Интересна тема. В тоя дух искам да разкажа на бързо една случай с мен. Понеже стана наскоро и още ми е пресен, така да се каже. Съвсем обикновен ден, бях си на работа, очаквах деня да свърши и мислех само как ще се прибера вкъщи да си продължа заниманията. Нямах намерение да ходя никъде другаде, направо от работа -> вкъщи. Та някъде около 13:15 почна да ме сърби ръката . Обикновенно като ме сърби взимам пари. И понеже беше такъв ден в който нямаше начин да взема или по някакъв начин да изкарам пари, а и нечаквах по никакви стечения на обстоятелствата да получа пари, ми стана доста сранно. Обикновенно вярвам на разни такива „знаци“, когато се появят. Та докато се возех в метрото на път за вкъщи (понеже винаги задремвам) тъкмо се бях унесъл и ме усени идеята, че трябва да мина до магазина да взема нещо дребно, за прияждане. При което ми стана досадно, като знам каква бутаница е по това време из магазините и после да чакам автобус...пффуууу. Ама няма как, трябваше да ида. Та купих каквото трябваше максимално бързо, колкото можах. И отивам до касите да платя, обаче опашките огромни. И си мисля: „Ще ида до Self-checking-a“ машините бяхя празни. От 8 машини само на 2 имаше хора. Избощо не съм се замислял на коя машина да ходя. Исках само да платя и да тръгвам за вкъщи. Чекирах си стоката, вкарвам дебитната карта да плащам и погледа ми „случайно“ минава през долната част на машинката, дето се намират слотовете за кеш. Понеже има такива, който са за вкарване на банкноти и монети, под тях има за ресто. Та погледа ми се спрят точно там. И познайте... 3 паунда и нещо. Някой си беше забравил рестото. Естественно взех ги. Та покупките ми излязоха почти без пари
. Още неосъзнавам ситуацията понеже бързам за спираката да хвана автобуса. Като се качих в автобуса почва малко, по-малко да ми се избистря ситуацията. От къде на къде ще получавам „знаци“ че ще взема пари днес. Ръката ме сърбеше към 13:15, а реално взех/намерих пари чак към 18: и нещо. Значи нещо ( може би Висшия Аз
)ми е подсказвал, че ще стане нещо, не точно какво, а крайния резултат. При това вероятността да неида на тая машина беше 1/8. Следователно, ако може да се направи някакъв извод, едва ли разполагаме с много свободна воля или си живееме с илюзията за такава, защото ни се иска (или на егото) да мислим, че контролираме живота си. А всъщност излиза така, че сме нещо като пионки. Хубав пример е някоя компютърна игра тип стратегия.. или The Sims. В която виждаш човечетата долу и им задаваш определени команди. Къде да идат, какво да направят, как да се държат и т.н. Ние съответно (човечетата) си мислим „АЗ КОНТРОЛИРАМ ЖИВОТА СИ! И НИКОЙ НЕМОЖЕ ДА МИ КАЖЕ КАКВО ДА ПРАВЯ С НЕГО!“ Последиците от което идат естественно на нашия гръб. После плачем или се радваме. А и от гледна точка на астрологията, ако щете, нещата са вкарани в някакви релси, в някаква посока, ако искаш се съгласи с нея и я следвай, по лесно ще ти е. Ако искаш противопоставяй се. Това ти е избора, който имаш. Рано или късно СИЛИТЕ, ще те вкарат в пътя. Ако искате го погледнете от перспективата на Matrix V или Карлос Кастанеда и Толтеките и ученията им. Естественно ако си разбереш каква ти е мисията аджаба на тaя планета по-добре за тебе. Ще си в синхрон с нещата и такива неща като провали/успехи в бизнеса или в любовтта и т.н. ще бъдат разбрани/осъзнати на по-друго ниво. Та... според мен, живота не трябва да се взима много на сериозно, това незначи че трябва да се живее безотговорно. Просто да се радва на това което има, и да си следва вътрешния инстинкт той (персонално) никога небърка. Поне мен не е, само че късно почнах да го слушам и да му вярвам.
П.С. Към ARRI: Не се обвинявай, че не си направил бизнес в БГ. Бизнеса там се прави по други принципи и закони, които са извън обхвата на логическата последователност. Просто държавата си ние сбъркана. Малко ми напомня Анк Морпорк на Тери Пратчет
. Мисълтта ми беше, не съжалявай, може би е по-добре за теб по тоя начин.
