Аз съм тук и се познавам повече отколкото някой друг себе си, ама този "Аз" не го познавам .
Олд,...ТИ СИ тук и Се познаваш.Какво повече искаш?
Ще ти дам пример..Правиш си самоанализ.Честно и открито си признаваш,че си...примерно..много недоверчив.Ама много.Осъзнаваш,че е в степен нездравословна за самият теб.Пречи при комуникацията и общуването.Е..сега..Ако "познаваше"Азът си щеше имаш директен достъп/познание за причините изградили/причинили тази недоверчивост.Но..Не това е важното,в този ти живот,нали?По-важното в случая е да се научиш да се доверяваш.Именно това са едни от причините да се раждаме в материята.Възможностите за изграждане и усъвършенстване.Идвайки тук,не идваш с идеята да помниш,а с идеята да забравиш!Просто..опознавайки негативите/позитивите в нас,лесно може да разберем,за какво сме тук.Или пък..Дори идея,какви сме били..Ако е толкова важно.. Аз лично нямам нужда от достъп до Ц-то си,за да знам,че съм била художник или поне човек на изкуството.И то не веднъж.Рисувам,обожавам приложните изкуства,имам много добър усет за цветове и форми..Това не е"талант"или"дарба"..Това е просто натрупаното количество,което е довело до промяна на качеството.Но съм Аз.Константин.Дали Константин или Геновева,есенцията/същината е една!