Чакай сега. Как точно боли илюзията след като сме наясно че не е истина? Това не е ли самозалъгване? Освен това липсата на смърт не е утеха, а факт. И телесно и духовно и материално и нематериално това е просто преминаване от едно състояние в друго. Ледът като се разстопи умира ли?
Кви илюзии, кви пет лева ви гонят бе хора. От много четене и философстване съвсем се обърквате. Самозалъгване и самосъжаление са различни думи. Колкото до леда - ми умира я и си отива. Не мога вече разтопен лед във водката да си сложа нали?
Чели сте нещо как някой твърдял, че физическия свят било илюзия. Ми айде идете и се гръмнете, че да се събудите от таз илюзия. Щом физическия свят го има то си е важен, колкото и духовния. Пренебрегването му няма да ви донесе нищо добро. Ако видя една майка да се кефи от щастие как детето и било прегазено от кола или убито значи нещо и хлопа.
На всеки в живота идва такъв момент. Няма как да не се случи и съм наясно че ще стане. Живота е като колело. И е и път.
Идва да. И тогава е хубаво човек да говори от опит, а не защото е прочел някъде как сме били илюзия. Ми ако някой дойде и ти шибне един шамар или да те коли това илюзия ли ще бъде. То сигурно няма и да се ядосаш, защото ще си помислиш че и самите ти чувства дето ще са предизвикани от шамара са илюзия.
Боли оная празнота която остава в теб, боли и ще боли, винаги боли, а има празноти които не можеш да запълниш с нищо, пожелавам ти никога да не изпиташ това което ти пиша!
Така е. И независимо дали един човек е наясно какво го чака отвъд и че пак ще види близките си пак си боли. Но поне вярата и знанията носят малка утеха и помагат на човек да се справи по-добре с мъката си. А тези дето смятат, че след смъртта няма абсолютно нищо тях може би ги боли повече.
На мен ми е било изключително тежко като ми почина едно мое куче преди години, а какво остава да загубиш обичан човек. Още по -страшно е и по -болезнено.
Двамата си дядовци съм погребала. Би било грозно да се смея от щастие на погребението не мислите ли.
