Не може да съществува никаква инкарнация без участието на цялото.... Те двамата никога не се разделят.
На мен пък повече ми допада сравнението с кристал!Колкото повече инкарнации,толкова повече фасети!И всяка със собствен цвят и блясък..От начинът по който чувстваш и осъзнаваш всеки свой фасет,зависи как ще се хармонизират и съответно какъв ще бъде общият изглед(цвят,излъчване,вибрации)на душата/кристала.
Абсолютно прав си и нямах предвид буквално прекъсване.Това е абсурдно..мисля,че моделът на сребърната нишка се следва от "началото"до"края"!Говоря за случаите когато инкарнацията още не е осъзнала себе си като Висш Аз.Това,че ти си наясно с обстоятелствата непосредствено след смъртта,не значи,че с всички е така и ти го знаеш

.Представи си,обаче,едно съзнание което абсолютно отхвърля мисълта за"продължението"..И хооп..умира..Не му просветва изведнъж!А може и изведнъж..всичко е относително и индивидуално..Зависи от етапа на съзнанието,целта и степента на"амнезията"..Но принципно би могло да отнеме много време.И си мисля,че ако това съзнание на"инкарнационната личност"не е готово да приеме себе си като нещо повече от моментната инкарнация, то реално няма връзка със себе си!Не енергийна.Ментална.Съзнателната.И от там и усещането за "насилие" върху волята...