Ирационалното и ние човеците

[trepa4a]

Любимата ми тибетска притча е:

Животът е една илюзия.Всичко е една сетивна измама и има временен характер!


Просто и елементарно,без да се нуждае от дискусии и философстване

[konstantin2007]

Не е ли малко скучновато това"добър човек ли си"?За мен стремежа непременно да си добър,повдига въпроса..В чисто еволюционен план,това ли е целта?Да станеш само"добър"?Т.е.да развиваш едностранни качества?А какво става с приказката,че"прекален светец и Богу не е драг"?

[kalan]

Много точно. Не може да съществува един човек, който да е само и абсолютно добър или абсолютно лош.Не съществува само черно и бяло. Грешки малки или големи всеки прави. Лично аз не съм се замисляла много по този въпрос за самата себе си . Оставям това на другите да си го преценяват. Във всеки си има и доброта и лошотийка.

[mitko]

П.С.По темата искам да кажа че познанията ми за ирационалното ме направиха абсолютно рационален човек, та ето ползата от ирационалното и човеците .

         Точно  така  се  получава  когато  имаш  критичен  поглед  върху  тези  знания.  Всяко  знание  трябва  води  до  можене  тоест  до  рационалност.  Същото  мога  да  кажа  и  за  себе  си?
       
         Няма  висш  и  низш  Аз,  няма  висше  и  низше  съзнание,  няма.  Духавният  свят  не  се  дели  така,  там  йерархията  е  какво  можеш  да  използваш  от  интелекта  си. 
        Хареса  ми  определението  на  Принцесата   за  душата  като  лук  -  Всяка  инкарнация  е  отделна  люспа,  но  нека  да  е  като  роза  всако  листенце  инкарнация  (на  изток  казват  хилядолистен  лотос).  Както  каза  и  ОЛД  всяка  инкарнация  е  отделна  личност  и  допринася  за  изграждани  на  едно  балансирано  Цяло.  Розовият  цвят  е  един  независимо  от  броя  на  листенцата. 
        Изби  ме  на  лирика.
        Не  може  да  се  осъществи  никаква  инкарнация  без  участието  на  Цялото,  така, че  когато  казвате - Инкарнационният  АЗ  не  се  свързва  с  Цялото,   грешите.  Те  двамата  никога  не  се  разделят.   

[konstantin2007]

       
 Не може да съществува никаква инкарнация без участието на цялото.... Те  двамата  никога  не  се  разделят.   

На мен пък повече ми допада сравнението с кристал!Колкото повече инкарнации,толкова повече фасети!И всяка със собствен цвят и блясък..От начинът по който чувстваш и осъзнаваш всеки свой фасет,зависи как ще се хармонизират и съответно какъв ще бъде общият изглед(цвят,излъчване,вибрации)на душата/кристала.

Абсолютно прав си и нямах предвид буквално прекъсване.Това е абсурдно..мисля,че моделът на сребърната нишка се следва от "началото"до"края"!Говоря за случаите когато инкарнацията още не е осъзнала себе си като Висш Аз.Това,че ти си наясно с обстоятелствата непосредствено след смъртта,не значи,че с всички е така и ти го знаеш .Представи си,обаче,едно съзнание което абсолютно отхвърля мисълта за"продължението"..И хооп..умира..Не му просветва изведнъж!А може и изведнъж..всичко е относително и индивидуално..Зависи от етапа на съзнанието,целта и степента на"амнезията"..Но принципно би могло да отнеме много време.И си мисля,че ако това съзнание на"инкарнационната личност"не е готово да приеме себе си като нещо повече от моментната инкарнация, то реално няма връзка със себе си!Не енергийна.Ментална.Съзнателната.И от там и усещането за "насилие" върху волята...

[m2f]

Ето заради тези именно ниско - духовни и неосъзнаващи се на нивото на висшия си Аз /все още/ развъплътени хора в астрала, в един по - предишен мой пост те попитах "дали е възможно да се осъществи следващо прераждане без да се стига до сливане с висшия Аз - направо оттам където са пределните възможности да стигне /нагоре/ човека". И горе - долу ми се изясни : разбирам, че всъщност се създава такава илюзия за несливане с висшия Аз /т.е. това всъщност е неосъзнаване на това кой си ти всъщност/. Но излиза, че действително подозренията ми са били верни: прераждането става оттам откъдето е човека - нисък астрал - нисък! Висок - висок! Ментален свят - ментален свят! И също така за такъв човек, който не осъзнава себе си на нивото на висшия си Аз /т.е. който се мисли за нещо отделно и съвсем нищо общо нямащо с висшия си Аз/, за такъв човек следващото прераждане ще му изглежда не като акт на свободната му воля, а като насилие, принуда, права ли съм? А висшия му Аз ще му се струва някакъв злодей, чиято марионетка е "горкият човек".

Тва исках на лични,ама нещо..май съм някаква"черна листа" и не става.. Както и да е..
Мисля,че е напълно възможно да се преродиш,без да си стигнал до Висшият Аз.И тогава напълно възможно е да се чувстваш като насилен,изпълняващ чужда воля.

Толкова пъти съм го чела тоя пост,ама тоя път сякаш натисна някакъв спусък в мен.Все по-ясно осъзнавам къде трябва да неблегна в корекциите на моята същност,и поста ти много ми помогна,щото изведнъж ми"просветна"докъде  съм стигнала,и върху какво да работя.Много благодаря!
п.п.Виждаш ли как неволно допринасяме за"промяната"у другите..Респективно в Себе Си

Извинявай,   konstantin2007, не си ми в никакъв черен списък: грешката е моя - обяснила съм ти се на лични.    
Колкото до същината на размислите ми по въпроса за "директното" прераждане, те /размислите/ възникнаха след прочита на книгите на Силвия Браун - медиум. Ти казваш, че си помагаме един на друг - точно така е! И аз съм благодарна за всеки сериозен и конструктивен пост на истински търсещите хора тук!  Именно по цитираната от теб причина. 

[trepa4a]

Всеки човек на ниско ниво обича да обобщава и смята,че всичко хора мислят и имат вкус като неговия.Неговото тесногръдие не му позволява да разбере,че всеки човек е различен,да види и признае тези различия.На колкото и по високо духовни ниво е един човек,толкова по различен е от другите.Той е по-самоосъзнат и възприема своята индивидуалност и в същото време допуска хората да имат различни мнения и да имат различни мнения и да бъдат различни,той не се нуждае от подкрепа във възгледите си,не търси опора в множеството.

[konstantin2007]

.И не си ли готов за изминеш Пътя докрай,по-добре не го започвай

Това е погрешно.Пътят така или иначе е започнат..И то съвсем не от"нас"..

[mitko]

..........Представи си,обаче,едно съзнание което абсолютно отхвърля мисълта за"продължението"..И хооп..умира..Не му просветва изведнъж!А може и изведнъж..всичко е относително и индивидуално..Зависи от етапа на съзнанието,целта и степента на"амнезията"..Но принципно би могло да отнеме много време.И си мисля,че ако това съзнание на"инкарнационната личност"не е готово да приеме себе си като нещо повече от моментната инкарнация, то реално няма връзка със себе си!Не енергийна.Ментална.Съзнателната.И от там и усещането за "насилие" върху волята...

           За  да  стане  инкарнираната  личност  част  от  цялото,  трябва  да  се  редуцира  астралното  тяло,  докато  това  тяло  не  се  редуцира  инкарнираната  личност  запазва  самостоятелноста  си.  Редуцирането  не  може  да  се  осъществи  без  съгласието  на  личноста  и  когато  въпросната  личност  е  с  прекомерно  изразено  навън  ЕГО  отказва  да  поеме  по  пътя,  тоест  остава  в  астрала!  Причините  да  остане  астрална  същност  са  различни  (привързаност  към  деца,  към  богатство,  омраза  към  личност  и  т.н.)  и  могат  да  продължат  различен  период  от  време,  до  изчезване  на  дразнителите.  Това  оставане  е  израз  на  свободна  воля!
          В  никакъв  случай  обаче  въпросната  личност  не  е  в  неведение  за  това,  че  е  част  от  цялото.   Този  въпрос  й  се  разяснява   веднага  след  смъртта  на  тялото  от  духовните  наставници.  Но  да  осъзнаеш,  че  не  ти  си  цялото  а  си  малка  частица  от  него  си  е  доста  трудна  задача  за  Егото.

[konstantin2007]

Съгласна..Егото какво е?Явно част от съзнанието.Нещо като "вирус във вируса"съзнание"..

Тази прогресивна последователност на единица/цяло е модел следван от първоизточника до"последното крайче на периферията му"..  И номерът е Егото да бъде редуцирано и трансформирано в полимерно съзнание.Тогава единицата ще разбере,че самата тя е абсолютът.Експанзия на съзнанието..Без обичайните последици от егото като.."възгордяване или самообожествяване"..Просто си безпристрастен наблюдател и изпитател на самият себе си.

Всяка астрална същност бива разградена,само когато енергията която я подхранва бива изчерпана.И докато инкарнационното съзнанието не престане да я подхранва..От там и захранва самото себе си..самоподдържащо се емоционално перпето мобиле..Но в момента в който се получи пренасищане(друг вариант не виждам като логичен)с определената емоция,тя отслабва и астралната същност се разпада..Емоцията може да бъде несвършена работа,грижа и любов към близки..омраза и жажда за отмъщение..вариации бол.

[kalan]

Не смятам, че егото е вирус. Всеки си има его.

[trepa4a]

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%C8%F1%F2%EE


От тук можете да си изтеглите Притча на Токораз Исто.Приятно четене!

[konstantin2007]

Не смятам, че егото е вирус. Всеки си има его.

Всяко нещо има своя степен на съзнание.Но при човекът егото е по-скоро вирус в самото съзнание,който трябва да"победен"..До известна степен в развитието на съзнанието,то е полезно и действа  градивно,допринасяйки да осъзнаем собствената си индивидуалност.Но после обикновено се превръща в паразит който постоянно трябва да бъде хранен..

[kalan]

И това е така. Демек не трябва да оставяме егото да ни контролира, а ние него.

[trepa4a]

Едно интересно видео:
http://www.youtube.com/watch?v=nETnkZgaVcc


Всеки може да го прави това,а обясненията в клипа на някой от вас,може и да дадат отговори на някой въпроси.
Когато лекувам някой с тази техника,тогава мога да кажа,че съм добър,защото ако не си искрен с намерението което тръгваш да го правиш,няма и да има резултат.