Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Езотерика => Темата е започната от: mitko в Януари 27, 2012, 21:03:18 pm
-
И понеже усещам, че знаеш много неща, защо не ни ги разкажеш? Хайде Митко, кажи какво знаеш, което на нас не е дадено да го знаем.
Поздрави :hi:
Няма такова нещо като това не ни е дадено да знаем, или на мен ми е разрешено да отговора на определен кръг от въпроси (разбирай за някои неща още не си дорясъл) Щом една личност е достигнала до въпроса, значи е готова за отговора!
Е питай какво искаш да знаеш?
-
Дай Линк. Явно съм пропуснал дискусията. Според теб самоубийството грях ли е, или свободната ни воля?
-
Според теб самоубийството грях ли е, или свободната ни воля?
Да израз на свободната ни воля е, но иронията е, че ние имаме право да правим коквото си пожелаем, последствиятя обаче ги определя друг! Горе се анализира не самият факт, а мотивите довели до неговото осъществяване! Самоубииството обикновенно е бягство от отговорност (един от тежките грехове), но зависи от мотива
-
С две думи, и така и онака. Както всичко в дуалният ни свят в който живеем. Хем можем да си правим каквото си искаме тук, хем пък горе ще ни съдят за решенията взети на земята. Друг е въпросът защо ни е дадена тогава тази свободна воля. Явно разчитат на мъдростта ни, или страхът от наказание там горе :-X. Друго да те питам. Според теб, тези, които извършат убийство тук, и си понесат отговорността за него, като затвор или електрическото столче, както в някои щати на САЩ, горе пак ли ще ги съдят? Или всичко зависи от степента на покаяние и осъзнаване на грешката? Ами ако си убил човек при самозащита, т.е. или той теб, или ти него, ще се вземели под внимание, или горе са на принципа - ударят ли те по едната буза, давай и другата?
-
Ами ако си убил човек при самозащита, т.е. или той теб, или ти него, ще се вземели под внимание, или горе са на принципа - ударят ли те по едната буза, давай и другата?
Доброто трябва да има зъби и то респектиращи. Това за бузата се нарича горе и доле малодушие Нищото е липса на дуалност, АРРИ! Винаги трябва да си задаваме въпроса защо и не открием ли достатъчно мотивиран отговор да се откажем от вземане решение.
Как става съденето горе: Веднага след последнато ти издишване се появява духът на някой починал вече познат (задължително условие), успокоява те, и поемате по пътя, когато пристигнеш в къщи ти се организира топло и мило посрещане. Няколко дни се адаптираш и се появява нуждата да правиш нещо, пътят е един - към хранилището!!! Питаш някой дали можеш да почетеш нещо? Да, разбира се - е задължителният по протокол отговор и ти дават една книга. Моята е Д И К и с дребен шрифт Автор Димитър Туров. Отваряш първата страница и се започва, от първата до последната емоция какво я е породило и как всяка твоя емоция изразена или не с думи е влияла на околните, за да е разбирането по-пълно ти ще бъдеш отсрещната страна, тоест измамената Мими сританият старец в тролея или онова момче пред дискотеката и т.н. Времетраенето на неприятното или приятното изживяване се определя от спомена който пази ответната личност и не само, той спомена може да продължи и през поколенията -- ето ти Рая или Ада. Мимето ще те проклетисва защо си я оставил, детето ще плаче защо е без тати, а после ще мрази, внучето ще пита за дядо и болката ще тлее, затова е толкова важна прошката! За умрял или добро или нищо, защото душата е като оголен нерв, много боли!!!!!!!
Отваряш книгата Съдът започва, съдебните заседатели и съдии са всички създали някаква емоция в душата ти, а съвеста ти е произнасящият присъдата, единствената намеса отвън е да ти се помогне да преодолееш мъката!
-
Доброто трябва да има зъби и то респектиращи. Това за бузата се нарича горе и доле малодушие[/b] Нищото е липса на дуалност
Това напълно съответствува на еврейския бог ;D, сравнено с християнството се приравнява на (малодушие).
Как става съденето горе: Веднага след последнато ти издишване се появява духът на някой починал вече познат (задължително условие), успокоява те, и поемате по пътя, когато пристигнеш в къщи ти се организира топло и мило посрещане. Няколко дни се адаптираш и се появява нуждата да правиш нещо, пътят е един - към хранилището!!!
Е, добре де като те съдят "горе, що пак те пращат долу" ? Визирам в случая "законите, които са си измислили" горе, като "ЧОВЕШКА КАРМА ".
Дали и животните се подлагат на подобни кармични изпитания и им се дава избор в какво животно да се преродят и къде?...А растенията?....Или "кармата" е болестно състояние на "духът" създал човека :D ?
Отваряш книгата Съдът започва, съдебните заседатели и съдии са всички създали някаква емоция в душата ти, а съвеста ти е произнасящият присъдата, единствената намеса отвън е да ти се помогне да преодолееш мъката!
С това не мога да се съглася.
Има уловка и то голяма.
Щот тези дето ще те съдят горе, (създали някаква емоция в душата ти, са жертва и роби, на тези които очакваш да дойдат и да ти помогнат, робувайки им още 1000 години :diablo:
-
Ние сами се пращаме тук, защото много го искаме. Като гледаме от другата страна насам: "морето ни е до колене"...
Идването ни тук е огромна възможност за растеж за нас. Отвъд ние сами се съдим, не ни съди някой друг.
Ние не сме тези, които изглеждаме в момента, но просто сме забравили тотално /и фатално :)/кои сме . И сме се вживяли в ролите си.
Има защо да сме с амнезия: за да сме спонтанни и автентични.
Земята е училище, не е санаториум. Но сме малко като в западен колеж: всеки учи различни предмети и е стигнал до различно ниво.
Жертви няма - както тук, така и от другата страна.
Накъдето и да тръгнеш като разсъждение все стигаш накрая до себе си - ти си в дъното на нещата. Независимо дали го знаеш и разбираш или не.
:hi:
-
В крайна сметка човек изживява земното си съществуване учейки се и по този начин гради само себе си. Човек каквото и да направи няма да е погрешно, защото всяко едно негово действие ще го надгради и в същото време ще го затвърди като уникално природно създание. Всеки човек и уникален и рано или късно му престои да го осънание - това е неизбжно. Дори можем да стигнем толкова далеч, че да твърдим, че светът съществува за всеки един от нас поотделно и по наше желание, с единствената цел да ни помогне да открием себе си и нашата значимост. :yes:
-
Е, добре де като те съдят "горе, що пак те пращат долу" ? Визирам в случая "законите, които са си измислили" горе, като "ЧОВЕШКА КАРМА ".
Дали и животните се подлагат на подобни кармични изпитания и им се дава избор в какво животно да се преродят и къде?...А растенията?....Или "кармата" е болестно състояние на "духът" създал човека :D ?
Има уловка и то голяма.
Щот тези дето ще те съдят горе, (създали някаква емоция в душата ти, са жертва и роби, на тези които очакваш да дойдат и да ти помогнат, робувайки им още 1000 години :diablo:
Горе никой никого не съди!!
Какво значи кармичен проблем? - Нуждата от корекция на негативна линия на поведение преминаваща през няколко инкарнации.
Казват, че има ли пука няма грешка!
За животните и растенията няма кармични проблеми, понеже при тях няма съзнание.
Аз не се чувствам роб или експлоатиран от някого, напротив винаги са ми помагали в трудни избори. Никога не са оставяли мой въпрос без обективен отговор, което ще рече, че не всички отговори са ми харесали.
Бих те попитал: - Щом знаеш, че си роб защо не се освободиш?
-
Пак ли оня свят нищите?
От доста време не ми пука какво ще е на оня свят. Важното докато живея на този да съм честен спрямо себе си.
Понякога може така да се случи, че хората да изпитат болка заради теб, но ти да нямаш никаква вина. Вината да е 100% тяхна.
Например срещаш някой негативен човек. Усмихваш се и му подаваш въка, да се запознаете.
Вместо да се усмихне и да подаде ръка, или да се усмихне и да те подмине, той избира да ти се озъби злобно, и дори да ти каже, че му причиняваш неудобство. Дори уплаха.
Реално ти си предизвикал събитието. Но пък той сам си е виновен за болката.
Но според него пък, ти си виновния, задето си се усмихнал на непознат.
И този казус как ще го решат там съдиите горе? Любопитно ми е. Кой ще е наказан?
-
Понякога може така да се случи, че хората да изпитат болка заради теб, но ти да нямаш никаква вина. Вината да е 100% тяхна.
Реално ти си предизвикал събитието. Но пък той сам си е виновен за болката.
Но според него пък, ти си виновния, задето си се усмихнал на непознат.
И този казус как ще го решат там съдиите горе? Любопитно ми е. Кой ще е наказан?
Много хубав въпрос! Къде точно е границата при едно "съавторство" между двама човека?
Мисля, че е в мотивите /чета Силвия Браун - известен медиум/ - според нея е точно така. Не случката, не болката, не друго, а МОТИВЪТ ти, ПРИЧИНАТА, която те води. Защо си направид даденото нещо, с какви намерения. Така, че прави каквото чувстваш за правилно, следвай вътрешната си нагласа, бъди честен спрямо себе си, не поддържай "двоен стандарт" с хората и себе си и всичко би трябвало да е наред.
-
Като цяло човек трябва да бъде истински! Ако се преструва и играе някаква роля, то това неминуемо би било отсъдено от небесните съдии като грях. Така че няма какво да се чудим дали някоя постъпка е била правилна или не - отново ще го кажа, че трябва да бъдем спонтанни, но разумни. И по този начин ще се придържаме към нашата истинска същност, в което няма нищо лошо и тук на Земята и горе на Небето!
-
Понякога може така да се случи, че хората да изпитат болка заради теб, но ти да нямаш никаква вина. Вината да е 100% тяхна.
Реално ти си предизвикал събитието. Но пък той сам си е виновен за болката.
Но според него пък, ти си виновния, задето си се усмихнал на непознат.
И този казус как ще го решат там съдиите горе? Любопитно ми е. Кой ще е наказан?
Много хубав въпрос! Къде точно е границата при едно "съавторство" между двама човека?
Мисля, че е в мотивите /чета Силвия Браун - известен медиум/ - според нея е точно така. Не случката, не болката, не друго, а МОТИВЪТ ти, ПРИЧИНАТА, която те води. Защо си направид даденото нещо, с какви намерения. Така, че прави каквото чувстваш за правилно, следвай вътрешната си нагласа, бъди честен спрямо себе си, не поддържай "двоен стандарт" с хората и себе си и всичко би трябвало да е наред.
Ами"съдът"съди според собствената си мера,щото всяка съвест,т.е.всяко съзнание е на различен етап от развитието си.Или мислите,че други ви съдят?Нещо като другарски съд? 8)..Е да ама,да те съди някой друг,еле пък да ти"нарежда"какво да правиш,е в пълен разрез със свободната воля.И в този ред на мисли,напълно е възможно брутален убиец да не получи"възмездие"за делата си.Поне не на"първо четене"след прибирането у дома.Т.е.докато съзнанието не осъзнае и категоризира дадена постъпка като грешна.
-
Мисля, че като отпадне "човешката ни компонента", след смъртта, при пребиваването ни от другата страна не можем да си кривим душите повече и да викаме на черното - бяло.
Според мен разликата в етапите на развитието ни се проявяват повече тук, отколкото оттатък.
-
Защо смятате,че едно съзнание,отивайки си от тук,горе неминуемо се трансформира?То не,че не е така,но развитието може да отнеме цели еони..Не можем да си кривим душите,и именно поради тая причина,всеки е там докъдето е стигнал.Няма как да прескочиш фаза,или етап.Но смъртта не означава просветление на мига. :nea:
-
Какъвто е човек тук, такъв е и там. Да, наистина висшият аз не се проявява в цялата си пълнота на Земята, но качествата които проявяваме тук са истински. Ако тук сме изпълнени с омраза, там няма как да сме изпълнени с обич и така е за всичко останало.
Сега ще усложня малко казаното по-горе. Във висшите светове няма място за отрицателни качества. Тях може да ги има в нисшите слоеве на астралния и менталния светове. Но висшият аз е над тези светове. Значи човек като умре той прекарва един по-къс или по-дълъг (а може и изключително дълъг) период в астралния и нисшия ментален свят. Там всички породени от него нечисти мисли и желания е необходимо да изчерпят енергията с които самият човек ги е дарил, върху въпросния човек. Никой е съди човека, никой е го наказва, а просто той сам привлича своето наказание, което сам си е създал. Там реалността е друга: за каквото помислиш, веднага се осъществява. И какво става с човек, който е изпълнен с нечовешка жестокост? Попада на място където са събрани всички подобни хора като него. Там няма невинни жертви върху които да проявява жестокостта си. Всички са зверове като него. Всичко в тези слоеве е ужасно, включително и външния вид на самите хора е по-скоро демоничен. Човекът попаднал в тези слоеве е свободен по всяко време да ги напусне. Но може ли толкова лесно да промени мисленето си? Не, защото това са светове на следствието. Каквото е мислил докато е бил на Земята ще мисли и там и промяната е почти невъзможна и ако е възможна може да се осъществи само с външна помощ. И това продължава докато мислите, които човекът е създал не изчерпят своята енергия. После въпросният човек се освобождава от астралното и нисшото си ментално тяло и всъщност остава висшият аз. Последният няма кой и за какво да наказва, в него няма нищо отрицателно. Друг е въпросът дали човек е натрупал достатъчно духовен опит, дали е изградил достатъчно положителни висши качества, за да може да функционира съзнателно на нивото на висшия аз. Ако не е, пребиваването му в тези сфери ще бъде до голяма степен само един приятен сън. Целта в крайна сметка е хората да добият именно пълна будност на съзнанието си на равнището на висшия си аз, т.е. реално да се осъзнаят като него и именно заради това са необходими земните опитности. Хората трябва да се научат да различават вечното от преходното, реалното от илюзорното, това което принадлежи на духа, от това, което принадлежи на временната личност.
-
Iris, според теб задължително ли всяка следващата инкарнация се случва единствено от висшите светове? Защото има сведения за поредни инкарнации през около 100 години /горе-долу/. Може ли да се каже, че въпросното разграждане на телата в нисшите светове трае точно толкова - 100-тина години? Или това значи друго: разградил - неразградил телата си, азът се хвърля в ново прераждане оттам откъдето е при първа подходяща възможност?
-
Iris, според теб задължително ли всяка следващата инкарнация се случва единствено от висшите светове? Защото има сведения за поредни инкарнации през около 100 години /горе-долу/. Може ли да се каже, че въпросното разграждане на телата в нисшите светове трае точно толкова - 100-тина години? Или това значи друго: разградил - неразградил телата си, азът се хвърля в ново прераждане оттам откъдето е при първа подходяща възможност?
По принцип времето между въплъщенията е много по-дълго. Но сега, поради периода в който се намираме то може да е съкратено. Едва ли обаче е само 100 години. По-скоро съм склонен да се усъмня в това доколко спомените на хората в резултат от регресивна хипноза или друг метод са наистина техни спомени. Според мен в повечето случаи не са. Така аз може да си "спомням" че съм бил някоя велика личност с всички подробности, но ако в този си живот не притежавам същите духовни качества, които и въпросната личност е проявявала, то "спомена" ми най-вероятно всъщност е четене на живота на някой друг.
Азът не може да започне да гради нови тела около себе си, преди да се е освободил от старите. Това означава да превъзмогне тяхното влияние. Както споменах в предходния си пост, енергията, която човек е влагал в своите мисли и желания определя и живота му в астралния свят. При всички случаи в един момент когато тази енергия бъде до известна степен изчерпана, влиянието на съответните мисъл-форми ще бъде отслабено. Така в един момент висшия аз ще се окаже способен да се освободи от тях (а астралното тяло може да продължи да съществува още известно време, след като висшият аз се е освободил от него, но това по никакъв начин не пречи на аза). После е нужно време на висшия аз да асимилира придобитото от отминалия живот и едва след това да започне ново потапяне в грубата материя. Не може да се прескачат етапи. Все едно да изискваме дървото да даде плод без преди това да е разцъфнало.
-
то "спомена" ми най-вероятно всъщност е четене на живота на някой друг.
Точно.
Имам въпрос към тези които взимат участие по темата, от коя книга черпите знания или е сбор от много книги и вие сами стигате до някакво ваше виждане?
-
Благодаря ти, Ирис. :hi: Знам, че има възможност да се "прочете" и чужд живот, но това по - скоро го могат малко хора и те знаят, че това което виждат не е техния живот. Но ти говориш за фабрикувани с комерсиална цел "спомени от регресии".Остават огромното количество нефабрикувани спомени все пак./Предполагам знаеш, че съществуват прекалено много доказателства от всякакъв вид за реално превъплътили се хора. И сред тях почти няма някой, който да се е изкарал някоя "велика личност", точно напротив - нормални, обикновени, неблестящи с нищо особено личности "излизат" при регресиите. А качествата, за които говориш - да, предават се от живот в живот - това е безспорно!
:hi:
-
Iris, според теб задължително ли всяка следващата инкарнация се случва единствено от висшите светове? Защото има сведения за поредни инкарнации през около 100 години /горе-долу/. Може ли да се каже, че въпросното разграждане на телата в нисшите светове трае точно толкова - 100-тина години? Или това значи друго: разградил - неразградил телата си, азът се хвърля в ново прераждане оттам откъдето е при първа подходяща възможност?
Всичко е тук и сега.
-
До колкото съм чувал за хора подложили се на регресивна хипноза, "връщат се в миналото" но какво е интересното, какви ли не са били от просяци до царе, нито един не е споделил че в минала инкарнация е бил инопланетянин, запитвали ли сте се защо?
-
Не е така.има много такова случаи.
:hi:
-
До колкото съм чувал за хора подложили се на регресивна хипноза, "връщат се в миналото" но какво е интересното, какви ли не са били от просяци до царе, нито един не е споделил че в минала инкарнация е бил инопланетянин, запитвали ли сте се защо?
Ами да така е!
Също и никога не са били богове и съдии? ;D
Защо ли не могат да мръднат нагоре?
Бих те попитал: - Щом знаеш, че си роб защо не се освободиш?
Преди да ти отговоря какво мисля, би ли споделил в подробности какъв е индивидуалният път на душата за освобождаване от карма,инкарнации и прераждания в човешки тела на Земята, според твоите знания и опитност?
-
Пътят на душата, какво ще се промени, ако го знаем, или какво значение има за израстването ни ако не знаем за съществуването на ирационалният свят? Ще се опитам да хвърля някаква светлинка от позицията не на знанията си, а от позицията на своята опитност! Знам, че мнозинството ще игнорира написаното, но ако един се замисли мога да бъда доволен (отхвърлянето също е процес на дуално мислене)
1. Защо се раждаме?? Защо идваме на този свят в който трупаме само негативизъм и после се самоосъждаме, самонаказваме и пак отново тук в тази дуална душемелачка? Защо е всичко това дявол да го вземе, защо?
Отг. Когато всеки разбере, че да властва значи да служи на зависимите от него кръгът ще се разкъса. Единствениат начин да се изрази любовта в дуалният свят е чрез грижа за нуждаещият се, а не за ближният!
Нека се замислим над сентенцията "Не прави това което не искаш да ти се случва" и да я превърнем в мото на живота си! Е какво ще ни коства да опитаме един месец да вземаме решения под влияние на тази мисъл!
Да, това са клишета, но мога да ви уверя, че истините от ирационалното с които съм се сблъсквал също са така простички и обикновени иии скучни.
Та да се върнем към душата. Има разлика в перспективата за пътя на душа спазвала горните норми и за душа водена от понятието - Аз искам и всичко подчинено на него.
Първата група никога не се задържа в астрала, или по-точно престоява в него до редукцията на астралното тяло, (40 - 55 дни) след което се отправя нагоре.
Втората група е малко по-особенна - може да прекара доста в астрала докато изчезнат дразнителите от физическият свят. Това време се определя не от инкарнационният АЗ, а от базисня (цялостният) АЗ и много се бърка когато се слага равенство между инкарнационият и цалостният АЗ ове. Какво тук такова там - груба грешка!!!!
Но има пребиваващи доста в астрала, тях обаче не ги задържат изживявания на някакви енергии, а просто цалостният АЗ го е страх от равносметката СТРАХ
-
Отг. Когато всеки разбере, че да властва значи да служи на зависимите от него кръгът ще се разкъса. Единствениат начин да се изрази любовта в дуалният свят е чрез грижа за нуждаещият се, а не за ближният!
Това време се определя не от инкарнационният АЗ, а от базисня (цялостният) АЗ и много се бърка когато се слага равенство между инкарнационият и цалостният АЗ ове. Какво тук такова там - груба грешка!!!!
:hi:
А сега,моля те,малко по-подробно за разликата между двата Аз-а,че т'ва е препъни камъкът в много пътеки.
-
а просто цалостният АЗ го е страх от равносметката СТРАХ
А уж там горе нямало емоции ???.
-
Втората група е малко по-особенна - може да прекара доста в астрала докато изчезнат дразнителите от физическият свят. Това време се определя не от инкарнационният АЗ, а от базисня (цялостният) АЗ и много се бърка когато се слага равенство между инкарнационият и цалостният АЗ ове.
mitko, искаш да кажеш, че инкарнационият АЗ на човеците(матрица 5) и "душите" , които не са заплодени през "пролетното и есенно равноденствие" от "базисния АЗ"= бог= Йехова, създал човеците" , се разпада след време, ако първият не се е съгласил с условията на " БАЗИСНИЯ АЗ"?
Знаех си, че е така и затова са измислили кармата !!! ;D
а просто цалостният АЗ го е страх от равносметката СТРАХ
А уж там горе нямало емоции ???.
Цялостният Аз го е страх от Базисния и си го изкарва върху "инкарнациите на обикновенните човеци "
Тоест съвкупността от Азовете на едновременните инкарнации (човеците), се страхува от "БАЗИСНИЯ"= Йехова... ;D
-
Митко, много хващащо последно изречение, но все пак откъде черпиш информацията по този въпрос. Нали знаеш, че доста хора споменават за това как в някои случаи (като например тежка психологическа травма) душата или същността след смъртта се лута, като понякога дори не разбира в какво положение се намира.
-
Ми това е естествено.Всичко опира до съзнанието.Ментална вселена все пак..
-
а просто цалостният АЗ го е страх от равносметката СТРАХ
А уж там горе нямало емоции ???.
Според мен,ако"горе"има някакви емоции,то това са любовта и страхът.Омразата не е обратната страна на медала.Страхът е.Дуалност.Любов и страх.
-
............. доста хора споменават за това как в някои случаи (като например тежка психологическа травма) душата или същността след смъртта се лута, като понякога дори не разбира в какво положение се намира.
Емоцията е толкова силна, че инкарнадионният АЗ изключва подсъзнанието си и оттам връзката с цялостният си аз и наставниците си. Те изчакват да премине шока и тогава вземат нещата в свои ръце. Много често обаче оставят инкарнационния АЗ да изживее задържащото го емоционално състояние потеже неизживяната емоция е като жива рана и никога няма да престане да боли и да напомня за себе си. Например майка е оставила дечица, няма такъв наставник или същински АЗ който да и нареди или подмами инкарнационният АЗ да напусне астрала и да продължи пътя си. Просто ще я изчакат тя самата да се убеди, че децата са порасли и вече нямат нужда от нея, обикновено това става когато види внуци и никой абсолютно никой няма да натякне или да я упрекне за загубеното еволюционно време!! Не е точно така с омразата, това чуство също задържа много инкарнационни същности в астрала, но тогава не се изключват връзките с наставниците и същинският АЗ, и ако омразата не е проникнала надълбоко тоест не е засегнала действителната същност, то личноста се заобикаля с любов и грижи и омразата отшумявя (типична такава омраза е към убииците по невнимание - не води да кармични проблеми) Друга е ситуацията ако е засегнат цялостният АЗ, (родова, класова, национална, или расова омраза) такива личности се задържат много дълго в астрала, поради факта, че цялостният АЗ знае: Няма да е достатъчно само съвеста да наказва, ще се наложи и вмешателство отвън, а вмешателството отвън винаги означава промяна на индивидуалността в по-малка или по-голяма степен! Такива души обикновено продължават деградацията си и в астрала до времето когато кажат отгоре стига
а просто цалостният АЗ го е страх от равносметката СТРАХ
А уж там горе нямало емоции ???.
!!
Привет Олд,
В астрала ние сме си напълно човеци, липсва ни само материалното тяло. Нали не смяташ, че то е носител на емоционалноста ни? При прегледа на нашият си филм също изпитваме емоции, но това са земни такива! Светът горе за мен е свят без емоции (не можеш да разкажеш виц например, да излъжеш на майтап - телепатия ОЛД, телепатията и емоцията са несъвместими)
А сега,моля те,малко по-подробно за разликата между двата Аз-а,че т'ва е препъни камъкът в много пътеки.
Пълна съвместимост на всичко което се сетиш като при компютрите, разликата е само във възможностите при обработването на информацията, а и в количеството й. Буен планински поток - разделя се на два ръкава, малък и голям! Двата потока тръгват по самостоятелни пътица -два буйни планински потока с различен дебит - това са двата АЗа, малкият поток задължително се влива в по-големият и така докато стане тиха пълноводна река!! Малкият поток е обогатил с информация за пътя си по-големият
-
Опция за разделяне на на множество ръкави едновременно?Или последователно?
-
Много често обаче оставят инкарнационния АЗ да изживее задържащото го емоционално състояние потеже неизживяната емоция е като жива рана и никога няма да престане да боли и да напомня за себе си.
Според мен с Iris говорите за едно и също нещо, само дето го наричате с различни имена: той казва "енергии", ти казваш "неизживяна емоция".
В астрала ние сме си напълно човеци, липсва ни само материалното тяло. Нали не смяташ, че то е носител на емоционалноста ни?
И тук сте на едно мнение с Iris според мен. По-горе си писал: "много се бърка когато се слага равенство между инкарнационият и цалостният АЗ ове. Какво тук такова там - груба грешка!!!!"
Просто се налага да дообясниш това привидно свое противоречие. :hi: Ще е интересно за всички. А аз ще се радвам да разнищиш въпроса със "спомнянето" и въпроса за промяната на ценностната система в процеса на това "спомняне". ;)
Ще ме направите истински щастлива, ако направите един аргументиран дебат с Iris.
Респект!
-
Опция за разделяне на на множество ръкави едновременно?Или последователно?
Нямам сведения за съществуването на няколко инкарнации едновременно! Лично смятам, че е невъзможно защото трябва да се съгласуват огромно количество точки проблеми..... Например Дик прати Митко в България Чин-Чон в Китай, някой в Щатите е откъде толкова енергия и информация, сигурен съм, че ако той притежава тази енергия на него нямада му е нужно да се преражда!
В астрала ние сме си напълно човеци, липсва ни само материалното тяло. Нали не смяташ, че то е носител на емоционалноста ни?
И тук сте на едно мнение с Iris според мен. По-горе си писал: "много се бърка когато се слага равенство между инкарнационият и цалостният АЗ ове. Какво тук такова там - груба грешка!!!!"
Просто се налага да дообясниш това привидно свое противоречие. :hi: Ще е интересно за всички. А аз ще се радвам да разнищиш въпроса със "спомнянето" и въпроса за промяната на ценностната система в процеса на това "спомняне". ;)
Казаното от Ирис, го разбирам така: Какъв идиот преди смъртта такъв идиот и след смъртта, с това не съм съгласен и мога да го докажа. Да ние в астрала а и след това в другите нива си оставаме човеци - Цитат: Човек не е форма а съзнание и като казваме човечество трябва да имаме предвид не само хората в материални обвивки, а и хората оттатък чертата - едно цяло сме! Имам много, ама много бегла представа за възможностите на водачите си, а като се опитам да си представя какво могат ми се изправят космите и ми полазват мравки по гърба затова съм сигурен за съдбата на човечеството!!!
Спомнянето става шоково, веднага след смъртта!! Едни личности са подготвени частично и приемат трансформацията сравнително спокойно, други живяли като крайни материалисти доста време смятат цялото за част от инкарнационниат си АЗ, но те са лесни за лечение..... Най-трудно се лекуват личностите играли си със съдбите на хората, в тях дълбоко е вкоренена манията, че са нещо повече и другите са им длъжни да им слугуват - проблема става доста сериозен!!!!!
Ето тук бих попитал Ирис, Б.Б. винаги ли ще го оставят да бъде Б.Б. Ако не е засегнато цялото (в което се съмнявам) егото ще му бъде смачкано още в първите пет минути (земни). Направо ме напушва смях като си представя посрещането му!
-
ОК, само че не си казал какво мислиш за промяната на ценностната система след смъртта - случва ли се и в каква посока? Как току - що починалия гледа на току - що приключилия си земен живот - със същите /досегашните/ли очи? ;)
П.П. Ако съм разбрала правилно: единствената психологическа разлика между инкарнационния и постоянния Аз се явява спомнянето - знанието за това кой си ти?
-
...
Казаното от Ирис, го разбирам така: Какъв идиот преди смъртта такъв идиот и след смъртта ...
Духът на човека, висшият му аз, в течение на множеството си въплъщения и преживените опитности развива в себе си в една или друга степен определени качества и добродетели. Качествата могат да са умствени като способност за разбиране, способност за различаване, за анализ, за синтез, за концентрация на мисълта, сила на въображението, способност за запомняне, интуиция и др.; волеви като търпение, упоритост, целеустременост, вяра, твърдост, гъвкавост, спокойствие, самообладание и др,; морални качества и духовни чувства – любов, състрадание, благородство, съпричастност, загриженост, добронамереност, честност, справедливост, искреност, толерантност и др. Всички тези качества които са притежание на духа, са притежание и на човека във въплъщение. Той може да не помни всичките си опитности, които духа пази, да не разполага с цялата информация и знание, с които духът разполага, но въпросните качества почти винаги с малки изключения могат да бъдат проявени и от въплътения човек. По тях и по излъчванията на аурата може безпогрешно да се съди за духовното развитие на човека. Ако един човек взима трудно решения, то съвсем естествено можем да направим заключението, че той просто не е развил това си качество, т.е. на ниво висш аз нещата едва ли са по-различни. Натрупванията на висшия аз като качества и добродетели дават пряко отражение върху качествата на въплътената личност. Тук разминаване между качествата на висшия аз и качествата на личността не може да има.
-
...
Казаното от Ирис, го разбирам така: Какъв идиот преди смъртта такъв идиот и след смъртта ...
Натрупванията на висшия аз като качества и добродетели дават пряко отражение върху качествата на въплътената личност. Тук разминаване между качествата на висшия аз и качествата на личността не може да има.
Много, ама много искам тази теория да отговаря на истината, но заобикалящата среда плюс Егото може да изкриви всяка една добродетел до неузнаваемост, да се замислим над това! Например Лазарев прави едно кармично изследване на богатите и известни хора в Щатите, оказало се, че те са били без изключение всички духовни личности в предишният си живот!
Личен пример: Няма нищо духовно в предишният ми живот, сега духовноста ме привлича като магнит, но не е нещо което ми идва отвътре просто чувствам интереса като натрапен защо ли? Тук си задавам въпроса дали добродетелите които притежавам не са плод на знанията и опитностите ми за и в ирационалното и дали понятието добродетел на знаещият да не се слага в кавички. Друго което знам е че духовноста се проверява чрез власт над хора (пари, интелект възможности в науката или паранормалното). Имам тягосното усещане, че всички добродетели се блокират за да бъде придобитото като опитност от инкарнационният АЗ максимално автентично.
Сигурен съм! Инкарнационният Аз Е нещо напълно самостоятелно. Неговото израстване като личност е напълно независимо от възможностите които са в пъти по-големи на цялостният АЗ! Появата на таланти, наклонности, желания са качества които цялостният АЗ иска да доразвие или тушира от предишна инкарнация!
ОК, само че не си казал какво мислиш за промяната на ценностната система след смъртта - случва ли се и в каква посока? Как току - що починалия гледа на току - що приключилия си земен живот - със същите /досегашните/ли очи? ;)
П.П. Ако съм разбрала правилно: единствената психологическа разлика между инкарнационния и постоянния Аз се явява спомнянето - знанието за това кой си ти?
Личноста Х много обича парите и щом си помисли за тях - хоп кашони с пачки, да но възникват два проблема съседа У може да има даже и повече и няма какво да си купиш за тях, каквото пожелаеш го получаваш безплатно, от това следва, че материалното не носи престиж, значи ценното е нещо друго.
Едно камикадзе попада в астрала и си иска 50те девици и хоп 50 красавици, но мъжкото му достойнство е останало горе разкъсано от бомбата, леле срам. Той им крещи да престанат да се смеят, посяга да удари най-близката, но друг проблем не може, а мадамата си отива, какво неуважение останалите се смеят, проблем нали, не можеш да се наложиш със сила! Ако разгледаме и фактора отнети невинни животи, въпросното камикадзе доста ще пребивава в астрала.
Ето физическата сила и силата на притежаването отпаднаха като фактор даващ престиж и нещо трябва да ги замени!
Разликата между инкарнационният АЗ и постоянният АЗ е точно това което смяташ, само бих добавил и знанието защо инкарнационният АЗ е това което Е!
-
И да продължа приказката за камикадзето... :)
Това, което разказваш, Митко, касае първият момент след смъртта на физическото тяло. Тогава душата все още се чувства човек, макар, че вече не е точно това. И...след известен престой в ниския астрал /както казвате и двамата с Iris/се случва нещо: енергията на тия ниски страсти се изчерпва постепенно, емоцията която ги съпровожда - също, и камикадзето "се предава". Тогава идва помощта отвън, не и по - рано, предполагам. И...по някакъв начин камикадзето започва да зацепва, че не е личността за която се мисли. Прилича на събуждане, на изтрезняване, на наместване на фокуса...Момента на спомнянето /би трябвало в идеалния случай този момент да е и момента на "сливането" с висшия, постоянния Аз, даже бих го казала по още по - различен начин: момента в който осъзнаваш, че няма такова нещо като камикадзето, т.е., че камикадзето е съня на висшия Аз, който всъщност си пак ти, но ти - истинския./
И...КОЛКОТО ПОВЕЧЕ СИ БИЛ ВИСШИЯТ СИ АЗ ПО ВРЕМЕ НА ИНКАРНАЦИЯТА СИ, ТОЛКОВА ПО - МАЛКА ЩЕ ТИ Е ИЗНЕНАДАТА ПРИ СЪБУЖДАНЕТО /СПОМНЯНЕТО/.
СЪОТВЕТНО И КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ДРУГИТЕ ОКОЛО ТЕБ СА ПОЗНАВАЛИ ИМЕННО ДУШАТА ТИ, А НЕ ПРИВИДНОСТТА ТИ, ТОЛКОВА ПО - МАЛКА ЩЕ Е ИЗНЕНАДАТА И ЗА ТЯХ ОТ "ПРОМЯНАТА" НА ЛИЧНОСТТА ТИ, КОЯТО ЩЕ ЗАБЕЛЕЖАТ, АКО ДА РЕЧЕМ РЕШАТ ДА КОНТАКТУВАТ С ТЕБ ЛИЧНО ИЛИ ЧРЕЗ ПОСРЕДНИК /СЛЕД СМЪРТТА ТИ/.
Предполагам, че престоя в ниския астрал приключва в в момента на спомнянето.
Въпросите ми бяха /и към Iris и към Митко/:
1. Как ТОЧНО става спомнянето?
2. Как се променя ценностната система на човека, който си е спомнил? /т.е.ясно, че не държи вече на материалното, това е ясно, но на кое започва да държи най - много?/Ще кажа защо питам: чела съм документирани разкази на хора, преминали отвъд и върнали се, всички те, без изключение казват , че изведнъж нито титлите им, нито кариерите им, нито притежанията им, нито даже знанията им имат стойност отвъд. Затова пък истински безценни са малкото количество истински, идващи отвътре добрини и обич, които човекът е успял да сътвори в живота си до този момент. И всички тези хора изпадат в недоумение как само толкова малко пъти са имали наистина стойностни мигове в целия си живот. И същите тези хора се връщат обратно да доживеят живота си с много променена ценностна система! За това говорех. Просто искам да знам:
а/ всички ли преживяват такава промяна на ценностната си система?
б/това рязко ли се случва или плавно?
в/ веднага още в астрала ли се случва /ниския/ или по-нагоре?
г/тази промяна на ценностната система свързана ли е със спомнянето, или има връзка с нещо друго?
Имам и още въпроси, но гледам да не прекалявам много... :hi:
-
Много, ама много искам тази теория да отговаря на истината, но заобикалящата среда плюс Егото може да изкриви всяка една добродетел до неузнаваемост, да се замислим над това!
...
Сигурен съм! Инкарнационният Аз Е нещо напълно самостоятелно. Неговото израстване като личност е напълно независимо от възможностите които са в пъти по-големи на цялостният АЗ! Появата на таланти, наклонности, желания са качества които цялостният АЗ иска да доразвие или тушира от предишна инкарнация!
Значи наистина висшият аз е много повече от въплътената личност. Не всички таланти, наклонности, предразположения се проявяват в личността, а определена комбинация от скандхи. За това какво представляват скандхите не ми се пише, защото материята е изключително сложна, невъзможна за предаване с думи, а знанията ми не са достатъчно дълбоки. Това, което може да се намери по въпроса го обхваща само в общи линии. Но аз не говоря за предразположения и таланти, а за духовни качества. Ако в предишния си живот човек е бил гениален музикант, в следващия може тази гениалност да не бъде проявена в пълната си степен (но пак ще бъде проявена в по-малка степен), защото човек трябва да се развива не само в една насока, а в множество. Интересът му към музиката, предразположението му към нея може да бъде ограничено. Но има нещо, което не може да му бъде отнето. Не знам как да го нарека, може би усет към музиката, способност да я разбира и усеща. Той може да се роди в семейство, където няма възможност да свири, формата на ръцете му да не е подходяща за да стане виртуозен пианист, гласът му да не е подходящ за да бъде велик певец, склонността му да се занимава с музика да бъде намалена, но не може да му бъде отнета музикалността. Истинските духовни качества не могат да бъдат изтрити дори и от най-неблагоприятните условия. Това е нещо отнасящо се до самия човешки дух. Това е човекът такъв какъвто е, под всичките му маски и дрехи. Трябва просто да се научим да го различаваме. Когато човек действа по определен начин, трябва да можем да различим доколко проявява същността си и доколко действа под влиянието на външни фактори, като среда, мода и др. Но при всички случаи високо-развитият дух във всяко свое действие и мисъл ще изразява тази висока духовност. Каквато и комбинация от скандхи да формира личността с която се въплъщава, тази личност ще отговаря на висотата на развитие на духа. Няма как да има несъответствие. Ако някой е гениален композитор или велик пълководец, това означава, че той е развил тези качества в миналото си. Няма как те да се появят от нищото. В следващото си въплъщение великият пълководец може да не е такъв, но той ще притежава развито стратегическо мислене, способност за анализ, решителност, проницателност и др. качества. Може да не са чак толкова силно изразени, но при всички случаи ще са силно изразени. Ако допуснем, че този пълководец е бил суров и жесток човек, то е възможно в следващото въплъщение да се избере такава комбинация от скандхи, която да го постави в условия да работи над духовните си чувства, над морала и въобще всички качества по линия на сърцето, но не могат да му бъдат отнети качествата развити по линия на ума и волята.
Например Лазарев прави едно кармично изследване на богатите и известни хора в Щатите, оказало се, че те са били без изключение всички духовни личности в предишният си живот!
Зависи какво Лазарев разбира под "духовен". За мене духовността се изразява в проявата на качества, някои от които изброих. Човек с интерес към мистериите, към окултното, към духовния живот не е духовен. Интересът трябва да се е превърнал в приложение. Освен това става ясно, че умствените и волевите качества могат да бъдат притежание до определена степен и на черните адепти. За правилно развитие трябва да има баланс между трите групи. Развитието на която и да е група качества сама по себе си може да доведе до нежелани последствия, а за съжаление това се наблюдава масово.
-
Например Лазарев прави едно кармично изследване на богатите и известни хора в Щатите, оказало се, че те са били без изключение всички духовни личности в предишният си живот!
Съжалявам Мите, ама някакси в това твърдение не вярвам. Все си мисля, че ако наистина са били духовни личности нещата щяха да са различни. Щяха да се държат по-друг начин.
-
1. Как ТОЧНО става спомнянето?
2. Как се променя ценностната система на човека, който си е спомнил? /т.е.ясно, че не държи вече на материалното, това е ясно, но на кое започва да държи най - много?/Ще кажа защо питам: чела съм документирани разкази на хора, преминали отвъд и върнали се, всички те, без изключение казват , че изведнъж нито титлите им, нито кариерите им, нито притежанията им, нито даже знанията им имат стойност отвъд. Затова пък истински безценни са малкото количество истински, идващи отвътре добрини и обич, които човекът е успял да сътвори в живота си до този момент. И всички тези хора изпадат в недоумение как само толкова малко пъти са имали наистина стойностни мигове в целия си живот. И същите тези хора се връщат обратно да доживеят живота си с много променена ценностна система! За това говорех. Просто искам да знам:
а/ всички ли преживяват такава промяна на ценностната си система?
б/това рязко ли се случва или плавно?
в/ веднага още в астрала ли се случва /ниския/ или по-нагоре?
г/тази промяна на ценностната система свързана ли е със спомнянето, или има връзка с нещо друго?
Имам и още въпроси, но гледам да не прекалявам много... :hi:
Доста ми е трудно да отговоря на тези въпроси и може би отговорът ми няма да ги покрие, но ще опитам.
Спомнянето вероятно става по различен начин в зависимост от това доколко напреднал е човека. В едната крайност може да имаме моментално спомняне след като човек се озове в астралния свят, защото при такъв човек висшия аз се проявява в много голяма степен дори и когато е въплътен на земята. Себичността, егоизма, ограниченото възприемане на себе си като дадена личност при тях отсъства. Те още докато са били въплътени са знаели, че са много повече от личността си и са били подготвени за живота си след смъртта. Тези, които не вярват в живота след смъртта, са в най-неизгодна позиция. Тяхното неверие и по-точно убедеността им, че след смъртта всичко свършва, ще им създаде една илюзорна реалност в която те ще водят едно полусъзнателно съществуване. Хората не вярващи в живота в отвъдното може и да са както относително високо-духовни, така и с ниско ниво на развитие. Последните тъй или иначе няма как да възвърнат своите спомени от всичките си въплъщения, защото ниското им ниво на развитие не позволява да бъдат съзнателни и будни на нивото на висшия аз (това е другата крайност). Те вероятно ще прекарат известно време в илюзорно блаженство в девачан, след което ще бъдат тласнати да се въплътят отново. Основната маса от хора все пак водят някакво самосъзнателно съществуване във висшите светове, но кога точно си спомнят, как и доколко зависи от конкретния случай. Всичко тъй или иначе зависи от достигнатото ниво на развитие, а пълна освободеност от илюзиите и пълно възвръщане на спомените може да има само за вече преминалите заплануваната за Земята еволюция.
-
2. Как се променя ценностната система на човека, който си е спомнил? /т.е.ясно, че не държи вече на материалното, това е ясно, но на кое започва да държи най - много?/Ще кажа защо питам: чела съм документирани разкази на хора, преминали отвъд и върнали се, всички те, без изключение казват , че изведнъж нито титлите им, нито кариерите им, нито притежанията им, нито даже знанията им имат стойност отвъд. Затова пък истински безценни са малкото количество истински, идващи отвътре добрини и обич, които човекът е успял да сътвори в живота си до този момент. И всички тези хора изпадат в недоумение как само толкова малко пъти са имали наистина стойностни мигове в целия си живот. И същите тези хора се връщат обратно да доживеят живота си с много променена ценностна система! За това говорех. Просто искам да знам:
а/ всички ли преживяват такава промяна на ценностната си система?
б/това рязко ли се случва или плавно?
в/ веднага още в астрала ли се случва /ниския/ или по-нагоре?
г/тази промяна на ценностната система свързана ли е със спомнянето, или има връзка с нещо друго?
Знанията и спомените на се от първостепенно значение. Човек може да е съзнателен и без спомени. Даже в много случаи спомените са причина за закрепостеност, за приклещване към миналото и за психически проблеми. Знанията могат да бъдат научени, информацията - набавена, но стига човек да притежава нужните умствени качества за да борави с тези неща. Можем да знаем без да разбираме. В тази връзка способността за разбиране се явява много по-важна от информацията. Какви сме били, какво сме правили, какво сме преживели - всичко това е важно само дотолкова, доколкото ние развиваме определени качества и добродетели от преживяванията си, но сами по себе си преживяванията нямат голяма стойност за духа. Хората докато са въплътени ценят спомените и преживяванията си, но това са само външни неща, средства за нашето израстване. Будността и съзнанието обаче са друго нещо. Духовните качества също, а те се развиват чрез прилагане.
Човек може да бъде герой и без да си спомня за минали геройства, може да обича и без спомена за някоя конкретна минала любов... Натрупването на добродетелите става постепенно. Човек може да изглежда, че се променя изведнъж, но това е само привидно - просто множеството натрупвания в определен момент са довели до видим резултат.
-
Тези, които не вярват в живота след смъртта, са в най-неизгодна позиция. Тяхното неверие и по-точно убедеността им, че след смъртта всичко свършва, ще им създаде една илюзорна реалност в която те ще водят едно полусъзнателно съществуване. Хората не вярващи в живота в отвъдното може и да са както относително високо-духовни, така и с ниско ниво на развитие. Последните тъй или иначе няма как да възвърнат своите спомени от всичките си въплъщения, защото ниското им ниво на развитие не позволява да бъдат съзнателни и будни на нивото на висшия аз (това е другата крайност). Те вероятно ще прекарат известно време в илюзорно блаженство в девачан, след което ще бъдат тласнати да се въплътят отново. Основната маса от хора все пак водят някакво самосъзнателно съществуване във висшите светове, но кога точно си спомнят, как и доколко зависи от конкретния случай. Всичко тъй или иначе зависи от достигнатото ниво на развитие, а пълна освободеност от илюзиите и пълно възвръщане на спомените може да има само за вече преминалите заплануваната за Земята еволюция.
Ето заради тези именно ниско - духовни и неосъзнаващи се на нивото на висшия си Аз /все още/ развъплътени хора в астрала, в един по - предишен мой пост те попитах "дали е възможно да се осъществи следващо прераждане без да се стига до сливане с висшия Аз - направо оттам където са пределните възможности да стигне /нагоре/ човека". И горе - долу ми се изясни : разбирам, че всъщност се създава такава илюзия за несливане с висшия Аз /т.е. това всъщност е неосъзнаване на това кой си ти всъщност/. Но излиза, че действително подозренията ми са били верни: прераждането става оттам откъдето е човека - нисък астрал - нисък! Висок - висок! Ментален свят - ментален свят! И също така за такъв човек, който не осъзнава себе си на нивото на висшия си Аз /т.е. който се мисли за нещо отделно и съвсем нищо общо нямащо с висшия си Аз/, за такъв човек следващото прераждане ще му изглежда не като акт на свободната му воля, а като насилие, принуда, права ли съм? А висшия му Аз ще му се струва някакъв злодей, чиято марионетка е "горкият човек".
-
Значи до колкото разбирам, там из астрала, хората сериозно се поправят. Виждат постъпките си, плащат си с еволюционно време, разкайват се за греховете и тн и тн.
Само едно не мога да разбера. Ако всички толкова се поправят там, то обратно би трябвало да се прераждат само ангели и приказни феи. Не че имам нещо против съвременните хора, но крилца на гърба им не съм забелязъл. Що така? За какво толкова се поправят там, като тук повтарят същите грешки? Нещо ви куцат теориите. :blush:
-
Моят отговор е много много простичък: Такова ни е училището, такова ни е нивото. Наблюдаваш текучеството. В трети клас постъпват само ученици, които са за трети клас, а не за пети или десети, примерно. И като влезеш в трети клас - гледаш - всички са третокласници - по- будни или по - тъпички, но все третокласници. Който изкара изпитите - минава по - нагоре, който не - повтаря докато изкара и той.
Едно е ТАМ /освободен от бремето на ролята, ограниченията на тялото, заобиколен от разбиране, приемане и т.н. да си видиш..."изпълнението", друго е ТУК, в "душемелачката" , както я нарече Митко, забравил кой си, защо си и къде си, да проявиш на дело качествата си.
:hi:
П.П. Амнезията и новата "премяна" при новата ти инкарнация ти гарантира, че няма да можеш да преписваш по време на изпитите.
-
Все си мисля, че ако наистина са били духовни личности нещата щяха да са различни. Щяха да се държат по-друг начин.
Да, така се проверява дълбочината на духовноста. Права си, ако тяхната духовност бе стигнала нивото на подсъзнанието, то независимо от заобикалящите ги материалните егрегори, тяхната духовност щеше да се прояви като служене под една или друга форма.
Знанията и спомените на се от първостепенно значение. Човек може да е съзнателен и без спомени. Какви сме били, какво сме правили, какво сме преживели - всичко това е важно само дотолкова, доколкото ние развиваме определени качества и добродетели от преживяванията си, но сами по себе си преживяванията нямат голяма стойност за духа.
........................... Будността и съзнанието обаче са друго нещо. Духовните качества също, а те се развиват чрез прилагане.
................ Човек може да изглежда, че се променя изведнъж, но това е само привидно - просто множеството натрупвания в определен момент са довели до видим резултат.
Бих казал, че знанията и спомените без да са изживени емоционално са без никакво значение при преминаването оттатък. В подсъзнанието (същинското съзнание) достигат само емоции и причините породили ги!! Емоцията в същинското съзнание се превръща в опитност и води до израстване на личноста като духовна такава! Какво значи да бъдеш духовен - Да се стремиш да приличаш на БОГ, което ще рече да служиш според възможностите си на зависимите от теб! Тъмните изискват да им се служи по тези критерии всеки може да прецени къде е и като какъв се изявява!!
Само емоциата може да поддържа съзнанието будно, без емоция то или ще заспи или ще зацикли като надраскана стара грамофонна плоча. Да, няма развитие без прилагане на наученото в практиката.
По третият абзац - Както писах по-горе: Количествените натрупвания винаги водят до качествени изменения - природен закон
И също така за такъв човек, който не осъзнава себе си на нивото на висшия си Аз /т.е. който се мисли за нещо отделно и съвсем нищо общо нямащо с висшия си Аз/, за такъв човек следващото прераждане ще му изглежда не като акт на свободната му воля, а като насилие, принуда, права ли съм? А висшия му Аз ще му се струва някакъв злодей, чиято марионетка е "горкият човек".
Не е възможно прераждането на инкарнационен АЗ, нито има енергията нито възможноста да отдели нещо от себе си, та те са енергиино зависими, липсва им монада тоест индивидуалност. Без подкрепата на същинският АЗ те са една безформена и безполезна купчина информация с толкова малко енергия (колкото да не се разпадне структурно) и сега ще попиташ защо цялото търпи това? Ами това е отговорноста на Цялостният АЗ съдбата на тая глезотия наречена неосъзната инкарнация! Превъплътява се само цалостният АЗ и е негова идеята какъв да бъде след въплътяването. Грешка правите като смятате, че има ниско и високо развити души, голяма грешка!! На Земята идват само избрани, високо развити души, защото тук на Земята се полагат само практически изпити. Изпити които водят до опитности П.Х. Е някои се представят добре, а други по-добре, отличници са изключително много малко.
Кога става сливането? Веднага след "смъртта", тя отключва и освобождава същноста на същинският АЗ
Тангра,
В астрала хората разбират само това, че са духовни същности с материално-човешки изживавания, и не се поправят, поправителният изпит е отново на Земята по предмета с двойката.
-
Митко, ясно е, че човек се инкарнира тук за да се поправя от миналите си грешки, или да ги поправя....изправя и пр. Обаче когато идваме тук, ние не помним нищо от предишния си живот, и реално не знаем какво да изправяме. Та ей тук ми се къса на мен логиката. Хем идваме да се поправяме, хем не знаем какво точно. Защо е така? Какъв е изобщо смисъла да идваме тук и вместо да се изправяме, ние се изкривяваме още повече....нещо като порочен кръг. Въртиш се, въртиш се и при всяка следваща врътка(прераждане) си тръгваме по-лоши и криви. И друго да те попитам. Там горе как се отнасят към геьовете. Тук не ги обичаме. Та кой ще съдят, нас където не ги обичаме, или тях които са предали четата? Или там няма полове и това не ги интересува?
-
Значи до колкото разбирам, там из астрала, хората сериозно се поправят. Виждат постъпките си, плащат си с еволюционно време, разкайват се за греховете и тн и тн.
Само едно не мога да разбера. Ако всички толкова се поправят там, то обратно би трябвало да се прераждат само ангели и приказни феи. Не че имам нещо против съвременните хора, но крилца на гърба им не съм забелязъл. Що така? За какво толкова се поправят там, като тук повтарят същите грешки? Нещо ви куцат теориите. :blush:
Хората могат да се поправят и развиват докато са във въплъщение. Ако можеха другаде, нямаше да се превъплъщават. В астрала човек изпитва последствията от своите стремежи, може да отхвърли въпросните стремежи, ако те не са силни, но в повечето случаи тези стремежи остават като предразположения за последващото му въплъщение и влизат в състава в следващата астрално тяло. Това, че човек в астралния свят примерно попадне в сфера в която е подложен на силни страдания причинени от някакво негово желание не означава, че той се пречиства от това желание. Не, висшият аз се освобождава от него временно, защото въпросното желание няма място в световете където обитава висшия аз, но то остава като зародиш в астралния свят, и не само че ще стане част от човека при някое следващо негово въплъщение, но всъщност ще се окаже една от причините, които ще предизвикат това въплъщение. Именно неудовлетворените човешки желания и стремежът към тяхното удовлетворение са една от причините за преражданията. Например човек, който през земния си живот е вършил зло изгражда в себе си предразположение към вършенето на зло. Това е нещо, което той задължително трябва да отработи при следващите си прераждания, т.е. да трансформира този стремеж. Докато не го направи, той ще се преражда отново и отново. В някое негово превъплъщение това предразположение за вършене на зло може да бъде заглушено и да не се прояви през въпросното въплъщение, но то си остава част от човека или по-точно от астрала му.
-
Нещо ви куцат теориите. :blush:
Куцат по всички направления, темата по принцип е много сериозна и нетрябва да се пишат измислици изсмукани от пръстите ;).
Един въпрос, в теориите ви не беше ли застъпено че "душата" се въплащава в тяло с определена задача, цел, мисия , роля и т.н.? Та ако е така какво ще чисти там горе "душа" решила да изиграе роля на убиец да речем тук "долу", ами като отиде при св.Петър трябва да и се даде награда "Аскер" че то да не е лесно да изиграеш лошия ;), друг пък цял живот е един вид никой .. живее безлично умира безлично ....? Нещо много сериозна убягва, но какво ли е то !!!?
-
Пак ще се повторя от ( личен опит), че има голяма клопка в тези теории, които винаги се опитват да те преструктуират , тоест инкарнират те на ЗЕМЯТА с предварително зададено заболяване " амнезия"/ "програма"/, която не ти позволява да си спомниш ...Кой си?....Защо си тук?....Осъден си за нещо, което тук трябва да оправяш и защитаваш от предишнити си животи с хилядолетия.
Да запазваш царства, раси и империи на някой Висш Аз и да се прераждаш в човечество? Защо?
На кого служат тези Висши Азове, които се инкарнират на Земята само в човевшки същества?
Отг. На този който е създал човечеството и го е изпуснал от контрол!!!!!!!!
Крайно време е да разделим човечеството на две части;
- последователните инкарнации контролиращи човешкото развитие; прераждащи се и знаещи кои са! Защо са тук и какво трябва да направят ?
На няколко места намекнах за тях, но никой не отреагира.
Става въпрос за инкарниращите се групови АЗОВЕ на Земята през "пролетното и есенно равндоденствие". Всички те идват с предварително зададена програма , информация и способности, различни от тези на нашите деца, които използуват за да поучават или манипулират "спящото" човечество, които все още разчита на Висшия си Аз да го събудият от ''амнезия'' в астрала и го пратят отново на Земята да си изкупува греховете.
П.П. Въпросът ми е директен към Iris i mitko :)
Kaква според вас е разликата между т.н. илюминатски деца /управляващи света/, заченати през "пролентното и есенно равноденствие" , от тези заченати от Висшите Азове по всяко време на годината без контрол?!
Надявам се да сте разбрали за какво питам .
Имам предвид колко канала за приемане на информация имат едните и колко другите /DNK/?
Също защо първите имат достъп до "информация" на всичко, а вторите са подложени на амнезия от "Висшия Аз"? !
-
Нещо ви куцат теориите. :blush:
Куцат по всички направления, темата по принцип е много сериозна и нетрябва да се пишат измислици изсмукани от пръстите ;).
Един въпрос, в теориите ви не беше ли застъпено че "душата" се въплащава в тяло с определена задача, цел, мисия , роля и т.н.? Та ако е така какво ще чисти там горе "душа" решила да изиграе роля на убиец да речем тук "долу", ами като отиде при св.Петър трябва да и се даде награда "Аскер" че то да не е лесно да изиграеш лошия ;), друг пък цял живот е един вид никой .. живее безлично умира безлично ....? Нещо много сериозна убягва, но какво ли е то !!!?
Хм..не мисля,че е така.Никаква"мисия"нямаме.Т'ва са глупости.Дори да приемем,че това е така,то тази мисия не е нищо друго,освен най-обикновена задача поставена от Висшият Аз.Точно както сутрин си казваш"трябва да мина през химическото.."
:writer:......Мисля,си,че истинската мисия(и тя е цялостна,не касае само инкарнационният Аз)е развитие и еволюция всеки следвайки своята емпирична пътека @---
-
Митко, ясно е, че човек се инкарнира тук за да се поправя от миналите си грешки, или да ги поправя....изправя и пр. Обаче когато идваме тук, ние не помним нищо от предишния си живот, и реално не знаем какво да изправяме. Та ей тук ми се къса на мен логиката. Хем идваме да се поправяме, хем не знаем какво точно. Защо е така? Там горе как се отнасят към геьовете. Тук не ги обичаме. Та кой ще съдят, нас където не ги обичаме, или тях които са предали четата? Или там няма полове и това не ги интересува?
Арри,
Това за спомените не е точно така. Например ако прочетеш постовете си няма да откриеш нито един оптимистичен!! Защо си толкова черноглед? Тази черта е от твои минали животи, е отговори си на този въпрос и ето ти крачка напред. Ти си личност която е склонна да следва, изкорени този си навик и ето още една крачка напред. Писах ти, че горе се съдят мотиви а не конкретни действия, така, че горе ще трябва да си изясниш защо не ги обичаш (а и няма някой да ги обича), а това, че са обратни е тежък кармичен проблем, но за него не ми се говори. Когато преминеш чертата ще съдиш сам себе си!!!!
Бих попитал и Танграта защо е винаги опозиция?
........ Не, висшият аз се освобождава от него временно, защото въпросното желание няма място в световете където обитава висшия аз, но то остава като зародиш в астралния свят, и не само че ще стане част от човека при някое следващо негово въплъщение, но всъщност ще се окаже една от причините, които ще предизвикат това въплъщение. Именно неудовлетворените човешки желания и стремежът към тяхното удовлетворение са една от причините за преражданията. Например човек, който през земния си живот е вършил зло изгражда в себе си предразположение към вършенето на зло. Това е нещо, което той задължително трябва да отработи при следващите си прераждания, т.е. да трансформира този стремеж. Докато не го направи, той ще се преражда отново и отново. В някое негово превъплъщение това предразположение за вършене на зло може да бъде заглушено и да не се прояви през въпросното въплъщение, но то си остава част от човека или по-точно от астрала му.
Астралното тяло не се разпада (както и никое друго) те просто се редуцират и си остават при постоянният АЗ и понеже не може да има недоизживяна емоция, тя е като язва в енергиината структура на АЗа в определеното тяло, тя наистина ще се яви като обремененост в бъдещата инкарнация, а ако е доста основателна и като причина за самата инкарнация.
Понеже познавам доста подробно предишното се въплътяване, мога да твърдя, че в кармичен проблем се превръща само повтарящо се негативно поведение в няколко инкарнации! При мен е убиването на хора. Това поведение го изкоренявам в този живот и ако нещо не се случи в оставащото ми време ще съм се справил частично (убивал съм животни). В предишният и в по-предишният и в по-предишният съм бил висок сух изключително силен и бръз мъж войн, сега съм нисък търтунест и болнав не хващаща женсо око пародия! На въпроса защо съм такъв? Отговора бе: Душата не може да се справи с Егото на силното атлетично тяло, демек душевността ми е слаба!
Тук трябва да отбележа, че при каквато и да е регресия се запознаваш само със спомени водещи до кармични проблеми, тоест само с негативните!! В никакъв случай не можеш да прочетеш чужди спомени, няма да отговорят на въпроса ти защо си това което си.
-
П.П. Въпросът ми е директен към Iris i mitko
Kaква според вас е разликата между т.н. илюминатски деца /управляващи света/, заченати през "пролентното и есенно равноденствие" , от тези заченати от Висшите Азове по всяко време на годината без контрол?!
Надявам се да сте разбрали за какво питам .
Имам предвид колко канала за приемане на информация имат едните и колко другите /DNK/?
Също защо първите имат достъп до "информация" на всичко, а вторите са подложени на амнезия от "Висшия Аз"? !
Z-931, мен са ме заченали на 22 декември(зимно слънчестоене) и до колкото знам е било умишлено. В моето семейство се прави така. Старите баби си имат някакви техники, броят, пресмятат и тем подобни. Та мен са ме създали на 22 декември и майка ми, пак умишлено ч/з секцио ме е родила на 15 август 1986г. Баща ми, дядо ми, неговия баща и дядо пак за заченати на 22 декември. Преди векове не е имало планирани раждания, а бабчето ми е разказвала, че е родила баща ми, като и се е наложило на 15 август да вдига дивана. Да, започнала е нарочно да вдига дивана и така са предизвикали раждането. Имало е и други начини, но тя си е избрала този. И мога да те уверя, че нямам канал за приемане на информация :yes:. Това със зимното и лятно зачеване си е чисто българска традиция. Моя род има родословно дърво от преди покръстването и то много преди това. За сега сме останали само 13 Български рода от онова далечно време. А сме били над 280, но през столетията по един или друг начин са ги затрили.
Ама тва не е темата. Та не си мисли, че това е ''изобретение'' на илюминанти. Мен ако питаш, тва е Български патент :hi:
-
Ехххх, Мите, Мите.....изобщо не съм опозиция :(......просто търся отговори на разни въпроси.........
-
Един въпрос, в теориите ви не беше ли застъпено че "душата" се въплащава в тяло с определена задача, цел, мисия , роля и т.н.? Та ако е така какво ще чисти там горе "душа" решила да изиграе роля на убиец да речем тук "долу", ами като отиде при св.Петър трябва да и се даде награда "Аскер" че то да не е лесно да изиграеш лошия ;), друг пък цял живот е един вид никой .. живее безлично умира безлично ....? Нещо много сериозна убягва, но какво ли е то !!!?
Не бих казал, че духът се въплъщава с определена роля. С някаква водеща цел, като например развиване на някаква част от себе си – да, но да убиеш някого – в никакъв случай. Това само по себе си нищо няма да даде на духа – нито на твоя, нито на засегнатите. Опитностите имат смисъл само когато от тях е извлечена дадена полза. Човек може да премине през дадено страдание и да развие своята твърдост, воля, упоритост, търпение и т.н., а може и да се ожесточи или да се сломи духом, да се засили неувереността му и комплексът му за малоценност. Само по себе си страданието нищо не гарантира, а е важен начинът по който духът го премине. Същото е и с щастливите моменти в живота и въобще с всичко, което ни се случва. Духът идва тук за да придобие нещо истинско, а не за да преживее това или онова. Събитията са само средство.
-
Z-931, мен са ме заченали на 22 декември(зимно слънчестоене) и до колкото знам е било умишлено. В моето семейство се прави така. Старите баби си имат някакви техники, броят, пресмятат и тем подобни. Та мен са ме създали на 22 декември и майка ми, пак умишлено ч/з секцио ме е родила на 15 август 1986г. Баща ми, дядо ми, неговия баща и дядо пак за заченати на 22 декември.
ARRI, да знаеш че бабите са ти били наясно с тези неща, тоест с "илюминатските тайни", и моята беше от тях ;). Само че много от тайните се предават от уста на уста и само в "рода" и само по женска линия (орионска), тоест сестра ти или нейната дъщеря или твоята може един ден да има пълна информация до истината.
Та не си мисли, че това е ''изобретение'' на илюминанти. Мен ако питаш, тва е Български патент
Знам! ;D.... ;D... ;D..Бабите са ни били "жрици на орионките", а илюминити техните слуги, но знаеш ли, колко малко хора тук са прозряли тази истина?
-
П.П. Въпросът ми е директен към Iris i mitko :)
Kaква според вас е разликата между т.н. илюминатски деца /управляващи света/, заченати през "пролентното и есенно равноденствие" , от тези заченати от Висшите Азове по всяко време на годината без контрол?!
Надявам се да сте разбрали за какво питам .
Имам предвид колко канала за приемане на информация имат едните и колко другите /DNK/?
Също защо първите имат достъп до "информация" на всичко, а вторите са подложени на амнезия от "Висшия Аз"? !
Задаваш въпрос въз основа на някакво знание във верността на което вероятно си убеден. Но аз не съм. Няма как да ти отговоря при това положение.
Ако се родиш със спомени за миналото си ще бъдеш смазан от тежестта им. Особено ако спомените обхващат и действителността в надземните светове. Те хората от един спомен само могат десетилетия да се влачат по психотерапевти, а какво остава ако им се натресе всичко. Това, което действително има значение за развитието ни е налично и можем да го използваме във всеки един момент – съзнанието ни и духовните ни качества и добродетели. Ние сме квинтесенцията от целия ни минал опит. За какво се ни подробностите от самия опит? Да, може да има известни ползи за да проследим причините за някои неща, но вредата ще е много повече.
-
Z-931, на тебе ти е смешно и ми се подиграваш, ама на мен изобщо не ми е смешно. Че жените са котките от Орион, а ние сме кучетата от Сириус го знам от дете. В къщи котките са на почит. Естествено от както пораснах ги отглеждаме в мазето, а в апартамента съм настанил един кокер-Марк(понеже е марков и с родословие), и един помияр-Харлем(на галено-Харльо Барльо). В мазето отглеждаме около 21 котки-помияри. Интересното е, че АЗ ги отглеждам, а не бабчето и майка ми ;). Бабчето веднъж ми каза, че котките имали някакъв хормон(така и не запомних името му), който подчинява всики. За това и стопаните на котки са обсебени от любимците си. Купуват им все скъпи храни, глезят ги.....и пр. И АЗ съм така. Знам коя котка какво обича да яде и и го доставям. Купувам само скъпи котешки консерви с тонове. А кучетата ядат от хладилника ни. За тях не купувам специална храна. Те са на всичко коз. И това, че котките са преди кучетата го научих още като малък. Един ден бабчето ме ''разхождаше'' с чинията из Раковска(АЗ бях злоядо хлапе) и АЗ се хвърлих да гушкам едно улично куче. Бабчето направо настръхна. Първо ми се разкрещя, че ще се заразя с бълхи, кучешка тения и пр. А накрая под носа си промърмори - помияра си е помияр, дори и от сой. В първия момент не разбрах какво има напредвид, ама после схванах, че съм куче-помияр, па от сой. И много други истории с котките и кучетата мога да разкажа ;). Не зная как е в твоя род, но в моя си имаме хилядолетна традиция. Например, мъжете Константинови(фамилията е сменена), се женим само за жени от Балабанови(фамилията е сменена). Естествено трябва да сме 5 братовчеди. По-малко не може, понеже се кръвосмешаваме. АЗ бях на 5 години, когато се роди Десита. Е, от тогава и двамата си знаем, че ще се оженим. Ако направя дете на друга, то няма да носи нито името ми, нито фамилията, пък да не говорим за някакво наследство. И все пак, трябва да подчертая, че не Балабанови са важния род у нас, а Константинови. Константинови е важно да имат наследник, а не Балабанови ;). Котките се грижат за наследника на кучето. АЗ съм кучето(единствен наследник), и ела да я видиш бабчето.......ако и кажа да скочи от моста Чавдар, тя ще скочи......всичко прави за мен......Даже ми направиха вазектомия и замразиха мат'рял от мен, че ако нещо се случи с мен, да може Десита да роди наследник на Константинови.......Та не си мисли, че котките са по-велики от нас кучетата. Те треперят за нас, и е много важно да ни продължат рода. Факт.
-
Не е възможно прераждането на инкарнационен АЗ, нито има енергията нито възможноста да отдели нещо от себе си, та те са енергиино зависими, липсва им монада тоест индивидуалност. Без подкрепата на същинският АЗ те са една безформена и безполезна купчина информация...
Няма спор - точно това казва и Iris по - горе, а аз допълних, че е възможно да се създаде такава илюзия за прераждане на инкарнационния Аз за по - недоразвития духовно човек, който вследствие на тази илюзия ще възприема себе си едва ли те като "жертва на висшия си Аз", което си е ...смехория :D, ама както казваш - висшият Аз търпи и такива смешки.
Ако не беше толкова жалко това, последното, може би щеше да е адски смешно, наистина: сам си биеш шамари и ревеш като койот каква марионетка си ти - "истинският - инкарнацията", разбираш ли ;)... Или какъв си смелчага, дето се "опъваш" на висшия си Аз...Смях...Смях през сълзи...
Астралното тяло не се разпада (както и никое друго) те просто се редуцират и си остават при постоянният АЗ ...
Продължавам да не я разбирам тази дума. Търсих я в тълковния речник http://www.kakvo.org/tword/ - там няма подходящо за случая тълкуване. Можеш ли да я замениш със синоним, или да обясниш процеса на "редукция", като наблегнеш на разликите между "редукция" и "разпадане"?
Грешка правите като смятате, че има ниско и високо развити души, голяма грешка!! На Земята идват само избрани, високо развити души, защото тук на Земята се полагат само практически изпити. Изпити които водят до опитности П.Х.
Това, че училището е практическо, водещо до опитности не означава, че няма по - високо развити и по - неразвити души. Просто ти казваш на по - неразвитите "по - зле справящи се", което нямаше да е така, ако бяха по - развити - същото е, въпрос на думи /да се върна на по - горния си пример: третокласници сме всички, ама някои са по - будни, други по - тъпички - това са по - напреднали и по - изостанали души/. Напоследък особено имам чувството, че наплива към нашия трети клас е огромен, защо? - не съм сигурна, може би заради огромната раждаемост?!.
-
Редукция – намаляване, съкращаване. Всяко тяло в човека има свой център. Отделно монадата е център на всички тела. Въпросният център, постоянният атом на всяко тяло остава след разпадането на тялото (примерно астралното тяло) за да даде начало на следващото астрално тяло. Може би това Митко има предвид под "редукция". Това не пречи на останалата част от тялото да си се разпада.
-
П.П. Въпросът ми е директен към Iris i mitko :)
Имам предвид колко канала за приемане на информация имат едните и колко другите /DNK/?
Също защо първите имат достъп до "информация" на всичко, а вторите са подложени на амнезия от "Висшия Аз"? !
Няма да ти отговарям, но ще ти разкажа една действителна история която се случи тук във форума. Получавам на лични меко казано нещо от това което пишете Ти, Олд, Танграта взети заедно, на което му отговарям доста остро, че ако иска може да провери. Е момчето се оказа доста доста упорито и за около 6-7месеца се срещна със светлината и наставника си, но се уплаши и не продължи, спря се и защото му казах, че аз съм дотук. Е аз не искам да ставам гуру, но ми беше приятно когато ми се обади наскоро и ми каза, че не ме е забравил!! Умен си и съм сигурен, че си ме разбрал!!
:writer:......Мисля,си,че истинската мисия(и тя е цялостна,не касае само инкарнационният Аз)е развитие и еволюция всеки следвайки своята емпирична пътека @---
Виж колко хубаво е казано пътят е емпиричен, само с книжки не става!!
Това, че училището е практическо, водещо до опитности не означава, че няма по - високо развити и по - неразвити души. Просто ти казваш на по - неразвитите "по - зле справящи се", което нямаше да е така, ако бяха по - развити - същото е, въпрос на думи /да се върна на по - горния си пример: третокласници сме всички, ама някои са по - будни, други по - тъпички - това са по - напреднали и по - изостанали души/. Напоследък особено имам чувството, че наплива към нашия трети клас е огромен, защо? - не съм сигурна, може би заради огромната раждаемост?!.
Всички души са издържали приемният изпит за университета наречен Земя, и наплива е огромен защото е елитен! Завършил образованието си на Земята отваря всички врати - престижна диплома Е някои следват доста дълго, но това е без значение.
Редукция – намаляване, съкращаване. Всяко тяло в човека има свой център. Отделно монадата е център на всички тела. Въпросният център, постоянният атом на всяко тяло остава след разпадането на тялото (примерно астралното тяло) за да даде начало на следващото астрално тяло. Може би това Митко има предвид под "редукция". Това не пречи на останалата част от тялото да си се разпада.
Точно!!! Бих пояснил само, че ако ми се наложи да посрещна някой мой близък оттатък чертата ще използвам астралното си тяло или негова холограма, а това не може да стане, ако нямам базата нали?
-
Виж колко хубаво е казано пътят е емпиричен, само с книжки не става!!
Само ще си позволя да добавя, че ВСИЧКО, което правим или не правим е емпиричен опит, ВСИЧКО! Живеенето само по себе си е емпиричен опит. Има един чудесен цитат, за жалост не мога да го открия за да го пейстна, но той казва: всичко, даже онова което крием със срам в душите си е много важно за нашето развитие, защото ни е направило тези, които сме. Нищо не е само добро или само лошо - ние не знаем цялата история.
Iris, за пореден път съм удивена от способността ти да обясняваш, огромно благодаря!
:hi:
-
Един въпрос, как става въплащението на духа (пиша духа, защото той се въплащава),по лотариен принцип или със знанието какво ще му се случи и го прави заради "практиката"? Ако е на лотариен принцип, и му се падне че на 3та година от въплащението му го прегазва автомобил, каква ще е ползата от въплащението, да изпита мигновената болка ли?
П.С.Иначе това което пишете много добре звучи, но е само една теория.
-
Няма нищо случайно, и не се въплътява духът, а душата (духът е съставна част на душата). Да, всичко се прави с някаква цел, която на нас не ни е позволено да знаем в подробности. Духовните наставници са в правото си да прекъснат дадена инкарнация при определени условия! И ще добавя това което пиша е повече информация от практически контакти с ирационалното отколкото прочетено от книги, е признавам си, че не съм много добър в обясненията, но......
-
1.и не се въплътява духът, а душата (духът е съставна част на душата).
2.признавам си, че не съм много добър в обясненията, но......
И за първото и за второто не съм съгласен, за първото няма да коментирам за да не изпаднем в безмислена полемика, за второто, аз разбирам всичко което обясняваш, за мен то е много достъпно, няма ги излишните словоизлияния които ме карат да не доизчитам докрая постовете на някои потребители, за което благодаря :hi:.
П.С.И все пак да не забравим Дух, Душа и тяло = човек ;).
-
П.С.И все пак да не забравим Дух, Душа и тяло = човек ;).
Монада (неповторима индивидуалност), около нея се завихря информация. Когато последната достигне необходимото количество и концентрация за да се изпълни условието - информацията да се обърне навътре тоест да започне да се самоосъзнава като индивидуалност значи, че първичното съзнание е оформено. Всичко това става в Абсолюта и понеже индивидуалвост в индивидуалност не може да се развива младото съзнание се отделя от Бога и започва самостоятелно съществуване - основният АЗ Енергията която притежава Монадата ние наричаме дух! Енергията (духът) е психична такава! И тук съществува нещо като омагьосан кръг, количеството емоционална информация увеличава силата на духа, това пък води до глад за още информация. Новопостъпилата информация не е филтрирана (съдържа желания знания съмнения и т.н.) и се складира около първичното съзнание, връзката между двете съзнания се нарича интелект. Всичко горе изброено събрано в едно цяло се нарича душа + тяло = човек
-
Намерих си цитата :):
"Всяко преживяване, всичко, което са ви причинили или вие сте причинили на другите, е страшно важно за развитието ви. Дори лъжите ви, жестокостта и несправедливостта към другите, дори и те са много важни. И това, което криете със срам в душата си, също е много важно, защото ви е помогнало да станете това, което сте. Всичко, преживяно ви помага да станете милосърдни, цялостни и изпълнени с любов. Ако успеете да си простите и да се приемете такива, каквито сте, ще излекувате себе си, а заедно със себе си и планетата. Помнете: Нищо не е нито хубаво, нито лошо. Ние не знаем цялата история..."
:)
П.П.:това което пиша е повече информация от практически контакти с ирационалното отколкото прочетено от книги, е признавам си, че не съм много добър в обясненията, но......
Митко, не е нужно да противопоставяш "прочетеното + осмислено + приложено в живота" на онова, което е "преживяно, и после прочетено в книги". И аз говоря с мъртвите в съня си, и аз съм чувала в ума си "глас" от отвъдното не един път...Даже с очите си съм виждала нещо...което не знам даже как се нарича...може би ектоплазма би било най - вярното в случая...Но това е нищо само по себе си, ако не съм си задала след това правилните въпроси, ако не съм изпитала порив да разбера и науча повече. Откъде? От всякъде!!! Мога да уча от всичко и от всякъде, но предпочитам добре написаните книги.
Колкото до обясняването - спокойно, ставаш все по - добър! :hi:
-
Z-931, мен са ме заченали на 22 декември(зимно слънчестоене) и до колкото знам е било умишлено. В моето семейство се прави така. Старите баби си имат някакви техники, броят, пресмятат и тем подобни. Та мен са ме създали на 22 декември и майка ми, пак умишлено ч/з секцио ме е родила на 15 август 1986г. Баща ми, дядо ми, неговия баща и дядо пак за заченати на 22 декември.
Арри,искаш да кажеш,че жените у вашият род,поколения наред овулират баш на 22 декември? ::)
Мога да уча от всичко и от всякъде, но предпочитам добре написаните книги.
Най-големят кеф,е да учиш от собствената си книга.
-
Един въпрос, как става въплащението на духа (пиша духа, защото той се въплащава),по лотариен принцип или със знанието какво ще му се случи и го прави заради "практиката"? Ако е на лотариен принцип, и му се падне че на 3та година от въплащението му го прегазва автомобил, каква ще е ползата от въплащението, да изпита мигновената болка ли?
П.С.Иначе това което пишете много добре звучи, но е само една теория.
Еее,Олд,т'ва сме го нищили..Приемем ли,че е на лотариен принцип,веднага изниква въпросът кой разбърква сферата с числата :).Всичко е доброволно.
Няма нищо насилствено.Свободна воля.И това,че ние не виждаме смисъл в някои"ситуации"не значи,че те са лишени от такъв.Поздрави :hi:
-
Най-големят кеф,е да учиш от собствената си книга.
:hi:
Не най-голям кеф а най-правилното, разбрах го много късно .... но в малкото ми останало време ще се помъча да спазвам неотменно това правило!
Еее,Олд,т'ва сме го нищили..Приемем ли,че е на лотариен принцип,веднага изниква въпросът кой разбърква сферата с числата :).Всичко е доброволно.
Няма нищо насилствено.Свободна воля.И това,че ние не виждаме смисъл в някои"ситуации"не значи,че те са лишени от такъв.Поздрави :hi:
Поста ми беше към Митко, той разбра за какво иде реч и ми отговори ;).
-
1.Може ли да се каже, че още при раждането си душата е притежател на информация за всичко възможно, но не и на личен опит, т.е. липсва и познанието за придружаващата конкретните житейски казуси емоция? Или душата няма нито информацията, нито личния опит /с емоцията/?
Душата съвсем бял лист ли е в началото или не?
2.Може ли да се "изроди" същинската ни самоличност трайно, вследствие на прекомерно влияние на инкарнационната личност върху нея? Какво става с такава душа?
3.Може ли да се каже, че целта на поредиците от инкарнации е да се удържи победа на духа над материята, но не чрез игнориране и аскетизъм, а чрез смесване с нея и проявяване на духа някакси чрез нея? Единствено развиването на способността за различаване на вечното от тленното ли е критерия? Или не става дума изобщо за удържане на победа, а по - скоро за самоопознаване в материята?
:hi:
-
Мите разгледай линка и сподели. http://selenabg.com/index.php/2008-07-29-08-07-24/41-2008-07-27-20-29-45/227.html
-
Мите разгледай линка и сподели.
Тъмното не мога, а и не искам да коментирам!! Моля, ако може да направи коментар Ирис или някой друг!
-
Мите разгледай линка и сподели. http://selenabg.com/index.php/2008-07-29-08-07-24/41-2008-07-27-20-29-45/227.html
Може ли аз? :)
Глупости на търкалета.
Само като прочетох простотията с лимита от 12"души"и ми светнаха не всички лампи,а всички всевъзможни прожектори! :hi:
-
3.Може ли да се каже, че целта на поредиците от инкарнации е да се удържи победа на духа над материята, но не чрез игнориране и аскетизъм, а чрез смесване с нея и проявяване на духа някакси чрез нея? Единствено развиването на способността за различаване на вечното от тленното ли е критерия? Или не става дума изобщо за удържане на победа, а по - скоро за самоопознаване в материята?
Според мен – да. Но духът не се смесва с материята, а се проявява чрез нея; духът направлява материята в степента в която я е овладял, организира я във форми и т.н. То всъщност духът няма как да се прояви освен чрез материята. Самоопознаването също не може да стане освен ако духът не се прояви. Човек има неограничени възможности, неограничен потенциал, но за да бъде превърнат този потенциал в нещо действително, той следва да бъде проявен. На човека са дадени всички възможности да развие силна воля, неограничени умствени способности и всичко, за което можем и не можем да се сетим. От него се иска да превърне тези възможности в действителност.
-
Глупости на търкалета.
Само като прочетох простотията с лимита от 12"души"и ми светнаха не всички лампи,а всички всевъзможни прожектори! :hi:
Нарочно го постнах това защото 99,9% в книжлетата са такива глупости ;), та така.Всеки твърди че неговата е по-истина, да ама не.Приключвам по темата, като му дойде времето то ще се разбере, дотогава ще изпробвам възможностите на "сегашното" си тяло ;D.
-
То всъщност духът няма как да се прояви освен чрез материята. Самоопознаването също не може да стане освен ако духът не се прояви. Човек има неограничени възможности, неограничен потенциал, но за да бъде превърнат този потенциал в нещо действително, той следва да бъде проявен. На човека са дадени всички възможности да развие силна воля, неограничени умствени способности и всичко, за което можем и не можем да се сетим. От него се иска да превърне тези възможности в действителност.
А дали духът /душата/ има предварителна точна представа за собствените си възможности, поне на теория? Или точно обратното: какво ще се получи след срещата с материята /накрая, не след дадена инкарнация, а "най - накрая"/ е неизвестна никому величина? Ние на Бог ли се опитваме да заприличаме? Или на "себе си", инкарнирайки се?
-
1.Може ли да се каже, че още при раждането си душата е притежател на информация за всичко възможно, но не и на личен опит, т.е. липсва и познанието за придружаващата конкретните житейски казуси емоция? Или душата няма нито информацията, нито личния опит /с емоцията/?
Душата съвсем бял лист ли е в началото или не?
2.Може ли да се "изроди" същинската ни самоличност трайно, вследствие на прекомерно влияние на инкарнационната личност върху нея? Какво става с такава душа?
3.Може ли да се каже, че целта на поредиците от инкарнации е да се удържи победа на духа над материята, но не чрез игнориране и аскетизъм, а чрез смесване с нея и проявяване на духа някакси чрез нея? Единствено развиването на способността за различаване на вечното от тленното ли е критерия? Или не става дума изобщо за удържане на победа, а по - скоро за самоопознаване в материята?
:hi:
1. Същото е като при раждане на бебето, раждането е придружено от скрити възможности и тези възможности трябва да се развият по емпиричен път. За белият лист - нуката още не е отговорила на въпроса: Защо мозъка на още нероденото бебе работи с такъв интензитет.
2. Може, това са всички постоянни АЗове преминали към тъмната страна
3. Третият въпрос на мога да го коментирам по-добре от Ирис
-
"Съвсем случайно", разбира се ;) както си гледах днес из нета и...ето какво си намерих: ченълинг на Башар - с превод, говори точно за това, за което и ние тук: какво е човека като симбиоза между: 1.тяло с човешки ум и 2.истинската ни същност. Говори и за интуицията - единственият начин да чуеш себе си приживе:
http://atiearth.com/Video
имам предвид видеото "БАШАР - физическият ум" - не знам защо, но не ми се получи директния линк, затова го посочвам по този начин.
П.П.Всички видеа с Башар в този сайт са преведени на български.
-
Духовните наставници са в правото си да прекъснат дадена инкарнация при определени условия
Това е за случаите, когато душата се е затъркаляла стремително "назад" и е застрашен постоянния Аз ли? Или просто когато конкретната инкарнация вече спре да носи полза на душата?
Чувала съм израза: "Всяка смърт е самоубийство", като се има предвид, че решението /осъзнато или неосъзнато от страна на инкарнационната личност/ за приключване на инкарнацията се взима от постоянният /висшият Аз/. Темата е много интересна: има неоспорими данни за връзка между менталните /и емоционалните/ нагласи на човека и болестите, с които се сдобива. /Най - бързо ми идва наум Луиз Хей - нейните книги, макар да не е единствена само тя/. Та...Ако да речем една душа не иска да живее, все едно по какви причини, то тя ще си намери начин да си създаде правилната болест за да напусне инкарнацията си. И обратното: реши ли душата да оживее, стига тялото да не е необратимо съсипано, мисля, че няма какво да я спре.
-
Постоянният Аз не може да бъде застрашен.От какво?От провалянето на една инкарнация?Чудо голямо..Рестарт левъл и voila..
И ако някой има право да прекъсне една инкарнация,то това е самият Аз.Никакви водачи,наставници и пр,нямат право да го правят.Ако приемем,че ги има де..Според мен,тези"наставници"са просто част от моя си Аз.Едно друго Мен,по-развито,и по-напреднало..Някак не ми се връзва теорията със свободният избор,и това друг да има право да ти дръпне шалтера.. :nea:
-
Постоянният Аз не може да бъде застрашен.От какво?От провалянето на една инкарнация?Чудо голямо..Рестарт левъл и voila..
И ако някой има право да прекъсне една инкарнация,то това е самият Аз.Никакви водачи,наставници и пр,нямат право да го правят.Ако приемем,че ги има де..Според мен,тези"наставници"са просто част от моя си Аз.Едно друго Мен,по-развито,и по-напреднало..Някак не ми се връзва теорията със свободният избор,и това друг да има право да ти дръпне шалтера.. :nea:
Това значи ли, че ако се давиш трябва да ти поискам да подпишеш декларация, която да ме оневинява за евентуални телесни повреди при спасяването и след това да ти помогна?
-
А непоискана помощ,не е ли нарушаване на свободният ми избор да се удавя? :hi:
-
Значи все пак не сме сами в пълния смисъл на думата?
Постоянният Аз не може да бъде застрашен.От какво?От провалянето на една инкарнация?Чудо голямо..Рестарт левъл и voila..
И ако някой има право да прекъсне една инкарнация,то това е самият Аз.Никакви водачи,наставници и пр,нямат право да го правят.Ако приемем,че ги има де..Според мен,тези"наставници"са просто част от моя си Аз.Едно друго Мен,по-развито,и по-напреднало..Някак не ми се връзва теорията със свободният избор,и това друг да има право да ти дръпне шалтера.. :nea:
Такива рестарт левъл звучат адски несериозно и показват отношението ти към собствения живот.
Според мен човек не е Бог, а творение на Бог, в този ред на мисли естествено че има по-висши сили, които да ти отнемат живота с пълно право, ако вече си направил САМ своя избор да не направиш нужното и да живееш прахоснически, тоест да деградираш. Не казвам, че непренно би се приело като наказание от всеки, все пак зависи и от целите ти. Моите примерно не са да чакам да се рестартирам, а сега "да си е*е майката живота", защото именно тогава се появява ирационалното, което душата ти примерно не може да си го обясни и попадаш в неизгодна ситуация. Поне според мен, ти може друго да искаш.
Най-важното е да си наясно какво правиш, какво искаш, от там нататък ще стане каквото трябва и ще се оценя както е редно.
Митко се опитва точно това да обясни според мен. Другото са подробности. Ако той ти наруши личния избор като те спаси, ще е от по-голямо значение за теб, не за него, защото той е направил каквото е почувствал, че трябва. Ти след това ако решиш пак ще се удавиш или обесиш. Или е имало нужда да се освестиш и да промениш нещо. Случайните спасения, може и да не са случайни.
Както и с наставниците - те се опитват да те насочат, за да направиш своя избор. Ако не проявиш съзнание-пак си си ти, само че променяш нещо към -.
Митко, според теб всеки човек ли има наставници? В такъв смисъл, че да ти подсказват в живота, не само когато е време да те прегрупират или нещо от сорта? Защото може и да има сили за дадени хора, които просто да те вкарват в нивата без наставници? И може ли да си изгубиш наставника? Или да се върне ако си го загубил веднъж?
Ако си сгрешил примерно и после приемеш грешката като такава, изкорениш я по някакъв там начин, както казваш ти "няма грешка, ако има поука", има ли случаи в които не важи? Има ли лимит за шанса за развитието на душата? Кога започваш да служиш на тъмните във вечността ;D стопираш ли се завинаги някога?
Питам от интерес, не че мисля да го правя. По-скоро може би съм го правила, но не с цел да съм негативна и зла, а защото не съм намирала друг изход за момента или съм се чувствала неспособна да го променя, въпреки че съм знаела че има различен начин. И за ориентация към останалите.
-
А непоискана помощ,не е ли нарушаване на свободният ми избор да се удавя? :hi:
Я помисли, дали детето (децата) нямат право да си имат майка?
Нашата свободна воля не е глезотия, а е обвързава и с други съдби. Истинският израз на свободният ни избор е преди да се въплтим. след това всичко е подчинено на него.
-
Нямах намерение повече да пиша в тази тема, ама не се сдържах, макар че с Митко сме доста отдалечени по въпроса за ирационалното, но немога да не го поздравя за това което е написал :hi:.
Истинският израз на свободният ни избор е преди да се въплтим. след това всичко е подчинено на него.
-
Като цяло свободата е да сме способни да действаме според нашата собствена воля. Но можем ли винаги да го правим? Винаги трябва да се съобразяваме и с другите.
Абсолютна свобода не съществува. По-правилно е да се каже за "свобода от какво" и "свобода за какво", а не за "свобода въобще".
Всички хора сме неразривно свързани и ние не можем да сме свободни "от всичко". Човек трябва да се откаже от една свобода, за да получи друга, да се раздели с едни неща, за да се срещне с други.
-
Я помисли, дали детето (децата) нямат право да си имат майка?
Нашата свободна воля не е глезотия, а е обвързава и с други съдби. Истинският израз на свободният ни избор е преди да се въплтим. след това всичко е подчинено на него.
Съгласна съм донякъде.При строежа на една къща,винаги има план.В процеса на работа,обаче,често се случва плана да бъде променен.Детето има право да има майка,но дали майката ще уважи това право,е друг въпрос.И в двата случаи,има последствия.И за двамата.Просто зависят от решенията.
Значи все пак не сме сами в пълния смисъл на думата?
Такива рестарт левъл звучат адски несериозно и показват отношението ти към собствения живот.
Според мен човек не е Бог, а творение на Бог, в този ред на мисли естествено че има по-висши сили, които да ти отнемат живота с пълно право, ако вече си направил САМ своя избор да не направиш нужното и да живееш прахоснически, тоест да деградираш. Не казвам, че непренно би се приело като наказание от всеки, все пак зависи и от целите ти. Моите примерно не са да чакам да се рестартирам, а сега "да си е*е майката живота", защото именно тогава се появява ирационалното, което душата ти примерно не може да си го обясни и попадаш в неизгодна ситуация. Поне според мен, ти може друго да искаш.
Най-важното е да си наясно какво правиш, какво искаш, от там нататък ще стане каквото трябва и ще се оценя както е редно.
Митко се опитва точно това да обясни според мен. Другото са подробности. Ако той ти наруши личния избор като те спаси, ще е от по-голямо значение за теб, не за него, защото той е направил каквото е почувствал, че трябва. Ти след това ако решиш пак ще се удавиш или обесиш. Или е имало нужда да се освестиш и да промениш нещо. Случайните спасения, може и да не са случайни.
Както и с наставниците - те се опитват да те насочат, за да направиш своя избор. Ако не проявиш съзнание-пак си си ти, само че променяш нещо към -.
Митко, според теб всеки човек ли има наставници? В такъв смисъл, че да ти подсказват в живота, не само когато е време да те прегрупират или нещо от сорта? Защото може и да има сили за дадени хора, които просто да те вкарват в нивата без наставници? И може ли да си изгубиш наставника? Или да се върне ако си го загубил веднъж?
Ако си сгрешил примерно и после приемеш грешката като такава, изкорениш я по някакъв там начин, както казваш ти "няма грешка, ако има поука", има ли случаи в които не важи? Има ли лимит за шанса за развитието на душата? Кога започваш да служиш на тъмните във вечността ;D стопираш ли се завинаги някога?
Питам от интерес, не че мисля да го правя. По-скоро може би съм го правила, но не с цел да съм негативна и зла, а защото не съм намирала друг изход за момента или съм се чувствала неспособна да го променя, въпреки че съм знаела че има различен начин. И за ориентация към останалите.
Ауу..много си падам по психоанализите.И какво е отношението ми към живота според теб?Че ми стана много любопитно. ;D
Щото аз веднага мога да ти кажа какво е твоето според мен.Т.е.мнението ми е субективно,да не вземеш да се вържеш..Таа..мисля си,че подобна позиция е малодушна и страхлива.Да прехвърляш отговорността за собственото си съществуване на някаква имагинерна висша сила,и да очакваш потупване по рамото,или пък порицание..Че това си равносилно на отношението към живота което има една овцата от стадото,да речем..Очаквайки пастира да я сръга с остена,ако кривне от пътя,щото самата тя,не може да разчита на собственият си радар..
Рестарта на същото ниво,не значи,"*би му мамата на живота сега,другият път ще взема поправителният"..И никъде не съм го казала.Но ако една инкарнация не извърши предназначението си,има други..Т.е.ако не си придобила дадена опитност,която е била заложена в първоначалният план,никой не те съди(и никой няма право да го прави,без твоето изрично позволение и съгласие).Сега..друг е въпросът,че цялото битие е една гигантска мисъл.И ако имаш нужда да бъдеш съдена и порицавана/респективно потупана по рамото :empathy2:...Не се коси.Точно това и ще получиш.Така,че внимавайте,бъдете добрички,за да има шоколадче накрая,а не сопа ;D
И да..има лимити за всичко!Сами си ги слагаме.
П.П.Яяя,ма ти освен,че обичаш да съдиш кой какво заслужава и кой какъв(видно е от постовете ти),май обичаш и да си противоречиш.Би ли ми обяснила моля те,как така хем това
ПП: и в този ред на мисли, ако си лош човек и такава е същността ти, ако Бог те осъди за това, то тогава за справедливост не може да става въпрос, било то от самия Бог.
Хем...Според мен човек не е Бог, а творение на Бог, в този ред на мисли естествено че има по-висши сили, които да ти отнемат живота с пълно право, ако вече си направил САМ своя избор да не направиш нужното и да живееш прахоснически, тоест да деградираш
-
Разликата между овчедушие и смирение е невидима в очите на простака. Разликата между страхопочитание и уважение към Бога, също е тънка. Тук става въпрос за съзнание и нивата на осъзнатост през които минава индивида. Ако ти не си преминала "За всеки влак си има пътници" и ще преминеш също, споко. Ако обаче вече си го осъзнала с цялото си същество и си решила, че може да се пренебрегне ще ядеш двоен калай/според мен само, защото деградацията от мързел си е грозна в моите очи, а за теб може да е приятна/. Питах Митко, именно за осъзнато взет грешен избор, напук на живота, просто ей така взет, интересно ми беше какво ЕВЕНТУАЛНО е следствието. А за убиеца - Според мен ако не е осъзнавал какво прави, ще му се даде шанс и ще си продължи по пътя. Но ако е постъпил по по-горния път, може би ще мине да обслужва тъмната страна, без обратен билет ;D
Митко също говори, че се съди горе, на него защо не му кажеш, че е малодушен страхливец? Май ти използваш двойния аршин и за тва не ти излизат сметките @---
Също за информация - изобщо не ми пука как и дали има съд след смъртта, живея си точно както си искам, говоря си с хората точно както си искам, казвам им каквото мисля и не правя това, което на мен не искам да ми правят.
Вярвам в Бог и не се срамувам да го призная. Ти щом не вярваш/или само спамиш из форума, за да се обедиш в думите си, защото така е по-лесно/ няма лошо.. Наказание е когато душата ти иска нещо различно от това, което правиш вдействителност. Ако искаш да си от отрицателната страна на полюса няма да е наказание. Просто на нормалните хора не им се стои там.И ако случайно попаднат търсят начини да се измъкнат..
Митко сигурно няма да ми отговори на въпросите, за тва няма да пиша повече по темата. А за детето и майката и на мен ми е интересно, за такъв тип случаи питам и аз. Какво се случва с останалите ако ти не си изпълниш отговорностите към тях и с теб какво се случва?
Има ли наистина баланс? Или тъмните са повече? И каква информация можеш да дадеш за тях, тва ми беше интересно.. :flag_of_truce: Защото ми се струва, че хората които застават на тяхна страна, повечето не се усещат и не знаят за последиците. А и за шизофрениците ми е интересно, те прераждат ли се и ако да, какъв е смисъла от съществуването им с объркана психика? Има ли ИСТИНСКИ жертви на тъмните? Има ли хора с човешки тела, но с животинско съзнание, което не подлежи на промяна?
-
Митко, според теб всеки човек ли има наставници?
И може ли да си изгубиш наставника?
Ако си сгрешил примерно и после приемеш грешката като такава, изкорениш я по някакъв там начин, както казваш ти "няма грешка, ако има поука", има ли случаи в които не важи?
Има ли лимит за шанса за развитието на душата?
Кога започваш да служиш на тъмните във вечността ;D стопираш ли се завинаги някога?
1. Всеки има наставници, всеки и са на една мисъл разстояние. Проблема е в чуваемостта.
2. Никога и в никакъв случай, и по никакъв повод.
3. Ако се отнася до грешка няма случай в който не важи, но да направим разлика между спонтанна грешка и нещо обмислено и изпълнено хладнокръвно.
4. Няма лимит всичкото време е наше.
5. Когато започнеш да се смяташ за нещо повече от другите и вместо съвети започнеш да изискваш подчинение!! О стопираш се и още как, лошото е, че започваш отначало или със силно ограничено право на избор.
-
Преди време изказах в друга тема тук своето мнение, че не е нужно да се преживее ЛИЧНО, ФИЗИЧЕСКИ, една учебна жизнена ситуация за да се усвои емоционалният опит от нея. Все още мисля така. Ето какво намерих в една от книгите на медиума Силвия Браун /превеждам си го аз, така, че ако има някаква неточност, бъдете снизходителни/:
"Не ви ли се е случвало да слушате нечия история, изпитвайки при това такива силни емоции, сякаш сте били участник в събитията? В такъв случай не ви е нужно да преминавате самият вие през същото....
...На вас не ви е нужно да получавате опита непосредствено, ако чрез него сте усвоили урока от дадената ситуация...
...Вие идвате на земята за получаване на емоционални, а не на интелектуални знания...
...Незрялото емоционално АЗ вътре в нас ще се развива само ако му позволим да се излива навън...
...От другата страна ние вече притежаваме интелектуалното знание, затова нашият план съществува заради това да развиваме емоционалната си страна...
...Когато вие преминавате от другата страна, вие загубвате всички тези отличителни особености /цели, привързаности, темперамент/. Вие не преставате да бъдете себе си, но ставате свободен от всички наноси, от земната мръсотия...
...Кармическото възмездие е следствие от ЗЛОТО НАМЕРЕНИЕ. Зло намерение означава, че вие АКТИВНО ЗАПОЧВАТЕ ПРОЦЕС, който води до нанасяне на ущърб на друг човек. Не се безпокойте по повод своите мисли за възмездие, които възникват в ума ви, когато някой ви причинява болка. Няма такава сила, която да направи реални вашите въображаеми картини на мъст, ако вие не потвърдите тези свои чувства с ДЕЙСТВИЯ..."
Много интересни неща, нали?
-
Неа,"забрави" да ми отговориш на въпроса за противоречието в постовете ти.Как така,хем ти се вижда несправедливо Бог да ни съди,хем пък си съгласна някой друг да има право над живота ни?
П.п.За разликата между смирение и овчедушие,сме писали в много теми
-
..
...На вас не ви е нужно да получавате опита непосредствено, ако чрез него сте усвоили урока от дадената ситуация...
...Вие идвате на земята за получаване на емоционални, а не на интелектуални знания...
...Незрялото емоционално АЗ вътре в нас ще се развива само ако му позволим да се излива навън...
...От другата страна ние вече притежаваме интелектуалното знание, затова нашият план съществува заради това да развиваме емоционалната си страна...
:good:
Ей с това обаче не съм много съгласна
...Когато вие преминавате от другата страна, вие загубвате всички тези отличителни особености /цели, привързаности, темперамент/. Вие не преставате да бъдете себе си, но ставате свободен от всички наноси, от земната мръсотия...[/i]
...
Земната мръсотия щеш или не,се пропива в теб.И е нужно време.Не става веднага.Преминаваш и хооп..изкъпал си се :nea: Факторът"време",не е за пренебрегване.
-
...
Целта ни тук не са емоционални знания.
На разни медиуми не вярвам особено. Пълно е със заблудени люде.
Целта е, чрез емоционалните уроци, да се научим да не изпитваме толкова емоции. (и то и това не е целта, но отново е средство. Ако прибавиш и фокус на съзнанието и някои други неща, ще получиш и някои наистина съществени неща ...)
Т.е. да преодолеем емоционалните уроци.
На пръв поглед за някой могат да изглеждат еднакви, тези две твърдения, но разликата е от земята до небето.
Някой може да ти каже, че целта му е да събира съчки.
Но всъщност целта да е да запалиш огън и да се стоплиш. Събирането на съчки е само средство.
Но целта е, не да си събрал в двете си ръце една купчина съчки,
а целта е да си с ПРАЗНИ ръце, пред огъня.
-
...
Целта ни тук не са емоционални знания.
Tangra,ми именно де.Чрез изживяването на емоциите,се учим да ги контролираме.Това си е емоционално знание.Например..как да обичаме без да задушаваме и обсебваме обекта на чувства ни..как да контролираме негативните си емоции..и т.н. и т.н.Ако не си изпитвал тези емоции,няма да знаеш за к'во иде реч,нали?Ако не си се поддавал на гнева,омразата,яростта..как ще се научиш да ги контролираш?Щото Арри,добре го беше казал в другата тема."У всеки живее по един"ангел"и един"демон".Ние избираме кое да пуснем на свобода,и то при всяка една ситуация..във всеки един миг.Ако някой се е родил балансиран и умерен,то това не е"дар свише"а е качество придобито и отработено с цената доста емоционални терзания.
-
Ами по-добре да пуснем демона, а ангелите да си ги оставим да живеят при нас. :writer:
-
Не знам...ти избираш..
За"пътят"....
http://www.parallelreality-bg.com/index.php/statii/filosofia/390-2012-01-28-09-48-32.html
-
Отново повдигам въпроса за "доброто" и "злото". По начина по който аз ги разбирам нещата, зло не съществува, то е просто невежество. Така го чувствам, но това не означава, че съм станала толерантна към това невежество, де... :(
И...във връзка с това ми е интересно да разбера какво мислите по въпроса за човешката еволюция /или по - точно за еволюцията на душата на човека/. Какво е еволюцията на душата: трупане на всякакъв практически опит или целенасочено движение към единият от полюсите на дуалността? Или целта на еволюцията е изхода от дуалността? /Дуалността продължава ли и от другата страна?/
И още: какво мислите по въпроса за "неотвръщането", описан в Новия завет: "Ако те ударят по едната буза, обърни си и другата"? И също така и за прошката: има ли такова животно и как се постига практически? И веднага следва и въпроса за егото: хубаво ли е, че го има, то за или против нас работи?
От личен опит ще кажа, че щом още го държиш в ума си, /негативното събитие с емоционалната му окраска/, прошка не си дал, та ако ще да ми се кълнеш, че си.
Освен това, има ситуации, породени от карма ли, от човешко несъвършенство в този ни живот ли, когато интересите на хората са противопоставени. И при които се налага да избираш: своето или чуждото добро. И няма как да се случат И двете. Къде е "истината" в този казус: с това повдигнах и въпроса за егоизма... :)
Спирам за момента, че стана много.
:hi:
-
Отново повдигам въпроса за "доброто" и "злото". По начина по който аз ги разбирам нещата, зло не съществува...
А да не ти дава"господ"да се срещнеш със"злото",че може и да си промениш мнението..
Според мен,целта на еволюцията,е изследване и опознаване на битието.Ъфкорс,под битие,включвам и нашата индивидуална същност..Абе абсолютно всичко..За дуалноста..Можеш да излезеш от капана,не чрез борба и отричане,а чрез приемане, позволяване и допускане..И най-вече постигането на пълен баланс,между всякакъв вид полярности.
Неотвръщането на злото със зло,има логика..В противен случай,се получава синджир от"зло"..Разбира се,всичко е до индивидуална преценка.Има моменти в които просто трябва да действаш..Например ако станеш свидетел на"зло",има логика да се намесиш,да се опиташ да предотвратиш събитието..Но след свършен факт,да отмъщаваш и да се хабиш с подобни негативни емоции,е безсмислено.
Писали сме много пъти,за разликата между смирение и малодушие.
Относно дилемата,за чуждото добруване или моето.. Пак е много относително.Ситуации,хора..Зависи от много неща.
-
Отново повдигам въпроса за "доброто" и "злото". По начина по който аз ги разбирам нещата, зло не съществува, то е просто невежество. Така го чувствам, но това не означава, че съм станала толерантна към това невежество, де... :(
И...във връзка с това ми е интересно да разбера какво мислите по въпроса за човешката еволюция /или по - точно за еволюцията на душата на човека/. Какво е еволюцията на душата: трупане на всякакъв практически опит или целенасочено движение към единият от полюсите на дуалността? Или целта на еволюцията е изхода от дуалността? /Дуалността продължава ли и от другата страна?/
Проявеният свят е дуален и винаги ще бъде дуален. Единството е в същността, в духа, но не и в проявлението. Какво представлява еволюцията на душата? Ами да, тя е един вид движение към единия полюс: от миналото към бъдещето, от незнанието към знанието, от слабостта към силата, от егоистичността към надличностното и т.н. и т.н.
И още: какво мислите по въпроса за "неотвръщането", описан в Новия завет: "Ако те ударят по едната буза, обърни си и другата"? И също така и за прошката: има ли такова животно и как се постига практически?
Написаното в Библията се отнася по-скоро за смирението, за вярата, че справедливостта ще бъде установена и без нашето отвръщане на удара. Иначе ние трябва да правим всичко необходимо за да се защитим и да защитим тези около нас. Когато имаме възможност с чисти средства да ограничим нечии лоши прояви, също не бива да се колебаем. Ако те нападнат на улицата и можеш да се защитиш, трябва да се защитиш, но без омраза към нападателите, без желание да им навредиш, а просто действайки за самозащита. Що се отнася до прошката и неосъждането, те са възможни, когато има разбиране към другия, към мотивите му, към слабостите и грешките му.
-
Проблема с намирането на точните отговори е ,че истината се променя постоянно.Истината не е статична и ако някой си мисли ,че я знае има още една стена за разбиване или рухване пред себе си. За съжаление това е последния извод до които стигнах, естествено след като всичко е относително значи и самата относителност е относителна и това ,че търсенето на истината е постоянен процес също става под въпрос. Затова в последно време такава апатия ме е обвзела ,че вече ми е все тая,какво е тук,там,сега и после.За какво съм тук и дали ще го изпълня........Аман от толкова въпроси чийто отговори постоянно се сменят. Всъщност какво ли е значението,така и така не зависи от мен в момента.Всичко вече е решено.И да от там може би морето ни изглежда до колене,а тук се давиме като последните удавници.И КВО ДА НАПРАВИМ? Аман,честно,няма отговори,това е само игра на ума, абсолютната истина не съществуава тук. Обикаляме в кръг,защото имаме нужда от обяснение за всичко, на мене вече ми писна. И спрях да си задавам такива въпроси,спрях да правя каквото и да е,спрях да контролирам каквото и да е(естествено в общокултурните норми) и знаете ли кво се случи.Станах това което не искам да съм.Изплуваха едни ужасии и още съм в лайната,ама си седя тук и чакам или да се удавя в тях или да ми писне и от тях. Иначе не сме ли пак в лайната,само ,че си казваме че сме над тея неща. Човешката природа е такава. Мислех си тея дни,за кво му е на Господ да ни създава такива нещастници? Еми нямам отговор,то и по добре,че нали и той след време ще се смени, пък аз не мога още да си излекувам раните от предното трошене на поредната стена.
ПП.Вече почвам силно да се надявам найстина сега да е преди зазоряване и да много тъмно ,защото ако не е си е е.... м.....
-
, абсолютната истина не съществуава тук.
Абсолютната истина е че ТИ СЪЩЕСТВУВАШ ТУК И СЕГА.Какво повече искате,не разбирам..Живейте си живота бе хора..
-
Ако беше толкова лесно нямаше да сме тук и да си задаваме отговори
За да стане това живеене просто е така,трябва да не изпитваме чувства, тогава няма да си задаваме въпроси,не и такива.Е да ама ние не сме устроени така и искаме или не си ги въртиме.До кога не знам. Какво разбираш под живейте си живота, щото аз си го живея,искам или не щом пиша тук значи по някаъв начин го живея. Може би искаш да кажеш да не си задаваме такива въпроси,да не се лутаме и търсим.Е да де ама крадеца крещи,хванете крадеца,се получава,щото ето че и ти търсиш,всеки търси нещо, всеки търси да осмисли по някакъв начин живота си.Защото простото живеене не е възможно, дори и за най невежия. Просто живеене имат само животните. И пак стигнахме до човешката природа.
-
Подписа на bogoizbrania
Познай своите демони,обикни ги,и ще намериш душата си!
п.п.Дори животните нямат"просто живеене"..
-
Искам да кажа ,че проблемите на човека започват тогава когато той се "събуди". След това той няма как повече да "си живее живота"
-
Защо?Напротив.Тогава започва купона..
-
п.п.Дори животните нямат"просто живеене"..
:hi: Точно.
Много човеци не знаят как да живеят а просто съществуват.
-
Това с обикването на демоните си остава загадка за мен.Не го владея, затова си стоя сега при тях и само си се зверим. Не искам да приема ,че трябва да обикна нещо което не харесвам. Как може човек да обикне в себе си например безволието, пошлоста, измамата и тн? А в същия момент всички ние сме съвкупност от добри и лошо качества.И не ми казвайте че те са едно и също.
-
Никъв купон не започва. Лицемерие е всичко това и то към самия себе си. Обърни се назад в живота си и си помисли,какво толкова се е променило в теб? Съзнанието ти е почнало да въприема по добре,понаучила си,изпитала си различни неща, друго?
Всичко си е същото, промяната е ментална,а не личностна. Пак си имаш лошите качества,пак си имаш старите добре познати но може би леко прашасали комплекси,слабости и при някакво сътресение всичко си излиза каквото си е било. Не би било пробелм това,но ти вече имаш самосъзнание,саморефлексия която светва прожектова и всичко е ясно като бял ден.
Ако на това му викаш купон,аз съм явно изостанала в тенденциите.
-
Мисля си ,че това с свободния избор е пълна бутафория. Ако приемем ,за истина това ,че душата си прави някакъв план за живота през който минаваме, то тя вече е предначертала всичко.Това обяснява защо имаме сънища който се случват след години, защо имаме интуиция,която ни казва че ще срещнем някой,че ще получим нещо и тн,доста преди да се е случило. Ако това е така,то тогава този свободен избор остава само в едно единствено направление - какво да си мислим и как да изживяваме нещата. Например душата си прави план ,че ще ви блъсне кола,от това събитие тя иска да научите за отношението си към този който ви е блъснал. И тук свободната воля се изразява само и единствено в това какво ще мислите по въпроса- Ебаси тъпака или аз съм виновна щото не погледнах или пак ли на мен или ебаси късмета, виж къв чк пич не блъсна,сега ще се запознаем. Също така евентуално може би имаме избора но според мен дори това е спорно,какво да чувстваме във връзка с тази ситуация.Ако беше найстина свободен избор емоцията не би те помръднала на никъде,но често се случва именно емоциите да те предвижат в друго направление,затова смятам ,че дори над тях нямаме право на избор.За доказателство давам това,че колкото и да не искаш да изпитваш агресия я изпитваш защото тя е дълбоко заложена в човека,дали навън или навътре я имаш. Та сега е лесно да си кажем обикваме демоните,щото те явно са ПЛАНУВАНИ, единствения им опонент е УМА.
Това обаче на теория,а на практика нещата стоят по друг начин.
-
Това с обикването на демоните си остава загадка за мен.Не го владея, затова си стоя сега при тях и само си се зверим. Не искам да приема ,че трябва да обикна нещо което не харесвам. Как може човек да обикне в себе си например безволието, пошлоста, измамата и тн? А в същия момент всички ние сме съвкупност от добри и лошо качества.И не ми казвайте че те са едно и също.
Ами..не искаш..Ок.Но това не значи,че е невъзможно,и че други не го правят.Приемането на самият себе си,с всичките ни недостатъци е болезнен процес.Но и много оздравителен.И това,че си даваш сметка за негативите си,не значи да ги проявяваш не контролирано.Напротив.Осъзнаваш,че си стиснат да речем.Приемаш се такъв и ако решиш,започваш самодисциплина.Т.е.работиш върху негатива,докато не го преодолееш.Какво сложно има?
Никъв купон не започва. Лицемерие е всичко това и то към самия себе си. Обърни се назад в живота си и си помисли,какво толкова се е променило в теб? Съзнанието ти е почнало да въприема по добре,понаучила си,изпитала си различни неща, друго?
Всичко си е същото, промяната е ментална,а не личностна. Пак си имаш лошите качества,пак си имаш старите добре познати но може би леко прашасали комплекси,слабости и при някакво сътресение всичко си излиза каквото си е било. Не би било пробелм това,но ти вече имаш самосъзнание,саморефлексия която светва прожектова и всичко е ясно като бял ден.
Ако на това му викаш купон,аз съм явно изостанала в тенденциите.
Е не знам..На мен си ми е купон,и то много як!И що па да е лицемерие да се забавляваш със самият себе си?На мен ми е безкрайно интересно да се самонаблюдавам(и се опитвам да не се съдя,а просто да коригирам онова което не ми харесва)
Като се обърна назад и като си дам сметка,колко много съм постигнала със себе си веднага тичам до огледалото да си залепя две целувки за награда!Според моите преценки съм си ги заслужила 8)
Защо..Ами..мноог са,но например..научих се да прощавам в сърцето си,не в ума!Смея да твърдя,че не изпитвам омраза и злоба,Но гняв да!Научих се малко повече да сдържам гнева си.(тук,признавам има още доста да се работи).И не само..уча се да не изпитвам гняв.Преди да се ядосам се опитвам да броя до 10 и да мисля!Разбрах,че всичко което не си направил,все някога ще трябва да бъде направено..Приех го като неизбежно,и вече карам по-лежерно..Ясно ми е,че в един живот е невъзможно да постигна със себе си,онова което искам.И вече не се чувствам безсилна. За това пък вече не наблягам на количеството,а на качеството.
Разбрах защо е нужно,а и най-вече,започнах да изпитвам истинска благодарност за съществуването на всичко различно от мен.И макар на моменти да се дразня,дълбоко в себе си,наистина изпитвам благодарност.Към абсолютно всичко.Без оглед на"+"и"–"..Всеки изживян миг разкрива нов аспект от самият мен.Какво по-хубаво от това?
-
Мисля си ,че това с свободния избор е пълна бутафория.
Всякакъв вид"мислене",е по-добър от"немисленето"
-
Да приемемш и обикнеш за мен означава,да не съдиш и да не променяш,Защото ако приемаш и обичаш нещо ,що ти е да го променяш? Минах през самоконтрола, факт е че когато го оставиш ,излизат демоните.Докато контролираш себе си,начина си на мислене,емоциите си ,всъщност си играе ума ти. Това което контролира е егото,то не може да си представи ,че може да изпусне от контрол и една стотна от секундата,затова особенно пък добре му влияае да се прави на самоусъвършенстващ се.Контролира емоциите,най вече мислите,започваш да си един позитивен,един креативен, мани мани... Но това е една вече добре позната схема,типизация на вече известно, за съжаление. И така аз казах край с контрола и е тогава ако знаеш кви демони излизат,бедна ти е фантазията. Всъщност те са познати но добре забравени и погребани.Поспали докато ти си си мислил ,че държиш кормилото. Това е което аз изживявам,не претендирам ,че е всеобщовалидно.
-
Да приемемш и обикнеш за мен означава,да не съдиш и да не променяш,
Цялото Мироздание е подчинено именно на промяната..И въпреки всичко любовта съществува..
Умът не е този който мисли.
Есес,обичам детето си безкрайно много.Но той има отвратителен навик да плюе хората.Викаш да не го променям..а?
-
Всъщност не мога да отговоря задоволително на това,защото не знам отговора.
И двете твърдения "че мирозданието е подчинено на промяната" и че "любовта съществува" са верни, но според мен не са взаимосвързани . Две верни твърдения не правят трето автоматично вярно.
Лекарите ходят с бели престилки
Иван носи бяла престилка
не е задължително Иван да е лекар, нали.
Ако знаех отговора на въпроса за "примането" на демоните и как аджеба става то,щях да го кажа още в началото.Знам само ,че не е контрола решението,поне не е моето решение. От толкова самоконтрол бях изтрещяла и най лошото от всичко е че бях убедена че съм постигнала голям напредък.Когато оставих самоконтрола,видях ,че не съм мръднала. Цялата работа е че всички ни учат на самоконтрол но той само "запечатва" личността.
-
Всъщност не мога да отговоря задоволително на това,защото не знам отговора.
И двете твърдения "че мирозданието е подчинено на промяната" и че "любовта съществува" са верни, но според мен не са взаимосвързани . Две верни твърдения не правят трето автоматично вярно.
Е,айде сега..ти ги свърза..любовта и промяната..
Контролът е индивидуален.Което не води до обезличаване,а напротив.Представи си ако всички бяхме хаотични..Нямаше и да знаем какво е ред или контрол.Ти избираш да сдържаш емоциите си..Някой друг контролира,действията си,но не и емоциите..Трети пък,показва пълен контрол над себе си,но и хабер си няма какво е контрол над мислите..Разни хора,разни идеали..Различията и контрастите са факт.
-
Есес,обичам детето си безкрайно много.Но той има отвратителен навик да плюе хората.Викаш да не го променям..а?
Това се нарича възпитание,а не промяна на личността. Личноста всъщност не може да се промени,това което казваш ,че променяш е твоя светоглед, начин на възприемане и изживяване на нещата, морални,етически,културни и обществени привички и ценности.Демоните са част от личността,тях не можем да променяме,можем найстина само да ги приемем или осовободим,как става това, не знам
Друг е въпроса че и за възпитанието няма едно мнение. Родителя обаче за едно е длъжен ,да възпита в детето си морални и етически ценности. Културната обусловеност се оформя по нататък и дори теб да те няма да го научиш да не плюе по хората,обществото в което живее и неговата култура ще го научи.
-
Ай ся..И какво му поречи на човек да се само-възпитава в такъв случай?
Самото осъзнаване на даден негатив в личността,вече е промяна на светогледа.
-
Всъщност не мога да отговоря задоволително на това,защото не знам отговора.
И двете твърдения "че мирозданието е подчинено на промяната" и че "любовта съществува" са верни, но според мен не са взаимосвързани . Две верни твърдения не правят трето автоматично вярно.
Е,айде сега..ти ги свърза..любовта и промяната..
Разбрах какво искаш да ми кажеш ,но не ги свързвам двете понятия в контекста на разговора ни. Просто защото смятам ,че когато обичаш нещо не го променяш.Ти би ли решила да промениш нещо в себе си с което се гордееш? Не нали, би трябвало на същия принцип да работи и приемането на демоните.И дори си мисля че приемане е равно на несъдене.Аз не го владея.
-
Нищо не му пречи,всеки го прави.Но това не са демони. Това са както вече казах "светоглед, начин на възприемане и изживяване на нещата, морални,етически,културни и обществени привички и ценности" Демоните са неразделна и непроменлива част от теб, те са обратното на всички приимущества ,таланти, силни страни на човека.Такива са скаперничество, лицемерие,пошлост,агресивност, отмъстителност и тн. Не можеш да спреш да си лицемер,отмъстителен,агресивен и тн.Можеш да се научиш да не ги показваш,да се залъжеш че си ги овладял в някаква степен, да развиеш техен антипод,но не и да ги премахнеш или промениш.Затова казах в началото че контролирайки ние всъщност си лицемерничим на самите себе си.
ПП. Затова ти казах още че когато се обърнеш назад ще видиш промяна на повърхностно ниво,а над нея си работила години и години.Болезнено е да си го признае човек,но за жалост това е. Всичко е наскарад, това което сме променяме е само на ментално ниво.На личностно не сме мръднали. Въпреки ,че човек трудно прави разграничението в самия себе си, трудно се намира границата.Най вече заради морално етическите ценности, защото когато се стремим и постигаме стабилна ,здрава и висока ценностна система ние имаме усещането ,че се променяме изцяло,но забравяме че ние променяме само светогледа и отношението си към света и нещата. Когато махнеш всичко това виждаш ,че си направил една единствена крачка,нищо че ти се е струвало че си изкачил Еверест.
-
Ами за де се гордея с нещо,значи то ме удовлетворява.Няма причина да го променям.Например..смятам,че съм великодушен и добър човек.Като цяло неспособна на "зло".
Но..зависи от много неща.Ако се наложи,отнемам и човешки живот.(Да не изпадаме в конкретика тук,пак е много субективно).Т.е.не бих наранила умишлено никой,по никакъв начин.Но знам,че съм способна и на убийство..Осъзнавам наличието на"демони"у себе си,и въпреки,че си съжителстваме толкова време,не съм име се поддала.Реално не съм убила никого( поне не в този живот :D )
И честно казано..обичам си ги.Те са част от мен.И мога при правилна експлоатация бих могла ,да извлека повече полза отколкото вреда.
Нищо не му пречи,всеки го прави.Но това не са демони. Това са както вече казах "светоглед, начин на възприемане и изживяване на нещата, морални,етически,културни и обществени привички и ценности" Демоните са неразделна и непроменлива част от теб, те са обратното на всички приимущества ,таланти, силни страни на човека.Такива са скаперничество, лицемерие,пошлост,агресивност, отмъстителност и тн. Не можеш да спреш да си лицемер,отмъстителен,агресивен и тн.Можеш да се научиш да не ги показваш,да се залъжеш че си ги овладял в някаква степен, да развиеш техен антипод,но не и да ги премахнеш или промениш.Затова казах в началото че контролирайки ние всъщност си лицемерничим на самите себе си.
Можеш..Всичко можеш..Стига да го осъзнаеш..Но дотогава,няма как да ти го обясня.
-
И двете си мислим,че другата просто не може да погледне през собствените си ограничения и знаеш ли и двете сме прави.
-
Мисля си ,че това с свободния избор е пълна бутафория. Ако приемем ,за истина това ,че душата си прави някакъв план за живота през който минаваме, то тя вече е предначертала всичко.Това обяснява защо имаме сънища който се случват след години, защо имаме интуиция,която ни казва че ще срещнем някой,че ще получим нещо и тн,доста преди да се е случило. Ако това е така,то тогава този свободен избор остава само в едно единствено направление - какво да си мислим и как да изживяваме нещата. Например душата си прави план ,че ще ви блъсне кола,от това събитие тя иска да научите за отношението си към този който ви е блъснал. И тук свободната воля се изразява само и единствено в това какво ще мислите по въпроса- Ебаси тъпака или аз съм виновна щото не погледнах или пак ли на мен или ебаси късмета, виж къв чк пич не блъсна,сега ще се запознаем. Също така евентуално може би имаме избора но според мен дори това е спорно,какво да чувстваме във връзка с тази ситуация.Ако беше найстина свободен избор емоцията не би те помръднала на никъде,но често се случва именно емоциите да те предвижат в друго направление,затова смятам ,че дори над тях нямаме право на избор.За доказателство давам това,че колкото и да не искаш да изпитваш агресия я изпитваш защото тя е дълбоко заложена в човека,дали навън или навътре я имаш. Та сега е лесно да си кажем обикваме демоните,щото те явно са ПЛАНУВАНИ, единствения им опонент е УМА.
Това обаче на теория,а на практика нещата стоят по друг начин.
Пример за свободния ни избор: самоубийството. Знам, че е лош пример, но е много ясен. Никоя душа не планира да се самоубие. Но ето, че има самоубийци. Идвайки, душата знае, че "ще стане напечено" в един момент за човека, но не планира да си пререже вените. Но се случва. Това означава , че при силно желание винаги можем да прецакаме собствените си планове и намерения, които сме заложили за живота си от отвъдното. А щом можем да прецакаме нещо, би трябвало да можем и да подобрим нещо, така мисля аз.
Това, за което говориш е промяната: доколко сме способни ИСТИНСКИ да се променяме. И, да, повечето школи, учения, курсове, тренинги и т.н. са свързани с въздействие в/у ума. А нашата по - дълбока същност не е ума ни. тази по - дълбока наша същност също подлежи на променяне, но по друг начин. Най - сигурния начин за това променяне е живеенето.
:hi:
-
И двете си мислим,че другата просто не може да погледне през собствените си ограничения и знаеш ли и двете сме прави.
А не..аз съм убедена,че рано или късно всеки стига до своята критична точка,и осъзнава,че еволюция е= на промяна.
. И, да, повечето школи, учения, курсове, тренинги и т.н. са свързани с въздействие в/у ума. А нашата по - дълбока същност не е ума ни. тази по - дълбока наша същност също подлежи на променяне, но по друг начин. Най - сигурния начин за това променяне е живеенето.
:hi:
Въздействие върху ума,от страна на какво?Кое му въздейства на ума?
-
Не искам да говоря за неща който не знам. При всички положения това със свободния избор и живота ни отвъд и какви планове правим или не правим е само хипотеза, но хипотетично мисля че може душата да пожелае самоубийство в "услуга" на онези който остават живи. Чела съм за случай в който една душа избира да умре млада,за да спомогне уроците на живите,тук явно става въпрос за някакви видове договорености между душите или за самата душа с нейните многоброини инкарнации. Затова хипотези много,на мен не ми се влиза много в тях обаче.
Относно промяната на лизността,пак нищо не мога да кажа,щото както си пролича аз самата виждам ,че не съм успяла или не виждам как съм успяла да променя каквото и да е.
ПП Мисля че свободната воля се изразява само в мислите и начина по които изживяваме нещата. Защото често се случва едно а ние мислим и изживяваме нещата по коренно различен начин. Душата решава( интуитивно знаеш),че сега е време в което да си починеш,да се полюбуваш да живота си ,а ние си мислим,- Боже какъв застой,каква скука и прочие много примери има.
-
А не..аз съм убедена,че рано или късно всеки стига до своята критична точка,и осъзнава,че еволюция е= на промяна.
И ти смяташ че си достигнала тази точка? Вероятно си права,но ще те разочаровам с това че тези точки са безброй и промяната далеч не е последната.
-
За себе си да,така смятам.И не ме разочароваш.Напротив.Трансформацията е неизбежна.И е като верижна реакция..Всяка промяна,води след себе си нова..
-
Въздействие върху ума,от страна на какво?Кое му въздейства на ума?
Добър въпрос!
В моя пример обаче по-скоро става дума за опит за самопрепрограмиране на ума - такива са НЛП, техниките на Кехоу, на Силва, на ЗЗП и др., които са опити да се премахнат дадени безполезни програми с които работи ума ни и да се заменят с други - полезни. И признавам, че тези методи си имат своето място под слънцето, но не са панацея за щастлив живот, особено когато се прилагат самоцелно.
А не е достатъчна работата с програмите на ума, защото това е работа много на "плитко" ниво, според мен. Ума е само инструмент. Истинските, дълбоките мотиви са собственост на душата ни и образно казано "имат по-голям процентен дял" във формирането на нашата сумарна вибрация /която пък е причина за материалните проявления в които участваме/. А за да се променят дълбоките нагласи /мотивите/, съответно и определящите вибрации на човека, се иска според мен да се изживее дадената даденост. Да се изцеди от тази даденост емоционалната тяга, да се изчерпи смисълът и за човека. Тогава може би нещата дълбоко и истински се променят.
Никого не ангажирам с моите виждания, те и без това са представени в доста "суров" вид. Но просто такива мисли се въртят в главата ми на този етап.
-
А кой препрограмира ума?
-
В моя пример обаче по-скоро става дума за опит за самопрепрограмиране на ума - такива са НЛП, техниките на Кехоу, на Силва, на ЗЗП и др...................................
А не е достатъчна работата с програмите на ума, защото това е работа много на "плитко" ниво, според мен. Ума е само инструмент. Истинските, дълбоките мотиви са собственост на душата ни и образно казано "имат по-голям процентен дял" във формирането на нашата сумарна вибрация /която пък е причина за материалните проявления в които участваме/. А за да се променят дълбоките нагласи /мотивите/, съответно и определящите вибрации на човека, се иска според мен да се изживее дадената даденост. Да се изцеди от тази даденост емоционалната тяга, да се изчерпи смисълът и за човека. Тогава може би нещата дълбоко и истински се променят.
Никого не ангажирам с моите виждания, те и без това са представени в доста "суров" вид. Но просто такива мисли се въртят в главата ми на този етап.
:hi:
Само чрез емоцията знанието се превръща в опитност достигаща до същинското ни съзнание (подсъзнанието)
-
За себе си да,така смятам.И не ме разочароваш.Напротив.Трансформацията е неизбежна.И е като верижна реакция..Всяка промяна,води след себе си нова..
Въпроса ми беше по точно за критичната точка,стори ми се че го казваш като КРАЙНА критична точка. Иначе едва ли има човек който да не разбира че промяната е най естественото нещо на света, а и не само.
-
Само чрез емоцията знанието се превръща в опитност достигаща до същинското ни съзнание (подсъзнанието)
Приввет Митко.
Незнаех ,че и за тебе същинското съзнание е във и подсъзнанието. Нали имаше и такава книга - Подсъзнанието може всичко... Може ама грънци.
И аз се чудя как, като се напия се прибирам на автопилот... :D
-
А кой препрограмира ума?
САМОпрепрограмиране.
Иначе казано: егото опитва да препрограмира вибрацията на цялото работейки чрез и върху ума...за да си постигне целите
П.П. И има случаи, когато това е напълно достатъчно за да се получи желаният от човека резултат /с това си изкарват хляба психолозите/.
Но има и случаи, когато това не може да стане. И не защото не знаем кое в себе си трябва да променим и в каква посока, за да получим желания резултат, а защото не можем с НЛП да променим нещо в нас, което не се поддава на НЛП, и което има дълбоки корени водещи до предишни наши животи. Просто при втория случай "програмиста" е бил "администратора" и ние нямаме достъп до неговите файлове и програми, за да ги изменяме по волята на егото си волево.
Е, а друг е въпроса, че ние сме този администратор, ама не го усещаме точно така докато сме тук. Заради амнезията.
Така мисля. :hi:
-
А кой препрограмира ума?
САМОпрепрограмиране.
Иначе казано: егото опитва да препрограмира вибрацията на цялото работейки чрез и върху ума...за да си постигне целите
Азът не просто Его.
И програмиста и администратора,и тоя дето ръчка из файловете им..Всичко това е Аз.
-
Азът не просто Его.
И програмиста и администратора,и тоя дето ръчка из файловете им..Всичко това е Аз.
ТОЧНО това казвам и аз. Е няма що - разбрахме се... :( ... :)
-
И програмиста и администратора,и тоя дето ръчка из файловете им..Всичко това е Аз.
Това не ти пречи да научаваш нови неща за себе си,нали? Кво от това ,че всичко това си ти,като 80% от теб самата не е осъзната. Човек осъзнава едва 20 %от себе си,а си мисли че това е всичко.
По горе някой беше казал за това как като се напие се прибира на автопилот.И не само това.Тези 80% управляват човека като машина и има много неща който нямаме дори идея как се случват и че съществуват. Затова казвам ,че не можем да направим промяна,на нещо което не разбираме ,като под "разбираме" разбирайте всичко свързано с познанието а не само елементарните обяснения които си вадим на база опит. Когато вземем една книга в която информацията е надхвърляща нашите знания и разбирания ние се чувстваме като идиоти и разбираме колко малко знаем и забележете че тук става въпрос отново само за човешко знание,за субективно знание ,какво да говорим за това което и човека не знае.Това е все едно да прочетем една дума от целия и текст и да решим да променим съдържанието на цялата книга. ЧОВЕК МОЖЕ ДА ПРОМЕНИ САМО ТОВА КОЕТО РАЗБИРА И ТО НА ПОВЪРХНОСТНО НИВО. В противен случай психологията нямаше да е толкова изостанала като резултати. Разбирам оптимизма ти относно работата върху себе си,но той не е основателен. Образно казано ако живееш в апартамент от 5 стай,но знаеш за 1 стая с санитарен възел,няма как да се настаниш в останалите стай.Това че науката ни дава възможност да знаем за останалите 4 стай ни помага единствено с това ,че ни поставя по високо летвата,но ние продължаваме да си скачаме според възможностите си.
Да кажа още нещо за демоните. Преди време говорих с професорката по Психология в университета и я попитах как може да се спрат клюките в офиса,а тя ми отговори - Няма как, хората имат нужда да си обясняват случващото се и понеже имат изключително малко информация при това наложена върху собствената си субективност и ограниченост те го правят по този начин. А на въпроса може ли психолога сам да се лекува отговора е категорично - НЕ. Та ако приемем че един специалист в областа на психиката не може да си самопомогне, какво изобщо да говорим за обикновения човек който се опитва да подреди хаоса от убеждения,привички,навици и вярвания.Това което може да направи той е само на ниво убеждения и поведение,и дори поведението за невъоражено око ще прозира.Толкова елементарно и повърхностно изглеждащите клюки не могат да бъдат секнати ,не защото не разботим достатъчно над себе си,а защото човешката природа е такава,тя има нужда да го прави.Ти можеш да се самоубедиш ,че не те интересуват другите действия и дори да си наложиш дане говориш за другите хора ,успеха ти ще е временен а и дори да е постоянен то той ще е само на ниво поведение, вътре в мислите си ти ще продължиш да нищиш другите.И няма как да е друго яче,защото живееш в общество, в една съвместна другост. И ако този демон дразни всички и никой не може да го промени,какво да говорим за тези демони които са скривани от нас самите и с които се води вътрешна екзистенциална борба. Явно става въпрос за приемане и то приемане с разбиране,което според мен е трудно заради естеството на Егото,то има нужда от проблеми и пречи за решаването им. Та когато човек разбере колко многопластов е всъщност разбира,че тези промени който е направил ,са чисто и просто само стъпки в пясъка,които както са се появили така могат да се заличат.
Наскоро си мислех затова ,че като бях дете никой не ме предупреждаваше какво точно всъщност е живота. Близките се опитваха да ме предпазват от грешки ,но никой не ми обясни че човека и живота е много,много сложен.И сега от позицията на родител ,не бих си позволила и аз да обясня на детето си колко е сложен живота, защото не искам да му отнемам безгрижието и спокоиствието,дори то да можеше да ме разбере. В този смисъл ще се радвам да прочетеш думите ми и да не им обърнеш внимание,докато не дойде момента когата ти сама ще стигнеш до някаква си твоя позиция по въпроса,ако въобще ти е писано да стигнеш разбира се, все пак не забравям ,че пътищата са различни на всички.
-
Ако вземем например отказа от цигарите. Пушенето не е вродена нужда и въпреки това дългогодишните пушачи изключително трудно отказват цигарите с сила на волята. Тези който успяват са може би 1 на 100 пушачи. Въпреки ,че абсолютно всички са запознати с вредите и ги понасят всекидневно с усилия на волята не могат да откажат цигарите.А ако разгледаме нещо което е вкоренено в генома на човека, нещо което е присъствало хилядолетия наред в човека,то това вече е човешка природа и то не подлежи на промяна. Представи си че нашите създатели са извънземни които далеч не са идеални,те имат добри и лоши качества и ние сме техни чеда. А ние цял живот се опитваме да не сме тях,нещо подобно искам да кажа.
-
И програмиста и администратора,и тоя дето ръчка из файловете им..Всичко това е Аз.
Това не ти пречи да научаваш нови неща за себе си,нали? Кво от това ,че всичко това си ти,като 80% от теб самата не е осъзната. Човек осъзнава едва 20 %от себе си,а си мисли че това е всичко.
По горе някой беше казал за това как като се напие се прибира на автопилот.И не само това.Тези 80% управляват човека като машина и има много неща който нямаме дори идея как се случват и че съществуват. Затова казвам ,че не можем да направим промяна,на нещо което не разбираме ,като под "разбираме" разбирайте всичко свързано с познанието а не само елементарните обяснения които си вадим на база опит. ауката ни дава възможност да знаем за
Не разбира се..откъде-накъде ще ми пречи?
Можем и правим промяна.Колко по-ясно да го кажа...Айде за не генерализирам като теб,ще кажа..някои могат,други явно не..И знеш ли къде им е проблемът на тези дето не могат?Не разбират..Не разбират собствената си същност.Ти откъде знаеш един човек какъв % от себе си осъзнава?Мноо ми е странно,честно..Като почнете да вадите тея %-ти..Смешна работа...
Есес,разбирам те..човек рядко допуска у другите възможностите от които от които сам е лишен.
А тва па с цигарите и извънземните хич не го разбрах.Какво общо има кой е създал тялото ми,че да искам да приличам и пък не,точно на него?Нещо..на блиблия взе да ми намирисва.. :-X
п.п.Добре е да говориш само от свое име,а не в множествено число.Знам,че е по-лесно да кажеш "ние не знаем"или"ние не можем",отколкото"аз",но ти реално нямаш представа нито за знанията,нито за възможностите на списващите тук,тъй,че най-коректно би било,в изказа си да следваш единствено число.
-
По друг начин казано - Човек не може да надскочи собствените си ограничения.
-
По друг начин казано - Човек не може да надскочи собствените си ограничения.
п.п.Добре е да говориш само от свое име,а не в множествено число.Знам,че е по-лесно да кажеш "ние не знаем"или"ние не можем",отколкото"аз",но ти реално нямаш представа нито за знанията,нито за възможностите на списващите тук,а и за хората като цяло,тъй,че най-коректно би било,в изказа си да следваш единствено число.
п.п.Права си.Но ограниченията си ги слагаме сами,и сами ги махаме.Няма да дойдат от КАТ да я свършат тая работа...
-
Говоренето в множествено число е дефект от студентстването ми. Уча философия,а както може би знаеш философите говорят в множествено число за човека включвайки и себе си естествено. Но ти не би трябвало да го приемаш като обида,след като се разграничаваш от моето мнение. Относно слагането на ограниченията ,както вече потретих говорим за различни нива върху които се влияае.Ти говориш за влияние върху убежденията а аз върху личността, мислех че вече си направила разграничението.Смятам ,че дискусията вече е невъзможна защото виждам че с нещо моето мнение те дразни.
-
Презумпцията на баш философите,е че,са изследвали и опознали човешката същност,та за това и си позволяват да говорят в множествено число.Ако и ти имаш претенции за същото нещо,тогава е о.к.да говориш за индивида в множествено число..Ако не..в единствено..Както и да е..
Влиянията върху убежденията,не влияят ли и върху личността?
В дискусията с теб ме дразни с това,че успехите и позитивите ти са твои,а провалите на човечеството...
-
Далеч съм от мисълта че съм успяла в нещо ,преди някой друг да го е направил същото. Когато говоря за хората в множествено число говоря за това което съм установила чрез личния си опит и е задължително утвърдено като познание от по велики умове които са го установили за всички хора и по точно за човека като същност .Знание което го има от няколко века и е документирано и утвърдено. Ако не бях намерила потвърждение на думите и убежденията си (в случая във философията) щях да го казвам като някакво лично откритие и щях да говоря в единствено число. Това което не виждаш е че това го уча от години,а едва сега имам такава опитност и затова едва сега защитавам такава теза. Ако си направиш справка с предишни мой мнения ще видиш че само преди няколко месеца аз съм мислила по коренно различен начин.Защото не съм имала тази опитност, както и ти имаш дадена опитност и изхождаш от нея,нищо че знаеш всякакви други теории,ти все пак изхождаш от себе си. И всъщност какво казах че съм постигнала? Освен това ,че съм разбрала ,че нищо не съм постигнала ,а само съм оставила леки бразди върху поведението и убежденията си. Живеем във време в което хиляди месии- търговци излязоха и ни казаха ,че ние можем да промени това което искаме и ние им повярвахме защото ни изглежда прекрасно,защото го искаме,искаме да сме господари на живота си.Тези месии обаче решиха да ни спестят разни концепции за човешката природа ,за да си продадат стоката.Защо би си купила книга в която ти казват ,че можеш да промениш само нагласите и убежденията си и нищо друго? И тук дори не говоря за конспирация а за елементарна пресметливост.
Не е въпроса в това дали ще приемеш това или няма да го приемеш.Прекрасно е да си мислим ,че можем да се променим към по добро, че можем да спрем да сме егоисти, лицемерни,клюкари,отмъстителни, скаперници, пошли и дребнави типове,но фактите говорят друго, човешката природа и история е такава че за да оцелееш трябва в определни ситуации да си скаперник,клюкар, лецемерен,егоист,агресивен и дребнав. Колкото и ние да не искаме да го признаем сме такива.
Да права си, можем да се научим да сме солидарни,да сме етични, толерантни, искренни ,съпричастни,спокойни и с голямо сърце, но не можем да спрем да сме другите.Това са демоните който се показват и които трябва да приемем,но дори да го разбирам със ума си ми е изключително трудно да пренебрегна всичките си ценности в името на това да ги приема.
-
Защото за да приемеш че ти си освен всички добродетели и всичко останало си е въпрос на смяна на ценностите. И ето че пак сме в затворен кръг.Дори да приема всичко това,то пак ще стане на повърхностно ниво,защото какво значи приемане, ако не това че ще се науча да живея в мир със себе си и съзнанието ,че СЪМ неща които са далеч от представата ми за идеала. Аз пак няма да мога да променя тези черти,те ще си останат там,ще се промени само възприятието ми и нагласата ми. Ето това не ми допада особенно. И знаеш ли защо не ми допада, защото то е само поредния връх който ще катеря,а не последния. Някак си се уморих от толкова много върхове,иска ми се да достигна някакъв връх който да ми позволи достатъчно дълго да си почивам.
-
Всъщност ти благодаря за неразбирането,защотов стремежа си да го обясниш на някой друг,си го обясняваш и на себе си по добре. Искам да кажа ,че разговора ми помогна във връзка с по доброто разбиране и приемане на нещата. Надявам се за някой друг също да е бил полезен. А иначе Константин права си че е купон цялото това нещо,но само ако ти доставя удоволствие да носиш тесни обувки,заради удоволствието което ще изпиташ ,след като ги събуеш.
-
Приввет Митко.
Незнаех ,че и за тебе същинското съзнание е във и подсъзнанието. Нали имаше и такава книга - Подсъзнанието може всичко... Може ама грънци.
И аз се чудя как, като се напия се прибирам на автопилот...
Привет Фишбоне,
Малко ми е трудно, да не кажа невъзможно, да си представя как се движиш на автопилот но.........
Около всяка една монада се изгражда индивидуално съзнание. Това съзнание е същинското съзнание, а не съзнанието на инкарнационната личност. Какви са възможностите на същинското ни съзнание не можем да знаем. Знам само, че проявите му са силно ограничени по време на въплътяването. Доколко? - Зависи от натрупаният житейски опит на душата през миналите инкарнации.
-
По друг начин казано - Човек не може да надскочи собствените си ограничения.
За мене пък самият живот е процес на все ново и ново надскачане на собствените ограничения. Прескачайки едни ограничения, ние неизбежно си поставяме други, но идва време когато и те следва да бъдат надскочени. Да наистина в някои случаи преодоляването на определени ограничения е трудно, тъй като те са поддържани от нас в течение на множество години и векове. Но идва момент, когато поради разширяването на съзнанието тези ограничения стават толкова явни и задушаващи ни, че всякакво колебание относно необходимостта от тяхното преодоляване изчезва. Ако при сегашното си ниво на развитие на съзнанието сме склонни да правим компромиси с някои наши слабости и недостатъци, то в следващия етап подобни компромиси стават немислими.
-
Далеч съм от мисълта че съм успяла в нещо ,преди някой друг да го е направил същото. Когато говоря за хората в множествено число говоря за това което съм установила чрез личния си опит и е задължително утвърдено като познание от по велики умове които са го установили за всички хора и по точно за човека като същност .Знание което го има от няколко века и е документирано и утвърдено. Ако не бях намерила потвърждение на думите и убежденията си (в случая във философията) щях да го казвам като някакво лично откритие и щях да говоря в единствено число. Това което не виждаш е че това го уча от години,а едва сега имам такава опитност и затова едва сега защитавам такава теза. Ако си направиш справка с предишни мой мнения ще видиш че само преди няколко месеца аз съм мислила по коренно различен начин.Защото не съм имала тази опитност, както и ти имаш дадена опитност и изхождаш от нея,нищо че знаеш всякакви други теории,ти все пак изхождаш от себе си.
Ами именно..изхождам от себе си и говоря за себе си.Не за хората като цяло,просто щото не се наемам да твърдя,че съм ги опознала достатъчно.
Казваш,че и ти говориш от личен опит? Колко души ти лично изследва,че да твърдиш на какво е способен човекът или не?Ей това не можах да разбера.
п.п.Какво учиш не ме интересува.Желая ти успех в обучението.Също така,не ме вълнува особено какво казват"великите умове".В момента водим диалог аз и ти,не великите умове..
Дори да приема всичко това,то пак ще стане на повърхностно ниво,защото какво значи приемане, ако не това че ще се науча да живея в мир със себе си и съзнанието ,че СЪМ неща които са далеч от представата ми за идеала. Аз пак няма да мога да променя тези черти,те ще си останат там,ще се промени само възприятието ми и нагласата ми. Ето това не ми допада особенно. И знаеш ли защо не ми допада, защото то е само поредния връх който ще катеря,а не последния. Някак си се уморих от толкова много върхове,иска ми се да достигна някакъв връх който да ми позволи достатъчно дълго да си почивам.
Топло..Хубав риторичен въпрос..
За другото..не знам..щом казваш,че не можеш,явно е така,но сама трябва да се справяш..
Всъщност ти благодаря за неразбирането,защотов стремежа си да го обясниш на някой друг,си го обясняваш и на себе си по добре. Искам да кажа ,че разговора ми помогна във връзка с по доброто разбиране и приемане на нещата. Надявам се за някой друг също да е бил полезен. А иначе Константин права си че е купон цялото това нещо,но само ако ти доставя удоволствие да носиш тесни обувки,заради удоволствието което ще изпиташ ,след като ги събуеш.
В спора се ражда истината..
За купона...Казвала съм и друг път...За едни чашата винаги ще е полупълна,а за други полупразна.
-
Това съзнание е същинското съзнание, а не съзнанието на инкарнационната личност. Какви са възможностите на същинското ни съзнание не можем да знаем.
Добре така да бъде. Обаче за мен то(същинското съзнание) не е подъзнанието и не може да се отъждествява с него дори да се съхранява там "класифицирана информация". А щом не е и съзнанието на инкарнирнацонната личност, както ти сам казаваш - още повече.
Нима същинското знание е просто някакво инфо от отминали животи? И така да е това не ме късае в моментната ми инкарнация...Ти може да си музикант, поет, драматург и пр. без да си бил такъв в предишен живот.
Примерно падаш удряш си главата, засяга се даден център мутира и ето ти си станал гений или пък влизаш Раднево. Изобщо вариации хиляди.
-
Мисля си,че същинското знание,е цялостен сбор от онова за което говорите.И би трябвало да зависи не само от видовете съзнания,а и от степента им на развитие.Защото не смятам,че смъртта означава мигновено просветление.Няма логика просто.Тогава за какво да се раждаме,щом сме"наясно с всичко"?И ако след смъртта се завръщаш там до където си стигнал(условно казано),то по тая логика и базата данни с които разполагаш,е същата към момента на живота.
За мен"същинско знание"е по-скоро интуитивното знание..
-
Това съзнание е същинското съзнание, а не съзнанието на инкарнационната личност. Какви са възможностите на същинското ни съзнание не можем да знаем.
Нима същинското знание е просто някакво инфо от отминали животи? И така да е това не ме късае в моментната ми инкарнация...Ти може да си музикант, поет, драматург и пр. без да си бил такъв в предишен живот.
Примерно падаш удряш си главата, засяга се даден център мутира и ето ти си станал гений или пък влизаш Раднево. Изобщо вариации хиляди.
P.S. Между другото в клиниката в Раднево има доста по нормални хора с ментални и др. отклонения, които са в пъти по в час от хора които срещам всеки ден по улицицата, в автобуса и т.н.
-
Ами именно..изхождам от себе си и говоря за себе си.Не за хората като цяло,просто щото не се наемам да твърдя,че съм ги опознала достатъчно.
Казваш,че и ти говориш от личен опит? Колко души ти лично изследва,че да твърдиш на какво е способен човекът или не?Ей това не можах да разбера.
п.п.Какво учиш не ме интересува.Желая ти успех в обучението.Също така,не ме вълнува особено какво казват"великите умове".В момента водим диалог аз и ти,не великите умове..
Защо го прие толкова лично това,след като смяташ ,че не попадаш в тая графа си е въпрос които стои пред теб.
-
А лично..Не...Просто..говориш за хората като цяло,а не е коректно,защото нямаш база.Това е. Всъщност,това май е и препъни камъкът на каручката..
-
За мен"същинско знание"е по-скоро интуитивното знание..
Съгласен съм в известен смисъл.
Там е работата обаче, че на физическо ниво не всеки разполага с що годе развита хипофиза , чрез която да черпи от океана от информация. То ако ставаше само с четене на "езотерични" бози, медициии и самовнушения всеки щеше да същински занещ, просвет осветен и прочее. Та възниква и въпроса с капацитета с който разполагаш. Всеки според възможностите си. Човек може да развие тези възможности но да ги надскочи не, защото все пак хората не са богове. Е някои се имат и за такива но това е друга тема.
-
Там е работата обаче, че на физическо ниво не всеки разполага с що годе развита хипофиза , чрез която да черпи от океана от информация. То ако ставаше само с четене на "езотерични" бози, медициии и самовнушения всеки щеше да същински занещ, просвет осветен и прочее. Та възниква и въпроса с капацитета с който разполагаш. Всеки според възможностите си. Човек може да развие тези възможности но да ги надскочи не, защото все пак хората не са богове. Е някои се имат и за такива но това е друга тема.
Колкото и информация да почерпиш - това са знания с недоказана емоционална достоверност. "Когато се приберем в къщи, имиджа (аурата) ни зависи не от това което сме знаели като инкарнационни личности, а от това какво сме преживели като такива" Относно капацитета на интелекта, то той се определя преди въплътаването съгласно уроците които трябва да научим и не можем да го надскочим в никакъв случай.
..............Защото не смятам,че смъртта означава мигновено просветление.Няма логика просто.Тогава за какво да се раждаме,щом сме"наясно с всичко"?И ако след смъртта се завръщаш там до където си стигнал(условно казано),то по тая логика и базата данни с които разполагаш,е същата към момента на живота.
За мен"същинско знание"е по-скоро интуитивното знание..
След смъртта се завърщаме точно там докъдето сме стигнали преди раждането. Придобитата нова опитност се прибавя след съответното осмисляне и разбор, просто не става механично.
Раждаме се за да превърнем знанията си чрез емоционалното им изживяване в опитност!
Интуицията е гласът на същинското съзнание.
-
Ако вземем например отказа от цигарите. Пушенето не е вродена нужда и въпреки това дългогодишните пушачи изключително трудно отказват цигарите с сила на волята. Тези който успяват са може би 1 на 100 пушачи. Въпреки ,че абсолютно всички са запознати с вредите и ги понасят всекидневно с усилия на волята не могат да откажат цигарите.
Малко "ОФ" /или пък не?/ на темата, но според мен няма нищо по - лесно от това да откажеш цигарите. АКО ГО ПОИСКАШ, ОБАЧЕ! Аз го направих "от раз" след 12 години здраво /до 2 кутии на ден/пушене. Целия номер е, че не става "със силата на волята" /срещу съществуващото ти желание да пушиш/, а става със "силата на собственото ти истинско Аз" /в синхрон с искреното ти желание да не пушиш повече/...Ще поясня: достатъчно е само да "превключиш" относно представата ти за самия себе си, ама на емоционално ниво. Докато в цигарите виждаш удоволствие, докато харесваш себе си пушещ и докато чрез тях си доставяш положителни емоции, може и да можеш да ги спреш, но в най - добрия случай ще ти коства много...
При мен сработи чувството за срам. Винаги съм знаела /с ума си/, че не е добре да пуша, но пушенето си ми носеше удоволствие и успокоение, признавам. Докато един хубав ден, след реплика към мен от страна на една колежка, изведнъж не се погледнах с вътрешните си очи и си казах: "Какво правя аз, бе, Господ ме е пратил тук да живея, а аз какво правя? Излагам се!"...И го почувствах именно така - като излагация. От този момент нататък ми беше по - трудно да запаля цигара отново, отколкото да не запаля. И нито съм ги сънувала, нито са ми липсвали, нито съм кашляла, нито изобщо съм имала каквато и да е абстиненция...
-
Колкото и информация да почерпиш - това са знания с недоказана емоционална достоверност. "Когато се приберем в къщи, имиджа (аурата) ни зависи не от това което сме знаели като инкарнационни личности, а от това какво сме преживели като такива" Относно капацитета на интелекта, то той се определя преди въплътаването съгласно уроците които трябва да научим и не можем да го надскочим в никакъв случай.
Имидж(маска) горе едва ли ще трябва. Тъй де разбрах те какво имаш впредвид. Само че зависи от не само от какво но бих добавил 'как'. Как сме реагирали в дадена ситуация спямо нашите приятели примерно, врагове и т.н. На кое/кого сме разчитали в даден случай. Какво е било нашето отношение, което е и основна функция бих казал на еволюцията.
Относно капацитета и аз това казах, че неможе да се надскочи просто става смешно, неестественно и абсурдно. Само, че това неможе да спре нарцистичните левитациии из облаците на някои хора.
-
Относно капацитета и аз това казах, че неможе да се надскочи просто става смешно, неестественно и абсурдно. Само, че това неможе да спре нарцистичните левитациии из облаците на някои хора.
Аз никъде из темата не четох,някъде,някой да претендира,че е надскочил интелекта си,ти пък чак и нарцистични левитации съзря.
Както и да е..Прави сте за интелекта.Но донякъде..Чисто в инкарнационен план,може и да не станеш гений,но интелектът няма как да не"избие".
Същността ни"горе"не зависи от нищо.Как така зависи?Какъв имидж?Това което съм тук,това съм и там..Е,без име..без физическо тяло..Обогатена с малко повече мъдрост може би..Но съм аз..Моята същност.С всичките "+"и"-"...С всичко което съм успяла да постигна в този живот..или пък не..Просото Аз.Не имидж..Не маска..
Там е работата обаче, че на физическо ниво не всеки разполага с що годе развита хипофиза , чрез която да черпи от океана от информация. То ако ставаше само с четене на "езотерични" бози, медициии и самовнушения всеки щеше да същински занещ, просвет осветен и прочее. Та възниква и въпроса с капацитета с който разполагаш. Всеки според възможностите си. Човек може да развие тези възможности но да ги надскочи не, защото все пак хората не са богове. Е някои се имат и за такива но това е друга тема.
Дори да разполагаше с най-развитата хипофиза,тя ти позволява да черпиш само от собственият си океан!Или иначе казано,от там,докъдето сам си стигнал в съзнанието си.И естествено,че не става ни с езотерични бози,ни с библейски,ни с нищо,освен с използване на собственият си ум и възможности.
-
Чисто в инкарнационен план,може и да не станеш гений,но интелектът няма как да не"избие".
Същността ни"горе"не зависи от нищо.Как така зависи?Какъв имидж?Това което съм тук,това съм и там..Е,без име..без физическо тяло..Обогатена с малко повече мъдрост може би..Но съм аз..Моята същност.С всичките "+"и"-"...С всичко което съм успяла да постигна в този живот..или пък не..Просото Аз.Не имидж..Не маска..
Проявата на интелекта се изразява в нещата които те вълнуват и можеш ли да ги осъществиш. Въпросите са тези които определят нивото ти в еволюционен план, а не това което си достигнала като отговори.
Важни са въпросите!!
Не вярно, че това което си тук това си и горе (без кавички). Не можеш да сравняваш частицата с цялото. Инкарнационната личност няма нищо общо със същинското АЗ до момента на "смъртта" Така, че тук на земята съм аз Митко, а горе сме ние - Митко, Стоян, и още с много други инкарнационни личности изграждаме цалото известно с името Дик.
Имидж(маска) горе едва ли ще трябва. Тъй де разбрах те какво имаш впредвид. Само че зависи от не само от какво но бих добавил 'как'. Как сме реагирали в дадена ситуация спямо нашите приятели примерно, врагове и т.н. На кое/кого сме разчитали в даден случай. Какво е било нашето отношение, което е и основна функция бих казал на еволюцията.
Нека да не е имидж, нека да е авторитет изразен като цвят, наречен аура на душата
Това което си подчертал е правилото по което се определя дали дадено преживяване ще се превърне в нов кармичен урок или в усвоена опитност! "Не е важно действието а мотива подтикнал ни да го извършим." От това следва един много важен извод, че добро дело може да се тълкува в доста негативна светлина и обратното.
-
Цепят мрака някои мнения. Ама няма да коментирам, че ще стане мазало. :D :D
Значи щом някой бил студент по филсофия, следователно трябва автоматично да почне да генерализира "ние хората".
Ми то ти точно така си генерализираше и преди да станеш студентка по филсофия.
Леле мамале, да се смея ли, да плача ли. Или да гледам тъпо. :D
Както много много пъти съм казвал в тоя форум (и съм го виждал в реалността), промяната става с ПРАКТИКА. В РЕАЛНОСТТА.
Със самоубеждения и самофилмиране се постига само това: Самоубеждения и филмиране.
А някои хора седят, самоубеждават се, филмират се, седят, самоубеждават се, филмират се.
Повтарят си "това е най-голямата далавера! Така се развива човек!".
Натякват и на всички във форума, че това било най-голямата истина и така ставало развитието.
А сега изведнъж ми теглят локуми, че със самофилмиране не става, и със самофилмиране се постигало само самофилмиране, следователно В ЦЕЛИЯ ЧОВЕШКИ СВЯТ РАЗВИТИЕТО Е НЕВЪЗМОЖНО.
Уникална логика!
Евала :)
:o
Аз ако бях професор по философия, и си имам такива дедукто-способни колеги, щях да се затворя в някоя бъчва. (както Доиоген май, или кой беше).
-
хем нямаше да коментираш,хем си изкоментира.
Заради това не само ,че не си професор по философия ами и студент не си, а иначе не познаваш и едно мое мнение преди да съм станала студентка.Но отново си позволих да забравя,че тук има тенденция не да се обсъжда това което е тема на разговор ,а другия.Който обикновенно е много под вашето ниво. Тези хора са ми любими,те никога не демонстрират това което са, те могат единствено да изтъкнат другите колко са зле и по този начин да се самоиздигнат в собствените си очи. Но явно това ,че съм студент по философия ти се стори заплашително за собствената ти репутация, защото зад думите ми стой основание за претенции, нещо с което ти не можеш да се похвалиш. Експерте по чуждите недостатъци ,вземи и порастни.
-
Малко като "помощ от публиката" ще се включа. :)
Не съм изчела останалите мнения (моля да ме извинят участниците, че малко ще импровизирам и ако повтарям някого да се приеме като допълнение :-X ), но като цяло, за да няма генерализиране (аз го наричам "унифициране", че другото много генералски ми звучи) и прекалено словоблудстване с наливане от пусто в празно, мисля че и-рационалното няма такава връзка с инкарнации и Его-Азовете. Абсолютно обратното на унифицирането е може би субективирането, или разглеждането на една единствена личност, която има възможности, потенциал и среда за развитие, но дали успява и ако не, защо не?
Опитът е важен, съгласна съм. Интересен е опитът преди и след знаенето и разбирането. Но като цяло е важна и интенцията на разбирането, което се основава или `тръгва` от някакъв опит.
За това "филмирането" може да е доста полезно, ако `режисьорът` и `сценарият` е добър. От теб се иска да си изиграеш добре и убедително ролята. :)
(така бих отговорила, ако бях на мястото на esess, за да се придържам към темата и да не намесвам личното си отношение към някого, с каквато и информация да имам за него/нея, без да го познавам лично и той/тя да са ми позволили да разполагам с тези `данни` :))
-
Интересна е логиката на проблема с "множественото число",който се развихря.
От една страна ако някой говори в единствено число и си позволи да пратендира,че знае, ще бъде разпнат публично,тъй като неговото знание ще бъде разбрано като единствено, а той като единствено знаещ.
Когато същия този говори отново в единствено число ,но казва че не знае,тогава всички ще се стекат на помощ " да му влеят" акъл.
От друга страна ако говориш в множествено число и казваш ,че всички знаят ,се приема, но ако говориш в множествено число и казваш ,че всички не знаят отново биваш разпнат.
Извода е ,че проблема не е в това какво и как говори който и да е, а в това,че другия чувства зплаха. Друг е въпроса,че тази заплаха е въображаема ,неоснователна, невъзможна. Това е заплаха към собственото самоуважение ,а не към способностите, знанието и възможностите. Тази заплаха си я отправяме сами на себе си.
-
"Когато същия този говори отново в единствено число ,но казва че не знае,тогава всички ще се стекат на помощ " да му влеят" акъл." - eses (извинявам се за едното "s" вповече отпреди малко)
Не. Не може да се "влива". Някакви древни хора са казали, че "умът не е течност, която да се налее, а огън, който да се разгори".
А от края на мнението, разбрах, че се чувстваш заплашена или някой заплашва самоуважението ти ... или, абе май нищо не разбрах :( отивам да си преговоря Аристотел, че нали той решава да измисли тая "логика", после и Хегел ще погледна, обещавам.
-
Заплашени се чувстват тези който ги дразни толкова числото в което се говори.Защото според зависи какво се казва,то или е в техен ущърб или в тяхна полза.
Ако бях казала,ние всички ,знаем,можем и постигаме,на никой (освен на някой нихилист) нямаше да му направи впечатление, но понеже казах -Хората не могат го разбраха като - ти не можеш. А аз говоря за човека по принцип,не за конкретния индивид. Никой не би се обидил на нещо очевидно, като например - Всички хора имат глави, но на - всички хора се филмират, ще се реагира. Как би могъл слабия да се обиди ,на това че някой е казал - всички са дебели? Не може. Но когато някой говори за нещо в което не сме сигурни, тогава неговото множествено число става заплаха за нашите убеждения и самоуважение. Зад всичко което казваме, стои мотив.
-
Всъщност чувството на заплаха не е нещо лошо или унизитвлно(всеки по един или друг начин се чувства заплашен), стига човека да има саморефлексия и да му светне лампичката. Ако това се случи,той може да приеме заплахата като нещо на което да обърне внимание,с въпроси от рода - Защо ме безпокои това, ако не го смятам за истина? Но отговора не би трябвало да е - Защото той/тя .......
-
Момичета, струва ми се, че доста "бягате" от темата. Имайте предвид, че тя е в раздел Езотерика, а не Философия. Едва ли авторът на темата е допускал такова развитие на разсъжденията, въпреки, че заглавието предразполага към такова. Моля ви, вземете се в ръце, както се казва!
-
"Когато същия този говори отново в единствено число ,но казва че не знае,тогава всички ще се стекат на помощ " да му влеят" акъл." - eses (извинявам се за едното "s" вповече отпреди малко)
Не. Не може да се "влива". Някакви древни хора са казали, че "умът не е течност, която да се налее, а огън, който да се разгори".
А от края на мнението, разбрах, че се чувстваш заплашена или някой заплашва самоуважението ти ... или, абе май нищо не разбрах :( отивам да си преговоря Аристотел, че нали той решава да измисли тая "логика", после и Хегел ще погледна, обещавам.
Аз ще те префразирам.."Акъла не *й,че да го набуташ"..В този ред на мисли,всякакви опити за наливане,набутване,раздаване на акъл,са кауза пердута..
П.п.Иразционалното засяга именно Аза и условията му за развитие.
А режисьорът,сценаристът и актьорът са аспекти на една същност.
От теб се иска да си изиграеш добре и убедително ролята. :)
И кой си позволява да има изисквания към мен?
п.п.Като те чета,имам чувството,че Casio се е клонирала.. 8) ..(друга любителка на великите умове,ма тя май си падаше по Кант)
-
Не можеш да сравняваш частицата с цялото. Инкарнационната личност няма нищо общо със същинското АЗ до момента на "смъртта" Така, че тук на земята съм аз Митко, а горе сме ние - Митко, Стоян, и още с много други инкарнационни личности изграждаме цалото известно с името Дик.
Не съм съвсем съгласна. Да, привидно е точно така, както го казваш. Или наистина е точно така при един голям процент от хората. Но не е норма. Колкото повече са его-или социум-програмите на човека, толкова по - голяма е разликата между постоянната му и инкарнационната му самоличност, така е. И съответно толкова по - голяма е и изненадата му след "смъртта" му за него самия. Но това не значи, че през очите на инкарнационната личност не може да гледа и съответно да се проявява истинската, постоянната самоличност. Въпрос на чистота от програми и на интелект.
Аз гледам на живота по горе - долу следния начин: Аз съм си аз /истинската Аз, имала много животи досега/. Всеки живот е като един учебен час в училище. Да, всеки е различен. И не се справям еднакво добре с всички различни уроци. Но съм си Аз. През цялото време съм си Аз, не някой друг. Да, "леко замаяна", "леко упоена", "с амнезия", с ново тяло /с нови "дрешки"/, с ново име дори, но съм си Аз.
И, ако инкарнационния ми Аз не се справя с нещо, то е защото Аз, истинската Аз не мога да се справя със съответния урок в тия условия, а не защото Аз не съм Аз В БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ на думата.
:hi:
-
Това отвъдния свят го взехте като дистинацията от вкъщи до работа.Все едно току що от там сте се върнали и още са ви пресни спомените. Много е важно да запазите почвата под краката си, защото този свят за който говорите, толкова реално го приемате,като че ли предавате от там на живо . Няма лошо да имаш знания,да си представяш какво може да е, да коментираш наличната литература по въпроса,да споделите извънмерни опитности ,но ми се струва,че така кардинално сте заменили едната с другата реалност,че е опасно за здравето ви. Все пак не забравяйте че вярата в Господ и неговото царство е едно,а фантазиите и бленувания относно тях са вече съвсем друго. Тази реалност тук от която сме част е достатъчно объркана и поради това всички ние търсим някакво спасение, но спасението чрез очакването на смърта за да се пренесем в друга реалност е състояние което на крачка от самоубийството. Непоносимостта към тази реалност тук е желателно да се преобразува навреме. Знам че е къде къде по лесно да вярваме,че душата ни и цялото ангелско воинство ни помагат,очакват и прочие,няма лошо дотогава докато това не се превърне в тотална изолация от реалността. Смятам ,че баланса е от изключителна важност. Аз самата вярвам в това което говорите,но виждам ,че абстрактното започва с пълна сила да завзема реалното.
-
Не вярно, че това което си тук това си и горе (без кавички). Не можеш да сравняваш частицата с цялото. Инкарнационната личност няма нищо общо със същинското АЗ до момента на "смъртта" Така, че тук на земята съм аз Митко, а горе сме ние - Митко, Стоян, и още с много други инкарнационни личности изграждаме цалото известно с името Дик.
Е защо да няма нищо общо същинското ни аз с инкарнационното такова. Нали тук на Земята са едно цяло - дух-душа-тяло.
Тук долу също може да си Петкан , Драган , Стоян, само че ако се скарат Петкан и Стоян те удостояват с титлата шизофреник.
-
Не вярно, че това което си тук това си и горе (без кавички). Не можеш да сравняваш частицата с цялото. Инкарнационната личност няма нищо общо със същинското АЗ до момента на "смъртта" Така, че тук на земята съм аз Митко, а горе сме ние - Митко, Стоян, и още с много други инкарнационни личности изграждаме цалото известно с името Дик.
Е защо да няма нищо общо същинското ни аз с инкарнационното такова. Нали тук на Земята са едно цяло - дух-душа-тяло.
Тук долу също може да си Петкан , Драган , Стоян, само че ако се скарат Петкан и Стоян те удостояват с титлата шизофреник.
Ако същинският ми АЗ в случая Дик го допуснат да вземе участие в живота на Митко, то ще се изгуби автентичноста на преживяванията, това като първо. Второ - не може да се вземе еднолично решение от инкарнационната личност, винаги ще бъде налице възможноста за оправдание, тоест вменяване вина и размиване на отговорноста. Трето - смъртта ще бъде момента да запознаят Митко и Дик и много ме смущава въпроса който неминуемо ще ми бъде зададен: Какво ми носиш Митак спокойствие или проблеми?
Същинското ни АЗ, Фишбоне, си е в нас, но е така блокирано, (редуцирано) че да не е в състояние да взема участие в живота ни като съзнание и интелект!! Нали монадата ни е обща, което ще рече, че ние сме си едно.
Да ние си учим, но питам m2f за една и съща ситуация каква преценка би дал един математик, един естет, един моралист, или един философ?
-
Хм, чувствам, че трябва да разясня някои неща.
Ни най-малко не съм се почувствал обиден или заплашен. Есес прави някакви изводи от това. Крайно прибързано, мисля. Къде видя да съм обиден, не знам. Явно сериозно въображение има.
Значи някой ще казва, че "Всички хора, НЕ могат да се развиват и променят!" и това във всички времена, всички хора, и целият им живот.
И аз ако коментирам горното, следоватлно съм обиден и заплашен...?
Не бе, Есес, не съм ни най-малко обиден. Принцип в математиката и логиката е, ако на определено твърдение се намери дори и един контра-пример, твърдението отпада като невалидно.
Тъй като, както вече казах, от опит, ЗНАМ, че това твърдение не е общовалидно, следователно не е и вярно. Та реших да го споделя.
И тъй като това не е единственото ти мнение в този форум, изразяващо пълното отчаяние от този свят, безсилие и самосъжаление, си позволих малко по-язвителен език.
Просто тези твои теории за всеобщо безсилие и безмислие НЕ СА ВЕРНИ.
Не само това, но са крайно негативни и деструктивни. И не бива да се натякват на хората. Затова си и позволих да коментирам. За да дам и друга страна на монетата. Нещата далеч не са само черни.
И ни най-малко не съм се почувствал застрашен от факта, че си студентка по философия. Поне до сега този факт изобщо не се е усетил в постовете ти. Затова и е толкова забавно отстрани.
Да не говорим, че и студентка да беше, това е много далеч от истински философ.
И най-вече, да го използваш това като аргумент, за да си оправдаваш генерализирането е ... просто не на място (по-меко казано). Като си студентка, мълчи си, барем знанията ти изпъкнат сами. Или пък способностите ти за дедукция.
За мен ... писал съм в този форум достатъчно. Като цяло, обаче, съм забелязъл негативен ефект от споделянето на прекалено много лична информация. Явно злобата и завистта са силно разпространени из този форум и урочасват доста често. :nea:
-
... но е така блокирано, (редуцирано) че да не е в състояние да взема участие в живота ни като съзнание и интелект!! Нали монадата ни е обща, което ще рече, че ние сме си едно.
Ако знаеш как, автентичноста на преживяванията няма да се загуби. С , второ и трето съм съгласен бате, за сериозния блокаж също съм съгласен, но не съм съгласен, че неможе да се разблокира поне отчасти, което разбира се може и да е излишно, зависи от това колко може да понесеш. Той Дик е изчислил всичко! А за монадата да точно това имах предвид. :hi:
-
Не съм казала,че човека не може да се развива.Казах,че човешката природа не може да се промени, като в това число включих "демоните" тъй като те са част от човешката природа. И да в случая генерализирам защото не говоря за себе си ,а за човешката природа. А ти изглежда че съм негативна, заради това ,че позитивизма го изразявам в ежедневието си.
-
...но ми се струва,че така кардинално сте заменили едната с другата реалност,че е опасно за здравето ви. ... всички ние търсим някакво спасение, но спасението чрез очакването на смърта за да се пренесем в друга реалност е състояние което на крачка от самоубийството /къде отиде ти изобщо с това?!/. Непоносимостта /къде и това го видя?!/ към тази реалност тук е желателно да се преобразува навреме. ... виждам ,че абстрактното започва с пълна сила да завзема реалното /мисля, че не виждаш правилно и тук.../.
Ето пак обобщаваш от чуждо име, говорейки уж за себе си. Все пак не си ми психоаналитик, не ме познаваш изобщо, за да тълкуваш поведението ми и мирогледа ми. Кое е "реалното" го оставям настрани, това е съвсем друг разговор. Но ще кажа, че тук сме в правилния форум и в правилната тема за "развихрянето" на тази тематика. Виж, ако бях във форум за балет, например и там бях започнала да им споделям какво знам и какъв опит имам с отвъдното...или какво съм прочела за това, щеше да е странно, признавам. Спри да обобщаваш, говори само за себе си, когато искаш да кажеш нещо, защото пак повтарям, не ме познаваш и не си ми психоаналитик. :hi:
П.П. Предлагам ти компромисен подход: като напишеш "ние", да сложиш една скоба и да изброиш: аз, еди кой си, еди кой си и еди кой си. Като напишеш "вие" - същото - скоба и "еди кой си, еди кой си и еди кой си"...Така ще е мир и любов и ще е ясно за какво и за кого говориш.
Ако същинският ми АЗ в случая Дик го допуснат да вземе участие в живота на Митко, то ще се изгуби автентичноста на преживяванията... смъртта ще бъде момента да запознаят Митко и Дик и много ме смущава въпроса който неминуемо ще ми бъде зададен: Какво ми носиш Митак спокойствие или проблеми?
Да ние си учим, но питам m2f за една и съща ситуация каква преценка би дал един математик, един естет, един моралист, или един философ?
Автентичността няма да се загуби, защото докато съм в тяло, все ще съществуват "филтри" през които ще възприемам малко или много тенденциозно живота.
Митко и Дик няма как да се запознаят, освен ако не получиш шизофрения, междувременно. Защото Митко ще съществува само докато си спомни, че всъщност е Дик. Иначе казано: Митко е сънят на Дик. И, да, от него ще остане само спомен...Ти всяка сутрин след събуждане ли се запознаваш наново със себе си, Митко? :D
А на въпроса ти за това каква преценка биха дали различните професии хора за една и съща ситуация, ще те контрирам с това, че даже двама души с еднаква професия биха дали различна преценка на една и съща ситуация. Професионалните изкривявания са част от програмирането на човека /както по - горе казах/, т.е. нещо външно и условно, част от играта, дето си я играем с учебна цел. И още нещо: аз може да съм инженер, но по душа да съм художник...За какъв тип преценка ще говориш при мен тогава? :) :hi:
-
mf2 и теб ли те издразни множественото число или това,че не ти хареса кво казах? Щото в случая казах точно по темата какво мисля,що трябва да съм ти психоаналитик ,че да кажа кво мисля за писанията ви?
-
Ако знаеш как, автентичноста на преживяванията няма да се загуби. С , второ и трето съм съгласен бате, за сериозния блокаж също съм съгласен, но не съм съгласен, че неможе да се разблокира поне отчасти, което разбира се може и да е излишно, зависи от това колко може да понесеш. Той Дик е изчислил всичко! А за монадата да точно това имах предвид. :hi:
Ако знаеш, че има ирационален свят и затова не си прочел, не ти го е разказал някой, а си го усетил със сетивата си, не можеш да не се съобразяваш с този факт. Той ще определя всяко твое действие, всяка твоя мисъл даже, е за каква автентичност можем да говорим? Затова невярващите са облагодетелствани, ако един атеист е добър състрадателен човек то неговото добро е с по-висока стойност.
Ако се деблокира даже частично същинският ни АЗ, то инкарнационният трябва да престане да съществува, монадата е една и не може да се дели на две, тоест две индивидуалности не могат да съществуват заедно в едно съзнание.
За да изпреваря въпроса за спомените от минали животи, ще кажа, че тези спомени са свързани с духовните ни наставници, просто ни ги четат от книгата на съществуването ни с което ни улесняват да разберем защо сме това което сме в тази инкарнация.
-
Есес, и аз ли да ти го обяснявам сега? Толкова хора тук се опитаха да ти го кажат...ОК, обяснявам ти: обобщаваш и поставяш етикети на напълно непознати на теб хора, което противоречи на етиката в който и да е форум. Заключенията ти, които съм отделила с bold в твоя цитат са необосновани и не на място. Позволяваш си да пренасяш собствената си логика върху мотивите на напълно непознат на теб човек? Как пък стигна до "самоубийство" и т.н?....
/Чак започваш да ме стряскаш!/ :o При мен такъв въпрос не стои, ама ти ми го "лепна" ей така безотговорно...все едно, че е истина, и все едно, че ме познаваш и си компетентна да ме анализираш...
Понеже не откривам любезен начин по който да продължа, спирам до тук. Ако ще циклиш още, оттук нататък ще го правиш без мен.
Като цяло темата за множественото число е ЧИСТ спам, както отбеляза Mirotvorec и предлагам да се спреш, че ще ни изтрият!!! И с право!
-
Зачетох се случайно в няколко мнения от тая тема, и въпреки че не съм вникнал още в дискутираните тук неща), бих искал да споделя следното. Не виждам смисъл от това, да се отчайва човек. Oт тоя свят, като цяло, от дадената реалност в която се намира, по съответното време. Или да приема чувствата за безсилие или безсмисленост за свои собствени. Може и по-добре е да се направи точно обратното.
Винаги могат да се изберат точно обратните информационни точки, и да се повярва в тях. До тяхното доказване. Тоест, сила и смисъл.
Какво значи, човешката природа не може да се промени? Според мен eses е имала предвид, че хората имат не само рационални, а и абсолютно обратните, нерационални черти. Което ги кара да действат и мислят не така, както някой отстрани би предвидил, оценявайки нещата по себе си. Или по рационален начин.
-
Иначе казано: Митко е сънят на Дик. И, да, от него ще остане само спомен...
Toва горното ми хареса много.
Аз и висшият ми такъв сме едно и също нещо.Като си отида горе аватара Константин,както и личността ще бъдат разградени и усвоени от Мен.Аз" горе" така или иначе СЪМ.Всяка една инкарнация,прибавя нов фасет и нов цвят към Мен.И ако това е своего рода промяна на"имиджа" ок..Но Аз така или иначе съм АЗ.Личността тук,макар и планирана като пол,социална среда,общ план на живота...вкл.и доколко ще позволя на интелекта ми да се прояви...(има разлика между това да се развива и това да се прояви активно в степен,че да провали сценария).Таа тази личност която Съм,е сбор от всичко което съм бил и някога ще бъда..Не нещо или някой друг.А именно Аз.Не съм и няма как да бъда нещо отделно от Висшият Аз.Оттам и същинското знание.Няма универсално знание.Има само знанието до което сам си стигнал.И то не само като личност в отделна инкарнация,а като знанието което си осъзнал,осмислил и анализирал.Това е твоята"база данни".Твоята лична библиотека.Само с нея разполагаш.И на тоя и на оня свят
-
Според мен eses е имала предвид, че хората имат не само рационални, а и абсолютно обратните, нерационални черти.
Искам да кажа ,че няма човек на тоя свят които никога в живота си да не е излъгал,които никога да не е завидял, които никога да не е пожелал макар и еднократно нещо лошо на някой, които никога да не е се поколебал,да не е изпаднал в изкушение от собствените си принципи, който да не е осъдил някой друг, който да е бил равнодушен към чуждото страдание и тн и тн и тн.Това е човешката природа.Ето ви един пример за човешката природа.
http://www.varnautre.bg/zhivotut/syuzheti/31667-choveshkata_priroda_eksperimentut_sus_stanfordskia_zatvor (http://www.varnautre.bg/zhivotut/syuzheti/31667-choveshkata_priroda_eksperimentut_sus_stanfordskia_zatvor)
И само не се хващайте пак за това генерализиране
-
Според мен eses е имала предвид, че хората имат не само рационални, а и абсолютно обратните, нерационални черти.
Искам да кажа ,че няма човек на тоя свят които никога в живота си да не е излъгал,които никога да не е завидял, които никога да не е пожелал макар и еднократно нещо лошо на някой, които никога да не е се поколебал,да не е изпаднал в изкушение от собствените си принципи, който да не е осъдил някой друг, който да е бил равнодушен към чуждото страдание и тн и тн и тн.Това е човешката природа.Ето ви един пример за човешката природа.
http://www.varnautre.bg/zhivotut/syuzheti/31667-choveshkata_priroda_eksperimentut_sus_stanfordskia_zatvor (http://www.varnautre.bg/zhivotut/syuzheti/31667-choveshkata_priroda_eksperimentut_sus_stanfordskia_zatvor)
И само не се хващайте пак за това генерализиране
Ми не виждам що се мъчи толкоз страници да кажеш нещо,което буквално го крещим от началото на темата.
Никой никъде не е казал,че човешката природа е херувимска..Напротив..Даже и за човешките демони говорихме..разбрахме,че всеки човек ги има..Не видях някой да отрече.
-
Не ви ли се струва малко странно да ви обяснявам точно на вас какво е човешката природа? Защото именно в този форум ясно се вижда какво е човешката природа и до къде се е докарал света.да не би да сме на това дередже заради делфините?
-
Добре де като го крещите защо тогава казвате че подлежи на промяна като ако подлежеше нямаше да го обсъждаме крещейки,а само щяхме да обменяме опит как се променя?
-
m2f разликата между рационалното и нерационалното днес е толкова размита колкото никога досега. Никоя рационално ориентирана цивилизация не би се докарала до това дередже.А разликата между лудостта и нормата е толкова тънка,че вече на лудите казваме че са гении а на нормалните ,че са луди.В този смисъл споменах самоубийството, защото както днес искаш добре "изиграна" инкарнация,така утре много лесно може да решиш ,че си си я изиграл вече. Не е случаен ръста на самоубийства.И повярвай ми тези които са се самоубили не са били луди - а отчаяни. Да си отчаян в днешно време може без никакви усилия да ти се случи.
-
Есес,и за делфините ли е виновен тоя форум... :(
Добре де като го крещите защо тогава казвате че подлежи на промяна като ако подлежеше нямаше да го обсъждаме крещейки,а само щяхме да обменяме опит как се променя?
Ми щото доскоро бяхте на вълна"бели и добри"и много,много не чувахте..А сега,като стана ясно,да го обсъдим :drinks:
Ти сериозно ли питаш защо казваме,че негативите подлежат на промяна?!?! ???
-
Аз и висшият ми такъв сме едно и също нещо....Не съм и няма как да бъда нещо отделно от Висшият Аз.
Точно. :hi: НО! Мога толкова да съм се приспала и вживяла в пиесата си, че да си мисля, че Аз не съм Аз всъщност...Надявам се смъртта еднозначно да слага край на това недоразумение...
както днес искаш добре "изиграна" инкарнация,така утре много лесно може да решиш ,че си си я изиграл вече. Не е случаен ръста на самоубийства.И повярвай ми тези които са се самоубили не са били луди - а отчаяни. Да си отчаян в днешно време може без никакви усилия да ти се случи.
Не може да ти се случи, ако си наясно с последствията от това. Не може! Но, както казва Митко постоянно, и тук е важен МОТИВЪТ, а не самото действие. Има смекчаващи обстоятелства, но при всички положения е голям автогол! И не е добра идея. Ако знаеш кой си или поне какво си всъщност, би трябвало да не можеш току-така да се отчаеш! Препятствията не са за да ни счупват, а за да ни правят по - силни, да ни провокират да откриваме силата в себе си. Но понякога ни счупват, какво да се прави. Имах самоубиец в живота си. Просто беше слаб отвътре. И атеист. Всичките му опори бяха външни, не вътрешни. И когато е такова положението и ти се срутят външните опори... :nea:
-
eses, а какво означава според теб да си отчаяна?
и аз съм засичал (случайно) самоубийци. само че смъртта не настъпва веднага, трябва поне половин - един час. човешкото тяло е много издръжливо.
мога да ви давам много примери, но "отчаянието" май не възниква поради това, че има някакви непреодолими или изглеждащи като такива, препятствия.
какво му е на атеиста), нима вярата в нещо, което не може да се докаже, би помогнало в такъв един случай..
-
..Надявам се смъртта еднозначно да слага край на това недоразумение...
Ми не.Не слага.Всичко е въпрос на съзнание.
-
какво му е на атеиста), нима вярата в нещо, което не може да се докаже, би помогнало в такъв един случай..
Лошо се изразих. Че беше атеист - беше. Но в случая беше по - важно другото: че мислеше за себе си единствено като за торба с кокали. Анимирана пържола. А не вечна душа. И както казах - нямаше вътрешни опори. Мислеше, че като умре и...край! Отървава се от проблемите...А то - тъкмо обратното става. Ама ти става ясно когато положението е вече "след дъжд - качулка".
Аз казвам атеизъм не само на липсата на вяра в Бог, а на липсата на понятие за ирационалното изобщо.
-
. Смятам ,че баланса е от изключителна важност.
За какъв баланс става въпрос?
-
Що е отчаяние - Да искаш нещо, което по една или друга причина не можеш да получиш.
Ако един човек познава възможностите си, никога не би се отчаял - никога.
Всеки един днешен проблем е плод на наше вчерашно решение, когато сме отчаяни би било полезно да се върнем назад и да търсим причината, вместо да обвиняваме живота си. Минал съм по тази пътека и знам какво е да те погълне тъмнината.
-
Възможностите или способностите си? Защото и двете не са неща, които са непроменими или твърди като циментов паметник. И двете се създават, първо с мисълта, после с действията. Понякога и случайно. Но човек може да има някакво усещане за тях, и да си насочи съзнателно енергията в тяхното търсене и създаване. Отчаян е може би, когато е някъде си, и не вижда никакъв изход оттам. Ако са го прехванали много и изключително отрицателни мисли. А "ефира" е пълен с тях, от масмедиите и от къде ли не. Всъщност май точно от тях и идва, от тия мисли. Защото ако намери и възприеме други мисли, то в съзнанието му ще се установи не отчаяние, а смелост, сигурност или каквото и да е друго положително чувство.
"Каквото не можеш да получиш".. Например някой млад човек. Вижда някакво хубаво младо момиче, иска я, но тя го отхвърля. Да приемем даже че се отнася лошо към него. Това повод ли е за отчаяние, тъй като иска нещо, което не може да получи? Не разбира се. Има стотици, хиляди и милиони други възможности. Само че той може и да не ги види в момента. И тъй като съзнанието му е блокирано от лошия отговор или мисли на това момиче, той може и никога да не ги види. Или пък да почне да обвинява себе си, което не винаги е правилното решение. Няма да помогне и връщането назад, тъй като не там е отговора и решението на тоя въпрос. Но каквото и да е - все са мисли, които ние намираме и взимаме на "въоръжение")). Същото е и в бизнеса.
Относно човека който се е мислил за торба с кокали или нещо като машина.. Да, има много такива хора. Но може би те се намират духовно в това си състояние на развитие. Не можеш да го промениш отвънка. Да, при теб понятието атеизъм е малко по-широко))
-
Ето например, този господин тука: http://www.nachrichten.at/nachrichten/wirtschaft/art15,91346 (http://www.nachrichten.at/nachrichten/wirtschaft/art15,91346)
Имал богатства за около 9,2 милиарда евро, играел на борсата с акции на фолксваген, и загубил между 0,7 и 1 млрд. евро. След което се самоубил, на 72 годишна възраст, хвърляйки се под влака. Доколко всичко това е точно така, не се знае точно, разбира се. Но все пак, може би е избрал смъртта, пред възможността да загуби много от това което е притежавал в материалния свят. Имал ли е други възможности? Разбира се, че е имал. Но не е успял да ги види. Ако не са му помогнали в самоубийството разбира се, някои други (неизвестни) хора. Може би един пример за ирационалното в човека..
-
Както в името на Бога са се водили стотици войни и хиляди битки, милиони предателства и милярди измени,така именно в името на Бога стават и самоубийствата. Това ,че човек знае кой е ,далеч не е предпоставка да не се самоубие,а дори може да е предпоставка за това. Хипотетично,човек които е приел "отвъдната' реалност като по значима от тази тук му е още дори по лесно.Защото той много елегантно дори би могъл ,да реши че това е желание на неговата вечна душа. Днешно време атаките идват от всякъде.Да вземем дори магнитните бури,които влияят на психиката и милиони хора по света страдат от депресии заради тях.Когато прибавим медийното облъчване,кризата, световните проблеми и негативизма който лъха от всякъде, дори "познаващия" се човек може да изпадне в заблуда и униние. Защото това че се познава не означава че е застрахован от каквото и да било,даже може да се каже ,че е по уязвим. Защото ако оня който е торба кокали може да си седне на гъза и да каже,абе аз само един живот имам, познаващи се може да каже - вечността е пред мен. И все пак аз не искам да кажа ,че някой стои пред този въпрос,а само ,че границата е тънка и следва да се внимава до каква степен се залита.
-
именно в името на Бога стават и самоубийствата. Това ,че човек знае кой е ,далеч не е предпоставка да не се самоубие,а дори може да е предпоставка за това. Хипотетично,човек които е приел "отвъдната' реалност като по значима от тази тук му е още дори по лесно.Защото той много елегантно дори би могъл ,да реши че това е желание на неговата вечна душа.
Точно обратното е. Който е наясно какво става след самоубийството, няма и да си помисли за секундичка дори да си го причини.
И още нещо: за прозрелият в тази материя човек значими са и двете реалности!
Но като чета поста ти си мисля, че ти всъщност говориш за онези последователи на секти, които си организират масови самоубийства и т.н. Аз тях изобщо не ги слагам в кюпа на събудените хора. Това си е поредната светска манипулация и толкова. Както вероятно говориш и за кръстоносните походи...Е ти на тия тикви ли викаш духовно събудени и наясно с отвъдната реалност хора?!
Явно говорим за съвсем различни неща.
-
Възможностите или способностите си? Защото и двете не са неща, които са непроменими или твърди като циментов паметник.
Ако имаш реална преценка и за двете,дори да изпиташ разочарование или отчаяние,то ще е моментно..Нищо не е статично и непроменимо..Дори и циментовият паметник..Най-малко пък човешките възможности и способности.
-
Изхождам от това,че хората които ти цитираш, най вероятно никога не са си мислили ,че са в отклонение от нормата.Както и всеки тук. Но не ми се задълбава, говоря хипотетично,че едно такова задълбаване може да доведе до доста непредвиден край.А не че някой от тук е в това положение, та по точно го споменавам за да не би някой да е "забравил" и за такова развитие на нещата.
-
най вероятно никога не са си мислили ,че са в отклонение от нормата.Както и всеки тук. Но не ми се задълбава, говоря хипотетично,че едно такова задълбаване може да доведе до доста непредвиден край..
Аааа..не така...Казваш,че сме отклонение от нормата,па после хипотетично..не ти се задълбавало..Дай поне разясни,от кои"норми"сме се отклонили?
п.п.То принципно всеки край е"непредвидим"..
-
Както в името на Бога са се водили стотици войни
Е, не толкова в негово име, съответния бог може да е бил като морков отпред пред тия които са отивали да се бият. Крещейки и умирайки в "в името на Бога", то те са си вярвали че след като отидат на другия свят, ги чака по-добър живот, рай. Все пак, за Него са се биели и умирали. В крайна сметка са се биели за интересите на някой си зад кулисите. Много лесно е да се мисли, че влиянието на дадено духовно състояние се намира някъде си, извън него и че общо взето нищо не зависи от него.
Защото той много елегантно дори би могъл да реши, че това е желание на неговата вечна душа.
Да, наистина елегантно решение) Което означава не нещо друго, а че дадения човек още нищо не е разбрал. Ако желанието на неговата вечна душа е, да не иска да взема отговорност а да се води по горе изброените външни въздействия, то това не е човешка душа, а някаква програмирана машинка. Тоест всички тия въздействия са си изпълнили целите. Пуснеш някакво въздействие х1, и следва реакция у2. Зададеш команда, и тя (душата) изпълнява според параметрите, без да има способнстта да мисли самостоятелно.
Било то магнитни бури, медийни въздействия, кризи, негативизми, световни проблеми и т.н. Същото и както при тия горе споменати войни в името Божие. Ами то Бог каза, заради него. Bъншните въздействия, заради тях стана. Което не е нищо друго, а желанието да се прехвърли отговорността за собствените действия върху някой друг. На някаква неизвестна сила, която би трябвало да съществува някъде си. Пък дори и известна да е.
.. ако оня каже - аз само един живот имам, то познаващия се може да каже - вечността е пред мен
Може би и аз се познавам, донякъде. Но какво отношение има това към вечността? Защо да е необходимо човека, който познава себе си да приема, че вечността е пред него и че поради тая причина може да приключва живота си със самоубийство.. Или може би смяташ, че ако човек премине в евентуалната друга форма след смъртта на тялото, то тогава ще е вечен?
Какво изобщо означава вечност или време, отнесено към душите на хората, които вече не са между живите? При тях друго време ли е или е същото както при нас тука на земята? Мисля че е друго, но не знам с абсолютна сигурност)
-
Защото той много елегантно дори би могъл да реши, че това е желание на неговата вечна душа.
Да, наистина елегантно решение) Което означава не нещо друго, а че дадения човек още нищо не е разбрал. Ако желанието на неговата вечна душа е, да не иска да взема отговорност а да се води по горе изброените външни въздействия, то това не е човешка душа, а някаква програмирана машинка. Тоест всички тия въздействия са си изпълнили целите. Пуснеш някакво въздействие х1, и следва реакция у2. Зададеш команда, и тя (душата) изпълнява според параметрите, без да има способнстта да мисли самостоятелно.................................
Което не е нищо друго, а желанието да се прехвърли отговорността за собствените действия върху някой друг. На някаква неизвестна сила, която би трябвало да съществува някъде си. Пък дори и известна да е.
След този пост искам да попитам: Ако съзнанието и интелекта на същинският ни АЗ не бяха блокирани както писах по-горе щеше ли да се изпада в такава дълбока депресия, че да се посяга на живота?
Цялото, онази скритата част (монадичното съзнание) знае какви са ценностите там горе, знае и последствията от всяка постъпка, е ако е будно възможно ли е да грешим и което е по-важно да се учим от грешките си?
-
Единствената разлика между човека и животните е, че единствено той е способен да подтиска и контролира демоните си.
Разбира се, някои хора не желаят да го правят. Други вярват, че е невъзможно, а трети са видели, че с работа по въпроса се постига развитие и малко по малко работят по въпроса.
Като подчаст на всички изкуства се налага това подтискане (на демоните), тъй като се изисква търпение и се работи в посока против някой демон (мързел, глад, дори и секс понякога)
Изобщо работата в развитието на дадено изкуство на пръв поглед и пръв инстинктивен усет е неплодотворна и не носи никакави преки его (демоно) облаги.
Не те нахранва директно и тн. И все пак някои хора с болка я вършат упорито.
Друг пример е личната саможертва. Отново демони като инстинкт за самосъхранение и болка се подтискат от волята на индивида.
Учените казват, че първичните демони са специфични за първия - рептилски дял на мозъка. Който се намира най-вътре. Отделно има 2ра част - бозайническа, и отделно 3та част - кора (кортекс)
Други учени казват, че различните хора имат различна сила на тези 3 мозъка.
При някои хора всички са слабо развити. При някои всички са силно развити. А при някои само рептилския, или пък само кортекса е развит. Оттам и има най-различни хора.
За каквито и хора да говорим обаче, разликата е количествена, а не в принципите. Всеки би могъл да развива който и да е от тези мозъци.
Както вече казах, продължителната работа в някаква практика, която изисква болка и дисциплина, и непряки его-резултати РАЗВИВА контрола върху демоните.
И просто ИЗБЛЕДНЯВАТ.
Който не го е опитвал и цял живот е живял само за да се наяде и да завиди никога няма да разбере, че е възможно.
Но е възможно.
Иска се обаче достатъчно продължителна практика с лишения и болка и едва след много време, прекарано по този начин, могат да се забележат ОСЕЗАТЕЛНИ резултати.
И тогава въпросът "Дали изобщо имаме влияние върху демоните" започва да изглежда смешен.
Все едно да питаш дали слънцето изгрява.
-
Ако съзнанието и интелекта на същинският ни АЗ не бяха блокирани както писах по-горе
Според мен тия мислени блокировки могат да се видят и да се махнат от съзнанието. Представи си някакъв тесен коридор, път по който трябва да минеш за да стигнеш до пределена крайна цел. До някакъв прозорец или врата. На тоя път обаче някой е натрупал някакви щайги с нещо си. Може и ти самия да си ги натрупал, вярвайки на външните сили. Kоито както видяхме по-гоpе, не спят. A действат и заблуждават с какви ли не трикове и емоции. Да речем, че тия блокировки (твои нагласи, мислени структури) ти изглеждат полезни и необходими.
То те така са и направени, да се приемат като такива. Каквото и да е, то обаче е там, на пътя ти (мисловния). И ти нямаш желание да го махнеш оттам. Приемаш ги за правилни и естествени. Съответно с течение на времето ще загубиш и желание да минаваш по тоя път.
Така за теб тая цел ще си остане закрита, и ти ще си помислиш че си в безизходно положение. След което следва отчайването.
Тоест някакво такова състояние, където не виждаш смисъл да живееш повече (така).
-
Съответно с течение на времето ще загубиш и желание да минаваш по тоя път.
Така за теб тая цел ще си остане закрита, и ти ще си помислиш че си в безизходно положение. След което следва отчайването.
Тоест някакво такова състояние, където не виждаш смисъл да живееш повече (така).
Ще загубим желание.."съответно"на какво?
Някой може пък и да обича предизвикателствата,да реши да си разчисти пътя,и той да му стане любим..
-
Ами желание да се стигне до съответната цел. И разбира се че може, да се разчисти и да му стане любим.
Само че за някои това не са предизвикателства или препятствия, а липса на път. Така поне изглежда за тях отстрани, от тяхната гледна точка. Като не виждат път, то те нямат и желание да ходят по него, мислейки си че там няма нищо.
-
Като изключим `надписа` : "Циркът се отоплява, Заповядайте!"
Включим запознаването ми с `идеята` на автора на темата, която да не е философска, а езотерична- въпреки препратките и информацията по източници какво е езотерика, в основата на която е именно философията.
Добавим и невероятната компетентност, но не непремената професионална ангажираност за разбиране на Аз-ът. Като нещо много съществено за И-рационалното.
Съвсем не се задълбаваме в подробности, че и-рацинално НЕ е обратно на рационално, а извън него, ако рационалното е някаква функция и възможност на съзнанието, а не на Аз-Его-Свръхнова от Галактика Клептоухи.
Тогава може би, отново няма да се намери отговор на въпросът: Как да спрат самоубийствата?
Блокажи, препятствия, болка, Демони, Чудеса неземни оле! И какво?
От всичко изписано за
(а, а бисерът, че нямаме понятие за ирационално, наистина ме натъжи :()
неща, които пред-полагате, оправдавате, а накрая със самочувствие заявявате, аз не схванах (извинете невежеството ми и затворените ми чакри или ... ) нещо основно.
Много моля да прочетете внимателно долните редове. Когато говорите за инкарнации, прераждания и въобще неща, които не са нито близки до езотериката, но и до тривиалните астроложки и гледачки по предавания, на кило.
Преди Ен на брой години- от 200 до 2000- хората (с души, Аз-ове,Дракула) са били като популация доста по-малко от сегашното население!
Как така , с годините и времето, тези ми ти грешни,праведни,страдали,нестрадали, мижави или просто Души/Дух, са успели да се размножат, координират или ей така заформят в повече тела? Нали всеки от вас се връщал към някаква си монада, пък после как се дозира в тялото на ... Хитлер да речем, а впоследствие на Путин, може би?
След като ми обясните този ... Феномен на произвеждане на души-Аз-ове за тела, ще помоля да ми кажете от кога точно понятието "ирационално" стана езотерично, а не философско? Не за друго, но е обидно да се взаимства едно понятие, развито и разбирано години наред, от `велики` (доказали, е, не форумни) умове, които дори не са предполагали, че не е трябвало и сричка да споделят, заради това, че не са вещи в езотериката.
Приятна езотерична нощ!
-
"Феномена"би могъл много лесно да бъде обяснен с едновременните инкарнации например.Както и с особеностите на пространство времето..Всичко е тук и сега..
п.п.А и съвсем не е казано,че всяко човешко тяло,се обитава от"човешка душа"..
ще помоля да ми кажете от кога точно понятието "ирационално" стана езотерично, а не философско? Не за друго, но е обидно да се взаимства едно понятие, развито и разбирано години наред, от `велики` (доказали, е, не форумни) умове, които дори не са предполагали, че не е трябвало и сричка да споделят, заради това, че не са вещи в езотериката.
Приятна езотерична нощ!
Тука не знам..Ще тряя да видя Кант дали не е писал нещо по въпроса 8)
-
Тогава може би, отново няма да се намери отговор на въпросът: Как да спрат самоубийствата?
(а, а бисерът, че нямаме понятие за ирационално, наистина ме натъжи :( )
Как така , с годините и времето, тези ми ти грешни,праведни,страдали,нестрадали, мижави или просто Души/Дух, са успели да се размножат, координират или ей така заформят в повече тела?
Малко по-нагоре Танграта обяснява изключително точно как да се спрат самоубииствата.
Ирационалното е оттатък чертата наречена смърт.
Проблемът принцесо е не в "размножаването" на душите а в осигуряване на тела!
-
Митко, (извинявам се за фамилиарната форма, но ми харесвате като сравнително зрял потребител, който не се заяжда, още повече сте пуснал темата и аз наистина искам да отбележа нещо... креативно, а не за статистиката или популистки :))
Това че, някой е споделил или много други хора за основанията или избягването на самоубийствата, по никакъв начин не ги правят НЕ-реални.
Вземете любими мои имена като... Майкъл Хътчънс (вокалът на Инексес), Хийт Лейджър(любим актьор), Уитни Хюстън!- Велика певица. Все хора успели, би трябвало и доволни. Как си мислите, че просто с `празни думи` бихте убедили дори и един нещастен човек (без кинти дори), че си струва да живее? Ако не успеете, че вашият живот е по-смислен, защото сте тук и сега. Как?
Защо се опитвате да се `спасявате` в някакви евентуални прераждания и монади? Като повечето хора просто си `стопяват лагерите`, за да могат да си платят парното, а не да се преродят в ... минзухар!
Когато обсъждате Ирационалното, само ви моля да наблягате на предимствата и как помага-унифицирано, не защото сте повярвали в нещо и мислите, че вие самите сте ултра-якото сътворение, на което се е дало шанс! Не. Както си пишете сега, в следващия момент необяснимо ще се парализирате... и дори няма да можете да обясните какво стана?
За това бъдете прецизни, точни и ясни в коментарите си!
А аз ... мога и да заспя завинаги! Ако някой не ме пожелае :)(малко приказно, като в спящата красавица, но какво пък... защо принцът дошъл да я събуди, да не е от друга планета или галактика :))
А това го е писало Коцето...
"п.п.А и съвсем не е казано,че всяко човешко тяло,се обитава от"човешка душа"..
така е- обитава се от ... (какво си пожелавате? човешка краставица, портокал, круша... ) тая Душа, къде се бърка въобще? Какво е Душа? Въобще не правите разлики, сравнения, анализи, а ей така си цъкате думички- "Душа", "Его""АЗ"- Съзнание.
Кажете ми, моля ви, с какво едно Съзнание е по-различно от Его, Мего или ЛЕГО!?
-
Съзнанието е онова което прави разликата между ЛЕГОТО И МЕГОТО.
-
Съзнанието е онова което прави разликата между ЛЕГОТО И МЕГОТО.
:hi:
А подсъзнанието, а "надсъзнанието" (това дето му викате Азът), какъв е техния дял в цялата кондика (участието им в пиесата)? Знам че ще получа някакъв отговор, ама дали това е истината ;) как мислиш ти (или просто това го пише в книжките)?
П.С.Или езотериката е различната религия а тя казва вяра..вяра ....и т.н., да ама аз виждам чувам и не вярвам.
-
Princess_Deja, прочети тази статия, ще ти хареса ;) http://www.parallelreality-bg.com/index.php/analizi/kratkianalizi/393-2012-02-08-22-45-19.html (http://www.parallelreality-bg.com/index.php/analizi/kratkianalizi/393-2012-02-08-22-45-19.html)
-
Какво е Душа?
За другото не знам, но според мен душа е това, което остава след смъртта на тялото. Или това, което може да пътува в някаква друга (астрална?) реалност, намираща се извън тялото.
Също така много точно ми се струва казаното, че не е задължително всяко тяло да се обитава от човешка душа.
-
...
Също така много точно ми се струва казаното, че не е задължително всяко тяло да се обитава от човешка душа.
Тялото само по себе си представлява инструмент чрез който духът се проявява на съответния план на съществуване. В случая с грубото физическо тяло, това е светът на грубата материя. Чрез други тела се изявяваме в по-фините светове. Не само че тялото е инструмент чрез който духът се изявява и трупа опитност на съответния план, но и има много точно съответствие между нивото на развитие на духа, еволюционната необходимост що се касае до този дух и тялото чрез което се проявява. Самото човешко тяло се създава от духа (който е на етап човешка еволюция), за неговите собствени нужди. Духът се явява обединяващия фактор, който задържа атомите на тялото в единно цяло. Духът е ядрото, около което се сформира тялото. Отдели ли се духът, тялото се разлага (изключение са някои случаи на черна магия).
-
Това че, някой е споделил или много други хора за основанията или избягването на самоубийствата, по никакъв начин не ги правят НЕ-реални.
Вземете любими мои имена като... Майкъл Хътчънс (вокалът на Инексес), Хийт Лейджър(любим актьор), Уитни Хюстън!- Велика певица. Все хора успели, би трябвало и доволни. Как си мислите, че просто с `празни думи` бихте убедили дори и един нещастен човек (без кинти дори), че си струва да живее? Ако не успеете, че вашият живот е по-смислен, защото сте тук и сега. Как?
Защо се опитвате да се `спасявате` в някакви евентуални прераждания и монади? Като повечето хора просто си `стопяват лагерите`, за да могат да си платят парното, а не да се преродят в ... минзухар!
Когато обсъждате Ирационалното, само ви моля да наблягате на предимствата и как помага-унифицирано, не защото сте повярвали в нещо и мислите, че вие самите сте ултра-якото сътворение, на което се е дало шанс! Не. Както си пишете сега, в следващия момент необяснимо ще се парализирате... и дори няма да можете да обясните какво стана?
За това бъдете прецизни, точни и ясни в коментарите си!
А аз ... мога и да заспя завинаги! Ако някой не ме пожелае :) (малко приказно, като в спящата красавица, но какво пък... защо принцът дошъл да я събуди, да не е от друга планета или галактика :) )
А това го е писало Коцето...
"п.п.А и съвсем не е казано,че всяко човешко тяло,се обитава от"човешка душа"..
така е- обитава се от ... (какво си пожелавате? човешка краставица, портокал, круша... ) тая Душа, къде се бърка въобще? Какво е Душа? Въобще не правите разлики, сравнения, анализи, а ей така си цъкате думички- "Душа", "Его""АЗ"- Съзнание.
Кажете ми, моля ви, с какво едно Съзнание е по-различно от Его, Мего или ЛЕГО!?
Това са много въпроси ще се постарая да ти отговоря кратко.
Преди години когато бях млад и хубав се разболях от епилепсия.
Една вечер имах гостенка в квартирата и в най-интересният момент припаднах.
-- Като се знаеш какъв си, къде си тръгнал бе идиот?? - това бяха приблизително думите й
Светът се срути. Обгърна ме една студена тъмнина. В главата ми имаше само една мисъл: - "Край така не може, като такъв няма да живея!!" Аптека, хапчета, поликлиника, Пирогов, и отново ден!
От отделението на самоубииците изписват само след обстоен психо - преглед. Имах късмет и попаднах на добър психолог - заключението: " Умен си и няма да повториш грешката, да те открият ако речеш да повториш, така че повече няма да се видим. Ще ти кажа само, че живота си можеш да го изживееш само по два начина - като мъж или като дрисльо - ти избираш" Какво избрах е видно, но като си помисля, какво щях да изпусна от това прекрасно нещо наречено живот ми се изправят косите.
На всички кандидат самоубиици ще кажа само, че всичко идва и си отива, само смъртта е окончателен край на инкарнацията не можеш да поправиш тази грешка!! Да растат децата ти без майчина ласка или без бащина опора за този грях няма прошка! Може да се самоубие само един егоист!
Защо се самоубиват преуспели в материално отношение хора, защото живота им е давал, а когато е поискал своето те са отказали да дават. не са свикнали!!!
Давил се един скъперник, един човек искал да му помогне.
-- Подай рака - викал му
Но онзи продължил да си пиива водица.
-- Вземи ръката ми!
Скъперника като чул думата вземи се сепнал и хванал подадената му ръка. Зящо ли??
Ние си говорим за монади и други "глупости" а някои не могат да си платят парното. А защо искат да живеят на кредит? Един си направил парно като гори вода, други карат коли като с помоща на оксиводород намалят разхода на горивото, но това е друга тема
Как помага познанието за ирационалното в живота тук и сега, самото знание, че ние съществуваме и след смъртта е онази твърда почва под краката ни която ни помага да не пропаднем в тресавището на материалното. Нали си съгласна, че тук оставяме всичко материално и пътуваме само с опитностите и спомените. Защо ни е да трупаме пари или сексуални завоевания?
Е сега и аз да попитам: - Защо се заяждате, защо се нападате, какво делите? Един заядлив човек винаги крие доста болка в себе си, на такъв човек трябва да му се помага, като се прояви съчуствие ! Рана не заздравява като се чопли, а като се маже с мехлем!
-
Един заядлив човек винаги крие доста болка в себе си, на такъв човек трябва да му се помага, като се прояви съчуствие !
:hi: Моите уважения, точно така е, mitko , самата истина е това! Това е и истинската причина някои хора въпреки, че отричат езотеричните постулати, които ти и други тук така нагледно им обяснявате, та това е истинската причина тия хора още да са в тоя форум и да четат и заядливо да пишат в тая тема. Имат нуждата някой да им окаже помощ. Но когато имаш нужда от помощ, обикновено не хапеш тоя който ти подава ръка, нали? Хапането в тоя му вид е помиярщина, нищо друго. А аз не съм още на ниво "светец", че да приема така великодушно тая помиярщина. Максимума който мога да направя е да игнорирам постовете им.
Ти явно си по - мъдър от мен и по - великодушен човек. :hi:
Тялото само по себе си представлява инструмент чрез който духът се проявява на съответния план на съществуване. В случая с грубото физическо тяло, това е светът на грубата материя. Чрез други тела се изявяваме в по-фините светове. Не само че тялото е инструмент чрез който духът се изявява и трупа опитност на съответния план, но и има много точно съответствие между нивото на развитие на духа, еволюционната необходимост що се касае до този дух и тялото чрез което се проявява. Самото човешко тяло се създава от духа (който е на етап човешка еволюция), за неговите собствени нужди. Духът се явява обединяващия фактор, който задържа атомите на тялото в единно цяло. Духът е ядрото, около което се сформира тялото. Отдели ли се духът, тялото се разлага (изключение са някои случаи на черна магия).
Iris, а как стои въпроса с животните? Тяхната душа като човешката ли е или е т.нар. "групова" душа? /признавам, че не разбирам последния израз/. Животното има ли монада?
-
Какво е Душа?
За другото не знам, но според мен душа е това, което остава след смъртта на тялото. Или това, което може да пътува в някаква друга (астрална?) реалност, намираща се извън тялото.
Също така много точно ми се струва казаното, че не е задължително всяко тяло да се обитава от човешка душа.
Аз бих го казал по този начин:
След смъртта на човека (за някои това е едно обикновено "облекло", за мен обаче това е личност която е неповторима) или казано Аз, а след това остава само То.
П.С. Някои може да не са съгласни с моите виждания но никога не бих ги нарекъл с някой грозен епитет, това могат да го правят само слабите и страхливи хора.
-
Е сега и аз да попитам: - Защо се заяждате, защо се нападате, какво делите? Един заядлив човек винаги крие доста болка в себе си, на такъв човек трябва да му се помага, като се прояви съчуствие ! Рана не заздравява като се чопли, а като се маже с мехлем!
Митко, много добър постинг!
Особено това за преуспелите, че са се научили да получават, но не и да дават.
На всичкото отгоре не беше ли в Уитни Хюстън открит сериозно количество кокаин?
А (до колкото съм лаично запознат) кокаина не е ли от наркотиците, които най-много тласкат към самоубийство?
И не само при нея, а при много други "идоли".
Понякога прекалено многото пари не вървят ръка за ръка с духоната зрялост да разполагаш с тях. И се започва алкохол, секс и наркотици. А понякога само 2 от тия 3 работи.
Имам една забележка само.
Казваш, който е наранен, и се заяжда трябва да се подходи благо.
Понякога, да, но понякога не. А кога как е, няма точен отговор. Въпрос на усет.
Но ако даваме метафора с раните и мехлема, ето ти моята разновидност:
Ако в една рана има дълбоко забит (макар и малък) чеп, с мехлеми не можеш я излекува.
Ще трябва да ровиш, докато чепа излезе.
Пък дори и да е, ако ровенето кара чепа да забере, и гнойта да му помогне да излезе.
Ако някой има слаба точка (в егото), само с покриване не се лекува. Той самия и без това бяга от нея и няма искреност да я признае.
Ако достатъчно дълго "му обръщаш внимание" в това му слабо място, може би някой ден ще събере сили и кураж да погледне искрено и да признае за този проблем. И точно това е пътя да го реши.
-
Казваш, който е наранен, и се заяжда трябва да се подходи благо.
Понякога, да, но понякога не.
....
Ако някой има слаба точка (в егото), само с покриване не се лекува. Той самия и без това бяга от нея и няма искреност да я признае.
Ако достатъчно дълго "му обръщаш внимание" в това му слабо място, може би някой ден ще събере сили и кураж да погледне искрено и да признае за този проблем. И точно това е пътя да го реши.
Едва ли можеше да се каже по - добре! Респект, Tangrata. :hi:
НО! Как точно "да му обръщаш внимание достатъчно дълго" на такъв човек, като той те хапе и те плюе непрекъснато? Трябва да си малко мазохист в тая работа, за да си го причиниш. Зарязвяш го да си върви по пътя и това е. От дългогодишния си опит знам, че човек се променя само когато отвътре реши да го направи. Не иска ли да види нещо - не вижда, ако ще с фарове да му светиш в очите и това е. Затова мисля, че живота е изключително справедлив, няма жертви тука - всеки си заслужава уроците.
:hi:
-
Аз бих го казал по този начин:
След смъртта на човека (за някои това е едно обикновено "облекло", за мен обаче това е личност която е неповторима) или казано Аз, а след това остава само То.
Ето тема за размисъл. Остава ли инкарнираната личност такава и след смъртта или се размива в нещо аморфно и безлично както е казано по-горе То?
Човешкото съзнание е достигнало ниво на разумност, е срещали ли сте разумна краставица (в нея също има божествена частица както във всичко живо) умна маймуна да, но разумна не! Следователно и обратното не е възможно. Човешко тяло - човешка душа! Също не е възможно и едновременното съществуване на една душа в две инкарнации.
-
mitko,ти как мислиш,добър човек ли си?
-
Първо, искам да благодаря на всички отговорили. Наистина ми беше интересно да ви прочета. И, ако сте разтълкували или разчели някаква обида към вас, моля за извинение. Не исках да обидя никого от пишещите, а само да разбера някои неща.
Митко, на теб специално благодаря, за `добрия тон`, с който си ми отговорил и разбирането, с което си успял и опитал да поясниш основни неща. Няма да коментирам в подробности мненията ви. Пак да повторя, не защото не са интересни, а напротив, много научих от тях за кратко (нещо като съкратен и интензивен курс.. :))
Единствено искам да попитам Митко за нещо.
Мислиш ли, че докато човек е жив (в човешкото тяло) може да остане без душа? Някой да му я `вземе`, отнеме или... някак, един ден да установи, че няма Душа?
Отделно аз мисля, че знам и разбрах как се ... `създават` души, но това евентуално ще го обясня в нова тема.
Мерси за вниманието :hi: :)
-
Единствено искам да попитам Митко за нещо.
Мислиш ли, че докато човек е жив (в човешкото тяло) може да остане без душа? Някой да му я `вземе`, отнеме или... някак, един ден да установи, че няма Душа?
Не, твърдо не, човешко тяло без душа се нарича труп.
mitko,ти как мислиш,добър човек ли си?
Не, не съм добър, и не искам да стана, доброто е огромно бреме, не мога да го нося, но се старая да бъда разбиращ.
-
Относно душите..Ако в едно човешко тяло,няма"човешка"душа,то тогава какво има?Ами пак душа..но не"човешка"..Защо..Ами защото понятието"човешка душа"е доста мъгляво,да не кажа инвалидно..Онова което отличава"човешката"душа от животинската или растителната например,е степента и на развитие(най-общо казано)а не биологичният костюм. Ето защо,напълно реално,по улицата се разхождат портокали в човешки костюми...Или по-точно..човешки костюми с потенциала и съзнанието на портокали..
Аз бих го казал по този начин:
След смъртта на човека (за някои това е едно обикновено "облекло", за мен обаче това е личност която е неповторима) или казано Аз, а след това остава само То.
Ами така си е..Само,че след смъртта,просто сменяш перспективата.
Ето тема за размисъл. Остава ли инкарнираната личност такава и след смъртта или се размива в нещо аморфно и безлично както е казано по-горе То?
Човешкото съзнание е достигнало ниво на разумност, е срещали ли сте разумна краставица (в нея също има божествена частица както във всичко живо) умна маймуна да, но разумна не! Следователно и обратното не е възможно. Човешко тяло - човешка душа! Също не е възможно и едновременното съществуване на една душа в две инкарнации.
Според мен,личността"горе" бива разградена дотолкова,доколкото се разгражда детето в нас тук на Земята..
-
Малко се чудя към кого първо да задам въпросите си, но нека е Константин, като Дама.
Константин, можеш ли да ми ...определиш `консистенцията` на Човешката Душа?
Телата не са важни. Защо мислиш, че `душите` на портокал и краставица са във възможност да се въплатяват в човешко тяло с Човешко Съзнание?
Да, трябва да има и `изпълнители`, просто, но не е ли ... малко `загуба` на материал, ако мога така да се изразя?
(много приятелски ти го пиша и искам да се разберем. Моля те за подобно отношение. Приеми, че съм `чип` и просто обсъждаме, нищо повече, интересно ми е какво мислиш. Мерси)
Митко, защо си толкова... безапелационен. Аз съм срещала доста хора, в които се съмнявам, че има Душа.
Това не е някакъв недостатък или порок. А просто да приемем, че не всички могат да приемат `бремето` и отговорността на една Душа.
Не става въпрос за ... саможертви. За самоубийства, които да са ... основани. А, ако разбереш, че си изгубил душата си, може ли да си я върнеш? И как, ако все още имаш физическото тяло?
:) Мерси за вниманието.
-
Константин, можеш ли да ми ...определиш `консистенцията` на Човешката Душа?
Телата не са важни. Защо мислиш, че `душите` на портокал и краставица са във възможност да се въплатяват в човешко тяло с Човешко Съзнание?
Да, трябва да има и `изпълнители`, просто, но не е ли ... малко `загуба` на материал, ако мога така да се изразя?
(много приятелски ти го пиша и искам да се разберем. Моля те за подобно отношение. Приеми, че съм `чип` и просто обсъждаме, нищо повече, интересно ми е какво мислиш. Мерси)
Хм...Материалният аспект на душата никога не е представлявал интерес за мен,но..Каква е консистенцията на светлината?
На вторият въпрос..Не мисля.Знам го.И го виждам навсякъде около себе си.
Загуба на материал би била похабената материя,затова и в нея влизат всякакви души.С всякакви нива на съзнание.Аз лично познавам хора,със степен на самоосъзнаване,много по-ниска от тази на зеленчук.Човешкото тяло,не предполага непременно"човешко съзнание"!Та кой индивид притежаващ"човешко"съзнание би изнасилил 6 месечно бебе например?!?В предният пост много ясно обясних.
Онова което отличава"човешката"душа от животинската или растителната например,е степента и на развитие(най-общо казано)а не биологичният костюм.
п.п.Разбира се,че си само чип :drinks:
-
Не. Отклоняваш. Моля те. Питам те сериозно.
Няма как да не представлява интерес като в тази `обвивка` нещо (си) се развива.
Душата НЯМА материален аспект. Това не го обсъждам. Консистенцията на `светлината` не е реципрочно приемана с тази на `Душата`(измъкваш се, като заменяш същност в питането)- Светлината си е светлина, за да свети, Душата си е Душа, за да... (какво?)
Това, което знаеш, е не винаги това, което виждаш. А това, в което си убедена и вярваш.
Виждайки в един Човек нещо ... различно от Човешка душа, няма как да не предположиш или поне да се надяваш, че това не е Човек, а някакво друго въплЪщение.
Трябва да има всякакви. Това е като храната за тялото. Не може да има само пържоли и наденици, а и малко салата от време на време...
В този ред на мисли, мен по-скоро в контекста на този форум ме интересува Антиматерията и анихилацията, а не че се губи материя... Защото тя няма как да се губи, ако от нея и С нея се създава Нещо... било и Душа, колкото и не-Душевно да изглежда.
:) Мерси за вниманието. Чип, ама модерен 8)
-
Напротив.Душата има"материален"аспект.Единица съзнание"облечено"в чиста енергия..образно казано.Консистенцията на светлината е реципрочна на тази на душата.
Това което"зная",е по-важно от онова което"виждам".
За материя и антиматерия прочети Чарлз Ледбитър например.Според него двете изграждат всеки атом,без изобщо да се докосват.И съответно не настъпва анихилация.
-
Не съм съгласна. Напротив, не е така. Хайде така да си пишем до другата година, а? Някакви аргументи, нещо? Какво значи "душата има материален `аспект`?"
И Крушите имат материален аспект и БЕемвето има материален аспект. Но как ще ми докажеш (освен, ако твоята `специална` Душа) че материалността определя Душа? Това е точно противоположното. Някак е ... заблудаващо да се твърди подобно нещо.
Ти, конкретно не си компетентна да определяш "единица съзнание", още повече, ей така за удобство да го сравняваш със светлината. Светлината в какво се е инкарнирала? В Слънце? В свещ? В Огън?
Когато е тъмно или се стъмни все още имаш Душа, надявам се. Ако не ти, тези с Човешката Душа. Тогава какво?
Не ме интересува, кое ЗА ТЕБ е по-важно, защото в един момент знанието ти е обосновано само на представи и илюзии, които са по-несъществени от видените явления и Факти. И тогава си една обикновена фантазьорка, която си живее в неин удобен свят. Но нищо непомагаща за реалността, в която, това, което се вижда може да се трансформира и прилага като възможност.
Ще дам пример. Зная че има плод Манго. Екзотичен и много популярен. Но пробвайки/вкусвайки го, установявам, че не ми харесва- блудкав вкус на тиква и нищо повече. Е! това което съм знаела или това което опитала е по-важно?
Не ми казвай/пиши какво и кой да чета. Защото аз когато съм чела ... и гледала " Разкази от криптата" ти едва ли си предполагала, че има антинеутрино. Така че, пиши по темата, и по-важното, което разбираш!, а не знаеш. Всеки може да е прочел Ана Каренина, но не всеки я е разбрал...
Мерси за вниманието :)
-
Не съм съгласна......
Принцесо... успокой се де :P
Виж сега..дали си съгласна,не ми пука.Не пиша за да те убеждавам,а и темата е за ирационалното!
Самото понятие само по-себе си не предполага кой знае какви доказателства.Тъй,че иди да тропкаш с крачка и да нервничиш другаде!
п.п.И като не те интересува за МЕН кое е важно,тогава защо ме питаш за мнението ми?!?
Ай лека нощ!
-
За материя и антиматерия прочети Чарлз Ледбитър например.Според него двете изграждат всеки атом,без изобщо да се докосват.И съответно не настъпва анихилация.
Явно твоето лично виждане и разбиране се гради на тази теория?Но това не е твоят личен опит и виждане,а това на Чарлз ледбитър,нали?Четем авторитети и ако нещо ни се виждаме,че ни звучи приемливо го приемаме за истина,но коя е тази истина и има ли само една истина?
Princess_Deja (http://forum.xnetbg.com/index.php?action=profile;u=11860),виждам че не ти липсва самочувствие колко много си чела.Коя за теб е Голямата,Истинската книга?Според теб има ли душа или няма?Ако има,някой виждал ли я е?Коя е истината?Има ли Истина и ако я има,къде е тя?Кой я знае?Някой тук от пишещите във форума ли според теб?
Важни ли са отговорите на въпросите които задаваш?Защо са важни и с какво ще се промени животът или самата ти ако намериш отговорите?
След като всеки човек възприема света чрез представа,която сам е изградил за себе си,пречупвайки реалността и прави по достъпна за себе си и понякога в този негов свят нещата твърде много започват да се различават с реалността има ли Истина или има индивидуална истина? :hi:
-
За Истината питайте Ханко от село Осеня!
-
Не знам дали е толкова много, това което съм прочела, като количество. Но, да, имам самочувствие, защото голяма част от нещата, които съм прочела съм ги Разбрала! И като разбереш нещо... животът ти е по-интересен. Съвсем осезаемо усещаш, че колелцата `цъкат`, а нямаш просто череп със сива консистенция.
Няма да ти отговоря последователно и съвестно на въпросите, защото мисля, че в основната си част се отнасят за "Истината". А това вече е доста философска тема и там вече Миротвореца ще е в правото си да ни направи строга забележка! :blush:
Но ще ти обясня нещо малко по тази тема.
Аз, всъщност съм `фен` на Съзнанието! Душата не ми е толкова интересна. Защото това за мен е ... нещо средно между "бушон" (буквално от електричеството. Знаете отнема напрежението и пази да не ти гръмне инсталацията и да ти се подпали къщата/тиквата(в нашия случай))- и ... "цвят" PAL/SECAM - навремето, по-зрелите ми набори може да се сетят, че имаше едно такова копче на телевизора и като го натиснеш, от черно-бяла, картинката става цветна :)
Тя е резервоара-хранилището на всички емоции. Това е Психеята. А психологията е `науката` за нея.
Така че, аз не съм психоложка и не съм компетентна да давам или споделям някакви обяснения или теории. Но ... понеже понякога, Душата `лошо действа` на Съзнанието и за това ... си цъкам тук по темата .... :)
-
можеш ли да ми ...определиш `консистенцията` на Човешката Душа?
Митко, защо си толкова... безапелационен. Аз съм срещала доста хора, в които се съмнявам, че има Душа.
Това не е някакъв недостатък или порок. А просто да приемем, че не всички могат да приемат `бремето` и отговорността на една Душа.
" Косистенцията" като понятие не е приложимо към душата, може да се употреби наситеност на цветовете в аурата й (степен на вибрация), степепен на концентрация на информацията в съзнанието й, вид енергия и форма.
Когато една душа ще се въплътява се определя и тялото й, като се изгражда хологравски образ, който впоследствие се изпълва с материя. Така, че още преди раждането се определя пола даже и красотата на носителя на душата, а това изключва възможноста да се роди тяло без душа. Бездушието е нещо друго.
-
Аз не държа да ми се отговаря на въпросите ми,нямам и намерение да пиша и убеждавам в нещо си което аз съм открил и разбрал за себе си,че е правилно или вярно.Понякога на човек му се случват неща които не е искал,но в живота няма случайни неща,а именно това е личният ни опит и уроците които е необходимо да си вземем.Горещо препоръчвам за тези които търсят отговори на много върпоси,за Бог,за съдбата,за себепознанието,любовта и т.н. книгите Притча и Нова притча на Токораз Исто,аз лично си ги поръчах директно от издателството:
http://www.orendabooks.com/tokoraz_isto_knigi.html (http://www.orendabooks.com/tokoraz_isto_knigi.html) ;)
-
Явно твоето лично виждане и разбиране се гради на тази теория?Но това не е твоят личен опит и виждане,а това на Чарлз ледбитър,нали?Четем авторитети и ако нещо ни се виждаме,че ни звучи приемливо го приемаме за истина,но коя е тази истина и има ли само една истина?
Мммм..не съм казала нищо за "своите"виждания относно материята.Казах много ясно....Чарлз Ледбитър.Окултна химия. :)
" Косистенцията" като понятие не е приложимо към душата, може да се употреби наситеност на цветовете в аурата й (степен на вибрация), степепен на концентрация на информацията в съзнанието й, вид енергия и форма.
Именно де... :) Но изобщо,ама изобщо не значи,че...
. Но как ще ми докажеш (освен, ако твоята `специална` Душа) че материалността определя Душа?
-
Когато една душа ще се въплътява се определя и тялото й, като се изгражда хологравски образ, който впоследствие се изпълва с материя. Така, че още преди раждането се определя пола даже и красотата на носителя на душата, а това изключва възможноста да се роди тяло без душа.
ОК. Какво са абортите /отделно спонтанните, отделно - тези по желание/?
В кой точно момент душата влиза в тялото си?
И какво е животинската душа? /бях задала въпроса към Iris, но ако искаш отговори ми и ти./
В книгите, описващи регресии на хора /например в книгите на Майкъл Нютон/, се изяснява, че душата влиза в тялото си/по-точно би било да се каже "се свързва с тялото си"/ не от зачатието му, а доста по - късно. Примерно - при първото раздвижване на плода в корема на майката. Често и по - късно. А често дори изобщо не влиза, а гравитира около тялото си /влиза и излиза/. Това се потвърждава и от думите на известни медиуми. И в този смисъл, да, аборта е едно от най - тежките емоционални сътресения за една жена, но нито е грях /както пее църквата/, нито е убийство. Според мен.
:hi:
П.П. Колкото до физическата красота ...Понеже често се злоупотребява с наличието и именно от притежателите и...Чувала съм превземки от сорта на това, че едва ли не физическата красота била следствие от вътрешната, духовната красота на човека и от личния му принос като човек.... ::) та във връзка с това бих искала да цитирам Силвия Браун, която казва горе-долу следното: "Не е ясно дали сте си я ИЗБРАЛИ физическата красота или сте си я ЗАСЛУЖИЛИ"...И тук вариантите са повече от един...
-
Как ми се щеше да НЕ намесваме църквата :(
Аз поне няма да я намесвам. Ще призная, че не съм чела ... произведенията на Мистър Нюмън, или съм забравила, ако съм чела нещо негово. Струва ми се, обаче, че въпросът за този ... "трафик" на Душата/Душите е доста резонен и интересен. Но аз в случая ще подкрепя хипотезата на Митко и ще заявя, че съм твърдо против абортите "по желание". И ще се опитам да изложа моята защита към това `против` с пример. Нека си представим че всички ние сме много добри инженери и дизайнери на коли. Работим в автомобилен завод. Мъжете ни произвеждат и измислят частите, двигателя, всичко по конструкцията, грубата част на колата. А жените по дизайна, боята и въобще външния вид, като функцията на жената е да измисли и достатъчно удобен гараж или автосалон, където да се съхранява тази кола докато някой си я купи. Да, ама на мен не ми харесва нашата кола с на Джони Уокър, или решавам, че в момента не ми се занимава с `гледането или обгрижването` на кола и взимам един чук или фадрома и унищожавам тази кола! Сигурно няма да му хареса на моя Джони, но може и да ми купи той фадромата, но така или иначе тази кола е унищожена. Джони обаче забравил да ми каже, че двигателят на тази кола е бил някакъв много специален, вълшебен. Можела и да лети. Е! какво пък. Да беше ми казал.
Относно `животинската Душа` няма да коментирам, но не мисля, че има такава ... Душа. Може би нещо друго- Дух или знам ли? Но доколкото прочетох едно нещо на Танграта в темата, той по-добре ще го обясни с дяловете в мозъка и образно казано аз си представям душата като ... Лук! Буквално, зеленчукът Лук, с пластовете и люспите както изглежда. Това е, даже и за това люти лукът, може би и ти насълзява очите, защото и душата така прави понякога.... :hi:
-
И в този смисъл, да, аборта е едно от най - тежките емоционални сътресения за една жена, но нито е грях /както пее църквата/, нито е убийство. Според мен.
:hi:
Не мисля,че е убийство.Плод на безотговорен секс да,но не и убийство!Елиминарам тялото.Физическият контейнер.Но не и Духът.Той нито може да бъде"роден"нито пък може да бъде"убит".Аборът не е нищо повече от придобиване на опитност!Дори решението за тази"опитност"да поведе върволица от последствия,пак си е емпиризъм и нищо повече.При това и за двете участващи страни.
Относно навлизането на духа в тялото...Мисля,че става постепенно,като окончателното навлизане,става в мига на раждането.Иначе...два духа в едно тяло..Ембрион на 6 седмици все още не е бебе..и реално погледнато,излиза,че два духа обитават едно тяло цели 9 месеца. ??? ...Тва би мязяло на шизофрения..Не ми се връзва нещо..Пък и съм била бременна..Не съм имала усещането да сме"две в едно"..
Има теории(мисля,доста логични) според които етеричното тяло, чийто модел се копира от физическото,е конструирано(онова за което говори Митко,холограмата)преди самото зачатие,защото то трябва да си бъде на място,когато физическото тяло започне да се сформира и расте. Предполагам е възможно самият Дух да посети"по-активно"тялото си,по време на бременността,но изключвам теорията,че пребивава на 100% през цялото време.
Животинската душа,е част от планетарният Дух.
Красотата е като ножа..Може и отрежеш хляб,а може и да убиеш с нея..Зависи доколко си способен да я понесеш..Няма такова нещо,като"награда за добри дела в минали животи".Всичко е тук и сега.Свободен избор!
Моля те,не ми искай доказателства и ти,това са само лични алюзии и интерпретации :flag_of_truce:
п.п.Аууууууу...свободен избор!?!Ми това няма логика нали!Че кой ли би избрал да е грозен?...Да..наистина..кой ли? ;)
-
Лечителят беше нисък мъж на около петдесет години, чийто вид не издаваше мистична, духовна или друга дарба за лекуване. Но лечението му беше забележително. След като внимателно опипа крака ми, той стана и направи няколко знака във въздуха зад гърба ми. Всъщност въобще не ме докосна и когато го попитах какво прави, отвърна само, че превъртал някакви ключове в енергийното ми поле. Направи го за около минута и после ме помоли да стана. Не почувствах никаква болка, дори най-лека. Напълно смаян го попитах какво е направил. Той ми каза, че тялото е образ, проектиран от ума; когато сме здрави, умът поддържа този образ недокоснат и уравновесен. Раната и болката обаче ни карат да оттеглим вниманието си от засегнатото място. В такъв случай образът на тялото започва да се влошава, енергийните му структури отслабват, стават нездрави. Затова лечителят възстановява правилната структура - това става мигновено, на момента - след това умът на пациента поема отговорността за поддържането й по същия начин. Стъпвах на крака си и обикалях из стаята, за да се уверя, че не се заблуждавам. Докато правех това, лечителят ми каза небрежно, че бих могъл да се науча да върша същата работа сам. "Наистина ли? Какво е нужно, за да мога да постигна нещо подобно?" Той отвърна: "Просто трябва да се отървете от убеждението, че това е невъзможно".
-
Красотата е като ножа..Може и отрежеш хляб,а може и да убиеш с нея..Зависи доколко си способен да я понесеш..Няма такова нещо,като"награда за добри дела в минали животи".Всичко е тук и сега.Свободен избор!
Моля те,не ми искай доказателства и ти,това са само лични алюзии и интерпретации :flag_of_truce:
п.п.Аууууууу...свободен избор!?!Ми това няма логика нали!Че кой ли би избрал да е грозен?...Да..наистина..кой ли? ;)
Ето го, с малко закъснение и цитата от книгата на Силвия Браун "Живот от другата страна":
"Друго правило за външния ни вид от другата страна е, че колкото повече напредваме духовно, толкова по-голяма физическа красота ни се дава като емблема на нашия прогрес и усърдна работа. Ако някога сте се чудили защо отдаваме такова голямо значение на физическата красота тук на земята, отговорът е, че у дома тя е белег за много извисен дух. Извинете ме, че подчертавам очевидното, но е добре да се запомни, че същото правило е неприложимо тук на земята и изобщо не е задължително външно красивите хора тук да притежават издигнат дух."
П.П. trepa4a, откъде е цитата ти?
-
konstantin2007 (http://forum.xnetbg.com/index.php?action=profile;u=6125), аз си мисля, че това за отсъствието на Душа в ембриона е логично и нормално да е така, тъй като тя (Душа) не му е нужна, докато е в утробата. Майката, която го носи нали си има, на ембриона за какво му е? Да си сънува с нея и после да си `спомня` самото раждане като ... пускане по водна пързалка, ама малко по-къса...
Това по никакъв начин не оправдава абортите. Колкото и да е необмислено нещо подобно или да е в ранна възраст, това си е `безплатен` Дар, в който впоследствие ще се въплъти и развие нещо хубаво. Не винаги е хубаво, но никой не може да знае... и все пак по този повод имаше една игра и че ако майката на Бетовен, която е била болна от сифилис и е имала три деца преди това или четири не помня, ако беше направила аборт, нямаше да я има музиката му. Вече спонтанните аборти и по медицнски съображения са съвсем друго нещо.
Но тук става въпрос за Душата и лично аз смятам, че се вселява основното при самото проплакване на детето. Може и за това да реват милите... ;)
А това за красотата, защо го намесихте? Супер относително е. Аз като съм си красива, нали не значи, че не съм достатъчно душевно развита? Не че много съм извисена, но винаги са ме дразнили клишетата - за пълните мъже, ама гооооолеми добряци и красивите мацки, ама кухи като лейки. Един човек дори да не е красив по рождение и с красиви черти винаги трябва да се стреми да изглежда добре, да не е отблъскващ каквато и възвисена Душа да носи. Защото така пък ще излезе, че животните милите са супер духовно извисени, само че що не могат да говорят... :(
-
"Друго правило за външния ни вид от другата страна е, че колкото повече напредваме духовно, толкова по-голяма физическа красота ни се дава като емблема на нашия прогрес и усърдна работа. Ако някога сте се чудили защо отдаваме такова голямо значение на физическата красота тук на земята, отговорът е, че у дома тя е белег за много извисен дух. Извинете ме, че подчертавам очевидното, но е добре да се запомни, че същото правило е неприложимо тук на земята и изобщо не е задължително външно красивите хора тук да притежават издигнат дух."
Не мисля,че е точно така.Познавам доста"грозновати"хора с много красиви души.Външната красота е просто..поредният емпиричен опит.Също като да обуеш много красиви и скъпи обувки.Може обаче,и да не са ти удобни и да съжалиш,че си ги обул.Красивото тяло,може да доведе до отрицателни последици за духа.Като например да се възгордее,да развие нарцисизъм,да развие пренебрежително отношение към всичко"некрасиво",несъзнаващ дори,че без"грозното"като контрапункт,красивото просто не съществува.. Изобщо..красотата е сериозно изпитание.
п.п.Принципно смятам,че всичко е красиво,но говорим за отличаващата се красота,нали?Да не стане пак недоразумение..
-
Не винаги е хубаво, но никой не може да знае... и все пак по този повод имаше една игра и че ако майката на Бетовен, която е била болна от сифилис и е имала три деца преди това или четири не помня, ако беше направила аборт, нямаше да я има музиката му.
Никаква логика не намирам.Ако майка му на Бетовен беше абортирала,не виждам на Духа какво би му попречило да избере друго тяло?И пак да подари музиката си на света..Е,може би не под името Бетовен,,може би щеше да бъде Бертовен..Какво значение има..Никой и нищо не могат да попречат на един дух да упражни волята си,а още по-малко да прояви себе си.
-
Никой и нищо не могат да попречат на един дух да упражни волята си,а още по-малко да прояви себе си.
Както и никой не може да попречи на една жена да упражни волята си /демек правото си на избор/ дали да роди или да направи аборт.
-
Познавам доста"грозновати"хора с много красиви души.Външната красота е просто..поредният емпиричен опит.Също като да обуеш много красиви и скъпи обувки.Може обаче,и да не са ти удобни и да съжалиш,че си ги обул.Красивото тяло,може да доведе до отрицателни последици за духа.Като например да се възгордее,да развие нарцисизъм,да развие пренебрежително отношение към всичко"некрасиво",несъзнаващ дори,че без"грозното"като контрапункт,красивото просто не съществува.. Изобщо..красотата е сериозно изпитание.
п.п.Принципно смятам,че всичко е красиво,но говорим за отличаващата се красота,нали?Да не стане пак недоразумение..
Отново нямаме разногласия по въпроса. Единственото, което исках да разсея е мита, че физически красивия човек на земята е такъв, поради големия си духовен ръст непременно...Това изобщо не е така. И за мен физическата красота е просто един от аксесоарите, който при целесъобразност душата използва за своите си цели. За целите на "пърформънса" живот.
Но Силвия Браун намесва и друга плоскост на разсъждение: тя намеква, че в астралния свят /и вероятно и в по - горните светове/ облика и изгледа на съответното ни тяло там е в пряка зависимост от "духовното ни съдържание". Което се потвърждава и от други източници...Е, не искам да си мисля какво е в ниския астрал, обаче...
:hi:
...никой не може да попречи на една жена да упражни волята си /демек правото си на избор/ дали да роди или да направи аборт.
Така мисля и аз. А според мен понякога да направиш аборт е по-сериозен акт на отговорност, отколкото да родиш дете на всяка цена. Затова и набърках църквата, която с лъжата си, че абортирайки извършваш престъпление срещу Бог насажда вина и манипулира. Разказвали са ми за едно последно причастие - на смъртното легло на умираща жена седи един "отец" и я изповядва. И се стигнало до аборта дето го е направила жената. И "отеца" я нарекъл убийца. Това е истински случай. Е как се нарича това? Нарича се неграмотност и манипулация.
-
Не винаги е хубаво, но никой не може да знае... и все пак по този повод имаше една игра и че ако майката на Бетовен, която е била болна от сифилис и е имала три деца преди това или четири не помня, ако беше направила аборт, нямаше да я има музиката му.
Никаква логика не намирам.Ако майка му на Бетовен беше абортирала,не виждам на Духа какво би му попречило да избере друго тяло?И пак да подари музиката си на света..Е,може би не под името Бетовен,,може би щеше да бъде Бертовен..Какво значение има..Никой и нищо не могат да попречат на един дух да упражни волята си,а още по-малко да прояви себе си.
Спокойно, бре. Аз (ние) нали за това сме тук! :) Гледай сега, каква яка логика ще ти заформя :) (надявам се, употребата на думата "логика", не прави веднага мнението ми с философска насоченост...)
Как си пишем тука, обаче, много е готино.
Радвам се, че намеси, включи, даде възможност и на "Мистър" Дух да се появи.
Мистър Дух, за разлика от Мисис Душа се "присъединява" към нея на по-късен етап след раждането.
Едно бебе плаче от цялото си сърце и Душа, като е гладно жадно и раздразнително. Смее се от Душа. Минава покрай масата и чупи чаши, чинии и всичко възможно чупливо с целия си кеф и от цялата си Душа. После ти се усмихва щастливо, ако не му се скараш. Проговаря. Но не, още нямаме Дух. Повтаря Думи, прави изречения. Започва да показва с ограничения си, но наличен речнек какво иска от душа, какво знае ...
В един момент- НО не знам конкретен Миг, когато това се случва(не е и толкова важно, според мен) "влиза" и Духът.
Духът е нещо много интересно. Аз това исках да напиша преди няколко мнения, а не "Съзнанието". Но си помислих: " сега ще забият към религиите, свещените книги ...Ангели, Демони... не, не, по-добре Съзнание".
Обаче Дух и Съзнание са различни неща. Съзнанието е част от Духът, но само толкова. Духът е нещо повече!
И така двамата с Душата си съжителстват щастливо и образуват човешката Същност! Вие го наричате Аз "му" Личност и т.н., но аз си му казвам на това Едно-Същност.
При правене на секс, затова удоволствието е толкова голямо, защото е сливане на трета степен (представено математически)- Сливат се освен две физически тела, но и още две ... "астрални" (ли им казвате?) и е ...готско, такова!
Това го обяснявам, за да отговоря на въпросът (или аргумента) за Бетовен.
Ако майка му беше направила аборт, не е гаранция, че същия ДУХ, щеше да открие точно тази Душа, с която да се слее и да направят Бетовенка дори. А в същото време майката е щяла да Убие, унищожила възможността и просто нямаше да има Бетовен. С него, без него все тая. Нали идват други музиканти после...
За това мисля, че абортът е УБИЙСТВО! (както и отсичането на дърво, откъсването на растение/цвете или заколването на животно за храна) Дали е престъпление е друг въпрос. Но щом няма предвидени наказания в закона, явно не е. Все пак за мен е!
И дори ще ти обясня убежденията си от крайната си ултра противникова позиция. С цялото ми уважение към лекарите, които ги правят и едва ли не, са съучастници в известна степен, но реалният виновен е Майката и Бащата поравно!
Никога не съм правила аборт. Никога не мисля да правя аборт, ако не се налага по медицински причини и други аномалии.
Дори безотговорния малоумник, който не е могъл да се стиска да не признае детето като негово, бих му помахала с ръчичка, помолила да се обърне с гръб и бих му била един по-як шут! Дори, ако пази Боже като в турски сериал ме изнасилят, въпреки че има много такива случаи в реалността. Ще го осъдя олигофрена и пак ще му родя детето.
Толкова съм убедена в това, което пиша, че .... дори да изпадна в депресия и съм бременна и се напорквам безпаметно няколко дни. И като отрезнея разбера, че съм направила аборт. С пълното съзнание, ще отида в полицията и ще заявя: Аз извърших убийство. Ако е в Китай и Индия няма да го направя, за да не ме пребият с камъни, ако разберат за какво убийство говоря. Но ако е в държава (каквато мисля, че трябва да е нашата) има такива закони с присъда от-до, си влизам в затвора и си излежавам присъдата като пич! А като изляза, ме посреща лекарят направил ми аборта и ми казва: Не знам дали си спомняте, но поради възрастта ви, ВИЕ повече деца няма да може да имате! И това ще приема.
С горното, по никакъв начин не упреквам жените и мъжете (косвено) извършили подобно нещо, а обяснявам същността и смисълът на това деяние. колкото и крайно да изглежда, така мисля.
-
Спокойни сме ма!Не ни се кОси..
Какво друго да ти кажа,освен да следваш собствената си логика ....Може пък все някога дух и душа да се"срещнат"..Знае ли човек.. :drinks:
Никога не съм правила аборт. Никога не мисля да правя аборт, ако не се налага по медицински причини и други аномалии.
Айде сега...ако имало аномалии...Убийството си е убийство(щом така ще наричаме аборта)..Какво значение имат някакви си аномалии?!?Приемаш божията воля и си отглеждаш аномалното отроче..Откъде накъде двоен стандарт?Нещо много лицемерно ми звучи :nea:
-
И започнаха да идват всякакви демагози,оратори и философи,като всеки един от тях убеждаваше за това или онова учение и религия.Но всички учения те бяха чели от книги или бяха чували от някого.За нито един от тях тази философия не беше лично негова.Всеки един от тях беше пренебрегвал Аз-си и беше приел чуждата идеология,така той беше захвърлил част от себе си.Тогава Човек разбра:има само едно учение-Личното учение,има само една религия-Личната религия.Всеки човек трябва да бъде Христос,Буда,Мохамед .......Изведнъж се появи Учителят и каза:-За Вселената ти си най-ценният човек и точно такъв ти си и нужен.Не бива да губиш частица от себе си,никога не откъсвай и парченце от себе си,защото ти си Човекът.Остави досадниците да отскачат от теб както капки от дъждобран.Облечи бронята на Личната религия и запази целостта и индивидуалността си.Осъзнай своята ценност и уникалност.Ти си създаден да съществуваш,защото си нужен,но си нужен точно такъв какъвто си ти,а не друг.Ако беше нужно да си друг,щеше да бъдеш създаден друг.Сега нещата са такива,но не е по силите ти да разбереш защо е така.Бори се,следи с едно око съдбата си и следвай Личната си легенда.
http://www.orendabooks.com/pritcha.html (http://www.orendabooks.com/pritcha.html)
Думите на Учителя бяха: [/size]Източните мъдреци са казали:За да чуваш,трябва да си тих,за да бъдеш велик,трябва да си скромен. Човек разбра-само незначителните хора вдигат шум около себе си.Те се нуждаят от това,за да прикрият незначителността си. Тъй като техният живот няма думи,те произвеждат шум,за да не оглушеят от тишината в живота си.
-
Не бъди жестока.
Аз хубаво ще си го отгледам, но за него животът ще е труден и то ще е нещастно. Освен, ако не съм наистина велик учен и пластичен хирург и не се погрижа да е здраво и добре. :)
Важно беше да се разбере какво е Отговорност. И че правенето на аборт не е отговорност.
Но след като го написа, ще ти споделя и още нещо. В един форум имаше жена, която незнайно защо ме ненавиждаше до мозъка на костите си. Никога не съм я обиждала или нещо. И веднъж като си писахме за тази тема. Тя ми постна цяла страница с клипчета от къде ли не с Изроди. Беше жестоко... Не обичам Лошите хора. Просто няма какво да си кажа с тях :hi:
*N.B. ...и това "ма" в края на първото ти изречение нали не е като обръщение към мен? Че много грозно ми изглежда и "звучи". Не че се обиждам, но така май селяндурите се обръщат към булките си...
-
Princess_Deja (http://forum.xnetbg.com/index.php?action=profile;u=11860),ти за добър човек ли се имаш?
-
*N.B. ...и това "ма" в края на първото ти изречение нали не е като обръщение към мен? Че много грозно ми изглежда и "звучи". Не че се обиждам, но така май селяндурите се обръщат към булките си...
Спокойно, бре.
Не бъди жестока.
Аз хубаво ще си го отгледам, но за него животът ще е труден и то ще е нещастно. Освен, ако не съм наистина велик учен и пластичен хирург и не се погрижа да е здраво и добре. :)
Важно беше да се разбере какво е Отговорност. И че правенето на аборт не е отговорност.
Ахаааа..И само от чист алтруизъм не би родила"нещастно"дете?Яснооо...Е,прощавай за тесногръдието ми..И на Есес казах..Човек рядко
допуска у другите наличието на качества и възможности от които сам е лишен.И тъй като аз без колебание бих взела решение не само относно евентуално"нещастно"дете,а относно всяка нежелана бременност,та за туй и е извън възможностите ми да разбера този двоен стандарт,който за мен си е откровено малодушие и лицемерие...Но пък ето на..Ти просто не искаш да бъдеш"жестока"..Всичко си е въпрос на гледна точка..
-
Никога не съм правила аборт. Никога не мисля да правя аборт, ако не се налага по медицински причини и други аномалии.
Има жени, които дори и да знаят, че има опасност за тяхното здраве не са съгласни на аборт, поемат риска и раждат.
-
Princess_Deja (http://forum.xnetbg.com/index.php?action=profile;u=11860),ти за добър човек ли се имаш?
Да.
Аз съм от Добрите, за добро или зло, за щастие или нещастие на Лошите. Но само заради необяснимото ми желание, винаги да `громя` ограничеността, тъпотата и безпредметните `насочености` на грешни страсти като `завист`,гняв` и т.н ме правят добър /а Рицърка или Асасин на Доброто :)
Понеже ми харесват цитатите ти. Въпреки, че не съм го отбелязвала конкретно, като някои други от `агитката` мажоретки, ще ти задам един езотеричен въпрос по темата. Помисли си, не бързай да ми отговаряш. Не защото, не те познавам и се съмнявам в твоите разсъдителни способности, но от личен опит знам, че като помисля върху нещо търпеливо, се сещам интересни неща :)
Добро и Лошо са просто думи. В много теории и разисквания се обяснява, че лошото за едни е добро за други.
Но самото установяване на "Добър Човек" е наистина интересно с цялата самосъзнателна искреност.
Защото не винаги Добро може да се научи. То се ВЪЗПИТАВА! Ако имаш дете, можеш да го възпиташ като добър човек, но не и да докажеш, че ти си такъв Добър човек. Или от Доброто дете да следва, че има добри родители- примери много.
От друга страна, интересното е, че Лошото се придобива! Т.е. ти, по предпоставка си Добър и имаш само това. Добър Дух и Душа, ноооо Избираш да си Лош. Защо?
Анакин Скайуокър, защото ... ако има истински фенове на филма, ще се сетят, че в началото Йода много се съмнява, още като е дете, понеже го е СТРАХ, дали ще от Добрите Джедаи. Впоследствие, заради смъртта на любимата си при раждането, от гняв и безсилие, той преминава на тъмната страна. И по-Важното, тези две последните са провокирани от предвидения в началото от Йода Страх! Не можеш да се справяш с определени неща, които се случват и те е Страх, че си безсилен и мижав, макар и Джедай. Тогава, за да преодолееш този Страх, защото не можеш да го `изрежеш` като тумор просто, решаваш, че искаш Сила. Че ако имаш Власт и всичко зависи само от теб ти ще си Велик!
Но не е така.
И понеже аз, когато Разбирам определени неща и съм убедена в тях, чувствам Силата си. Няма как да мина на другата страна и да пожелая някаква си Власт. Само приемам нещата и си вадя полезните ми изводи, че не всичко зависи само от мен. А това, което зависи, трябва и поемам отговорността си с все наказанията.
Но, да Убия някого от злоба, завист или просто за кеф. Да причиня болка по-силна от тази, която аз съм изпитвала някога.
Да бъда жестока и да нямам милост към по-слабите. Не! Никога!
Добра съм :) И ми харесва. (макар и не ангел, ама понеже съм красива, може да се пробвам за тази `длъжност` някой ден- шегичка :) )
И въпросът: Ти от кои би предпочел да си?
-
Никога не съм правила аборт. Никога не мисля да правя аборт, ако не се налага по медицински причини и други аномалии.
Има жени, които дори и да знаят, че има опасност за тяхното здраве не са съгласни на аборт, поемат риска и раждат.
Има и такива извършващи съзнателно "престъпление",само ако е крайно наложително..Но пък те са достатъчно съвестни да си понесат отговорността.Ако наказанието им изнася разбира се..
За това мисля, че абортът е УБИЙСТВО! С пълното съзнание, ще отида в полицията и ще заявя: Аз извърших убийство. Ако е в Китай и Индия няма да го направя, за да не ме пребият с камъни
:lol:
-
Кое точно ти е толкова смешно?
Знаеш ли например, че аз съм била нежелано дете. Тогава абортите са били забранени. Майка уж е пила някакви измислени противозачатъчни. Но с татко са били бедни хора и не е можело да ми осигурят `добър живот`. Въпреки това, и въпреки липсата на ехографи да се види дали не съм с аномалии, заради измислените противозачатъчни, които мама е продължавала да пие, ме е износила и родила. Аз съм й/им повече от благодарна за това. Обичам ги с татко, че са ме създали, въпреки неразбирателствата покрай поколенченски несъответствия и неразбирания.
Знаеш ли колко исках да имам дете. Но в 8 г.с. получих неспиращ кръвоизлив с диагноза на лекарите аборт-спонтанен Трета степен (Пет са, за незапознатите)- Лежейки в болница, нашарена с инжекции в дупето и молеща се, че искам това Дете, то се роди! И аз съм невероятно щастлива и благодарна от този факт. Дори няма да ти споменавам подробности и откровения за живота си след това. Но знам, че това е най-ценното, което имам и ... бих направила всичко да е щастливо и да го разбере, за да живее достоен живот. Дори да не е велик композитор или известен в друг смисъл облагодетелстван материално човек. На мен специално ми се предостави това и аз освен благодарна съм и горда, от тази Чест.
А ти си се смей, не ми пречиш!
-
Смешна си ми ти,най-вече с нескопосните си провокации!Всеки твой пост е провокативен.Не знам какво целиш и не ме интересува.Просто се е забавлявам с целият този цирк.
Да ти е живо и здраво детето и дълги години да те радва!
-
Принцесо, какви джедаи и каква сила?
Ти да не си принцеса Лея? :D
Страхът не е единствената негативна емоция. А и не са самое моциите. Има си и начин на мислене, нагласа, степен на честност спрямо себе си.
Доста високопарно се държиш. Точно като някоя принцеса. В публичен форум държиш лични разгвори. Ако искаш да питаш някой лично, ползвай лс. Ако ще пишеш в темата, пишеш до всички и питаш всички. Или ако не всички, поне който знае. Тези лични обръщения и въпроси само до конкретни хора просто не са на място. :D
Забавно беше до един момент, наистина си е цирк. Но май не го правиш нарочно и не се усещаш. Което пък е по-лошия вариант ... ::)
Сега сигурно вместо да си вземеш бележка, ще вземеш да се ядеш с мен. Първото, което ми хрумва на ум, ще ме набедиш, че ми е долипсвало внимание и затова съм го написал тоя постинг ...
Е, да те успокоя. Не е това. ;)
-
Принцесо,за да отговориш дали си добра или лоша,означава да си направиш самооценка.
Да прецениш дали си добра означава да познаваш Истината и да можеш да отделиш доброто от лошото в себе си.Обикновено хората които преценяват себе си като добри,са по-безкритични към себе си и са се възгордели,а всеки по чувствителен човек ще признае грешките и несъвършенствата си.Така,че по този начин винаги лошият ще отговори,че е добър,а добрият ще признае,че е лош.
Искам да ти обърна внимание върху следното.Постовете ти са многословни и в стремежа си да кажеш много неща които напират в теб отвътре се получава една голяма безмислена боза.Много насериозно се вземаш и ако нещо те дразни с някой друг,то значи и ти имаш нещо от него в себе си.Дори и не разбрах какво ме питаш?
Аз обичам простите неща и съм прост човек.От малък правя това което аз искам и харесвам,а не което ми се каже от другите,дори и от родителите ми.Преди 15г,сега съм на 41г бях милионер и се провалих.Това беше добър урок за мен.Слушах себе си и успях отново да се изправя на крака.Не съм се пропил,дрогирал и разболявал от сериозни болести.Вярвам,че каквото правя го правя за себе си защото така искам.Не обичах и да чета книги,защото това означава,че някой си там да ми налага неговото си виждане и мислене,а аз си имам мое и държа на него.Вярно,че аз си живея в мой свят,но това се отнася за всеки един от нас.Получих доста шамари в живота си,във форумите също и разбрах с времето достатъчно и от книгите които съм прочел от миналата година.Привличам си това което ми е нужно да знам и прочета.Добър ученик съм,а Учител не смятам да ставам.Модерно е в днешно време да се ходи на семинари водени от хора които прочели малко повече книги,посетили някой друг семинар и смятат,че това е най-доброто и защо да не научат и хората.Сега има голям пазар и предлагане много.Дали обаче това е пътят към себепознанието или пътят да си последовател?
Преди време се видя,че от строителство се печели и всички станаха строителни предприемачи,но кой се замисли като толкова много се строи,има ли кой да купува всичко това и с какви пари?
В бизнеса си предлагам неща които са по различни от това които предлагат другите и това ме прави печеливш.Трудно е когато се отличаваш от тълпата и срещаш съпротива,но без борба и спънки успеха не е сладък.
Пътят за едни е дълъг за други по кратък,но всички ние тук сме търсещи и оцеляващи!
"Всеки, който пожелае истината и светлината, може да ги открие сам. Внуши си, че ти искрено, истински, дълбоко желаеш да узнаеш кой си, откъде идваш и защо си тук.
А сега, можеш ли вече да си представиш, че няма да го узнаеш сам!"
-
Понеже повечето хора във форумите цитират авторитети,ето Принцесо нещо което може да ти е полезно.Откъс от книгата на Рон Смодермон-Просветелнието:
КНИГА ПЪРВА: ЗАПОЗНАВАНЕ С РАЗСЪДЪКА (Лошите новини) Глава първа: ОСНОВНИ СТРУКТУРИ НА РАЗСЪДЪКА Разсъдъкът е система от органи, включваща цялото физическо същество. Неговата цел е да оцелее и да бъде прав. Той ще направи всичко, за да я постигне. Разсъдъкът е система от органи, включваща цялото физическо същество. Неговата цел е да оцелее и да бъде прав. Той ще направи всичко, за да я постигне. Понякога за него има нещо по-важно от оцеляването, а именно – да бъде прав. Оцеляването лежи в основата на всички фукции на всекидневния живот. Разсъдъкът го постига като изготвя поредици от спомени за събития в момента, когато се случват, и изисква обратно тези спомени в ситуации, важни за оцеляването. Запечатват се не само минали събития, но и такива, които евентуално биха застрашили оцеляването. Вие не се нуждаете от спомен за това как Ви е сгазил камион, за да можете в бъдеще да избегнете такова стълкновение. Разсъдъкът може да си създаде представа за това, което би могло да се случи, и да запамети тази представа. Човекът е съвършен оцеляващ именно поради своята способност да мисли с понятия. Нито едно друго живо същество на тази планета не е в състояние да развива и запаметява понятия като човека. Така разсъдъкът много бързо създава определени връзки, “включва кабели и релета”, за да избегне ситуации, заплашващи оцеляването. Освен това той осъществява своята цел, като търси и намира онези основни субстанции, от които се нуждае, за да избегне смъртта. Този процес върви така автоматично, че само малко хора са в състояние да Ви кажат какво точно е необходимо за оцеляването. Обикновено търсенето и употребата на въздух протичат толкова автоматично, че Вие от раждането си до сега изобщо не осъзнавате този непрекъснат процес. Средно 18 вдишвания и издишвания в минута правят само за една година 9 460 800 дихателни цикъла. Почти толкова автоматично протичат и търсенето и приемането на храна. Само когато въздухът и храната започнат да не достигат, разсъдъкът напълно осъзнава своята функция на търсач и консуматор. Третата и последна предпоставка за оцеляването не е така очевидна. Въпреки това без любовта на другите Вие не можете да оцелеете физически. Смърт поради недостиг на любов може да бъде наблюдавана в домове за намерени деца, където малките получават въздух и храна, но не се докосват с любов. Значи на нивото на разсъдъка животът е игра, чиято цел е оцеляването. За да играят успешно хората си съчиняват номер за оцеляване. Всеки си има такъв номер. Той се състои от модели на поведение, целящи получаването на достатъчно въздух, храна и любов. Обаче в течение на годините се праввят множество погрешни асоциации, така че понякога е трудно да се познае, че действията на определена личност имат нещо общо с оцеляването. Все пак оцеляването е в основата на всички действия. Явно начинът, по който действат някои хора, не допринася много за тяхното оцеляване в настоящето. Но често ние не живеем сега. Много често ние живеем после, вместо сега. Може би сте забелязали, че хората имат известна потребност да бъдат прави. Това е един от аспектите на оцеляването. По-точно казано, имането на право е съвкупност от трикове за оцеляване, успешно прилагани в миналото. Когато тези трикове не минават, могат да се наблюдават отчаяни опити те да бъдат прилагани отново и отново, само защото много силно се асоциират с това, което в миналото е имало успех. Обаче истината е, че да давате на себе си право, а на другите не, не подпомага оцеляването в настоящето. Ето защо имането на право е единственото състояние, което разсъдъкът понякога би предпочел вместо оцеляването. Понякога хората биха отишли даже на смърт, за да излязат прави. Друг важен аспект на разсъдъка е, че той изхожда от едно състояние на недостиг. Имам предвид следното: разсъдъкът казва, че необходимите за оцеляването субстанции не са в достатъчно количество, така че за наличните трябва да се борим. Това значи: в рамките на контекста за недостиг, не може един да спечели, без друг да загуби. Този контекст е основа на конкуренцията, която съществува само спрямо други разсъдъци, привърженици на вярата в недостига. При конкуренцията разсъдъкът придава на правото огоромна стойност и важност като средство за оцеляване.
В този смисъл “право” означава ни повече, ни по-малко една преценка, която разсъдъкът прави за себе си, а именно, че неговите схващания са правилни, а тези на другите - погрешни. Разсъдъкът ще използва всички обстоятелства, каквито и да са те, за да затвърди изводите, че е прав. Разсъдъкът ще използва всичко, за да излезе прав.
Съществуват два вида право – активно и пасивно. Пасивното право привлича съществуващи обстоятелства за доказване на собственото право. Активното право е действие, насочено към други хора с цел да се докаже правилността на собствената позиция. Войната е особено ярък пример за активно право. Има безброй примери за други видове активно право във Вашия живот. Спорът и кавгата са два от тях.
“Оправдание” е действието, при което разсъдъкът интерпретира фактите според своята потребност да бъде прав. Оправданието може да постигне всичко, дори да промени Вашето възприемане на действителността. Дори убийство може да бъде оправдано от разсъдъка.
И така, разсъдъкът е една извънредно високо развита машина, чиято еволюция е траяла милиони години. Той е способен да пази себе си и да се размножава, но най-забележителна е способността му да си спомня. Той запаметява една линейна поредица от събития, ставащи в неговия обсег на сетивни възприятия от момента на зачатието. Въпреки че не е способен волево да извиква тези записи, всеки от тях може да бъде реактивиран при определени условия. Някои от записите са недостъпни за обикновеното съзнание и се определят като “подсъзнателни”.
Тази огромна памет, по-голямата част от чиито данни завинаги остава неосъзната, е отговорна за един много интересен белег на разсъдъка: неговия автоматизъм. Ако престанете да бъдете съзнателен наблюдател на своя разсъдък, ще откриете, че той може да оцелее прекрасно и без Вас. Той ще го прави автоматично, без Вашето участие, защото това е единствената му задача. За да оцелее, разсъдъкът изработва модели на поведение. Тези модели вървят автоматично, ако останат ненаблюдавани. Тяхното производство е толкова силно развита способност на разсъдъка, че поема голяма част от преживяването на живота и ни кара да се питаме учудени: “Защо правя това?” или “Защо изобщо се държа така?”
Обикновено моделите на поведение не ни интересуват особено. Нашата разсъдъчно-телесна машина просто прави това, което спомага за оцеляването й. Но понякога същите тези модели стават повод за болезнени преживявания в отношенията ни. Някои от моделите на поведение и чувствуване са формирани около ядрото на минали отношения, за които е характерно, че разсъдъкът прави асоциации между техните особености и оцеляването. Първичните потребности, свързани с отношенията, са храната и любовта. Вследствие на това разсъдъкът съвсем точно запаметява отношения, които някога са задоволили една или две потребности, за да разбере как се създават задоволителни, т.е. осигуряващи оцеляването отношения. По този проблем Вашият разсъдък работи неуморно, без да си дава почивка. Резултатът са модели на поведение, които се прилагат в новите отношения, понеже са били успешни в миналото. Естествено, родителите и други обичани хора образуват ядра на модели за оцеляване. Вашата разсъдъчна машина е склонна да разглежда новите хора, появяващи се в живота Ви, като общо взето подобни на Вашите родители.
Все едно доколко задоволителни са били или са Вашите отношения с родителите Ви, ако не осъзнаете с кого сте в момента, ще изпаднете в големи трудности. Бъдете сигурен, че личността, с която сте сега, е различна и иска да го забележите. Ако се отнасяте към него или към нея механично, има опасност да се лишите от особените качества на отношението, ако не и от цялото отношение. Разсъдъкът не е способен пряко да преживява или да обича другите. Той може само да записва и да реагира. За да протича добре, отношението изисква Вашето участие. Вашият разсъдък не ще може да Ви замести успешно. За него са достъпни само машиналните движения на отношението. Той се “нуждае”, а от състояние на нужда не може да се обича. Вие не можете да обичате този или това, от което се нуждаете.
За да можете отново и отново да преживявате любов към една личност, необходимо е точно и будно да наблюдавате разсъдъка си. Иначе ставате несъзнателен, отнасяте се към другите като автомат и любовта умира от недостиг на Вашето участие. Това е естественият резултат от ненаблюдавани (несъзнателни) модели на поведение. Само Вие имате способността да наблюдавате. Не очаквайте Вашият разсъдък да прави това вместо Вас, защото за него е невъзможно да наблюдава сам себе си.
-
Душата си е Душа, за да... (какво?)
Според мен "душата" е енергийна форма, която може да се премества в пространството.
Мислиш ли, че докато човек е жив (в човешкото тяло) може да остане без душа? Някой да му я "вземе", отнеме или... някак, един ден да установи, че няма Душа
Не може да му я вземе, но определено тоя "някой" може да заблуди човешкото съзнание (или мислене). Начини за това има много.
Също някъде бях видял, че ако "душата" (или каквото и да е там) е извън тялото на "извън телесно пътуване", то тогава някой друг би могъл да влезе в това тяло. Но това се е вече, висша математика)
Само че тогава, "човешка" ли е тая душа - или просто тялото което стои пред нас, е на човек, а душата в него би могла да бъде и (на) друга енергийна форма ?
Остава ли инкарнираната личност такава и след смъртта или се размива в нещо аморфно и безлично
Тоест какво става след смъртта? Душата която става след смъртта на тялото може да се придвижва насам- натам, но явно не и тука на земята в света на човеците. Иначе всеки от нас щеше постоянно да засича такива души или контакти. А може и да се блокира и да стои на едно място. С което не претендирам за 100% правилно мнение, също и за това по-надолу)
Ако в едно човешко тяло,няма"човешка"душа,то тогава какво има? Ами пак душа..но не"човешка
Ако приемем че душа, това означава астралното ни тяло; съзнанието; това което остава след смъртта на човешкото тяло - то тогава ние вече сме допуснали и приели възможността такова нещо да съществува. Само че, като умре тялото - къде отива тая наша "душа" ? Ами някъде там, където ние в това наше си съществуване като човеци нямаме (нормален или всекидневен) достъп. Някои други човеци пък може и да имат такъв достъп или явно са го имали в миналото. Aко не са вече между живите. Друга реалност, ако искате, която можем да "възприемем" едва тогава, когато вече не сме в това човешко тяло. Самото мислене по такава една тема изглежда странно, защото тогава няма да има и мозък, който да обработва информацията и да ползва какъвто и да е език (български, английски и т.н.). Та ако приемем по-горното, следователно има някакъв такъв астрален свят или реалност, в който или където се намират душите. Като пример, баба Ванга може би е установявала контакт точно с тая реалност, където и да се намира тя. Тая реалност би трябвало да се намира извън Земята, тоест някъде из Вселената. Ако това е така, то тогава тия форми на живот не са телесни. Следователно и има из вселената всякакви разумни форми на раузум (не телесни). Тогава вече и самото придвижване между различните планети не е необходимо да става с тия средства, които се ползват от човеците. Представете си някаква планета, на която няма атмосфера като на Земята, там живеят разумни "същества", които за броени минути могат да дойдат на Земята и да се "преродят" или използват дадено човешко тяло. Само че самото идване не може да се засича от каквито и да е било (поне на мен познати) уреди. Както и няма такива, които да засичат и съществуването на "душата". Просто става дума за друго измерение.
Ако това е така, то и това наблюдение Аз съм срещала доста хора, в които се съмнявам, че има Душа
ще е напълно правилно. A как може да се усети, кой каква душа има..
Отделно аз мисля, че знам и разбрах как се "създават" души, но това евентуално ще го обясня в нова тема
Това е много интересно. Как изобщо са възникнали душите и кога.. Ако си разбрала как, разказвай..
-
за да отговориш дали си добра или лоша,означава да си направиш самооценка.
Подобен акт,изисква сериозни дедуктивни способности.Както и умението да бъдеш безпристрастен и обективен наблюдател на самият себе. си.Сложен и мъчителен процес.Но пък много,много оздравителен.
П.п.И каква е разликата между"добрите"и" лошите"?И двата отбора обслужват определена полярност..Целта на еволюцията не е да избереш отбор(крайност,полярност),а да интегрираш наличните компоненти и да ги обединиш в едно цяло,постигайки абсолютен баланс.А не да си само"черен"или само"бял"..Скука!!!
-
Защо всички сте гракнали срещу Принцесата?? С какво ви дразни - с наивни въпроси? Ами обяснявайте й бавно и търпеливо! Ами заяждала се - вие като по-напреднали не се докачайте покажете й с поведението си, че греши! Нали се стремим към духовност :diablo:
Трепач, Принцесата те попита в прав текст - Ти добър човек ли си? А питам те и аз?
-
Щото каквото повикало,такова се обадило!
-
Ето заради тези именно ниско - духовни и неосъзнаващи се на нивото на висшия си Аз /все още/ развъплътени хора в астрала, в един по - предишен мой пост те попитах "дали е възможно да се осъществи следващо прераждане без да се стига до сливане с висшия Аз - направо оттам където са пределните възможности да стигне /нагоре/ човека". И горе - долу ми се изясни : разбирам, че всъщност се създава такава илюзия за несливане с висшия Аз /т.е. това всъщност е неосъзнаване на това кой си ти всъщност/. Но излиза, че действително подозренията ми са били верни: прераждането става оттам откъдето е човека - нисък астрал - нисък! Висок - висок! Ментален свят - ментален свят! И също така за такъв човек, който не осъзнава себе си на нивото на висшия си Аз /т.е. който се мисли за нещо отделно и съвсем нищо общо нямащо с висшия си Аз/, за такъв човек следващото прераждане ще му изглежда не като акт на свободната му воля, а като насилие, принуда, права ли съм? А висшия му Аз ще му се струва някакъв злодей, чиято марионетка е "горкият човек".
Тва исках на лични,ама нещо..май съм някаква"черна листа" и не става.. :D Както и да е..
Мисля,че е напълно възможно да се преродиш,без да си стигнал до Висшият Аз.И тогава напълно възможно е да се чувстваш като насилен,изпълняващ чужда воля.
Толкова пъти съм го чела тоя пост,ама тоя път сякаш натисна някакъв спусък в мен.Все по-ясно осъзнавам къде трябва да неблегна в корекциите на моята същност,и поста ти много ми помогна,щото изведнъж ми"просветна"докъде съм стигнала,и върху какво да работя.Много благодаря!
п.п.Виждаш ли как неволно допринасяме за"промяната"у другите..Респективно в Себе Си :)
-
1.Защо всички сте гракнали срещу Принцесата??
2.Нали се стремим към духовност :diablo:
3.Ти добър човек ли си? А питам те и аз?
:hi: Мите
Ще отговоря на тези три неща:
1.Аз например харесвам постовете на Принцесата, различни са, струва ми се че разбирам какво иска да каже с тях.
2.Кой, тук ще ме извиняват много от "духовно стремящите се" но аз изолирам 2-3 и то те някои не посещават вече сайта или само четат без да участват в полемиките.
3.Много ми се иска да ми зададеш този въпрос на мен!
П.С.По темата искам да кажа че познанията ми за ирационалното ме направиха абсолютно рационален човек, та ето ползата от ирационалното и човеците ;) .
-
искам да кажа че познанията ми за ирационалното ме направиха абсолютно рационален човек, та ето ползата от ирационалното и човеците ;) .
Дай Боже всекиму! :drinks:
-
Митко,не съм добър човек.Просто след това което съм преживял и съм се съхранил,няма как да съм добър.Доста хазартен тип съм и ако едно нещо което мога да отчета за грешка след провала ми е,че се заиграх по покер автоматите.В тях търсех утеха и разсейване,както и да избягам от вкъщи.С родителите ми отношенията бяха напрегнати,баща ми е тежък и властен характер.Дори и когато бизнеса ми беше ок и си купих мобифон с мои пари,баща ми вдигна огромен скандал.
Вината си е изцяло моя разбира се,не ги виня тях.Не се изнесох да живея самостоятелно.Помогнах и на брат ми тогава,а след като се провалих разбирах когато е бил в компания като се начерпи,как говорил против мен.Не му се сърдя.Но се радвам,че ми се е случило всичко това,защото сега нямаше да бъда това което съм в момента.
За Принцесата каквото има да кажа го казах.Зададох и няколко въпроса върху които мисля,че има за какво да се замисли.Моето,твоето и това на другите осъзнаване за живота и всичко свързано с него,не е казано,че е нужно да бъде осъзнаването и на другите и да се стремим да са като нас.Всеки сам за себе си да си знае.Нямам намерение да поучавам никой,а и си признах,че съм прост и си падам по простите неща.Като видя сложни и объркани постове в които всеки сам си фантазира своите виждания чел от тук от там нещо просто го подминавам и не го и чета.
-
Любимата ми тибетска притча е:
Животът е една илюзия.Всичко е една сетивна измама и има временен характер!
Просто и елементарно,без да се нуждае от дискусии и философстване ;)
-
Не е ли малко скучновато това"добър човек ли си"?За мен стремежа непременно да си добър,повдига въпроса..В чисто еволюционен план,това ли е целта?Да станеш само"добър"?Т.е.да развиваш едностранни качества?А какво става с приказката,че"прекален светец и Богу не е драг"?
-
Много точно. Не може да съществува един човек, който да е само и абсолютно добър или абсолютно лош.Не съществува само черно и бяло. Грешки малки или големи всеки прави. Лично аз не съм се замисляла много по този въпрос за самата себе си . Оставям това на другите да си го преценяват. Във всеки си има и доброта и лошотийка.
-
П.С.По темата искам да кажа че познанията ми за ирационалното ме направиха абсолютно рационален човек, та ето ползата от ирационалното и човеците .
Точно така се получава когато имаш критичен поглед върху тези знания. Всяко знание трябва води до можене тоест до рационалност. Същото мога да кажа и за себе си?
Няма висш и низш Аз, няма висше и низше съзнание, няма. Духавният свят не се дели така, там йерархията е какво можеш да използваш от интелекта си.
Хареса ми определението на Принцесата за душата като лук - Всяка инкарнация е отделна люспа, но нека да е като роза всако листенце инкарнация (на изток казват хилядолистен лотос). Както каза и ОЛД всяка инкарнация е отделна личност и допринася за изграждани на едно балансирано Цяло. Розовият цвят е един независимо от броя на листенцата.
Изби ме на лирика.
Не може да се осъществи никаква инкарнация без участието на Цялото, така, че когато казвате - Инкарнационният АЗ не се свързва с Цялото, грешите. Те двамата никога не се разделят.
-
Не може да съществува никаква инкарнация без участието на цялото.... Те двамата никога не се разделят.
На мен пък повече ми допада сравнението с кристал!Колкото повече инкарнации,толкова повече фасети!И всяка със собствен цвят и блясък..От начинът по който чувстваш и осъзнаваш всеки свой фасет,зависи как ще се хармонизират и съответно какъв ще бъде общият изглед(цвят,излъчване,вибрации)на душата/кристала.
Абсолютно прав си и нямах предвид буквално прекъсване.Това е абсурдно..мисля,че моделът на сребърната нишка се следва от "началото"до"края"!Говоря за случаите когато инкарнацията още не е осъзнала себе си като Висш Аз.Това,че ти си наясно с обстоятелствата непосредствено след смъртта,не значи,че с всички е така и ти го знаеш ;) .Представи си,обаче,едно съзнание което абсолютно отхвърля мисълта за"продължението"..И хооп..умира..Не му просветва изведнъж!А може и изведнъж..всичко е относително и индивидуално..Зависи от етапа на съзнанието,целта и степента на"амнезията"..Но принципно би могло да отнеме много време.И си мисля,че ако това съзнание на"инкарнационната личност"не е готово да приеме себе си като нещо повече от моментната инкарнация, то реално няма връзка със себе си!Не енергийна.Ментална.Съзнателната.И от там и усещането за "насилие" върху волята...
-
Ето заради тези именно ниско - духовни и неосъзнаващи се на нивото на висшия си Аз /все още/ развъплътени хора в астрала, в един по - предишен мой пост те попитах "дали е възможно да се осъществи следващо прераждане без да се стига до сливане с висшия Аз - направо оттам където са пределните възможности да стигне /нагоре/ човека". И горе - долу ми се изясни : разбирам, че всъщност се създава такава илюзия за несливане с висшия Аз /т.е. това всъщност е неосъзнаване на това кой си ти всъщност/. Но излиза, че действително подозренията ми са били верни: прераждането става оттам откъдето е човека - нисък астрал - нисък! Висок - висок! Ментален свят - ментален свят! И също така за такъв човек, който не осъзнава себе си на нивото на висшия си Аз /т.е. който се мисли за нещо отделно и съвсем нищо общо нямащо с висшия си Аз/, за такъв човек следващото прераждане ще му изглежда не като акт на свободната му воля, а като насилие, принуда, права ли съм? А висшия му Аз ще му се струва някакъв злодей, чиято марионетка е "горкият човек".
Тва исках на лични,ама нещо..май съм някаква"черна листа" и не става.. :D Както и да е..
Мисля,че е напълно възможно да се преродиш,без да си стигнал до Висшият Аз.И тогава напълно възможно е да се чувстваш като насилен,изпълняващ чужда воля.
Толкова пъти съм го чела тоя пост,ама тоя път сякаш натисна някакъв спусък в мен.Все по-ясно осъзнавам къде трябва да неблегна в корекциите на моята същност,и поста ти много ми помогна,щото изведнъж ми"просветна"докъде съм стигнала,и върху какво да работя.Много благодаря!
п.п.Виждаш ли как неволно допринасяме за"промяната"у другите..Респективно в Себе Си :)
Извинявай, konstantin2007, не си ми в никакъв черен списък: грешката е моя - обяснила съм ти се на лични. :flag_of_truce: :blush:
Колкото до същината на размислите ми по въпроса за "директното" прераждане, те /размислите/ възникнаха след прочита на книгите на Силвия Браун - медиум. Ти казваш, че си помагаме един на друг - точно така е! И аз съм благодарна за всеки сериозен и конструктивен пост на истински търсещите хора тук! Именно по цитираната от теб причина. :-*
-
Всеки човек на ниско ниво обича да обобщава и смята,че всичко хора мислят и имат вкус като неговия.Неговото тесногръдие не му позволява да разбере,че всеки човек е различен,да види и признае тези различия.На колкото и по високо духовни ниво е един човек,толкова по различен е от другите.Той е по-самоосъзнат и възприема своята индивидуалност и в същото време допуска хората да имат различни мнения и да имат различни мнения и да бъдат различни,той не се нуждае от подкрепа във възгледите си,не търси опора в множеството.
-
.И не си ли готов за изминеш Пътя докрай,по-добре не го започвай
Това е погрешно.Пътят така или иначе е започнат..И то съвсем не от"нас"..
-
..........Представи си,обаче,едно съзнание което абсолютно отхвърля мисълта за"продължението"..И хооп..умира..Не му просветва изведнъж!А може и изведнъж..всичко е относително и индивидуално..Зависи от етапа на съзнанието,целта и степента на"амнезията"..Но принципно би могло да отнеме много време.И си мисля,че ако това съзнание на"инкарнационната личност"не е готово да приеме себе си като нещо повече от моментната инкарнация, то реално няма връзка със себе си!Не енергийна.Ментална.Съзнателната.И от там и усещането за "насилие" върху волята...
За да стане инкарнираната личност част от цялото, трябва да се редуцира астралното тяло, докато това тяло не се редуцира инкарнираната личност запазва самостоятелноста си. Редуцирането не може да се осъществи без съгласието на личноста и когато въпросната личност е с прекомерно изразено навън ЕГО отказва да поеме по пътя, тоест остава в астрала! Причините да остане астрална същност са различни (привързаност към деца, към богатство, омраза към личност и т.н.) и могат да продължат различен период от време, до изчезване на дразнителите. Това оставане е израз на свободна воля!
В никакъв случай обаче въпросната личност не е в неведение за това, че е част от цялото. Този въпрос й се разяснява веднага след смъртта на тялото от духовните наставници. Но да осъзнаеш, че не ти си цялото а си малка частица от него си е доста трудна задача за Егото.
-
Съгласна..Егото какво е?Явно част от съзнанието.Нещо като "вирус във вируса"съзнание".. :)
Тази прогресивна последователност на единица/цяло е модел следван от първоизточника до"последното крайче на периферията му".. И номерът е Егото да бъде редуцирано и трансформирано в полимерно съзнание.Тогава единицата ще разбере,че самата тя е абсолютът.Експанзия на съзнанието..Без обичайните последици от егото като.."възгордяване или самообожествяване"..Просто си безпристрастен наблюдател и изпитател на самият себе си.
Всяка астрална същност бива разградена,само когато енергията която я подхранва бива изчерпана.И докато инкарнационното съзнанието не престане да я подхранва..От там и захранва самото себе си..самоподдържащо се емоционално перпето мобиле..Но в момента в който се получи пренасищане(друг вариант не виждам като логичен)с определената емоция,тя отслабва и астралната същност се разпада..Емоцията може да бъде несвършена работа,грижа и любов към близки..омраза и жажда за отмъщение..вариации бол.
-
Не смятам, че егото е вирус. Всеки си има его.
-
http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%C8%F1%F2%EE (http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%C8%F1%F2%EE)
От тук можете да си изтеглите Притча на Токораз Исто.Приятно четене! :hi:
-
Не смятам, че егото е вирус. Всеки си има его.
Всяко нещо има своя степен на съзнание.Но при човекът егото е по-скоро вирус в самото съзнание,който трябва да"победен"..До известна степен в развитието на съзнанието,то е полезно и действа градивно,допринасяйки да осъзнаем собствената си индивидуалност.Но после обикновено се превръща в паразит който постоянно трябва да бъде хранен..
-
И това е така. Демек не трябва да оставяме егото да ни контролира, а ние него.
-
Едно интересно видео:
http://www.youtube.com/watch?v=nETnkZgaVcc (http://www.youtube.com/watch?v=nETnkZgaVcc)
Всеки може да го прави това,а обясненията в клипа на някой от вас,може и да дадат отговори на някой въпроси.
Когато лекувам някой с тази техника,тогава мога да кажа,че съм добър,защото ако не си искрен с намерението което тръгваш да го правиш,няма и да има резултат. ;)
-
И номерът е Егото да бъде редуцирано и трансформирано в полимерно съзнание.Тогава единицата ще разбере,че самата тя е абсолютът...
...Всяка астрална същност бива разградена,само когато енергията която я подхранва бива изчерпана.И докато инкарнационното съзнанието не престане да я подхранва..От там и захранва самото себе си..самоподдържащо се емоционално перпето мобиле..Но в момента в който се получи пренасищане(друг вариант не виждам като логичен)с определената емоция,тя отслабва и астралната същност се разпада..Емоцията може да бъде несвършена работа,грижа и любов към близки..омраза и жажда за отмъщение..вариации бол.
Точно! :yes:
Аз му викам "изтощаване"...Нещо като "да се натичаш"...Влагам същият смисъл като казаното от теб. "Пренасищането", обаче води до някои изводи: че за да се оправят нещата, първо трябва да се влошат; че за да тръгнеш нагоре първо трябва да "удариш дъното" ; че "пряката борба" с вътрешните ни пороци не е резултатна като тактика...
Колкото до откритието, че ние сме висшия си Аз, ще споделя собствения си опит в това отношение, тук, в тази ми инкарнация. Не съм никак религиозен човек, но съм вярващ човек. И обичам молитвата "Отче Наш". Просто я обичам и това е. Но като стигнех до частта: "Да бъде волята Ти" и млъквах, просто не можех да се съглася с това някой друг да ми казва какво да правя. Смешно беше. И се гневях на себе си и на Бога. Докато един хубав ден не ми "просветна", че това съм си аз, аз съм си този, към когото се обръщам с молитвата си. И казвайки : "Да бъде волята Ти", всъщност казвам :"Да бъде планът ми, онзи, моят си предварителен план", т.е. все едно казвам: "Да бъда себе си, истинската себе си тук и сега"...И всичко се намести по местата си. За мен.
:hi:
-
Виждам,че запалихте на темата за Егото и Аз-а,ето какво намерих тази сутрин:
http://sebepoznanie.com/duhovnost/whoami/ (http://sebepoznanie.com/duhovnost/whoami/)
http://sebepoznanie.com/duhovnost/budizym/ (http://sebepoznanie.com/duhovnost/budizym/)
Много ми хареса едно изказване на един приятел от фейса,дори има и тема за него тук във форума:Спрете търсенето!Аз съм тук и сега!
В един друг форум ме попитаха защо е важно да бъда тук и сега?А се радвам,че успях да го постигна.
Всеки най-добре си знае за себе си,беше моят отговор който си казах наум!
-
Виждам,че запалихте на темата за Егото и Аз-а,ето какво намерих тази сутрин:
http://sebepoznanie.com/duhovnost/whoami/ (http://sebepoznanie.com/duhovnost/whoami/)
http://sebepoznanie.com/duhovnost/budizym/ (http://sebepoznanie.com/duhovnost/budizym/)
Спрете търсенето!Аз съм тук и сега!
Ясно е че е тук е сега.Търсенето не се състои в това да се луташ а да се откриеш сам себе си!И този процес е безконечен,щото колкото повече се намираш,толкова по-голяма е нуждата да се търсиш.
-
А дали всеки търси себе си или обяснения и отговори на въпроси,които не са толкова важни и съществени?И по същественото,къде ги търси?В книгите,по форумите или ........?Какво е най-важното нещо в живота според вас?
-
Ето един пример за силата на духа:
http://petel.bg/article.php?aid=14244 (http://petel.bg/article.php?aid=14244) :hi: ;)
-
Важен е самият живот.Няма значение дали хората търсят преднамерено!Всеки върви по пътя на познанието дори без да го осъзнава.Тъй,че степента на осъзнатост не е от значение.Нито пък въпросите и начинът на намиране на отговори..Просто.."всяко нещо с времето си"..Не сме на състезание..Развиваме се така или иначе,независимо дали го желаем и дали го правим съзнателно.
О,не...ето ти статия точно за силата на духа
http://www.sportal.bg/news.php?news=336848
-
Тази статия е четена отдавна,но ти благодаря все пак. ;)
Пишеш,че степента на осъзнатост не е от значение.А не е ли осъзнаването важно и съществено?Може ли да има степен на осъзнаване?Не ти ли се е случвай да кажеш на някой в разговор-Осъзнай се бе човек!
-
Разбира се,че осъзнаването е от значение.Но то е неминуемо,като смъртта..Все някога"човек"се събужда.И осъзнава себе си,като нещо повече от материалната си същност.И понеже както казах е неизбежно,за това и не е толкова от значение.Не сме на състезание все пак,,а и различните ни нива допринасят за изграждането на нужното ни разнообразие.
Радвам се,че ти харесва статията.Дано и другите я прочетат.
-
Сори,не знам защо така се получава!Пробвах отново и отново и пак същото,а от друго място кликвам си става.
-
Линка не се отваря.
-
Отсъствието на висока степен"осъзнатост" има своите огромни позитиви за развитието на Духа.Няма как да се развием пълноценно и натрупаме познание изследвайки само едната полярност на Битието.Това е абсурдно дори като мисъл.Просто фактът,че има още нещо,неизживяно,неизпитано и неизследвано лично от теб(това е единственият възможен начин!и всеки друг в същността си пак стига до лично възприятие,т.е.лично изследване)те прави непълен!За това минаваме и през"тинята".За да я опознаем и почувстваме лично.А ще се съгласите вярвам,че високата степен на"духовна осъзнатост"би била сериозна пречка за извършване на"зло"...примерно..Нещо обаче,абсолютно необходимо за пълноценната еволюция.
п.п.Не се заблуждавайте,че ако сега сте"добри"и"преди" сте били такива..Кой знае к'ви сте ги дробили.. :drinks:
-
Ами ако аз знам преди какъв съм бил? ;)
-
Ако знаеш..Чудесно.Поздравявам те за силата да понесеш себе си! :drinks:
-
Една приятелка ми каза какъв съм бил.Има много интересни и необичайни способности. :P
Това което ще си позволя да споделя,е че преди седмица моята приятелка я води при майка си,която е болна от Алцхаймер и е неконтактна.Въпреки това,тя е успяла да говори с нея и да разбера някои неща.Майка и е била видимо по оживена,реагирала е на влизанията в стаята,каза ми че това което се е случило трябва да се види. ;)
-
Ммм..тука не знам..Не вярвам друг да има чак такъв достъп до личният ми архив..Но..не се наемам да кажа нищо повече..
-
Ами аз знам с какво се занимава тази жена и за какво я търсят,така че явно няма невъзможни неща както се казва,само да се върнем там откъдето сме излезли! ::)
-
Препоръчвам на всички философи да намалят малко спама и да четат заглавието на темата преди да постнат. Ако продължавате в същия дух, след 55-та страница очаквам да видя постове съдържащи рецепти против хемороиди.
-
Re: Има ли смърт и какво е тя? ТАНГРАТА
« Отговор #82 -: Днес в 04:47:03 »ЦитатЦитат на: mitko в Днес в 00:02:08
Да започнем Тангра, ти задаваш един въпрос аз отговарям, аз също имам право да питам!
Няма проблем
Това е мъжка приказка, и съвсем справедлива.
Много би ми се искало повече форумни събеседници да са толкова открити и точни.
Съгласен съм!
Макар да ми е чудно. С малки изключения, малко са хората от тоя форум, които ще тръгнат да отговарят на някакви въпроси. Повечето си пеят някакви работи наизуст, и като им зададеш въпрос, сигурно изобщо не го четат. Щото знаят, че няма да могат да отговорят.
Ок,
ето ти един въпрос:
Както Бофара каза, възможно е тези твои наставници да са някакви астрални същности и да са фалшиви наставници. Да омесват примерно 80% истина и 20% лъжа, и в решаващ момент да те набутат с кофти съвет.
Ето и втори въпрос (ти също можеш да зададеш два).
Като умре някой, къде отива и след колко време и къде се преражда?
Какво изобщо се запазва в новия човек? Не можем ли да го считаме като нов, отделен индивид? Защо пък непременно трябва да е мое прераждане.
1/ Както Бофара каза, възможно е тези твои наставници да са някакви астрални същности и да са фалшиви наставници. Да омесват примерно 80% истина и 20% лъжа, и в решаващ момент да те набутат с кофти съвет.
Да това е щекотлив въпрос! Защо смятам Паалла и Хоол за приятели!
а/ Първото на което са ме учили е да проверявам включително и казаното от тях. "Проверявай къде стъпваш, обикновено последното стъпало на което ще стъпиш е изгнилото"
б/ Никога не са не са ми отнемали правото на избор! Когато са искали да взема определено решение, са променяли така реалноста, че избора ми да е това което искат!
в/ Тъмните искат подчинение и то сляпо, те обичат хората които искат, личности за които движещият мотив е трябва не са им интересни. Паалла никога не е поставила дори едно свое искане за толкова години. Винаги ме е окуражавала и винаги се е оказвала права Затова й имам безрезервно доверие
г/ Може да се появят астрални същности които да се представят за какво ли не, но са лесто разпознаваеми. Достатъчно е да ги попитаме: - Защо трябва да направим това което те искат, много труден за тях въпрос! Също можем да ги попитаме и - Ако не го направя какво ще стане?
2/ Като умре някой, къде отива и след колко време и къде се преражда?
а/ Душата отива първо в астрала, там се редуцира астралното тяло за около 40-55 дни. Re:Ирационалното и ние човеците « Отговор #24 -: Февруари 01, 2012,
б/ За всяка отделна душа е времето е различно - обикновино се въплътява след като се прибере и последният участник от филма наречен - Живота на Танграта
в/ Има филми и от няколко серии! Когато смъртта е преждевременна, превъплътяването е само след няколко години 3-4, тоест цалостният обстоен преглед на филма се отлага във времето!
3/ Какво изобщо се запазва в новия човек? Не можем ли да го считаме като нов, отделен индивид?
Само Духът!!!! Духът е енергията на постоянният АЗ и тя се увеличава с всяка следваща инкарнация.
4/ Защо пък непременно трябва да е мое прераждане.
Няма прераждане, процеса се нарича въплътяване и една действаща инкарнация няма допирни точки с предшестващата я!
Задоволява ли те отговора? Приемам уточняващи въпроси!
-
Да, благодаря, отговорът е добър!
Ето още няколко въпроси:
Тези наставници са ти разказали схемата, която описа?
Значи до колкото разбирам има много свръх азове? Нещо като раса. И всеки си има много инкарнации. Но само своите си, а не на някой друг 'аз'.
Друго, което не разбирам, дух и душа едно и също ли е? Отделно ли е енергията на душата (която спомена) и енергията на тялото, т.е. различни неща ли са? Енергията на душата отслабва ли с остаряването? Или само енергията на тялото.
Когато човек изпитва физическа, или пък емоционална болка, каква част изпитва тялото и каква душата? Или всичко което изпитва тялото изпитва и душата?
Забелязал съм, че поне в един живот, има различни видове болка, от гледна точка на тяхната полезност.
Има болка, която ще ти доведе до повече умения, сили и енергия, и тя е така да се каже 'полезна'.
Има, обаче, друг вид болка, която води единствено до увреждане, и тя да се каже е 'вредна'.
Поне на ниво 'този живот'.
Вредна болка, можем да считаме увреждане на тялото, хронични болести, отрязване на крайници, ослепяване, въздържание от връзки с другия пол и най-различни подобни.
Полезна болка, можем да считаме различни тренировки, учене, нормални количества труд и т.н.
Въпросът е, как това се отнася към свръхаза, душата и другите прераждания. Вредната болка остава ли вредна? Има хора, които буквално влизат в затворен кръг от 'вредна' болка и циклят до безкрай. Дори влошавайки положението.
Как се съди на оня свят, и по принцип в кармата съжалението, че сам си си причинил болка? Че се чувстваш отговорен за това. Че не можеш да си простиш?
Друг въпрос.
Всички ли хора без изключение се прераждат? Няма ли такива с много слаби души, при които душите се разпадат. И дори някой форумник (мисля Бофара), беше казал, че някакви същества могат да ги ядат.
Каква е разликата, да кажем, ако придобиеш 'N' опитност за този си живот, или пък придобиеш '10хN"?
Колко по-различно е мястото, където отиваш? Колко по-различен е животът, който ще живееш?
Друг въпрос.
Така и не мога да си обясня, как хем аз съм избрал какъв да съм, възможности, външен вид и тн, хем енергията и опитността от предишните ми прераждания ми дава повече възможности и да живея на по-добро място, с повече лични възможности и по-приятно обкръжение.
Защо съм си избрал някои абсолютно нелепи недостатъци, които просто не виждам с какво могат да ми подобрят опитността. Точно обратното! Те ми съсипват възможностите за изграждане на 100 пъти повече опитност. Например плоски ходила, или пък астма, от която нито можеш да се наспиваш като хората, нито да се възстановяваш, и те преследва непрекъсната слабост. А като взимаш лекарства си целия замаян и апатичен. Също и боледувам от всякакви настинки по 100 пъти на година. Грипове, бронхити, синузити и тн. Уморяват ме, не мога да тренирам и да се занимавам с каквито и да е медитативни и други занимания и като цяло ми влошават и физическото състояние и енергийното и инерцията и навика на заниманията.
Много въпроси, но виж какво можеш или имаш желание да отговориш по тях.
И точно като написах последния ред, ми замириса на загорял боб.
Пресипвам го в друга тенджера и си мисля, ето ти на, пример за 'вредна' болка. Докато гледам да се просветля, уж добър мотив и намерение, именно заради това забравям боба и загоря. Ще ми замине и тенджерата.
За щастие изобщо не беше загорял. Хванах го на косъм.
-
...
Как се съди на оня свят, и по принцип в кармата съжалението, че сам си си причинил болка? Че се чувстваш отговорен за това. Че не можеш да си простиш?
...
Този въпрос много ми хареса, и аз искам да разбера отговорът.
И да попитам нещо друго- Защо мислиш, че въздържанието от общуване с другия пол причинява "лоша" вредна болка? Дори да зациклиш. А може би или защо не, да си повярваш на някакво психологично-мазохистично ниво, че го заслужаваш и търпиш ...
Аз мисля, че въздържанието е полезно. И то много. И за двете страни. Хем не страда някой по теб с мисли, очаквания и т.н., които няма как перфектно да изпълниш без забележки. Хем ти самия се научаваш да се справяш предимно сам и със собствени усилия. Така израстването е по-трудно, но по-истинско, според мен.
Всеки би могъл да премине по въже над пропаст, ако някой го държи за ръчичка и му е опора и равновесие, но не винаги това означава, че си се справил ти самият.
-
Имам едно въпросче относно прераждането и кармата. Разбирам, че всичко което ни се случва е резултат от минали постъпки било лоши и добри. Но смятате ли това за оправдание да се примиряваме и приемаме лошото което ни се случва? Защото оправданията от рода на "Ама щом това лошо нещо се е случило, значи той/тя е направил нещо лошо преди"
-
Въпроси имате защото явно не четете което трябва или четете избирателно ;). Митко имаше точно такъв пост за кармичното и затова защо Пенчо се е оакал а после Станчо да "обира пешкира" ???.
П.С.Моля да няма сърдити и подскачащи човечета :), това за което пише Митко сега тук е писано, дъвкано и предъвкано хиляда пъти.
-
В Тези наставници са ти разказали схемата, която описа?
О Да!
В Значи до колкото разбирам има много свръх азове? Нещо като раса. И всеки си има много инкарнации. Но само своите си, а не на някой друг 'аз'.
О Да пренебрегнем определението свърх. Има много Азове на различно еволюционно ниво. Не не е раса, а човечеството в ирационалният свят - починалите продължават да се хора, независимо от нивото си на развитие! Да, всеки си има множество инкарнации, само свои!! Ти можеш да ми предадеш знания, но опитност не, нея трябва да си я придобия сам!
В Друго, което не разбирам, дух и душа едно и също ли е?
О Не, Духът е психична енергия и е съставна част на душата. Душата е съставена от: Монада - неделим вихров център, нашата индивидуалност. Дух - енергията на монадата и информационен носител на съзнанието. Съзнанието - информация достигнала количеството и концентрацията позволяващи и качествено изменеие, даващо й възможноста да си зададе въпроса на въпросите - Какво съм аз? Тоест да осъзнае собствената си индивидуалност!
В Отделно ли е енергията на душата (която спомена) и енергията на тялото, т.е. различни неща ли са? Енергията на душата отслабва ли с остаряването? Или само енергията на тялото.
О Да, различни видове са, психична - на душата, биохимична - на тялото. С напредване на възраста енергията на душата се увеличава, а на тялото намалява. Страхотен дискомфорт!
В Когато човек изпитва физическа, или пък емоционална болка, каква част изпитва тялото и каква душата? Или всичко което изпитва тялото изпитва и душата?
О Душата и тялото са две различни и отделни същности съществуващи и взаимно влияещи си (в симбиоза) Душата изпитва емоционална болка а тялото физическа.
В Забелязал съм, че поне в един живот, има различни видове болка, от гледна точка на тяхната полезност. Има болка, която ще ти доведе до повече умения, сили и енергия, и тя е така да се каже 'полезна' Има, обаче, друг вид болка, която води единствено до увреждане, и тя да се каже е 'вредна'.
Поне на ниво 'този живот'.
О Всяка овладяна болка е полезна и обратното.
В Въпросът е, как това се отнася към свръхаза, душата и другите прераждания. Вредната болка остава ли вредна? Има хора, които буквално влизат в затворен кръг от 'вредна' болка и циклят до безкрай. Дори влошавайки положението.
О Всичко което не е овладяно в този живот, остава като задължение за следващата инкарнация с лихва! "Правиш ли едно и също, ще ти се случва едно и също"
В Как се съди на оня свят, и по принцип в кармата съжалението, че сам си си причинил болка? Че се чувстваш отговорен за това. Че не можеш да си простиш?
Как става съденето горе: Веднага след последнато ти издишване се появява духът на някой починал вече познат (задължително условие), успокоява те, и поемате по пътя, когато пристигнеш в къщи ти се организира топло и мило посрещане. Няколко дни се адаптираш и се появява нуждата да правиш нещо, пътят е един - към хранилището!!! Питаш някой дали можеш да почетеш нещо? Да, разбира се - е задължителният по протокол отговор и ти дават една книга. Моята е Д И К и с дребен шрифт Автор Димитър Туров. Отваряш първата страница и се започва, от първата до последната емоция какво я е породило и как всяка твоя емоция изразена или не с думи е влияла на околните, за да е разбирането по-пълно ти ще бъдеш отсрещната страна, тоест измамената Мими сританият старец в тролея или онова момче пред дискотеката и т.н. Времетраенето на неприятното или приятното изживяване се определя от спомена който пази ответната личност и не само, той спомена може да продължи и през поколенията -- ето ти Рая или Ада. Мимето ще те проклетисва защо си я оставил, детето ще плаче защо е без тати, а после ще мрази, внучето ще пита за дядо и болката ще тлее, затова е толкова важна прошката! За умрял или добро или нищо, защото душата е като оголен нерв, много боли!!!!!!!
Отваряш книгата Съдът започва, съдебните заседатели и съдии са всички създали някаква емоция в душата ти, а съвеста ти е произнасящият присъдата, единствената намеса отвън е да ти се помогне да преодолееш мъката! http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,20341.0/topicseen.html
В Всички ли хора без изключение се прераждат? Няма ли такива с много слаби души, при които душите се разпадат. И дори някой форумник (мисля Бофара), беше казал, че някакви същества могат да ги ядат.
О Всички души се въплътяват до определено ниво (нирвана) Няма сляби и силни души има неопитни и опитни такива. За изяждането - пълна глупост!!!!!
В Каква е разликата, да кажем, ако придобиеш 'N' опитност за този си живот, или пък придобиеш '10хN"?
О Променя ти се вибрационното ниво и съответно статуса, затова горе когато проявим истинската си свободна воля избираме трудни планове за инкарнацията въпрос на престиж е да се справиш
В Колко по-различно е мястото, където отиваш? Колко по-различен е животът, който ще живееш?
О Оттатък не се живее, там се съществува! Зависи от това какво си надробил тук на Земята.
В Така и не мога да си обясня, как хем аз съм избрал какъв да съм, възможности, външен вид и тн, хем енергията и опитността от предишните ми прераждания ми дава повече възможности и да живея на по-добро място, с повече лични възможности и по-приятно обкръжение.
О Когато се въплътяваме се блокира съзнанието на постоянният АЗ тоест само информацията, а духът (енергията) остава в цялата си мощ. Имаш силен Дух като на стара душа.
В Защо съм си избрал някои абсолютно нелепи недостатъци, които просто не виждам с какво могат да ми подобрят опитността. Точно обратното! Те ми съсипват възможностите за изграждане на 100 пъти повече опитност. Например плоски ходила, или пък астма, от която нито можеш да се наспиваш като хората, нито да се възстановяваш, и те преследва непрекъсната слабост. А като взимаш лекарства си целия замаян и апатичен. Също и боледувам от всякакви настинки по 100 пъти на година. Грипове, бронхити, синузити и тн. Уморяват ме, не мога да тренирам и да се занимавам с каквито и да е медитативни и други занимания и като цяло ми влошават и физическото състояние и енергийното и инерцията и навика на заниманията.
О Възприеми ги като спирачки! Без тях щеше да си друг! И се вземи в ръце промени някои навици и всичко което не е вродено е привнесено с цел корекции на поведение и начин на живот! Наставниците ти си ги бива, стабилни са!!!
В И точно като написах последния ред, ми замириса на загорял боб.
Пресипвам го в друга тенджера и си мисля, ето ти на, пример за 'вредна' болка. Докато гледам да се просветля, уж добър мотив и намерение, именно заради това забравям боба и загоря. Ще ми замине и тенджерата.
За щастие изобщо не беше загорял. Хванах го на косъм
О Така се получава когато искаш да имаш и да знаеш едновремено - загаря боба
Задоволяват ли те отговорите!
По-малко въпроси, по-обстойни отговори
-
Духът няма как да е съставна част на душата, след като душата е психе-то и е в "симбиоза" с тялото.
Душата и тялото са образно физическият и ефирният свят, но и двете са материални, и разрушими и тук, например от ядрен взрив, а духът принадлежи на Небе-то.
-
Духът няма как да е съставна част на душата, след като душата е психе-то и е в "симбиоза" с тялото.
Душата и тялото са образно физическият и ефирният свят, но и двете са материални, и разрушими и тук, например от ядрен взрив, а духът принадлежи на Небе-то.
Бъркаш!
http://paleotehnolog.ru/teleport/ Бофара
-
Е пък що да не подскачам Олд. То полезно за здравето. :D Но отговора си го получих. Иначе Олд ми е физически невъзможно да прочета целия форум. Все пак и други задачки вършим, а таз търсачка понякога не работи нещо. :( Пък друг път чета и забравям, та пак питам. :blush:
Също и боледувам от всякакви настинки по 100 пъти на година. Грипове, бронхити, синузити и тн. Уморяват ме, не мога да тренирам и да се занимавам с каквито и да е медитативни...
Значи лично аз не съм съгласна. Аз съм със гадния синузит от малка. И честно казано си имам подобрение след дишане, тибетските и медитация. Някак си при правилното дишане ми се отпушва носа. А който има синузит знае как изведнъж носа реши ей така да се запуши. Днес примерно получих такова запушване и със дишане първо през едната, а после през другата ноздра се оправи.
Иначе аз съм си малко джаста праста. Има дни хич не си правя ни дишанията, ни тибетските ни медитацията. И си проличава. Но пък се случва графика да се наруши.
-
Бъркаш!
http://paleotehnolog.ru/teleport/ Бофара
Дали, ще се прераждаш, според едни или, ще бъдеш вдигнат в тялото си за Второто Пришествие, това, което е било или е "отвъд" е духът.
Това, което го пише на този линк, го прегледах колкото мога, и с руския съм чат-пат, но това е тънък момент дали душата е съзнанието, а това не е противоречие за мен, духът е нещо друго, което остава отвъд, затова казвам, че прераждането, както се рекламира е непонятно и няма смисъл. Лао Дзъ го е казал точно. Ванга също го е казала.
Това, което ти ми казваш, е че душата е съзнанието, и може и така да е.
-
Това, което ти ми казваш, е че душата е съзнанието, и може и така да е.
Проблемът е, че това не го казвам аз, а хора от ирационалния!
-
Аз имам две забележки ... не знам точно как да ги формулирам като въпроси, но ще пробвам.
Нещо не ми хареса обяснението за "съденето" и съвестта. Може би, защото аз не бих искала да вярвам в някаква "карма", заради която аз съм си избрала този живот в момента. В смисъл това отговаря на въпроса: Защо на мен се случва и как така? Но сновното е, че свободната ни воля не е толкова безгранична и толкова ... развита или разумна (опитна), за да имам капацитет, да си самоналожа наказанията и въобще основните пойнтове, по които да се блъскам.
Има някакво известно подчинение, или както го определяте вие "служене" или слушане на нещо по-висше и разумно, но не съм сигурна дали е ... идеално и Добро, за развитието на повече съзнания.
Не може прекалено дълго да сме като малки деца, които само се учат и учат и инкарнират и учат и пак и пак. Как се става учител (наставник)? Примерно аз съм се уморила от инкарнации или Душата ми или каквото се инкарнира и искам или да спра да се инкарнирам или да изпълнявам друга различна функция като опитност и "длъжност". Примерно да съм деловодител и да раздавам номерчета на идващите и заминаващите...
За болката... мисля, че не е точно овладяване начина, а по-скоро изтърпяване. Да премине. Винаги преминава. Дали ще си обезобразен, депресиран или просто с гипс все тая. В душата болката-емоционалната, задушаващата, тази заради която плачеш без причина е ... прочистваща всъщност. И все още мисля, че няма вредна болка според мен.
За четенето и необходимостта от повтаряние или ново обяснение и интерпретиране, разбирам досадата, но това все пак е талант и за това има наука "педагогика". Все едно в училище да кажеш: Извинете бихте ли ми обяснили отново, защо две плюс две прави четири? Като това е характерно за ябълките и други бройни. Но за атом или друг вид клетки може да прави пет?- даскала да ти каже: Това са елементарни неща, които толкова съм ги дъвкал вече, че ти поне от притеснение да не ми губиш времето би могъл да си спестиш подобни въпроси и ако толкова ти е непонятно си го прочети, научи и разбери от някъде сам.
-
..смятам Паалла и Хоол за приятели!
а/ Първото на което са ме учили е да проверявам включително и казаното от тях.
б/ Никога не са не са ми отнемали правото на избор!
в/ Тъмните искат подчинение и то сляпо
г/ ..астрални същности които да се представят за какво ли не, но са лесто разпознаваеми.
Астралните същности са ниско, и с такива въпроси, които си посочил в поста си, е наистина лесно да се разпознаят. :) Още повече, че за тях /в случай на необходимост, ако например се работи сам, без защита от ... / има и разработени специфични астрални капани /в смисъл въобще да не се занимава човек с тях, да си губи времето и др. работи, да не си отвлича вниманието/.
Далеч съм от мисълта да уча който и да е, бих искал да посоча като информация /нищо повече, чисто информативно, а който иска да си прави изводи/ - не помня точно в коя от книгите на К. Кастанеда е описано много интересно капанът, по-точно множеството капани, заложени му от 'неорганични' същества /от които самият негов учител дон Хуан се е страхувал много/, които имат огромни знания и възможности в нашия свят /дават мило и драго, за да завлекат човек по негов избор! в техния свят - прочетете, за съжаление не помня точната книга, но единственото, от което се нуждаят реално е самият човек, да го подчинят /посредством неговия личен избор, т.е. той сам го прави, 'воден' от всякакви 'добри' съвети и наставления. Такива хитрини /под формата на загриженост и доста хитро сплетени съвети и естествено оставят правото му на избор винаги и не само../ че направо.. Аз самият още не съм стигнал до това ниво да общувам директно и осъзнато с неорганични 'наставници', но имам информация от двама души /които между другото въобще не се занимават по Кастанеда, а по други методи, него го давам само като информативен пример, който е лесно достъпен за намиране и разбиране, при добро желание, естествено/, които са го правили - уникални истории са разказвали, особено, когато са имали възможност да си върнат /неочаквано за 'наставниците'/ немалка част от светимостта /светлинното тяло/ отнета по един или друг начин, уж незабележимо..
Пак казвам - никой не искам да уча, но хитри капани има на много места. И затова ми се иска да предупредя за по-голямо внимание. :drinks:
-
Бофара,
Забележи аз не слагам знак за равенство между всички астрални същности (души). Тъмните могат и да са от много високо ниво, а не само от астрала? Обитателите на астрала са безобидни за мен и аз ги наричам тъжните! Друго което трябва да се знае за тъмните е, че те на издържат на открит прям поглед.
Приятелите не искат нищо в замяна, когато правят нещо за теб, тъмните винаги поставят условие - винаги!
Но ако човек ги погледне в очите и попита: Приятел мога ли да направя нещо за теб, мога ли да ти помогна с нещо? Направо ги обезъоръжава!
Тъмните обичат искащите, а любимците им са склонните да живеят на кредит!
-
http://triangles-bg.fateback.com/Death%20as%20Transition2.htm Нещо интересно според мен.
-
Бофара,
Забележи аз не слагам знак за равенство между всички астрални същности (души). Тъмните могат и да са от много високо ниво, а не само от астрала? Обитателите на астрала са безобидни за мен и аз ги наричам тъжните! Друго което трябва да се знае за тъмните е, че те на издържат на открит прям поглед.
Приятелите не искат нищо в замяна, когато правят нещо за теб, тъмните винаги поставят условие - винаги!
Но ако човек ги погледне в очите и попита: Приятел мога ли да направя нещо за теб, мога ли да ти помогна с нещо? Направо ги обезъоръжава!
Тъмните обичат искащите, а любимците им са склонните да живеят на кредит!
Според мен, прекалено се вживяваш като герой, на когото незнайно защо са му нужни реплики и определени реакции.
А всеки човек си е индивидуалност, без да можеш да предцениш, колко и кои от хората и то голяма част, която сигура не познаваш, са срещали или биха срещнали "тъмни", оранжеви и зелени. И на кой как ще повярват за своя или напротив полза и изгода. Като духовни и чисти същности, които само да следват някакви видимо приемливи наставления от наставници. Но това отново не доказва, че ако някой няма условия или не иска нищо в замяна е на твоя страна и най-вече "загрижен" за твоето светло развитие.
Понеже в някакви истории пише, как някой е поискал жертва на детето ти, това не го прави "тъмен". Защото, когато имаш нужда и поискаш нещо, от което се нуждаеш, това не те прави подвластен на този, който ще ти го даде... без собствените ти усилия.
Когато някой реши да те учи, въпреки твоето нежелание, а ти не разбираш, защо трябва да слушаш и да се подчиняваш като недостатъчно компетентен, това отново не го прави тъмен или меркантилен и с бъдещо очакване за разплата.
Защото е много по-лесно да не искаш нищо. Да се съгласяваш и да не си способен да взимаш решения. Когато ги вземеш и не ти хареса, да обвиняваш тъмния, егрегора или просто шибаната карма, която си си предзадал, ама без да искаш.
За това си мисля, че твоите обяснения не биха помогнали на някой сгрешил. А е факт, че повечето сме грешни. Но аз не мисля, че лично аз като такава съм подчинена на някакви тъмни.
Разбрала съм, че преобладаващо хората предпочитат сами да се справят. Дори и да грешат, дори да ги боли справят се. Може да съжаляват, да не спят от гузна съвест, но едва ли са безскрупулни до степен, да искат да са предимно лоши и причиняващи болка.
Така че, извинявай, че никакви въпроси не ти задавам, но ще е интересно ТИ дали имаш въпроси? Защото по-напред си писал нещо за отговорите и въпросите...покажи ни челен пример, как се учиш? Или си със самочувствие на достатъчно научен и приказката за старилото и патилото, за теб не вАжи? :yes:
-
Интересува ме колко бита информация се съдържа в една обикновена човешка клетка?
Интересува ме какво кара да се свие и разпусне първата клетка на бъдещото сърце?
Кога се появява първата мисъл в главата на бебето?
Какво мисли бебето в утробата на майката, каква информация анализира?
Благодаря на всеки отговорил ми!
-
Предполагам, че мнението ми не те е обидило по някакъв начин. И аз не исках да се усети неуважение, но дори да нямаше въпроси
(което между другото щеше да е доста коварно, между надменност и незаинтересованост. Но ти все пак предпочете разумността на опита си и евентуално желание за продължаване на дискусията ... за да не се чувстваме останалите като на лекция. Все пак всеки един има опит и някакви разбирания. Мерси, за което)
аз отново щях да чета и да се информирам само, какво ТИ мислиш и разбираш, а дали е така... друг въпрос.
Ето моите отговори:
1. "бит" като информация не се съдържа в клетка- може да е в някаква съвкупност от ген-и или дори, ако има величина за Съзнание, но колкото и да е като "полезно" количество, това не определя някаква степен на развитие.
По-правилно, според мен би било, колко информация е успяло да се предаде през поколение?
2. Това си е чисто "механичен" момент, като да се попита, защо сърцето е първият човешки орган, който се оформя в един ембрион? Респективно, ако за повечето неща впоследствие е причина "мозъкът", то на едно първично ниво може да се вземе зараждането на всеки друг организъм от комар, до шимпанзе, което последното има сърце, но не е човек. За човешкото сърце въпрос на функции на организма, който се е развил.
3. Когато има съзнание. Първата "мисъл" уточни, като спомен, реакция или просто сън и след това важността и полезността на мисъл. Защото може да е, още преди да проговори, което означава да не си спомня, за да ти я сподели- като: ей сега се нааках и ще замирише- до- този нож как ли мога да го използвам, за да убия кучето ни.
4. Бебето в утробата не мисли. Това е все едно да се пита семето в почвата дали усеща топлината и влагата.
То просто си се развива, дори да не е в утроба, а епруветка си е биологичен материал.
Моля.
Но все пак, на мен ми е интересно, когато се опиташ на внуците си (визирам по-неразвити съзнания и по-млади) да им обясниш, че не могат да летят, как го правиш?
Мерси за вниманието :hi:
-
Принцесо, ще се изкуша да адвокатствам на адаша, макар той да няма нужда.
Приказката за старилото и патилото тук е неприложима. Защото очевидно митко има и от двете.
Един от най-ценните житейски опити, каквито човек може да натрупа, това са личните занимания и самоусъвършенстване. Всъщност може би най-ценния.
Иска се много много късмет и е много рядко да си помислиш, и още по-рядко е да поискаш да вървиш по този път.
А е още по-по рядко да имаш житейския късмет и съдба да ти се случи реално. Защото не всеки който знае за тези пътища и е поискал е имал късмета да се занимава. Може би и силата на желанието има значение също.
Ако се опитваш да прокараш идеята, че житейски опит и страдания носят повече знания и мъдрост от осъзнатия и самостоятелно избран път напред, мисля, че ужасно грешиш.
Това е все едно да сравняваш някой, който има опит, като си е счупил краката и е станал инвалид. Съответно искаш да го изкараш по-голям атлет от някой професионален бегач и спортист.
Имало едно време група пътуващи. Били жадни и намерили една локва с вода. Първият размътил локвата и другите не могли да пият. Единственият начин било да изчакат да се утаи водата.
Същото е и когато боравиш с докосването до ирационалното и изобщо прогреса. Мръсотията само ти тежи и ти мъти мислите. За да имаш изобщо някаква ефективност в развитието, трябва да не си подвластен на негативни емоции. Били те стари и полузабравени.
За да "хванеш светлината" трябва и пердето на прозореца да е дръпнато, и да си с празни ръце. А само така се натрупва знанието, и развитието, което си струва.
Ето още един паралел:
Житейските страдания са все едно каквото е контролните за повтарячите. Насаден отвън тормоз.
Личната работа е като научната работа за един учен. Той сам проявява инициатива и работи и рови напред.
Съзнателно избраните предизвикателства са много по-ценни, отколкото принудително посрещнатите.
-
Тъмните обичат искащите, а любимците им са склонните да живеят на кредит!
Много манипулативно от твоя страна, Митко! Как само се дистанцираш от "искането", сякаш, че ти нищичко в живота си не искаш....и сякаш "искам" е мръсна дума...Пак ще се повторя: Ако ти не осъзнаваш , че искаш и се правиш на светец, това не значи, че си светец! А реципрочността може да я има и при "искам", не само при "нищо не искам". А последното и то е искане, колкото и да не ти се вярва. Така, че стига с тая демагогия. Между "искам" и "живея на кредит" няма знак за равенство. Може да има, но не е задължително!!!
-
Предполагам, че мнението ми не те е обидило по някакъв начин. И аз не исках да се усети неуважение, но дори да нямаше въпроси
(което между другото щеше да е доста коварно, между надменност и незаинтересованост. Но ти все пак предпочете разумността на опита си и евентуално желание за продължаване на дискусията ... за да не се чувстваме останалите като на лекция. Все пак всеки един има опит и някакви разбирания. Мерси, за което)
4. Бебето в утробата не мисли. Това е все едно да се пита семето в почвата дали усеща топлината и влагата.
То просто си се развива, дори да не е в утроба, а епруветка си е биологичен материал.
Но все пак, на мен ми е интересно, когато се опиташ на внуците си (визирам по-неразвити съзнания и по-млади) да им обясниш, че не могат да летят, как го правиш
Никой не може да ме обиди, защото "обидата" я приемам като неразбиране от отсрещната страна и обвинявам себе си за невъзможноста да обясня на разбираем език проблема!
Знаеш ли, Deja, когато бях на твоите години каква нужда от отговори имах, но нямаше кой да ми отговаря (тогава такива теми бяха табу), затова сега се стремя да отговарям, знам, че се повтарям и потретвам, но знам, кокво е да търсиш отговори. Знам, че знание колкото и малко да е трябва да се споделя, не претендирам за безгрешност, много научих от хората във форума, много, но проблема със знаенето е, че всеки отговор поражда въпроси и така до незнам кога.
Даже, сега ако намеря човек който да задоволява любопитството ми, ще бъда щастлив!! Работех в Сирия, само за две седмищи арабите престанаха да се смеят на моя "арабски" защото трябваше да ми обясняват с часове къде бъркам! На темата езици направо съм си задръстен.
Как мислиш - по какво разбират семената в почвата кога да поникнат?
Житейските страдания са все едно каквото е контролните за повтарячите. Насаден отвън тормоз.
Личната работа е като научната работа за един учен. Той сам проявява инициатива и работи и рови напред.
Съзнателно избраните предизвикателства са много по-ценни, отколкото принудително посрещнатите.
Тангра, ти се оплакваш от някои неудобства в живота си! Порасъждавай върху първата констатация!!!!
Ако поемеш инициативата за решаването на даден проблем - ТЕ ти помагат всячески. Когато търсиш - също
Когато бягаме от поемането на отговорност - ТЕ ни принуждават, а възможностите им за това са неограничени, даже закона за свободната воля не ги спира - в състояние са да променят реалноста ни така, че да вземем дадено решение свободно.
"Основната градивна частица на материята е атома!! Основната градивна частица на живота е информацията!!" Паалла или Хоол или двамата Ще се радвам, ако можем да ги опровергаем колективно!
-
Какво мисли бебето в утробата на майката, каква информация анализира?
Строго индивидуално е. Ако майката е невротик пуши и пие и прочее кат невидяла то какво да мисли туй дете?
Едно е сигорно, че детето чувства и попива като гъбка с всеки изминал месец осоебено емоциите.
Например ако майката свири на цигулка (с любов)докато е бременна то голям е шанса таз любов да се предаде на детето и един ден то да стане музикант или поне да има любов към нея. така е и със всичко останало. Зависи и какви места посещава ако ходи на планина то детето ще развие такава любов към планините и т. нататък .
-
fishbone съгласна съм доста с това което каза. Мислите и особено душевното състояние на майката определено се отразяват на ембриона. А също и консумацията на самата храна, алкохол и цигари. Но най-голямо влияние са може би душевното състояние.
-
Принцесо, ще се изкуша да адвокатствам на адаша, макар той да няма нужда.
Приказката за старилото и патилото тук е неприложима. Защото очевидно митко има и от двете.
Няма нужда да му адвокатстваш, защото аз не го обвинявам в нещо, а само си пишем... обсъждаме разни неща. Много приложима е дори. Направо ми се струва че в предишната си инкарнация митака е бил елен, а аз сърничка :lol:
Иначе сериозно. Няма как да има и от двете едновременно, защото моя опит дори да не е голям като стаж и години, няма как да се сравни като същност или "тежест" като по-несъществен или не-полезен, спрямо опита на всички родени преди мен. Баща ми не може да си свали филм от торент. Майка ми не може да плува. Брат ми не знае нищо за теоремата за непълнота и т.н. Миналата година майка ми , я заболява гърло през лятото. Казвам й: купи си Хексоралетен- смучещи хапчета с малко антибиотик, много помагат, изпитала съм. Мина седмица, купи ли си? Не, ходих на лекар! Аа-ха и какво ти изписа лекаря? Показва ми три опаковки с всякакви други хапчета за смучене на стойност около двайсетина и повече лева и някакво на билкова основа. Ни за пръскане, ни за мазане нещо. Обяснявам й: майко!!! защо си даваш парите. Защо не ме слушаш? Моля те купи си поне Тантумверде за пръскане, защото тия гадости не могат да ти стоят в гърлото. Мина още една седмица. Не си е купила. Питам: Е? Как е гърлото минава ли? Ми не. Дойде време да си заминава за Испания. И там отиде на лекар. И там пари за лекарства. Два месеца лекува гърло и даде сума ти пари, защото коя съм аз, че да ме послуша. Друго си е лекаря...
Аз самата може да нямам също достатъчно знания и опит и да не мога да правя много неща, но все пак това си е мой проблем, и ако желая да се науча да свиря на пиано ще си намеря учител и ще уча. Ако искам детето ми да се развива и да стане архитект ще го запиша на рисуване съвсем скоро.
Това се опитах да обясня относно провокацията ми за въпросите към него. Не че ще отговоря правилно. Не че ще се инатя и нещо ще тропам с крак, а просто да видим толкова ли пък сме на ниските нива....
....
Ако се опитваш да прокараш идеята, че житейски опит и страдания носят повече знания и мъдрост от осъзнатия и самостоятелно избран път напред, мисля, че ужасно грешиш.
...
... а неразбирането ти тук... направо ме обиди! :( въобще не се опитвам да "прокарам подобна идея"
Проблемът беше за "тъмните" и тяхното разпознаване, а не кой е правилният житейски път ... ама нейсе.
Като съм в настроение ще се обяснявам пак. За сега толкова. :)
-
Не че ще се инатя и нещо ще тропам с крак, а просто да видим толкова ли пък сме на ниските нива....
Щом чоплиш в раздела "Езотерика и Религия" значи си тръгнала по пътеката! Никой не може да каже кой е по-бизо до .... владиката или клошаря!!
-
:lol:
"чопля" :lol: ми хареса.
Да, интересувам се от тези неща и мисля, че освен вяра в нещо, ако се науча и успея аз самата да убедя някого в нещо правилно и полезно, значи си е заслужавало цялото усилие :) Благодаря ти за търпението и разбирането :hi:
-
Ето едно откритие! Ти си могла да бъдеш позитивна!!!!!!!!!!!!
-
Миналата година майка ми....
Така е с повечето родители. В повечето случаи по-възрастните след като имат повече годинки и опит смятат, че знаят повече дори и от децата си. Доста пъти примерно аз давам съвет на майка, пък тя в повечето случаи ми вика " Бе ти нищо не разбираш, не си ми на годините" или нещо такова. Но тъжното и обидното е когато след два дни цъфне примерно на гости нейна позната на нейните години и и каже същото което аз съм и казала, та тя веднага е съгласна. Доста неприятно. А дори и като и обърна внимание на този факт си прави оглушки. :D
Та затова лично аз съм се научила да не преценявам думите само защото има повече години или защото е едва на 18. Защото има хора на 20 години са с акъл на 50 години.
А по-принцип смятам, че всяко следващо поколение е по-напреднало от предишното. То и живота си го показва. И въпреки всичко младите са такива или онакива. Абе има и гнилост, но то във всяко поколение си има черни овци.
Или пък аз днес мога да се държа като 50 годишна, но утре като ми щукне и като дете мога да се държа.
-
Защото има хора на 20 години са с акъл на 50 години.
А, аз бях така ... Голям дефект!
Сега пък съм на 36, с акъл като за 16.
Принцесо, ако нещо не съм разбрал, не приемай каквото съм казал лично.
Но пък, пак ще кажа, опитът може за всеки да е индивидуален, и всеки да има нужда от различен опит, но това не означава автоматично, че ценноста му е еднаква. Напротив! Човек, който си е поставил за цел събирането на опит, използва интелигентността си, за да избере най-ефективните методи за събиране на опит, а от там и повишаване на енергията в дългосрочен план.
На фона на личната светимост, това да знаеш откъде да пускаш компютъра няма да ти даде точки. Иначе не е лошо. Хубаво е човек да е любознателен.
Затова и аз навремето бях поставен пред избор. (или по-скоро аз си го виждах като такъв). Да ида на село и да се посветя на личната работа при някой майстор, и да рискувам бедност, изнемога и липса на лекарства и лекари, и да ида в голям град, да уча, да работя и да оправдая желанията на родителите ми. Ако родителите ми ги нямаше от уравнението, може би щях да избера първото. Но иначе щяха да направят всичко възможно да ме убедят, че съм луд, глупав, безотговорен и съм решил да си пилея времето и живота напразно. Надявах се да събера бързо пари с вариант 2, и после да мина на вариант 1. Но се оказва, че, дали заради наставници, лоша карма, добра карма, или по друга причина, пари не е чак толкова лесно да се натрупат. А и с времето, идеята да живея на село и да ям само боб съвсем почна да не ми допада.
Това, обаче не означава, че и по двата пътя бих събрал еднакъв по ценност опит. По другия, сигурно вече щях да светя целия.
Независимо дали има или няма прераждане, сегашния живот, сегашната инкарнация винаги е от огромно значение. "Тук и сега" означава именно това (виждам, че обичаш да го ползваш). Означава да направиш максимума, колкото можеш от себе си, "тук и сега"!!!
Т.е., не хаотично да си събираш опит, кой модел пералня е по-добър, а говорим за друг тип опит. И неговото събиране става със сериозна организация и дългосрочно планиране/посвещаване.
-
...
Но пък, пак ще кажа, опитът може за всеки да е индивидуален, и всеки да има нужда от различен опит, но това не означава автоматично, че ценноста му е еднаква.
Ето първото неразбиране. Никъде не съм написала, че ценностната система на всеки е еднаква. Все пак не сме роботи, да ни заложат една програма "Морал" и от там насетне да ни пуснат да си "събираме, сърбаме" различния опит.
Мисълта ми е, че дори да си имал много възможности и потенциал да станеш и да се развиеш в различни области, ти така или иначе като си избрал нещо конкретно, си се развил до определена степен. Това въобще може да няма допирни точки дори с опита и способностите на повечето. Но независимо от възрастта, не може опита, на който и по-възрастен човек, да се определя като по-съществен и ценен, отколкото на някой по-млад човек, който е искал и е учил повече, опитвал повече и респективно знае повече и има по-богат опит.
Доколкото знам навремето миньорите ги пенсионираха на доста ранна възраст. Знам, че има и други такива професии.
Напротив! Човек, който си е поставил за цел събирането на опит, използва интелигентността си, за да избере най-ефективните методи за събиране на опит,
Кои са тези най-ефективни методи? И сигурен ли си, че всеки има възможност да избира сред методите, ако си роден и израстнал в бедност и в другата крайност като напълно задоволен, без грам да си помръднеш и една гънка, за да направиш и свършиш нещо сам. За да имаш опит, нима наистина зависи от мен да си ги избирам тези методи?
Когато сравнявам нещо подобно, с бабите и дядовците живеещи на село или хора от по-старо поколение, които нямат опит и знания с много нововъведения и развитие в живота, аз не визирам някаква ниска интелигентност. А цялостен светоглед и разбиране, които дори с качествена ценностна система, не са пример за развитие на съзнанието.
Преди време една професорка ме караше да запиша докторантура, аз й обясних, че не ми се учи и чете вече. Има си по-млади хора, които имат по ненатоварено съзнание, което да използват и с което да се развиват.
Аз собственото си развитие на теория съм го приключила, сега единствено трябва да се оправя и да се развивам в практиката с това което имам и съм научила до тук. Да, ще има неща, които ще научавам, други, които ще разбирам, че грешно съм научила, трети, за които ще се изненадам, че никъде няма да ми послужат, но в крайна сметка, аз за себе си си имам ...три цели: една невъзможна, една съвсем тривиална и постижима, и трета, която само аз ще постигна /без помощ, без наставници и само със собствени усилия/. И това ми е достатъчно.
... А и с времето, идеята да живея на село и да ям само боб съвсем почна да не ми допада.
Животът на село лично за мен е ненужно труден. Това е да се върнеш две степени назад в еволюцията, за да се трепеш по цял ден за литър мляко малко хляб и бутче агнешко. Ами зеленчуците, садене, копане, бране- това си е каторга за мен. Може и според някои теории физическият труд да облагородява, но аз не мисля така. По-скоро оскотяваш и ставаш роб на флората и фауната само за да оцелееш физически.
За мен културата и образованието са основното, което помага за развитие на човешкото съзнание. Разбира се трябва да има и хора, които умеят и правят и подобни неща, но аз не смятам, че те имат или искат да се развиват, а остават на онова ниво, когато след 40 няма да ги видиш да се усмихнат и зарадват. Душата им сякаш умира ... и нещо от искрата на живота се загубва.
По селата е пълна мизерия и нищета. В такива условия няма как да "светиш"... защото на теб мислити и времето ще са ти непрекъснато и само заети да нацепиш дървата, да острижеш овцете, да заколиш прасето и да седнеш си сипеш една ракия преди лягане. Я дойдат внуците, я не да оберат сливата или да напълнят колата с яйца и малко стока, я са заминали за чужбина и освен да си дишаш чистия въздух и да обсъждаш със Сотир, Вълкан и Ефтим шибаните политици, друго няма какво да направиш.
Независимо дали има или няма прераждане, сегашния живот, сегашната инкарнация винаги е от огромно значение. "Тук и сега" означава именно това (виждам, че обичаш да го ползваш). Означава да направиш максимума, колкото можеш от себе си, "тук и сега"!!!
Т.е., не хаотично да си събираш опит, кой модел пералня е по-добър, а говорим за друг тип опит. И неговото събиране става със сериозна организация и дългосрочно планиране/посвещаване.
Както уточних вече, не вярвам в прераждането. Опит, пак ще повторя, не "събирам". Събирам круши, домати, някоя стотинка като нямам ... но опита ми се случва като опитвам. Гледам, че е някакво готино като се целуват по филмите и решавам, че това трябва да се опита. Целувам се с някакви хора, но с едни е по-приятно, с други нищо особено. Разбирам, че от опита си в целуването предпочитам Стефан, примерно, и? какво правим- написвам книга "Как да разберем качествената целувка" :writer:
Последното е шегичка :P
Мисълта ми е, че от един момент всеки си има някакъв капацитет. Граници и да опитваш и да знаеш. Това развитие не е безкрайно. Дори да намесите отново инкарнирането, аз мисля, че като вземем едно BMW 2001 и друго 1991 са с различен капацитет. И по-новото ще е по-напред при надпревара, независимо на колко хиляди километра са.
-
1/ Но независимо от възрастта, не може опита, на който и по-възрастен човек, да се определя като по-съществен и ценен, отколкото на някой по-млад човек, който е искал и е учил повече, опитвал повече и респективно знае повече и има по-богат опит.
2/ Когато сравнявам нещо подобно, с бабите и дядовците живеещи на село или хора от по-старо поколение, които нямат опит и знания с много нововъведения и развитие в живота, аз не визирам някаква ниска интелигентност. А цялостен светоглед и разбиране, които дори с качествена ценностна система, не са пример за развитие на съзнанието.
3/ Животът на село лично за мен е ненужно труден. Това е да се върнеш две степени назад в еволюцията, за да се трепеш по цял ден за литър мляко малко хляб и бутче агнешко.
4/ За мен културата и образованието са основното, което помага за развитие на човешкото съзнание.
5/ Гледам, че е някакво готино като се целуват по филмите и решавам, че това трябва да се опита. Целувам се с някакви хора, но с едни е по-приятно, с други нищо особено. Разбирам, че от опита си в целуването предпочитам Стефан, примерно, и? какво правим- написвам книга "Как да разберем качествената целувка" :writer:
Последното е шегичка :P
1/ Опит е всичкото онова знание което е минало през огъня на емоциите!
2/ Да, бабите и дядовците се затрудняваме с техниката, но знаем много други неща, не ни подценявайте!
3/ Трудностите и преодолаването им са критерия за силен характер! Аз живея на село, занимавам се с електолиза на водата, имам публикации в пчеларството, сега ще правя магнитен мотор, занимавам се с отглеждане на зеленчуци, и гълъби, и забележи пиша във форума! Така, че градът и кутииката наречена жилище не ви правят нещо по по най! А имам и апартамент в града.
4/ Какво разбираш под понятието култура?
5/ Не е шегичка, ти имаш проблеми с общуването.
-
Отзад напред.
1 (5)- шегичка е, защото можех да дам пример с много други неща, като опит в живота. А точно това за целувката, мислех, че най-лесно ще се разбере, без да знам как от това последва, че "имам проблем с общуването" ? ::) Поне уточни, че си психиатър или някакъв друг антрополог или психолог, който от чисто научен и алтруистичен интерес дава диагнози на потребители-непознати по форумите. Така или иначе, отговорът ти не е свързан с темата ти ... за ирационалното.
2(4)- под култура разбирам, не само възпитанието като теб, а една много прецизно изплетена схема от възпитание, естетически ценности, способност за възприемане на различните видове изкуства, като музика, театър, рисуване, литература и тяхната роля в облагородяването и култивирането на една човешка същност. От елементарните възможности за въздържание да не пърдиш и да не се оригваш на обществени места, до способността да напишеш убедително писмо до Министър-председателя, за да ти асфалтира центъра на селото за есенния събор. Благодаря, че не ме попита какво разбирам под "образование", защото както и да бях ти го обяснила това да можеш да четеш и пишеш, не е образование.
Дълго време, още много малка като си ходех ваканциите на село не можех да разбера това обръщение на "МА". Все едно съм някакъв добитък, на който говорят. И като цяло отношението и общуването между хората на село.
3(3)- силен характер ... казваш. За това дават ли някакъв бонус към пенсията или да ти приспадат от цената на тока? Силен характер не означава "развитие", за което аз говоря. Аз живея в града- занимавам се с това да си плащам редовно сметките за вода и ток. Да пестя, от каквото мога. Написала съм разни неща, но са свързани с литературата и за сега няма да се изтъквам, ако не се случат публично и реално, да се издадат, а някои да се гледат на сцена. Мисля да запиша една докторантура по философия, ама нещо ... чакам последния момент. Зеленчуци не мога да отглеждам, но за щастие има достатъчно предлагане по магазините и не ми се налага да влагам средства и труд в посеви и несигурна реколта. Гълъби... ако поискам мога да почна да гледам, но си мисля, ако реша да правя някакъв бизнес с Цирк или друг вид зоо-институции- и наистина е забележително това, че пиша в някакъв форум!
Никъде не съм написала, че кутийката и животът ми в града ме прави "нещо по" от теб или съседът ти, който ако се окаже и кмет на селОто, вече ще съм разбита от аргументи, хората на село пък колко са "по". Обясних, че животът на село не ми харесва. Имам си достатъчно наблюдения и опит и поради тази причина не считам, че съм длъжна само заради чистия въздух да живея някъде, където ми е неприятно. Дори да се окаже, че някой "инкарнирал" се месия е в някое селО, пак и от любопитство не бих отскочила. За ден два, докато имам жива баба бих отишла. Детето ми по никакъв начин не бих искала да прекарва ваканциите си по такива места. Въпреки добрите и гостоприемни хора, те няма на какво да го научат. Без по никакъв начин от мен да е взимал пример или аз да съм обръщала внимание на два пъти тихо ми е споделяло, че еди кой си говори на селски. А веднъж дори поправи един чичко на дюнера. Разбира се, казах му, че е още малък да показва по този начин претенция към некнижовния говор и да избягва да прави забележки на хората, защото се обиждат и озлобяват. Да гледа себе си, да си говори той правилно, пък те както им харесва.
4(2)- сигурно знаете, но доколко са ми полезни на мен и моя живот и опит занапред, за да сравняваме и аз да съжалявам поне, че не ги знам всички тези неща. Не знам да тъка на стан, но все ще си взема от някъде килим или пътека. Не отглеждам зеленчуци, но едва ли няма да опитам каквото ми се дояде. И да поентя, никого не подценявам. Обяснявам, колко си харесвам моя си опит и развитието си, без да имам грам колебание и съжаление, че не живея на село. Е! в някое швейцарско селце може някой ден да поживея, но до тогава градът си ми харесва.
5(1)- не е така. "Онова" по-добре като не се намира точната дума за определение или значение на нещо да се провери какво и как. Емоциите днес ги има утре не. Всичко е въпрос на желание... в смисъл, че ако идеята е да трупаш опита, заради трупането без значение дали си шофьор на боклукчийски камион или на автобус международни превози, ок. Все си е опит като на шофьор. Ама на кой ли му е бил по-полезен опита и по-интересен животеца.
Те тия наставници, къде наставляват, могат ли някой път да си "почиват" и въобще да не приемат мисията по наставляването?
-
Принцес отговор 331 ме накара и аз да си дам мнението,което е различно от твоето но ще се опитам да бъда максимално кратък,едно че нямам време и второ че и другите хора МОЖЕ БИ също нямат време да четат дълги коментари.Като краен резултат мисля че всеки се стреми да бъде щастлив в този живот,НО това как го постига си е негов проблем и избор.Аз предпочитам БМВ от 91год.защото е направено много по-здраво, с тенденция за по-дълъг живот, вози по-меко,много по-лесно се ремонтира и по-малко ти бърка в джоба и още куп други предимства +скорост 200кмч.Предпочитам вкусен сочен розов месест домат пред тези пластмаси дето ги ядете от турския пазар.А за отношенията между хората няма да си правя труда да говоря-в целия свят ,а не на село ОСНОВНАТА ФОРМА НА ОБЩУВАНЕ Е ЛИЦЕМЕРИЕТО ,за да можеш да "прогресираш"Преместих се да живея по-точно да спя на село защото този прогрес за който говориш взе да ми идва в повече.Този интелигентен народ който се движи като зомби по улиците е точно тези роботи за които говориш че не сме.На които им е заложена някаква програма и някои като тебе се справят по-добре с програмата а други по-зле,но какво от това.Много ми харесва една фраза-ДА СПАСИМ ПРОГРЕСА,но това е дълга тема обречена на провал,поради което те моля да приемеш поста ми като лично мнение неангажиращо и не толкова рационално, а по скоро емоционално,което според мен е по-истинско защото идва от сърцето а не от мозъка.
-
Shoguna, приемам мнението ти съвсем нормално, дори да не беше уточнил, че е емоционално. И те разбирам, че имаш основания да искаш да живееш не сред зомбита, респективно да се развиваш както намериш за добре и ти харесва.
И аз ще ти отговоря кратко на двете неща, за твоите предпочитания- с уточнението, че аз не събирам като в анкета колко са желаещите и колко не да живеят в града. Изразила съм също собствената си позиция, за моя живот и моето дете. Един ден, ако то пожелае да се развива на село не бих го спирала, щом би било щастливо, но и няма да мога да му помагам, защото никога няма да съм водила такъв живот.
За пластмасовите домати толкова вече съм чела и изслушала, че се чудя как хората не са честни и обективни и не признаят, че има достатъчен избор и колкото искаш открити и закрити пазари. Купуваш си един домат, щом е пластмасов, отиваш на друго място. Не навсякъде са пластмасови. За автомобилите, единствено мога да се съглася, че е по-малко разходи за ... гуми примерно. Но с един стар двигател една кола харчи много повече, отколкото новата, която все пак няма да караш за щяло и нещяло да близкия супер за домати, а ти служи за удобно и приятно придвижване. Защото по тази логика, най-добре е с градския транспорт. Имам приятели, които коли от скрап-складове си взимат, еми много се извинявам, ама модел от 91- да вози по-меко ше ме извинявате. На 2001 не чуваш шума на двигателя, все едно летиш, ако няма дупки, въобще няма база за сравнение. И това беше сравнение за "моделите съзнание",а не за предпочитанията ни на коли.
С две думи търсиме основания, че с живот на село човешкото развитие е равносилно и реципрочно на развитието по градовете. Промитите мозъци ... не знам дали резултатите по избори са критерий, но аз съм доста изненадана от изборите в някои малки градове и села, да не уточнявам помашките и по кърджалийско!
-
Ако имаш желание да научиш не
Shoguna, приемам мнението ти съвсем нормално, дори да не беше уточнил, че е емоционално. И те разбирам, че имаш основания да искаш да живееш не сред зомбита, респективно да се развиваш както намериш за добре и ти харесва.
И аз ще ти отговоря кратко на двете неща, за твоите предпочитания- с уточнението, че аз не събирам като в анкета колко са желаещите и колко не да живеят в града. Изразила съм също собствената си позиция, за моя живот и моето дете. Един ден, ако то пожелае да се развива на село не бих го спирала, щом би било щастливо, но и няма да мога да му помагам, защото никога няма да съм водила такъв живот.
За пластмасовите домати толкова вече съм чела и изслушала, че се чудя как хората не са честни и обективни и не признаят, че има достатъчен избор и колкото искаш открити и закрити пазари. Купуваш си един домат, щом е пластмасов, отиваш на друго място. Не навсякъде са пластмасови. За автомобилите, единствено мога да се съглася, че е по-малко разходи за ... гуми примерно. Но с един стар двигател една кола харчи много повече, отколкото новата, която все пак няма да караш за щяло и нещяло да близкия супер за домати, а ти служи за удобно и приятно придвижване. Защото по тази логика, най-добре е с градския транспорт. Имам приятели, които коли от скрап-складове си взимат, еми много се извинявам, ама модел от 91- да вози по-меко ше ме извинявате. На 2001 не чуваш шума на двигателя, все едно летиш, ако няма дупки, въобще няма база за сравнение. И това беше сравнение за "моделите съзнание",а не за предпочитанията ни на коли.
С две думи търсиме основания, че с живот на село човешкото развитие е равносилно и реципрочно на развитието по градовете. Промитите мозъци ... не знам дали резултатите по избори са критерий, но аз съм доста изненадана от изборите в някои малки градове и села, да не уточнявам помашките и по кърджалийско!
Ако имаш желание да научиш нещо повече за колите да минем на лични,с това се занимавам цял живот,за да не спамим.Ако ли не, ти пожелавам всичко най-хубаво според твоя мироглед:)))
-
Забравих да ти кажа за турците и помаците и промитите мозъци както казваш.Разликата между тях и големите граждани е тази ,че те са роби, но знаят на кого–Доган и отиват насила да гласуват,а гражданите са роби които не осъзнават че са такива и се заблуждават че като гласуват ще променят нещо. ;)
-
Какво общо има с темата ???