалният опит от провалите ти!!!/.
...
"Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения."
...това е положението.
-
Че е вярно - вярно е, но какво следва от това?
Ами за осъзналите го иде да рече,че трябва по-отговорно с изборите.Нещата не са толкоз прости,колкото Бориславка си мисли.Твоите избори,в повечето пъти касаят други хора.А това вече изисква много по-голяма отговорност.Щото мене..Ако реша и кучета ме яли!Знаеш как ми е дотегнало всичко..Ма този ми избор,дори да платя цена от еони стагнация и деволюция,моя воля си е...Обаче,тва мънечкото където още търси"мама"кво да го правя?От избора ми за живот към момента зависят пряко и косвено още две същества.За това се съобразявам и правя избор да си седя кротко на задните части..Просто пример..
Бе пример,пример...ма се надявам,апетита да дойде с яденето де 8)
"Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения."
...това е положението.
:good:
-
А това вече изисква много по-голяма отговорност.Щото мене.....Обаче,тва мънечкото където още търси"мама"кво да го правя?От избора ми за живот към момента зависят пряко и косвено още две същества...............
Ще отговоря като нашия любим партиен водач .....
Отговорност, отговорност и пак отговорност, това е истината, може "пътя" на всеки да е различен и самостоятелен но е вплетен в пътищата и на други човешки същества ;).
-
. . . .
А ако някой иска да му включа и Библията за това мое твърдение (макар че въобще не е въз основа на нея, а по-скоро интуиция): 1 Коритяни 15: някъде от 47 нататък се загатва, но много силно впечатление ми прави 1 Коритяни 15:50.
Така ги усещам нещата, а пък ако искате си поспорете с мен, нямам нищо против! Всеки има право на мнение! :)
Това какво общо има с първата част на този постинг?
1Cor 15:56-58 (B40)
Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът; (1Cor 15:56)
но благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос. (1Cor 15:57)
Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен. (1Cor 15:58)
-
Коце,защо съм ти трънче-твоя си работа ;)Имам три деца-отговорно подхождам към всяка ситуация-нима казваш,че ти винаги взимаш най-доброто решение за теб и близките?Казваш простички мисли ме спохождат-Живота е прост.Голямо геройство е човека да го усложнява :)Истината е проста-мисленето оплетено и сложно.За това много герои не стигат до нея.Как се нарича човек,който много е чел,но нищо не разбрал;Много говори,а нищо не казва?Напира те да кажеш-Бориславка :lol: :PЖива и здрава!Нарича се дървен философ.Той не наблюдава Живота,той го измисля.Той не го живее-той сънува.Мога да говоря за своя Живот-той е прост!Да плуваш срещу течението е сложно и непосилно трудно.Да се довериш на естествения ход на нещата е леко и просто.И красиво,и изумително!Пояснявам:Когато човек е пред важен избор,той разглежда няколко възможни варианта.Но неговия поглед не е така обширен-гледа от собствената си камбанария.Не може да погледне по-мащабно,по-отвисоко.Разиграва няколко сценария и избира един.А природата предлага неограничен брой варианти-но той не се доверява.Казва-"не мога да оставя това на случайността"Същевременно знае,че няма нищо случайно,но пак не се отпуска.Негова си работа.Който се смята за отличен плувец-нека си плува,аз избрах да сърфирам на гребена на вълната!
-
Ми Бориславке..кво да ти кажа...И 16 деца да имаш.Това не те прави отговорен човек(ако не си действително такъв).Всъщност примери с безотговорни многодетни родители бол!Роми,уискита,аборигени,бушмени...кас'тофони,мас'тофони..гет ъп У!..
Ако смяташ,че съм дървен философ,просто обори това което аз казвам.Така по-ще хване декиш :D
Да се довериш на"естственият ход"на събитията,значи да се оставиш по-течението!Егати отговорността!Ми ако те завлече на кофти място?
Едно е да имаш доверие в себе си и собствените си възможности,преценка и избори,т.е.ти да си кормчията,а съвсем друго просто да разчиташ на"течението".
Човек винаги(без значение на избора,важен или не) гледа само и единствено от собствената си камбанария.Не знам някой да е отишъл на Марс,че да си погледне житейската карта от високо..Въпросът е да направи избор.Не да чака течението квото му донесе..Всъщност..и този вариант може да се нарече избор.Пасивността ни също е избор.Но в такъв случай,получава това което му поднесат.Не това което иска. И не носи отговорност за полученото/слученото..То просто му се е случило/получило..Течението го е донесло..Което си е много по-удобничко де..Да се"довериш"на силите сивше..Така няма да си неудачник,ако нещата тръгнат в грешната посока.."Природата" ще е виновна.Не ти.
Както казах..Избори,избори и пак избори..Де отговорни,де не..Ма избори....
-
Истината е проста-мисленето оплетено и сложно..................
Да плуваш срещу течението е сложно и непосилно трудно.Да се довериш на естествения ход на нещата е леко и просто.И красиво,и изумително!
Същевременно знае,че няма нищо случайно,но пак не се отпуска.Негова си работа.Който се смята за отличен плувец-нека си плува,аз избрах да сърфирам на гребена на вълната!
Борислава,
Всеки човек който е задълбал или поне е привлечен от езотериката и религията, вече не е сърфист, обърнал се е срещу течението и търси извора!!! Друг е въпроса доколко го осъзнава.
-
Митко , :hi:
Виждам,че разбираме "течението" по различен начин.Да го онагледя така:Реката е стартирала пътя си от извор,изминава определен път-отдалечава се от извора.Но колкото и голямо разстояние да измине-тя си е част от извора.Хората са единствените същества,които отдалечавайки се,се приемат за отделна част от цялото.Представи си всяка капка от реката да реши да поеме собствен път.....това правим ние.Не мисля,че ако тръгнеш срещу течението-ще стигнеш до мечтания извор-няма как да стане.Течението е мощно-ти си капка.Аз говоря не за връщане,търсене и откриване на Извора-става дума за СВЪРЗВАНЕ с Извора.Да си едно с Първоизточника-това,което всъщност си.
И Коце,не е необходимо да ходиш до Марс,за да видиш цялата картинка.И до друга галактика да отидеш-пак няма да се види нищо,ако не се промени мисленето на човека.Няма как да се възприеме безграничната реалност с ограниченото мислене.
И още нещо-не се натискам да съм навътре или навън или където и да е в езотериката или религията -опазил ме Извора от това :DВъв всеки от нас дреме по един Мъдрец(било то и зъб :lol:),който чака да се прояви.А когато се прояви-на него не са му нужни учения и водачи.
Ей така,отвътре ми идва да кажа;Обичам ви-защото сме Едно.Не в мен е Бог,не в теб,не отгоре,не отзад-ние всички заедно образуваме Бог.
-
Бориславке, не знам дали си нова във форума или си от спамарите с клонирани никове :mad:, но темата е "Има ли смърт и какво е тя? - раздел "Езотерика", така че ако няма к'во да кажеш по темата отиди и си пиши в някой тинейджърски форум или в 'bg - mama"...
П.П. Кореспонденцията с Митко и спама си я прехвърли, ако обичаш на ЛС.
-
Z-931 Пребиваването ми тук е съвсем добронамерено-ако на някой му се струва по друг начин-това са си неговите разбирания.В този форум има хора,от които може да се научи нещо,има и разбиращи хора,с които ми е комфортно да дискутирам.Ако лично теб те дразнят писанията ми-бъди разумен и не ги чети.Не аз съм причината темата да е поела в различни посоки от първоначално зададената.
Ще поясня какво имам предвид като казвам,че не съм навътре в езотериката-предполагам там си се жегнал/а.Имам предвид,че всичките учения,думи на водачи ,техники и методи е добре да служат за трамплин на човека по пътя му към духовно израстване.Прекаленото стоене в книгите може да спре развитието и човека да си остане обикновен читател.
Не е сериозно да ме съветваш да си прехвърлям кореспонденцията на лични,след като ти не използва тази функция спрямо мен .Постна нещо лично към мен в раздел "Езотерика" тема "Има ли смърт и какво е тя?"Още повече-Митко се обръща публично към мен и аз му отговарям по същия начин.Не виждам нищо лошо в това.Хората се цитират,задават си въпроси,правят уточнения....Ако и в този пост видиш нещо ,което не съм написала-просто ме игнорирай. :hi:
-
Като чета последните мнения ми идват наум две неща. Сетих се за едно филмче навремето "Мравката Z", беше много "куулско", защото такава анимация компютърна не беше правена до тогава. И това да се сетиш да одушевиш ... МРАВКИ! Не хлебарки или гъсеници като в Алиса, а мравчици... явно популацията им е завидна и една древна такава със скромния номер "931" имаме честта да пише тук сред нас :lol:
Другото, което е, че от една страна това с "извора" ми хареса, обяснено от Борислава, но остава въпросът за "смъртта" или краят на една река, поток или каквото и да е. За повечето езотерици като гледам трябва да е някаква турбина или воденично колело със странна спираловидно-безкрайна конструкция, (може и нематериална- а от някакви астрални "скелета" (от "строително скеле", а не мн.ч. на скелет човешки)- по-която си тече енергията ... така ли е?
-
С физическото тяло е ясно какво се случва.Въпроса е:Зареждането с енергия дали е еднократно-както при батериите-има си лимит,изчерпва се и финиш.Или има непрекъсната връзка(осъзната или не)с източника.Тук всеки за себе си може да даде отговор.
Аз вярвам,че източника е неизчерпаем,че имаме непрекъсната връзка с него и по тази причина енергията,душата,светлината и всяко друго название,най-близко до разбиранията ни,не се изхабява напълно.Да-има отслабване на жизнената енергия,но поради своята свързаност с цялото-не може да се изтощи напълно.Напускайки тялото,се слива с Потока и автоматично получава мощно презареждане.
-
Зареждането с енергия дали е еднократно-както при батериите-има си лимит,изчерпва се и финиш.
Аз вярвам,че източника е неизчерпаем,че имаме непрекъсната връзка с него и по тази причина енергията,душата,светлината и всяко друго название,най-близко до разбиранията ни,не се изхабява напълно.Да-има отслабване на жизнената енергия,но поради своята свързаност с цялото-не може да се изтощи напълно.Напускайки тялото,се слива с Потока и автоматично получава мощно презареждане.
Ние не сме енергия, по скоро сме информационни същности! Носителя на информацията изгражда енергиината ни структура. От което следва, че докато сме носители на информация и потребяваме такава ние сме енергиино независими същности! С Абсолюта нямаме директна енергиина връзка, а не е и нужна, имаме косвена информационна такава!
Жизнената енергия се изтощава до пълното и спиране, но тя е доста по - различна от енергията на душата.
-
mitko ,
Може ли малко по-подробно да обясниш за енергийната ни независимост,моля :hi:
-
Здравей mitko
От което следва, че докато сме носители на информация и потребяваме такава ние сме енергиино независими същности!
До някаде е така,но сети за Аватар.Там какво казаха в една сцена-ние ползваме всичката тая енергия но някой ден ще трябва да я върнеме.За мене след тоя момент ставаме енергийно независими.
Borislava
С физическото тяло е ясно какво се случва.Въпроса е:Зареждането с енергия дали е еднократно-както при батериите-има си лимит,изчерпва се и финиш.
Жизнена енергия можем и да си досипваме ,но при правилен начин на живот.
Живи и здрави. :hi:
-
Жизнена енергия можем и да си досипваме ,но при правилен начин на живот.
Borislava , малко разяснения, че той meander е много пестелив в думите - икономичен човек.
Тази енергия, за която питаш си я представи като - потенциал. Ако държиш изпънато едно парче от маркуч напълнено с вода, що годе хоризонтално, водата няма да изтече. В момента в който наклониш маркуча, двата му края вече ще имат различен потенциал и този край на маркуча, който е по-ниско към земятя от него ще изтече водата. Колкото наклона е по-голям, толкова потенциала е по-голям и водата ще изтече по-бързо. Що годе прост пример за това що е потенциал. Ето друг пример - електрическия ток протича по жицата, именно когато има разлика в потенциалите. Когато в единия край на жицата, потенциала е един, а в другия край потенциала е друг - това кара електроните да се движат. Колкото е по-голям потенциала, толкова напрежението е по-голямо.
Представи си това зареждане и досипване на енергия в тялото, като увеличаване на потенциала.
Как изразходваме този потенциал и как може да "досипваме"?
- тежка физическа работа, изразходва потенциала ти
- негативните чувства, емоции (гняв, злоба, завист и т.н.) изразходват потенциала
- всякакви обсебвания, енергиен вампиризъм и т.н., буквално изсмукват потенциала
- травми (физически, психически), постоянно "дърпат" от потенциала, за да възстановят баланса. Ако травмата не се лекува, рано или късно идва болестта поради недостиг на потенциал
- и др.
+ органичната материя ( живата храната) която поемаме, вкарва потенциал
+ определения начин на дишане вкарва потенциал
+ определените движения на тялото също вкарва потенциал
+ положителни чувства, емоции (любов, солидарност, съчувствие и т.н.)
+ енергията на слъцето - първоизточника на потенциала
Не случайно всякакви философски учения, бойни изкуства, йоги, тибетци и т.н., залагат на храната, дишането и движението на тялото, позитивната мисъл и др. като база на която стъпват, за да тръгнат нагоре в развитието си.
В крайна сметка потенциала е динамично явление. Той не е нещо статично, като да налееш една чаша с вода и да я оставиш. Моментното състояние на потенциала е постоянно изразходване и постоянно зареждане (досипване). Ако изразходването е по-голяма величина от зареждането - ясно е какво се случва с тялото при липса на потенциал. Малко ги претупах, ама темата е доста необятна - дори нивото на съзнание което притежава човек е пряко свързано с големината на потенциала, който притежава тялото. Висшите дялове на мозъка се нуждаят от многократно повече енергия, за да са активни и да може да се прояви съзнанието в тях. При липсата на достатъчно енергия, съответно и по-малък потенциал съзнанието е принудено да се ограничи като изява в по-нисшите дялове на мозъка, които са отговорни за условните рефлекси, инстинктите и т.н. Когато видим човек с животинско поведение, воден от нагона, инстинктите, какво означава това? - че няма достатъчно потенциал (енергия), за сработването на по-висшите дялове на мозъка, за да може съзнанието да се прояви в тях. Ако на такъв човек е възможно по хирургичен начин да му се отстранят висшите дялове в мозъка и след това да му затворят черепа успешно - при такъв човек няма да има никаква разлика в поведението - ще си бъде абсолютно същият. :) Отплеснах се малко накрая - но се надявам, че ще има какво да си отбереш и отсееш и да ти послужи. Зареждането не е еднократно както при батериите. :)
Ей така,отвътре ми идва да кажа;Обичам ви-защото сме Едно.Не в мен е Бог,не в теб,не отгоре,не отзад-ние всички заедно образуваме Бог.
Ей, тука уцели десятката. Ако започнеш да назоваваш нещата с по-конкретни думи, по-лесно ще отсяваш същественото от несъщественото. Ако в цитата, замениш думата Бог с думата Съзнанието, мисля че ще отсееш доста от ...плявата, както обича да се изразява Бог :)
-
Здравей Пурку
:D
Не обичам някой да изяснява какво съм писал,та:
Ето друг пример - електрическия ток протича по жицата, именно когато има разлика в потенциалите. Когато в единия край на жицата, потенциала е един, а в другия край потенциала е друг - това кара електроните да се движат. Колкото е по-голям потенциала, толкова напрежението е по-голямо.
Преди година тук стана въпрос за подобно нещо,тогава използвах контакт за пример.Пак ще го използвам:
Когато се напълни жицата с понтециал ток не тече.Ако бръкнеш с едното пръстче в контакта и уцелиш нулата,се ухилваш и си викаш герой съм.И така ухилен буташ пръстче в другата дупка,и понтециала ти обяснява хавата.И ти потенциално схващаш разликата. :blush:
Друго основно нещо "био" енергията и техноенергията, са коренно различни неща.
Живи и здрави. :hi:
-
Така де, в стремежа си да бъда кратък или в бързината не затворих веригата, за да протече тока.
Но малко са тия които ти разбират поучителните притчи. :blush: ...няма да те изяснявам занапред. :hi:
-
Здравейте.
Да се доизкажа за "био" енергията.При нея жената е нулата, а мъжа фазата.Но има още доста,неща,жената трябва да заземена(земна,чиста),а мъжа да има потенциала(знания,инстинкти).После дали са ешове,т.е. дали размера и е сходен.При големи разлики пак зор,И т.н. :writer:
Друго техноенергията в био сферата е чуждица,натрапник и е вредна,както и технологиите. :diablo:
Живи и здрави. :hi:
-
По полечка с тока че с него шега небива ;)!
-
@meander - Свалям шапката :hi:
-
Благодаря много за разясненията :)Естествено аз,като жена,не мога да го напиша по-добре от вас.
Пурку ,ето къде откривам твоята десятка:
"+ енергията на слънцето - първоизточника на потенциала"
Разбира се,че не сме енергийно независими.Слънцето буквално ни залива с информация.Нали не си мислим,че единствената му функция е да ни суши гащите на простора :DЕто я най-голямата конспирация на планетата-накарани сме да вярваме,че Слънцето е враг номер едно!
"ВНИМАНИЕ,ВНИМАНИЕ!!!Опасни магнитни бури!Да са особено предпазливи хората с ниско,високо,средно кръвно;не забравяйте хубаво да се намажете със слънцезащитното кремче,по възможност си стойте в панелката......"
Дали растенията са толкова глупави да се обръщат към слънцето?Ааа ,сетих се-те не гледат би тиви(бъди телевизия)Случайно ли е това,че всички древни религии почитат Слънцето като Бог?Случайно ли зад всяка рисунка на "светец"е изобразено Слънцето?Ровим се в древни писания,за да открием истината.А тя е пред очите ни.Вярваме,че това са митове и легенди-хорицата са били с простичко мислене и от незнанието си са наивнички...Наясно съм,че ще има хора,които да ме посъветват да си изпия хапчетата(за сън)и ще ме завият грижовно,пожелавайки ми Лека нощ!Живи и Здрави да са :hi:,както казва meander Имах реално,нефизическо пътуване до Слънцето и се изумих от чувството,което изпитах-почувствах,че съм У Дома!
-
Имах реално,нефизическо пътуване до Слънцето и се изумих от чувството,което изпитах-почувствах,че съм У Дома!
Дали ще можеш и искаш да разкажеш нещо по-вече в тази тема?
http://forum.xnetbg.net/index.php?topic=6296 (http://forum.xnetbg.net/index.php?topic=6296)
-
Браво на Alien за статията!
http://www.parallelreality-bg.com/index.php/statii/ezoterika/432-2012-10-17-14-23-35.html
Интересна статия!
Като прочетох това:
...Те ме програмират – „УСПОКОЙ СЕ и си ПОЧИНИ“. Идеята е да създадат място, в което е удоволствие да пребиваваш. „БОГ ТЕ ОБИЧА. ТИ СИ ОБИЧАН“, ми се шепти в ухото. След това се чува успокояващо „РАДОСТ и ЛЮБОВ“. „ВИНАГИ МОЖЕШ ДА СЕ ВЪРНЕШ КЪМ СВЕТЛИНАТА. БЪДИ В МИР“.
Веднага се сетих, че дъновисти и подобни.... често използват като мантра-"Мир, Любов и Светлина"
----
А това, което казва Alien съм го преживявал.
"...При други описани случаи нещата обаче не стоят по същия начин и много често съществото по-скоро бива „наставлявано“ и „поучавано“, а неговите бъдещи инкарнации по-скоро са налагани, отколкото да са предмет на свободна воля и лично планиране. „Други същества“ взимат решения относно съдбата на индивида включително и това дали да остане да живее в сегашното си тяло. Не остава незабелязан и факта, че при повечето от точно този тип описания, като неизменна част от „интериора“ се явява засмукващия черен тунел или коридор, който води към „светлината“ носеща радост и „безкрайна любов“, което от друга страна активира и много религиозни асоциации при различните индивиди. Важно е да се отбележи отново в контекста на материала и наблюдаването на „същества от светлина“, че голям брой от респондентите често срещат такива и точно по отношение на тях имат най-голяма трудност да определят какво точно представляват и много често ги интерпретират на базата на „социалното си програмиране“. В голяма част от случаите именно тези същества играят някакъв вид регулационна роля, с която „обърканите новодошли“ се съобразяват..."
Този мой случай, според "социалното ми програмиране", бях пуснал в религиозния раздел... :)
-
Често съм се питала,каква точно е конспирацията с тунела от светлина?Що всички се опитват баш там да ни упътят? ::)
-
Не тръгнеш ли в тунела, никога няма да повярваш, че го има. ;)
Аз бях в него, когато получих електомагнитно изпържване... :(
И накрая "...След това й дава директно нареждане да се върне обратно, защото „не е изпълнила предназначението си“..."
:D
-
Често съм се питала,каква точно е конспирацията с тунела от светлина?Що всички се опитват баш там да ни упътят? ::)
Според мен тук няма конспирация. Това ти е пътя към себе си, ако откажеш - проблема си е твой. В ниския астрал винаги ще се намерят същества, които да искат да останеш с тях по-дълго. :( /вместо да влезеш в тунела/...По-скоро конспирацията е да не влезеш в тунела /към себе си/.
-
А тунелът широк ли е? Питам защото имам лека клаустрофобия. :D
-
Не тръгнеш ли в тунела, никога няма да повярваш, че го има. ;)
Аз бях в него, когато получих електомагнитно изпържване... :(
И накрая :D
Поздрави за Гален, че върна темата на място!.... :yes:
Искаше ми се и Митко да има адекватно отношение, относно темата, но уви "преживяванията " му в тунела се свеждат само до поучавания и наставления на Бориславка и новодошлите във форума, което неминуемо доказва некомпетентноста му по отношение на инкарнациите !....
-
Здравей mitkoДо някаде е така,но сети за Аватар.Там какво казаха в една сцена-ние ползваме всичката тая енергия но някой ден ще трябва да я върнеме.За мене след тоя момент ставаме енергийно независими.
Ти се шегуваш, за да "върнем" тази енергия значи да се разпадне монадата ни тоест да престанем да бъдем индивидуалност, същото е както връщаме материалното тяло на земятя! Не е възможно!!!
Искаше ми се и Митко да има адекватно отношение, относно темата, но уви "преживяванията " му в тунела се свеждат само до поучавания и наставления на Бориславка и новодошлите във форума, което неминуемо доказва некомпетентноста му по отношение на инкарнациите !....
Никъде не съм претендирал за компетентност! Признавам си, че и не съм чел твоите постове и не мога да съдя за компетентноста ти, но щом ме смяташ за незаслужаващ доверие то това си е твой проблем, и ще ти кажа че и други смятат така, но това какво ме засяга мен, толкова мога толкова знам и това споделям! Стремя се да споделям личен опит!
Много се радвам, че се появиха по-можещи и по-знаещи сега мога да си питам на воля, удоволствието е мое!
А тунелът широк ли е? Питам защото имам лека клаустрофобия. :D
За теб ще бъде толкова широк, че няма да виждаш стените му.
-
Никъде не съм претендирал за компетентност! Признавам си, че и не съм чел твоите постове и не мога да съдя за компетентноста ти, но щом ме смяташ за незаслужаващ доверие то това си е твой проблем, и ще ти кажа че и други смятат така, но това какво ме засяга мен, толкова мога толкова знам и това споделям! Стремя се да споделям личен опит!
Много се радвам, че се появиха по-можещи и по-знаещи сега мога да си питам на воля, удоволствието е мое! За теб ще бъде толкова широк, че няма да виждаш стените му.
Митко аз затова и те уважавам. За нищо не претендираш. И не се налагаш. Отговоряш си искрено на въпросите. Не теглиш големи локуми, в прав и разбираем текст си говориш. И най-важното е, че не се притесняваш да споделиш опита си и мнението си. Има хора не смеят за да не ги обяват за луди. А според мен ти си си нормален човек.
...
Благодаря, че ме успокои за тунела. :D
А още един въпрос Митко. Длъжни ли сме да вървим по тунела? Някой насилва ли ни?Или сме в правото да не вървим по-него и да свием встрани. Че нали имаме свободна воля. В някой книги се казва, че нещо те теглило.
-
Тва видео някой го беше пуснал преди..В него е онагледен много добре тоя тунел..Ужким.. :writer:
-
А гледах го това и за много неща не съм съгласна. А и незнам как може да се онагледи тунел освен буквално да го снимат с видеокамера. А тука май си спомням, че използваха сцена от "Дух" с Деми Мур.
-
Онагледен е образно казано.Чрез компютърна графика.И го наричат асансьор.
Иначе да.Има много неточни неща във видеото.
-
Тунела го има. Но защо мислят някои, че това е свързано с прераждането. Вярно ли е или не, че и във Ведите няма и дума за прераждане. Ни от Изток, ни от Запад, тогава, откъде се черпи това за прераждането?
-
Аз си мисля и за вероятността да бъдеш" засмукван от самият себе си". И това"пътуване"В тунела да е всъщност обратното "придвижване по сребърната ни нишка".
-
Аз си мисля и за вероятността да бъдеш" засмукван от самият себе си". И това"пътуване"В тунела да е всъщност обратното "придвижване по сребърната ни нишка".
И сребърната нишка я има, според мен. Не си засмукан от себе си, отваря ти се пътя към бог, или междинната станция поне.
-
А още един въпрос Митко. Длъжни ли сме да вървим по тунела? Някой насилва ли ни?Или сме в правото да не вървим по-него и да свием встрани. Че нали имаме свободна воля. В някой книги се казва, че нещо те теглило.
Нищо не ни тегли, светлината ни носи. Когато се возиш в асансьор можеш ли да кривнеш. На този асансьор за разлика от познатите ни друг натиска обаче копчето.
Има два вида тунели. За този който говорим е експресен не се спира никъде, от Земята до менталното ниво директно, и после обратно. Пътувалите по този маршрут винаги имат билет и за връщане.
Върналите се оттам винаги имат променено съзнание (като след ремонт) виждат и възприемат познатия свят по по различен начин и съответно реагират различно, затова са и странни меко казано!
-
Митко е прав за билета за връщане :hi:Митко е прав за различното възприемане на реалността.Само да допълня-усещането,че нещо те дърпа,не по волята ти,идва от дозата страх от неизвестното.Ключът е в отпускането,във вярата,а вярата идва едва когато си отхвърлил всички съмнения.Накрая остава да се усъмниш и във самото съмнение-тогава то умира и остава чистата вяра.Вярата е харакири на съмнението!А "тунела"е невъобразимо широк(за тези,които имат клаустрофобия ;) )Но-никой не може да съветва отстрани-"Хайде минавай спокойно"Човек сам разбира кога е готов.
-
Митко какво имаш предвид под експресен тунел? Хората, които са преживели клинична смърт и са се върнали ли? Защото има пък и такива, които са преживели такава смърт и казват, че нищо не са видели.
Ключът е в отпускането,във вярата,а вярата идва едва когато си отхвърлил всички съмнения.Накрая остава да се усъмниш и във самото съмнение-тогава то умира и остава чистата вяра.
Борислава - вярата в какво? Защото не всеки има вяра.
-
Не спира никъде.Води те право към самият теб.
-
Забравихте да кажете че 40 дена се чака да "слезе" "асансьора" :D.
П.С.Малко Спилбърг ви е идеята за "тунелчето" ама щом сте казали ......... :D.
-
Забравихте да кажете че 40 дена се чака да "слезе" "асансьора" :D.
П.С.Малко Спилбърг ви е идеята за "тунелчето" ама щом сте казали ......... :D.
Говориш за другия "асансьор" той е еднопосочен!
-
Kalan ,Вярата във всичко,което не можеш да възприемеш само с петте си сетива.Вярата в твоята същност,вярата в себе си.Казваш-не всеки има вяра-ами нали и аз това ти казвам.Ако искаш да имаш вяра-започни да се съмняваш.Това е пътя към вярата!Ако приемаш нещата,както ти ги разказват и им повярваш-това е сляпа вяра.Тя няма да те отведе никъде.
-
Забравихте да кажете че 40 дена се чака да "слезе" "асансьора" :D.
Доколкото аз си го представям..."асансьора" си е там, но ние не сме в състояние да го видим...И като казваш 40 дни...така е, а може при някои да са и повече...
-
Ми за тва...Най-добре у крематориума,че да не се чака много за асансьор..
-
"Преди 12 389 г. бях в открития космос като свободно същество в близост до Земята. Гледайки към нея не успях да забележа как една много голяма, черна станция за имплантиране с форма на сфера се приближава към мен, защото вниманието ми беше насочено върху планетата. Невидим електронен притеглящ лъч ме захвана и започна да ме придърпва към една кръгла вдлъбната структура в станцията. Огромната сила на този лъч ме порази и ме накара да се почувствам ужасно. Въпреки способностите ми като свободно същество, не можах да се освободя. Бях вкаран във входа, който всъщност беше тунел в центъра на вдлъбнатата повърхност. След това бях засилен надолу по този дълъг извит тунел към СВЕТЛИНАТА накрая на тунела. Изразът с който бих описал тази имплантационна станция е „всмуквач на души“."
"Сега вече се озовах в много голяма стая с БЯЛА СВЕТЛИНА. Разходих се безцелно в нея, а около мен имаше други човешки тела обвити в тази гъста подобна на мъгла СВЕТЛИНА. Чрез телепатична хипноза чух много успокояващ хипнотичен глас, който шептеше в главата ми: „Спи. Не се тревожи. Ние ще се погрижим за теб. Не си спомняй. Ти нямаш минало. Няма нужда да си спомняш миналото си. Бъди тук сега. Никакви мисли повече за миналото. Забрави миналото. Премини напред към един нов живот. Ще започнеш нов живот в СВЕТЛИНАТА."
http://www.parallelreality-bg.com/index.php/statii/ezoterika/432-2012-10-17-14-23-35.html
ЧУдя се ..Как е възможна такава манипулация?Само и единствено ако ни накарат да вярваме,че това Е,което Е..Че това Е което ни очаква..Белият тунел.. ??? ???..
-
Доколкото аз си го представям..."асансьора" си е там, но ние не сме в състояние да го видим...И като казваш 40 дни...така е, а може при някои да са и повече...
Така е, толкова силно сме привързани към близките към земното че изобщо не ни се мърда оттук.
( иглата написа, мога да остана тук много дълго, колкото аз пожелая )
-
И като казваш 40 дни... така е, а може при някои да са и повече...
40 дни е максимума. Ако си по-напреднал духовно - се прибираш "у дома" за по-бързо. Стига обаче да не попаднеш в имплатационните станции.
Ако останеш без тяло на Земята за по-дълъг период от 40 дни след смъртта - значи си бродеща душа/дух.
-
Kalan ,Вярата във всичко,което не можеш да възприемеш само с петте си сетива.Вярата в твоята същност,вярата в себе си.Казваш-не всеки има вяра-ами нали и аз това ти казвам.Ако искаш да имаш вяра-започни да се съмняваш.Това е пътя към вярата!Ако приемаш нещата,както ти ги разказват и им повярваш-това е сляпа вяра.Тя няма да те отведе никъде.
Съмнението е хубаво по-принцип. А да вярва човек напълно на всичко което чете е глупаво. Аз на най-близките си пълно доверие не мога да имам. Спомням си преди няколко години две приятелки, които доста разбираха по тези въпроси за прераждането. Имаха и спомени от предишни животи. Но забавното беше как не веднъж за някой неща се джафкаха. За съжаление не помня противоречието за какво беше. Но едната им причина за караниците беше точно за това съдят ли ни горе или не. Тъй че, пълната истина ще я разбера като гушна букета. :D
Ми за тва...Най-добре у крематориума,че да не се чака много за асансьор..
Константин, какво искаш да кажеш за кремацията. Че е препоръчително или не. Според мен разлика си няма.
ЧУдя се ..Как е възможна такава манипулация?Само и единствено ако ни накарат да вярваме,че това Е,което Е..Че това Е което ни очаква..Белият тунел.. ??? ???..
А според теб какви са ни възможностите?
Иначе статията е доста интересна, но най-вероятно да е просто разказ. Трябва ли да вярвам напълно на този разказ? Истиността на разказа няма как да я провериме.
-
И още от статията на Паралелна Реалност
"Да, отвеждат ме до стаята с Бяла СВЕТЛИНА с всички тези тела около мен. Това е преди 3219 години. Те ме програмират – „УСПОКОЙ СЕ и си ПОЧИНИ“. Идеята е да създадат място, в което е удоволствие да пребиваваш. „БОГ ТЕ ОБИЧА. ТИ СИ ОБИЧАН“, ми се шепти в ухото. След това се чува успокояващо „РАДОСТ и ЛЮБОВ“. „ВИНАГИ МОЖЕШ ДА СЕ ВЪРНЕШ КЪМ СВЕТЛИНАТА. БЪДИ В МИР“.
Не Калан.Разбира се,че не трябва.Аз никога не съм казвала,че нещо трябва.И точно поради тази причина интуитивно отхвърлям"белият тунел" като единствена опция водеща у дома..Просто щото усещам"трябването"и натиска при прокарването на тая идея.Как па един лошо не казА за тоя тунел.Как па само той води към"любовта"и"хармонията"на"домашният уют"?Питам си само..
Как да няма разлика при кремирането?Изгорят ли тялото,абсолютно всякаква връзка между тленно и нетленно се прекъсва и духа мигновено е"свободен".Няма нужда да чака,по естествен път да се разпадат тези връзки.Не случайно древните са кремирали мъртвите.
п.п.От там и логиката да не се даряват органи.
-
За оставането ни в астрала съм на мнението на Олд4.
Не знам нищо за "имплантационни станции". И не мисля, че оставането ни в астрала има общо с вече мъртвото ни тяло. По-скоро има общо с това доколко ние сме привързани психологически към него и към близките си и към земния си живот с всичките му страсти и т.н.
За бродещите души съм съгласна. Но и те рано или късно си спомнят и стават способни да възприемат ясно ситуацията и...се прибират у дома. За тях има помощ: ненатрапчива и търпелива, заради свободната воля. Понякога знам, че ни използват за тази цел и нас, живите.
-
Не знам нищо за "имплантационни станции".
Той и Монолит нищо не знае, ама нали наскоро е прочел статията в сайта Паралелна реалност, затова се стреми да бъде в крак с модата.
Преди бяха Висши Азове, след това монарх програмирания, сега имплантационни станции.
-
Не смятам, че трябва и някой ден ще знаем цялата истина за това което ни очаква след смъртта.
-
Константин,
Тунелите (пътищата) са два!
Пътя в светлината се използва само за предотвратяване на преждевременна смърт, като казвам ненавременна смърт имам предвит, че е такава по преценка на духовните ни наставници. Ако си чела за преживявания близки до смъртта, не може да не ти е направило впечатление, че никой не съобщава да е бързал да се върне, всички са върнати почти насила. Пътуването в двете посоки трае минути и никой не иска съгласието ти!
Когато аз се озовах оттатък, просто минах през една врата и тръгнах вървях си нормално, връщането обаче бе светкавично. На въпроса ми - Защо, на какво се дължи разликата? Отговора бе - Не ни притиска времето и това не е тунела за спешни случаи! Тунелът за който пиша води до астрала като първа спирка на "асансьора".
Олд в астрала можеш да останеш колкото си искаш!!!
Така, че не се страхувай от този тунел,
-
mitko - значи ти харесват съществата от "любофф и светлина", които ти казват какво да правиш? Какво друго се сещаш от "там горе"? Каква беше обстановката и съществата? Колко "стаи" имаше "рая" на съществата? Опиши по-подробно различните "тунели" и "етажи", до които води "асансьора". Какво представлява самият "асансьор"?
epsiloni - хората от Паралелна Реалност се стремят да ви ограмотят. Вие обаче упорито отхвърляте предложеното знание, защото не ви е комфортно да поемате лична отговорност за живота ви и повтаряте разни приказки от времето на баба си. Тук не става въпрос за мода, а за факти, които чак сега излизат наяве.
-
mitko - значи ти харесват съществата от "любофф и светлина", които ти казват какво да правиш? Какво друго се сещаш от "там горе"? Каква беше обстановката и съществата? Колко "стаи" имаше "рая" на съществата? Опиши по-подробно различните тунели и нива.
epsiloni - хората от Паралелна Реалност се стремят да ви ограмотят. Вие обаче упорито отхвърляте предложеното знание, защото не ви е комфортно да поемате лична отговорност за живота ви и повтаряте разни приказки от времето на баба си. Тук не става въпрос за мода, а за факти, които чак сега излизат наяве.
Monolith
Ще те попитам, Ти лично в какво вярваш повече?? В това което знаеш от собствен опит, или на прочетеното в книгите, съответно на казаното от друг?
-
Имам следното преживяване. Изпитах дълбочинно желание да не съществувам, бях на 18 години. Нужно е да отбележа, че всичко започна с натрапчиво чувство за вина, достигащо до мен като последица от събития и мисли, които допуснах да ми въздействат, докато се случи това, което последва. Може би това, което ще напиша има връзка с "програмирането". Усетих се като натровена, и то с мое допускане, усещах как потъвам, легнах на дивана, а всъщото време молех някой да ме задържи, чувах гласа си как говори, ала не мислех съзнателно какво казвам. Не знам как точно тогава нямаше никой около мен, а знаех, че ако в този момент има някой и той заговори ясно и силно ще успее да ми помогне и да спре въздействието под което бях. В този момент си спомням, че се чух как си припявам някаква песен на английски, после заговорих на английски, дори не знаех защо. През цялото време се опитвах да се задържа в съзнание, ала бе почти невъзможно. Знаех, че докато чувам гласа си "самоубийственото състояние" няма да ме погълне. Чух се да казвам - "Не ги оставяйте да ми причинят това", дори не знам за какво говорех и то на английски, нито на кого говоря, не схванах съзнателно всичко, което казвах, сякаш на моменти изчезвах, потъвах, бе като спомен от предишно преживяване, а дивана на който бях легнала в хола, напомняше на някакво друго подобно място, което не исках да си припомням и все пак у мен имаше една част, по-силна от нежеланието за спомен, която държеше съзнанието ми живо. Накрая сякаш потънах... озовах се в място подобно на тъмен космос, бях напълно затворена в тъмна сфера, видях се отвън и едновременно се усетих вътре, пълен мрак, а у мен присъстваше само натрапчивото последно чувство от последен миг, който продължаваше вечно, имаше и други сякаш "затворени в тъмни сфери души, които преживяваха като непрекъснат "вечен" момент "последното си чувство" сякаш последния си ужас или избор за такъв, това бе по-страшно от съд, знаех в този момент, че това е реално съд, изпадаш в последния избор, не знам до кога... След това дойдох на себе си макар и трудно. Съзнавах, че не искам да ми се случи отново. Най-страшна е безсъзнателността. Идните дни едва заспивах, имах усещането, че затворя ли очи ще се върна в затвора на тъмната сфера, това място бе като неприсъстващо, сякаш потънало в странна забрава..., от тогава знам че не бих дала и една част от себе си, за да захраня подобно отсъствие. Затова и държа толкова много на неутралността, всяко друго има две лица, които могат и да се изменят, според случая.
-
За бродещите души съм съгласна. Но и те рано или късно си спомнят и стават способни да възприемат ясно ситуацията и...се прибират у дома
Те не осъзнават и неискат да осъзнаят че вече са мъртви, другите ги задържа обичта привързаноста към близките.Има такива които веднага се инкарнират за да да бъдат с любимите хора..........
П.С.Как да го напиша за да е по точно, има смърт на личноста но не и на духа ( за да не ми прави забележка Митко .. Дух + Тяло = Душа ).
-
epsiloni - хората от Паралелна Реалност се стремят да ви ограмотят. Вие обаче упорито отхвърляте предложеното знание, защото не ви е комфортно да поемате лична отговорност за живота ви и повтаряте разни приказки от времето на баба си. Тук не става въпрос за мода, а за факти, които чак сега излизат наяве.
ти си бил ебаси и гения бе, от пост с 2 изречения ми направи психологически профил без изобщо да си имаш на идея с кой си говориш :o
-
Mitko - отговори първо на моите въпроси, ако обичаш. Напълно искрено се интересувам от знанията ти по въпроса.
Честит имен ден, между другото. :) Много здраве, щастие, дълголетие и успешно предаване на знанията на следващите поколения.
Ще ми бъде интересно, ако напишеш своя монография, описваща опита и разбиранията ти относно езотериката и живота.
ти си бил ебаси и гения бе, от пост с 2 изречения ми направи психологически профил без изобщо да си имаш на идея с кой си говориш
epsiloni - говоря с човек (теб), който съзнателно се представя с визия и действия като трол. Освен това се включваш в мои разговори без изобщо да съм те споменавал. А от постовете ти личи, че нямаш елементарна граматическа култура, щом започваш изреченията с малка буква, не слагаш препинателни знаци и т.н.
-
Те не осъзнават и неискат да осъзнаят че вече са мъртви, другите ги задържа обичта привързаноста към близките.Има такива които веднага се инкарнират за да да бъдат с любимите хора..........
Това казвам и аз. Не спорим. :flag_of_truce:
Едни от най-нагледните илюстрации на това състояние са пресъздадени във филмите: "Шесто чувство"/с Брус Уилис/, "Призрак" /с Патрик Суейзи/ и "Шепот от отвъдното"/с Дженифър Лав Хюит/. За същото разказва медиума Силвия Браун в книгата "Живот от другата страна" /има я в спиралата/и Майкъл Нютън в неговите книги.
Del, къде мислиш, че си била? Прочети, ако искаш главата "Лявата врата" от книгата на Силвия Браун "Живот от другата страна" и виж дали ти е познато?
П.П. Честит имен ден на Митко и на всички останали именници и от мен! :drinks:
-
Това казвам и аз. Не спорим. :flag_of_truce:
:hi: Няма спор, просто постнах това което си написала защото съм съгласен с него и доуточних моето мнение.
-
mitko - значи ти харесват съществата от "любофф и светлина", които ти казват какво да правиш? Какво друго се сещаш от "там горе"? Каква беше обстановката и съществата? Колко "стаи" имаше "рая" на съществата? Опиши по-подробно различните "тунели" и "етажи", до които води "асансьора". Какво представлява самият "асансьор"?
Няма да прерасказвам и да цитирам книги, филми или нещо друго.
Бях четвърти курс на техникума! Според мен по много важна причина ми падна пердето и се отказах от живота си! След като свърших работата по въпроса, след около половин час започна едно пропадане в тъмното. Тъмнина и пълзящ от краката нагоре студ, много запомняща се картина. По едно време видях в далечината мъждукаща светлина, тръгнах към нея, колкото по се приближавах, толкова светлината ставаше по-силна и ярка. Пред мен светлината сякаш започна да се уплътнява и да добива очертанията на жена - висока, стройна, облечена в дълга бяла рокля, симпатична с кестеняви дълги коси и запомнящи се очи. Какви очи!
- Къде съм? - попитах
- На път за вкъщи! - отвърна
- Не искам да се прибирам
- Не зависи от теб - усмихна се и изчезна както се бе появила
Почуствах, че се намирам в нещо тясно и някъде дълече се чуваше женски глас - Събуди се, докторе събуди се! Няколко дни съм бил в кома, но за това време нямам никакви спомени.
Другото което знам за горе е от от раскази на водачите ми и астралното излизане от тялото, а и от някои регресии медитивни и хипнотични!
За мен няма асансьор просто отварям вратата и съм оттатък, но само до астрала!
-
Здравей mitko
Другото което знам за горе е от от раскази на водачите ми и астралното излизане от тялото, а и от някои регресии медитивни и хипнотични!
За мен няма асансьор просто отварям вратата и съм оттатък, но само до астрала!
Моето мнение ако те инересува ,е че си си създал грешно впечатление за нещата.Жените могат да ни връщат,не го подценявай.А тия практики ти вредят. :blush:
Живи и здрави. :hi:
-
Здравей mitkoМоето мнение ако те инересува ,е че си си създал грешно впечатление за нещата.Жените могат да ни връщат,не го подценявай.А тия практики ти вредят. :blush:
Живи и здрави. :hi:
Да знанието е изключително вредно! Колкото повече знаеш толкова по - сложен става живота ти! Колко по-лесно е било когато праотците ни са си скачали по клоните - Рай!
-
Митко - иискаме ооще иискаме ооще! :) Разкажи още неща за "оттатък". :writer:
Аз самият черпя знания от книги, филми, лекции и т.н., защото ме е страх астралните мацки да не ме набарат. :P
Все още не съм имал преживявания извън тялото. Имал съм обаче 1-2 пъти срещи с демонични същества и беше мега отвратително.
Ще е полезно да дадеш и някакъв метод за защита.
-
Здравей Митко
:D
Да знанието е изключително вредно! Колкото повече знаеш толкова по - сложен става живота ти! Колко по-лесно е било когато праотците ни са си скачали по клоните - Рай!
Ши ма извиниш,ма твойте ако са скачали по клоните,мойте са вървяли пеш. :blush:
Живи и здрави. :hi:
-
[защото ме е страх астралните мацки да не ме набарат. :P
Абре момче кой бяга от убавото а? Да знаиш колко е готин астралния секс. :lol: Ще се рече човек, че си девствен. :D
Друг път не се двоуми, а в астралното легло бърже ти скочи. :blum1:
Иначе разкажи ни за срещите си с демоничните създания. Ако не тук то в темата "феноменът с теб" или там както беше. :)
-
Del, къде мислиш, че си била? Прочети, ако искаш главата "Лявата врата" от книгата на Силвия Браун "Живот от другата страна" и виж дали ти е познато?
Благодаря ти, m2f! :hi: Сега свалям книгата и ще прочета.
-
m2f, прочетох. Напълно правдоподобно е описано. Именно това е мястото. Ала чувството за душите там е, че "вечно" преживяват последния момент на техния избор, в моя случай бе "самоубииствените мисли", които ме доведоха до там, бе странно преживяване, с оглед на факта че не съм и мислила за подобен акт, знам обаче, че чувството на вина може да е пагубно и да унищожи човек по-лесно от всичко. Сега може би ще се опитам да си припомня по-ясно какво ме е довело до толкова дълбоко изживяване, с толкова опасни последствия. В книгата пише интересни неща и те съответстват на чувството ми за това място, там имаше само тъмнина и душите бяха обвити в тъмнина без движение, сякаш пълен покой и тишина безкрай. Пише за същества с качулки, и това съм виждала ала при други обстоятелства.
Ето един цитат, за което мога да кажа е иистина:" Няма опасност някой дух да мине през погрешната врата случайно и да стигне там, където не му е мястото. "
"Зад лявата врата има бездна от тъмнина, безбожие, празнота, нерадост и всеобгръщащо нищо. Единствените постоянни обитатели на тази бездна са същества без лица, облечени в наметала с качулки, които са дали архетипа на фигурата на смъртта, носеща коса и други образи на безнадеждността, изоб¬разявани в изкуството и литературата. Тези същества не действат като тъмни духовни водачи или; отмъстителни ангели. Те функционират по-скоро като съвет, наблюдаващ пътеките на душите, които за кратко се появяват в тяхното присъствие. Време-то на душата в бездната зад лявата врата е много кратко, защото за разлика от онези духове от друга-та страна, които могат да избират кога и дали да се върнат на земята за друго прераждане, духовете на лявата врата при смъртта си пътуват директно от телата си към тъмнината, която са избрали, и от¬там направо се връщат в утробата. Това, предизвика¬но от самите тях кръгово пътуване, ги оставя толкова тъмни при раждането им, колкото са били и при смъртта си в предишния живот. Да вземем Хитлер като съвършен пример на тъмната страна."
Та тези с качулките аз не ги видях там, само сфери от тъмнина, представляващи душите...
-
Аз самият черпя знания от книги, филми, лекции и т.н., защото ме е страх астралните мацки да не ме набарат. :P
Казах го на шега, Калан. ;)
Абре момче кой бяга от убавото а? Да знаиш колко е готин астралния секс.
Друг път не се двоуми, а в астралното легло бърже ти скочи. :blum1:
Предлагаш ли ми се? :P
Срещите с демоничните същества са много особено лично преживяване. Може и да ги споделя... друг път.
-
Предлагаш ли ми се? :P
:lol: :lol: :lol: Не, не се предлагам. Това си е някакво твое странно тълкуване. Просто се шегувах и аз.
Иначе знам, че и ти се шегуваше.
-
Така е. И двамата се шегувахме. :praising:
-
Пак си мисля,за"асансьора"..И за"сребърната нишка"..И аз усещането да бъдеш"едновременно всмукан и изсмукан"от самият себе си..Мислех си и за видеото с комп.графика изобразяваща събитието смърт(противоречията в клипа са друга тема и вече съм писала за тях)но според мен процесът смърт е доста добре онагледен.И така..Ако си представим сребърната нишка като вортекс(какъвто лично аз наистина смятам,че е)то в единият му край съм Аз даващ началната сила(т.е.регулиращ и "еякулиращ" енергията)в другият му край съм пак аз,но вече..едно мое копие/есенция от/на мен.Прибирането на мен при самият Мен естествено да става по обратният ред.Аз си го представям нещо такова..Ейй..как ми липсват думи..Нещо като мигновено изстрелване на част от самият мен,като тази "част"(инкарнационната личност)по пътя си до физ.тяло оставя след себе си"следа"..Именно тази енергийна нишка,наподобяваща пъпната връв у физ.тяло..Т.е.тя се"образува"по време на" пътуването/инкарнирането" ни в тялото.Веднъж създадена тя остава до края на физ.живот.Когато смъртта настъпи(и връзките между тленно и нетленно се разпаднат)биваме засмукани обратно,"във вътрешността" на сребърната нишка,вортекс,който от своя страна се"свива"подире ни и изчезва.
-
Константин, мнгого ми хареса описанието ти!
Имах навремето преживяване, при което се видях отстрани в стаята си, видях отстрани всичко съвсем както си бе в онзи момент, съзерцавайки три звезди в небето бях привлечена и сякаш се изтеглих към тях. Много ясно помня стаята си, как минах през прозореца, за да изляза навън и се понесох с голяма скорост, "приближавайки" звездите чух гласове, ала скоро чух думи, че съм се отделила прекалено много и трябва да се върна, точно в този момент изпитах това, чувство, че съм "прихваната за тялото с невидима нишка и рязко се изстрелях "назад" в себе си-тялото си.
Чудех се тогава, дали има лимит за това рязко отделяне, т.е разтегля ли се нишката, когато "пътуваме" и за да не се скъса се връщаме...
-
Константинке - защо говориш в мъжки род за себе си? :P
Може пък Висшата ти Аз-ка да е жена. :D
-
Константинке - защо говориш в мъжки род за себе си? :P
Може пък Висшата ти Аз-ка да е жена. :D
Ако искам ще почна и на вие да си говоря.Не е работа на магарето!
-
Ако искам ще почна и на вие да си говоря.Не е работа на магарето!
Въй, магарицата се обади. :D
-
Чудех се тогава, дали има лимит за това рязко отделяне, т.е разтегля ли се нишката, когато "пътуваме" и за да не се скъса се връщаме...
Когато си психически нетодготвен, винаги се появява страх! Инак разгоянието е без значение!
-
Del, радвам се, че потвърждаваш написаното от Силвия Браун. Това като апостроф и намигванe към "нечетящите" и "не гледащите филми" го казвам. ;) ...Може да се учи от всичко!!! Поне аз мога да уча от всичко!!!
Моето "излизане" беше само един път в живота ми /говоря - съзнателно излизане, не докато спя/...И то не беше и точно цяло излизане, а нещо като 1/3 излизане от тялото ми...Беше си ден, бях на гробището, вървях по алеята с мои роднини, бях силно разстроена, защото беше скоро след самоубийството на приятеля ми, вървях по алеята и...изведнъж краката ми омекнаха...И най-странното беше, че започнах да виждам вървящите с мен хора от около 50 см. по-високо...един вид - издължих се с 50 см...Така се стреснах и се уплаших да не умра, че мислено се разкрещях на себе си: "връщай се моментално! моментално се връщай!"...И веднага след това се възстанови нормалната височина /переспектива/ от която виждах света около мен. Това беше през 2000 -та година. Уплахата ми "да не умра" не касаеше изобщо мен, а отношението ми към хората около мен. Защото си спомням какво си помислих в онзи момент: "заради една простотия ще вземеш да оставиш детето си без майка и ще разбиеш живота на близките си"...
Казвам това като контрапункт на казаното от Митко за "психическата неподготвеност". Да, и това го има, но има и друг вид причини да не се занимава човек с астрални излизания. Както веднъж каза Del, "въпрос на решения и избори, които преди това си направил"...
:hi:
-
m2f, подкрепям казаното от теб!
Бях споделила, че се въздържам от четене. Правя го по-скоро, когато търся, както в случая с точно предоставената от теб информация. Вярвам, че всяко нещо се проявява навреме, отново според избора за житейски опит, във връзка със индивидуални задачи, които всеки избира сам.
От това следва, че някой хора слава Богу остават невъвлечени в някой опасни преходи, ала не поради липса на способност за "духовен полет", а защото полето, на което са избрали да работят е не по - маловажно, нужен им е поглед "от към Земята", а по този начин помагат, дори без да знаят на тези, които са избрали коренно различна опитност, понякога опасна не само за тях. За мен това е като да има "ангели" сред хората, не е нужно да са ангели, просто балансират процеса, чрез себе си и настройката си.
Митко имайки силен дух, съвършенно може да си позволи и помогне в духовните нива, това е неговия избор, за целта се изисква да си по-твърд, дори суров някога, да минеш често през крайности, именно заради "страха" от непознатото, да развиеш един вид неутралност, ала не от само се бе си, а осъзнато.
Затова и занапред имайки въпроси ще се радвам да ми помагате с коментарите си.
Колкото и парадоксално да звучи, вашите отговори за мен се припокриват и допълват по естествен начин, а това за мен е ценно.
За себе си знам, че съм избрала опитности, твърде крайни. Понякога съм усещала как сама бягам от избора си и ми е нужна настройка, отлагам момента съвсем съзнателно. Например, относно излизането от тялото ми и "полета" към тритe звезди. Поначало често са ми се явявали, виждах три звезди, след което дадено послание, място и т.н. И до ден днешен обаче не потърсих конкретно някаква информация какви са тези три звезди.
Прочетох вчера темата за програмата "Монарх" в "Паралелна реалност" и доста от нещата ми звучаха познато, макар че за това явно трудно може да се пише смислено, т.е последователно, същия процес го има и при осъзнаване на опитност от "друга реалност", затова защото двете се преплитат е необходимост за човек да е с неутрална позиция, ала това изисква опитност...
m2f, какво е отношението ти към "Програмирането Монарх"?
Мите, какво е твоето отношение към "Програмирането Монарх"?
П.П: Знам че има тема за "качулатите", описани са и в книгата на Силвия Браун качулати същества, имам доста "срещи" с подобни, споделете коментар.
-
Чудесен филм за живота след смъртта - "В какво се превръщат мечтите" (http://www.movies-bg.org/films.php?film_id=1417)
-
Dom, подкрепям с две ръце!!! Филма е едно от най-нагледните описания на астрала! Браво, че се сети за него!
Del, за "монарх..."...Имам такава огромна вътрешна съпротива да чета това, че още не съм го прочела. Аз имам свое виждане за програмите и програмирането въобще...Нещата винаги са прости. Не сложни. А тоя "монарх" е твърде витиевато съчинен, твърде усукано, твърде предвзето...Не резонира с мен. Ще опитам да насиля себе си да го изчета, но не обещавам.
-
Del, за "монарх..."...Имам такава огромна вътрешна съпротива да чета това, че още не съм го прочела. Аз имам свое виждане за програмите и програмирането въобще...Нещата винаги са прости. Не сложни. А тоя "монарх" е твърде витиевато съчинен, твърде усукано, твърде предвзето...Не резонира с мен. Ще опитам да насиля себе си да го изчета, но не обещавам.
Затова и при мен трудно стана четенето. Даже, за да го осъществя го "преглътнах" наведнъж иначе щях да спра. Мислех си, след всички манипулации за която пише, защо не заживеем по-просто. Или поне отвреме навреме да се сещаме, че има "живи" места поне тук в България, да се остави човек сред природата, да се грижи за насъщния по прост начин, всички тези "програми" не биха действали.
Ти, m2f ми отговори на място. Има хора избрали един подход, други друг, затова и ти казах, че аз съм избрала крайни опитности. Радвам се, че има хора разбиращи "заземяването" не в смисъла на материално обезпечение или полза, а като разбиране към простотата на земното пребиваване, без излишество.
-
Малко я разводнихме тая тема..Ама..Смятам,че всичко,дори събитието да бъдеш програмиран,или пък въпросните имплантиращи станции..Отвличане от извънземни..Всичко е избор.Наш избор.
-
Малко я разводнихме тая тема..Ама..Смятам,че всичко,дори събитието да бъдеш програмиран,или пък въпросните имплантиращи станции..Отвличане от извънземни..Всичко е избор.Наш избор.
Око в центъра на спирала? какво трябва да означава това?
-
Мите, какво е твоето отношение към "Програмирането Монарх"?
Всяка една мисъл, всяка една констатация привтесени отвън и приети за собствена употреба, без да са анализирани, и разбрани какво е скритото им послание, и има ли такова е програмиране! Когато казваме този е прав, това е истина, ако не се обосновем защо този е прав, защо това е истина, вече сме се поддали на програмиране. Най-простото самопрограмиране е когато робуваме на авторитети.
Пътя към истинската вяра задължително минава през съмнението.
Една съмняваща и проверяваща личност не подлежи на програмиране!
Една личност с водещ мотив трябва ли (необходимо ли е) не подлежи на програмиране.
Една отговорна за изборите си личност не подлежи на програмиране!!!
-
:nea:
Всички подлежат на програмиране в една или друга степен. Програмата не вижда самата себе си. Програмата може да се види отстрани. Думата "трябва" е най-употребяваната дума за програмиране на човека.
И не забравяйте, че всички сме били опитомявани като малки от авторитети - родители, учители, приятели, социум. Няма напълно чист от програми човек!!!! Уиндоуса веднъж ти е инсталиран и степените ти на свобода са в неговите рамки. Има начин и да "преинсталираш", но малцина го искат, могат и правят. То си е като реинкарнация това преинсталиране.
П.П. но тука вече тотално сме извън темата...
-
П.П. но тука вече тотално сме извън темата...
Ами по темата, аз казвам че смърт има, какво е тя ли, смърт на личноста, на това е.
-
Не мисля,че е баш така Олд.Ако ние/душите,ВА, съставяме Бог,то нашите инкарнации"съставят"директно нас самите.И реално Олд,няма как никога да изчезне,защото е част от личното ти портфолио.И есенцията на живота на Олд,ще бъде приложена и иплантирана в същността на Висшият Аз на същият Олд.
-
Ние не съставяме Бог. Той си е цял и без нас. Ние имаме частичка, дето си прилича с него. Нещо като радио. Можем и да я настройваме, че да сме в по-добър синхрон.
-
:nea:
П.П. но тука вече тотално сме извън темата...
Като че ли някога сте били в темата. Да не би да сте умирали?
:nea:
Думата "трябва" е най-употребяваната дума за програмиране на човека.
И не забравяйте, че всички сме били опитомявани като малки от авторитети - родители, учители, приятели, социум. Няма напълно чист от програми човек!!!! Уиндоуса веднъж ти е инсталиран и степените ти на свобода са в неговите рамки. Има начин и да "преинсталираш", но малцина го искат, могат и правят. То си е като реинкарнация това преинсталиране.
Това сега "трябва" ли да го помним, за да не го забравим?
-
Не мисля,че е баш така Олд.Ако ние/душите
Не мислиш ама си е баш така ;), стига с тия "души" и "азове", моят аз е тук и в 6.52 ти пише отговор ;).
-
Да не би да сте умирали?
Това сега "трябва" ли да го помним, за да не го забравим?
Умирали сме кой знае колко пъти.
Да си ме чул някога на някого да казвам "ти трябва"? Едва ли. Аз тая дума я използвам само в един единствен случай: когато искам да обясня причинно-следствена връзка /технологичното "трябва"/.
Не мислиш ама си е баш така ;), стига с тия "души" и "азове", моят аз е тук и в 6.52 ти пише отговор ;).
Точно Е така: ТИ /Азът ти/ си тук в момента и пишеш...Дори да се мислиш за Олд4, това пак си ТИ. ТИ с амнезия.
:good:
-
Работата е там,че се опитваме да разберем безграничното,а мисленето,с което си служим винаги е ограничено.Съзнанието е безгранично-мисленето е ограничено.Когато казваме,че човек отваря съзнанието си,се има предвид свързване с безграничното.С мислене,с обличане в ограничени думи не се получава.Свързваме се с потока,усещаме и знаем.Не може да бъде обяснено.Може да бъде усетено.Мислим си,че имаме представа за безграничното,но всичко,което всъщност имаме е представата за една по-далечна граница.До където и да стигнем в разбирането си-автоматично там се появява границата.Опитваме да обясним Любовта,а всичко,което знаем е привързване.И погрешно считаме Любовта за по-висока степен на привързване.Опитваме да обясним смъртта с представата ни за Живота.Ние дори не познаваме Живота,но смятаме,че смърт и живот са противоположни.Кой познава Живота,за да твърди,че смъртта е липса на Живот.Искаме да обясним душата,а познаваме само физическото тяло.Познаваме само най-грубото-а искаме да знаем за финото.Кой е разбрал емоционалното до степен да може да го контролира съзнателно,преди то да намери израз във физическото?Астралното кой е овладял така,че да не сънува,а да има съзнателни видения?Това е пътя от грубото към финото,само той води до разбиране за душата.
-
Астралното кой е овладял така,че да не сънува,а да има съзнателни видения?Това е пътя от грубото към финото,само той води до разбиране за душата.
:D
-
Липсва текста
Аз го мога! Интересното е, обаче, че никой не иска да се научи! По-лесно е да се спори на базата на написано, чуто и т.н.
-
За к'во трябва да се учим приживе. Като си идем, така и така ще имаме някой и друг еон да скитаме из астрала.
"Тук и сега" концепцията как би се приложила към астралните разходки и задачите в реалността?
-
За чий "чеп" сте дошли тук за да мислите за "горе"ли, ами да си бяхте стояли там, и темата е за ... съвсем друго ;)!
-
Не съм съгласна, че "духовност" = "астрални разходки"... :nea:
Тука сме всички с различни задачи. Учим различни уроци. Правилното за един е неправилно за друг.
Няма човек без "личен духовен опит"! НЯМА! Живеенето е личен духовен опит /дори онзи житейски опит, който на пръв поглед няма нищо общо с духовността - и това е ДУХОВЕН опит!/
П.П. Все едно някой, който учи химия да се изтупани пред останалите, които учат биология, география или физика, и да им каже: "който не учи химия, не е правилно духовен"! :nea:
-
Ако се прочетат само последните две изречения-следва неразбиране какво казвам.M2F :)казвам,че за да стигнеш до най-финото,трябва да минеш през грубото.Пътят е:физическо тяло-емоционално тяло-астрално тяло-духовно тяло.Ако се прескачат някои,защото да речем са безинтересни някому или не се вижда ползата от разбирането и овладяването им-разбиранията на това,към което се стремим е непълно.Не съм дала знак за равенство между астрални разходки и духовност.
Ако искам да се науча да свиря на пиано-първо изучавам нотите.Да-може да се свири на пиано и без да знаеш ноти,но ще остане един огромен свят от мелодии,които няма да бъде възможно да се изсвирят,поради непознаването и неразчитането на основното.Остава едно ограничение-аз мога само толкова,защото не познавам нотите.
Да-на пръв поглед сме различни,но същността ни е една и съща.Когато се осъзнае,че всички сме свързани,тогава твоят опит става и мой.Когато стане това-думата "личен"спира да присъства при "духовен опит".Тогава става ясно,че онова Висшето преживява духовността чрез нас.Изпитва Живота чрез нас.И в този ред на мисли-Какво е смъртта?Това е да се върнеш при Висшето и да продължаваш да изпитваш Живота чрез всяко едно същество.
-
Ако овладееш физическото тяло, овладяваш ли емоционалното.
Ако овладееш астралното, овладяваш ли физическото тяло?
И ако всички имат и физическо и астрално и емоционално тяло стигат ли до духовното?
Вярно е това, че опитността на физическото тяло е стъпката към духовното тяло. Всяка стъпка към САМОСЪЗНАНИЕ, на всяко от нивата на развитие е съпка към духовното! Няма друг път и той минава през личното осъзнаване на опитностите ПРИ ВСЕКИ, без изключение. Няма кратък или дълъг път. Има само път. Всяко пристрастяване към един от начините, към една от опитностите води не до истина за съзнаваното, а до вкопчване в илюзията на представата. Опита при някой може да изглежда нищожен, според други, може отстрани човека да изглежда бездуховен, ала ако той е съзнателен за всяка своя стъпка по-близо е до духовното, от друг, който чете и знае много или дори се ползва от дар свисше да познава същността, ако последния не премине през Себе си, чрез опита си, на Земята, за да осъзнае всяко случващо се, няма как да стигне до духовното поле. За победата над смъртта е нужно да минеш през вратата на този свят в ПЪЛНО СЪЗНАНИЕ, необременен от мога, знам, представи за нещо и т.н, а това става само чрез самоосъзнаване във всичко, от най-маловажното/защото всяко е значимо/, до най-голямото,,, защото всяко е временно тук на земята...
Едни свидетелстват, според опита си за видяното в духовните полети, и както и да говорят, за други този опит ще привнася незначителна опитност, доколкото говори на "собствен език", защото преминава през определена персоналност, а за това и няма разбиране. "Хванати сме в капана" на имената, а същината остава невидима за очите. Ала ако се опитаме да гледаме с очите на същината, от каквото и ниво да гледаме истината ще е уловима. И пак същината се разбира чрез ОПИТА. Ала опита се отчита, според целенасочеността. Т.е ако човек е склонен да познае себе си и нуждите на душата и тялото, ще си набавя и необходимото, от всяко случване, няма да го преследват безразборни искания, задължавайки го със съмнителна опитност, която често трудно ще усвои, доколкото не сходства с духовните му търсения, заради които е избрал да се облече в тяло. Няма загуба на време и вложен труд, ала ако фиксираме съзнанието си върху "неработещи", т.е чужди на духовното ни естество задачи, опита ще ни убягва, а тялото ни ще се изтощава. Ала ако допуснем сами себе си, действайки цялостно, то "работата" по самоосъзнаването ще идва с лекота, а и ще знаем кога е нужно да послушаме себе си, да кажем"трябва", тогава, когато тялото още не сме го овладели, тогава когато ума се възгордява от познание и 'иска' само, за да отчете значимост, ала цялостта е важна, не едно или друго... баланса на развитие на телата не води до бързо износване. Нужна е десциплина, докато се придобие осъзнатост за цялостта, за да не разпилеем жизнената си енергия, преждевременно, а осъзнатоста така да убегне. за тези, които не са стигнали до това, че с лекота се минава пътя, когато е със сърце. За тези за които не е дошло до тях осъзнатостта, че всяко нещо, което е с любов и сърце се запазва и след като преминат вратата на този свят. Защо? Защото Любовта измества гледната точка от егото към разбирането за същината, понеже който има Любов, има и грижа, към каквото е съотнесена любовта му и защото това е единствения път, при който няма износване на никое от т.н тела... любовта поражда разбиране, разбирането, познание, познанието мъдрост, а мъдрия не нарушава цялостта на нищо, просто ей така, а уважава всяко проявление, както и не влиза в отношения и прояви, които биха предизвикали "смърт", било то бавна или бърза, защото всяко неестествено само по себе си води до смърт, по-страховита от 'телесната', защото телесната, когато е премината с мекота, с разбиране е просто в естеството на нещата, ала тази смърт, която причиняваме, несъзнателно, поради нежелание да разберем сами своите истинни нужди и сами се водим към изхабяване е страшна.
И така, Любовта е най-мекия път, по който стигаме до дома си... Всеки избира с какво да изпълни съзнанието си.
-
Не съм дала знак за равенство между астрални разходки и духовност.
Ти може и да не си, но друг след теб - Е!!! Затова държа на отговора си.
-
Да-на пръв поглед сме различни,но същността ни е една и съща.Когато се осъзнае,че всички сме свързани,тогава твоят опит става и мой.Когато стане това-думата "личен"спира да присъства при "духовен опит".
Да, овладях физическото си тяло, до степен която да ми носи удоволствие и какво от това?
Да, овладях емоциите си и какво от това?
Да, овладях астралнато тяло в малка степен - когато поискам мога да го изкарам навън и какво от това?
Да, овладях възможноста да имам контакт с духовните си водачи, и какво от това?
45 години труд за да стигна емпирично до извода на Борислава само без кавичките! Когато се осъзнае, че всички сме свързани, тогава твоят опит става и мой. Когато стане това - думата личен спира да присъства при духовен опит.
Тогава разбираш, че можеш да искаш, но само от себе си, за да дадеш на другите!
Тогава разбираш, че можеш да използваш понятието трябва, но насочено към себе си!
Писал съм, че ние имаме едновременно два вида Его - насочено навън и насочено навътре. Постигнали сме духовен напредък, ако овладеем Егото насочено навън и тогава мирогледа ни се променя из основи.
Изучавал съм библията и съм я тълкулал според възможностите си, но от цялата библия съм си взел само два пасажа: "Отнасяй се с хората така, както искаш да се отнасят и те към теб!" и Когато имаш притеснения влез във вътрешната си стаичка и като затвориш вратата разкажи на Отца си за тях! Не искай! защото Отец ти знае от що се нуждаш преди да Му поискаш. Той дава това което ти е нужно, а не това което желаеш.
От будизъма - Истинският път е средният път!
От корана - Бог е единен!
Ако овладееш физическото тяло, овладяваш ли емоционалното.
Ако овладееш астралното, овладяваш ли физическото тяло?
И ако всички имат и физическо и астрално и емоционално тяло стигат ли до духовното?
Не, не става така, всяко овладяване си е само за себе си, и последователноста не е задължителна! За да достигнеш пълнота на разбиранията е нужно да овладееш всичките пооттделно.
-
От будизъма - Истинският път е средният път!
Че има ли такова животно? :D
Постигнали сме духовен напредък, ако овладеем Егото насочено навън и тогава мирогледа ни се променя из основи.
И какво от това ?
Това за какъв период от време става ....5 - 10 - 20 мин .
-
Митко :hi:,не познавам Живота ти,но смятам,че при теб Любовта е липсващото звено.Когато я има-изчезват въпросите "и какво от това?"
Подготовката ,себепознанието са важни-защо?Защото ако на неподготвен човек му се стовари цялата Благодат на света-това ще го смаже.Ако той не е в състояние да се разтвори в божественото-божественото ще го размаже с пълната си сила.Получава се обратен ефект.
-
Митко, не познавам Живота ти,но смятам,че при теб Любовта е липсващото звено.Когато я има-изчезват въпросите "и какво от това?"
Един въпрос - Как се изразява любовта на практика в реалният живот ???
-
Помисли върху това-Любовта не извира от човека,тя протича през него. :hi:Имайте прекрасен ден!
-
Помисли бе Мите ... помисли за тая пуста "любов" :D, като гледам аватара не е много от любвиобилните :D.
П.С.Изшплентихте темата в 20 глуха, освен ако иската да кажете че смъртта е любов :D.
-
Сичко е любов бе Олд..И глада,и боя и *бането на гол дирник..Сичко..И ей на..Ся декември кат останем без ток,тия дето любовта протича през тях,ще светнат кат крушки,а ахмаците кат нас ще си стоят на тъмно :P
-
Помисли бе Мите ... помисли за тая пуста "любов" :D, като гледам аватара не е много от любвиобилните :D.
П.С.Изшплентихте темата в 20 глуха, освен ако иската да кажете че смъртта е любов :D.
Любовта е смърт на страха :blum1:
-
Любовта е смърт на страха :blum1:
Айде стига бе ама сериозно ли :D.
И когато пуснете в своето съзнание Любовта, тя ще разтвори всички ваши страхове, в това число и страха от смъртта............
:D.
По ми харесва така, обичта е по силна от страха от смъртта.
-
Абе Джулая морнинг за тая година мина. Не знам какво ви става по есенно време с тая любов. Барем да беше пролет или лято. По ще ви разбера. :D
-
Ето за смъртта, че влязохте в дебрите на Афродита и заговорихте за любов :), та към Хеката... :
"- Можем ли да кажем, дон Хуан, че смъртта е единственият истински враг, който имаме? - попитах след секунда.
- Не - отвърна убедено той. - Смъртта не е враг, макар че изглежда така. Не смъртта е нашият разрушител, въпреки че ние си мислим, че е.
- Какво е тогава, ако не нашият разрушител? - попитах аз.
- Магьосниците казват, че смъртта е единственият достоен противник, който имаме - отговори той. - Смъртта е нашето предизвикателство. Ние сме родени, за да приемем това предизвикателство, без значение дали сме обикновени хора или магьосници. Магьосниците знаят това, обикновените хора - не.
- Според мен, дон Хуан, животът, а не смъртта, е предизвикателството.
- Животът е процес, чрез който смъртта ни предизвиква - каза той. - Смъртта е активната сила. животът е арената. И на тази арена през цялото време има само два ма съперници - самият ти и смъртта."
Из "Силата на мълчанието"
-
Има хора за които смъртта не е съперник,а дълго чакан съюзник.
-
Мъдро звучат думите ти, Константин! :hi:
-
Любовта е смърт на страха :blum1:
Но смъртта е трансформация...
-
Учени от Университета "Джордж Вашингтон" в САЩ регистрираха мощен енергиен импулс, който излъчва мозъкът на умиращия човек в момента на неговата смърт. Импулсът е бил наблюдаван при седем умиращи от рак или сърдечен пристъп пациенти, за които медицината не би могла да направи нищо повече. Според американските изследователи такъв пик на финална мозъчна активност не е била регистриран при нито един жив човек.
"Отначало направо не повярвахме на очите си, след като регистрирахме за първи път импулса. Предположихме, че тази аномално висока енергия, регистрирана на енцефалограмата на умиращия, е предизвикана от някаква намираща се наблизо електронна апаратура - мобилен телефон или друг електрически уред. Затова се постарахме при следващите експерименти да изолираме напълно този фактор. Независимо от това отново регистрирахме свръхвисоката аномалия и при следващите енцефалограми", разказва пред репортер на специализираното сп. Journal of Palliative Medicine ръководителят на експеримента д-р Лакмир Чавла.
"Всички неврони са свързани в обща електрическа мрежа. Когато човек умира, недостигът на кислород пречи на невроните да задържат електрическия потенциал. Затова те започват да се разреждат, изпускайки лавинообразно наличния до този момент електрически потенциал", обяснява феномена Near death experience д-р Чавла. Според него връщането назад на лентата на живота при изпадналите в клинична смърт пациенти също е свързана с финалното разреждане на невроните.
Източник: http://indigota.com/index.php?topic=972.0#ixzz2B0aj641y
-
Ето един откъс от "Моят последен дъх" на Луис Бунюел :
"Едно странно самоубийство, което се случи в Мадрид към 1920 година, когато живеех в Студентското общежитие, дълго време ме държа под обаянието си. В квартала, наречен Аманиел, един студент и младата му годеница се самоубиха в градината на един ресторант. Знаеше се, че са лудо влюбени. Семействата им се познаваха и поддържаха отлични отношения. Когато направиха аутопсия на девойката, стана ясно, че е била девствена.
Привидно не съществуваше никакъв проблем, никаква пречка за свързването на двамата млади, "любовниците от Аманиел".
Канеха се да се женят. Тогава защо това двойно самоубийство? Няма да внеса голяма светлина в тази загадка. Но може би една страстна, възвишена любов, която достига най-висока степен на нажежаване, е несъвместима с живота? Прекалено голяма, прекалено силна е за него. Единствено смъртта можа да я приюти."
-
Съжалявам Карина, но не съм съгласна. Любовта няма как да е причина за самоубийство. Освен ако да кажем е несподелена или трагична. В случая няма какво да гадаем. А и такива изводи да се вадят от някакъв разказ е неуместно. Възможно е да не е било дори и самоубийство, а убийство. Или са били някакви откачени сектанти.
Нали уж любовта давала крила. Като ред була. :D
Не съм чула досега от никой влюбен /и то щастливо/ да му се иска да се гръмне от любов. :nea:
-
Просто се включих с това /трябваше да уточня, че е от автобиографична книга, не е разказ/.
Само един допълнителен поглед към темата, от човек на изкуството. А и той не защитава теза...
-
Карина,
Навремето майка ми ми разказа подобна история, може би е била същата. Творчеството страни от догмата. Поговорихме тогава именно за красотата на едни любовни отношения и у мен е останал смътен спомен за разбиране, защото по един или друг начин се раждаме, запътени към смъртта, а за влюбения може би смъртта носи уханието на любимия, възраждане на цялото същество в един сетен миг, по единствената причина - Любов... Да прегърнеш най- силно е като танца на смъртта, когато му дойде времето..., а то е лично.
Днес си мислех колко малко ли ценим себе си, щом посвещаваме времето си в дирене края на света, а не в съзидателност и съпричастност, в ЖИВЕЕНЕ сега и тук, защото всеки друг момент, било минал или бъдещ е относителен и ако обагрим сегашния момент и го изживеем с душа и сърце ще сме щастливи, повече, отколкото вторачени в края...
Няма по-страшно от това да кажеш някому, че нещо е страшно.
-
от линка на Митко ми хареса сравнението, че смъртта е като да си подстрижеш дългата коса, същото отдаване на материя... нищо повече.
За влюбените мисля, че е било някакъв психологически проблем и незряло решение.
Предвид невъзможността която и Любов колкото и силна, чиста и продължителна да е, да остане същата. А с времето или изтлява "пламъкът", или се превръща във всички други форми на привързаност, но не и на съзидателна частица, е разбираемо двама млади да си въобразят, че биха запазили чистота и неприкосновеността на нещо неопорочено от тривиалности и предизвикателствата на живота.
-
Аз имам такова усещане-в прегръдките на любимия човек чувствам,че съм готова да се слея с безкрая,няма страх,има изпълване ,има удовлетвореност ,има смирение ,има тишина.Няма припряност,няма нещо,което липсва.Всичко е цяло,пълно.Има хармония.....има Любов(Тангра :)Любовта не е сезонно явление,разгонването е такова)Но-никога през ум не ми е минавала мисъл за самоубийство!Напротив-това чувство ме изпълва с радост от Живота.Зарежда ме.Така заредена мога да обичам всичко и всички.Докосвайки се до Любовта,не може да има чувство на обреченост.Но пък е добре да има зрялост,когато се докосне Любовта,иначе остава криворазбрана,тогава има тежест и болка.
-
Любовта,за да е"зряла"човек тряя да е надскочил егото си.Тогава не би трябвало да има ни тежест ни болка..
-
Аз имам такова усещане-в прегръдките на любимия човек чувствам,че съм готова да се слея с безкрая,няма страх,има изпълване ,има удовлетвореност ,има смирение ,има тишина.Няма припряност,няма нещо,което липсва.Всичко е цяло,пълно.Има хармония.....има Любов(Тангра :)Любовта не е сезонно явление,разгонването е такова)Но-никога през ум не ми е минавала мисъл за самоубийство!Напротив-това чувство ме изпълва с радост от Живота.Зарежда ме.Така заредена мога да обичам всичко и всички.Докосвайки се до Любовта,не може да има чувство на обреченост.Но пък е добре да има зрялост,когато се докосне Любовта,иначе остава криворазбрана,тогава има тежест и болка.
Ти сега, точно в момента влюбена ли си? (споделено)
-
Тангра,правя разлика между това да си влюбен и да изпитваш Любов.Влюбването има срок на годност.То трае докато разбереш,че има непълнота и липси.Има нещо,което ти липсва и тръгваш да го търсиш на друго място.Търсиш,търсиш и в един момент разбираш,че няма да го откриеш в друг човек.Разбираш,че за да има пълнота просто трябва да се "отпушиш" и да пропуснеш Любовта да тече през теб.Да циркулира свободно и да я отдаваш.Тогава неминуемо се появява този,с когото да си я "връткате".Отдаваш и автоматично се зареждаш с нова доза.Чиста и свежа и всеки път различна.Не съм влюбена-изпитвам Любов. :yes:
-
Игра на думи, тогава един въпрос: Любена ли си или обичана ;)?
-
Учени: Има живот след смъртта
"Учени са успели да докажат теорията, че всеки едни човек има душа, която продължава да живее след спирането на сърцето. Както съобщават лекари-специалисти, които работят по програмата „През тунела в пространството\", душата е нещо много по-фундаментално от прост сбор неутрони, съобщава Radar Online, цитиран от КРОСС.
В изследването на учените се казва, че съзнанието винаги е съществувало във Вселената, при това още от времето на Големия взрив.
Според тях, когато сърцето на човек престане да бие, информацията, която се пази в главния мозък, не загива, а продължава да се разпространява във Вселената.
Според учените, именно така може да се обясни и фактът, че много хора, преживели клинична смърт, си спомнят за „бяла светлина\" или за „тунел\", в който се оказват."
източник: actualno.com
-
Е дай линка де..
-
Учени: Има живот след смъртта
Според тях, когато сърцето на човек престане да бие, информацията, която се пази в главния мозък, не загива, а продължава да се разпространява във Вселената.
Дел само като прочетеш това в червеното и може да разбереш че статията е менте ;).
-
Според тях, когато сърцето на човек престане да бие, информацията, която се пази в главния мозък, не загива, а продължава да се разпространява във Вселената.
Ехеее, те тия учени откриха топлата вода. Сега идва по-трудната работа. Хем да приемеш новата теория, хем да я нагласиш да се връзва с настоящите академични фантасмагории - неутрони, бизони, фотони и т.н. - то не е една беля.
п.п.: ментето е в големият взрив, където планетите са се слепвали в продължение, на многооооо години - прахоляк след прахоляк, късче след късче... :)
-
Здравей old4
Дел само като прочетеш това в червеното и може да разбереш че статията е менте
Почти е налучкване.ХАРРПА е копие на мозъка.Когато "умрем" последния импулс е на мозъка който ни излъчва на някаде.
А учените не работят със знания а със догатки които доказват със разни закони,теории,теореми и т.н/ :writer:
Живи и здрави. :hi:
-
Ехеее, те тия учени откриха топлата вода. Сега идва по-трудната работа. Хем да приемеш новата теория, хем да я нагласиш да се връзва с настоящите академични фантасмагории - неутрони, бизони, фотони и т.н. - то не е една беля.
п.п.: ментето е в големият взрив, където планетите са се слепвали в продължение, на многооооо години - прахоляк след прахоляк, късче след късче... :)
:hi:
-
Дел само като прочетеш това в червеното и може да разбереш че статията е менте ;).
Олд, Това го прочетох. Само че не съм наясно дали академичния мозък, който се е докоснал до откритието е наясно къде се пази информацията...
-
Ехеее, те тия учени откриха топлата вода. Сега идва по-трудната работа. Хем да приемеш новата теория, хем да я нагласиш да се връзва с настоящите академични фантасмагории - неутрони, бизони, фотони и т.н. - то не е една беля.
п.п.: ментето е в големият взрив, където планетите са се слепвали в продължение, на многооооо години - прахоляк след прахоляк, късче след късче... :)
Те учените периодично пренагласят цялата структура на познанието, сякаш са дрехи в гардероб и им е омръзнала старата подредба... Явно е от скука... То е ясно, че 'откритието' го има от хиляди години, но не пасва на съвременните научни норми...
-
Е дай линка де..
:), обикновенно го давам веднага, извинявай! http://interest.actualno.com/Ucheni-Ima-jivot-sled-smyrtta-news_405506.html
-
Олд, Това го прочетох. Само че не съм наясно дали академичния мозък, който се е докоснал до откритието е наясно къде се пази информацията...
Никаква информация не се пази в мозъка, той е само преводач! Когато се излиза в астрала нали излизащият не си носи мъзъка е въпреки това може да мисли и възприема, същото е и в тунела!
-
Обаче Мите, в доказаните що-годе случаи на такива преживявания, мозъка още функционира.
-
Никаква информация не се пази в мозъка, той е само преводач!
Тъй де, аз защо писах че статията е менте ;).
-
Никаква информация не се пази в мозъка, той е само преводач! Когато се излиза в астрала нали излизащият не си носи мъзъка е въпреки това може да мисли и възприема, същото е и в тунела!
Да, но науката още я държат материалистични идеи и сякаш не иска да събере 1+1, а го прави чрез сложен анализ... Не могат да се отделят от идеята, че опита се постига единствено физически... сами си противоречат
-
Да, но науката още я държат материалистични идеи и сякаш не иска да събере 1+1, а го прави чрез сложен анализ... Не могат да се отделят от идеята, че опита се постига единствено физически... сами си противоречат
Преди време науката и религията в това състояние което са в момента да отидат в историята!!
-
Дел само като прочетеш това в червеното и може да разбереш че статията е менте ;).
Ми Олд, може би искат да кажат, че информацията се пази в главния мозък, но след смъртта се прикрепя към душата и тъй. :unknown:
п.п.: ментето е в големият взрив, където планетите са се слепвали в продължение, на многооооо години - прахоляк след прахоляк, късче след късче... :)
Защо мислиш, че е менте? Ако искаш не пиши тук, че не е по темата. Някъде другаде или на лични.
-
Един случай където тая опитност извън тялото да е предшествана от мозъчна смърт ?
-
Еднопосочният тунел е всъщност зовът на новото раждане.
-
Това са филми разглеждащи темата за смъртта и това,какво се случва след нея.Слагам ги тук,а не в раздела мултимедия,просто щото са конкретно свързани с темата..
http://zamunda.net/details.php?id=189377&hit=1
http://zamunda.net/details.php?id=71830&hit=1
http://zamunda.net/details.php?id=48679&hit=1
http://zamunda.net/details.php?id=96393&hit=1
http://zamunda.net/details.php?id=187312&hit=1
http://zamunda.net/details.php?id=213997&hit=1
http://zamunda.net/details.php?id=68527&hit=1
http://zamunda.net/details.php?id=9038&hit=1
http://zamunda.net/details.php?id=157599&hit=1
http://zamunda.net/details.php?id=254375&hit=1
http://zamunda.net/details.php?id=72751&hit=1
http://zamunda.net/details.php?id=73773&hit=1
http://zamunda.net/details.php?id=256925&hit=1
http://zamunda.net/details.php?id=221430&hit=1
http://zamunda.net/details.php?id=204612&hit=1
-
Можеше да дадеш само заглавията:
1. Не всички имат регистрации в Zamunda.net,
2. Замунда-та е недостъпна извън България.
3. Аз лични не бих цъкал на 15 линка, само за да видя някакво заглавие, което може да се окаже и порно :lol: