Има ли смърт и какво е тя?

[m2f]

Да взема и аз да драснa, след всички. Според мен такова нещо няма. Това е само понятие обясняващо с една дума трансформацията и преминаването от един свят в друг. Реално никой не се страхува от самата смърт, а от представата,  че сигурно ще боли. Заради това има вярване, че смърт по време на сън е блажена. Страха от смъртта иде от сърцето, което е здраво свързано с материята, но за ума няма страх тъй като Духа знае че се прибира у дома, така да се каже.

Много точно казано. С една поправка: сърцето знае, а ума е този, който не знае и е свързан с материята /според мен/...Един невероятен ченъл казва следното: "Вие не се страхувате от смъртта. Вие просто твърде много обичате живота."...

Още не се е родил тоя дето не му дреме.
 

И с това съм съгласна напълно. Защото все пак една представа, една изява, един сюжет, една роля умира със смъртта на тялото ни. А на нас все пак ни пука за гореизброеното. Това е нашето "произведение" и ние не сме безразлични към него. Хубаво е, че от другата страна има "първа помощ" за нас...

Освен може би на самоубийците не им дреме.

Познавах такъв човек. Той успя да се самоубие. Зависи от мотивите за самоубийството според мен. Някои го правят от страх, други от гордост, трети от отчаяние, четвърти за да накажат живите /от обида/...При тях тези чувства /мотиви/ надмогват нормалния страх от болката.

[balar]

Предпола се че говорим за хора в нормално състояние.

[kalan]

Не. На повечето от тях просто им е внушено, че по този начин ще бъдат чути, разбрани и видяни от "света".

Особено ритуалните самоубийства.

Абе то хората поради различни причини се самоубиват. Едва ли им е внушено, а просто крещят някой да им помогне. Има и такива, които може би са преживели прекалено много и им писва. Те си го правят самоубийството тихо и кротко и далеч от хорски погледи за да не би някой да ги спре.

Предпола се че говорим за хора в нормално състояние.

Абе стигне ли се до самоубийство хич не говорим за нормално състояние.
Казват, че Бог ни давал толкова колкото можем да понесем, но силно се съмнявам.

[old4]

И да се чешат пръстите и ушните миди... 

Много вярно, следа с интерес кой първи ще си бръкне в окото вместо в ухото .

Смърт има и няма човек който да не се страхува от нея, ако отрича значи лъже!

[Iveta]

Има си цяла наука за самоубийствата, наречена суицидология. Причините са безброй, факторите са много, често има и предиспозиции.
Но един самоубиец винаги говори - пряко или косвено!
Просто те познават само един изход и избират него. За съжаление все повече хора избират този начин и годишно се самоубиват хора, колкото един средно-голям град. А България е на 1 място при детските самоубийства до 18-годишна възраст.
Всеки с избора и съдбата си.

[mitko]

Много вярно, следа с интерес кой първи ще си бръкне в окото вместо в ухото .

Смърт има и няма човек който да не се страхува от нея, ако отрича значи лъже!

  Не,  има  хора  който  приемат  смъртта  като  избавление!  Има  хора  на  дъното  и  когато  ги  обгърне  тъмнината  не  разсъждават  трезво  и  вървят  към  смъртта!  Във  всички  случаи,  обаче,  самоубииството  е  вик  за  помощ!   Има  разлика  и  в  смъртта,  едно  е  самоубииство,  друго  е  ефтаназия,  друго  е  убииство,  а  има  и  естествена  смърт,  само  за  тая  последната  може  да  се  каже,  че  е  вид  раждане!
       Само  като  си  помисля  какъв  срам  ще  бера  горе  изобщо  не  ми  се  ходи  там,  не  ме  е  страх  от  наказания,  но  това,  че  всичко  ще  излезе  на  яве  да  си  призная  ме  притеснява  много  много  меко  казано! 

[old4]

Независимо че я приемат ги е страх Мите, и най смелия когато застане пред "нея" за секунда изпитва страх, след това е ясно .

[mitko]

Независимо че я приемат ги е страх Мите, и най смелия когато застане пред "нея" за секунда изпитва страх, след това е ясно .

   Срещали  сме  се  с  Госпожата  очи  в  очи,  от  тази  среща  разбрах  какво  е  това  ужас,  и  сега  след  толкова  години  само  при  спомена  ми  полазват  мравки  по  гърба,  но  и  разбрах,  че  за  да  тръгнеш  с  нея  трябва  да  си  готов  въпреки  страха  от  неизвестното!   

[kalan]

 
       Само  като  си  помисля  какъв  срам  ще  бера  горе  изобщо  не  ми  се  ходи  там,  не  ме  е  страх  от  наказания,  но  това,  че  всичко  ще  излезе  на  яве  да  си  призная  ме  притеснява  много  много  меко  казано!

Ама кво ти пука? Ти щом си знаеш какво те чака, не би трябвало хич да се притесняваш. И си мисля, че е грешка човек да изпада в самосъжаление за изминали грехове. Дълбаенето много в миналото хич не е хубаво. По-важно е настоящето и бъдещето. Какво да кажем ние които нямаме спомени от предишни животи и не си спомням какво е да умреш и да отидеш в отвъдното. То и на мен ми се е случвало да си мисля какъв срам ще бера, но гледам много да не се вживявам. Особено пък за грехове от минал живот. Миналото си е минало. А и аз няма как да съжалявам за минали животи, защото не съм си ги спомнила. Пък и като се замисля и не ща. Смятам, че всяко едно прераждане е шанс да се започна на чисто. Да докажем, че можем повече от преди.

   Срещали  сме  се  с  Госпожата  очи  в  очи,  от  тази  среща  разбрах  какво  е  това  ужас,  и  сега  след  толкова  години  само  при  спомена  ми  полазват  мравки  по  гърба,  но  и  разбрах,  че  за  да  тръгнеш  с  нея  трябва  да  си  готов  въпреки  страха  от  неизвестното!   

Може ли да обясниш този ужас. И как изглежда Госпожата. Боли ли? Иначе правилно ли съм разбрала, че според теб личността Митко си отива, а се появява Дик. Или Митко се слива с Дик?

[konstantin2007]

Кронос изяжда децата си.
Митко,защо пък ужас?Ужас от какво?Та това е неизбежно..
п.п.Ако се ужасяваме толкова от смъртта,представям си какъв ужас може да бъде преди самото раждане..Особено за някои дошли с"лоша карма"..Сигурно не случайно плачем толкова много като се родим..

[Arcane]

Че е неизбежно неизбежно е, но факта, че я приема с ужас (както почти всички бихме реагирали) е абсолютнo нормална, приемлива, предполагаема и допустима човешка реакция. Да няма с песен и свещички да я посрещнем я . Плюс това имай предвид и годинките. Не знам на колко години е бил колегата Митко при среща с нея, но предполагам не е бил на 86 и да си каже "еее...а аз прогнозирах да дойдеш другата година, но и 86 са добре". Все пак всеки иска да изстиска лимона до дупка, преди да хвърли обелката .

[m2f]

Напоследък си мисля нещо...И се сетих за един филм, който съм гледала преди много години. Там един болен от спин млад мъж говореше с приятелка  - оставаха му месеци живот. И тя го питаше: "Страхуваш ли се от смъртта?" А той и отговори: "Не се страхувам нито от смъртта, нито от живота, защото половината ми приятели са тук, а другата - отвъд"...Та...всеки от нас има при кого да отиде от другата страна. Това не е крачка в нищото. Това имах предвид по-горе когато казах, че е хубаво, че отвъд имаме осигурена "първа помощ"... Това е голяма помощ и голяма утеха.
Аз се страхувам от смъртта само по две причини : физическата болка и евентуално недовършени важни неща тук. Хората, които се обичат не се разделят и отвъд. Разделяме се само с ролите, които сме играли, не с обичта си. Това е огромна утеха.

[mitko]

Миналото си е минало..........................
 Смятам, че всяко едно прераждане е шанс да се започна на чисто. Да докажем, че можем повече от преди.
Може ли да обясниш този ужас.
 И как изглежда Госпожата. Боли ли?
Иначе правилно ли съм разбрала, че според теб личността Митко си отива, а се появява Дик. Или Митко се слива с Дик?

         Ще  дойде  време,  Калан,  когато  ще  останеш  само  със  спомените  и  тогава  ще  ме  разбереш.
         За  целта  на  прераждането  си  точна!!!!!
        Да  обясня  ужаса  не  мога,  ние  само  се  гледахме  в  очите,  мен  ме  обливаше  студена  пот,  трепереха  ми  коленете,  гласът  ми  бе  дрезгав!
        Смъртта  е  многолика,  в  случая  бе  във  фигура   на  католическа  монахиня!
        Да  Митко  си  отива,  появява  се  Дик.   Цалостният  АЗ  се  казва  Дик,  той  представлява  един  диамант  (така  го  оприличи Константин),  а  всяка  инкарнация  е  една  фасета.  Цялостният  АЗ  представлява  един  компютърен  диск  (диск  С например),  а  отделните  инкарнаци  са  програмите  като  папки.  Цялостният  АЗ  Дик  представлява  многотомно  издание,  и  един  том  е  с  заглавие  Митко.

Не знам на колко години е бил колегата Митко при среща с нея, но предполагам не е бил на 86 и да си каже "еее...а аз прогнозирах да дойдеш другата година, но и 86 са добре". Все пак всеки иска да изстиска лимона до дупка, преди да хвърли обелката .

 
      43  годишен!

[kalan]

Мите, от това което ми пишеш всъщност Митко не умира съвсем. Ти просто осъзнаваш кой си. И ставаш Дик със съвсем друго мислене. Личността става част от всички инкарнации демек от цялото. Митко просто отива на диска при останалите папки. И имаш достъп предполагам и си спомняш абсолютно всичко за миналите прераждания и нещата които си оплескал или научил.
А сега знаеш ли кой е Дик всъщност?

[mitko]

Мите, от това което ми пишеш всъщност Митко не умира съвсем. Ти просто осъзнаваш кой си. И ставаш Дик със съвсем друго мислене. Личността става част от всички инкарнации демек от цялото. Митко просто отива на диска при останалите папки. И имаш достъп предполагам и си спомняш абсолютно всичко за миналите прераждания и нещата които си оплескал или научил.
А сега знаеш ли кой е Дик всъщност?

   Първичното  съзнание  е  АЗ-а  на  една  от  многото  монади  отделили  се  от  Абсолюта!  Първата  инкарнация  на  това  съзнание  като  душа  се  е  казвало  DIK  след  това  има  огромен  брой  въплътявания,  но  първото  име  си  остава  като  име  на  АЗ-а.   Следователно     Дик   е  сбор  от  много  равнопоставени  инкарнации  които  запазвайки  своята  индивидуалност  са  обединени  в  едно  цяло! 
      Например  органите  в  нашето  тяло  са  различни  но  са  обединени  в  едно  тяло  -  дебело  черво  и  око,  нос  и  нокти .
      В  момента  съзнанието  на  Дик  е  в  пълна  амнезия,  за  да  се  осигури  възможност  на  съзнанието  Митко    да  започне  на  чисто! 
      Спомените  за  минали  превъплътявания са  възможни  само  ако  имат  отношение   към  сегашната  инкарнация!  Те  могат  да  станат  достъпни  само  с  разрешението  на  духовните  ни  наставници!  Там  горе  има  нещо  като  видиеотека  всяка  инкарнация  е  записана  като  филм  и  водачите  пускат  отделни  фрагменти  от  предишното  превъплътяване  на  Дик,  затова  се  гледам  и  съзнавам,  че  това  съм  аз!