И номерът е Егото да бъде редуцирано и трансформирано в полимерно съзнание.Тогава единицата ще разбере,че самата тя е абсолютът...
...Всяка астрална същност бива разградена,само когато енергията която я подхранва бива изчерпана.И докато инкарнационното съзнанието не престане да я подхранва..От там и захранва самото себе си..самоподдържащо се емоционално перпето мобиле..Но в момента в който се получи пренасищане(друг вариант не виждам като логичен)с определената емоция,тя отслабва и астралната същност се разпада..Емоцията може да бъде несвършена работа,грижа и любов към близки..омраза и жажда за отмъщение..вариации бол.
Точно!
Аз му викам "изтощаване"...Нещо като "да се натичаш"...Влагам същият смисъл като казаното от теб. "Пренасищането", обаче води до някои изводи: че за да се оправят нещата, първо трябва да се влошат; че за да тръгнеш нагоре първо трябва да "удариш дъното" ; че "пряката борба" с вътрешните ни пороци не е резултатна като тактика...
Колкото до откритието, че ние сме висшия си Аз, ще споделя собствения си опит в това отношение, тук, в тази ми инкарнация. Не съм никак религиозен човек, но съм вярващ човек. И обичам молитвата "Отче Наш". Просто я обичам и това е. Но като стигнех до частта: "Да бъде волята Ти" и млъквах, просто не можех да се съглася с това някой друг да ми казва какво да правя. Смешно беше. И се гневях на себе си и на Бога. Докато един хубав ден не ми "просветна", че това съм си аз, аз съм си този, към когото се обръщам с молитвата си. И казвайки : "Да бъде волята Ти", всъщност казвам :"Да бъде планът ми, онзи, моят си предварителен план", т.е. все едно казвам: "Да бъда себе си, истинската себе си тук и сега"...И всичко се намести по местата си. За мен.
