Има ли смърт и какво е тя?

[m2f]

Никога не съм казвала, че живота ни е илюзия. Смъртта е илюзия. А живота според мен е едно изумително приключение, както пише в подписа ми. 

П.П. Да плачеш "за собствената си загуба" не е същото по смисъл като да плачеш "за умрелия". И аз си плача, както казах, но това "защото си обичал човека" е само обяснението  НА ПОВЪРХНОСТТА. Ако се заровиш ще видиш, че жалиш ...себе си в крайна сметка. Жалиш, че си без другия човек вече. /което е да жалиш себе си/

[konstantin2007]

Taka e.Калан,замисли се..Когато си отидеш,ще ти е приятно ли да гледаш любимите си хора,смазани от скръб по теб?Ще искаш да ги утешиш,и няма да можеш..Единственото което ще можеш е да ги гледаш как скърбят.Не искам никой да скърби за мен.Има култури които изпращат мъртвия с песни и танци,а новороденото посрещат с тъга.И аз съм губила близки.И все още се справям със загубата.Но напълно осъзнавам,че е моя загуба.Мой проблем.Аз страдам от липсата на човека.А реално,си давам сметка,че сега той наистина е по-добре,имайки предвид физическото състояние приживе.

[kalan]

Никога не съм казвала, че живота ни е илюзия. Смъртта е илюзия. А живота според мен е едно изумително приключение, както пише в подписа ми. 

П.П. Да плачеш "за собствената си загуба" не е същото по смисъл като да плачеш "за умрелия". И аз си плача, както казах, но това "защото си обичал човека" е само обяснението  НА ПОВЪРХНОСТТА. Ако се заровиш ще видиш, че жалиш ...себе си в крайна сметка. Жалиш, че си без другия човек вече. /което е да жалиш себе си/

За илюзията говорех на Балар.
Иначе другото го разбрах. Така е, но има различни видове и степени на егоизъм. И не вярвам на света да има човек, който да няма и капчица его в себе си. То си важна част от човека. И не винаги е нещо лошо. Но друг е въпроса в каква степен е развит егоизма при всеки индивид. И ако има човек, който се радва истински на смъртта на близък, то този близък му е бил враг най-вероятно.

Taka e.Калан,замисли се..Когато си отидеш,ще ти е приятно ли да гледаш любимите си хора,смазани от скръб по теб?Ще искаш да ги утешиш,и няма да можеш..Единственото което ще можеш е да ги гледаш как скърбят.Не искам никой да скърби за мен.Има култури които изпращат мъртвия с песни и танци,а новороденото посрещат с тъга.И аз съм губила близки.И все още се справям със загубата.Но напълно осъзнавам,че е моя загуба.Мой проблем.Аз страдам от липсата на човека.А реално,си давам сметка,че сега той наистина е по-добре,имайки предвид физическото състояние приживе.

Ти може да не искаш никой да скърби, но няма как да забраниш на някой да страда за теб. Ще страда, страда и нали знаете времето лекува. Но я си представи, че си отидеш и хоп се окаже, че близките ти хич не ги вълнува твоята кончина. Пак ще ти стане гадно.
За тия култури съм чувала, но техните традиции са си техен проблем. И колко са културни и развити не е ясно. 
Смъртта си е смърт и боли. Точка. Ако беше обратното хората щяха да се трепат повече, че да има повече щастие на тоя свят и веселби.
Но всяка смърт се посреща различно мисля. Ако човек почине от старост и дълго боледуване не е толкова трагично посрещана тази смърт. То пак си е гадно и боли, но е очаквано и неизбежно. Но когато внезапно си отиде млад човек или дете това вече е доста по-тежко и трудно за осмисляне и възприемане.
Но има моменти се чувства облекчение. Примерно сега от пет години гледаме вкъщи баба си. Пет години тази жена е на легло и напълно обездвижена. В случая ние сме изтормозени от грижите за нея. Самото гледане ни взима силиците и много пъти ни пречи на нас самите да си гледаме живота както трябва и да се развиваме. Тя самата е изтормозена от това лежане. Почти всеки знае какво е да се разболее и да прекара известно време на легло. Но я си го представете пет години.
Та в случая смъртта е чакано избавление и за нас и за нея. Но като си отиде знам, че пак ще ми е мъчно.

[old4]

Обаче от друга страна: да плачеш за починал човек ,си е чиста проба егоизъм и самосъжаление ......................

Виж сега, когато кажеш затваряйте на гробарите и знаеш че никога няма да видиш усмивката на детето си тогава да те видя за какъв егоизъм или там другите простотии ще ми говориш  ? Пука ли ми какво е там "горе" ами аз съм тук, дупката пробита в сърцето ми никой с нищо неможе да я затвори даже и знанието че после остава нещо от нас.Казвал съм го и сега го подесетвам, тук умира и изчезва личноста тя е уникална и неповторима, ако някой бездушник не му пука ами нека изиграе една ръченица от кеф
П.С.И не ме човъркай повече по раната моля ................................ !

[balar]

А бе на вас кой ви каза че никога не съм губил човек? Просто съжалението е безмислица. Умрял-отървал се. Съгласен съм, съжаляваме себе си а не този който си е отишъл. Защото в цялото си жалене човек се обръща към своите чувства, но ако се постави на мястото на този който си е отишъл , ако се опита да си представи неговите чувства докато лети към светлината, където го чака нещо което е щаслив да види, съжалението ще изчезне.  За какво да съжалявам нещо,  което е по-щастливо Там? Защо да съжалявам и себе си? Не съм безсмъртен като шотландксия боец, и моят ред ще дойде все някога. И няма да ме е грижа за това място и нито ще си спомням за него. Дори и да искам.

[Пурку]

Ей, в тоя духовния раздел, само главоблъсканици значи!  :)Няма никаква последователност и конкретика. Ще се опитам да внеса малко яснота:
Има ли смърт и какво е тя?

След като живеем тук на Земята, въпросът на автора на темата, предполагам е - дали има смърт, тук на Земятя - Има смърт разбира се, как да няма!

Онова нещо (човешкото тяло), което е съставено от т. нар. молекули, атоми, след смъртта (молекулите, атомите) стават подвластни на законите на природата - при подходяща температура, влага, паразитите (бактерии, вируси и др.) го разлагат и от тялото накрая се получава пръст. Чисто и просто - почва. Дали е глинеста, дали е песъчлива - почва. Дали попа ще опява тялото, дали няма да го опява - все се получава почва.

Онова другото нещо (човешкото съзнание), което възпрепятства действието на природните закони на Земята и управлява молекулите и атомите, за да не се разложи тялото - остава. Човешкото съзнание не умира. Няма как умре нещо, което не може да умре. Да умре човешкото съзнание, това е все едно да умре вселената. Съзнанието е това, което "носи" информацията за всичките ви чувства, емоции, знания, опитност, които сте преживели и осъзнали. Съзнанието е вибрацията, честота. Тази вибрация е от някакъв потенциал - електрически, магнитен или друг, но е потенциал, енергия. Човешката СЪЩНОСТ е съзнанието, а не тялото. Когато някой каже думата човек, трябва да си представяте неговото съзнание, а не неговото тяло - два крака, две ръце, уста, очи, нос и т.н. Когато прочетете някакъв текст на листче хартия и той ви трогне и ви разчувства, това което ви е разчувствало не е ръката която е изписала текста, не е мозъка, който е формулирал синтаксиса и семантиката на изречението. Това което ви е трогнало и разчувствало е съзнанието на този човек, който е проявил, съзнанието си чрез мозъка и ръката върху лист хартия. Вие сте се трогнали, не защото молекулите и атомите в мозъка ви са решили да извършат някакви биохимични реакции, а защото вашето съзнание се е трогнало и е проявило чувствата си, чрез биохимичните реакции.
Е, не се получи много кратко, но пък е без главоблъсканици. Има я логиката.
И най-важното да не забравя: това е според мен, това не са мислите на някой автор на книга, това си е мое виждане за нещата. Доста се различава от това което пишете, но според мен не е лошо да има и други гледни точки.

[balar]

Това ми хареса, но тялото е просто обвивка и ти сам го казваш.

[kalan]

А бе на вас кой ви каза че никога не съм губил човек? Просто съжалението е безмислица. Умрял-отървал се. Съгласен съм, съжаляваме себе си а не този който си е отишъл. Защото в цялото си жалене човек се обръща към своите чувства, но ако се постави на мястото на този който си е отишъл , ако се опита да си представи неговите чувства докато лети към светлината, където го чака нещо което е щаслив да види, съжалението ще изчезне.  За какво да съжалявам нещо,  което е по-щастливо Там? Защо да съжалявам и себе си? Не съм безсмъртен като шотландксия боец, и моят ред ще дойде все някога.

Естествено, че ще се обръщаме към нашите си чувства. Защо  пък да си омаловажавам и подтискам чувствата.
Аз мога да си се представя на мястото на починалия, но това няма да намали болката.

И няма да ме е грижа за това място и нито ще си спомням за него. Дори и да искам.

А защо си толкова сигурен, че няма да ти се карат там горе точно за това отношение към физическия свят. И определено ще помниш. Внимавай, защото може пак да те запратят на това място за да се научиш да те е грижа.

[Iveta]

Много ми е интересно да разбера, на какво се дължи това активно писане точно в тази тема?

Какво толкова се задълбахте да мислите за смъртта Просто е: когато тя дойде нас ни няма, когато ние сме тук нея я няма!

Вероятно 2012-та наистина си оказва влияние...

[Пурку]

Това ми хареса, но тялото е просто обвивка и ти сам го казваш.

Именно, точно тук е проблема. Хората постоянно си представят и в най-светлите мисли и в най-мрачните мисли, че СЪЩНОСТТА на човека е неговото тяло. А това не е така (според мен). Ако аз се запозная с теб си представям във въображението си твоето тяло, а не съзнанието ти - ти също. Същността на човека е неговото съзнание. То не е материално и не може да умира. Тялото е превозното средство на съзнанието. Чрез материалното си тяло, човек проявява съзнанието си тука на материалната планета Земя. Смъртта е само на материалнот му тяло.

[kalan]

Това ми хареса, но тялото е просто обвивка и ти сам го казваш.

Какво значи просто обвивка? Тя и обвивката е важна. Ако не е нямаше да ги имаме и щяхме да си киснем вечно там горе. Същността е съзнанието - да, но отчастти зависи и от обвивката, от грижата за нея, от отношението. Нали някъде това съзнание трябва да се навре. То е като да имаш къща  и да си казваш "Бе тя къщата не е важна". То в един момент може и да я занемариш къщата от такова пренебрежение.

---
Iveta, абе може  да си права. Иначе ние все си дълбаем тук по темите.

[meander]

Здравейте.
Четох,четох и реших да  питам Пурку.Може и вие да дадете мнение.
Каква е разликата между следните изрази:
Човека почина.
Човека умря
И
То прие светия дух.
Той/тя издъхна.
Живи и здрави.
П.с. Еднакво е за мъже и за жени.   

[m2f]

Виж сега, когато кажеш затваряйте на гробарите и знаеш че никога няма да видиш усмивката на детето си тогава да те видя за какъв егоизъм или там другите простотии ще ми говориш  ? Пука ли ми какво е там "горе" ами аз съм тук, дупката пробита в сърцето ми никой с нищо неможе да я затвори даже и знанието че после остава нещо от нас.Казвал съм го и сега го подесетвам, тук умира и изчезва личноста тя е уникална и неповторима, ако някой бездушник не му пука ами нека изиграе една ръченица от кеф
П.С.И не ме човъркай повече по раната моля ................................ !

Old4, изобщо не си ме разбрал, ама изобщо! Точно аз ли не знам какво е загуба? На мен ли ми ги разправяш нещата как са? Та аз изгубих най-скъпите си хора, живота ми се "счупи" тотално. Не си разбрал правилно казаното от мен и веднага бързаш да захапеш....
Kalan и Konstantin ме разбраха точно. Ти - не. Съжелявам. И не знам защо го взе лично към теб - аз през цялото време говорех за себе си. Ако прочетеш внимателно няма да изваждаш такава агресивна реакция. Аз разбирам болката ти, но те не разбираш думите ми.

[Пурку]

И обвивката е важна, щом си рекла. Но аз се включих в темата, понеже ми направи впечатление (както и на Iveta), че все за тая смърт се коментира какво става след нея? Умира ли човек, не умира ли и т.н. Опитах се по максимално разбираем начин да обясня какво става след като "умреш".

...и щяхме да си киснем вечно там горе.

Какво означава това - там горе? Този термин (там горе) сме го възприели от алабализмите на религията. Ако аз съм на северния полюс, а ти на южния полюс, какво се получава? Аз умирам и отивам - там горе. Ти също умираш и отиваш - там горе. Но май твоето горе, всъщност се явява - моето долу. В крайна сметка, кой отива нагоре - зависи от гледната точка.  Ще ме извиняваш ако издребнявам, но виж какви поражения нанася религията, дори без да се усещаме. Аз също го употребявам понякога, там "горе" в космоса.

[epsiloni]

Здравейте.
Четох,четох и реших да  питам Пурку.Може и вие да дадете мнение.
Каква е разликата между следните изрази:
Човека почина.
Човека умря
И
То прие светия дух.
Той/тя издъхна.
Живи и здрави.
П.с. Еднакво е за мъже и за жени.   

Човека почина. - това е по-културния начин да кажеш, че някой е умрял
Човека умря - това е директния (обиновен) начин, да кажеш, че някой е умрял. Умрял човек, е такъв, който не е жив (т.е. не мърда и не диша).
И
То прие светия дух. - това го казват набожните християни ама е същото като горните две. те така му казват, защото са вярващи и казвайки така, показват и на другите, че са вярващи, т.е. все едно показват, че са нещо повече или по-различни от другите (това е като да кажеш: "кликни тук" вместо "натисни с левия бутон на мишката"
Той/тя издъхна. - същото като горните три, само че се акцентира върху дишането; т.е. акцентира се върху последното изкарване на въздух от тялото и иска да се каже, че няма да последва дишане.
Живи и здрави. - поздрав... който често се използва, щото по-принцип ако не си здрав и ако не си жив, хората са тъжни... т.е. пожелавам ти да не си тъжен... иска да каже...

сега разбра ли?